РЕШЕНИЕ
№ 1861/23.10.2020г.
Гр. Пловдив, 23.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVIII състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и пети август две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното
от съдия Вълчев административно дело №
1272/2020 година по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. чл.118
ал.1 от КСО.
Образувано е по
жалба на Б.Н.А., ЕГН **********,***, чрез адв. И.С., против Решение № 2153-15-113/05.05.2020
г. на директора на Териториално поделение на НОИ – Пловдив, с което е потвърдено
Разпореждане № **********, Протокол № 2140-150178/09.03.2020 г. на ръководителя
на „Пенсионно осигуряване“ /“ПО“/ относно отказа за отпускане на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст по чл.68 ал.3 от КСО. Жалбоподателят счита, че
обжалваният акт бил неправилен и незаконосъобразен, противоречащ на материалния
закон. Неправилно било приложено материалното право относно зачитането на
действителния трудов стаж и неправилно не бил зачетен периода на редовна военна
служба от 16.01.1973 г. до 15.01.1975 г. като действителен трудов стаж, като в
тази насока излага подробни доводи и сочи практика на ВАС по редица дела. Моли да
се отмени на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане в обжалвана
част и се претендират разноски по делото. В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, се представлява от адв. С., който поддържа жалбата и моли
съда да отмени акта и върне преписката на ТП на НОИ за ново произнасяне.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ – Пловдив, редовно
призован, се представлява от юриск. П., който оспорва жалбата по доводи,
подробно изложени в представеното по делото становище.Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните в производството писмени
доказателства, прие за установено следното от
фактическа страна:
Със Заявление вх. № 2113-15-6375 от 09.12.2019 г., Б.Н.А.
е направил искане да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст /ЛПОСВ/. Към заявлението са приложени документи, удостоверяващи
трудовия и служебния му стаж, а именно: Трудова книжка № 145/25.07.1975 г.,
УП-3 –106/27.11.2019 г., УП-2 № 73/27.11.2019 г. , Военна книжка № 118417 от 28.04.2006г..
С Разпореждане за отпускане на пенсия № **********, Протокол № 2140-15-178/09.03.2020
г., ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив, на основание чл.68 ал.3 от КСО е
отказал отпускането на ЛПОСВ на Б.А.. В мотивите на разпореждането се сочи,
че по отношение на лицето не са налице
предпоставките за придобиване на право за пенсия нито на основание чл.68 ал.1-
2 от КСО, нито на основание чл.68 ал.3 от КСО. Сочи се, че А. не отговаря на условията
и няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.68
ал.1-2 КСО, тъй като към датата на подаване на заявлението 09.12.2018 г. има
навършени 66 години 06 месеца и 05 дни, но няма изискуемия се стаж от не
по-малко от 15 г. Сочи се също, че за периода 25.06.1975 г. – 27.07.1978 г., е
налице неоформен стаж в ЕАЗ „Елпром“ – Пловдив на длъжност „вакуум апаратчик“,
както и, че не се счита за действителен стаж периодът на редовна военна служба,
зачетен на основание чл.9 ал.7 от КСО с продължителност 02 г. 00 м. 00 д. по
смисъла на §1 ал.1 т.12 от Допълнителните разпоредби на КСО, като е направен
извод, че към датата на заявлението на А. не се следва пенсия по условията на чл.68 ал.3 от КСО, тъй като има
навършена възраст 66 г. 06 м. 05 дни, но няма изискуемият се действителен
осигурителен стаж – 15 години, а общ осигурителен стаж без превръщане – 12 г.05
м. 07 д. и действителен осигурителен стаж – 10 г. 05 м. 07 д.. Разпореждане № **********,
Протокол № 2140-15-178/09.03.2020 г., е връчено лично на А. на 19.03.2020 г.,
видно от приложеното по делото известие за доставяне ИД PS 4000 02CW2J G. Недоволен, А. е подал жалба вх. № 1012-15-110/08.04.2020г. срещу процесното
разпореждане до горестоящия административен орган, в която посочил, че
неправилно е приложено материалното право относно зачитането на действителния
трудов стаж и неправилно не бил зачетен периода на редовна военна служба като
действителен трудов стаж. Изложил аргументите си, че неправилно не били
зачетени представените документи за наличие на осигурителен стаж от ЕАЗ
„Елпром“ – Пловдив, като оспорил извода за неоформен стаж. Посочил, че осигурителните
органи не са изпълнили задълженията си по чл.35 от АПК, като не са изяснили
изцяло фактическата обстановка и не са указали на лицето да представи
доказателства за този стаж, а директно са го е изключили, поради което неправомерно
е отказано отпускането на ЛПОСВ по реда на чл.68 ал.3 от КСО. Със своето
Решение № 1012-15-113/05.05.2020г. Директорът на ТП на НОИ – Пловдив е изменил
разпореждане в частта за зачитане на осигурителен стаж за периода от 25.07.1975
– 01.10.1976 – 01 г. 02 м. 06 д. от ЕАЗ „Елпром“ – Пловдив и за периода от
01.10.1976 до 27.02.1978 г. – 01 г. 10 м. 27 д. от „Асела“ АД – Асеновград,
прие което е прието, че действителният осигурителен стаж на лицето е 13 г. 05
м. 09 д. и потвърдил разпореждането в частта относно отказа за отпускане на
ЛПОСВ по чл.68 ал.3 от КСО на Б.А.. Решението е съобщено на пълномощник на
жалбоподателя на 27.05.2020 г., като от А. било инициирано и настоящото съдебно
производство.
