РЕШЕНИЕ
№ 2350
гр. София, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ЕВЕЛИНА Б. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20241110203089 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по постъпила жалба от С. К. К., ЕГН **********, с адрес
гр.С, ул.“К“ №, ет., ап., чрез адв.Р. Т. от САК, против наказателно
постановление №23-4332-033720/19.01.2024 г., издадено от Началник Сектор
в СДВР, ОПП-СДВР, с което на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП са
наложени кумулативно две административни нарушения: глоба в размер на
2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за
нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва процесното НП, като неправилно и
незаконосъобразно издадено, с оглед на което иска неговата отмяна и
претендира присъждане на направените по делото разноски.
Позовава се на допуснати нарушения на процесуалните правила при
съставяне на АУАН. На първо място счита, че не е спазена разпоредбата на
чл.40 от ЗАНН, която изисква актът да е съставен в присъствието на двама
свидетели и да е подписан от тях, а не само в присъствието на един, и то
служител на СДВР, доколкото последното поставя под съмнение
1
обективността и безпристрастността на неговите показания. На второ място
твърди, че е нарушена разпоредбата на чл.42, т.7 от ЗАНН, тъй като в АУАН
не се съдържа ЕГН на свидетеля, като липсата на този реквизит е довел до
накърняване правото на защита на наказаното лице.
Позовава се на допуснати нарушения на процесуалните правила и при
издаване на процесното НП. Сочи, че АНО не се е възползвал от
правомощието си по чл.53, ал.2 от ЗАНН, като не е извършил разследване,
съгласно чл.52, ал.4 от ЗАНН за установяване на не посочените в АУАН
обстоятелства, поради което не е установено по безспорен начин виновно
извършване на вмененото нарушение на жалбоподателя. Навежда доводи, че
процесното НП не отговоря на изискванията на чл.57, ал.1, т.1 от ЗАНН,
доколкото АУАН не съдържа реквизита по чл.42, т.4 от ЗАНН.
Жалбоподателят не се явява лично и не се представлява в съдебно
заседание. Не взема становище по същество на правния спор.
Ответната страна по жалбата в лицето на АНО: Началник Сектор в
СДВР, ОПП-СДВР, не се представлява в съдебно заседание. В
придружаващата преписката писмо прави изрично възражение за
прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва НП. Процесното
НП е връчено лично на жалбоподателя на 01.02.2024 г., съгласно отразеното
на разписката върху него, а жалбата е подадена в СРС чрез куриер на
09.02.2024 г., съгласно отразената дата на пощенското клеймо, т.е. в
законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН за
обжалване на НП, считано от датата на неговото връчване, поради което се
явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
Административнонаказателното производство е образувано със
2
съставяне на АУАН, Серия GА, бл.№1113609 на 24.12.2023 г., от
компетентно длъжностно лице – старши полицай при 02 РУ-СДВР – Г. Н. Г.,
в присъствието на един свидетел-очевидец при установяване на нарушението
и при съставяне на акта – Б. С. А. /също длъжностно лице при СДВР/, против
С. К. К., затова, че на 24.12.2023 г., в 00:20 часа, в гр.София, по ул.“Христо
Смирненски“, срещу блок 102, с посока на движение от ул.“Царевец“ към
ул.“Хан Кубрат“, управлява личния си лек автомобил „Мазда 2“, с рег.№, като
водачът отказва да бъде тестван с Алкотест Дрегер №7510, с инвентарен
№ARBA-0144, с което виновно е нарушил разпоредбата на чл.174, ал.3 от
ЗДвП.
Актосъставителят отразил, че водачът е уведомен за започване на ПАМ,
че при проверката е сам в автомобила, че са му връчени 7 броя холограмни
стикери и талон за медицинско изследване №0174148. Изчерпателно изброил
и иззетите като доказателства за извършеното нарушение документи и вещи –
СУМПС на водача, СРМПС, данни от лична карта, справка от АИС-ПП, 2
броя регистрационни табели с №СВ 9152 ХА, както и че са връчени 2 броя
ПАМ със съответни номера.
АУАН е надлежно предявен и връчен лично на жалбоподателя на
датата на неговото съставяне – на 24.12.2023 г., срещу негов подпис, с
изрично отбелязване, че няма възражения по направените в него констатации.
Жалбоподателят се възползвал от правото по чл.44, ал.1 от ЗАНН и
представил пред АНО в законоустановения 7-дневен срок писмени
възражения, в които навел аналогични на изложените в жалбата възражения,
касаещи незаконосъобразност на съставения АУАН, а именно: допуснати
нарушения на чл.40 и 42 от ЗАНН.
Въз основа на направените констатации в съставения АУАН,
компетентно длъжностно лице: Началник Сектор в СДВР, ОПП-СДВР,
надлежно упълномощен със Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра
на вътрешните работи, след като възпроизвел изцяло изложената в АУАН
фактическа обстановка и допълнил обстоятелството, че лицето не е дало
кръвна проба за медицинско изследване, и след като преценил като
неоснователно релевираните от жалбоподателя възражения по реда на чл.44
от ЗАНН, издал процесното НП против С. К. К., с което на основание чл.174,
ал.3, пр.1 от ЗДвП му наложил кумулативно две административни
3
нарушения: глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 24 месеца, за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена, въз
основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на
свидетеля Г., които съдът кредитира с доверие като обективни,
последователни и кореспондиращи на останалия събран по делото
доказателствен материал; от приобщените писмени доказателства:
процесните АУАН и НП; талон за изследване №01744148; писмени
възражения по реда на чл.44 от ЗАНН; Заповед №513з-7380/29.08.2022 г. на
директора на СДВР; Заповед №8121з-13312/28.10.2019 г. на министъра на
вътрешните работи, ведно с Акт за встъпване в длъжност на АНО; Заповед
№8121з-1632/02.12.2022 г. на министъра на вътрешните работи.
Съдът намира, че както АУАН, така и издаденото въз основа на него
НП, са издадени от материално и териториално компетентни длъжностни
лица, съобразно заеманата от тях длъжност, съгласно приложените три броя
заповеди и акт за встъпване в длъжност на АНО, в кръга на техните функции,
по предвидените в закона форма и ред, както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Противно на релевираните възражения в жалбата, съдът не констатира
допуснати в хода на административнонаказателното производство
съществени по тежест процесуални нарушения, които да са ограничили
правото на защита на жалбоподателя до такава степен, че последният да не
може да разбере за какво точно нарушение е санкциониран, къде, кога и при
какви обстоятелства го е извършил. В този смисъл, неоснователни се явяват
възраженията, че не е спазена разпоредбата на чл.40 от ЗАНН, която изисква
АУАН да бъде съставен и в присъствието на свидетелите, които са
присъствали при извършване или установяване на нарушението, като не
поставя условие за техния брой. В случая това изискване на процесуалния
закон е спазено, доколкото процесният АУАН е съставен в присъствието на
един свидетел-очевидец при установяване на нарушението и съставяне на
акта, а от показанията на свидетеля Г. се установява, че и той самия като
актосъставител е станал пряк свидетел-очевидец на извършеното нарушение.
Разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН урежда хипотеза, при която АУАН
следва да се състави в присъствието на двама други свидетели, но тя касае
случаите, в които липсват свидетели, присъствали при извършване или
4
установяване на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в
тяхно присъствие, каквато хипотеза не е налице в настоящия случай.
Видно от съставения АУАН е още, че са посочени всички лични данни
на вписания един свидетел – три имена, адрес за призоваване при
необходимост и датата на раждане, съгласно императивното изискване на
чл.42, т.7 от ЗАНН. По тази причина, не посочването на реквизит в акта,
който не фигурира в закона, не е равнозначно на липсата на такъв.
Същевременно, няма пречка вписания в акта свидетел да е длъжностно лице,
доколкото закона не само не въвежда изрична забрана, но позволява
свидетелят да има длъжностно качество.
Фактическите обстоятелства правилно са отразени в обстоятелствената
част на АУАН и НП, като съдът не констатира противоречия, както между
направеното словесно описание в двата акта на нарушението и на
обстоятелствата, при които е извършено, така и между действително
установената фактическа обстановка от събраните по делото доказателства. В
процесните АУАН и НП е налице идентично словесно описание на
нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено – дата, час, място
и начин на извършване, както и на доказателствата, които го потвърждават. С
оглед на горното, релевираното възражение, че не е установено по безспорен
начин виновно извършване на нарушението от жалбоподателя, поради
неизпълнение на задълженията на АНО по чл.53, ал.2 и чл.52, ал.4 от ЗАНН,
също не се споделят от съда, съответно не са налице основания за цялостна
отмяна на процесното НП на формално основание, без да се разглежда спора
по същество.
Правилно е приложен материалния закон. Вмененото нарушение,
авторството и вината, противно на релевираните възражения в жалбата за
допуснати съществени процесуални нарушения, се явява доказано по
безспорен и несъмнен начин от събраните в хода на съдебното следствие
писмени и гласни доказателства. От показанията на свидетеля Г. се
установява по несъмнен и безспорен начин изричния и категоричен отказ на
жалбоподателя, след покана от полицейски служител от ОПП-СДВР, да бъде
изпробван с техническо средство за употреба на алкохол. От неговите
показания става ясна и причината, поради която длъжностните лица са
предприели извършване на процесната проверка с техническо средство
5
спрямо жалбоподателя, а именно: същият е лъхал на алкохол и залитал. В
подкрепа на показанията на свидетеля Г., относно категоричния отказ на
жалбоподателя да бъде тестван с техническо средство за установяване
употреба на алкохол, са данните от приложения по делото талон за
изследване №0174148/24.12.2023 г., съгласно който жалбоподателят е избрал
друг вид изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта в
хода на извършената му проверка, именно в хипотезата на заявен отказ да
бъде тестван с техническо средство.
Съгласно разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, водач на МПС, трамвай
или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози
или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от две години и глоба
2000 лева.
Съдът намира, че в конкретния случай се установява по безспорен
начин, че с действията си С. К. К. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на вмененото му административно нарушение по чл.174, ал.3,
пр.1 от ЗДвП. По категоричен начин бе установено от доказателствата по
делото, че на процесните дата, час и място, именно жалбоподателят, като
водач на МПС, е бил обект на извършена проверка с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7510“, с инвентарен номер: АRВА-0144, за употреба на
алкохол, в хода на която е отказал да даде проба, чрез категорично заявен
отказ да бъде тестван. Съставомерното поведение на жалбоподателя се
изразява в самия отказ да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо
средство – поведение, което е бил длъжен да предприеме, след като е бил
изрично поканен от надлежен орган – полицейски служител, изпълняващ
функциите на длъжностно лице от ОПП-СДВР, да извърши това.
Законодателят е определил наказанията във фиксиран размер, без
възможност за диференцирането им, поради което не подлежи на обсъждане
6
въпроса за намаляване на размера, по аргумент от чл.27, ал.4 от ЗАНН. АНО
правилно е наложил на жалбоподателя с процесното НП наказанията в
предвидения от закона размер. Правилно, с оглед данните от справката
картон на водача е съобразил и факта, че жалбоподателят е правоспособен
водач към датата на извършване на нарушението, доколкото има издадено
СУМПС от 2009 г., и с процесното НП му е наложил освен наказанието глоба,
но и кумулативно предвиденото наказание лишаване от право да управлява
МПС.
С разпоредбата на чл.189з от ЗДвП, законодателят изключва
приложението на чл.28 и чл.58г от ЗАНН за нарушения по този закон, каквито
се явяват и процесните, поради което съдът не дължи отговор на въпроса
относно наличие на предпоставките за квалифициране на вмененото
нарушение като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП следва да
бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно издадено.
По разноските:
На основание чл.63д от ЗАНН, страните имат право на разноски, които
се присъждат по реда на АПК. При този изход на правния спор, право на
разноски има ответната страна по жалбата. Правоимащата страна, обаче, не се
представлява в съдебно заседание и не прави изрично искане за присъждане
на такива, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.63, ал.2, т.5, във вр. с ал.9, във вр. с
ал.1, във вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№23-4332-033720/19.01.2024 г., издадено от Началник Сектор в СДВР, ОПП-
СДВР, с което на С. К. К., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.“К“ №, ет., ап.,
на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени кумулативно две
административни нарушения: глоба в размер на 2000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение на чл.174, ал.3
от ЗДвП, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
7
Административен съд София-град на основанията, предвидени в НПК, и по
реда на Глава 12 от АПК, в 14–дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8