Р Е
Ш Е Н
И Е
№673/03.12.2019 г., град Добрич
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І кас. състав в открито съдебно заседание
на двадесет и шести ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на прокурора от ДОП РУМЯНА ЖЕЛЕВА и секретаря СТОЙКА
КОЛЕВА разгледа докладваното от съдия МИЛЕВА к. адм. д. № 673/2019 г. по описа
на ДАС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А.С. ***, подадена чрез адв. С.К. - ДАК срещу Решение №106
от 26.09.2019 г. на РС Балчик, постановено по нахд 30/2019 г. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно,
постановено при нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила. Излагат се доводи, че причинените вреди от
настъпилото ПТП могат да бъдат уредени и при декларативно поведение от страна
на виновния, че ще възстанови нанесените щети в резултат на ПТП-то и тогава не
е необходимо да бъде попълнен двустранен констативен протокол. Твърди се, че
между двамата участници в ПТП-то е имало съгласие и уговорка, но впоследствие
водача на увредения автомобил е поискал по-висока сума и като не е бил
удовлетворен, се е обадил на ЕЕН 112. Релевират се доводи, че неправилно съдът
не е кредитирал показанията на разпитания по делото свидетел, който е пътувал в
автомобила на С.. На второ място се излагат и съображения, че е допуснато
съществено процесуално нарушение при издаване на наказателното постановление. Моли съда да отмени решението на БРС и да постанови друго с което да отмени
издаденото НП.
Ответната страна, не изразява становище по
касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура - ДОП дава заключение за неоснователност на жалбата и правилност
на решението на районния съд.
Касационната жалба е допустима като подадена в срок от
процесуално легитимирано лице - страна в първоинстанционното производство.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания,
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството пред БРС
е образувано по подадена жалба от А.С. ***-0240-000004/10.01.2019 г., на Началник РУ към ОД на МВР Добрич, РУ Балчик с което на същия за
нарушаване на чл.44, ал.1
от ЗДвП му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лв., на основание чл. 179, ал. 2, във връзка с ал.1, т.5, предл. пето и за нарушение
на чл.123, ал.1, т.1 е наложено наказание по чл.175, ал.1, т.3, б.“В“ от ЗДвП –
глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един
месец.
Фактическата обстановка, описана в НП е следната: С. като водач на лек
автомобил „АУДИ А4“ с рег. №хххххххна 01.01.2019 г. около 22,30 часа в гр.
Балчик, ул. „Тимок“, посока ул. „Ивайло“ управлява автомобила, като при разминаване с
л.а. „Фолксваген Шаран“ с рег. №хххххх, не осигурява достатъчно странично
разстояние между ППС и допуска ПТП. Водача напуска мястото на произшествието
без да уведоми органите на МВР.
За да
потвърди наказателното постановление, въззивния съд е приел за безспорно
установена фактическата обстановка, посочена в наказателното постановление. Изложил
е подробни доводи, че е следвало ако между страните е имало съгласие /както се
твърди от жалбоподателя/ да попълнят своите данни в двустранен констативен
протокол за пътнотранспортно произшествие в съответствие с чл.123, т.3, б.“б“
от ЗДвП. Посочени са и съображения, защо въззивният съд не кредитира показанията
на свидетеля Попов. Районният съд е счел, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения.
Така
направените изводи от първоинстанционния съд напълно се споделят и от настоящия
съдебен състав.
Касационната инстанция намира, че оспореното решение е
постановено в съответствие с приложимия материален закон. При
постановяване на решението съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе
съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно
изясняване на всички обстоятелства, включени в
предмета на доказване по конкретното дело. Възприетата от първоинстанционния
съд фактическа обстановка изцяло кореспондира със събраните по делото писмени и
гласни доказателства, които са обсъдени и съобразени от решаващия състав, който
правилно е кредитирал свидетелските показания на актосъставителя и правилно не е кредитирал показанията на
свидетелката на жалбоподателя, която е негова близка приятелка. При правилно установена фактическа обстановка съдът
е достигнал до правилен извод за законосъобразност на оспореното НП.
Наведените доводи в касационната жалба, че са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила при издаване на наказателното постановление
са неоснователни. Районният съд подробно е мотивирал извода си, защо не е
допуснато нарушение на процесуалните правила, който извод се споделя изцяло от
настоящият съдебен състав.
Относно изложеното пред касационната инстанция в жалбата, твърдение, че не
е следвало да се съставя двустранен констативен протокол, съдът намира
следното:
Разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б.“б“ от ЗДвП указва задълженията на водачите на пътно превозно
средство, които са участници в ПТП, като дава възможност, когато при
произшествието са причинени само имуществени вреди и ако между участниците в
произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те да и
попълнят своите данни в двустранен констативен протокол за
пътнотранспортното произшествие, без мястото да бъде посетено от служители на
полицията. Така, както е разписана разпоредбата предписва възможност на
участниците в ПТП, като инициативата за попълването на двустранните протоколи е тяхна.
Данните по делото безспорно установяват, че С. е напуснал местопроизшествието. В приобщените писмени
и гласни доказателства се съдържат индиции за водени разговори между двамата
участници в инцидента. Това обаче не означава, че между тях е постигнато
съгласие по смисъла на закона относно обстоятелствата, свързани с него. За да
се приеме, че такова съгласие действително е било налице, същото е следвало да
бъде обективирано в попълнен двустранен констативен протокол, в какъвто смисъл е правилото на чл.123, ал.1 т.3, б.“б“
от ЗДвП.
В случая обаче до изготвянето му не се е стигнало,
поради което не може да се приеме, че е удовлетворено изискването за постигане
на съгласие.
С оглед на изложеното, касационната жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а решението на
районния съд да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 от АПК вр. чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Добрич
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №106 от 26.09.2019 г. на РС
Балчик, постановено по нахд 30/2019 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.