РЕШЕНИЕ
№ 205
гр. Смолян, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми септември, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Мария Ан. Славчева
Крум Б. Гечев
при участието на секретаря Недялка М. Кокудева
като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско
дело № 20215400500318 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 109/19.04.2021г. ,постановено по гр.д.№ 840/2020г. по описа на Смолянски
районен съд е признато за установено между страните ИЛК. ЛЮБ. Н., ЕГН**********, с адрес
гр.Смолян, ул.”В. Р.” № **, и „Фр. Инт.” ЕАД, ЕИК ********, гр. С., Район Л., ул.”Х.Иб.” № **,
че ИЛК. ЛЮБ. Н. не дължи на Фр. Инт.” ЕАД олихвяема сума за главница в размер на 9 847,44
лева, ведно със законната лихва от 02.09.2011г. в размер на 8 566,76 лева , неолихвяема сума за
договорна лихва в размер на 684,45 лева, неолихвяема сума за авансови такси съгласно ТТР към
ЗЧСИ в размер на 66,00 лева, неолихвяема сума за юрисконсултско възнаграждение по изп.дело в
размер на 100 лева, както и дължима сума по т.26 в размер на 2 354,23 лева по изпълнителен лист
от 08.09.2011г., издаден по ч.гр.дело №1178/2011г. по описа на Районен съд- Смолян, поради
погасяването на вземанията по давност. Осъдено е „Фр. Инт.” ЕАД, ЕИК **********, гр.С., Район
Л., ул.”Х. И.” №**, да заплати на ИЛК. ЛЮБ. Н., ЕГН **********, с адрес гр.См., ул.”В. Р.” № **,
съдебни разноски по делото в размер на 2064,75 лева.
Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх. № 3285/26.05.2021г. от „Фр. Инт.“
ЕАД с ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор Л. Д., чрез пълномощника й
юрисконсулт В. Цв. с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон,
допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Излагат се доводи, че
районният съд не е анализирал събраните по делото доказателства и не е изложил мотиви, защо
1
приема, че извършените след 21.11.2011г. изпълнителни действия не са надлежно извършени и не
са годни да прекъснат давностния срок. Съдът не е коментирал защо не е съгласен с посочената от
жалбоподателя съдебна практика, в която е посочено от кой момент намира действие ТР №2/2015
по т.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Същата е относима към спорния предмет, доколкото
изпълнителното производство за процесното вземане е било висящо в продължителен период,
обхващащ времето преди и след постановяването посоченото ТР. Неправилно съдът е приел, че
извършеното от ищеца признание на вземането му, изрично обективирано в писмена форма в две
последователни споразумения, не следва да бъде взето предвид. Твърди се, че давността е
прекъсната с двете споразумения, сключени между Обединена Българска банка АД и насрещната
страна. И двете споразумения са приети като доказателства по делото и не са оспорени от
насрещната страна. В този смисъл е безспорно между страните и съдът е следвало да приеме за
установено, че на 15.02.2012г. и на 07.12.2015г. между ОББ АД и И.Н. са сключени споразумения,
за които страните са изявили воля и са постигнали съгласие. И в двете споразумения е приет за
установен размерът на задълженията на насрещната страна по процесния договор за кредит и е
договорено разсроченото/отсроченото им погасяване,т.е. налице е изрично и недвусмислено
признаване от страна на И.Н., както на основанието така и на размера на вземането. Съдът е
приел, че изявлението на И.Н. не е било адресирано до кредитора му, затова не представляват
признание, съответно не прекъсват давността за вземането. Този извод противоречи както на
фактите по случая, така и на съдебната практика. Действително настоящ кредитор на И.Н. е „Фр.
Инт.“ ЕАД, който е придобил вземането по силата на договор за цесия с първоначалния кредитор-
цедент и кредитодател - ОББ АД. Договорът за цесия е сключен на 04.12.2015г., т.е. първото по
време споразумение от 15.02.2012г. е сключено с актуалния към този момент кредитор и
признанието на вземането е отправено именно към него. Що се отнася до второто по време
споразумение от 07.12.2015 г., същото е сключено 3 дни след подписването на договора за цесия,
но направеното с него признание е породило действието си и е отправено до актуалния към този
момент кредитор, тъй като към датата на подписване на споразумението длъжникът –ищец не е
бил уведомен за извършената цесия и същата не е породила действие спрямо него. Съдът не е
изследвал въпросът кога ищецът е уведомен за цесията преди или след сключването на
споразумението от 07.12.2015г. Твърди се, че е уведомен много по-късно, а именно 09.06.2017г.,
когато жалбоподателят е входирал пред ЧСИ молба, с която е поискал да бъде конституиран като
взискател в производството.По делото няма данни длъжникът-ищец да е уведомен по-рано, като
той също не въвежда такива твърдение. Напротив, цялостното му поведение е в насока, че към
датата на сключване на споразумението от 07.12.2015г. същият е считал, че негов кредитор е ОББ
АД, тъй като споразумението е сключено именно с банката-цедент, а не с цесионера и с оглед
направените плащания към банката след сключване на споразумението, които са прехвърляни по
сметка на цесионера от цедента, по силата на уговорка в договора за цесия. Плащанията са
правени съобразно договореното в споразумението (месечни вноски в размер на 200 лева), като
същите са преустановени през месец август 2016 година, непосредствено след като „Фр. Инт.“
ЕАД е конституиран като взискател по изпълнителното дело, съответно ищецът е бил уведомен за
цесията. Признанието е отправено преди длъжникът да е уведомен за цесията и тя да е породи
действието си спрямо него, като към този момент за длъжника надлежен кредитор е била ОББ АД.
Признанието е едностранен акт, то е волеизявление, изходящо от страната, която има право да се
позове на давностния срок и същото не следва да бъде прието от адресатът му, нито е необходимо
съгласието на кредитора. Дори и да не е налице надлежно сключено споразумение поради липса на
материалноправна легитимация на банката, обективираното в писмена форма и подписано от
2
длъжника признание не страда от пороци и е породило действието си. В практиката ВКС приема,
че не е необходимо волеизявлението, съдържащо признание на дълга, да бъде адресирано до
кредитора или негов представител, за да прекъсне давността съгласно разпоредбата на чл. 116, б.
"а" от ЗЗД. Това волеизявление на длъжника има единствено удостоверителен характер.
Прекъсването на давността настъпва по силата на самата правна норма (ех lege), като за това е
достатъчно длъжникът да направи такова недвусмислено волеизявление, че задължението му към
кредитора съществува към момента, в който е направено волеизявлението. Без значение е дали с
признанието си длъжникът цели да прекъсне давността или не, както и кога и по какъв начин
кредиторът е узнал за направеното признание. В този смисъл е постановено Решение №
131/23.06.2016г. по гр.д. № 5140/2015г., IV г.о. на ВКС. След като давностният срок е прекъснат
на 07.12.2015г. , то следва да се приеме, че е погасено вземането на жалбоподателя за лихви.
Срокът на погасителната давност за главницата, разноските и лихвата за забава за период от три
години преди 21.02.2020г. обаче не е изтекъл,тъй като за периода от 07.12.2015 г. до 21.02.2020г.
не е изтекъл срокът на петгодишната погасителна давност, който се прилага по отношение на
главницата и разноските. При дължимо главно вземане за главница е дължимо и акцесорното
вземане за лихви за забава за период от три години преди прекъсването на давностния срок.
Давността е прекъсната на 21.02.2020г. с подаването на молбата за образувано на изп. дело
№64/2020г. на ЧСИ В.. Съдът е приложил неправилно материалноправната норма и
задължителната съдебна тълкувателна практика, указваща как текат сроковете в изпълнителното
производство. Дори да се приеме, че последното валидно изпълнително действие е предприето на
21.11.2011г., това няма отношение към висящността на изпълнителното приозводство, която е
поддържана от взискателя чрез редовно и своевременно правени искания за извършване на
изпълнителни действия. Поради тази причина изпълнителното дело е било висящо към
26.06.2015г. ,на която дата е постановено ТР № 2/2015 по т.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Със
същото е обявено за изгубило действието си Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. на ПВС и е
дадено ново задължително тълкуване на въпросите за начина, по който текат давностните срокове
за вземане - предмет на принудително изпълнение. Съгласно дадените разяснения по отношение
на изп.дело №19/2013 г. и материалното право, предмет на настоящия иск, приложение намират
две различни задължителни тълкувания на закона. До 26.06.2015г. приложение е имало ППВС № 3
от 18.XI.1980 г., съгласно което до тази дата давността за вземането в рамките на висящото
изпълнително производство е била спряна, а считано от 26.06.2016г. приложение намират ТР №
2/ 26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което давностният срок за
вземането е започнал да тече и се прекъсва с извършването на всяко изпълнително действие в
рамките на висящия процес. В този смисъл е и трайната практика на ВКС ( Решение №
170/17.09.2018 г. по гр.д. № 2382/2017 г. на ІV-то г.о. на ВКС). Считано от 26.06.2015г. е започнал
да тече нов петгодишен давностен срок за вземането, който е бил прекъснат преди изтичането
му с образуването на изп.д. № 64/2020г. на ЧСИ Тодор Витанов. Съдът не е разгледал и
възражението относно размера на вземането, обективирано в отговора на исковата молба, не го е
докладвал и не е разпределил доказателствената тежест относно доказване на същото. Доколкото
ищецът е този, който твърди погасяване по давност на вземането, в негова тежест е да докаже
размерът. Предвид изричното оспорване и при липса на доказан размер, искът е следвало да бъде
отхвърлен като недоказан по размер. Моли да бъде отменено обжалваното решение като
неправилно и бъде отхвърлен предявения иск.Претендира за разноски по делото за двете съдебни
инстанции.