Горната фактическа обстановка се установява от
приобщените писмени доказателства: материалите по административната преписката,
както и Заповед № 11087/15.04.2020 г. на управителя на НОИ на Р България за
заместване на директора на ТП на НОИ – Пловдив през периода 04.05.2020 г. –
08.05.2020 г., копие на военна книжка и копие на трудова книжка.
При така
установеното от фактическа страна, като прецени становищата на страните и
съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът прие следното от правна страна:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок по чл.118 ал.1 от КСО, от лице, имащо правен
интерес от оспорването, срещу годен за обжалване административен акт, след
изчерпан задължителен административен контрол, поради което е допустима.
Разгледана по
същество, същата е основателна, поради следните за това съображения:
Обжалваното Решение № 1012-15-113 от 05.05.2020 г. на директор
на ТП на НОИ – Пловдив и Разпореждане № № **********, Протокол №
2140-15-178/09.03.2020 г. на ръководител на „Пенсионно осигуряване” при ТП на
НОИ – Пловдив, са издадени в рамките на установената от закона местна, степенна
и материална компетентност – чл.117 ал.1 т.2 б.„а“, респективно чл.98 ал.1 от КСО. Спазени са изискванията за форма на разглежданите административни актове
съгласно чл. 59 от АПК. Не се наблюдават пороци във формата или реда за
издаване на оспореното решение, респективно разпореждане. Изложени са
фактическите основания - фактите, поради които е счетено от административния
орган, че не е налице основание за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст на лицето при условията на чл.68 ал.1-3 от КСО. Липсват
съществени пороци, които да обосновават нищожност на издадения административен
акт.
По отношение на съответствие на административният акт
с материалните правила, съдът прие следното: Страните по делото не спорят по
отношение липсата на предпоставките, визирани в нормите на чл.68 ал.1 и ал.2 от КСО за отпускане на ЛПОСВ на жалбоподателя. Спорен се явява въпросът относно
наличието на тези предпоставки за придобиване на ЛПОСВ на основание чл.68 ал.3
от КСО. Разпоредбата на посочения текст съдържа изключения от правилата на чл.68 ал.1 – 2 от КСО, като създава възможност лицата, които нямат право на пенсия на тези правни
основания, до 31 декември 2016 г., да придобият право на пенсия при
навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15
години действителен осигурителен стаж, а след тази
дата възрастта се увеличава от
първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на
67-годишна възраст, т.е. към дата на заявлението на жалбоподателя
необходимата възраст е 66 години и 04 месеца. Наличието на първата изискуема
предпоставка относно необходимата към датата на заявлението възраст се признава
от ответника и това обстоятелство също не е спорно между страните. Като спорен между страните се очертава
въпроса, дали времето от 16.01.1973 г. до 15.01.1975 г. за отбиване на наборна
/редовна/ военна служба, следва да бъде зачетено като „действителен
осигурителен стаж“ по смисъла на §1 ал.1 т.12 от ДР на КСО и следва ли този
период от време да се включи в стажа по чл.68 ал.3 от КСО, както и, следва ли
да бъде зачетен и осигурителния стаж за периода от 25.06.1975 до 27.07.1978 г.,
положен в ЕАЗ „Елпром“ – Пловдив, поради липсата на надлежното му оформяне в
трудовата книжка на А.. В случаят, за периода 25.06.1975г до 27.07.1978г.,
предвид допълнително представени удостоверителни документи за стаж в това
предприятие, решаващият орган е зачел действителен осигурителен стаж от 13 г. 05
м. и 09 дни, а за непопадащ в приложното поле на §.1 ал.1 т.12 от
Допълнителните разпоредби на КСО и определен като недействителен, е приет
зачетения за периода от 16.01.1973 г. до 15.01.1975 г. стаж, положен на наборна
военна служба. Противно на установеното от органа, оспорващият твърди, че
зачетеният като осигурителен стаж, положен на наборна военна служба в периода 16.01.1973
г. до 15.01.1975 г., следва да се приеме и за действителен такъв.
Настоящият съдебен състав споделя становището на
жалбоподателя, като счита, че стажа, положен
в периода 16.01.1973 г. до 15.01.1975 г. – 02 г. 00 м. 00 д. следва да бъде
зачетен за действителен осигурителен стаж.
От приетите без оспорване от страните по делото писмени доказателства заверено
копие на военна книжка серия ВВ № 118417 от 28.04.2006 г. е видно, че от 16.01.1973
г. до 15.01.1975 г. Б.Н.А., ЕГН **********, от с. Ланичково, е бил на редовна
военна служба. Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.7 КСО, за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита
периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, а според чл.44 от Наредбата
за пенсиите и осигурлителния стаж /НПОС/ за осигурителен стаж от трета категория се
признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и
школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната военна служба за
съответния род войски, съгласно действащото законодателство, независимо кога са
положени. Според чл.81 от Правилника за прилагане на закона за пенсиите/отм./,
която норма е и относимата към периода
на полагане военната служба от
оспорващия, изслужената наборна военна
служба след навършване на пълнолетие, се зачита за трудов стаж от III
категория. В процесния период 1973 г. – 1975 г. наборната военна служба в
България е била действителна и задължителна за мъжете, съгласно чл.3 от Закона
за всеобщата военна служба в Народна република България /обн. Изв. бр. 13 от
14.02.1958 г., отм. ДВ, бр. 112 от 27.12.1995 г., в сила от 27.02.1996 г./,
т.е., същата е представлявала обективно и неотстранимо по волята на дадено лице
препятствие то да полага труд, който да представлява основание за неговото
осигуряване и, съответно, за придобиването на осигурителен стаж по смисъла на
сега действащото законодателство. Предвид изложеното, положеният от Б.Н.А., ЕГН
**********, трудов стаж от ІІІ-та категория по време на редовната му военна
служба е период, през който той е работил без трудово правоотношение, но който
по силата на закона е признат за действителен стаж. След като стажът на редовна
военна служба, положен от жалбоподателя за процесния период, се зачита за
трудов такъв, съгласно действащите към този период разпоредби, и е положен след
навършването на пълнолетие от негова страна, при действието на нормата на чл.81
от ППЗП/ отм./, то с оглед разпоредбата на § 9, ал.1 КСО, същият следва да бъде признат за действителен
осигурителен стаж по смисъла на §.1 т.12
от ПЗР на КСО. В този смисъл е и трайната практиката на ВАС, изразена в
Решение № 15587/13.12.2018 г. по адм. дело № 13944/2017 г., Решение № 2553/19.10.2017
г. по адм. дело № 8645/2016 г. на ВАС,
Решение № 7647/16.06.2017 г. по адм. дело № 4023/2017 г. на ВАС, Решение № 9471/17.07.2017 г. по адм. дело № 7470/2016
г. на ВАС и много други. Като е отказал да зачете този стаж за действителен
осигурителен такъв, административният орган неправилно е тълкувал и приложил
закона. След признаването за действителен осигурителен стаж за периода на
редовна (наборна) служба за
времето от 16.01.1973 г. до 15.01.1975г. – 02 г. 00 м. 00 д, то действителният
осигурителният стаж на Б.Н.А., безспорно
е повече от 15 години (15 г. 05 м. 09 д.), поради което несъмнено се стига до
извода, че е придобил право на пенсия при условията на чл.68 ал.3 от КСО. Ето
защо, оспореното решение на директора на ТП на НОИ - Пловдив, макар и постановено от компетентен орган, в
предвидената от закона форма, при спазване на административнопроцесуалните
правила, но в несъответствие с материалноправните разпоредби, следва да бъде
отменено и преписката да бъде върната на компетентния пенсионен орган при ТП на НОИ - гр. Пловдив за ново произнасяне,
при съобразяване с дадените в мотивите на настоящото решение указания по
тълкуването и прилагането на закона.
Предвид изхода на спора и претенциите на страните за
присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на
жалбоподателя и същите се констатираха в размер на 360.00 (триста и шестдесет) лв.,
съобразно представеният по делото списък на разноските, от които 10.00 лв.
държавна такса и 350.00 лв. действително заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно
договор за правна защита и съдействие от
30.05.2020 г.
Водим от
горното и на основание чл.172, ал.2
от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
2153-15-113/05.05.2020 г. на директора на Териториално поделение на НОИ –
Пловдив, с което е отхвърлена жалбата, подадена от Б.Н.А. против Разпореждане №
**********, Протокол № 2140-150178/09.03.2020 г. на ръководителя на „Пенсионно
осигуряване“ /“ПО“/ при ТП на НОИ – Пловдив.
ИЗПРАЩА преписката на ръководителя
на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - гр. Пловдив за ново произнасяне по
подаденото от Б.Н.А. заявление с вх.№ 2113-15-6375/09.12.2019 г. при ТП на НОИ
- Пловдив, съгласно дадените задължителни указания в мотивите на решението
относно тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА ТП на НОИ - гр. Пловдив да заплати на Б.Н.А., ЕГН **********,***, направените по делото разноски в размер на 360.00
(триста и шестдесет) лв.,
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: