№ 4271
гр. София, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110211244 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от Х. Й. Л., с адрес гр. ***, ул. „***“ № 45, срещу наказателно
постановление № СОА22-РД11-433/01.05.2022 г., издадено от заместник-кмета на Столична
община, направление „Транспорт и градска мобилност“, за извършено нарушение на
разпоредбата на чл. 6, т. 1, предл. 3 ЗДвП. На основание чл. 183, ал. 3, т. 5 ЗДвП й е
наложена глоба в размер на 30 /тридесет/ лв.
В жалбата се твърди, че твърдяното нарушение не е извършено и че в
административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, обуславящи отмяната на атакуваното наказателно постановление. Прави се
възражение в насока прекомерност на размера на наложената глоба.
За проведеното на 24.10.2022 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Въззиваемата страна се представлява от юрк. К., а жалбоподателката не се явява
и не изпраща процесуален представител.
В дадения ход по същество юрк. К. пледира НП да бъде потвърдено и в полза на
Столична община да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е основателна.
От фактическа страна се установи:
На 03.12.2021 г. в 16:43 ч., в гр. София, свидетелят Б. С., на длъжност инспектор при
„Център за градска мобилност“ ЕАД, констатирал, че лек автомобил „***“, ДК № *** бил
паркиран на бул. „***“ № 1, на място, предназначено за престой на таксиметрови превозни
1
средства, обозначено с пътен знак Е20. Приел, че е налице нарушение по чл. 6, т. 1, предл. 3
ЗДвП, извършил справка относно собственика на автомобила - Х. Й. Л., и на място съставил
фиш серия СО № 9052247/03.12.2021 г. Изготвил и фотоснимки. Докато оформял фиша, при
автомобила пристигнало лице с неустановена самоличност, което му казало, че началникът
му бил от гр. *** и щял да каже, че във въпросния ден автомобилът не е бил в гр. София.
Въпреки това фишът бил издаден, като в законоустановения срок за оспорването му в
Столична община било депозирано възражение от Х. Й. Л.. Предвид това й била изпратена
покана за съставяне на АУАН.
След получаване на поканата жалбоподателката или неин представител не се явили в
Столична община, предвид което на 28.02.2022 г. свид. С., в присъствието на двама
свидетели, съставил срещу Л. АУАН бл. № 003026/28.02.2022 г. в условията на чл. 40, ал. 2
ЗАНН. Като нарушение с правна квалификация по чл. 6, т. 1, пр. 3 ЗДвП й било вменено
паркирането на собствения й лек автомобил на място, предназначено за престой на
таксиметрови превозни средства, обозначено с пътен знак Е20.
АУАН бил връчен на процесуален представител на жалбоподателката - адв. Л., на
05.04.2022 г., който вписал като възражение, че нарушението било извършено от лице,
различно от собственика на автомобила. Такова лице не било конкретно посочено с
индивидуализиращи белези.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично
фактическо описание на нарушението и давайки му аналогична правна квалификация по чл.
6, т. 1, предл. 3 ЗДвП, заместник-кметът на Столична община, направление „Транспорт и
градска мобилност“ издал атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл.
22, ал. 5 и ЗМСМА и чл. 183, ал. 3, т. 5 ЗДвП наложил на Л. глоба в размер на 30 /тридесет/
лв.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства, както следва: гласни - показанията на свидетелите Б. С. и И. А.; писмени - фиш
серия СО № 9052247/03.12.2021 г.; възражение срещу фиш; заповед № СОА20-РД09-
1060/13.01.2020 г.; заповед № СОА21-РД95-62/11.03.2021 г., ведно с приложен списък;
заповед № РД-09-69/01.06.2021 г., ведно с приложен списък; допълнително споразумение
към трудов договор № РД-12-2П-72/01.06.2021 г.; длъжностна характеристика, и веществени
- приложен снимков материал.
Обстоятелствата, свързани с констатираното от свид. С. на място, относно съставянето
на фиш серия СО № 9052247/03.12.2021 г., а впоследствие и на процесния АУАН, се
изясняват посредством показанията на разпитаните свидетели, писмените доказателства и
изготвения снимков материал. Анализирайки поотделно и в съвкупност цитираните
доказателствени източници, съдебният състав ги прецени като обективни и кореспондиращи
помежду си, поради което ги кредитира и прие за безспорно установено, че мястото, на
което автомобилът, собственост на жалбоподателката, е бил паркиран, е било надлежно
обозначено с пътен знак Е20 „Такси“, обособяващ го като място, специално устроено за
престой на таксиметрови автомобили. Свид. С. е категоричен, че мястото е било надлежно
обозначено, което се потвърждава и от снимковия материал.
Материалната компетентност на свид. С. като актосъставител, и компетентността на
административнонаказващия орган, следват съгласно длъжностните им качества и на
основание приложените по делото доказателства - заповед № СОА21-РД95-62/11.03.2021 г.,
ведно с приложен списък, заповед № РД-09-69/01.06.2021 г., ведно с приложен списък,
заповед № СОА20-РД09-1060/13.01.2020 г. и длъжностна характеристика.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление
2
са издадени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, от компетентни органи и са надлежно
връчени на санкционираното лице.
Фактическата обстановка, обусловила съставянето на АУАН, е правилно установена в
хода на административнонаказателното производство, като фактическите констатации на
актосъставителя и наказващия орган се потвърдиха в рамките на проведеното въззивно
съдебно следствие.
Въпреки това обаче съдът констатира основания за отмяната на наказателното
постановление, поради допуснати в хода на административнонаказателното производство
съществени нарушения на процесуалните правила.
В случая жалбоподателката, в качеството й на собственик на лекия автомобил,
доколкото не е посочила друго лице, което го е управлявало в процесния ден, е
санкционирана за нарушение по чл. 6, т. 1 предл. 3 ЗДвП, която норма поставя изискване
към всички участници в движението да съобразяват своето поведение с пътните знаци.
Конкретно, като изпълнително деяние на Л. е вменено, че е било установено паркиране на
собствения й лек автомобил на място, предназначено за престой на таксиметрови превозни
средства, обозначено с пътен знак Е20. За същото на основание чл. 183, ал. 3, т. 5 ЗДвП е
санкционирана с глоба в размер на 30 /тридесет/ лв.
Приложената санкционна разпоредба обаче постановява, че с глоба в размер на 30 лв.
се наказва водач, който „навлиза“ след знак, забраняващ влизането на съответното пътно
превозно средство, или се движи в забранената посока на еднопосочен път. Тоест, видно от
текстовото съдържание на санкционната разпоредба, липсва припокриване с твърдяното да е
осъществено от жалбоподателката изпълнително деяние, което словесно е описано като
„паркиране“. Въпросното протИ.речие в случая е съществено, доколкото касае
изпълнителното деяние на нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната й отговорност. Предвид това и представлява нарушение по
смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН, респективно чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, доколкото е налице
протИ.речие между словесното описание на вмененото нарушение, и изпълнителното
деяние, дефинирано като нарушение съгласно приложената санкционна норма. Предвид
неяснотата, която цитираното протИ.речие внася в административното обвинение, и липсата
на припокриване между твърдяното изпълнително деяние и това по санкциониращата
разпоредба, наказателното постановление се явява процесуално незаконосъобразно, и като
такова - подлежи на отмяна. Констатираното нарушение е съществено и неотстранимо,
доколкото евентуално изменение от страна на съда с въззивното решение на фактическата
обстановка в частта относно изпълнителното деяние на нарушението, би рефлектирало
неблагоприятно върху гарантираното от закона право на защита на жалбоподателя да узнае
фактическите параметри на претендираната спрямо него юридическа отговорност. Предвид
това депозираната жалба е основателна и следва да бъде уважена.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 и т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН,
Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № СОА22-РД11-433/01.05.2022 г., издадено от
заместник-кмета на Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност“
срещу Х. Й. Л. за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 6, т. 1, предл. 3 ЗДвП, за
което на основание чл. 183, ал. 3, т. 5 ЗДвП й е наложена глоба в размер на 30 /тридесет/ лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4