3
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№
4897/11.08.2021г. от ИЛК. ЛЮБ. Н., чрез пълномощника му адв. Евг. В., в който се оспорва
същата като неоснователна. Твърди се, че е неоснователно оплакването за немотивираност на
решението.Районният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, възраженията на
страните ,проследил е хронологията на фактите и въз основа на тях е направил правните си изводи,
че последното действие, извършено по време на изпълнението и прекъсващо давността е
вписването на възбрана на 21.11.2011г.,като след тази дата липсват данни за реално извършени
действия. Правилно районният съд е приел, че от посочената дата не са извършвани в срок от пет
години същински изпълнителни действия, водещи до прекъсване на давността. Неоснователни са и
наведените в жалбата доводи, че давността е прекъсната с подписването на споразумението от
07.12.2015г. , сключено с ОББ АД. От приложения по делото договор за цесия сключен между ОББ
АД и „Фр. Инт.“ ЕАД е видно, че е с дата 04. 12.2015г. , към която дата ОББ АД вече не е била
кредитор на длъжника, като съобщаването на цесията на длъжника е ирелевантно за признаването
на вземането, доколкото към датата на подписване на споразумението действителния кредитор е
„Фр. Инт.“ ЕАД, а пред него длъжникът не е направил признание на вземането. Твърди се, че с
постигането на съгласие между страните по договора за цесия настъпва прехвърлителното
действие и преминаване на вземането от патримониума на цедента в този на
цесионера.Последователна е практиката на ВКС, че за да е налице признание на вземане по
смисъла на чл.116,б.“а“ от ЗЗД, същото следва да е направено в рамките на давностния срок, да е
отправено до кредитора или негов представител, което в настоящия случай не е налице. Поради
това представеното Споразумение от 07.12.2015г. не е от категорията факти, водещи до извода, че
е налице валидно извършено признание на вземането и същото е породило правните последици на
чл. 116,б.“ а“ от ЗЗД. В най-новата съдебна практика ВКС приема, че само и единствено
признание, отправено до кредитора, а не до кое да е трето лице, включително държавен орган, е
годно да прекъсне давността относно вземането, в който смисъл е (Решение №26/24.07.2018 г. т.о.
на ВКС),поради което не е налице признание на вземането отправено до кредитора, което да
прекъсне давностния срок. Извършените от длъжника частични плащания не са факти, водещи до
признаване на целия дълг,в който смисъл е Решение № 98/26.07.2013г. по т.д. № 851/2012г. на І
т.о. на ВКС. Признаването е едностранно волеизявление, с което длъжникът пряко и
недвусмислено заявява, че с задължен към кредитора. За да е налице признаване на вземането по
смисъла на чл. 116, б. "а" ЗЗД, същото трябва да е направено в рамките на давностния срок, да е
отправено до кредитора или негов представител и да се отнася до съществуването на самото
задължение, а не само до наличието на фактите, от които произхожда. Признаването на дълга
може да бъде изразено и с конклудентни действия, стига същите да манифестират в достатъчна
степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретния дълг към кредитора.
Съгласно даденото в т. 10 от ТР № 2/ 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС
погасителната давност не спира да тече докато трае изпълнителния процес, а се прекъсва
многократно с предприемането на всяко същинско изпълнително действие, в който смисъл е и
Решение № 451/29.03.2016г. по гр. д. № 2306/2015 г., IV г. о. на ВКС. Подадените от взискателя
молби имат значение относно перемирането на изп.дело, но нямат отношение към давността.
