Решение по дело №303/2024 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, подадена от Началник Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Видин, против решение № 156/18.04.2024 г., постановено по АНД № 957/2023 г. по описа на Районен съд Видин, с което е отменено наказателно постановление № 23-0953-000674/16.06.2023 г. на Началник Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Видин, с коeто на И. О. И., [ЕГН] от [населено място], [улица], обл. Видин, е наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 лева, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение по чл.123, ал.1, т.2, б.”а” от ЗДвП, глоба в размер на 10,00 лева, на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП, за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, както и глоба в размер на 200,00 лева, на основание чл.179, ал.2, във връзка с ал.1, т.5, предл.4 от ЗДвП, за нарушение по 119, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е неправилно.

Иска се да бъде отменено атакуваното съдебно решение, като неправилно, както и да бъде потвърдено НП. Претендират се разноски за процесуално представителство. В съдебно заседание чрез процесуален представител поддържа касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за процесуално представителство и прави евентуално възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.

Ответникът, редовно уведомен, депозира писмено становище чрез процесуалния си представител, с което оспорва касационната жалба и моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава становище, че касационната жалба е неоснователна.

По делото се установява, че на 30.05.2023 г. в 16:05 ч. в [населено място], на [улица], с посока на движение от магазин „Уанда” към кръстовище с [улица], ответникът управлявал лек автомобил „БМВ”, рег.№ [рег. номер], лична собственост. При потегляне от средната лента на движение не забелязва и не пропуска пресичащ от дясно наляво пешеходец: Й. Й. Ц., като с предна част на автомобила я блъска. След причиняване на ПТП водачът не остава на място, напуска местопроизшествието и не уведомява органите на МВР. Установен е скоро след това в района на бензиностанция ТИП, като е проверен за употреба на алкохол и наркотични вещества, като такива не са били установени при полевия тест. Не е представил контролния талон към СУМПС.

Въз основа на установеното бил издаден АУАН № 887277 от 30.05.2023 г. от актосъставителя Б. Е. Б., против който не били направени възражения. Освен от актосъставителя, АУАН бил подписан в качеството на свидетел от А. Ц. А., служител на ОДМВР-Видин. Същият е разпитан пред състава на първоинстанционния съд и установил, че е посетил мястото на ПТП, където установил пострадалото дете и неговата майка. Потвърждава, че впоследствие дошлия водач заявил, че не е блъснал детето, а го е видял и е спрял веднага. През това време детето е плачело, казало е, че го боли крака, което наложило извикването на линейка от ЦСМП. Потвърждава, че коляното на детето е било червено. Установява, че водачът е бил установен и доведен от патрул на РУ-Видин при ОДМВР-Видин, като заедно с него е било и друго лице с първо име К..

Въз основа на установеното с акта Началник Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Видин издал атакуваното пред ВРС наказателно постановление, което било отменено изцяло. Съставът на ВРС приел, че при издаване на АУАН е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.40, ал.3 от ЗАНН, тъй като актът е подписан само от един свидетел, вместо изискуемите от този текст двама свидетели.

При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното: касационната жалба е подадена в установения в чл.211, ал.1 от АПК срок и от субект, който има интерес от обжалване, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е частично основателна.

Административен съд Видин намира, че съставът на ВРС е положил необходимите усилия да събере всички възможни доказателства и да възприеме действителната фактическа обстановка, но направеният правен извод за незаконосъобразност на процесното постановление е неправилен.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. В настоящия случай тази доказателствена сила на акта не беше оборена от събраните в хода на съдебното дирене доказателства.

Безспорно се установи от събраните по делото доказателства, че жалбоподателят е извършил описаните в акта нарушения по т.1 и т.3, което от своя страна води до ангажиране на административнонаказателната му отговорност. От показанията на актосъставителя и свидетеля по акта е видно, че на датата, посочена в него – 30.05.2023 г. около 16:05 часа в [населено място] жалбоподателят не е пропуснал преминаващата пред автомобила пешеходка Й. Й. Ц., като я е ударил и причинил ПТП, след което, като участник в ПТП не уведомил компетентните органи на МВР. С оглед на което съдът намира, че жалбоподателят е извършил нарушение на разпоредбите на чл.179, ал.2, във връзка с ал.1, т.5, предл.4 от ЗДвП, както и на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, поради което същият следва да понесе предвидената в ЗДвП административнонаказателна отговорност.

