№ 148
гр. Благоевград, 07.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми февруари през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Вера Коева
Гюлфие Яхова
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно частно гражданско
дело № 20231200500108 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Ю.Б.“ АД, чрез процесуален представител,
против Разпореждане № 1610/06.12.2022г., постановено по ч.гр.д. № 1237/2022г. по
описа на Районен съд - Р., в частта с която е отхвърлено заявление за присъждане на
адвокатско възнаграждение в полза на заявителя „Ю.Б.“ АД в размер на 751,94 лв.
В частната жалба са релевирани оплаквания за това, че атакуваният акт е
неправилен и незаконосъобразен. Твърди се, че заявителят в заповедното производство
е представил доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в претендирания
размер от 751,94 лв., като не е бил длъжен да представя договор за правна защита и
съдействие. Достатъчно е, че е представено пълномощно за осъществяване на
процесуално представителство.
Прави се искане за отмяна на атакувания акт, като вместо него се постанови
друг, с който разноските да се присъдят в полза на заявителя.
След проверка на данните по делото въззивният съд констатира, че частната
жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК от страна - заявител в заповедното
производство, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу съдебен акт
на заповедния съд, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:
Производството пред Районен съд - Р. е инициирано по заявление на заявителя
„Ю.Б.“ АД, чрез адв. Д. Е., адвокат в Адвокатско съдружие „Д.С.“, срещу длъжника Г.
Н. К., за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417
ГПК и изпълнителен лист въз основа на нея, като се претендират суми по договор за
кредит и разноски за заповедното производство – държавна такса в размер на 130,65
лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 751,94 лв. с ДДС.
Към заявлението е представено пълномощно, видно от което заявителят е
упълномощил Адвокатско съдружие „Д.С.“ да представлява банката пред съдилищата
във връзка с подаване на заявление по чл. 417 ГПК и чл. 410 ГПК. Представено е и
пълномощно, с което Адвокатско съдружие „Д.С.“ преупълномощава адв. Д. Е. да
1
осъществява процесуално представителство пред съдилищата във връзка с образувани
заповедни производства от заявителя „Ю.Б.“ АД. Към заявлението е представено
платежно нареждане от дата 11.11.2022г., с което заявителят е заплатил на
адвокатското съдружие сумата в размер на 751,94 лв. Като основание е посочено - ЕГН
и име на длъжника Г. Н. К..
С атакуваното разпореждане заповедният съд е отказал да издаде заповед и
изпълнителен лист за адвокатското възнаграждение, като е приел че по делото липсва
договор за правна защита и съдействие, респ. друго съглашение, въз основа на което да
се установи какво е договореното адвокатското възнаграждение. Приел е, че от
представеното платежно нареждане не може да се установи, че възнаграждението е
заплатено именно по образуваното дело.
Съдът намира, че атакуваният акт е неправилен, а частната жалба е основателна
поради следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 78 ГПК, която е приложима и при заповедните
производства, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
страната е заплатила възнаграждението. За уважаване на подобна претенция не се
изисква задължително представяне на договор за правна защита и съдействие –
достатъчно е да се приложат доказателства за упълномощаване на адвокат и такива за
заплатено възнаграждение. Настоящият случай е именно такъв. Към заявлението е
представено пълномощно, видно от което баката е упълномощила адвокатско
дружество да я представлява пред съдилищата по повод образуване на заповедни
производства, а от своя страна дружеството е преупълномощило адвокат Д. Е. със
същите права. Последният от името на заявителя е подал заявление по чл. 417 ГПК
пред съда, ведно с необходимите документи. Представени са и доказателства, че
банката - заявител е заплатил адвокатски хонорар в полза на упълномощеното
адвокатско дружество. За настоящата съдебна инстанция не съществува съмнение, че
този хонорар е заплатен именно по образуваното заповедно производство, доколкото в
платежното нареждане като основание е посочено името и ЕГН на длъжника по
образуваното дело. Ето защо са били налице всички предпоставки за уважаване на
заявлението по чл. 417 ГПК за претендираните разноски под формата на адвокатски
хонорар.
В посочения по-горе смисъл са Определение № 134/28.03.2019г. ВКС по ч.гр.д.
№ 888/2019г. III г.о.; Определение № 49/31.01.2018г. на ВКС по ч. гр. д. № 312/2018г.
III г.о. ГК; Определение № 399/27.07.2021г. на ВКС по к.ч.т.д. № 1386/2021г. III т.о. ;
Определение № 65/14.02.2022г. на ВКС по ч.т.д. № 2202/2021г. II т.о.
След като е отхвърлил заявлението за издаване на заповед и изпълнителен лист
за адвокатското възнаграждение заповедният съд е постановил неправилен съдебен
акт, който подлежи на отмяна, като вместо това се издаде заповед по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист за дължимото адвокатско възнаграждение в полза на заявителя
срещу длъжника.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 278 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 1610/06.12.2022г., постановено по ч.гр.д. №
1237/2022г. по описа на Районен съд - Р., в частта с която е отхвърлено заявлението за
присъждане на сумата от 751,94 лева /седемстотин петдесет и един лева и деветдесет и
четири стотинки/ – адвокатско възнаграждение и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
2
документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист в полза на заявителя Ю.Б. АД с ЕИК
**** и адрес: гр. С., УЛ.К.М. ****, чрез адв. Е., общ. С., обл. С. (С.) срещу длъжника Г.
Н. К. с ЕГН ********** и адрес: гр. Р., УЛ.Р. *** общ. Р., ОБЛ.Б. за сумата от 751,94
лева /седемстотин петдесет и един лева и деветдесет и четири стотинки/ – адвокатско
възнаграждение.
ВРЪЩА делото на Районен съд - Р. за издаване на заповед по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист, съобразно настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3