Решение по дело №1719/2017 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Гр.София, …. септември 2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на втори май две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

СЪДИЯ: Е. РАДЕВА

с участието на съдебен секретар Виктория Каменова, след като изслуша докладваното от съдията Радева т.д.№1719 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

В подадената искова молба ищецът „Б.“ ЕАД, ЕИК *******, твърди, че на 13.12.2012 год. „Б." ЕАД, в качеството си на обществен доставчик на природен газ, е сключил с „В и В.О.П." ООД договор №206 - 2013 за доставка на природен газ, по силата на който договор доставчикът доставя на клиента природен газ, срещу задължението на клиента да приема и заплаща природния газ при условията на договора. Предаването на природния газ от доставчика и приемането му от клиента се извършва в пункт за предаване - приемане, находящ се в гр. Петрич на Автоматична газорегулираща станция (АГРС) - Петрич. Измерването на доставения природен газ се осъществява, чрез средства за търговско измерване, собственост на преносния оператор „Булгартрансгаз" ЕАД, монтирани в пункта за предаване - приемане. Съгласно т.8.4. от договора, количествата природен газ, измерени със средствата за търговско измерване, са задължителни за страните. Количествата природен газ, доставени на клиента през всеки от дните на съответния месец, се отразяват в месечен акт. Доставчикът съставя и подписва месечния акт за всеки пункт за предаване - приемане и го изпраща по електронна поща или факс на клиента. До края на работния ден след получаването му, клиентът изпраща подписания от него месечен акт по електронна поща или факс на доставчика. В случай, че доставчикът не получи подписаният от клиента месечен акт в посочения срок, едностранно подписаният от доставчика месечен акт се счита за валиден (т.8.12. от договора). Договорените между страните количества за доставка на природен газ се конкретизират в Годишна програма, представляваща Образец №1 към договора. Клиентът може да променя договорените с тази програма количества газ, чрез изменение на месечните, седмичните и дневните количества, уредени в раздел V от т.5.1. до т.5.4. в договора. Така в Годишната програма за 2014 г., клиентът е заявил за месец април 2014г. количества от 1 964 куб.м природен газ, за месец май 2014г. е заявил 1 780 куб.м природен газ, за м.юни 2014г. е заявил 820 куб.м природен газ . Цената, по която клиентът ще заплаща договорените количества природен газ, се заплаща по цени, определени в съответствие с действащите нормативни актове — чл. 30, ал. 1, т. 7 и т. 8 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а именно регулаторният орган Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) със свое Решение определя пределните цени на природния газ при продажба от „Б." ЕАД. Цената, по която клиентът е длъжен да заплаща доставените количества природен газ, се определят от регулаторния орган за всяко тримесечие. За периода от 01.04.2014 г. до 30.06.2014 г., цената е 612.80 лв./хм³, определена съгласно Решение на ДКЕВР №Ц-7/25.03.2014 г.. Редът и начинът на плащане са уредени в т.9,5. от договора - плащане преди месеца на доставка. Като с писма, отнасящи се до конкретно тримесечие, които са съгласувани с клиента, са уточнени датите на издаване на месечните фактури и сроковете за тяхното плащане. Като въз основа на месечния акт доставчикът издава на клиента окончателна фактура (съответно дебитно или кредитно известие). Дебитно известие се издава на клиента в случаите, когато е използвал по-голямо количество от заявеното, а кредитно известие в случаите, когато клиентът е използвал по-малко количество. Когато доставчикът е издал кредитно известие, с надплатената сума се намалява стойността на следващата фактура, която клиентът предстои да заплати, но при условие, че същият няма просрочени стари задължения. Всички фактури (съответно дебитни и кредитни известия) се изпращат на клиента освен на електронната му поща и по пощата с обратна разписка. Фактурирането се извършва на два пъти в месеца на база 50 % от договорените количества, напр. - в началото на месеца до 2-ри април 2014 г. се издава фактура за 50 % от договореното по годишната програма количество, платими до 4-ти април 2014г. Останалите 50 % от договореното количество се фактурират до 10 - ти април 2014 г., които са платими до 15-ти април 2014г., а до 10 - ти май 2014 г., на основание месечния акт за месец април 2014 г., доставчикът издава на клиента дебитно или кредитно известие, в зависимост от реално използваните от клиента количества газ. Така например, ако за съответния месец април 2014 г. клиентът е заявил, че ще ползва газ в количество от 1 964 куб.м газ, през този месец му се издават две фактури за по 982 и ако той е използвал количество по-малко от заявеното, за разликата му се издава кредитно известие, по което с надплатената сума се приспада стойността на следващата фактура, освен ако няма по-стари задължения. В този случай, ако той има по-стари задължения, с кредитното известие се погасява най - старото задължение (т.9.5.4. ал.З от договора). Ако обаче клиентът е използвал количество газ по-голямо от заявеното, се издава дебитно известие, по което той дължи заплащане.

Ищецът твърди, че на 11.12.2013 год. е подписано тристранно споразумение между „Б." ЕАД, „НЕК" ЕАД и „В и В.О.П." ООД. От съдържанието на това тристранно споразумение може да се направи извод, че съгласно него „НЕК" ЕАД поема задължение да погасява свои задължения към „В и В.О.П." ООД, за електрическа енергия, чрез извършване на плащания към „Б." ЕАД, като по този начин погасява свои задължения към „В и В.О.П." ООД, т.е. целта на това споразумение е да се улесни разплащането между страните в търговския оборот.

На основание подписаното тристранно споразумение, от „НЕК" ЕАД са получени множество преводи за клиента „В и В.О.П." ООД. След получаване на всеки един от преводите, съгласно т.7 от това споразумение, в двудневен срок ищецът е информирал клиента, че има получен превод от „НЕК" ЕАД. Но тъй като клиентът не ни е конкретизирал с писмо кои точно задължения да бъдат погасени, преводите са насочвани за погасяване на задължения, съгласно чл.76 от ЗЗД.

По фактурите, издадени в периода от 05.03.2014 г. до 10.06.2014 г. вкл., клиентът е заплатил главниците (стойността на издадените фактури). Тъй като плащанията са извършени след датата на падежа, посочен във фактурите, върху всяка една от главниците е начислявана договорна неустойка в размер на основния лихвен процент (ОЛП), определен от БНБ плюс 10 пункта, изчислена на база 360 дни върху дължимата сума за всеки просрочен ден и се начислява до деня на окончателното изплащане на главницата, определена съгласно т.9.5.9 от Договора за доставка на природен газ. Плащане по фактурите, издадени в периода от 05.03.2014 г. до 10.06.2014 г. (вкл.) е осъществено, чрез приспадане на суми вследствие на издадени кредитни известия (КИ) и чрез банкови преводи (БП) от страна на „Н.Е.К." ЕАД, направени за сметка на „В и В.О.П." ООД, така, както е посочено в обстоятелствената част на исковата молба.

Предвид факта, че клиентът / ответникът/ системно не е изпълнявал задълженията си по Договора за доставка на природен газ, същият е прекратен с двуседмично предизвестие на основание т.12.5. от него с Писмо рег.№БГ-206-2013-1852/14.10.2014 г., изпратено по факс и получено на същата дата.

Плащане от страна на клиента на начислените договорни неустойки, поради неизпълнение на падежа, по описаните по-горе фактури, няма и към настоящия момент. Ето защо за ищеца възниква правният интерес да предяви иск по чл.92 от ЗЗД за сумата от 57 748.83 лева, дължими договорни неустойки, поради неизпълнение на договорните задължения, начислени по фактури и размери, както следва:

1. Ф №**********/05.03.2014г. с падеж 10.03.2014г. с дължима главница 0.00 лева и начислена договорна неустойка в размер на 4 665.65 лв. за периода от 11.03.2014г. до 29.10.2014г.;

2. Ф №**********/12.03.2014г. с падеж 17.03.2014г. с дължима главница 0.00 лева и начислена договорна неустойка в размер на 14 067.53 лв. за периода от 18.03.2014г. до 29.10.2014Г.;

3. Ф №**********/02.04.2014г. с падеж 04.04.2014Г. с дължима главница 0.00 лв. и начислена договорна неустойка в размер на 11 901.40 лв. за периода от 05.04.2014г. до 29.10.2014Г.;

4. Ф №**********/07.04.2014г. с падеж 11.04.2014г. с дължима главница 0.00 лв. и начислена договорна неустойка в размер на 1329.22 лв. за периода от 12.04.2014г. до 29.10.2014г.;

5. Ф №**********/10.04.2014г. с падеж 15.04.2014г. с дължима главница 0.00 лв. и начислена договорна неустойка в размер на 23 766.17 лв. за периода от 16.04.2014г. до 29.10.2014Г.;

6. Ф №00001б4317/10.06.2014г. с падеж 13.06.2014г. с дължима главница 0.00 лв. и начислена договорна неустойка в размер на 2 018.86 лв. за периода от 14.06.2014г. до 29.10.2014Г.

Към настоящия момент клиентът дължи заплащане и на заявените в годишната програма количества природен газ за месеците април, май и юни 2014 г. в размер на 1 078 527.79 лв., заедно с начислените договорни неустойки върху главниците в размер на 56 421.27 лв., както и начислените мораторни лихви в размер на 276 162.80 лв., по следните фактури:

1. Ф №**********/07.05.2014г. с падеж 10.05.2014г. с главница от 609 148.05 лв. и начислена договорна неустойка в размер на 31 392.58 лв. за периода от 11.05.2014г. до 29.10.2014г., както и мораторна лихва в размер на 156 220.62 лв. за периода от 30.10.2014г. до 05.05.2017г.;

2. Ф №**********/09.05.2014г. с падеж 14.05.2014г. с главница от 1379.66 лв. и начислена договорна неустойка в размер на 64.64 лв. за периода от 15.05.2014г. до 29.10.2014г., както и мораторна лихва в размер на 352.56 лв. за периода от 30.10.2014г. до 05.05.2017г.;

3. Ф №**********/14.05.2014г. с падеж 19.05.2014г. с главница от 432 235.64 лв. и договорна неустойка в размер на 21 219.48 лв. за периода от 20.05.2014г. до 29.10.2014г., както и мораторна лихва в размер на 110 450.61 лв. за периода от 30.10.2014г. до 05.05.2017г.;

Поради неплащане на заявените и доставени количества природен газ, на клиента са отправяни множество устни покани по телефона, с които е приканван да издължи натрупаните задължения към доставчика. Към момента на подаване на исковата молба в съда, клиентът / ответникът/ дължи общо сумата от 1 468 860.69 лв., от които 57 748.83 лв. - начислени договорни неустойки за забавено плащане по описаните по-горе фактури с погасени главници, както и 1 078 527.79 лв., представляващи незаплатени количества природен газ за месеците април, май и юни 2014 г., ведно с начислени договорни неустойки в размер на 56 421.27 лв., както и 276 162.80 лв. начислени мораторни лихви.

Видно от приложените към исковата молба доказателства е, че между страните съществуват трайно установени търговски взаимоотношения. Налице е един договор за търговска продажба, уреден в чл.318 и сл. от ТЗ, по силата на който сме постигнали съгласие, относно съществените елементи на договора, които са: вещта (стоката), обект на продажба, начините на отчитане и доставка, и цената на стоката. С постигането на съгласие, за купувача възниква задължението да заплати уговорената цена. В обобщение може да се каже, че вземането на ищеца произтича от незаплатени количества природен газ, доставени и използвани от длъжника „В и В.О.П." ООД по Договор №206-2013 за доставка на природен газ от 13.12.2012 г., както и от незаплатена дължима договорна неустойка.

Относно предявеният искът по чл.92 от ЗЗД - за заплащане на уговорена неустойка за забава за изпълнение на задължението на ответника, уговорено по договора уточнява, че правото на неустойка се поражда за изправната страна (страната изпълнила своите задължения по договора) при виновно неизпълнение на другата страна за обезпечаването, на което е уговорена неустойката. В случая съществува валидно неустоечно съглашение на страните по т.9.5.9 от Договора за доставка на природен газ, съгласно която при забавено изпълнение на задълженията по договора, страната, изпаднала в забава, дължи договорна неустойка в размер на основния лихвен процент (ОЛП), определен от БНБ плюс 10 пункта, изчислена на база 360 дни върху дължимата сума за всеки просрочен ден и се начислява от деня, следващ деня на падежа, до деня на окончателното изплащане на главницата.

Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Фактическият състав, който следва да се осъществи, за да възникне основанието за заплащане на неустойка за неизпълнението на договора е наличие на валидно договорно задължение, неизпълнение на задължението и уговорена неустойка. Видно от изложените обстоятелства при описване на фактическата обстановка, всички предпоставки, за да се ангажира отговорността на ответника за заплащане на уговорената договорна неустойка на ищеца, са налице. Сключен е валиден договор за доставка на природен газ между страните, уговорени са срокове за изпълнение, които не са спазени от ответника, определен е и размерът на неустойката. Правилата на неустойката не са от публично правен ред и с оглед свободата на договарянето, при тях от съществено значение е постигната съгласуваност между страните.

Съгласно чл.88 от ЗЗД, при разваляне на договори с периодично изпълнение, какъвто е и настоящият, действието на развалянето е занапред, а не с обратно действие. Във връзка с т.13.2. от договора, която е била действаща все още към момента на възникване на задълженията, страните са договорили, че при невъзможност да разрешат споровете, чрез преговори, те подлежат на разглеждане и решаване от Софийски градски съд или Софийски районен съд, съобразно правилата за родовата подсъдност. С оглед на това предявява пред Софийски градски съд настоящите искове.

За установяване на гореизложеното, че ответникът дължи на „Б." ЕАД, посочените по-горе суми, представя подписана от ответника молба за потвърждение на вземанията/задълженията с рег.№БГ-206-2013-1331/14.07.2014г. и на ответника вх.№127/16.07.2014г., подписана на 29.07.2014г.. С писмо от страна на „Б." ЕАД се изпраща на клиента празна бланка, в която той следва да посочи точните суми, които ни дължи, както и доставеното количество природен газ. След това клиентът изпраща изведена и попълнена бланката с размера на задълженията и на доставените количества природен газ. Видно от представеното потвърждение е, че ответникът потвърждава задължения към „Б." ЕАД по фактури, суми в размер на 2 117 493.44 лв. и по Споразумение, суми в размер на 4 417 951.54 лв. и непогасени лихви в размер на 206 832.41 лв., както и доставени количества за периода -10 106.327 куб.м³ природен газ.

С оглед на гореизложеното моли съда, след като се убеди в основателността на гореизложените твърдения, да постанови решение, с което да ОСЪДИ „В и В.О.П." ООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя В.Н.Г., да заплати на „Б." ЕАД с ЕИК- *******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителния директор С.И.Я., сумата от 57 748.83 лева, представляваща дължими договорни неустойки, поради забавено плащане на договорните задължения, начислени по фактури, размери и периоди, както следва:

2. Ф №**********/12.03,2014г. с падеж 17.03.2014г. с дължима главница 0.00 лева и начислена договорна неустойка в размер на 14 067.53 лв. за периода от 18.03.2014г. до 29.10.2014г.;

3. Ф №**********/02.04.2014г. с падеж 04.04.2014г. с дължима главница 0.00 лв. и начислена договорна неустойка в размер на 11901.40 лв. за периода от 05.04.2014г. до 29.10.2014г.;

5. Ф N90000163317/10.04.2014г. с падеж 15.04.2014г. с дължима главница 0.00 лв. и начислена договорна неустойка в размер на 23 766.17 лв. за периода от 16.04.2014г. до 29.10.2014г.;

6. Ф №**********/10.06.2014г. с падеж 13.06.2014г. с дължима главница 0.00 лв. и начислена договорна неустойка в размер на 2 018.86 лв. за периода от 14.06.2014г. до 29.10.2014г.;

ведно със законната лихва върху сумата от 57 748.83 лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението, както и

сумата от 1 078 527.79 лева, представляваща стойността на заявени и доставени количества природен газ за месеците април, май и юни 2014 год., както и

сумата от 56 421.27 лева, представляваща начислените договорни неустойки, поради неизпълнение на задължението върху главниците, ведно със

сумата от 276 162.80 лева, представляваща начислените мораторни лихви, поради неизпълнение на задължението върху главниците,

по следните фактури:

4. Ф №163974/03.06.2014г. с падеж 06.06.2014г. с главница от 35 764.44 лв. и договорна неустойка в размер на 3 744.57 лв. за периода от 07.06.2014г. до 29.10.2014г., както и мораторна лихва в размер на 9 139.01 лв. за периода от 30.10.2014г. до 05.05.2017г., ведно със законната лихва върху сумата от 1078 527.79 лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.

Претендира разноските по това дело.

В срока за отговор ответникът „В и В. О. П.“ ООД, ЕИК ******, заема следното становище:

Дружеството има издадена лицензия № Л-271-03/28.07.2008 г. от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) за извършване на дейността „производство на електрическа и топлинна енергия”, чрез Енергиен обект - „четири топлоелектрически централи (ТЕЦ) за комбинирано производство с електрическа мощност 7, 792 MW и топлинна мощност 8,612 MW u седем котелни централи (КЦ) с топлинна мощност 73 MW", за срок от 25 години. С Решение И1-Л-271/12.09.2011 г. ДКЕВР изменя лицензия № JI-271- 03/28.07.2008 г., като утвърждава промяна на инсталираната електрическа мощност на 15,584 MW и на общата инсталирана топлинна мощност на 90,724 MW. Произведената от когенерационното (комбинирано) производство топлинна енергия се използва основно за отопление на оранжериите на дружеството. По силата на чл.93а и чл.162 от Закона за енергетиката (ЗЕ), произведената електрическа енергия задължително се изкупува от „Н.е.к.“ ЕАД („НЕК“ ЕАД) - единствен обществен доставчик на електрическа енергия за Република България с лицензия № JI-147-13/ 17.12.2004 г., издадена от ДКЕВР. „НЕК“ ЕАД е с едноличен собственик на капитала „Български енергиен холдинг“ ЕАД. „Български енергиен холдинг“ (БЕХ) ЕАД е притежание на българската държава. Съгласно т.IV.5. от Решение № 800 от 3 юли 2013 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), „БЕХ“ ЕАД е основен участник на пазара на производство на електрическа енергия. Според решението: Предприятията, в които БЕХ притежава 100-процентово участие му дават възможност за оптимален подход, при всяка реална пазарна ситуация по отношение на продажбата на електрическа енергия. В неговия портфейл са част от така наречените „исторически предприятия”, които са и основните производители на територията на страната. Като основен участник, БЕХ би могъл да се възползва от пазарното си положение и да възприеме различни по вид бизнес стратегии за оптимизиране на печалбата в зависимост от моментното търсене на електроенергия. Това от своя страна поставя БЕХ в особена позиция спрямо всички останали участници на пазара, което е предпоставка за възникване на проблеми за конкурентната среда.“

С Решение № Ц-065 от 25.08.2008 г., ДКЕВР определя преференциална цена на електрическата енергия, продавана от „В & ВГД О.-П.“ ООД на НЕК, в размер на 150, 45 лева/МВтч без ДДС, при поискана от дружеството преференциална цена от 165 лева/МВтч без ДДС. При определената от ДКЕВР преференциална цена, е предвидено през първите две години от функционирането на централата, тя да работи на загуба.Решението на ДКЕВР от 25.08.2008 г. е обжалвано от „В & ВГД О.-П.“ ООД пред Върховния административен съд (ВАС). Обхватът на съдебния контрол е ограничен до формално изпълнение на изискванията на закона за издаване на административния акт. В резултат от това решението на ДКЕВР е оставено в сила.

За да произвежда топлинна и електрическа енергия по комбиниран начин, ответникът се нуждае от природен газ. Единственият доставчик на природен газ в Република България е ищецът „Б.“ ЕАД - притежаващ лицензия за обществена доставка на природен газ № Л-146-14/ 17.12.2004 г., издадена от ДКЕВР. По този повод страните са в трайни търговски взаимоотношения. „Б.“ ЕАД е с едноличен собственик на капитала „Български енергиен холдинг“ ЕАД. Както е посочено, „Български енергиен холдинг“ ЕАД е притежание на българската държава. За доставките от „Б.“ ЕАД в периода 2013 г. - 2014 г. между страните е сключен Договор № 206-2013 за доставка на природен газ от 13.12.2012година. На 11.12,2013 г. между „В & ВГД О.-П.“ ООД, „Б.“ ЕАД и „НЕК“ ЕАД е сключено тристранно споразумение. Според т.З от споразумението „Н.Е.К.“ ЕАД се задължава да изплаща изцяло дължимите на „В & ВГД О.-П.“ ООД суми за закупена електрическа енергия на „Б.“ ЕАД, като по този начин ще се погасяват задълженията на „В & ВГД О.-П.“ ООД за заплащане на цената за доставения природен газ. Така, по силата на споразумението, ответникът е „заместен” в изпълнение на задълженията си към „Б.” ЕАД от своя длъжник - ”НЕК” ЕАД. „НЕК” ЕАД привежда директно по сметка на ’’Б.” ЕАД посочените в отговора на ответника суми за доставка на природен газ на „В & ВГД О.-П.“ ООД: През март 2014 г. „Б.“ ЕАД, от позицията си на предприятие с господстващо положение на пазара на доставка на природен газ, инициира сключване на ново споразумение, като твърди, че ответникът му дължи 5 478 962, 26 лева, от които 5 417 951,54 лева главница за доставения природен газ. Заплашено от спиране на доставките на газ, на 26.03.2014 г. „В & ВГД О.-П.“ ООД подписва споразумението. Неразделна част от него е „Погасителен график“, съдържащ суми, които ответникът следва да изплати на ищеца, както и сроковете, в които трябва да стане това. Според т.10 от споразумението, при забава в плащането на някоя от вноските по „Погасителния график“ с повече от 30 дни, цялата неизплатена част от задължението по споразумението става незабавно изискуема През 2013 и 2014 г., „В & ВГД О.-П.” ООД е превело на „Б.” ЕАД следните суми:

- на 04.12.2013 г. - 1 000 000 лева;

- на 28.04.2014 г. - 170 900 лева;

на 02.06.2014 г. - 660 000 лева.

С плащанията, посочени в т.1.10. и в т.1.13., ответникът е погасил задълженията си към „Б.“ ЕАД.

Въпреки това, на 21.07.2014 г. „Б.“ ЕАД предявява претенции срещу „В & ВГД О.-П.” ООД за заплащане на сумата от 1 010 885, лева, от които главницата е 1 000 000 лева. Посочено е, че искът е частичен, а общата сума на задълженията възлизали на 5 478 962, 26 лева, както са посочени в споразумението от 26.03.2014г. По конкретно са претендирани цялата първа вноска по „Погасителния график“ към споразумението от 26.03.2014 година. ., както и част от втората вноска по „Погасителния график“. Образувано е т.д. № 88/2014 г. по описа на Благоевградския окръжен съд (БОС). Производството приключи с решение №3371/24.07.2015 г., с което исковата претенция бе отхвърлена изцяло. Решението бе потвърдено от САС с решение №192/27.01.2016 постановено по т.д.№3 8842015 г. ВКС с Определение №598/12.12.2016 по к.д.№60009/2016 не допусна до касационно обжалване второинстанционното решение.

На 04.12.2014 г. „В & ВГД О.-П.” ООД е уведомено, че „Б.“ ЕАД е предявило искова молба до БОС, на основание чл.327 от Търговския закон ТЗ), във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и чл.365 и следващите от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). В исковата молба е формулирана претенция за заплащане на остатъка от калкулираните от „Б.“ ЕАД суми за доставка на природен газ - 4 736 522, 16 лева, от които 4 417 951, 54 лева главница. Образувано е т.д. № 138/2014 г. на БОС, осми състав, което все още е висящо пред първата инстанция. В исковата молба, както и в допълнителна такава, подадени от ищцовото дружество се сочи, че с преводите от „НЕК“ ЕАД към „Б.“ ЕАД са насочени за погасяване на текущи задължения (извън споразумението), тъй като не било посочено кои задължения към „Б.“ ЕАД да бъдат погасени. До постановяване на решението не е ясно към кои задължения ще бъдат отнесени извършените плащания-към тези от споразумението, или към текущите задължения. На 09.05.2017г. „Б.“ ЕАД предявява претенции срещу „В & ВГД О.-П.” ООД за заплащане на суми, представляваща дължими договорни неустойки, поради забавено плащане на договорните задължения, начислени по фактури (текущите фактури, т.е., тези издадени след периода за който е сключено споразумението от 26.03.2014 г.), посочено подробно, в размер на 57 748.83 лева, както и сумата от 1 078 527.79 лева, представляваща стойността на заявени количества природен газ за месеците април, май и юни 2014 год., Сумата от 56 421.27 лева, представляваща начислените договорни неустойки, поради неизпълнение на задължението върху главниците, ведно със сумата от 267 162.80 лева, представляваща начислените мораторни лихви. Образувано е настоящето производство. Сочи се в исковата молба, че по фактурите, издадени в периода от 05.03.2014 г. до 10.06.2014г. (вкл.), ответното дружество е заплатило главниците (стойността на издадените фактури), както и че плащането е осъществено, чрез приспадане на суми вследствие на издадени кредитни известия (КИ) и чрез банкови преводи (БП) от страна на „Н.Е.К." ЕАД, направени за сметка на „В и В.О.П." ООД. Претендират се договорни неустойки, поради извършени плащания след датата на падежа, посочен във фактурите.

Ответникът оспорва допустимостта на исковете.

С исковата молба се определя предмета на делото, а именно за заплащане стойността на заявени количества природен газ за месеците април, май и юни 2014 год. Твърдяното вземане произтича от неизпълнение на договор за доставка на природен газ, сключен между страните на 13.12.2012 г. и от споразумение от 26.03.2014 г. за неплатена цена на доставен природен газ на доверителя.

Ответникът твърди, че ищецът първо е инициирал заповедно производство за част от вземанията си, а именно за сумата от 1 000 000 лева, (представляваща част от главницата в размер на 5 417 951,53 лева). След подадено възражение от ответника, ищецът е подал искова молба по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК за установяване на вземането си, в частта, за която е издадена заповед за изпълнение. Въз основа на установителния иск е образувано т. д. № 88/2014 г. по описа на Благоевградския окръжен съд.

По време на висящото производство по т.д. №88/2014, ищецът е образувал и второ производство-т.д. №138/2014 за друга част от вземанията си, а именно: главница в размер на 4 417 951. 54 лева от обща главница в размер на 5 417 951,53 лева. Твърдяното вземане произтича от неизпълнение на договор за доставка на природен газ, сключен между страните на 13.12.2012 г. и от споразумение от 26.03.2014 г. за неплатена цена на доставен природен газ. Същото производство е спряно до приключване на т.д. №88/2014 г.

По настоящето дело ищецът е предявил иск отново въз основа на неизпълнено задължение от страна на ответника за заплащане на доставени количества природен газ, съгласно сключеният между страните Договор № 206- 2013 за доставка на природен газ от 13.12.2012 г.

При описаната ситуация, производството по настоящото дело следва да бъде прекратено поради недопустимост на предявения иск, доколкото вече е предявен частичен иск в друго производство за същото вземане. Това становище е възприето в актуалната съдебна практика, отразена например в Определение № 674 от 23.09.2014 г. по ч.гр.д. № 3991/2014 г. Върховен касационен съд /ВКС/, III г.о. С него ВКС се е произнесъл по допустимостта на касационно обжалване на определение на Пловдивски апелативен съд, потвърждаващо прекратяване на производство, образувано по искова молба, с която е предявен частичен иск, след като вече има образувано друго производство за различна част същото вземане, между същите страни и същото основание, както е в настоящия случай.

В същия смисъл е и Определение № 843 от 05.12.2011 по ч.т.д. № 622/2011 г. на ВКС, ТК, I отделение.

Изводът, който се налага от посочената практика на ВКС е, че според Върховния съд е недопустим по-късно предявеният частичен иск между същите страни, на същото основание, но за различна част от вземането, поради това, че размерът на претенцията не е индивидуализиращ белег на спорното право.

С оглед изложеното моли съда да прекрати делото, поради недопустимост на исковата молба.

По основателността на предявените искове.

Ответникът оспорва претенциите на ищеца да се основателни.

Излага следните твърдения:

Че е жертва на злоупотреба с господстващо положение, под формата на мерки, имащи отстраняващ от пазара ефект, като например „ценова преса“, „ценова дискриминация“, „недопустимо крос- субсидиране“ и „прекомерно високи цени“, в нарушение на чл.102 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) и чл.21 от Закона за защита на конкуренцията. „Ценовата преса“ се състои в налагането на прекалено високи цени, на които предприятието- ответник закупува природен газ, съчетано с налагането на цени за продажба на електрическа енергия, несъобразени с действителните разходи. Нарушението на правилата на конкуренцията е допуснато от ДКЕВР при утвърждаването на цените, което е в полза на „Български енергиен холдинг“ ЕАД. За целите на приложението на чл.102 от ДФЕС, следва да се приеме, че „Б.“ ЕАД и „НЕК“ ЕАД се разглеждат като „едно икономическо образувание“ - „БЕХ“ ЕАД, по смисъла, влаган в това понятие от Съда на Европейския съюз (СЕС). Доколкото дейността, осъществявана от „БЕХ“ ЕАД е чисто икономическа, чл.102 от ДФЕС е приложим спрямо него. Следователно, ДКЕВР е нарушил чл.102 от ДФЕС, във връзка с позитивното задължение на държавите-членки по чл.4§3 от Договора за Европейския съюз. Допуснатото нарушение води до нищожност на актовете на ДКЕВР, на които се позовава „Б.“ ЕАД в настоящия правен спор; че с издаването на решенията, с които е утвърдил цените за продажба на природен газ от „Б.“ ЕАД и за изкупуване от „НЕК“ ЕАД на електрическата енергия, произведена от ответника, регулаторният орган ДКЕВР е допуснал грубо нарушение на чл.37 от ДФЕС, забраняващ държавата да фаворизира държавните монополи от търговски характер за сметка на други предприятия. Тази разпоредба е пряко приложима и ответникът има право да се позове на нея в настоящия правен спор; за необходимост от косвен съдебен контрол върху актовете на КЕВР, преди ДКЕВР, за установяване на тяхната нищожност и незаконосъобразност.

Твърди, че не дължи съдебно заявените суми, тъй като е извършил плащане на задълженията си към ищеца; твърди, че цените на ищеца не отговарят на конкуренцията; ответникът твърди, че не дължи плащане на заявените в годишната програма количества природен газ за месеците април, май и юни 2014 г. в размер на 1 078 527.79 лв., тъй като същите не са доставени. Оспорва доставката на природен газ, обективирани в следните фактури: Ф №90000163472/07.05.2014г. с падеж 10.05.2014г. с главница от 609 148.05 лв.; Ф №90000163634/09.05.2014г. с падеж 14.05.2014г. с главница от 1379.66 лв.; Ф №**********/14.05.2014г. с падеж 19.05.2014г. с главница от 432 235.64 лв.; Ф №163974/03.06.2014г. с падеж 06.06.2014г. с главница от 35 764.44 лв; ответникът твърди, че всички плащания на „НЕК“ ЕАД, описани във фактите, са погасили задълженията му към „Б.“ ЕАД по процесиите фактури; ответникът твърди, че лицето, подписало представените от ищеца писма за потвърждение на задължения, не е имало представителни правомощия.

Ответникът излага доводи за злоупотреба на ищеца с господстващо положение на пазара – сочи конкретни способи за това. В тази връзка се позовава на постановени от съда на ЕС решения.

Моли съда да отхвърли предявените от ищеца искове и да му присъди разноските по делото.

В дадения му срок за становище помагачът на ответника „Н.Е.К.“ ЕАД /“НЕК“ ЕАД/ заема следното становище:

Не възразява по допустимостта на предявените от ищеца претенции.

По тяхната основателност излага следното: интересът на „В и В.О.П.“ ООД от привличането му като трета страна - помагач е обоснован не толкова от необходимостта за оказване на съдействие с цел постигане на благоприятен за привличащата страна резултат, а по-скоро гарантиране, че чрез обвързващата сила на мотивите на съдебното решение, което ще бъде постановено в настоящото производство, ответникът ще осигури за себе си ефективно решение при евентуален бъдещ иск срещу помагача. Ето защо в настоящето производство от изключителна важност за него е да се прецени правилно и обосновано от съда дали взаимоотношенията му с ответника са пряко свързани с правоотношението между главните страни в процеса, по начин, по който „В и В.О.П.“ ООД се опитва да определи.

В този смисъл твърди, а също е видно и от доказателствата по делото, че отношенията между всички заинтересовани страни, възникнали по силата но Споразумението от 11.12.2013 г., нямат нито пряко, нито косвено отношение в търговските взаимоотношения между „Б.“ ЕАД и „В и В.О.П.“ ООД, особено по отношение на сключеното между тях споразумение от 26.03.2014 година. Подчертава, че дружеството-помагач изобщо не е било запознато доскоро със същото и по никакъв начин не се е обвързвало и не е обвързано и към днешна дата с него. Още повече, че „НЕК“ЕАД не се е съгласявал да изплаща всички задължения на „В и В.О.П.“ ООД към „Б.“ ЕАД и/или да замества някого в дълга му. Единственото съглашение между трите страни, касае ангажимента да заплаща собствените си задължения, възникнали по прекратения вече договор № ЕП-036/2009 г. директно към ищеца с цел финансово облекчение в плащанията и облекчение в паричните потоци на страните. С този ангажимент дружеството по никакъв начин не се е съгласявало да покрива целите чужди задължения на ответника, тъй като най-малко те са значително по-голям размер от тези на помагача.

Освен това, ответникът е поискал от съда, освен привличане на „НЕК“ ЕАД като трето лице- помагач и допълнително разпореждане дружеството да го замести като главна страна по делото. Възразява изцяло срещу това искане по същите причини, изложени по-горе, още повече, че липсват каквито и да материално-правни основания за това.

Становището по основателността на иска е съобразено най-вече с подхода на ответника, който се опитва да прехвърли отговорността си, като въвежда в заблуждение или поне се опитва да постигне това, че „НЕК“ ЕАД носи отговорност за недобросъвестното неизпълнение на парични задължения и поети ангажименти към „Б." ЕАД. В този ред на мисли, независимо от качеството му на помагач на ответника, счита че е нередно да се търси някаква отговорност от него и съдът следва правилно да прецени становището му по основателността на иска, продиктувано от положението му на трета страна, на която по смисъла на ГПК е предоставена самостоятелна защита в това вече висящо производство относно чуждо спорно право. Помагачът има съпътстващ на процеса по главния иск характер, изразяващ се в това дали при евентуално установяване със сила на присъдено нещо, че ответникът дължи претендираните от ищеца вноски по сключеното между тях споразумение от 26.03.2014г., за същия ще се породи възможност да ангажира отговорността му.

Имайки предвид, че „В и В.О.П.“ ООД цели преди всичко при неблагоприятен за него изход от делото да подчини „НЕК“ ЕАД като трето лице-помагач на силата на мотивите (чл.223, ал.2 от ГПК), за да обезпечи своето положение в следващ процес, воден между него и привлеченото лице, то твърди, че основателността на главния иск следва да бъде доказана, респективно оспорена от главните страни по делото, а помагачът има интерес да оспори обвързаността си с главния спор. Твърди, че още в предходните две търговски дела № 88/2014 г. и № 138/2014 г. водени между същите страни със същия предмет на спора, безспорно е установено, че е налице обективна невъзможност за предявяване на евентуален бъдещ иск за вреди от страна на „В и В.О.П." ООД срещу нас с оглед събраните доказателства по делата, както и добросъвестността на „НЕК“ ЕАД, досежно извършените от нея плащания по тристранното споразумение от 11.12.2013 година.

Твърди, че фактите са следните:

Отношенията между „НЕК“ ЕАД и „В и В.О.П.“ ООД от 31.12.2013 г. са се уреждали съгласно действащия тогава договор за изкупуване на ел. енергия - комбинирано производство. След изтичането му на действие (01.01.2014г.), друг договор или допълнително споразумение към стария не са подписвани, досежно периода на настоящото производство. Въпреки това „НЕК“ ЕАД, в качеството му на обществен доставчик и на основание чл. 162 от ЗЕ, е продължило изкупуването на електрическа енергия - комбинирано производство, но на основание закона, а не по силата на договорни взаимоотношения, определящи падежи, дати на плащания, срокове и други подобни права и задължения. Последната издадена фактура от „НЕК“ ЕАД за изкупена ел.енергия от ответника е за юни 2014 година. Задълженията на „НЕК“ ЕАД за заплащане на енергията - комбинирано производство по никакъв начин не кореспондират със задълженията - реда, сроковете, размерите и начина на плащане, които са уговорени между главните страни в техните търговски взаимоотношения, уредени с договор и допълнено със споразумението от 26.03.2014 година. Задълженията на „НЕК“ ЕАД са били значително по-малки размери от задълженията, които ответникът не е изплатил на ищеца, същите и предмет на настоящия процес. В предходните две дела и приети множество експертизи е доказано, че задълженията му за периода от 12.05.2014 г. до 30.06.2014 г. са били общо само 855 169.31 лева. За същия период средномесечният размер на задълженията към „В и В.О.П.“ ООД е бил около 300 000 лв., като за месец юни 2014г. те дори са били само 47 607.82 лв. Ето защо е видно, че обективно е невъзможно твърдението на ответника, чрез негови плащания да покрива своите задължения, които са в пъти повече или, че поради негови действия, произтичащи от тристранното споразумение от 11.12.2013 г., ответникът е изпаднал в невъзможност да изпълнява задълженията си по сключеното с „Б.“ ЕАД споразумение от 26.03.2014г.Това означава, че НЕК ЕАД няма никакви парични задължения към „В и ВГД О.П.^и ООД. Безспорен факт е, че „НЕК“ ЕАД е подписал споразумение тристранното споразумение, но то по никакъв начин няма отношение към спора, предмет на настоящото дело. Това тристранно споразумение представлява само редуциране на финансови потоци, а именно- вместо да се плащат две ефективни преводи, чрез един такъв всяка от страните да отрази счетоводно съответстващото на това плащане вземане/задължение. Споразумението по никакъв начин не представлява изменение на договорни задължения. Най-вече същото не отговаря на твърдението на ответника, с което иска да въведе в заблуждение съда, че по характер представлява съглашение за заместване, встъпване или делегиране на страна по чужд договор. Никъде дружеството ни не е подписвало подобен документ или ангажимент, с който да се е обвързало пряко или косвено с търговските взаимоотношения между главните страни в процеса, особено досежно падежи, срокове на плащане или размери на задължения или каквито ида било други параметри, с които да се променян постигнати съглашения между „В и В.О.П.“ ООД и „Б.“ ЕАД.

Паричните задължения на „НЕК“ЕАД към ответника са в значително по-малки размери и в този смисъл отново е налице едно необективно и неотговарящо на истината твърдение, че то носи отговорност за чужда некоректност или невъзможност за изпълнение на поети задължения. В подкрепа на това е приложеното от него доказателство, от което е видно, че ние сме изплатили на ответника за периода от 01.01. - 23.10.2014г. над 5 700 000 лева, а в същото време задълженията на „В и В.О.П.“ ООД към „Б.“ ЕАД само за месец са в такива размери. Имайки предвид, че именно с тези плащания ответникът си е намалявал счетоводно задълженията към ищеца за помагача остава неясно защо не са плащани останалите над тези размери задължения от „В и В.О.П.“ ООД.

До месец януари на 2015 г. „НЕК“ ЕАД е било в пълно неведение по отношение на сключеното между главните страни споразумение от 26.03.2014 година. Счита, че кредиторът е искал чрез същото да уреди с длъжника си плащане на сума, която е критична по отношение на договорните им взаимоотношения, тъй като „Б.“ ЕАД е бил наясно, че тристранното споразумение и задълженията на „НЕК“ ЕАД към „В и В.О.П.“ ООД, които плаща не са достатъчни по размер за покриване на всички си вземания от ответника. Още повече, че споразумението от 26.03.2014г. е сключено три месеца след другото.

Видно от представените доказателства по делото е налице една некоректна практика и пасивност от страна на „В и В.О.П.“ ООД, изразяваща се в две направления :

- „В и В.О.П.“ ООД не е изпълнявал стриктно задълженията си по договора за доставка на газ, пренебрегвайки общия институт на чл.81, ал.2 от ЗЗД;

- Съгласно т.6 от тристранното споразумение между страните ответника е следвало да информира ищеца, кои свои задължения ще се покриват счетоводно на основание, извършените от помагача плащания.

В този смисъл пасивността и недобросъвестността на ответника по отношение на ищеца не може да бъде основание за проекция на търсене на отговорност от НЕК ЕАД, особено когато последното е плащало редовно пред този период и то повече от 80 % от всичките си задължения към „В и В.О.П.“ ООД. Ето защо счита, че това е некоректна търговска постъпка спрямо него и привличането нмукато трета страна - помагач в настоящия процес.

Съдът, преценявайки сбраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

По делото не е налице спор относно следните обстоятелства:

Че на 13.12.2013 година между главните страни по делото е сключен договор, по силата на който „Б.“ ЕАД, в качество на доставчик, е поел задължение да доставя на „В и В. О.П.“ ООД, природен газ, а клиентът „В и В. О.П.“ ООД е поел задължение да приема и заплаща природния газ по ред и условия, посочени в договора, за който страните са приели, че има действие от 01.01.2013година, когато влиза в сила и има действие до 31.12.2013 година.

Съобразно постигнатото съгласие доставчикът следва да осигурява на клиента количествата природен газ, съгласувани с годишната програма, чиято легална дефиниция е в нормите на чл.4.1 от договора, а възможностите за изменение на месечните, седмичните и дневните количества природен газ са регламентирани с чл.5.1 и сл. от договора.

Предаването, приемането, риска и отчитане на природния газ са предмет на уреждане в глава осма от договора, а глава девета урежда отношенията на страните по повод цена и начините на плащане на доставения природен газ.

Предвидените в договора възможности за плащане са регламентирани с нормите на чл.9.4 – плащане след месеца на доставка и с нормите на чл.9.5 – плащане преди месеца на доставка, като е дадена възможност клиентът да посочи кой от двата начина избира, а при липса на изрично посочване се приема, че ще се приложи плащане преди месеца на доставка. Този способ за плащане предвижда, че в срок до 20-то число на месеца доставчикът следва да издаден фактура, която да връчи на клиента по електронен път или факс и с писмо, а клиентът следва да заплати фактурата до 25-то число на месеца, предхождащ доставката. В срок до 8-мо число на следващия месец доставчикът издава кредитно, респ. дебитно известие, чрез което, при нужда, коригира стойността на фактурата, тъй като последната се издава на база реално доставено количество природен газ и утвърдена цена. Заплащането по корекцията следва да се извърши до 12-то число на месеца. При надплащане се намалява стойността на следващата фактура, при липса на просрочени задължения.

Страните са уговорили плащане да се извършва по банков път в български лева, като е предвидена опция за надлежно плащане и в щатски долари.

При забава в плащането, изразяваща се в това, че заверяването на банковата сметка на доставчика не е извършено в предвидените в договора срокове, страните са уговорили, че забавата е основание за ангажиране на договорната имуществена отговорност на клиента чрез института на неустойката /чл.9.5.9/, в размер на основния лихвен процент, определен от БНЗ плюс 10 пункта, изчислен на база 360 дни върху дължимата сума за всеки просрочен ден.

С договора страните са уговорили последици от неизпълнението му, хипотезите, при които страните ще се освободят от договорна отговорност, прекратяването на договора и др.

Представени са приложенията към договора, които представляват неразделна негова част и решение Ц-7 от 25.03.2014г. на ДКЕВР относно цените, на които ищецът като обществен доставчик продава природния газ за второто тримесечие на 2014г.

По делото са представени три броя месечни отчети за периода април- юни 2014г. за извършената от ищеца доставка на природен газ на ответника, чиято истинност не е оспорена в процеса.

По делото не е налице спор, че на 11.12.2013 година между настоящите главни страни и „НЕК“ ЕАД е сключено споразумение, с което „НЕК“ ЕАД, с когото ответникът е в договорни отношения във връзка с производството на ел. енергия, която НЕК ЕАД изкупува от него, поема задължение вместо да извършва плащане на ответника, да извършва плащане на настоящия ищец „Б.“ ЕАД на сумите, които са дължими по договора си с ответника. По силата на това споразумение с което ответникът е изразил съгласие, че извършеното от „НЕК“ ЕАД плащане на „Б.“ ЕАД ще има погасителен и за него ефект по договора му с това дружество. Едновременно с това споразумение- чл.6 – ответникът е поел задължение да уведомява ищеца до 5-то число на всеки месец, кои задължения ще се погасяват със сумите, които ще плаща „НЕК“ ЕАД, а ищецът е поел задължение до 2 работни дни от получаване на паричната сума да уведомява ответника за плащането.

Страните са се съгласили, че споразумението действа за срок от 01.01.2014г. до 31.12.2014г.

Във връзка с изпълнение на поетите от „НЕК“ ЕАД задължения по това споразумение, по делото са представени, изходящи от ищеца документи, с които уведомява ответника за извършените плащания от „НЕК“ ЕАД, техния размер и кои задължения на ответника са погасявани с тези плащания, чрез посочване на фактурите, издадени от ищеца. Във връзка с извършеното от помагача на ответника плащане на ищеца, по делото не е налице спор, че именно сумите, с които „НЕК“ ЕАД е извършил погасявания на задълженията си към ответника, чрез заплащане на задълженията на последния към ищеца, са сумите, които „НЕК“ ЕАД дължи на ответника по силата на договорната им обвързаност.

По делото не е налице спор относно това, че на 24.01.2014година ищецът е връчил на ответника писмо, което касае отношенията между двете страни по договора за доставка на природен газ №206-2013, сключен на 13.12.2013г., който съгласно чл.13.5 може да бъде продължен за срок от една година, ако клиентът не уведоми писмено доставчика, че желае прекратяването му до последния работен месец на август през текущата година, като тази възможност е предвидена да се приложи само еднократно.

С писмото от 24.01.2014 година, ищецът уведомява ответника, за условията за фактуриране и плащане на доставения природен газ, съобразно условията на чл.9.5 от договора. Тези условия на доставчика касаят само периода април- юни 2014г. С това писмо са посочени конкретно и изчерпателно датите на издаване на фактурите за посочения период от време и датите на плащане.

Тази схема на издаване на първични счетоводни документи, срокове за плащане е приета от ответника, за което свидетелствува положеният от представляващия дружеството подпис, в каквато насока са изискванията на доставчика.

По делото не е спорно, а се установява и от представените писмени доказателства, че на 26.03.2014година между главните страни по делото е сключено споразумение, което има своята установителна и конститутивна част.

Въз основа на установителната част на това споразумение може да се направи извод, че към 10.03.2014година задълженията на ответника, произтичащи от процесния договор за доставка на природен газ възлизат на общата сума от 5 478 962,26лв., от които главница 5 417 951,54лв. и лихва в размер на 61 010,72лв.

Въз основа на тази констатация страните са се съгласили за следното: ответникът в срок от два работни дни да заплати по банков път на ищеца лихвата от 61 010,72лв., както и лихва/ обезщетение/ неустойка в размер на основен лихвен процент, определен от БНЗ плюс 10 пункта, изчислена на база 360 дни върху главницата от 5 417 951,54лв. за периода от 11.03.2014г. до датата на подписване на споразумението – 26.03.2014г., включително.

С нормата на чл.2 от договора ответникът е поел задължение да извърши плащане на главницата, съобразно погасителния план, приет с това споразумение и явяващ се негова неразделна част. Съобразно този план плащанията, които ответникът следва да извърши на дълга, представляващ главница, са на датите 31 март, 30 април, 31 май, 30 юни, 30 септември, 31 октомври, 30 ноември и 31 декември 2014г., като за всяка дата от посочените падежи следва да се заплати сума, в посочен в погасителния план размер. С това страните са приели, че интересът на кредитора ще бъде защитен и удовлетворен чрез уговорената разсрочено плащане на тази част от дълга.

Уговорили са, че при забава в плащането на някоя от вноските, която продължи повече от 30 дни, цялата неизплатена сума от главницата става изискуема, като при такава забава доставчикът има право да преустанови подаване на природен газ на ответника.

Страните, извън тази забава, са уговорили, че забава в плащането на някоя от вноските по погасителния план ще доведе до възникване на вземане на доставчика, представляващо обезщетение/ неустойка за забава – чл.6 от споразумението, с който е определен размер на това обезщетение и е изключено кумулиране на неустойка и уговорена лихва по чл.5 от споразумението-

С нормата на чл.9 от споразумението страните са се съгласили, че погасяването на задълженията се извършва по реда на чл.76, ал.2 ЗЗД.

По делото не е налице спор, че договорът между главните страни е бил прекратен от доставчика, поради неизпълнение на основното задължение на ответника за заплащане на цената на доставения природен газ, което е осъществено от ищеца с едностранно предизвестие от 14.10.2014 година.

По делото са представени издадени от ищеца фактури, кредитни и дебитни известия за периода от март до юли 2014 година.

Във връзка с твърдението на ответника за погасяване на претендираните от ищеца вземания е допусната ССчЕ, изготвена от вещото лице С.М., прието от съда като годно доказателствено средство.

Съобразно това заключение, което вещото лице е изготвило след като се получило достъп до счетоводствата на страните по делото, въз основа на които е направило анализ, е достигнало до следните констатации: сумите по представените от ищеца фактури, кредитни и дебитни известия, са намерили отражение по дебита на счетоводна сметка 411/11 – „Клиенти“, анал. и по кредита на сметка 401 – „Доставчици“, анал. „Б.“ ЕАД.

Вещото лице е констатирало, че издадените от ищеца счетоводни документи са намерили своето отразяване в счетоводните регистри на предприятието, като са включени в дневниците за продажби на „Б.“ ЕАД, намерили са отражение и в счетоводните регистри на ответника „В и В.О.П.“ ООД, в дневниците за покупки на предприятието за съответните данъчни периоди.

Извършените доставки, предмет на процесните фактури са били отразени от двете дружества и в подадените Справки-декларации по ЗДДС, а това означава, че ответникът е ползвал данъчен кредит по смисъла на ЗДДС, в размер на начисления данък.

Вещото лице е установило, че „НЕК“ ЕАД е извършило парични преводи към ищеца по банковата му сметка, в общ размер на сумата от 3 981 140,92лв. и тази сума е намерила също отражение в счетоводствата на главните страни в този процес.

Вещото лице е установило и че ответникът е извършил три превода за периода март – декември 2014 година, както следва: на 28.04.2014г. е преведена сумата от 170 900лв., с която е извършено частично плащане по фактура №162432/06.03.2014г.; на 02.06.2014г. на сумата от 660 000лв., с която е извършено плащане на фактура №162951/02.04.2014г. и на 23.09.2014г. на сумата от 15 000лв., с която е извършено частично плащане по фактура №163826/14.05.2014г. Общо платената сума от ответника е 845 900лв.

Вещото лице е констатирало също, че на 04.12.2013г. ответникът е превел на ищеца сумата от 1 000 000лв., като е посочил за основание за това плащане – две фактури, издадени от ищеца на 02.04.2013г. и на 15.04.2013г., които са извън процесния период, касателно главниците.

Въз основа на извършените от „НЕК“ ЕАД плащания ищецът е осчетоводил като платени следните фактури, а именно: №162268/12.02.2014г. и №162432/05.03.2014г. на обща стойност от 970 704лв. и неустойка от 2 385,27лв. фактура№162794/12.03.2014г. на стойност от 970 704лв.; фактура №162951/02.04.2014г. на стойност от 722 123,52лв.; фактура № 163105/07.04.2014г. на стойност от 78 152лв.; фактура № 163317/10.04.2014г. на стойност от 722 123,52лв.; фактура №163472/07.05.2014г. на стойност от 45 322,35лв. и още три фактури – чиято данъчна основа е коригирана с издадени КИ от ищеца.

Вещото лице е констатирало, че посочените погашения с плащанията от „НЕК“ ЕАД, отразени в таблица 6 от заключението, чийто общ размер е сумата от 3 527 040,92лв., включват в себе си сумата от 3 524 129,39лв. по фактурите, посочени в исковата молба; 526,26лв. по фактура 162268/12.02.2014г. и неустойка от 2 385,27лв. Поради това може да се направи извод, че това са фактурите, за които ищецът твърди, че е налице изпълнение на основното задължение за заплащане на цена на доставения прирородн газ на ответника, но заплатени след уговорените падежи, поради което претендира неустойка за забава.

Вещото лице е констатирало, че получените от ищеца суми са на обща стойност 4 827 040,92лв. и касаят периода от март до декември 2014г., като включват заплатените от „НЕК“ ЕАД 3 981 140,92лв. и заплатените от ответника 845 900лв.

След като е извършило проследяване на записванията по дневника на сметка 411/11 „Вземания по съдебни спорове“ вещото лице установява, че са налични следните крайни салда по фактури, които са посочени в исковата молба, а именно: фактура №163472/07.05.2014г. на обща стойност от 654 470,40лв., от които е платена сума от 45 322,35лв. и с остатък за плащане – 609 148,05лв.; фактура №163634/09.05.2014г. на стойност 1 379,66лв.; фактура №163826/14.05.2014г. на стойност от 654 470,40лв. и с издадено към нея кредитно известие №164198/06.06.2014г., с което е изменена данъчната основа с 207 234,76лв. и извършено частично плащане от 15 000лв. - остатък за плащане по тази фактура – 432 235,64лв. ; фактура №163974/03.06.2014г. на стойност от 301 497,60лв., чиято основа е била променена с кредитно известие № 164690/07.07.2014г. за стойност от 265 733,16лв., поради което дължима стойност по тази фактура е 35 764,44лв.

Въз основа на това проследяване на издадените от ищеца счетоводни документи, вещото лице е заключило, че по тези фактури дългът на ответника е от 1 611 818,06лв., от който е платен 533 290,27лв. и е налице остатък за плащане от 1 078 527,79лв. Точно колкото претендира ищецът за главници по тези фактури.

Приетото от съда заключение по основното заключение сочи, че размерът на непогасените от ответника задължения е този

Във връзка с възникнал спор относно реда на погасяване на задълженията от ответника и направени искания от страните за допълнителна експертиза, която да се произнесе дали извършеното от ищеца осчетоводяване на погашенията е правилно и съобразено с уговореното, респ. със закона, по делото е допусната допълнителна експертиза, която да се произнесе по въпроса относно размер на задълженията на ответника, като изготви варианти, съобразно въпросите, поставени от ищец и съд и тези от ответника, касателно начина на погашение и реда, за погасяване на паричните задължения на ответника.

От допълнителното заключение, изготвено от вещото лице С.М., че при зачитане на волята на длъжника чрез посочване на задължението което погасява и уговорката на страните за погашение по чл.76, ал.2 ЗЗД задължението на ответника е от 7 832 939,82лв., формирано от главница от 6 306 762,73лв. и лихви от 1 526, 177,09лв. Всяка от тези суми се формира от фактури, издадени в процесния период от време на обща стойност от 1 898 315,66лв. и по споразумението от 4 408 447,07лв. – общо сумата от 6 306 762,73лв. и лихви в общ размер от 1 526 177,09лв., формирани от тези по фактурите от 462 294,37лв. и по споразумението от 26.03.2014г. – в размер на 1 063 882,72лв.

Вторият вариант на заключението е по задачи, поставени от ответника, а именно при поредност на погашение- главница, лихви, разноски, като при този вариант на погашение, размерът на дълга се различава от този по предходния вариант и е на обща стойност от 7 736 303, 38лв., формиран от стойности, посочени от вещото лице в допълнителното заключение.

Във връзка с това допълнително заключение ищецът, на основание чл.214 ГПК, е направил изменение на предявените искове, в частта касателно претенцията за дължими, изискуеми вземания, представляващи цена на доставен природен газ, обозначени от него като главници по издадени фактури за процесния период от време, както и в частта за претендираните лихви за забава върху тези главици.

С оглед направеното изменение на исковете по отношение на размера им, претенциите на ищеца имат следното съдържание, а именно: ищецът моли съда след като установи верността на изложеното да постанови решение, с което осъди ответникът да му заплати сумата от 2 360 610,03лв., представляваща сумарна величина от дължимите от ответника цена на доставен природен газ за април, май и юни 2014година, за който ищецът е издал следните фактури: фактура №**********/07.05.2014г. с падеж 10.05.2014г. на стойност от 654 470,40лв.; фактура № **********/09.05.2014г. с падеж 14.05.2014г. на стойност 1 379,66лв.; фактура № **********/14.05.2014г. с падеж 19.05.2014г. на стойност 639 470,40лв; фактура № **********/03.06.2014г. с падеж 06.06.2014г. на стойност 301 497,60лв. и фактура № **********/10.06.2014г. с падеж 13.06.2014г. на стойност от 301 497,60лв. общо сумата от 1 898 315,66лв., ведно със законната лихва върху нея, начиная от 06.05.2017година до окончателното изплащане сумата и сумата от 462 294,37лв., представляващи лихви за забава за период на забава, а именно от 30.10.2014г. до 05.05.2017година, за всяка от преждепосочените фактури, както следва: по фактура №**********/07.05.2014г. с падеж 10.05.2014г. на стойност от 654 470,40лв., за периода на забава обезщетение в размер на 158 132,81лв.; по фактура № **********/09.05.2014г. с падеж 14.05.2014г. на стойност 1 379,66лв., обезщетение за периода на забава в размер на 333,35лв.; по фактура № **********/14.05.2014г. с падеж 19.05.2014г. на стойност 639 470,40лв., обезщетение за забава в размер на 158 132,81лв.; по фактура № **********/03.06.2014г. с падеж 06.06.2014г. на стойност 301 497,60лв. и фактура № **********/10.06.2014г. с падеж 13.06.2014г. на стойност от 301 497,60лв. – за забавата в плащането на всяка от тези сума – обезщетение от 72 847,70лв.

Ответникът е оспорил наличието на основателност на предприето от ищеца процесуално действие по изменение на предявените искове за главници и мораторни неустойки по отношение на размера, заемайки становище, че приложимият вариант на заключението на вещото лице е този по основното заключение.

В хода на това производство по отношение на ответника е постановено решение №860 от 20.02.2019г., на основание чл.632, ал.1 ТЗ, което е потвърдено в частта касателно настоящия ответник с решение №498/26.02.2020г. по тд.№3999/2019г. по описа на САС.

Поради тази причина настоящето производство е било спряно на основание чл.637, л.1 ТЗ и възобновено след произнасяне на съда по несъстоятелността по възраженията по изготвените от синдика списъци на приети вземания, на основание чл.637, ал.3 ТЗ, поради което в това производство съдът конституирал като страна в процеса синдикът на ответника, който към този момент е обявен в несъстоятелност. В хода на производството синдикът е изразил позиция относно това съдът да постанови решението си въз основа на събраните по делото доказателства.

Поради висящността на т.д.№252/2016г. по описа на ОС- Благоевград / производството по несъстоятелност/ съдът намира, че следва изрично да посочени какви вземания настоящият ищецът е предявил в сроковете по чл.685, ал.1 и чл.688, ал.1 ТЗ, след извършено от него служебна справка в ТРРЮЛНЦ по партидата на ответника.

От извършената справка се установява, че настоящият ищец е включен в списъка на приети вземания, предявени от кредиторите в срока по чл.685, ал.1 ТЗ, обявен на 31.05.2019г. под номер 6 на кредиторите с приети вземания.

Общият размер на предявените от него вземания е сумата от 8 716 580,05лв., които имат за произход договор за доставка на природен газ № 206-2013г., формирано вземане от следните суми: 4 417 951,54лв., представляващо непогасен остатък от продажна цена на доставен природен газ от настоящия ищец на настоящия ответник за периода от 04.11.2013г. до 17.02.2014г., за което са издадени описаните фактури и за заплащане на която сума е подписано споразумение от 26.03.104г.; както и за доставен природен газ, за което са издадени фактури и дебитни и кредитни известия за тези фактури, изброени от синдика в обявения на 31.05.2019г. списък на приети вземания, като сред изброените фактури, касателно претендираната главница са посочени и фактурите, дебитните и кредитни известия, за които ищецът претендира сумата от 1 078 527,79лв. за процесния период от време; неустойката от 57 748, 83лв., която е включена чрез посочване на суми за всяка несвоевременно платена фактура и срок, във вземане на настоящия ищец по т.7 от приетите вземания на този кредитор; неустойки и обезщетение за периода на забава, който следва периода въз основа на който е формирано неустоечното вземане от 56 421,27лв. и мораторни лихва от 267 162,80лв., които вземания се част от вземане на настоящия ищец по т.8 от неговите вземания, както са обозначени от синдика в списъка на приети вземания на „Б.“ ЕАД. В общата сума от 8 716 580,05лв. са включени и други вземания, които настоящият ищец претендира за заплащане, но те не попадат в предметния обхват на това дело. Ето защо може да се направи извод, че предявените от ищеца вземания в производството по несъстоятелност на ответника са идентични по основание и размер с вземанията, предмет на настоящето производство.

По делото е представено решение на САС постановено по т.д.№3884/2015г., с което въззивната инстанция е отменила решението на ОС-Благоевград, постановено по т.д.№88/2014г., с което първостеппенният съд е отхвърлил претенцията на настоящия за установяване на негово вземане за неустойка от 10 885лв. за периода от 01.04.2013г. до 30.05.2014г. и частично за разноските и вместо това е уважила положителния установителен иск за неустойка за забава, съобразно споразумение между страните от 26.03.2014г. за периода от 01.04.2014г. до 30.05.2014г., за която сума ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по посоченото заповедно производство.

От така представените доказателства с молба от ищеца под вх.№367849/06.12.2021година се установяват две неща: първото е, че между същите страни вече е водено дело, с което ищецът се е сдобил със съдебен акт, който със СПН признава вземанията на ищеца, представляващи 1 000 000лв., представляваща част от главница в общ размер от 5 478 962,26лв. по споразумение от 26.03.2014г., която частична предявена сума е формирана от първата вноска по споразумението от 300 000лв. с падеж 31.03.2014г. и част от втората вноска в размер на 700 000лв., с падеж 30.04.2014г. и сумата от 10 885лв., представляваща договорна мораторна неустойка за периода от 1.04.2014г. до 30.05.2014г. върху главницата, ведно със законната лихва върху главницата от 31.05.2014година до окончателното и заплащане. Второто е, че ищецът е извършвал осчетоводяване на получените от ответника, респ. неговия помагач плащания по правилото на чл.76, ал.1 ЗЗД, като е съобразил поведението си в мотивите на акта на САС, посочен по- горе, което ответникът не е сторил.

При така установеното от фактическа страна съдът достига до следните изводи:

По допустимостта на претенциите.

Съдът с постановеното определение, проект по чл.146 ГПК е дал отговор на възраженията на ответника за недопустимост на предявените искове, като е приел, че тези възражения се явяват несъстоятелни.

Приема, че и към настоящия момент не са налице основания да промени извода си за неоснователност на правопрекратителното възражение, тъй като не е налице тъждество на вземанията, предмет на преждепосоченото дело по описа на ОС-Благоевград и настоящия процес. Макар и по двете дела вземанията на ищеца да имат своето правопораждащо основание в едни и същи облигационни връзки между страните, претендираните вземания по двете дела не са идентични, тъй като касаят различни периоди. Ето защо не може да се приеме, че е налице хипотеза по чл.126 ГПК и възражението за недопустимост на настоящето производство се явява неоснователно.

Въпросът за допустимостта на претенциите обаче възниква след постановяване на решението по чл.632, ал.1 ТЗ по отношение на настоящия ответник, поради което съдът дължи произнасяне по този въпрос.

Настоящият състав на съда приема, че претенциите на ищеца, предмет на настоящето производство, се явяват частично допустими.

За да достигне до този извод съдът приема следното:

С откриване на това производството, според разпоредбата на чл.637, ал.1 ТЗ съдът е спрял производството по това дело, защото целта на закона е вземанията да се предявят и приемат или отхвърлят в производството по несъстоятелност по друга, облекчена процедура.

Спряното производство се прекратява, ако вземането бъде прието (чл. 637, ал. 2 ТЗ), както се приема от съдебната практика, обективирана в множество актове на ВКС- напр. определение № 695/02.12.2009 г. по ч.т.д. № 606/2009 г. на ВКС, I т.о., определение № 180/17.07.2018 г. по т.д. № 1709/2017 г. на I т.о., решение № 178/22.01.2016 г. по т.д. № 1889/2013 г. на ВКС, I т.о., определение № 329/29.05.2014 г. по ч.т.д. № 1594/2014 г. на II т.о., определение № 153/02.04.2019 г. по ч.т.д. № 313/2019 г. на I т.о., решение № 3170/16.07.2015 г. по т.д. № 3170/2013 г. на ВКС, I т.о., решение № 33/16.09.2014 г. по т.д. № 1025/2012 г. на ВКС, II т.о., решение № 241/14.01.2014 г. по т.д. № 235/2010 г. на ВКС, II т.о. приема, че в хипотезата на непредявено и възникнало преди откриване на производството по несъстоятелност вземане, за кредитора няма да е налице правен интерес от постановяване на решение по чл.637, ал.4 ТЗ, поради което производството по имуществения спор подлежи на прекратяване, тъй като удовлетворяване на това вземане извън производството по несъстоятелоност е невъзможно, с аргумент от разпоредбата на чл. 739, ал. 1 ТЗ. Тази норма предвижда, че при приключване на производството по несъстоятелност непредявените в това производство вземания се погасяват. Прието е, че задължително условие за удовлетворяване на кредитора в производството по несъстоятелност е той да е предявил вземането си в това производство и че непредяването на вземанията в производството по несъстоятелност в преклузивните срокове за това възпрепятства удовлетворяването на тези вземания като е без значение дали съществува или не материалното право.

От развитието на производство по несъстоятелност на ответника се установява, че настоящият ищец е предявил вземанията, които са предмет на настоящия имуществен спор /съобразно тяхната индивидуализация по първоначалната искова молба и преди изменението на част от претенциите, касателно техния размер/ в производството по несъстоятелност. Предявените вземания са включени от синдика в списъка на приети вземания, оспорен от длъжника, с проведена от съда по несъстоятелността процедура по чл.692 ТЗ по разглеждане на възраженията срещу списъците, което обстоятелство е довело до възобновяване на настоящето производство.

Смисълът от това възобновяване е обусловен от обстоятелството, че завареното производство по чл. 637, ал. 3 ГПК обслужва нуждите на производството по несъстоятелност по аргумент от чл. 637, ал. 4 ТЗ и играе ролята на иск по чл.694 ТЗ без изменението му от осъдителен в установителен. Тази трактовка на процеса по чл.637, ал.3 ТЗ налага в завареното исково производство по чл.637 ТЗ, след неговото възобновяване, синдикът да участва като самостоятелна страна в защита на обществения интерес - на всички участници в производството в производството по несъстоятелност, а не като представител на дружеството в несъстоятелност. Участието на синдика в исковото производство като самостоятелна страна произтича от посочената разпоредба, както и от предвидената от закона роля на синдика на орган на производството по несъстоятелност, на когото именно е възложена функцията по приемане на предявените от кредиторите вземания, предпоставяща съответно и произнасяне относно тяхното съществуване. Длъжникът - ответник по иска по чл.637, ал.3 ТЗ - участва в исковото производство чрез органните си представители, независимо, че техните правомощия са прекратени, включително, когато дружеството е обявено в несъстоятелност.

Именно така е действал настоящият състав на съда.

Тази обусловеност на възобновеното производство по чл.637, ал.3 ТЗ има и друго измерение, което се извежда от това, че производството по чл.637, ал.3 ТЗ се явява аналог на производството по чл.694 ТЗ. Производството по чл.637, ал.3 ТЗ продължава за процесуална икономия на съд и страни и за да се запазят извършените от тях процесуални действия, като целта на това производство да се установи със СПН оспореното вземане, което е индивидуализирано по основание и размер с молбата на кредитора, предявил своето вземане в сроковете по чл.685, ал.1 и чл.688, ал.1 ТЗ. Последното е особено важно защото то предопределя какъв може да е предметът на този спор след неговото възобновяване. Вариантите за това се предопредели от действията на ищеца в производството по несъстоятелност, а това принципно означа следното:

Ако е налице съвпадение между съдебно заявените по реда на чл.685, ал.1 и чл.688, ал.1 ТЗ вземания с тези в имуществения спор по чл.637, ал.3 ТЗ, съдът ще се произнесе именно по тях, но ако е налице разлика в основание и/или размер на предявени вземания в производството по несъстоятелност, които ищецът е предявил в преждепосочените срокове и тези, които са предмет на това производство, съдът дължи произнасяне в какво се изразява тази разлика и да съобрази, че ако се касае за стари вземания /които са възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност/, тези вземания могат да се предявят само в сроковете по чл.685, ал.1 и чл.688, ал.1 ТЗ и последващи спорове от имуществен характер касателно вземания, които не са предявени в производството по несъстоятелност са недопустими. Забраната за това се съдържа в нормата на чл.637, ал.1 ГПК и в този смисъл е и съдебната практика. Следователно е налице изрично подчертана връзката между двете производства и изявен подчинен/обусловен характер на имуществения съдебен спор от производството по несъстоятелност. Тази обусловеност се извежда, както е посочено и по- горе, от недопустимостта за образуване на нови дела след решението за откриване на производство по несъстоятелност за так. нар. „стари“ вземания, които са възникнали пред датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и която забрана е намерила своя нормативен израз в нормата на чл.638 ТЗ. Тази обусловеност е наложена и от това, че последицата от възобновения, на основание чл.637, ал.3 ТЗ, имуществен съдебен спор е да се установи дали вземанията, които са предявени в процедурата по чл.685, ал.1 и чл.688, ал.1 ТЗ съществуват, като изводите на съда, подкрепени със СПН ще имат действие не само по отношение на страните в имуществения спор, в който задължително участва и синдикът, но и спрямо всички кредитори на несъстоятелностт, които формират основания орган на производството, каквото е събранието на кредиторите.

Тази обусловеност може да се тълкува и в други две направления и предпостави два извода, които съдът прави в това производство.

Единият е относно това по какъв начин молбата на ищеца, с която той е предявил своите вземания спрямо ответника в производството по несъстоятелност следва да се третира в това производство и другият въпрос е относно това как това изявление следва да с третира в контекста на извършените от него процесуални действия в настоящето производство.

По първият въпрос – относно характера на молбата за предявяване на вземанията на настоящия ищец в производството по несъстоятелност е нейното отражение в настоящия съдебен спор.

Съобразно редакцията на ТЗ към момента на предявяване на вземанията на „Б.“ ЕАД спрямо настоящия ответник, вземанията му са индивидуализирани по основание въз основа на съществуващите между страните облигационни връзки, а техният размер – въз основа на извършените от ответника и неговия помагач плащания, явяващи се по своя характер правни постъпки, довели до погасителен ефект за ищеца, който е признат от него, чрез извършените счетоводни отразявания в неговите счетоводни регистри.

Претенциите, предявени от ищеца са в този процес са от осъдителен характер и намират своето основание в постигнатото между страните споразумение, представляващо договор за доставка на природен газ №206-2013, сключен на 13.12.2013 година, изменен с писмо на ищеца от 24.01.2014 година и с последващо споразумение между страните, сключено на 26.03.2014година.

Въз основа на тези договорни обвързаности ищецът твърди, че е носител на три различни вземания, произтичащи от възникналата между страните облигационна връзка, а именно – вземания за неустойки, уговорени като обезщетение за кредитора при забава в изпълнение на паричното задължение, представляващо цена на доставена от ищеца на ответника стока, природен газ; заплащане на главници, представляващи цена на доставения газ и лихви за забава, които касаят процесните главници, но са за период, различен от този, за който ищецът претендира неустоечното си вземане.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства- договори между страните по делото, включително и подписаното между тях споразумение от 26.03.2014 година, както и писмото- потвърждение, подписано от ответника и представено от ищеца по делото, на лист 44, представляващо признание за наличие на дълг, и извършени доставки на природен газ от ищеца на ответника в посоченото количество, както и въз основа на констатациите на вещото лице по допусната ССчЕ, че издадените от ищеца фактури са своевременно осчетоводени от ответника, включени в справките му декларации по ЗДДС и ползваният от него данъчен кредит, в размер на данък, посочен във фактурите. Тези действия на страните водят до недвусмислен извод, че ответникът е направил извънсъдебно признание не само за наличие на договорните си обвързаности с ищеца, но и за наличие на задължения, произтичащи от договора за продажба на природен газ. Ето защо всякакви оспорвания от ответника за липса на договорни връзки, носещи характеристиките на договор за продажба/доставка на природен газ и липса на задължения по този договор за него, в качеството му на купувач, се явяват неоснователни.

Съобразно константната съдебна практика, обективирана в: решение № 96 от 26.11.2009 г., по т. д. № 380/2008 г., но І т. о.; решение № 30/08.04.2011 г., по т. д. № 416/2010 г. на І т. о.; решение № 118/05.07.2011 г., по т. д. № 491/2010 г. на ІІ т. о.; решение № 42/2010 г., по т. д. № 593/2009 г. на ІІ т. о., решение № 211/30.01.2012 г., по т. д. № 1120/2010 г. на ІІ т. о.; № 109 от 07.09.2011 г., по т. д. № 465/2010 г. на ІІ т. о.; № 92/07.09.2011 г., по т. д. № 478/2010 г. на ІІ т. о. и много други, фактурите отразяват възникналата между страните облигационна връзка и осчетоводяването им от търговското дружество - ответник, включването им в дневника за покупко - продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях по смисъла на ЗДДС, представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване. Нещо повече, според прието в решение № 42/2010 г., по т. д. № 539/2009 г. на ІІ т. о. на ВКС и в решение № 92/2011 г., по т. д. № 478/2010 г. на ІІ т. о. / а, в този смисъл е и решение № 47/2013 г., по т. д. № 137/2012 г. на ІІ т. о. на ВКС/, дори да се счете, че издадената фактура е неистинска/ неавтентична или е останала неподписана за "получател" от купувача по договор за търговска продажба, респ. от възложителя по договор за изработка, тя може да послужи като доказателство за възникване на отразените в нея задължения, ако съдържа реквизитите на съществените елементи на конкретната сделка, отразена е счетоводно от двете страни, както и е ползван данъчен кредит. В решение № 2011/2012 г., по т. д. № 1120/2010 г. на ІІ т. о. е посочено още, че само по себе си отсъствието на изискуеми се от Закона за счетоводството реквизити във фактурата не е основание за отричане на продажбеното правоотношение, тъй като поради неформалния характер на продажбата, преценката за сключване на договора не следва да бъде ограничаване само до съдържанието на същия този документ, а е необходимо да се направи с оглед на всички доказателства по делото, вкл. и на тези, относно предприети от страните действия, които при определени предпоставки могат да се разглеждат като признания за съществуващата облигационна връзка, като вписването на фактурата в дневниците за продажба и покупки на продавача и купувача, отразяването на стойността и в справки - декларации и ползването на данъчен кредит по нея, са обстоятелства несъмнено релевантни за възникване на продажбеното правоотношение, по повод на което тя е била съставена.

Ето защо възраженията на ответника относно това, че ищецът не е изпълнил основното си задължение за доставка на природния газ, съобразно уговореното между страните се явяват явно несъстоятелни.

Всъщност решителното възражение на ответника, което следва да се разгледа в настоящия спор е своевременно въведеното от него твърдение в предмета на спора, че чрез извършени от него плащания и плащания от неговия помагач, дълговете му към ищеца, произтичащи от процесните облигационни връзки са погасени.

Преценявайки тезите на страните и тяхната доказателствена основа, съдът приема, за безспорно установено, че в процесния период на време са действали няколко облигационни връзки, които са били свързани не само поради участието в тях като страни на страните в настоящата процесуална връзка, но и поради обусловеността им една с друга.

Настоящите главни страни по делото са обвързани от договор за доставка на природен газ, сключен на 13.12.2012година, чието действие е изменено със сключеното между страните споразумение от 26.03.2014година. Изменението на основното правоотношение е свързано с поредността при погасяване на задълженията на ответника- длъжник, с нормата на чл.9 от споразумението от 26.03.2014 година.

Следва изрично да бъде отбелязано, че тази норма касае не само поредността на погашенията, за които страните са приели да се извършват по погасителен план, приет с това споразумение, но и останалите задължения на ответника. Аргумент в тази насока е тълкуването на нормата на чл.8 от това споразумение, с което ответникът е поел задължения да заплаща в срок на текущите си възникнали задължения по двустранни споразумения или споразумения между страните. Следователно уговорената между страните поредност не касае само задълженията, които са констатирани като съществуващи към момента на сключване на това споразумение, които касаят първата година от неговото действие – 2013 година, но и споразуменията, в които участват главните страни – това включва и тристранното споразумение, в което участва и помагачът на ответника, както и действието на договора за доставка на природен газ, чието действие е продължено за една година, с оглед предвидената за това еднократна възможност с чл.13.5 от договора.

Поредността на погашенията касае не само сключените между двете страни договори, но и споразумението, което е сключено с помагача „НЕК“ ЕАД, с което е постигнато съгласие помагачът да заплаща на ищеца задълженията на ответника, с дължимите от „НЕК“ ЕАД суми по договора, сключен с „Оранжериите“, като това плащане на кредитора на ответника да има погасителен ефект в облигационната връзка между ответник и помагача и в отношенията между ищеца и ответник.

Ето защо съдът намира, че при преценка относно това дали ответникът дължи заплащане на ищеца на вземания, възникнали от договора за доставка на природен газ, действал и през 2014 година, приема, че следва да съобрази съгласието на страните, обективирано в споразумението от 26.03.2014 година, с което – чл.9 – са уговори поредността на погасяванията, като са се позовали на нормата на чл.76, ал.2 ЗЗД. Едновременно с това съдът съобразява и извършеното от ответника плащане общо в размер на 845 900лв., при което плащане ответникът изрично сочи кои свои задължения погасява, което е прието за надлежно от ищеца с отразен в счетоводството му погасителен ефект от тези плащания за конкретните задължения, за които са издадени фактурите, посочени от ответника.

Въпреки уговорената поредност на погасяванията, съобразно ал.2 на чл.76 ЗЗД, от изготвените от вещото лице заключения по делото се установява, че тази поредност при осчетоводяване на извършените плащания от главните страни не е спазена. Това е установено не само от експертизите, но и от изявлението на ищеца, което се съдържа в молба от 06.12.2021г. /лист 632 от делото/, с което изявление страната признава, че след като се е сдобила с решението на САС, с което е прието, че поредността за погасяване, която следва да се приложи в този случай е тази по чл.76, ал.1 ЗЗД, именно по този начин ищецът е преосчетоводил своите отношения, вкл. и погашенията на вземанията по процесните облигационни връзки.

Ето защо съдът приема, че въпреки постигнатото споразумение да поредност на погасяването да е приложима нормата на чл.76, ал.2 ЗЗД, явно тази разпоредба не е била приложена от страните по делото- ищец и ответник.

Това обстоятелство поставя въпрос дали и по какъв начин следва да се отразят, за да имат погасителен ефект извършените плащания по процесния договор, осъществени от ответника и неговия помагач.

По отношение на извършените от ответника плащания, при които сочи конкретно кое свое задължения погасява, съдът приема, че погасителния ефект касае именно това задължение. По отношение на останалите плащания, приема, независимо от уговореното, че поредността за погасяване е тази по чл.76, ал.1 ЗЗД.

Въпросът е в това, че макар и да са обвързани от споразумение в преждепосочения смисъл страните явно са действали в разрез с изразеното съгласие, което е предпоставено и от обстоятелството, че освен лихви, като форма на обезвреда страните със споразумението са уговорили и мораторна неустойка, каквото вземане не посочено в алинея 2 на чл.76, ЗЗД..

Поради това съдът приема, че е налице хипотеза, при която от ответника/ помагача е предложено изпълнение, което е различно от уговореното, което като стойност се явява недостатъчно, за да се погаси целия дълг, произтекъл от процесните споразумения. Безспорно е установено, че тези плащания са намерили различни счетоводни отразявания при страните по делото, за което свидетелствува второто/допълнително заключение по делото, изслушано в о.с.з. на 07.12.2021година.

Въпросът е при това положение, което се характеризира с уговорка между страните относно поредност на погасяванията, как се отразява липсата на пълно изпълнение в количествено отношение, което да доведе до пълно погасяване на задълженията на ответника и наличие на различни записвания като погасителен ефект у страните по делото. Тези обстоятелства изключват възможността съдът да приеме, че страните по собствено желание са променили уговорките и са приели друга поредност на погасяванията.

Съобразно мотивите в т.1 на ТР№3/27.03.2019г. по тълк.д.№3/2017г. на ОСГТК на ВКС:“ Когато длъжникът има няколко главни задължения, всяко от които или някое от тях са лихвоносни, и изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, длъжникът може да заяви кое задължение погасява по реда на чл.76, а.1, изр.1 ЗЗД. Ако предложеното изпълнение погасява изцяло посоченото от длъжника задължение, включително с дължимите лихви към този дълг, изборът обвързва кредитора. В този случай кредиторът не може едностранно да се позове на чл.76, ал.2 ЗЗД и да прихване изпълнението с лихви, акцесорни към друг дълг, различен от този, по който длъжникът е направил плащането. При плащане, достатъчно да погаси изцяло някое или някои от задълженията и ако длъжникът не е заявил кое задължение погасява, правилата на чл.76, ал.1, изр.2 и изреч.3 ЗЗД и на чл.76, ал.2 ЗЗД се прилагат в следния ред: погасява се изцяло най-обременителното задължение, а след него следващото по обременителност задължение в реда по чл.76, ал.2 ЗЗД; ако задълженията са еднакво обременителни, погасява се изцяло най-старото, а след него следващото по възникване задължение в реда по чл.76, ал.2 ЗЗД; ако задълженията са еднакво обременителни и са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно - всяко от тях в реда по чл.76, ал.2 ЗЗД.“

Съобразявайки това тълкуване, установените от вещото лице начини на осчетоводяване на плащанията, които са извършени от длъжник и помагача му в този процес, въз основа на тристранното споразумение, за да се извърши преценка на това дали е налице основателност на твърдението на ответника за плащане, довело до пълно погасяване на дълга към ищеца, съдът приема, че следва да приложи тълкуването на нормата на чл.76 ЗЗД, в хипотеза / извън трите посочени от длъжника фактури, които погасява/ погашението, което следва поредност, при което ако длъжникът не е заявил кое задължение погасява, правилата на чл.76, ал.1, изр.2 и изреч.3 ЗЗД и на чл.76, ал.2 ЗЗД се прилагат в следния ред.

Въз основа на това приема, че като годно доказателствено средство, въз основа на което може да се направи обоснована и законосъобразно преценка на дълга на ответника е това, при което вещото лице е съобразило, че претендираните от ищеца неустойки за заплатени главници се явяват най-старото и обременително задължение на ответника, тъй като неустойките са лихвоносни задължения, следващото по поредност за удевлетворяване е вземане, което е възникнало като най-старо, лихвоносно и неговите производни.

Като отговарящо на тези изисквания е първото, основно заключение по делото. Съдът го приема за годно доказателствено средство поради това, че при него вещото лице е съобразило направеното от ищеца осчетоводяване на погашенията, които ответникът, респ. „НЕК“ ЕАД е направил към него, като е съобразил поредност по чл.76, ал.1 ЗЗД и е отразил за погасени задълженията за главници по най-старите фактури, чрез извършеното от помагача плащане и част от първата неустойка по на- старата фактура.Видно от това заключение извършените плащания за отразени за погасяване на фактурите, издадени от ищеца под следните номера: №**********/05.03.2014г. с падеж 10.03.2014г.; №**********/12.03,2014г. с падеж 17.03.2014г.; №**********/02.04.2014г. с падеж 04.04.2014г.; №**********/07.04.2014г. с падеж 11.04.2014г.; N90000163317/10.04.2014г. с падеж 15.04.2014г.; Ф№**********/10.06.2014г. с падеж 13.06.2014г.

Отчитайки обстоятелството, че главниците по тези фактури са най-стари задължения, респ. най-обременителни, поради това, че забавата в плащането води до възникване на други задължения, включително и лихвоносни, каквото е неустойката, ищецът е отразил като погасени именно тези главници, а поради това, че е бил налице остатък от извършено плащане, е извършено частично плащане на най-старата във времето неустойка. Съобразявайки поредността по чл.76, ал.1 ЗЗД съдът приема, че ищецът „Б.“ ЕАД правилно и законосъобразно е зачитал извършените плащания от ответник и неговия помагач, като е отразявал законосъобразно поредността на погашенията, които са настъпили съобразно тази поредност.

Въз основа на горното вещото лице категорично е достигнало да извод, че размерът на дълга на ответника за главницата е сумата от 1 078 527,79лв., претендираните неустойки за предходни фактури за периодите на забава са посочени в приложението към основното заключение, в което се съдържат и изчислените от вещото лице неустойки към неплатените главници и обезщетения за забавено плащане за период, различен от този, който касае неустойки, както е уговорено в споразумението.

Възприемайки това заключение като относимо и годно доказателствено средство спрямо установените факти в този процес, съдът приема, че възражението на ответника за пълно погасяване чрез плащане на дълга към ищеца за недоказано.

Вещото лице е констатирало, че всички счетоводни документи, издадени във връзка с извършените доставки касаят период след постигане на това споразумение и са надлежно отразени от страните по него.

Съобразно основното заключение посочените от ищеца фактури, за които твърди, че са заплатени със закъснение от ответника/ неговия помагач, е обстоятелство, което вещото лице е установило и в приложението към своето заключение е посочило датите, на които са постъпвали парични средства по банковата сметка на ищеца и размер на същите. Въз основа на това съдът приема за установена липсата на точно изпълнение във времево отношение на паричното задължение за заплащане на цената на доставения газ по тези фактури. Наличието на забава в изпълнение на паричното задължение, която винаги е виновна по аргумент от нормата на чл.81, ал.2 ЗЗД, е основание да се ангажира имуществената отговорност на ответника за заплащане на обезщетение под формата на неустойка, каквато страните са уговорили. В приложението към заключението вещото лице е посочило датата за плащане на всяка от фактурите, касателно дължимите главници, като въз основа на дължимата сума за всяка от фактурите, периода на забава, съобразен с претенцията на ищеца и уговорката за начина на формиране на неустоечното вземане, е изчислило размера на неустойката за периода на забава за всяка от посочените от ищеца фактури, както и размера на претендираната мораторна лихва за период, който следва периода на забава, за който се дири неустойка. Направените изводи на вещото лице относно размерите на всяко от претендираните от ищеца вземания са приблизително близки /касае се за акцесорните вземания/ до съдебно заявените вземания в първоначалната искова молба и в молбата, с която ищецът е предявил вземанията си, включени от синдика в списъка на приети вземания оспорени от длъжника в срока по чл.690 ТЗ.

В обобщение настоящият състав на съда приема, че макар и да не подлежи на съмнение че с нормата на чл.9 от споразумението от 26.03.2014 година страните да са уговорили поредност за погасяване на вземанията на ищеца, произтичащи от процесната сделка, то тази поредност е била ингорирана от тях, с оглед извършените от тях осчетоводявания касателно плащания, включително от помагача. Ето защо съдът приема, че е ищецът е осъществил погасявания с получените от него парични суми с поредността по чл.76, ал.1 ЗЗД, която приема, че следва да зачете като правилна и законосъобразна, с оглед на обстоятелството, че претендираните вземания имат различна обременителност и не могат да се субсумират от нормата на чл.76, ал.2 ЗЗД.

Вторият въпрос, който следва съдът да съобрази в това производство е начинът на формулиране на претенциите на ищеца като кредитор в производството по несъстоятелност на ответника.

Този въпрос предпоставя извод на съда относно допустимост на извършените от ищеца в това производство процесуални действия касателно предмета на спора- в случая размера на предявените от него искове.

Както вече бе посочено след откриване на производството по несъстоятелност законът забранява образуване на нови производства по имуществени спорове, като се спират и образуваните изпълнителни производства.

Забраната е предпоставена от това, че удовлетворяване на имуществените притезания на кредиторите на длъжника да се осъществи в рамките на универсалното принудително изпълнение, каквото представляваща производството по несъстоятелност.

Ето защо нормата на чл.637, ал.1 ТЗ предвижда спиране на съдебните имуществени спорове, за да могат кредиторите да предявят своите вземания в производството по несъстоятелност в предвидените от закона преклузивни срокове за това действие.

В настоящия случай „Б.“ ЕАД е предявил в производството по несъстоятелност вземанията си, които са предмет на това дело, като е индивидуализирал същите по основание и размер, както са индивидуализирани в този производство.

В хода на настоящето производство и при съобразяване на вариант първо от допълнителното заключение на вещото лице ищецът е предприел действие за изменение на иска за главница и мораторна лихва, чрез увеличение на размерите на тези претенции, което действие съдът е допуснал.

Към настоящия момент съдът подлага на преоценка възможността ищецът да предприема като валидно извършено такова отклонение в процеса касателно предмета на спора, защото не е възможно да увеличи размера на тези претенции.

Тази ревизия на валидността на извършените от ищеца действия е наложена от осъществените от него действия в процеса по несъстоятелност на ответника, а именно предявяване на вземанията, произтичащи от процесните договори, които са индивидуализирани по основание и размер с молбата за предявяване на вземанията.

След като ищецът е предявил вземанията си във вид, идентичен с този по неговата първоначална искова молба в това производство, то съдът следва да зачете, че настоящето производство, като аналог на процеса по предявен иск от положителен характер по чл.694 ТЗ, има за предмет да установи съществуване на вземането, което е предмет на молбата за предявяването му в производството по несъстоятелност. Следователно е налице необходимост да е налице пълна идентичност на вземанията в производството по чл.685, ал.1 , респ. чл.688, ал.1 ТЗ и производството по чл.637, ал.3 Тз, аналогично на производството по предявен иск по чл.694 ТЗ.

В настоящия случай се е развило производство по чл.692, ал.2 и 3 ТЗ по възражение на длъжника по чл.690 ТЗ. В обичайното развитие на производството по вземанията следва да се проведе производство по чл.694 ТЗ, но за процесуална икономия, на исковото производство по чл. 637 ТЗ се отрежда ролята на иск по 694 ТЗ за тези вземания, поради което запазването на извършените по завареното дело процесуални действия е обвързано от наличието на спор относно предявеното от кредитора вземане в производството по несъстоятелност.

След като е налице аналогия на производството по чл.637, ал.3 ТЗ с това по иск по чл.694 ТЗ то съдът дири да е налице пълна идентичност между вземанията, предявени от кредитора и тези, които са предмет на иска по чл.694 ТЗ. Тази идентичност е била налице до момента на предприетото от ищеца изменение на размера на претенциите. Чрез увеличаване на размера на исковете за главници и мораторни лихви се достига до иск от имуществен характер, от осъдително естество, различен от исковете, които са предявени чрез молбата за предявяване на вземанията. Поради това исковете над размера на вземанията, предявени в сроковете по чл.685, ал.1 и чл.688, ал.1 ТЗ се явяват недопустими и производството по тях подлежи на прекратяване.

Това обстоятелство следва да бъде съобразно в този процес и съдът изрично подчертава, че предприетото от ищеца увеличение на размера на исковете се явява действие, които не може да бъде надлежно осъществено в настоящия процес, след като вече е предприета от него процедурата по чл.685, ал.1 , респ. чл.688, ал.1 ТЗ, която предопределя процесуалните му възможности в този процес.

Съдът неправилно е допуснал исканото от ищеца увеличение на размера на претенциите за главници и мораторни лихви и поради това намира, че в частта касателно размера на главници и лихви, над този посочен в първоначалната искова молба, производството по делото следва да бъде прекратено. Това е така защото след изтичане на срока по чл.688, ал.1, пр.2 ТЗ за допълнително предявяване на вземането, възникнало до датата на откриване на производството по несъстоятелност, то не може да бъде предявено, се налага извод, че хипотезата, при която вземането изобщо не е било предявено в производството по несъстоятелност до изтичане на посочените срокове, какъвто е разглеждания случай е уредена именно с чл. 739, ал. 1 ТЗ, чиято приложимост обуславя и правилността на постановения от въззивния съд резултат. Или пропускането на срока за предявяване на вземането, съгласно чл. 739, ал. 1 ТЗ, е основание за прекратяване на исковото производство, с предмет същото вземане поради липса на правен интерес, независимо дали производството по несъстоятелност на длъжника е висящо или приключило.

При така изложеното съдът приема, че исковете на ищеца, индивидуализирани в първоначалната искова молба се явяват доказани и поради това основателно предявени съобразно размерите, посочени от вещото лице в първото и основно заключение, което сочи по-ниски размери на част от задълженията, а там, където определя по- висока – така както ги е предявил ищецът с първоначалната искова молба.

В частта на техния увеличен размер, съобразно молбата депозирана от „Б.“ ЕАД в о.с.з. от 02.05.2023 година, производството по делото следва да бъде прекратено, на основание чл.130 ГПК, поради липса на интерес от предявяването им в увеличен размер.

По отношение на последното възражение на ответника, с което въвежда твърдение, че е жертва с господстващо положение, под формата на мерки, имащи отстраняващ от пазара ефект, като например „ценова преса“, „ценова дискриминация“, „недопустимо крос- субсидиране“ и „прекомерно високи цени“, в нарушение на чл.102 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) и чл.21 от Закона за защита на конкуренцията. „Ценовата преса“ се състои в налагането на прекалено високи цени, на които предприятието- ответник закупува природен газ, съчетано с налагането на цени за продажба на електрическа енергия, несъобразени с действителните разходи. Нарушението на правилата на конкуренцията е допуснато от ДКЕВР при утвърждаването на цените, което е в полза на „Български енергиен холдинг“ ЕАД, по съображения, изложени в отговора на исковата молба, съдът приема, че това възражение е преклудирано.

Както самият ответникът твърди, а това се установява и от събраните по делото доказателства, преди настоящето производство са били заведени поне две други производства, които имат за предмет вземанията на настоящия ищец, произтичащи от процесните споразумения, при които цената на предмета на сделките се определя от регулатора. В тези производства ответникът е следвало да въведе своето възражение касателно начина на формиране на единият от основните елементи от договорите, които го обвързват с неговите съдоговорители. От представените решения не се установява този въпрос да е бил предмет на прежните спорове между същите страни. Ето защо няма как в настоящето, поредно съдебно производство между същите страни, да бъде тепърва поставен въпросът относно начина на формиране на цената на енергийния носител. Поради тази причина съдът намира, че не дължи обсъждане и произнасяне по това възражение.

Въз основа на изложеното съдът приема, че претенциите на ищеца се явяват основателно предявени и доказани в размерите, посочени от вещото лице в основното му заключение.

По разноските.

Ищецът е представил списък по чл.80 ГПК, с който претендира разноски, формирани от 58 754,43лв. – първоначално заплатената държавна такса, депозит за вещи лица общо в размер на 1 300лв. и д.т. по увеличения размер на иска от 35 669,97лв. – общо 95 724, 40лв.

С оглед извод на съда за основателност на претенциите в размерите, посочени от вещото лице в основното заключение приема, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца разноски по делото, общо в размер на 60 036,59лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Така мотивиран съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „В & ВГД О.П.“ ООД /в несъстоятелност/, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес *** да заплати на „Б.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл.79, ал. ЗЗД във вр. с договор №206-2013/13.12.2013г. за доставка на природен газ следните суми, а именно:

1/. сумата от 57 385.98 лева /петдесет и седем хиляди триста осемдесет и пет лева и 98 стотинки/, представляваща дължими договорни неустойки, поради забавено плащане на договорните задължения, начислени по фактури, размери и периоди, както следва:

по фактура №**********/05.03.2014г. с падеж 10.03.2014г. с дължима главница 0.00 лева и начислена договорна неустойка в размер на 4 624.55 лв. за периода от 11.03.2014г. до 29.10.2014г., като ОТХВЪРЛЯ иска в частта над уважения до предявения размер от 4 665,65лв., поради неоснователността му;

по фактура №**********/12.03.2014г. с падеж 17.03.2014г. с дължима главница 0.00 лева и начислена договорна неустойка в размер на 14 035.43 лв. за периода от 18.03.2014г. до 29.10.2014г., като ОТХВЪРЛЯ иска в частта над уважения до предявения размер от 14 067,53лв., поради неоснователността му;

по фактура №**********/02.04.2014г. с падеж 04.04.2014г. с дължима главница 0.00 лв. и начислена договорна неустойка в размер на 11 867.66 лв. за периода от 05.04.2014г. до 29.10.2014г., като ОТХВЪРЛЯ иска в частта над уважения до предявения размер от 11 901,40лв., поради неоснователността му;

по фактура №**********/07.04.2014г. с падеж 11.04.2014г. с дължима главница 0.00 лв. и начислена договорна неустойка в размер на 1 325.50 лв. за периода от 12.04.2014г. до 29.10.2014г., като ОТХВЪРЛЯ иска в частта над уважения до предявения размер от 1 329,22лв., поради неоснователността му;

по фактура N90000163317/10.04.2014г. с падеж 15.04.2014г. с дължима главница 0.00 лв. и начислена договорна неустойка в размер на 23 718,12 лв. за периода от 16.04.2014г. до 29.10.2014г., като ОТХВЪРЛЯ иска в частта над уважения до предявения размер от 23 766,17лв.;

по фактура №**********/10.06.2014г. с падеж 13.06.2014г. с дължима главница 0.00 лв. и начислена договорна неустойка в размер на 2 014.40 лв. за периода от 14.06.2014г. до 29.10.2014г., като ОТХВЪРЛЯ иска в частта над уважения до предявения размер от 1 018,86лв., поради неоснователността му,

ведно със законната лихва върху сумата от 57 385.98 лева , начиная от 05.05.2017г. до окончателното изплащане на сумата;

2/. сумата от 1 078 527.79 лева / един милион седемдесет и осем хиляди петстотин двадесет и седем лева и 79 стотинки/, представляваща стойността на заявени и доставени количества природен газ за месеците април, май и юни 2014 год.;

3/. сумата от 56 347.47 лева / петдесет и шест хиляди триста четиридесет и седем лева и 47 стотинки/, представляваща начислените договорни неустойки, поради неизпълнение на задължението върху главниците, ведно със

4/. сумата от 276 162.80 лева / двеста шестдесет и седем хиляди сто шестдесет и два лева и 80 стотинки/, представляваща начислените мораторни лихви, поради неизпълнение на задължението върху главниците по следните фактури:

фактура №**********/07.05.2014г. с падеж 10.05.2014г. , с главница от 609 148.05 лв. и начислена договорна неустойка в размер на 31 351,68 лв. за периода от 11.05.2014г. до 29.10.2014г., като ОТХВЪРЛЯ иска в частта над уважения до предявения размер от 31 392,58лв., както и мораторна лихва в размер на 156 220.62 лв. за периода от 30.10.2014г. до 05.05.2017г.;

фактура №**********/09.05.2014г. с падеж 14.05.2014г., с главница от 1 379.66 лв. и начислена договорна неустойка в размер на 64.64 лв. за периода от 15.05.2014г. до 29.10.2014г., както и мораторна лихва в размер на 352.56 лв. за периода от 30.10.2014г. до 05.05.2017г.;

фактура №**********/14.05.2014г. с падеж 19.05.2014г., с главница от 432 235.64 лв. и договорна неустойка в размер на 21 119.81 лв. за периода от 20.05.2014г. до 29.10.2014г., като ОТХВЪРЛЯ иска в частта над уважения до предявения размер от 21 219,48лв., както и мораторна лихва в размер на 110 450.61 лв. за периода от 30.10.2014г. до 05.05.2017г.;

фактура №163974/03.06.2014г. с падеж 06.06.2014г., с главница от 35 764.44 лв. и договорна неустойка в размер на 3 739.63 лв. за периода от 07.06.2014г. до 29.10.2014г., като ОТХВЪРЛЯ иска в частта над уважения до предявения размер от 3 744,57лв., поради неоснователността му, както и мораторна лихва в размер на 9 139.01 лв. за периода от 30.10.2014г. до 05.05.2017г.,

ведно със законната лихва върху сумата от 1 078 527.79 лева, начиная от 05.05.2017г. до окончателното заплащане на сумата.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „В & ВГД О.П.“ ООД /в несъстоятелност/, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес *** да заплати на „Б.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 60 054,43лв., представляваща разноски по делото.

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.130 ГПК, производството по делото, в частта на предявените от „Б.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, срещу „В & ВГД О.П.“ ООД /в несъстоятелност/, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, над уважения размер на главницата от 1 078 527.79 лева до предявения размер от 1 898 315лв. по преждепосочените фактури, представляваща цена на доставен природен газ за април, май и юни 2014година; над уважения размер за дължима мораторна лихва за периода на забава от 30.10.2014г. до 05.05.2017г. по главниците от преждепосочените фактури, в размер над 276 162, 80лв. до предявения от 462 294,37лв., поради НЕДОПУСТИМОСТ на претенциите в тази им част..

В тази част актът на съда има характер на определение и подлежи на обжалване пред САС в едноседмичен срок от връчването му на страните, с частна жалба.

РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на синдика на „В & ВГД О.П.“ ООД /в несъстоятелност/, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** и на основание чл.637, ал.4 ТЗ има установително действие в отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори на несъстоятелността.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Н.Е.К.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, в качеството му на помагач на ответника.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ:

Номер на акта:	260327
Дата:	4 септември 2023 г.
Съдия:	Елена Тодорова Радева

Дело:	20171100901719
Тип на делото:	Търговско дело
Дата на образуване:	9 май 2017 г.

Решение по дело №1719/2017 на Софийски градски съд

Съдържание на акта