РЕШЕНИЕ
№ 9451
гр. София, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. И. ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И. ЗГУРОВА Гражданско дело №
20231110156972 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове от „...............“ ........... /предишно
наименование „...........“ ЕООД/ срещу Д. С. И., иск с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК във вр. с чл.79 ЗЗД, относно признаването за установено по
отношение на ответника, че в полза на ищцовото дружество съществува
ЧАСТ от вземането, предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 17.03.2021г. по ч.гр.д.№ 8422/2021г. по описа на
СРС, в размер на 122,75 лв., представляваша дължима цена за потребени
далекосъобщителни услуги по договори, сключени с „........................“ЕАД за
предоставяне на мобилни услуги с кл. № ........ от ....................г., за които са
издадени фактури № ............/1............г., ............../...........г., ............/............г., за
периода ................г., ведно със законна лихва за периода от ........ г. до
изплащане на вземането, което вземане е било прехвърлено последователно
чрез договори за цесия съответно от .............г. и от .........г. , първо в полза на
„...........“ ООД, а в последствие в полза на ищеца / с предишно наименование
„.............“ЕООД, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от .............г. по ч.гр.д.№ ......../........г. по описа на
СРС, 69 състав.
1
Ищцовото дружество основава претенциите си с твърденията, че
вземанията произтичат от неизпълнението на Договор за далекосъобщителна
услуга, сключен с "........................." ЕАД , което вземане е било прехвърлено
последователно чрез договори за цесия първо в полза на „..................“ ООД, а
в последствие в полза на ищеца.
В законоустановения срок, от страна на ответника постъпи писмен
отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва с
възраженията, че натрупаните задължения по договора са били заплатени
доброволно и не е дал повод зазавеждане на делото, както и че ищецът не се
легитимира като носител на вземанията. Оспорени са договорите за цесия,
като се твърди тяхната нищожност , за което в отговора ответникът развива
подробни съображения. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца
е да докаже, че между ответника и ".................." ЕАД е бил сключен Договор
за далекосъобщителна услуга, който е бил действащ, и въз основа на него за
ползвана от ответника далекосъобщителна услуга в периода от ...........г. до
..........г. е начислена дължима цена в размер на 122,75 лв., както и че е
придобило тези вземания в следствие на два последователни договора за
цесия, за които ответникът е бил надлежно уведомен от цедентите.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си, включително
извършеното плащане.
Между страните не се спори, а и видно от приложените писмени
доказателства /л. 22-36 от делото/, между ..........ЕАД и ответника е сключен
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер
................ от ...........г., с който абонатът е добавил за ползване мобилен номер
................, условията за чието ползване са подновени с допълнително
споразумение от ............г. и окончателно с допълнително споразумение от
................г., с което са избрани условията на тарифен план ............... с месечна
абонаментна такса в размер на 29,99 лв. с ДДС, като е добавена услугата
Удвоени МВ на максимална скорост ............., с месечна абонаментна такса в
размер на 1,99 лв. с ДДС за срок от 24 месеца. На същата дата-21.11.2016г.
абонатът е подписал договор за лизинг на устройство ................ № ................,
2
чието заплащено е дължимо на 24 месечни лизингови вноски в размер на 6,90
лв. с ДДС всяка.
Не се спори между страните и че „................“ ЕАД е изпълнявало
надлежно задълженията си по процесния договор за предоставяне на
услугите, както и на лизинговото устройство. От представените месечни
сметки, които не са оспорени от ответника, се установява, че е начислена
сума за месечни абонаменти и лизингови вноски за периода ................г. в общ
размер на 122,75 лв. Представените сметки /л. 37-40 от делото/ едностранно
издадени от дружеството, представляват частни свидетелстващи документи,
обективиращи изгодни за техния издател факти, и не се ползват с материална
доказателствена сила, но задължението на ответника да заплаща месечна
абонаментна такса е поето със сключването на договора за мобилни услуги
без значение от обема на предоставените услуги, т.е. на потребителя е
предоставена възможност да ползва мобилните услуги по договора, като
единствено от него зависи дали ще използва предоставените му услуги или не
– дали ще провежда разговори, ще изпраща СМС или ще ползва мобилни
данни. Предвид това съдът намира, че доколкото няма доказателства, а и не
са въведени твърдения от ответника сключеният договор да е бил прекратен в
по-ранен момент, съответно да е било преустановено предоставянето на
услугите, за същия е възникнало задължение да заплати дължимите месечни
абонаменти за периода 15.12.17г.-14.03.18г. в общ размер на 122,75 лв.
Ответникът твърди, че е извършил плащане на посоченото задължение,
като прилага 2 бр. платежни нареждания за заплатена сума по 83,79 лв. и
разписка за плащане чрез .................... за сумата от 167,58 лв. Получател на
сумите е адв. дружество Г. и П.. Като основание е посочено „парично
задължение“. Ответникът твърди, че сумите са заплатени в погасяване на
процесното задължение в полза на адвокатското дружество след посещение
на офиса на упълномощените представители на ищеца. Съдът намира, че с
оглед така приложените доказателства не се доказва погасяване на вземането.
Действително, процесуален представител на ищеца в настоящото
производство е горепосоченото адвокатско дружество, но това не е
достатъчно за съда да приеме за доказано погасяването на задължението.
След извършване на служебна справка, а и видно от приложената от самия
ответник заповед за изпълнение по ч.гр.д. 52214/2021г. с издаден изп. лист, се
установява, че ответникът дължи на ищеца сумата от 335,16 лв. (74,97
3
лв.+55,20 лв.+25 лв.+180 лв.). В приложените като доказателство за плащане
платежни нареждания и преписка не е посочено сумите кое точно задължение
погасяват и имайки предвид и другите задължения на ответника към ищеца,
съдът намира, че твърдението на ответника се явява недоказано. Още повече,
заплатените от ответника суми възлизат точно на сумата, за която е издаден
горепосоченият изп. лист - 335,16 лв., което е допълнителен аргумент в
подкрепа на извода, че от така ангажираните доказателства не може да се
установи плащане на процесните задължения.
В резултат на сключени Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ №
............../............. г. между „..............“ ЕАД и „..............“ ООД, ведно с
потвърждение от „..............“ ЕАД за прехвърляне на вземането от 122,75 лв.
срещу ответника, и Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019
г., сключен между „.................“ ООД и „..............“ ЕООД, ведно с извлечение
от Приложение № 1 към договора от 01.10.2019г., вземане в общ размер от
122,75 лв. /съвпадащ с претендирания по заявлението размер/ срещу Д. И. е
било прехвърлено на ищцовото дружество на 01.10.2019 г.
Съдът не споделя възраженията на ответника, че договорът от
01.10.2019г. е недействителен поради липса на предмет, доколкото в чл. 1,
ал.1 от договора е посочено, че цесионерът продава на цесионера вземания,
посочени в Приложение № 1 – „Списък на вземанията“. Очевидно в случая е
допусната техническа грешка, която не влече невъзможен предмет и не внася
неяснота по отношение на това кой на кого прехвърля вземания и че новият
кредитор е именно ищцовото дружество.
Условието за прехвърляне на вземанията се е сбъднало и договорите
последователно са породили правни последици, като със сключване на
договора за цесия цесионерът става носител на вземането. По делото е
представено уведомление до длъжника за извършените цесии от „.............“
ООД – в качеството на пълномощник /съгласно пълномощно на л. 18 от
делото/ на цедента по Договора за цесия от 16.10.2018 г. и в качеството на
цедент по Договора за цесия от 01.10.2019 г. Няма данни за лично връчване
на уведомлението на длъжника, което според ответника води до ненадлежно
съобщаване за цесията. В тази връзка съдът намира, че въпреки липсата на
данни уведомлението да е достигнало до длъжника, с връчването на
ответника на исковата молба и приложеното към нея уведомление за
4
извършените прехвърляния на вземането, същият е надлежно уведомен в
съответствие с разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Уведомяване на длъжника за
цесията може да се извърши и от новия кредитор /при надлежно
упълномощаване от стария, както е в случая -решение № ......../................ г., т.
д. № ............/.......... г. на II т. о. и решение № ....... от .......... г. на ВКС по гр. д.
№ .........../.......... г., III г. о./ чрез предявяване на иска за защита на цедираното
вземане /за неговото присъждане или установяване/, като уведомяването
настъпва с получаване от длъжника на препис от исковата молба на
цесионера, защото то е факт, осъществил се до приключване на устните
състезания, подлежащ на съобразяване от съда - чл. 235, ал. 3 ГПК. В този
смисъл решение № ............./............ г. по т. д. № ........./..............г. по описа на
ВКС, II т. о. и решение № .........../............. г. по т. д. № ............./....... г. по описа
на ВКС, I т. о. Като споделя и прилага цитираната съдебна практика
настоящият състав приема, че е налице надлежно съобщаване на цесията
съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което осъщественото прехвърляне на вземането
поражда действие и за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Що се отнася до твърдението на ответника, че не е представен
Приложение № 1 – „Списък на вземанията“, от което да се установи, че
процесното вземане е част от него, съдът намира, че същото неоснователно.
По делото са приложени потвърждение от „..........“ ЕАД за прехвърляне на
вземането от 122,75 лв. срещу ответника, както и извлечение от Приложение
№ 1 към договора от 01.10.2019г., видно от което вземане в общ размер от
122,75 лв. срещу Д. И. е прехвърлено на ищеца. Съдът намира, че с така
ангажираните доказателства се установява прехвърлянето на процесното
вземане. Липсата на цялото Приложение № 1 в случая не е необходимо с
оглед приложеното извлечение от него.
По изложените съображения следва да се приеме, че ищцовото
дружество е носител на вземането за неустойка, произтичащо от процесния
договор за мобилни услуги, тъй като е налице валидно прехвърляне на
вземането в патримониума на „............“ ЕООД /предишно наименование
„..........“ ЕООД/, за което длъжникът е надлежно уведомен. Ищецът е
надлежен нов кредитор на ответника и притежава материалноправна
легитимация спрямо длъжника по отношение на вземането за неустойка в
претендирания размер.
5
Що се отнася до възраженията за ненадлежно прекратяване на договора,
съдът намира, че същите са правно ирелевантни, доколкото претендираната
сума е за дължима сума срещу предоставена услуга за процесния период.
Същата се претендира на основание иск за реално изпълнение, а не на
основание прекратяване или разваляне на договора. След като се установи
наличието на облигационна връзка между страните и предоставяне на
процесните услуги, както и лизингово устройство, за това се дължи
заплащане на съответната цена. Всяка една от месечните сметки следва да
бъде заплатена до конкретно посочена в нея крайна дата, което е в
съответствие с изискванията по чл. 29 от ОУ, предвид което процесното
задължение се явява изискуемо. Дали прекратяването или развалянето на
облигационните правоотношения са реализирани съобразно условията на
договора, респ. ОУ, в случая не касае изхода на спора. В настоящото
производство не е претендирана неустойка за предсрочно прекратяване на
договора, което би довело евентуално до изследване на този въпрос.
Предвид изложеното, предявеният иск следва да бъде уважен в цялост.
По разноските:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР №
......./........ г. по тълк. дело № ..../.........г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се
произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и в
исковото производство. Предвид изхода на спора право на разноски има
ищецът.
За заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 19,67
лв. държавна такса и 141,60 лв. адвокатско възнаграждение.
За исковото производство ищецът е сторил разноски в размер на 25 лв. за
платена държавна такса, както и 180 лв. адвокатско възнаграждение или общо
205 лв.
От страна на ответника е направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, като същото е неоснователно, доколкото не
надхвълря минимално установените размери в НМРАВ.
Воден от горното, Софийски районен съд, 69 състав
РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД от „...............“ ЕООД, ЕИК:
..............., съдебен адрес: гр............, бул. „...........“ № .........., вх........., ет. ..........
против Д. С. И., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. .........., ул. „.............“
....., че ответникът дължи на ищеца сумата от 122,75 лв., представляваща
дължима цена за потребени далекосъобщителни услуги по договори,
сключени с „.................“ ЕАД за предоставяне на мобилни услуги с кл. №
............ от .........г., ..........г., ............г., ...........г., за които са издадени фактури №
............./.............г., ............../............г., .............../...............г., за периода
...............г.-..............г., ведно със законна лихва за периода от ............. г. до
изплащане на вземането, което вземане е било прехвърлено последователно
чрез договори за цесия съответно от ...........г. и от .............г., първо в полза на
„.................“ ООД, а в последствие в полза на ищеца / с предишно
наименование „............“ЕООД, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 17.03.2021г. по ч.гр.д.№
8422/2021г. по описа на СРС, 69 състав.
ОСЪЖДА Д. С. И., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ............., ул.
„................“ .........., да заплати на „.............“ ЕООД, ЕИК: ................., сумата от
161,27 лв. – разноски в заповедното производство и сумата от 205 лв. –
разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7