Решение по дело №6371/2024 на Софийски районен съд

Производството е по реда на глава XXVIII НПК.
Образувано е по внесено от СРП срещу А. О. К. постановление за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, с твърдения за извършено
престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1, пр. 1 НК, а именно, че на 12.05.2023 г. в гр. ...., около
22:30 ч. на кръстовището, образувано от булевардите „............“ и „Св. ............, без надлежно
разрешително, според чл. 32, ал. 1 или чл.73, ал. 1 ЗКНВП, държал високорисково наркотично
вещество - коноп, както следва: коноп, с нетно тегло - 5,74 грама, с процентно съдържание на
активния наркотично действащ компонент - тетрахидроканабинол - 19%, на стойност 34,44лв. и
коноп, с нетно тегло - 1,88 грама, с процентно съдържание на активния наркотично действащ
компонент - тетрахидроканабинол - 22%, на стойност 11,28лв., с общо тегло на всички процесни
вещества – 7,62 грама, на обща стойност 45,72лв. и конопът е включен в списък I от Наредбата за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, на основание чл. 3, ал. 2 и ал.
3 ЗКНВП и деянието представлява маловажен случай.
В съдебно заседание СРП, редовно призована, не се представлява.
Защитата не оспорва повдигнатото обвинение. Намира квалификацията на деянието за
съобразена с цитираните обстоятелства. Пледира за освобождаване от наказателна отговорност, с
налагане на административно наказание.
Обвиняемият поддържа казаното от защитника си. В последната си дума, декларира
критичност към случилото се.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и след
извършване на дължимата служебна проверка, намира за установено от фактическа страна
следното :
Обв. А. ...........К. е роден на .........г. в гр.............., български гражданин, със средно
образование, неженен, неосъждан /реабилитиран /, работи; адрес: София, ул. “Иван Сусанин“ № 6,
ЕГН **********.
На 12.05.2023 г., около 22.30 ч., в гр. София, в близост до кръстовището, образувано от
булевардите „........“ и “.......... полицейските служители от 4 РПУ - СДВР - .............. спрели и
извършили проверка на А. К.. По време на провеждането й, те разговаряли с него и той им заявил,
че държи малко марихуана за лична употреба.
С протокол за доброволно предаване той предал на полицай св. .............. един брой
найлоново пликче, съдържащо три броя полиетиленови пликчета с растителна маса в тях.
От назначената и изготвена по делото физико-химическа експертиза се установило, че
държаната от Каустян растителна маса представлява високорисково наркотично вещество - коноп,
както следва: коноп с нетно тегло 5,74 грама, с процентно съдържание на активния наркотично
действащ компонент - тетрахидроканабинол - 19%, на стойност 34.44 лв. и коноп, с нетно тегло
1,88 грама, с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент -
тетрахидроканабинол - 22%, на стойност 11,28лв., с общо тегло на всички процесни вещества –
7,62 грама, на обща стойност 45,72лв.
За държането на тези високорискови наркотични вещества К. не притежавал
необходимото, според ЗКНВП, разрешително.
Горната фактическа обстановка се установява, след проведен анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетелите ...........(л. 6 ДП; л. 30 ДП) и ............ (л. 7 ДП; л. 32 ДП); протокол за доброволно
предаване (л. 8 ДП); протокол а претърсване и изземване (л. 18 ДП); протокол за оценка (л. 55
ДП); заключения на ФХЕ (л. 47 ДП) и СПЕ (л. 70 ДП); веществени доказателства – наркотично
вещество (на съхранение в ЦМУ); справки за съдимост (л. 91 ДП) и за неприключили наказателни
производства (л. 92 ДП).
Доказателствената съвкупност не бележи вътрешни противоречия, по отношение на
1

