Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер /18.08.2008
год, гр. Варна
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ отд., ХХVІ състав,
в
публичното заседание на седемнадесети юли 2008 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р.А.
при секретаря Г.Б.,
като разгледа докладваното от съдията адм.д.
№ 1746 по описа за 2007 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.147 и сл. от АПК вр.чл.172
ал.4 от ЗДвП и е образувано по жалба на Ф.Т.И., ЕГН **********,***, против Заповед
№30101/26.07.2007г на Началника на Сектор “ПП” при ОДП-Варна, с която на
осн.чл.171 т.1 б.”а” от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка – временно отнемане на свидетелството му за
правоуправление на МПС до отпадане на основанието. Жалб.И. твърди липса на
мотиви в оспорения акт, сочи, че Постановлението на ВРП, на което се е позовал
административният орган, е обжалвано от него и не е влязло в законна сила, а
съдебно-психиатричната експертиза не е изготвена по надлежния ред, за което е
налице произнасяне на ВОС. В съдебно заседание по същество Ф.И. поддържа лично
жалбата си като я допълва в смисъл, че постановлението на ВРП за прекратяване
на наказателното производство против него е изменено досежно мотивите за това,
и е потвърдено от ВОС, а неколкократните искания на ВРП за настаняването му на принудително
лечение по реда на НПК и на задължително такова по Закона за здравето са
отхвърлени, тъй като са се основавали на негодна съдебно-психиатрична
експретиза. С тези съображения моли заповедта за лишаването му от
правоуправление на МПС да бъде отменена.
Ответната страна Началника на Сектор “ПП” при ОДП-Варна чрез
процесуалния си представител сочи, че от събраните в производството
доказателства се потвърждава наличието на основанието на чл.171 т.1 б.”а” от ЗДвП спрямо жалбоподателя, поради което настоява жалбата му против заповедта за
ПАМ да бъде отхвърлена. Претендира и юрисконсултско възнаграждение.
След съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На
14.11.2006г против Ф.Т.И. било образувано наказателно производство - ДП №61682006г
на ОДП-Варна, в хода на което жалбоподателя бил привлечен в качеството на
обвиняем за престъпление по чл.325 ал.1 от НПК. В хода на същото била назначена
и изготвена съдебно-психиатрична експертиза на И. в амбулаторни условия, според
чието заключение от 12.05.2007г жалбоподателя
страда от “Налудно разстройство”, което се причислява към “продължителните
разстройства на съзнанието”. Според заключението към момента на осъществяване
на деянието И. е бил в състояние на продължително разстройство на съзнанието,
не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното, нито да ръководи
постъпките си – в този смисъл експертът е посочил, че са налице медицинските
основания за принудителното му лечение по реда на чл.89 от НК.
С
постановление №14521/06 от 11.06.2007г прокурор при ВРП приел, че на
14.11.2006г Ф.И. осъществил обективно съставомерно престъпление от общ характер
по чл.235 ал.1 от НК, но позовавайки се на заключението на СПЕ изложил, че
конкретното деяние не съставлява престъпление поради наказателната
неотговорност на жалбоподателя по см.чл.33 ал.1 от НК, поради което на
осн.чл.24 ал.1 от НПК прекратил воденото против него наказателно производство.
Позовавайки
се на изложеното в горецитираното Постановление на ВРП, административният орган
– Началника на Сектор “ПП”-ОДП-Варна приел, че спрямо Ф.И. видимо се
установява, че не отговаря на медицинските или психологическите изисквания за
водач на МПС, поради което с оспорената си в настоящото съдебно производство
Заповед на осн.чл.171 т.1 б.”а” от ЗДвП отнел временно свидетелството му за
правоуправление на МПС до отпадане на основанието. Видно от доказателствата по
делото, заповедта не е изпълнена, тъй като жалбоподателят декларирал, че е
изгубил своето СУМПС, не може да го намери и не може да го предаде на
компетентните органи.
Междувременно
Ф.И. обжалвал постановлението за прекратяване на наказателното преследване
против него пред ВРС само относно
мотивите. С Определение №400/22.02.2008г по ЧНД №640/2008г на ВРС, VІ
с-в, на осн.чл.234 ал.4 от НПК съдът е изменил постановлението на ВРП,
прекратявайки наказателното производство против него за престъпление по чл.325
ал.1 от НК поради обективна несъставомерност на деянието. Произнасянето в този
смисъл е потвърдено с Определение №526/26.05.2008г на ВОС, нак.отд.
Производството
по ЧНД №2175/07г. на ВРС, образувано пред ВРС по искането на ВРП относно Ф.И.
по реда на чл.89 от НК, приключило с протоколно определение от 23.05.2007г по
ВЧНД №879/2007г на ВОС, нак.отд, с което настаняването на жалбоподателя на
принудително лечение било отменено. По последвалите две предложения на ВРП по
реда на чл.157 от ЗЗ били образувани производства по ЧНД №3143/207г и ЧНД №5086/07г – двете на ВРС, прекратени
поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и приключили без
акт по същество.
Предвид
изричното и категорично нежелание на жалб.Ф.И. да участва в изготвянето на
назначената от настоящия съдебен състав съдебно-психиатрична експертиза,
определението за назначавенето й бе отменено.
Жалб.Ф.И.
е правоспособен водач на МПС, категории А, В, С, М и Т от 23.11.1995г, като до
настоящия момент е санкциониран еднократно с влязло в сила НП №9329/30.08.1995г
за адм.нарушение по чл.48 ал.4 от ЗДвП (отм.). НП №78/1.04.2002г, посочено в
справката от Сектор КАТ-ОДП, с което са му наложени четири административни
наказания, не е влязло в законна сила.
Горната фактическа
обстановка, принципно безспорна между страните, съдът приема за установена въз
основа на писмените доказателства по административната преписка и тези, приобщени
в хода на съдебното дирене, чийто съвкупен анализ не налага различни изводи.
Въз основа на горната
фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок по чл.149
ал.1 от АПК и от легитимиран субект, поради което е процесуално допустима, а
разгледана по същество се преценява и като основателна.
По силата на императивната норма на чл.171 ал.1 т.1 б.”а”
от ЗДвП за осигуряване безопасността на движението по пътищата се отнема
временно свидетелството за правоуправление на водач, за когото видимо се
установи, че не отговаря на медицинските или психологическите изисквания – до
отпадане на основанието. Принципно изискването за психологическа годност е възведено
с нормата на чл.151 ал.4 от ЗДвП и касае единствено кандидатите за придобиване
на правоспособност за управление на моторни превозни средства от категориите
С1, С, D1, D, Ттб (тролейбус) и Ттм (трамвайна мотриса). С разпоредбата на
чл.152 ал.1 т.2 от Закона е уредена компетентността на министъра на транспорта
да определи изискванията за психологическа годност на лимитативно изброени
категории водачи на МПС, сред които и тези с категория С при първоначално
придобиване на правоспособност. На свой ред чл.152 ал.2 от Закона предвижда
изследвания на водачите извън посочените в ал.1 категории за психологическа
годност по инициатива на работодателя. От изложеното е видно, че след като е
водач на МПС кат.С, жалб.Ф.И. е адресат на гореизброените императивни норми на
специалния ЗДвП и като такъв следва да отговаря и на психологическите
изисквания за това – в смисъл, че следва да бъде психически здрав.
Съгл.чл.170 ал.1 от АПК в хода на производството
административният орган следва да установи съществуването на фактическите
обстоятелства, на които се е позовал при издаване на оспорения си акт, както и изпълнението на законовите изисквания при
издаването му. Съдът в този си състав намира, че в конкретния казус дължимото
доказване не е проведено, тъй като от събраните в хода на съдебното дирене
доказателства не се установява по несъмнен и категоричен начин, че Ф.И. не
отговаря било на медицинските или на психологическите изисквания за водач на
МПС.
Както вече беше посочено, единственият документ, на който
се е позовал административният орган в случая, е постановлението на ВРП за
прекратяване на наказателното преследване против жалбоподателя поради
наказателната му неотговорност по см.чл.33 ал.1 от НК. При това, независимо от
липсата на изрично посочване в акта, очевидно изводът за наличието на
основанието на чл.171 ал.1 б.”а” от ЗДвП досежно И. е мотивиран със
заключението на изготвената в наказателното производство СПЕ. Тази експертиза
обаче не е изготвена в рамките на административното производство по реда на
чл.49 от АПК, поради което заключението й има стойност единствено като
доказателствено средство, не и като доказателство относно възприетия от
административния орган основен правен извод - поради това и настоящият съдебен
състав не може да съобразява правните си изводи с него. В нарушение на
изискването на чл.35 и чл.36 от АПК в хода на производството пред
административния орган не са събрани никакви други доказателства относно
централния подлежащ на доказване факт – възприетата психологическа непригодност
на Ф.И. *** съществено нарушение на процесуалните правила е резултирало в неизясняване на фактите и
обстоятелствата от значение за случая, съответно – и в постановяване на заповедта за ПАМ при
фактическа липса на доказателства за това, че спрямо И. е налице правното
основание по см.чл.171 т.1 б.”а” от ЗДвП. В конкретния случай, с оглед
заявената категорична позиция на жалбоподателя, че не желае да участва в
изготвянето на СПЕ в съдебното производство, допуснатото съществено процесуално
нарушение е неотстранимо в съдебната фаза, а други доказателства относно този
въпрос, заключението по който изисква специални познания, са недопустими. От
друга страна, цитираното заключение на СПЕ, което е било предмет на съдебно
произнасяне в производството по ЧНД №2175/07г. на ВРС за настаняване на Ф.И. на
принудително лечение по реда на чл.89 от НК, не е възприето от ВОС, който с
окончателния си акт е приел по същество, че спрямо жалбоподателя не са налице
сочените основания, съответно – че липсват доказателства за невменяемост, а
оттам - и за психологическата му непригодност като водач на МПС.
Въз основа на гореизложеното настоящият съдебен състав
приема, че в хода на съдебното дирене не са представени и не са събрани
доказателства относно възприетото от административния орган наличие на
основанието на чл.171 т.1 б.”а” от ЗДвП спрямо Ф.И.. Изложеното обосновава
извод за неправилно приложение на материалния закон по см.чл.146 т.4 от АПК при
постановяване на оспорения акт, респективно – и за основателност на жалбата,
което налага уважаването й чрез отмяна на заповедта за налагане на ПАМ.
При този изход на делото претенцията на ответната страна
за присъждане на разноски е неоснователна.
Мотивиран от изложеното и на осн.чл.172 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед №30101/26.07.2007г на Началника на Сектор “ПП”
при ОДП-Варна, с която на осн.чл.171 т.1 б.”а” от ЗДвП на Ф.Т.И., ЕГН **********,***,
е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на
свидетелството му за правоуправление на МПС до отпадане на основанието.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.
На страните да се изпратят преписи от решението.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: