Решение по дело №66/2024 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл. 215 във вр. с чл. 214, т. 3 във вр. с чл. 225а, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Постъпила е жалба, потвърдена с молба вх.№ 535 от 26.03.2024г., от Н. Н. А., [ЕГН] от [населено място], действаща чрез упълномощен адв. Ж. Ч., АК - Разград, против Заповед № 232 от 23.02.2024г. на Кмета на Община-Разград, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, е наредено премахване на незаконен строеж - „Пристройка към жилищна сграда“ в имот с идентификатор № 61710.502.374 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Разград, с административен адрес: [населено място], [улица]. В жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния представител се поддържат съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон. Оспорват се констатациите за наличие на незаконен строеж с твърдение, че е извършено преустройство върху съществуващи основи на стара сграда и текущ ремонт на друг самостоятелен обект в имота, които дейности попадат в изключението на чл. 151 от ЗУТ, за които не се изисква разрешение за строеж и одобряване на инвестиционен проект. В Констативния акт и издадената въз основа на него Заповед не се посочвали всички факти и обстоятелства, липсвала точна индивидуализация на незаконния строеж, с което се затруднявала защитата на жалбоподателката, не била спазена процедурата за връчване по § 4, ал. 2 от ДР на ЗУТ.

Ответникът по жалбата Кмет на Община – Разград чрез процесуалния си представител ангажира становище за неоснователност на жалбата и моли за отхвърлянето й. Счита, че оспорената заповед е законосъобразно издадена, с оглед на фактическите обстоятелства, установени към дата на издаването й и които се потвърждават от заключението на съдебно-техническата експертиза. Претендира за присъждане на направените деловодни разноски, вкл. и възнаграждение за юрисконсулт.

Заинтересованото лице – О. Н. А., [ЕГН] от [населено място], твърди, че няма достъп до имота, не знае кога е построена пристройката и никой не е искал съгласието й за изграждането на тази пристройка.

Административен съд - Разград, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори по делото, че жалбоподателката Н. Н. А. и заинтересованото лице О. Н. А. са рождени сестри и съсобственици на процесния недвижим имот с идентификатор № 61710.502.374 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Разград, с административен адрес: [населено място], [улица], ведно с построените в имота самостоятелни сгради: 1. Сграда с идентификатор № 61710.502.374.1, застроена площ от 37 кв.м., брой етажи – 1, предназначение: Хангар, депо, гараж; 2. Сграда с идентификатор № 61710.502.374.2, застроена площ от 12 кв.м., брой етажи – 1, предназначение: Селскостопанска сграда; 3. Сграда с идентификатор № 61710.502.374.3, застроена площ от 39 кв.м., брой етажи – 1, предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна; 4. Сграда с идентификатор № 61710.502.374.4, застроена площ от 27 кв.м., брой етажи – 2, предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна и 5. Сграда с идентификатор № 61710.502.374.5, застроена площ от 13 кв.м., брой етажи – 1, предназначение: Селскостопанска сграда (представени НА за покупко-продажба на недвижим имот № 47, том I, дело № 474/1974г. по описа на РС – Разград, НА за покупко-продажба на недвижим имот № 11, том I, дело № 9/2019г. по описа на Нотариус, рег.№ 282 на Нотариалната камара, с район на действие РС-Разград, Скица на имота № 15-904077 от 11.08.2022г., изд. от СГКК - гр. Разград – л. 11 от делото и Удостоверение за наследници изх.№ 5183/16.08.2022г., изд. от Община – Разград).

На 21.12.2023г. и на 08.01.2024 г. служители в Община - Разград, а именно инж. М. Х. М. - гл. експерт в Дирекция „Устройство на територията, кадастър и контрол на строителството (УТККС)“ и П. П. П. - ст.специалист в същата Дирекция „УТККС“, извършили проверка на терен в описания горе поземлен имот с идентификатор № 61710.502.374 в гр. Разград. Проверката била извършена във връзка с жалба от О. Н. А., постъпила в деловодството на Община-Разград с вх.№ 165 от 14.12.2023г. относно незаконно изградена сграда в имота.

При проверката на терен и по документи било установено, че строежът „Пристройка към жилищна сграда“ представлява едноетажна монолитна постройка изградена от западната и северната страна па съществуваща сграда с идентификатор 61710.502.374.2 по КККР на гр. Разград. От западната страна пристройката е с предназначение за ползване като коридор, с размери 9.60 м. дължина, от 2.30 до 1.70 м. ширина и от 2.15 м. до 3.15 м. височина. От северната страна пристройката е с предназначение за ползване като склад с размери 3.80 м. дължина, 1.70 м. ширина и 2.50 м. височина. Пристройката е изградена с външна стена от тухлена зидария с дебелина 15 см., неизмазана отвън и отвътре, със стоманобетонни колони и греди и дървена покривна конструкция с покривно покритие от декоративни стоманени ламарини с тъмнокафяво оцветяване. Подът е от бетонова настилка без видим наклон. По западната фасада има монтирани два прозореца и врата от ПВЦ профили. От изток помещението с предназначение за склад е изградено на границата с поземлен имот с идентификатор 61710.502.380 по КККР на гр. Разград.

За описаните обстоятелства проверяващите служители на Община-Разград съставили Констативни протоколи от 21.12.2023г. и 08.01.2024г., както и издаден Констативен акт от 17.01.2024г. в който контролната работна група приела, че процесната „Пристройка към жилищна сграда“ представлява пета категория строеж, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „а“ от ЗУТ. Установено е, че е изграден без разрешение за строеж, издадено от овластения за това орган, без одобрени инвестиционни проекти и без съгласието на съсобственика, изразено писмено в нотариална форма, в нарушение на чл. 148, ал. 1 във вр. с ал. 4, чл. 183, ал. 1 от ЗУТ и чл. 2, ал. 2, т. 3 от Наредба № 3 от 31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, като представлява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Към акта са приложени писмени доказателства и снимков материал, вкл. и Схема № 1 на строежа – неразделна част към акта (л. 21 от делото).

Проверката е извършена и Констативният акт е издаден в отсъствието на посочената за извършител на строежа Н. Н. А.. Тъй като последната не била открита на адреса, където е изградена пристройката, съвпадащ с постоянния й и настоящ адрес, удостоверено с подписите на две длъжностни лица в Община - Разград, Н. Н. А. е уведомена за съставения Констативен акт от 17.01.2024г., респ. и за започване на административното производство във връзка с извършеното незаконно строителство, чрез поставяне на писмени съобщения на входната врата на посочения горе адрес, както и на таблото за обяви в сградата на Община-Разград, по реда на § 4, ал. 2 от ДР на ЗУТ. За горните обстоятелства са съставени Протоколи от 19.01.2024г. за поставянето на съобщенията, респ. от 29.01.2024г. за сваляне на съобщението, както и изготвен снимков материал.

В определения от закона 7-дневен срок по чл. 225а, ал. 2, изр. второ от ЗУТ не е постъпило възражение, удостоверено със съставен Констативен протокол от 29.01.2024г. (л. 26 от делото).

На 23.02.2024г. Кметът на Община-Разград издал процесната Заповед № 232, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и в съответствие с правомощията си по чл. 223, ал. 1, т. 8 от същия закон, разпоредил Н. Н. А. да премахне установения незаконен строеж „Пристройка към жилищна сграда”. Определил едномесечен срок за доброволно изпълнение и разпоредил принудително премахване при неспазване на този срок.

В оспорената заповед административният орган се е позовал на Констативния акт от 17.01.2024 год., като възприел изцяло фактическите обстоятелства, установени от проверяващите служители за контрол по строителството относно изпълнението на строежа, описан по идентичен с Констативния акт начин.

По отношение на строежа приел, че същият е V категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „а” от ЗУТ и е изпълнен в нарушение на чл. 148, ал. 1 във вр. с ал. 4, чл. 183, ал. 1 от ЗУТ и чл. 2, ал. 2, т. 3 от Наредба № 3 от 31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството - без издадено разрешение за строеж, без одобрени инвестиционни проекти и без договор в нотариална форма със съсобственика за учредяване право на нов строеж, поради което подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ.

Заповедта е връчена отново по реда на § 4, ал. 2 от ДР на ЗУТ поради отсъствието на Н. Н. А. от адреса - чрез залепване на Заповедта на входната врата на адреса й, както и на таблото за обяви в сградата на Община - Разград, за което са съставени Протоколи от 23.02.2024г. за залепването на Заповедта, респ. от 11.03.2024г. за свалянето й, както и изготвен снимков материал.

Жалбата на Н. Н. А., сезирала настоящото производство в оспорване на Заповедта за премахване на незаконния строеж, е входирана в Община - Разград с вх.№ 99-00-281 от 11.03.2024г.

В хода на съдебното производство е назначена съдебно-техническа експертиза с изготвено заключение вх.№ 217 от 19.02.2025г., което установява, въз основа на оглед на строежа от вещото лице, че предмет на процесната Заповед е пристройка към северната и западната фасади на сграда с идентификатор 61710.502.374.2 и към част от западната фасада на жилищна сграда с идентификатор 61710.502.374.3, като са ползвани стените на съществуващите сгради от източната страна на пристройката.

Пристройката се състои от едно помещение, в което са обособени: входно антре, кухненска ниша в южната част на пристройката и склад в северната ѝ част.

Строежът представлява едноетажна масивна постройка без сутерен, с бетонови основи, бетонова подова настилка, тухлени оградни стени с дебелина 15 см, които не са измазани външно и вътрешно, стоманобетонни колони и греди, дървена покривна конструкция с покритие от декоративни стоманени ламарини. Дограмата е от PVC профили - на северната фасада е монтиран един прозорец, на западната – два прозореца и врата, на южната – една врата. Изградени са ел. и ВиК инсталации.

Пристройката към сградите е трайно прикрепена към земята, с отделени от външната среда организирани вътрешни пространства. Начинът ѝ на изграждане и достъпът до нея я определя като строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на Закона за устройство на територията.

По смисъла на чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ тя е обект на основното застрояване в поземления имот - представлява пристройка към жилищна сграда.

Съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 „а“ от ЗУТ и чл. 12 от Наредба № 1 от 30 юли 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи изграденият обект е от V (пета) категория.

При извършената справка в Община - Разград вещото лице не е установило наличие на строителни книжа относно процесния строеж, като за него няма изготвени и одобрени инвестиционни проекти, не е издавано Разрешение за строеж. Строежът не е съобразен с действащите ПУП, План за застрояване и строителните норми.

Пристройката към сградите е изградена по монолитен способ на строителство. Липсват документи за закупени материали и заплатен труд, и не е възможно само след външен оглед на строежа да се определи периода на изграждането му. При разпита в съдебно заседание вещото лице уточнява, че по служба е извършвало оглед на същия имот преди около две-три години и строежът е бил в същото състояние, поради което предполага, че тогава са извършени строителните работи. Личало си, че материалите са нови. В съдебно заседание вещото лице изчислява застроена площ на пристройката от 28.47 кв.м., или общо с двете съществуващи сгради – 79.47 кв.м. Обяснява, че пристройката е в груб строеж, незавършена, като ангажира категорично становище, че същата не е изградена върху стара постройка и не е ремонт на съществуваща сграда, а е съвсем ново строителство. Не е в режим на търпимост, тъй като не е строена преди 2001г. Обяснява, че в сграда № 2 с предназначение – Селскостопанска сграда, със застроена площ от 12 кв.м., има започнати ремонтни работи с цел изграждане на баня и тоалетна, но също не е завършена. Старата сграда № 3 със застроена площ от 39 кв.м. и предназначение – Жилищна, представлява две стаи, от които се излиза директно навън, като новата пристройка фактически представлява коридор, който обединява входовете към тези две стаи и към бъдещата баня и едно складово помещение. Има и кухненска ниша в югозападната част на пристройката, като всичко е в груб строеж.

Експертното заключение като компетентно и обосновано, се възприема изцяло от съда.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна страна Административен съд – Разград прецени следното:

Жалбата срещу процесната Заповед № 232 от 23.02.2024г. на Кмета на Община-Разград за премахване на незаконен строеж, е допустима. Подадена е от лице с правен интерес от обжалването, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и в определения от закона срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ. Въпросът относно спазването на срока за обжалване, съобразно обстоятелствата при които е проведена процедурата по връчването на Заповедта, е решен с постановеното в настоящото производство окончателно Определение № 10843 от 14.10.2024г. по адм. дело № 8611/2024г. на ВАС, Второ отделение.

Разгледана по същество – жалбата е неоснователна.

При дължимата по чл. 168 АПК проверка съдът не констатира наличие на отменителни основания по чл. 146 от АПК.

Оспорената заповед е издадена от кмета на Община – Разград в рамките на неговата териториална и материална компетентност по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ.

Спазена е предвидената от закона писмена форма за издаване на акта, като Заповедта съдържа всички реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Изложените в нея фактически и правни основания са достатъчни да се установи волята на административния орган и в същото време позволява на съда да осъществи нужния контрол за законосъобразност върху акта. Пристройката е индивидуализирана по вид, размери и местоположение, което е достатъчно за безспорното й разграничаване от останалите обекти в имота и липсва неяснота относно предмета на разпореденото за премахване незаконно строителство. Както в мотивите на заповедта, така и в диспозитива й, ясно и точно е описан наредения за премахване строеж, с характеристики и местоположение, които позволяват неговото еднозначно индивидуализиране. Точно описание на строежа се съдържа и в Констативния акт, въз основа на който е издадена оспорената заповед.

При постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В изпълнение на изискването по чл. 225а, ал. 2 във връзка с чл. 223, ал. 2 от ЗУТ заповедта за премахване на незаконен строеж е издадена въз основа на Констативен акт, съставен от служителите за контрол по строителството в администрацията на Община - Разград. Констативният акт е редовно връчен на жалбоподателката Н. Н. А. като адресат на акта и по предвидения специален ред в съответствие с разпоредбите на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ във връзка с § 4, ал. 2, изр. 2 от ДР на закона, поради ненамирането й на адреса. В този смисъл е извършено и редовно уведомяване за започване на административното производство (арг. чл. 26, ал. 1 от АПК), поради което не могат да се приемат доводите по жалбата, че страната е била лишена от възможност да защити правата си. Дори да се приеме, че има пропуски при провеждане на обсъжданата процедура, във връзка с преценката за ненамиране на лицето на адреса, то това нарушение не е съществено, тъй като по никакъв начин не е ограничило правото на защита на жалбоподателката и не е повлияло на съдържанието на акта (Заповедта). Съдебната практика е възприела разбирането, че неизпълнението на задължението на органа по чл. 26, ал. 1 от АПК не е абсолютно основание за отмяна на индивидуалния административен акт при оспорване, като преценката дали това нарушение е повлияло или е могло да повлияе на съдържанието на крайния акт, трябва да бъде винаги конкретна. Аргумент в тази насока се извежда и от факта, че към датата на издаване на процесната заповед са отменени разпоредбите на чл. 168, ал. 4 и ал. 5 от АПК (отменени с ДВ бр. 15 от 2021 г., в сила от 19.02.2021 г.), поради което неучастието на страна в административното производство вследствие на неуведомяване вече не представлява самостоятелно основание за отмяна на акта. Законодателят е предоставил преценката за правното значение на конкретното нарушение и за свързването му със съответните правни последици на съда.

В случая, жалбоподателката е узнала за издадения индивидуален административен акт и е имала възможност в съдебноадминистративното производство по обжалването му да изложи същите съображения и възражения против акта, които би изразила и пред административния орган в хода на издаване на Заповедта за премахване на незаконния строеж.

Съдът намира оспорената заповед и за материалнозаконосъобразна.

Въз основа на събраните по делото доказателства категорично се установи, че към датата на издаване на процесната Заповед от 23.02.2023г., установената в процесния имот „Пристройка към жилищна сграда“ има характеристиките на „строеж“ по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, като изграждането й, според заключението на съдебно-техническата експертиза категорично представлява ново строителство, а не „текущ ремонт“ на съществуваща сграда по смисъла на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ. Респ. изпълнението на тази „Пристройка“ не попада в изключението на чл. 151 от ЗУТ. Същата е била изградена в нарушение на правилата по чл. 137, ал. 3, чл. 148, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 и чл. 183, ал. 1 от ЗУТ, което прави строежът незаконен, съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, както и правилно го е квалифицирал административният орган. Изпълнен е без одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж, респективно налице е посоченото в заповедта фактическо основание за издаването ѝ, както и правилно е определено лицето, което трябва да предприеме действия по премахването, ангажиращо отговорност за състоянието му в противоречие с нормативната уредба.

Заповедта е издадена при наличие на материално-правните основания, предвидени в текста на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно цитираната разпоредба незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице. При установените факти административният орган правилно е приел, че описаната „Пристройка към жилищна сграда“ представлява строеж от V (пета) категория, какъвто може да бъде извършен само ако е разрешен (арг. чл. 137, ал. 3 от ЗУТ и чл. 148, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ). В случая и с оглед на установените безспорни характеристики на обекта - „Пристройка“ като строеж и предвид липсата на необходимите строителни книжа за изграждането й, съвсем правилно и обосновано е предприето премахването й по реда на чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Възраженията на жалбоподателката относно естеството на строителните дейности като извършено преустройство върху съществуващи основи на стара сграда и текущ ремонт на друг самостоятелен обект в имота, които дейности попадат в изключението на чл. 151 от ЗУТ, за които не се изисква разрешение за строеж и одобряване на инвестиционен проект, са неоснователни. Безспорно е, че към момента на изграждане на „Пристройката“ същата представлявала „строеж“, изпълнен в противоречие с нормативните изисквания и правила, и законосъобразно е приложен съответният законов ред за премахването й. Към момента на издаване на Заповедта релевантните факти са установени правилно и те са, че „Пристройката“ е изградена без строителни книжа, каквито са се изисквали, което я прави незаконен строеж по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.

Не е налице и несъответствие на оспорената заповед с целта на закона. В процедурата по издаване на заповеди по чл. 225а ЗУТ административният орган действа служебно, като при установен незаконен строеж за него не е налице друга законова възможност освен да разпореди премахването му. Действията са в условията на обвързана компетентност с оглед императивния характер на нормата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Доколкото целта на ЗУТ е да не се допуска и да се отстранява незаконното строителство, то намесата на държавата, съответно на общинската администрация в случая е напълно пропорционална на предвидената в закона цел. Премахването на незаконния строеж, изпълнен без строителни книжа, е единственият способ, чрез който може да се постигне тази цел.

След като административният орган при издаване на оспорената заповед е приложил единствената предвидена в закона възможност и е приложил правилно материалния закон, то не е налице и нарушение на принципа за съразмерност, провъзгласен в чл. 6 от АПК. Липсват основания, въз основа на които да се приеме, че интересите на жалбоподателката са засегнати в по-голяма степен от необходимото. Принципът за съразмерност изисква административният орган да избере най-целесъобразния измежду няколко възможни еднакво законосъобразни варианти на действие, а в случая по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ няма друга такава алтернатива.

С оглед на всичко гореизложено оспорването срещу издадената заповед за премахване на незаконен строеж е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

При този изход на делото и при условията на чл. 143, ал. 3 от АПК, искането на ответната страна за присъждане на разноски е основателно и следва де бъде уважено. Разноските включват припадащата се част от 275.00 лева от заплатеното възнаграждение на вещото лица по назначената съдебно-техническа експертиза, както и дължимо юрисконсултско възнаграждение в претендирания от страната минимален размер от 100.00 лева, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК и чл. 37 от Закона за правната помощ.

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

ОТХВЪРЛЯ оспорването на Н. Н. А., [ЕГН] от [населено място], против Заповед № 232 от 23.02.2024г. на Кмета на Община - Разград.

ОСЪЖДА Н. Н. А., [ЕГН], ДА ЗАПЛАТИ в полза на Община - Разград, сумата от 375.00 (триста и седемдесет и пет) лева – направени разноски по производството.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.