РЕШЕНИЕ
№ 246
гр. Пловдив, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20215330111569 по описа за 2021 година
Предявена е претенция с правна квалификация чл. 32, ал. 2 ЗС от М. К.
срещу А. К..
Ищцата твърдят, че страните са съсобственици при равни права на таванско
помещение на сграда с идентификатор *****по КК на гр. К., като притежатели на
двата самостоятелни обекта в сградата. До същото имало достъп през стандартна врата
на стълбището на сградата, като имало необходимата височина. Не можели да
постигнат съгласие за ползването на тавана, поради което се иска неговото
разпределение. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорва
претенцията. Твърди, че преди сключването на договора за делба между него и
праводателя на ищцата бил сключен договор за разпределение на ползването на
построената жилищна сградата, при което таванското помещение било отредено за
ответника. Счита, че прехвърлянето на собствеността на ищцата не обосновава
искането за ново разпределение. Признава, че не е предоставил достъп до тавана. Иска
се отхвърлянето на претенцията.
С определение като ответници са конституирани С. Д. К. и З. И. К., като
необходими другари. От тях е постъпило становище, с което иска разпределение на
съсобствения таван.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
1
и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Ищцата се легитимира като собственик на целия първи жилищен етаж на
двуетажна двуфамилна жилищна сграда със застроена площ от 110 кв.м., построена
върху общинско място, заедно със стая и ниша в южната част на призема на сградата и
входове за призема и първия етаж откъм западната страна на сградата, както и 1/2 ид.ч.
от общите части на сградата. В исковата молба няма изложени твърдения, но от
приложените доказателства се установява, че при прехвърлянето на правото на
собственост продавачите- родители на ищца, са си запазили право на ползване върху
целия продаден имот. Поради горното, са дадени указания за конституирането им като
страни в производството. От тях е постъпило становище, в което признават права
ищцата и искат разпределение на ползването. Макар ищцата да се легитимира като
притежател на т.нар. „гола собственост“ тя е надлежна страна по иска по чл. 32, ал. 2
ЗС, като съсобственикът, чиято част от общия имот е обременена с вещното право на
ползване. Собствениците на имота и носителите на правото на ползване върху него са
необходими другари в производството по иск за разпределение на ползването.
Решението, с което ще се разпредели ползването, трябва да бъде еднакво за всички тях,
тъй като то разпростира задължителното си действие и по отношение на носителите на
„голото“ право на собственост. При прекратяване на това право по предвидените в
закона способи, собственикът на имота става негов носител и ще е обвързан от
определения от съда начин на ползване на общата вещ. В този смисъл Решение № 421
от 19.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 581/2009 г., I г. о., по което е било допуснато
касационно обжалване по въпроса дали собствениците на имота, които не са носители
на правото на ползване, тъй като то не им е прехвърлено, имат правен интерес от
предявяване на иска за разпределение ползване на съсобствения имот и са надлежни
страни по него.
От представеното по делото удостоверение от ГНС ***** от 10.05.1972 г. се
установява, че в полза на А. М. и С. К. е било учредено право на строеж върху
държавно дворно място за жилищна сграда на два етажа. За същата е бил изготвен
проект, който съгласно приложението към ДСТЕ е предвиждал изграждането на
приземен етаж с избени помещения и гараж, първи и втори жилищен етаж. По делото
не е представен проектът за таван и покрив на сградата, но между страните не е
спорно, че съществуващият в момента е изграден съобразно предвижданията, като до
него се достига чрез редовна стълба и има нужната височина- 1.2 метра в края и 4.4
метра в средата.
При тези данни С. К. и А. М. са подписали на 11.06.1972 г. договор за
разпределение на владение, в който са договори, че първият получава в собственост и
2
владение апартамент на първия етаж и 1/2 ид.ч. от приземния етаж- състоящ се от
четири помещения в югозападната част на сградата, а втория получава апартамент на
втори етаж- 1/2 ид.ч. от призема, състоящ се от гараж и стълбището и таванско
помещение. Разпределено е и ползването на дворното място извън застроената площ.
Подписите върху документа са заверени от председателя на ГНС.
Възражението за нищожност на договора поради липса на предмет е
неоснователно. Разпределението е направено съобразно съществувалия към онзи
момент проект на сградата и след нейното изграждане е породил действие между
страните. В тази насока следва да се имат предвид и разясненията за нищожност на
договорите поради липса на предмет, дадени в ТР 3/2014 от 28.06.2016 на ОСГК на
ВКС.
При така постигнатите договорености ответникът и праводателят на ищцата са
изградили сградата, като при самото изграждане е бил обособен отделен вход за
първия етаж и разпределената част от приземния етаж от западната страна, съответно е
бил преграден входът към вътрешното стълбище на сградата. По този начин
съсобствениците по взаимно съгласие, изразено в договора от 1972 г. изрично, а и с
конклудентните си действия (това фактическо положение е запазено до момента) са
променили предназначението на част от общите части на сградата.
След това на 06.01.1995 г. по гр.д. № 123 от 1995 г. на ПРС е одобрена спогодба
за доброволна делба на сградата, като в дял на С. К. е предоставен първият етаж,
заедно с една стая и ниша в южната част на призема с входове за призема и първия
етаж откъм западната страна на сградата, а в дял на А. М. е поставен целият втори
етаж, ведно с една стая и ниша в северната част на призема и с вътрешния вход за
втория етаж на сградата.
При следващото прехвърляне на първия етаж в нотариалния акт отново е
записано, че се прехвърля с входове откъм западната страна на сградата.
Съгласно чл. 38 ЗС общите части на сграда, която е в режим на етажна
собственост, биват такива по естеството си или по предназначение. Общите части
поначало имат несамостоятелно значение, следват главната вещ и не могат да се делят.
При спор относно дяловете на отделните собственици той се решава по реда на чл. 40
ЗС, но дяловете не могат да се прехвърлят отделно. За разлика от тях, общите по
предназначение части е възможно да не бъдат общи на всички етажни собственици,
ако такова предназначение не им е било дадено. Тъй като за учредяването на етажна
собственост не е необходим специален акт, от значение е моментът, в който
съответното предназначение е било придадено. Когато това е станало преди отделните
самостоятелни обекти да са разпределени в изключителна собственост между различни
собственици, т.е. преди възникването на етажната собственост, меродавно за
приобретателите на тези обекти е предназначението, което е било придадено по волята
3
на едноличния собственик или собственици на сградата.
Подпокривното пространство, ако представлява само пространство /обем/ между
последната етажна плоча и покрива, то е обща част по естеството си, но когато има
нужната височина и в него могат да се изградят складови помещения, трябва да се
приеме, че е обща част по предназначение. Промяната в предназначението може да се
извърши по общо съгласие на собствениците, за което не се изисква особена форма,
като може да бъде дадено и мълчаливо или да следва недвусмислено от поведението
им- ТР № 34/83 г. на ОСГК на ВС. Общите части по предназначение могат да преминат
в самостоятелна собственост на някои от собствениците, а също и да се придобиват по
давност. В този смисъл Решение № 743 от 14.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1720/2009
г., I г. о.
По делото има събрани доказателства, че още при изграждането на тавана през
1973 г.-1975 г., той се е състоял от едно голямо помещение, че достъпът до него е от
вътрешно стълбище, което обслужва само втория етаж и тавана, че входът към първи
етаж е преграден и че заедно с приземния етаж има отделни входове. Безспорно се
установява, че само ответникът е ползвал така изградения таван от постояването на
сградата до настоящия момент. От самото начало е било разпределено и реалното
ползване на дворното място, като разположението на частите е съобразено с
обособените отделни входове за всеки от етажите.
При тези данни според съда изграденият таван принадлежи като складово
помещения към етажа на ответника, защото преустройството за установяване на това
състояние е извършено с изричното съгласие на С. К. като носител на правото на
строеж и с мълчаливото съгласие на неговата съпруга /ТР № 34/83 г., т. 2/. Те като
праводатели на ищцата и ответникът не са имали спорове за изграждането и
владението на тавана (свидетелката М.а) и той не е описан като обща част в
нотариалния акт, с който е прехвърлен първия етаж и помещения на приземния етаж с
входове от запад. В същото време при делбата в дял на ответника е поставен втория
етаж с вътрешния вход за него, през който се осъществява единственият достъп до
тавана. Затова следва да се приеме, че таванът принадлежни към втория етаж на
сградата, който обслужва. В този смисъл Решение № 212 от 16.04.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 2937/2008 г., III г. о. и Решение № 927 от 20.01.2010 г. на ВКС по гр. д. №
1458/2008 г., IV г. о.
Ето защо предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има
право на разноски в размер 150 лева за СТЕ. Адв. възнаграждение не може да бъде
присъдено, защото от представения договор не се удостоверява същото да е било
платено.
4
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. С. К., ЕГН ********** срещу А. В. М., ЕГН
******, С. Д. К., ЕГН ********** и З. И. К., ЕГН **********, иск за РАЗПРЕДЕЛЯНЕ
ПОЛЗВАНЕТО на таванско помещение с площ от 110 кв.м. на двуетажна,
двуфамилна жилищна сградата с идентификатор ****.
ОСЪЖДА М. С. К., ЕГН **********, да заплати на А. В. М., ЕГН *****,
сумата от 150.00 лева, представляваща разноски за производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок
от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________
5