Неоснователен и довода, че не е изтекъл предвидения давностен срок за погасяванена
задължението на длъжника, както и неоснователно е твърдението, че приложение следва да намери
ППВС № 3/18.11.1980г. Дори да се приеме, че давността е спряла да тече до 26.06.2015г, то тя е
изтекла считано от тази дата до 17.07.2020г., когато с писмо от 22.07.2020г. банката е уведомила
4
ЧСИ В., че сметките са блокирани до размер на 31 846,16 лева.Правилно районният съд е
съобразил и факта, че ЧСИ П. М. по изп.д.№ 19/2013г. на 20.11.2015г. е изпратил призовка на
длъжника за извършване на опис, оценка и изземване на движими вещи, но същите действия не са
извършени ,поради което давността не е прекъсната. След прекратяването на изп.дело от ЧСИ П.
М., настоящият жалбоподател е подал молба до ЧСИ Т. В., по която на 16.03.2020г. е образувано
изп.дело № 64/2020г., но това с оглед т.10 от ТР № 2/ 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на
ВКС не е прекъснало давността. Срокът на общата петгодишна давност е изтекъл към момента на
подаване на исковата молба, поради което вземането е погасено по давност.Неоснователно е и
твърдението във въззивната жалба, че съдът не е разпределил правилно доказателствената тежест,
като това твърдение противоречи на обективираното в Протокол № 104/25.05.2021г.
разпределение на доказателствената тежест. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение като
правилно. Претендира за разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят в представено от пълномощника му писмено
становище поддържа въззивната жалба.
Въззиваемият, чрез пълномощника си адв. Евг. В., оспорва жалбата и поддържа
отговора на същата.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, възраженията в
отговора и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че въззивната жалба е
подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същества въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното
решение, преценено по реда на чл.269 от ГПК е правилно по следните съображения:
По делото не е спорно, че изп.д.№1818/2011г. по описа на ЧСИ П. Ил. с рег.№ 821и
район на действие Окръжен съд-Пловдив е образувано по молба на „Обединена Българска Банка”
АД с вх.№ 34863/ 03.10.2011г. въз основа на изпълнителен лист от 08.09.2011г., издаден по
Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК № 2290/08.09.2011г. по ч.гр.д.№ 1178/2011г. по описа на
Смолянски районен съд, срещу длъжника ИЛК. ЛЮБ. Н. за сумата от 12 341,54 лева, от които 9
847,44 лева главница, 2 292,34 лева-договорна лихва за периода от 07.07.2010г. до 01.09.2011г. ,
201,76 лева- наказателна лихва по просрочена главница за периода 07.07.2010г. до 01.09.2011г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 9847,44 лева, считано от 02.09.2011г. до
окончателното изплащане на задължението, както и съдебни разноски в размер на 843,03 лева.
С Разпореждане от 02.12.2013г. ЧСИ П. Ил. е уважил молба вх.№ 37481/02.12.2013г.,
депозирана от взискателя „Обединена Българска Банка” АД, с която е поискал делото да бъде
изпратено за продължаване на ЧСИ П. М. с рег.№ 881 и район на действие Окръжен съд-Смолян,
при който делото е образувано под № 19/2013г. След проучване на имущественото състояние на
длъжника ЧСИ П. М. е насрочил опис на недвижими имот и движими вещи , собственост на
длъжника за 16.04.2014г.
С молба вх.№ 02346/14.04.2014г. взискателят е поискал спиране на изпълнителното
производство, поради постъпило плащане от длъжника, както и да не бъде извършван насрочения
на 16.04.2014г. опис.
С молба вх.№ 03016/08.05.2014г. взискателят „Обединена Българска Банка” АД е поискал
5
на основание чл.456 от ГПК да бъде конституиран като взискател за посочените в удостоверение
изх.№ 17934/24.04.2014г. суми, дължими въз основа на изпълнителен лист от 09.09.2011г. по
изп.д.№ 1817/2011г. по описа на ЧСИ П. Ил. с рег.№ 821 и район на действие ОС-Пловдив. С
разпореждане на ЧСИ от същата дата „Обединена Българска Банка” АД е присъединено като
взискател по изп.д.№ 19/2013г. за посочените в удостоверението суми.
С молба вх.№ 07644/18.07.2014г. взискателят отново е поискал насрочване на опис на
недвижими имоти и движими вещи, собственост на длъжника и такъв е насрочен от ЧСИ за
18.09.2014г. С молба вх.№ 10620/17.09.2014г. взискателя е поискал насрочения опис да не бъде
извършван,тъй като длъжникът е направил плащане в размер на 2500 лева.
С молба вх.№ 15253/05.11.2015г. взискателят е поискал насрочване на опис на движими
вещи, собственост на длъжника и такъв е насрочен от ЧСИ на 12.01.2016г.
С молба вх.№ 17469/11.12.2015г. взискателят, с оглед постигнато споразумение с
длъжника от 07.12.2015г. е поискал спиране на изпълнителното производство и вдигане на
наложените запори, по която молба липсва произнасяне от ЧСИ.
С молба вх.№ 04895/11.02.2016г. „Фр. Инт.“ЕАД е поискало от ЧСИ П. Ил. с рег.№ 821
на основание чл.429 от ГПК да бъде конституиран като взискател в качеството му на частен
правоприемник на „Обединена Българска Банка” АД по силата на Договор за цесия от 04.12.2015г.
Молбата е изпратена на ЧСИ П. М. на 03.05.2017г. и е входирана при него с вх№
07731/05.05.2017г. С Разпореждане от 15.05.2017г. молбата е оставена без движение с указание да
бъдат представени доказателства за правоприемство.Съобщението е поучено от „Фр. Инт.“ЕАД на
27.10.2017г, но указанията за представяне на доказателства за правоприемство не са изпълнени.
С Постановление от 29.08.2019г. изпълнителното производство по изп.д.№ 19/2013г. със
страни взискател- „Обединена Българска Банка” АД и длъжник ИЛК. ЛЮБ. Н. е прекратено на
основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК. Същото не е обжалвано и е влязло в законна сила.
С молба вх.№ 11284/04.09.2019г. „Фр. Инт.“ЕАД в качеството си на правоприемник на
„Обединена Българска Банка” АД по силата на Договор за цесия от 04.12.2015г. е поискал от ЧСИ
да му бъде върнат оригинала на изпълнителен лист, приложен по изп.д.№ 19/2013г., като към
молбата е приложен Договор за цесия от 04.12.2015г., Потвърждение за извършената цесия от
„Обединена Българска Банка” АД и пълномощно.
С Приемо-предавателен протокол от 13.02.2020г. ЧСИ е предал на пълномощник на
„Фр. Инт.“ЕАД оригинала на изпълнителен лист от 08.09.2011г. ,издаден въз основа на Заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК № 2290/08.09.2011г. ,издадена по ч.гр.д.№ 1178/2011г. по описа на
Смолянски районен съд.
Въз основа на същия изпълнителен лист от 08.09.2011г. по молба на „Фр. Инт.“ЕАД с вх.
№ 716/21.02.2020г. е образувано изп.дело № 64/2020г. по описа на ЧСИ Т. В. с рег.№ 918 и
районна действие Окръжен съд-Смолян. С разпореждане от 27.02.2020г. е наложен запор на
банкови сметки на длъжника.
По молба на длъжника И.Н. изпълнителното производство по изп.д.№ 64/2020г. е спряно
с Разпореждане от 30.09.2020г. на ЧСИ на основание чл.432,ал.1,т.1 от ГПК въз основа на издадена
6
от съда обезпечителна заповед.
При така установеното от фактическа страна по образуваните изпълнителни дела в
ищецът ИЛК. ЛЮБ. Н. е сезирал Районен съд-Смолян с отрицателен установителен иск с правно
основание чл.439 във вр. с чл.124,ал.1 от ГПК, с който е претендирал да се признае за установено
по отношение на „Фр. Инт.“ЕАД, че не му дължи описаните суми в изпълнителен лист от
08.09.2011г., издаден по Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК № 2290/08.09.2011г. по ч.гр.д.№
1178/2011г. по описа на Смолянски районен съд, поради погасяване по давност. Районният съд е
уважил предявеният иск като е приел, че вземането е погасено по давност.
Смолянският окръжен съд счита крайните изводите на районния съд за правилни, с
разлика в мотивите относно началния момент, от който е започнала да тече давността.
Съгласно дадените в т.10 от Тълкувателно Решение № 2/26.06.2015г. по тълк.д.№ 2/2013г.
на ОСГТК на ВКС разяснения давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), а именно същинските изпълнителни
действия, които прекъсват давността са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Не са същински изпълнителни действия и не прекъсват давността:
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.Направен е извода, че при изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно-с предприемането на всеки изпълнителен способ и с извършването на всяко валидно
изпълнително действие, изграждащо изпълнителния способ.
Разяснено е още, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява поради
т.нар.“перемпция“, която настъпва по силата на закона –чл.433,ал.1,т.8 от ГПК, а съдебният
изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато
установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Въз всички случаи на
прекратяване съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички
други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право(с изключение на тези, от които
трети лица са придобили права или като задължени трети лица са извършили плащания).
Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала
да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. На пръв
поглед съществува противоречие между съобразителната част и диспозитива на т. 10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, но при
внимателния прочит на т. 10 от диспозитива е видно,че се посочват като правно релеватни за
прекъсването на погасителната давност по смисъла на чл. 116, б. „в” ЗЗД само онези изпълнителни
действия, които са валидни. Следователно при тълкуване на смисъла на термина валидност на
7
изпълнителните действия същият следва да бъде обвързан смислово с правните последици от
обезсилването по право на тези действия при прекратяване на изпълнителното производство
поради перемпция.
С оглед на изложеното при прекратяване на изпълнителното производство на основание
чл.433,ал.1,т.8 от ГПК, както в случая е прекратено изп.д.№ 19/2013г., всички предприети
изпълнителни действия са обезсилени по право и не могат да имат нито процесуалноправни, нито
материалноправни последици, в който смисъл е и Решение № 285/06.10.2015г. по гр.д.№
1953/2015г. на ІVг.о. на ВКС.
По изложениет съображения ирелевантен за изхода на делото е спора между страните кое
е последното изпълнително действие, прекъснало давността и дали тя е изтекла, както и дали с
образуването на изп. дело 1818/2011г. по описа на ЧСИ П.Ил. , продължено под № 19/2013г. по
описа на ЧСИ П. М. по време на действието на ППВС №3/18.11.1980г. давността е спряла да тече,
а след отмяната му с ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.д.№ 2/2013г. на ОСГТК давността се прекъсва с
всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова
давност. По този въпрос е образувано тълк.д.№ 3/2020г. на ОСГТК, по което не е постановено
решение, но в случая,поради прекратяване на изпълнителното производство този спор е
ирелевантен.
След като поради прекратяване на изпълнителното производство по право са обезсилени
всички изпълнителни действия, то давността е започнала да тече от влизане в сила на заповедта за
изпълнение по чл.417 от ГПК, срещу която длъжникът не е подал възражение,т.е давността е
започнала да тече с изтичането на двуседмичния срок за възражение по чл.414,ал.2 от ГПК(
действащ към този момент преди изменението,обн. В ДВ бр.100/2019г.), считано от връчването
на поканата за доброволно изпълнение на 30.11.2011г., видно от приложената обратна
разписка(стр.41 от изп.д.№ 1818/2011г.), или давността е започнала да тече от 15.12.2011г. По
делото не е спорно, че погасителната давност е петгодишна съгласно чл.117,ал.2 от ГПК.
По втория спорен между страните въпрос дали признанието на дълга от И.Н. е
прекъснало давността съдът приема следното :
Със сключеното споразумение от 15.02.2012г. между кредитора „Обединена Българска
банка“АД и длъжника ИЛК. ЛЮБ. Н., с което длъжникът е признал спрямо кредитора размера на
задължението си към 13.02.2012г. и се е задължил до 15.03.2012г. да внесе сумата от 7 750 лева, с
което задълженията му ще се считат погасени изцяло, длъжникът е направил признание на
вземането на надлежния кредитор, което по смисъла на чл.116,б.“а“ от ЗЗД е прекъснало
давността и от този момент -15.02.2012г. е започнала да тече нова давност, която е изтекла до
извършеното първо валидно същинско изпълнително действие по налагането на запор на банкови
сметки от ЧСИ Т. В. по новообразуваното изп.д.№ 64/2020г. на 27.02.2020г. , което съгласно т.10
от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.д.№ 2/2013г. на ОСГТК е прекъснало давността.
Въззивният съд счита, че сключеното споразумение от 07.12.2015г. между „Обединена
Българска банка“АД и длъжника ИЛК. ЛЮБ. Н., с което длъжникът е признал спрямо „Обединена
Българска банка“АД задължението си по изп.д.№ 19/2013г. по описа на ЧСИ П. М. в общ размер
от 16 858,37 лева, не представлява признание на вземане по смисъла на чл.116,б.“а“ от ЗЗД, което
да прекъсва давността, тъй като не е извършено пред надлежния кредитор. По силата на Договора
8
за цесия от 04.12.2015г. преди сключване на споразумението кредиторът „Обединена Българска
банка“АД е прехвърлил вземането си спрямо длъжника И.Н. на „Фр. Инт.“ ЕАД, като
прехвърлителното действие е настъпило с постигането на съгласие между цедента и цесионера.
Въпреки, че вече не е бил кредитор „Обединена Българска банка“АД след цедиране на
вземането е сключила споразумение с длъжника на 07.12.2015г., с което последният е признал
задълженията си към „Обединена Българска банка“АД . От приложеното по изп.д.№ 19/2013г.
нотариално заверено пълномощно(стр.119) е видно, че „Обединена Българска банка“АД в
качеството си на цедент е упълномощила „Фр. Инт.“ ЕАД в качеството му на цесионер да
уведоми длъжниците за сключения договор за цесия от 04.12.2015 г. ,като пълномощното е с
нотариална заверка от 04.12.2015г. По делото липсват данни кога упълномощеният от цедента
цесионер е съобщил на длъжника за извършената цесия, като в тежест на ответника по делото е
било да установи това обстоятелство, поради което оплакването му, че не е доказано кога е
съобщена цесията на длъжника по реда на чл.99,ал.3 от ЗЗД и поради това тя не е произвела
действие по отношение на длъжника към момента на подписване на споразумението от
07.12.2015г. и затова признанието на дълга е направено пред надлежния кредитор е
неоснователно, тъй като в случая жалбоподателят „Фр. Инт.“ ЕАД се опитва да черпи права от
неизпълнението на собственото си задължение за уведомяване на длъжника по реда на чл.99,ал.3
от ЗЗД. С оглед на това съдът счита, че извършеното от длъжника признание на вземането в
споразумението от 07.12.2015г. не е прекъснало давността по смисъла на чл.116,б.“а“ от ЗЗД, тъй
като не е направено пред надлежния кредитор „Фр. Инт.“ ЕАД, а е направено пред „Обединена
Българска банка“ АД, която към този момент не е била вече кредитор . По въпроса до кого следва
да бъде адресирано изявлението на длъжника за признаване на вземането му, за да е налице
прекъсване на давността на основание чл.116,б.“а“ от ЗЗД е формирана противоречива съдебна
практика и е образувано Тълк.дело № 4/2019г. на ОСГТК ,по което още не е постановено решение.
Настоящият състав споделя становището, изразено в Решение № 100/20.06.2011г. по т.д.№
194/2010г на ІІ т.о., Решение № 105/05.06.2014г. по т.д.№ 1697/2013г. на І т.о. и др., с които се
приема, че за да е налице признаване на вземането по смисъла на чл.116,б.“а“ от ЗЗД , същото
трябва да е направено в рамките на давностния срок, да е отправено до кредитор или негов
представител и да се отнася до съществуването на самото задължение, а не само до наличието на
фактите, от които произхожда. В случая признанието е направено до ненадлежен кредитор, поради
което не е прекъснало давността, която както бе посочено по-горе започнала да тече от 15.02.2012г.
и е изтекла до 15.02.2017г., поради което налагането на запор на банкови сметки на длъжника от
ЧСИ Т. В. по изп.д.№ 64/2020г. на 27.02.2020г.е извършено след изтичането на давността.
Като е достигнал до същите крайни изводи районният съд е постановил правилно
решение , което ще следва да бъде потвърдено.
Ще следва на основание чл.81 във вр. с чл.78,ал.3 от ГПК да бъде осъден жалбоподателя
„Фр. Инт.“ ЕАД да заплати на въззиваемия ИЛК. ЛЮБ. Н. направените по делото разноски за
въззивна инстанция в размер на 1200 лева за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 109/19.04.2021г. ,постановено по гр.д.№ 840/2020г. по
описа на Смолянски районен съд.
ОСЪЖДА „Фр. Инт.” ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
п.к.1407, район Л., ул.”Х. И.” №**, да заплати на ИЛК. ЛЮБ. Н., с ЕГН **********, с адрес
гр.Смолян, ул.”В. Р.” № **, направените по делото разноски за въззивна инстанция в размер на
1200 (хиляда и двеста) лева за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10