подлежащите на установяване обстоятелства. Ходът и резултатът от полицейската проверка се
установяват от показанията на полицейските служители, като иззетото вещество е било подложено
на надлежна физико-химична и оценителна експертна работа, в резултат на която е достигнато до
еднопосочни и категорични резултати. Едновременно с това, не се установяват обстоятелства,
несъвместими с обвинителната теза, поради което и въпросът с авторството следва да намери
подчертано утвърдителен отговор.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
При така установената фактическа обстановка и след проведен анализ на събрания по
делото доказателствен материал, настоящият състав намира, че от обективна и субективна страна
обв. К. е реализирал престъпния състав, за който му е повдигнато обвинение.
Налице е годен предмет на престъплението. Конопът е включен в Списък I - „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с
тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” към Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични и е поставен под контрол, съгласно
ЗКНВП.
До момента на предаването й, процесната растителна маса се е намирала у обвиняемата по
начин, покриващ критериите за държане и ограничаващ възможността за достъп от друго лице.
Спецификата на процесното изпълнително деяние предопределя и формата на вина – пряк
умисъл, насочен към противоправно държане на забранени опиатни вещества.
Същевременно, независимо от относително малкото количество наркотична маса и
относително ниското процентно съдържание на активен компонент, настоящият съдебен състав
намира случая за маловажен, а не – за малозначителен.
Характерът на обществената опасност на деянието се определя от насоката на
отрицателното обществено въздействие на деянието и видът на засегнатите от последното
обществени отношения. Това определя и различната степен на обществена опасност на деянията.
Последната е обусловена от обстоятелствата, свързани с характера и значението на отделното
обществено отношение, чрез отрицателното въздействие, върху което се засяга обществената
система и от характера и степента на неговото засягане. Към значимите за това обстоятелства
следва да се отнесат следните категории: характера на конкретното обществено отношение,
степента на отрицателно въздействие върху тези отношения, начина и способа на действие,
отрицателно въздействие върху друго обществено отношение, особено положение на субекта и
други. Тези обстоятелства са различни за конкретните казуси и налагат внимателен анализ
относно резултата на конкретното и комплексно въздействие върху обществените отношения.
Малозначителността на деянието, указана в разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК е сред
обстоятелствата, които изключват обществената опасност и противоправността на
престъплението. Поначало деянията, които осъществяват указаните в състава на дадено
престъпление признаци, са именно общественоопасните прояви, запретени от правната норма. По
изключение е възможно дадено деяние да съдържа признаците от състава на престъплението, но
само привидно - без действително да е общественоопасно или без да е такова в достатъчна степен,
че при конкретните условия, то не е от естество да засегне въобще обществените отношения, които
са негов обект или пък това засягане може да бъде незначително. Тези две хипотези са визирани в
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК - не е престъпно деянието, което макар и формално да осъществява
признаците от състава на предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност не
е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. При преценката дали
един случай е малозначителен, съдът изхожда единствено от преценката за формалната
съставомерност и обществената опасност на самото деяние, без оглед на останалите обстоятелства.
В този смисъл е и константната съдебна практика. Съгласно Решение № 237 от 04.05.1971 г. по н.
д. № 192/1971 Г., I н. о. на ВС, за това, дали деянието, което, макар и да осъществява формално
признаците на предвиденото в закона престъпление, не е престъпно, следва да се изхожда от
неговата малозначителност. Тя е в зависимост от обществената му опасност, която може да не е
2

налице или да е явно незначителна. Съгласно Решение № 512 от 11.07.1991 г. по н. д. № 367/1991
г., II н. о. на ВС, при маловажния случай по чл. 9, ал. 2 НК извършеното деяние не е престъпно
поради липса на елемента обществена опасност или поради това, че неговата обществена опасност
е явно незначителна. Според Решение № 409 от 08.06.1973 г. по н. д. № 361/1973 г., II н. о. на ВС.
Съгласно Решение № 546 от 13.12.1988 г. по н. д. № 617/88 г., II н. о. на ВС, чистото съдебно
минало на подсъдимата, много добрите характеристични данни от местоработата й и проявената от
нея висока финансова и трудова дисциплина имат значение за определяне конкретната обществена
опасност на деянието и дееца и за размера на наказанието. сами по себе си те не са достатъчни да
обосноват приложението на чл. 9, ал. 2 НК. Съгласно Решение № 568 от 15.03.2011 г. по н. д. №
502/2010 г., Н. К., І н. о. на ВКС, нормата на чл. 9, ал. 2 от НК е приложима по отношение на
всички видове престъпления и тя е свързана със самото деяние, като личността на подсъдимия
може да има значение, но само когато в състава на престъплението са възведени определени
качества на дееца. В Решение № 195 от 25.05.2010 г. по н. д. № 93/2010 г., Н. К., ІІ н. о. на ВКС е
закрепено разбирането, че сам по себе си обаче предметът на престъплението по размер не може да
изключи приложението на чл. 9, ал. 2 НК. Малозначителността по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК се
извежда от съвкупната преценка на различните елементи на деянието и тяхното специфично
проявление. Съгласно Решение № 337 от 18.07.2011 г. по н. д. № 1550/2011 г., Н. К., І н. о. на ВКС,
от значение е характерът на обекта на посегателство и степента, в която той може да бъде засегнат,
както и характерът на конкретното деяние с оглед на конкретната възможност, която то създава за
определено засягане на този обект. В този ред на мисли могат да се посочат още редица решения
на Върховния съд и Върховния касационен съд, което, на този етап, се явява ненужно.
На следващо място и с оглед разграничението между маловажност и малозначителност,
следва да се отбележи, че легална дефиниция на понятието „маловажен случай” се съдържа в
разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК, а именно: случай, при който извършеното престъпление с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на престъпление от съответния вид, т.е. отчитат се не само обществената опасност на
деянието, но и тази на дееца, поради което и законодателят е преценил, че малозначителното
деяние не е престъпно, а маловажният случай е леконаказауем състав на съответно престъпление,
предвиден в Особената част на НК. В подкрепа на казаното е задължителната съдебна практика,
обективирана в Тълкувателно решение № 23 от 21.04.1981 г. по н. д. № 12/1981 г., ОСНК на ВС,
съгласно което „маловажността на случая е в зависимост не само от размера на вредните
последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства. Така че за да се приеме случаят
за маловажен, се изхожда преди всичко от размера на вредните последици, но от значение остават
и другите смекчаващи обстоятелства.” В този смисъл е и константната съдебна практика.
Съгласно Решение № 485 от 19.08.1991 г. по н. д. № 231/91 Г. I н. о. на ВС, този въпрос се решава
след комплексна преценка, в съвкупност на всички основни обстоятелства, които обуславят
обществената опасност на деянието (преди всичко вредните му последици), моралната укоримост
на психическото отношение на дееца към престъпния резултат (т.е. степента на вината) и
опасността на личността на дееца. В този смисъл е и Решение № 233 от 26.04.1971 г. по н. д. №
196/1971 г., I н. о. на ВС – „при обсъждането и решаването на въпроса, дали е налице маловажен
случай по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, следва да се вземат пред вид не само обстоятелствата относно
липсата или незначителността на вредните последици, т. е. не само обстоятелствата относно
обществената опасност на деянието, но и обстоятелствата относно обществената опасност на
дееца”. В Решение № 319 от 10.10.2011 г. по н. д. № 1606/2011 г., Н. К., ІІІ н. о. на ВКС съдът е
приел, че се касае за маловажен случай, доколкото деянието и деецът кумулативно не бележат
значителна обществена опасност.
Всичко казано дотук следва да се подведе под конкретиката на настоящия случай, а именно
– да се направят и формулират правни изводи относно обществената опасност на деянието, за
което е повдигнато обвинение на обв. К. вредите не бива да се разглеждат в тесния смисъл, а в
широк такъв (включително и за самия него). Предмет на престъплението по чл. 354а НК е
наркотично вещество, държавно без правно основание. В настоящия случай, действително К. е с
чисто съдебно минало, а стойността на наркотика подчертано не е голяма (малко над 45 лева), но
същата не е и за подценяване. Отделно от това, не може да се пренебрегне фактът, че се касае за
3

повече от една доза вещество (3 отделни опаковки), което дава основания да се разсъждава – дали
същите не са били за разпространение, а не – за лична употреба (макар първата хипотеза да е
самостоятелен състав на престъпление). Отделно от това, относително ниското процентното
съдържание на активно вещество не поставя случая извън границите на обективната
съставомерност, а независимо от настъпилата реабилитация, предходните осъждания (и то –
отново за деяния, свързани с наркотични вещества) са годен източник на лоши характеристични
данни. В този смисъл, съдът намира, че обществената опасност на случая е по-ниска от тази на
класическото изпълнително деяние на държане на наркотици, но не е пренебрежимо малка, поради
което и случаят следва да се квалифицира именно като маловажен, а не – като малозначителен.
Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че обв. К. следва да
бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

По вида и размера на наказанието
За деяние по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3 НК законодателят е предвидил наказание „глоба”, в
размер до 1 000 лева. Доколкото К. е неосъждан (реабилитиран по право), не е освобождаван от
наказателна отговорност по този ред и тази категория деяния не причиняват съставомерни
имуществени вреди, налице са предпоставките за освобождаването му от наказателна отговорност,
с налагане на административно наказание. При определяне размера на същото, обаче, съдът е
силно ограничен в преценката си. В нормата на чл. 78а, ал. 1 НК е предвиден специален минимум
на глобата от 1 000 лева (без за нея да има опция за чл. 55 НК), а ал. 5 на същата разпоредба
забранява наложената глоба да надвишава предвидената за съответния вид престъпление (в този
случай – 1 000 лева). Казано с думи прости, законът забранява в конкретния случай да се налага
глоба, по-ниска от 1 000 лева, както и същата да бъде определяна в размер, надвишаващ 1 000 лева.
В този смисъл и съдът отмери наказанието в единствения позволен от закона размер.

По веществените доказателства
Независимо от изхода на делото пред настоящата съдебна инстанция, доколкото не се
установява К. да е имал разрешение да държи наркотичните вещества, същите следва да бъдат
отнети в полза на държавата, на основание чл. 354а, ал. 6 НК.

По разноските
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и предвид императивната разпоредба
на чл. 189, ал.3 НПК, направените по делото разноски следва да бъдат възложени в тежест на
обвиняемия.

Така мотивиран, съдът постанови решението си.
4

Номер на акта:	2786
Дата:	13 юни 2024 г. (в сила от 29 юни 2024 г.)
Съдия:	Делян Любомиров Дилков

Дело:	20241110206371
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	8 май 2024 г.

Решение по дело №6371/2024 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите