№ 16385
гр. София, 31.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20221110169409 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на А. И. А., ЕГН ********** със
съдебен адрес: гр. С против „В...“ ООД, ЕИК ....... със седалище и адрес на управление: гр. В
Ищецът твърди, че по партида с абонатен №66067 открита за имот, находящ се в обл. В
се дължат суми за предоставени В...... услуги от „В...“ ООД.
Твърди се, че ищецът е направил справка в деловодството на ответника, като от
служители на последния ищцата научава, че „В...“ ООД претендира от нея заплащането на
суми за предоставени В...... услуги на процесния адрес, които фигурират по партидата на
имота у ответника под абонатен № 66067.
Твърди се, че претенцията на ответника за съответната сума е оспорена от ищеца.
Според твърденията на служители на ответника, на последния се дължи сумата от 1228,25
лв., описана в таблица, обективирана в исковата молба, както и обективирана във фактура №
********* от 24.11.2022 г. по клиентски № 66067 за имот, находящ се в обл.В, като сумата
представлявала „задължения към В...“.
Твърди се, че на името на ищцата в „В...“ ООД е открита партида абонатен № 66607, по
която са начислени въпросните суми. Твърди се, че процесната сума по процесната фактура е
начислена без правно основание.
Твърди се, че ищецът не дължи тези суми на първо място поради липса на установена
облигационна врьзка между страните — т.е. ищцата, както нейни праводатели не
притежават качеството собственик или вещно правен ползвател на имота, за който е
начислена сумата по процесната фактура, както и че нямат качеството на облигационен
ползвател на същия имот.
Във връзка с гореизложеното ищеца твърди, че липсват каквито и да е било данни
ищцата да има връзка с имота, находящ се в обл.В, за който се претендират суми по
процесната фактура, поради което счита, че начислената сума по фактурата е без правно
основание и е недължима от ищеца.
1
Твърди се от ищеца, че имотът не е водоснабден, както и че уредите, който се
използват за отчет не са изрядни и не са минали необходимите метеорологични проверки и
сертификати.
Твърди се, на трето място, че сумата се претендира неоснователно от ответника, тъй
като същата е погасена по давност, но въпреки изрично волеизявление от страна на ищцата
задължението не е отписано от счетоводната система на ответника.
Твърди се, че при отчитането на общия и индивидуалните водомери на процесния
адрес, ответното дружество не е спазило разпоредбите на Наредба N9 4 чл. 32, ал. 3 за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, поради което липсва основанието за начисляване на суми в
посочените размери, обективирани в описаните в исковата молба фактури.
Твърди се, че съгласно цитираната наредба, разпределяне на количества вода между
отделните потребители в Етажната собственост, въз основа на отчетите за същия период от
време на всички индивидуални водомери след общия водомер се прави по определен ред,
който не бил спазен.
Твърди се, че ответникът е нарушил и чл. 30 и сл. от Наредба № 4, според който
изразходваната вода от потребители в сграда-етажна собственост, се отчита по
индивидуалните им водомери, като отчетените данни се установяват чрез отбелязване в
карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или негов представител.
Отчитането на водомерите следвало да се извършва, като се правело първо отчет на общия
водомер, а след това се отчитат индивидуалните водомери. Отчитането на общия водомер се
извършвало в присъствието на представител на потребителите. Датата и часът на отчитане
на общия водомер и на индивидуалните водомери се обявявали с писмено съобщение,
поставено на подходящо място в сградата, в срок не по-кратък от три работни дни преди
деня на отчитането. Твърди се, че не е било поставено съобщение кога ще се отчитат
водомерите, както и че не е правен и регулярен отчет.
Отделно от гореизложеното, ищецът твърди, че ответното дружество е нарушило и
собствените си общи условия (ОУ), и по-конкретно чл. 21, ал. I от тях, съгласно който
„...показанията на водомерите се отчитат за период не по-дълъг от един месец за общия
водомер, като отчитането на индивидуалните водомери след общия водомер се осъществява
най-малко веднъж на три месеца, до 24 часа след отчитане на общия водомер. В междинните
периоди между двата отчета операторът ежемесечно начислява количеството изразходвана .
вода, определено въз основа на средния месечен разход от предходните два отчета, като след
отчитане на показанията на водомерите количеството вода се изравнява в съответствие с
реалното потребление...„ и чл. 21, ал. 5 от ОУ, който постановява, че „...датата на отчитане
на водомерите се обявява с писмено уведомление в срок не по-кратък от 3 работни дни...”
Ищцът оспорва данните, въз основа на които са начислени процесните суми, като
формирани по показания на несертифицирано средство за търговско измерване (СТИ)
водомер, който не отговарял на изискванията на ЗИзм., обслужващ етажната собственост и
преди сключването на договори с отделните етажни собственици.