Възражението за това, че не са спазени разпоредбите на чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН са неоснователни. Актът е съставен в присъствието на нарушителя и свидетеля, който е присъствал при установяване на нарушението, което е удостоверено със съответните подписи. Изискването актът да се състави в присъствието на двама свидетели е само в случаите на чл.40, ал.3 от ЗАНН, т.е. при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, каквато хипотеза не е налице в настоящия случай. Не е налице и нарушение и на разпоредбата на чл.42, ал.1, т.7 от ЗАНН, тъй като в акта изрично са посочени трите имена, адрес и дата на раждане на свидетеля. Безспорно е, че този свидетел: А. Ц. А. е участвал при установяване на нарушението, той е посетил мястото на настъпване на ПТП, има непосредствени впечатления от пострадалото дете, с което е разговарял, както и с неговата майка, видял е и белезите от травматичното увреждане, което се потвърждава и от приложената медицинска документация. По този начин са удовлетворени изискванията на чл.40, ал.1 от ЗАНН, респ. не е налице нарушение на процесуалните правила, противно на приетото от състава на ВРС.

От данните по преписката и от разпита на актосъставителя и свидетеля А. Ц. А. пред състава на ВРС се установява по категоричен и безспорен начин, че на посочените в наказателното постановление дата и място касаторът е извършил установените от органите на МВР нарушения по чл.123, ал.1, т.2, б.”а” и чл.119, ал.1 от ЗДвП, както от обективна, така и от субективна страна. Не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, като правото на защита на уличеното лице не е накърнено в хода на производството по издаване на НП. В този смисъл съдът отчита и обстоятелството, че ответникът се е възползвал в пълнота от процесуалните си права, като своевременно е оспорил наказателното постановление.

Следователно в тази му част въззивното решение следва да бъде отменено, като неправилно и необосновано, а отмененото от ВРС постановление следва да бъде потвърдено в частта по т.1 и т.3 от процесното НП.

По отношение нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, за което на нарушителя е наложено наказание глоба на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП, съдът приема, че макар това деяние също да е установено по безспорен начин, то е налице основание за отпадане наказуемостта му, поради което въззивното решение следва да бъде потвърдено в тази му част. Това е така, тъй като с Преходни и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на НК, публикуван в Държавен вестник, бр.67/04.07.2023 г., с §.43, т.2 и т.5 е изменен Законът за движението по пътищата, като са отпаднали изискванията към водачите на МПС да носят със себе си контролен талон към СУМПС. По този начин е отпаднала наказуемостта за извършеното от ответника по касация административно нарушение и е отменено предвиденото за това нарушение административно наказание. Съгласно чл.3, ал.2 от ЗАНН, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Поради отпадане наказуемостта на деянието по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП по отношение изискването за носене на контролен талон към СУМПС, НП в тази му част следва да бъде отменено, респ. да бъде потвърдено въззивното решение, с което то е било отменено.

При този изход на производството и липсата на своевременно направено искане за разноски от касатора, такива не следва да бъдат присъждани.

Воден от горните мотиви и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, Административен съд Видин

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 156/18.04.2024 г., постановено по АНД № 957/2023 г. по описа на Районен съд Видин, В ЧАСТТА, с която е отменено наказателно постановление № 23-0953-000674/16.06.2023 г., издадено от Началник Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Видин, по отношение т.1 и т.3 от наказателното постановление, както и В ЧАСТТА, с която е осъдена ОДМВР-Видин да заплати сумата от 400,00 лева на И. О. И., [ЕГН] от [населено място], [улица], обл. Видин, за разноски в производството, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ В СИЛА наказателно постановление № 23-0953-000674/16.06.2023 г. на Началник Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Видин в частта по т.1 и т.3, с коeто на И. О. И., [ЕГН] от [населено място], [улица], обл. Видин е наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 лева, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение по чл.123, ал.1, т.2, б.”а” от ЗДвП, както и глоба в размер на 200,00 лева, на основание чл.179, ал.2, във връзка с ал.1, т.5, предл.4 от ЗДвП, за нарушение по 119, ал.1 от ЗДвП.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 156/18.04.2024 г., постановено по АНД № 957/2023 г. по описа на ВРС в останалата му част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.