Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 230 Дата
15.07.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски апелативен съд, търговско отделение,
трети състав,
Председател: Красимир Коларов
Членове: Георги Чамбов
Емил Митев
Секретар: Нели Богданова
в съдебно заседание на 10 юли 2019 г.
разгледа докладваното от К. Коларов
търговско дело номер 280 по описа за 2019 година
и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано е Решение №
467 от 12.12.2018 г., постановено от Смолянския окръжен съд по т. д. № 57/2016
г., в частта му, с която съдът е решил следното:
„ПРИЗНАВА съществуването на вземания на „И.“
АД, ЕИК …, дължими
от Н.М.Д., ЕГН **********, като солидарен длъжник, произтичащи от
договор за потребителски кредит на физическо лице срещу ипотека №
168/14.09.2007 г. и анекс № 1/29.06.2011 г. към него, а именно: дължимата
главница по договора и анекса към него в размер на 55 162.89 лева,
просрочена договорна /възнаградителна/ лихва върху главницата за периода от
27.09.2013 г. до 08.06.2015 г. включително в размер на 10 548.62 лева,
лихва за забава върху просрочената главница за периода от 27.10.2013 г. до
03.09.2015 г. включително в размер на 3 644.88 лева, неустойка за забава
върху просрочени лихви за периода от 27.10.2013 г. до 26.02.2015 г. включително
в размер на 1 671.91 лева, комисионна за управление на кредита, дължима по
чл. 3, ал. 7, т. 2 от договора, в размер на 832.05 лева, такси за обслужване на
разплащателна сметка в размер на 68.40 лева, такси за връчване на нотариални
покани в размер на 176.40 лева, както и лихви по т. 6 от анекс № 1/29.06.2011
г., от които: 11 431.07 лева – просрочена договорна /възнаградителна/
лихва върху главницата за периода от 27.05.2009 г. до 28.06.2011 г.
включително, 663.40 лева – лихва за забава върху главницата за периода от
27.05.2009 г. до 28.06.2011 г. включително, 282.02 лева – неустойка за забава
върху просрочени лихви за периода от 27.05.2009 г. до 28.06.2011 г.
включително, ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано
от 04.09.2015 г. – датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното и изплащане, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 5987/07.09.2015 г. и изпълнителен лист №
8353/08.09.2015 г. по ч. гр. д. № 11082/2015 г. на Пловдивски районен съд.
ОСЪЖДА Н.М.Д., ЕГН **********, да заплати на „И.“
АД, ЕИК …, съдебните разноски в заповедното производство в размер на
1 162.28 лева, съобразно уважения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК срещу него.
ОСЪЖДА Н.М.Д., ЕГН **********, да заплати на „И.“
АД, ЕИК …, съдебните разноски в настоящото исково производство, съобразно
уважения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК срещу него, в размер на 1 554.82 лева“.
В тази негова част решението се обжалва от ответника Н.М.Д., със съображения за неговата неправилност.
„И.“ АД е на мнение,
че жалбата е неоснователна.
По искане на „И.“ АД
вх. № 407/28.01.2019 г. (л. 429 и сл.), окръжният съд е постановил Определение
№ 207 от 18.02.1019 г. по чл. 248 ГПК, с което искането е било отхвърлено.
С жалба вх. №
1332/21.03.2019 г. определението се обжалва от „И.“ АД, със съображения за
неговата неправилност.
Ответникът по тази
жалба Н.М.Д. е на мнение, че тя е неоснователна.
Апелативният
съд, като прецени становищата на страните
и данните по делото, съобразно правомощията
по чл. 269 ГПК прие:
І. Исковете са
по чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 417, т. 2 ГПК, между ищеца „И.“ АД, като
кредитодател, и А. Н. Д., като кредитополучател, е сключен Договор за
потребителски кредит на физическо лице срещу ипотека, с № 168 от 14.09.2007 г.
(л. 6 и сл.), а според представения по делото Анекс № 1 от 29.06.2011 г. (л. 9
и сл.), като солидарни съдлъжници в задълженията на кредитополучателя А. Н. Д.
по този договор, са встъпили родителите му Д. А. Д. и Н.М.Д..
Въз основа на посочените договор и анекс № 1, за събирането
на свои твърдяни вземания в размер на сумата от общо 84 481.64 лева,
ищецът „И.“ АД се е снабдил против кредитополучателя А. Д. и солидарните съдлъжници Д. Д. и Н.Д. със Заповед
№ 5987 от 07.09.2015 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417,
т. 2 ГПК, постановена по ч. гр. д. № 11082/2015 г. по описа на Пловдивския районен съд.
Само двама от тримата солидарни
длъжника по издадената заповед – Д. А. Д. и Н.М.Д. са направили възраженията по чл. 414 ГПК и
кредиторът „И.“ АД е предявил само против тях установителния иск по чл. 422,
ал. 1 ГПК, по този иск е било образувано и търг. д. № 57/2016 г. на Смолянския
окръжен съд.
С отговора на исковата молба (л. 38 и сл.) ответниците Д.
Д. и Н.Д. са оспорили истинността на Анекс № 1 от 29.06.2011 г., с твърдението,
че нито един от тях не е подписвал този документ. Съдът е открил производството
по чл. 194, ал. 1 ГПК, като назначил съответната почеркова експертиза.
По време на процеса
починала Д. А. Д. и на нейно място като ответници по делото са били
конституирани законните и наследници – съпругът Н.М.Д. и синът А. Н. Д..
Приетата
в процеса Почеркова експертиза (л. 163 и сл.) не е могла да установи
авторството на подписа в Анекс № 1 от 29.06.2011 г., положен към името на посочения в този документ
„солидарен длъжник“ Д. Д. Затова, по отношение на конституираните по
делото ответници Н.М.Д. и А. Н. Д., в качеството им на наследници на първоначалната
ответница Д. А. Д., искът е
бил отхвърлен и в тази негова част, като необжалвано, решението на Смолянския
окръжен съд е влязло в сила.
По
отношение на положилия подписа си в Анекс № 1 от 29.06.2011 г. солидарен длъжник Н.М.Д.
обаче, неоспорената почеркова експертиза е категорична, че това е негов подпис,
затова – в тази част – оспорването на документа е прието от съда като
неоснователно и установителният иск на „И.“ АД, предявен против Н.М.Д., но не
като наследник на съпругата му Д. А. Д., а в качеството му на солидарен
длъжник, който, чрез подписания от него Анекс № 1 от 29.06.2011 г. е встъпил в
задълженията на кредитополучателя А. Н. Д. към „И.“ АД по процесния Договор за
потребителски кредит на физическо лице срещу ипотека, с № 168 от 14.09.2007 г., е бил
уважен.
В
тази обстановка, оплакванията против правилността на решението на окръжния съд,
които подлежат на преценка в настоящото производство (чл. 269, изр. 2-ро ГПК),
са две:
- че искът не е бил предявен срещу кредитополучателя А. Н. Д.,
а само срещу солидарните длъжници Д. А. Д. Н.М.Д. и
- че щом не е била доказана автентичността на положения в Анекс
№ 1 от 29.06.2011 г. подпис към името на съдлъжника Д. А. Д., този факт
обуславял извода за „недействителност“ на самия документ, включително и относно
поетото от другия съдлъжник Н.М.Д., чрез автентичния му подпис, встъпване в
дълг.
Възраженията
са неоснователни. Първо, солидарните длъжници не са необходими задължителни
другари в процеса и от личната преценка на кредитора зависи, срещу кого от тях
да предяви иска. И второ, извършеното от едно лице действително встъпване в
дълг материално не е обвързано от встъпването или не на друго лице в същия
дълг. Затова недоказаната автентичност на второто изявление не се отразява на
действителността на първото, независимо, че текстът и на двете е предмет на
един и същ документ.
Заключението
е, че в обжалваната му от ответника Н.М.Д. част, решението е законосъобразен и
правилен отговор на поставения по делото спор и на осн. чл. 271, ал. 1 ГПК ще
следва да се потвърди, със съответното препращане (чл. 272 ГПК) и към
подробните мотиви на Смолянския окръжен съд.
На осн. чл.
273, във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на „И.“ АД ще следва да се присъдят
разноските, направени в настоящото производство, представляващи юрисконсултско
възнаграждение в размер на сумата 300 лева.
ІІ. По жалбата на ищеца „И.“ АД с вх. №
1332/21.03. 2019 г., против Определение № 207 от 18.02.2019 г.
Определението
е постановено в производството по чл. 248 ГПК, с молба вх. № 407 от 28.01.2019
г. (л. 429 и сл.) ищецът е поискал, постановеното по делото Решение № 467 от
12.12.2018 г. да бъде изменено в частта му за разноските, като, освен
присъдената суми от 1 162.28 лева – като разноски, направени в заповедното
производство и 1 544.82 лева – като разноски, направени исковото производство,
бъдат присъдени всички направени в двете производства разноски, подробно
описани в Списъка на разноските представен към Писмените бележки с вх. №
4081/02.11.2017 г. (л. 217 и сл.).
Окръжният
съд е отхвърлил това искане. Приел е, че щом ответникът Н.Д. е бил един от общо
тримата длъжника в заповедното производство, в негова тежест трябва да се
присъди само 1/3 част от разноските, направени от ищеца в това производство. А
щом в исковото производство първоначалните ответници са били двама, в тежест на
Д., като единствен ответник, спрямо когото искът е бил уважен, ще трябва да се
присъди само 1/2 част от разноските на ищеца в това производство.
Подходът
на окръжния съд е неправилен.
Щом
искът е уважен, направените от ищеца разноски му се заплащат от ответника,
съразмерно с уважената част от иска (чл. 78, ал. 1 ГПК). В случая,
установителният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, е бил уважен в пълния му предявен
размер, затова доказаните разноски, които ищецът е направил във връзка с това
уважаване, както в проведеното заповедно производство, така и настоящия исков
процес, трябва да се възложат върху ответника.
Без значение
е: а) че други, солидарно отговорни за
същия дълг длъжници, спрямо които е била издадена същата заповед за изпълнение,
поради ненаправени от тях възражения по 414 ГПК не са били ответници в
производството по чл. 422, ал. 1 ГПК и/или б) че против някои от ответниците в
това производство искът е бил отхвърлен: отговорността за тяхното конституиране
е на ищеца и рискът да понесе разноските им (чл. 78, ал. 3 ГПК) е негов. Което
не означава, че ако искът би бил уважен против всеки от посочените от ищеца
солидарно отговорни длъжници по вземането, разноските му по делото биха били
възложени поотделно в тежест на всеки от ответниците.
1. За проведеното заповедно производство
ищецът претендира заплащането на:
а) сумата 1 689.63 лева – платена
държавна такса и
б) сумата 1 797.22 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Държавната
таксата е платена и се дължи, а за размера на юрисконсултското възнаграждение е
трябвало по необходимост да се приложи вече действащата норма на чл. 78, ал. 8 ГПК, като размерът на възнаграждението
бъде определен в размер на сумата 300 лева.
Или
общо за заповедното производство – разноски в размер на сумата 1 989.63
лева.
С
обжалваното решение е присъдена сумата 1 162.28 лева, в тази негова част това решение ще следва да се
потвърди, остава да се присъди горницата от 827.35 лева (1 989.63
лева – 1 162.28 лева = 827.35
лева).
2. За исковото производството, проведено пред
Смолянския окръжен съд, ищецът претендира заплащането на следните разноски:
2.1. Сумата 1 693.00 лева – платена държавна
такса.
Сумата е
платена и е трябвало да се присъди в тежест на ответника Н.Д..
2.2. Сумата от общо 500.00 лева – депозити за вещо
лице.
Сумата
също е платена и трябва да се присъди.
2.3. Сумата от общо 4 329.74 лева,
представляваща разноските, направени за назначаването на особен представител на
ответника С. Н. Д., в размер на сумата 3 064.45 лева и разноските,
направени за назначаването на особен представител на ответника А. Н. Д., в
размер на сумата 1 265.29 лева.
По
отношение на тези двама ответника искът е бил отхвърлен. Ответникът Н.Д.,
спрямо когото искът е бил уважен, няма никакво отношение към избора на „И.“ АД
да конституира като ответник по делото наследодателката на С. Д. и А. Д.,
затова и разноските, направени от ищеца във връзка с разглеждането на иска
против посочените двама ответника, не са свързани с уважена претенция и остават
за негова сметка (чл. 78, ал. 1 ГПК).
2.4. Сумата 3 064.45 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Както се
отбеляза, при определянето размера на юрисконсултското възнаграждение е
трябвало да се приложи вече действащата норма на чл. 78, ал. 8 ГПК. Затова
размерът на възнаграждението е в размер
на сумата 450 лева, представляващ увеличения с 50 на сто максимален размер от
300 лева.
Или общо за
проведеното пред Смолянския окръжен съд исково производство – разноски в размер
на сумата 2 643.00 лева.
С
обжалваното решение е присъдена сумата 1 554.82 лева, в тази негова част това решение ще следва да се
потвърди, остава да се присъди горницата от 1 088.18 лева (2 643.00
лева – 1 554.82 лева = 1 088.18
лева).
На осн. чл.
273, във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на „И.“ АД ще следва да се присъдят
разноските, направени в настоящото производство по обжалване на Определение №
207 от 18.02.2019 г., представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на
сумата 200 лева.
Или общо
разноски по т. І-ва и т. ІІ-ра за въззивното производство – 500 лева.
Ето защо Пловдивският
апелативен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 467 от
12.12.2018 г., постановено от Смолянския окръжен съд по т. д. № 57/2016 г., в
частите му, с които съдът е решил следното:
„ПРИЗНАВА съществуването
на вземания на „И.“ АД, ЕИК …, дължими от Н.М.Д., ЕГН **********, като
солидарен длъжник, произтичащи от договор за потребителски кредит на физическо
лице срещу ипотека № 168/14.09.2007 г. и анекс № 1/29.06.2011 г. към него, а
именно: дължимата главница по договора и анекса към него в размер на
55 162.89 лева, просрочена договорна /възнаградителна/ лихва върху
главницата за периода от 27.09.2013 г. до 08.06.2015 г. включително в размер на
10 548.62 лева, лихва за забава върху просрочената главница за периода от
27.10.2013 г. до 03.09.2015 г. включително в размер на 3 644.88 лева,
неустойка за забава върху просрочени лихви за периода от 27.10.2013 г. до
26.02.2015 г. включително в размер на 1 671.91 лева, комисионна за
управление на кредита, дължима по чл. 3, ал. 7, т. 2 от договора, в размер на
832.05 лева, такси за обслужване на разплащателна сметка в размер на 68.40
лева, такси за връчване на нотариални покани в размер на 176.40 лева, както и
лихви по т. 6 от анекс № 1/29.06.2011 г., от които: 11 431.07 лева –
просрочена договорна /възнаградителна/ лихва върху главницата за периода от
27.05.2009 г. до 28.06.2011 г. включително, 663.40 лева – лихва за забава върху
главницата за периода от 27.05.2009 г. до 28.06.2011 г. включително, 282.02
лева – неустойка за забава върху просрочени лихви за периода от 27.05.2009 г.
до 28.06.2011 г. включително, ведно със законната лихва върху претендираната
главница, считано от 04.09.2015 г. – датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното и изплащане, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 5987/07.09.2015 г. и
изпълнителен лист № 8353/ 08.09.2015 г. по ч. гр. д. № 11082/2015 г. на
Пловдивски районен съд“.
„ОСЪЖДА Н.М.Д., ЕГН **********, да заплати на „И.“
АД, ЕИК …, съдебните разноски в заповедното производство в размер на
1 162.28 лева, съобразно уважения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК срещу него.“
„ОСЪЖДА Н.М.Д., ЕГН **********, да заплати на „И.“
АД, ЕИК …, съдебните разноски в настоящото исково производство, съобразно
уважения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК срещу него, в размер на 1 554.82 лева“.
В останалата
му част Решение № 467 от 12.12.2018 г., постановено от Смолянския окръжен съд по т. д. №
57/2016 г. – като необжалвано – е влязло в
сила.
ОТМЕНЯ Определение № 207 от 18.02.2019 г., постановено от
Смолянския окръжен съд по т. д. № 57/2016 г.
ОСЪЖДА Н.М.Д., ЕГН **********, да заплати на дружеството „И.“
АД, ЕИК …:
- сумата 827.35 лева
(осемстотин двадесет и седем лева и 35 ст.), представляваща разноски на „И.“ АД, ЕИК …,
направени в заповедното производство по ч. гр. д. № 11082/2015 г. на
Пловдивския районен съд;
- сумата 1 088.18
лева (хиляда осемдесет и осем лева и 18 ст.), представляваща разноски на „И.“ АД, ЕИК …,
направени в исковото производство по т.
д. № 57/2016 г. на Смолянския окръжен съд.
ОСЪЖДА Н.М.Д., ЕГН **********, да заплати на дружеството „И.“
АД, ЕИК …, сумата 500 (петстотин) лева,
представляваща
разноски, направени от „И.“ АД, ЕИК …, в настоящото въззивно производство по т.
д. № 280/2019 г. на Пловдивския апелативен съд.
Решението може да се обжалва пред
Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.