РЕШЕНИЕ
№ 253
гр. Перник, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ
ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ Въззивно
гражданско дело № 20251700500532 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по гл. ХХ, чл. 258 и сл. от ГПК - въззивно решение по исков спор.
С решение рег. № 662 от 23. 06. 2025г., постановено по гр. д. № 6525 /2025г. по
описа на Пернишкия районен съд е признато за установено по предявения от А. К. Р.,
ЕГН **********, с адрес ***, иск с правно основание по чл. 23, ал.2 СК, против М. Р.
И., ЕГН ********** от ***, че по силата на частична трансформация на лични
средства А. К. Р. е изключителен собственик на 30/268 идеални части от недвижим
имот, обективиран в нотариален акт № ***, том ***, per. № ***, дело № 112/2022
година по описа на нотариус П. П., per. № ***на НК, вписан в СВ - Перник под № ***,
том ***, дело № 1612/2022 г. както следва: 1/2 идеална част от поземлен имот с
идентификатор 55871.511.8702 с площ от 553 кв. метра, трайно предназначение на
територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10
метра), номер по предходен план ***, квартал ***, парцел ***, находящ в ***, при
съседи на имота: ПИ 55871.511.8701, ПИ 55871.511.941, ПИ 55871.511.940, ПИ
55871.511.8703, ПИ 55871.511.8715, ПИ 5871.511.8686. ведно със самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 55871.511.8702.1.2 с площ от 86 кв. метра, с адрес: ***,
ет.***, като самостоятелният обект се намира етаж втори в сграда с идентификатор
55871.511.8702.1, с предназначение - жилищна сграда, еднофамилна, разположена в
поземлен имот с идентификатор 55871.511.8702, с предназначение на самостоятелния
обект - жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда или сграда със смесено
предназначение, брой нива на обекта - едно с площ от 86 кв. м., при съседи: на същия
етаж - няма, под обекта - самостоятелен обект с идентификатор 55871.511.8702.1.1, над
обекта - няма, заедно с прилежащата му 1/2 идеална част от общите части на сградата
1
и заедно с изградената в гореописания имот сграда с идентификатор 55871.511.8702.4,
съгласно кадастралната карта на гр. ***, с адрес на имота ***, разположена в поземлен
имот идентификатор 55871.511.8702, със застроена площ от 52 кв.м., брой етажи -
един, предназначение - селскостопанска сграда, която сграда е описана в предходен
документ за собственост като масивен гараж със застроена площ от 18 кв. метра. С
решението е осъден М. Р. И., ЕГН ********** да заплати на А. К. Р., ЕГН **********
сумата от 1 670 (хиляда шестстотин и седемдесет) лева сторени по делото разноски.
Недоволен от постановеното решение е останал М. Р. И., който го е обжалвал като
неправилно и незаконосъобразно. Излага доводи, за неправилност на фактическата
обстановка и за неправилно допускане на свидетел на насрещната страна. Моли да
бъде отменено и исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана.
Въззиваемата А. К. Р. е подала отговор на жалбата. С него оспорва въззивната жалба
като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, тъй като фактическата обстановка е правилно установена и не е
нарушение на процесуалните правила, тъй като свидетелят е установявал други
обстоятелства, които не попадат под забраната на чл. 164, ал.1, т.2 от ГПК. Моли да й
бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски.
Въззивната жалба е допустима, подадена е в срок, от страна по делото и при внесена
държавна такса. Тя подлежи на разглеждане по същество .
Окръжен съд Перник , за да се произнесе , съобрази :
Пред районния съд в Перник е бил предявен иск по смисъла на чл. 23 ал.2 от
Семейния кодекс – за частична трансформация на лично имущество на ищеца в
съпружеска имуществена общност , като ищеца Р. е твърдяла, че е заплатила със лични
средства и преди брака част ( 7500 лева ) от общата цена ( 67 000 ) лева на имот,
придобит по време на брака между страните . Излага доводи , че платеното от нея е
30/268 части от цената , и иска същата ( идеална ) част от имота да бъде призната за
нейна лична собственост.
Ответната страна не е подала отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК ; в
първото открито съдебно заседание се оспорва твърдението на ищеца за това , че част
от цената на имота в размер от 7500 лева е платена от нея с лични средства; изложени
са твърдения , че окончателната цена на имота е 59 500 лева, платена с общи средства
по време на брака , и е искано от съда да отхвърли иска. Районния съд е кредитирал
писмените доказателства и показанията на свидетеля Р. , баща на ищеца, приел за
доказани твърденията на Р. за плащане на част от цената с лични средства и е уважил
иска изцяло.
Установява се от данните по делото, че страните са били във фактическо
съжителство, а от дата 03.06.2022г. - и в граждански брак, прекратен впоследствие с
развод. Не са избирали режим на съвместното имущество. С предварителен договор от
дата 15.04.2022г., те се задължили да придобият правото на собственост върху имот в
***, кв. „***“, представляващ 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор
55871.511.8702 с площ от 553 кв. метра, ведно със самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 55871.511.8702.1.2 с площ от 86 кв. метра, с адрес: ***, ет.***, като
самостоятелният обект се намира етаж втори в сграда с идентификатор
55871.511.8702.1, разположена в поземлен имот с идентификатор 55871.511.8702, с
предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент в жилищна или вилна
сграда или сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта - едно с площ от
86 кв. м., при съседи: на същия етаж - няма, под обекта - самостоятелен обект с
идентификатор 55871.511.8702.1.1, над обекта - няма, заедно с прилежащата му 1/2
идеална част от общите части на сградата и заедно с изградената в гореописания имот
2
сграда с идентификатор 55871.511.8702.4, съгласно кадастралната карта на гр. ***, с
адрес на имота ***, разположена в поземлен имот идентификатор 55871.511.8702, със
застроена площ от 52 кв.м., брой етажи - един, предназначение - селскостопанска
сграда. При сключването на предварителния договор Р. заплатила 7500 лева като част
от пълната договорена цена, 67 000 лева, като дала на продавача в брой сума от 5500
лева , а 2000 лева били получено от посредника по сделката т.нар „стоп капаро“ , по
отношение на което било договорено, че впоследствие също ще стане част от цената.
Решението е валидно и допустимо , а по същество – и правилно . Настоящият
състав препраща , на основание чл. 272 от ГПК, към изложените там мотиви. С оглед
оплакванията във въззивната жалба, трябва да се добави и следното:
Предварителния договор е сключен само от А., М. не фигурира като страна по него.
Той не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, поради което
възраженията за това, че сумата от 7500 лева не е част от цената или че тя е платена
със общи средства , са били преклудирани. Съдът не споделя виждането на ответника
в молбата му вх. № 6167 от дата 14.03.2025г., че исковата молба не му е била връчена
редовно – в приложения по делото отрязък за това връчване ( л. 29) фигурира подпис
на И. , почти еднакъв с този , положен пак от него в съобщението на л. 45 от делото,
като и двете не са оспорени в качеството си на официален свидетелстващ документ ;
искането на ответника за удължаване по реда на чл. 64 от ГПК на срока за отговор на
исковата молба е било оттеглен ( протокол на л. 86 от първоинстанционната папка).
Дори да се приеме , че ответникъте направил възраженията си в срок, съдът не ги
споделя :
По делото са налични доказателства за плащане на сумите – по делото пред първата
инстанция е налична разписка, неоспорена по своето съдържание , за получена от
продавача на имота сума от 5500 лева, както и такава, получена от имотния посредник
, която страните по предварителния договор също са зачели да е част от цената . Касае
се за частни удостоверителни документи по смисъла на чл. 77 от ЗЗД, чието
съдържание не може да бъде опровергано чрез показанията на свидетел, доведен от
трето на това правоотношение лице – съжител на купувача по предварителния
договор; недопустимо е със свидетелски показания да се доказва различен характер на
сума, послужила за погасяване на установено в писмен договор парично задължение .
Затова сумата от 7500 лева е част от цената на имота .
Доколкото към датата на плащането на сумата от 7500 лева между страните няма
граждански брак, то и плащането е осъществено с лични средства на Р.. Произходът на
тези средства е без значение, доколкото парите са ценни книги на приносител и
собствеността върху тях се определя от фактическата власт на приносителя.
Дарението на пари , извършено на бъдещи съпрузи преди брака им , не създава нито
съпружеска имуществена общност , нито обикновена съсобственост върху паричните
средства, дори такава да е волята на дарителя, тъй като той по този начин поставя
пред дарението невъзможни условия (законът не предвижда възможност имот,
закупен преди брака , да стане СИО, това може да се случи само при тяхно съгласие и
наличен граждански брак). Затова извършеното преди брака дарение на пари чрез
обикновеното им предаване по смисъла на чл. 225 ал. 2 от ЗЗД може да надари само
този, на когото са предадени . В случая , твърди се, че парите са предадени на ищеца,
който впоследствие с тях е платил част от цената, като факта на фактическото им
предаване на Р. от баща й не е оспорен; затова и плащането на процесната част от
цената имота е извършено с лични средства.
Доколкото решаващите изводи на въззивния съд съвпадат с тези, изложени от РС
Перник , то решението следва да бъде потвърдено.
3
Право на разноски за въззивното производство има въззиваемата Р., като те са в
размер от 2350 лева съобразно представения списък и договора за правна помощ.
Воден от изложеното и на основание чл. 272 от ГПК, Окръжен съд Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение рег. № 608 от 18.06.2025г., постановено по гр. д. № 6525 по
описа на Пернишкия районен съд за 2025г.
Осъжда М. Р. И., ЕГН ********** от ***, да заплати на А. К. Р., ЕГН **********, с
адрес ***, разноски по въззивното производство в размер на 2350 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред състав на Върховен касационен
съд, в срок от един месец от датата на връчването на съобщение до страните , с
препис от решението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4