Ищецът оспорва методиката, по която е определен размерът на задължението за
процесния период. За периода от монтирането на общия водомер до сега между
потребителите в сградата била разпределена произволно, а не реално потребено количество
вода, чието количество било невъзможно да бъде потребено, а стойността й е била
неправилно изчислена.
Твърди се, че ответното дружество като доставчик на В и К услуги следвало да следи за
правилното и точното отчитане на доставената вода и отговаряло за изправността на СТИ,
което е негова собственост — общия водомер, по който са начислени и процесните суми.
Евентуално съществуващо в общите условия на ответника правило, обосноваващо
2
отговорността на ищеца, било нищожно поради противоречие с императивни правни норми
относно разпределението на риска при родово определени вещи.
Ищецът счита, че няма качеството „потребител на В и К услуги” по смисъла на Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). Съгласно S 1, т. 2,
б. „6” от ЗРВКУ, потребители на В и К услуги по смисъла на закона били физическите и
юридическите лица — собственици или ползватели на имоти в етажна собственост и в тази
връзка ищецът оспорва наличието на облигационна връзка между него и ответника..
В случая, ищецът счита, че в тежест на ответника по отрицателния установителен иск
е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че ищецът има качеството на
„потребител на В и К услуги” по смисъла на ЗРВКУ. Подчертава, че законът не поставя л
знак на равенство между ползвател, който обитава един недвижим имот и ползвател като
собственик и с надлежно учредено право на ползване. Посоченото могло да бъде извлечено
и от разпоредбите на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба N9 4/14.09.2004 г. за реда и условията за
присъединяване на потребителите и за ползване на В и К системи, в която се сочело, че
потребителите били собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж
или право на ползване на жилища и нежилищни имоти и сгради — етажна собственост.
Твърди се, че в хипотезата на имот в сграда - етажна собственост, какъвто бил и
процесния случай, качеството на потребител на В и К услуги зависи от правото на
собственост или правото на ползване върху имота, а не от реалното му ползване и
обитаване, т.е. ищцата като обитател на процесния имот нямала качеството потребител по
силата на закона.
Ишецът счита, че процсната сума не се дължи на ответника, тъй като същата била
погасена по давност. Ищецът счита, че по аргумент от чл. 118 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) изтеклият период от време не засягал самото материално право, а
единственно възможността да бъде наложено изпълнението му. Съгласно чл. 120 от 33Д
единствено длъжникът можел да реши дали и доколко да се ползва от тази защита. В този
смисъл изтеклият период от време не лишавал от съществуване вземането и следователно не
задължавал кредитора да заличи начисленото вземане. Институтът на давността водел до
загуба на принципно признато качество на притезанието — възможността изпълнението му
да бъде наложено принудително, въпреки че утвърждавало като принцип изпълнение на
насрещното задължение.
От ищецът също така се твърди, че претендираната от ответника сума визирала
задължения, чиито падеж е бил преди предвидения в закона срок за погасителна давност.
Вземанията на ответника били свързани с предоставяне на В...... услуги и представлявали
вземания за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. ”в” от 33Д и се погасявали с
тригодишна погасителна давност.
С оглед на гореизложеното, ищецът твърди, че сумата в размер на 1 228,25 лв.,
представляваща начислена и претендирана сума по клиентски №66067, обективирана във
Фактура с № *********/24. II .2022 г. и претендирана от ответното дружество, била изцяло
недължима, както и погасена по давност.
Иска се съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че А. И. А., с
ЕГН **********, с адрес: гр. С, не дължи на „ВиК В......” ООД с ЕИК ....... сумата в размер
на 1 228,25 лв, представляваща начислена и претендирана сума по клиентски №66067,
обективирана във Фактура с № *********/24. II .2022 г. по абонатен № 66067.
Претендират се разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК не депозира отговор на исковата молба.
Въз основа на събраните по делото доказателства от една страна и от друга страна с
оглед искането и наличието на предпоставки за произнасянето на неприсъствено решение по
спора по смисъла на чл.238 и сл. от ГПК съдът е мотивиран да приеме следното от
3
фактическа и правна страна:
Установява се, че е издадена процесната Фактура с № *********/24.11.2022 г. по
абонатен № 66067, за сумата 1 228,25 лева, представляваща начислена и претендирана сума
по клиентски №66067.
Не се доказва в хода на процеса, между ищцата и ответното дружество да е налице
валидна облигационна връзка, като в този смисъл ответникът, чиято е доказателствената
тежест не установява качеството потребител на ищцата по смисъла на Закона за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ).
При установеното от фактическа страна съдът е мотивиран да приеме от правна страна,
че предявения иск е основателен и следва да бъде уважен.
В настоящето производство е предявен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1
от ГПК във вр. с чл. 111, б. в от ЗЗД, с който се иска да се установи в правоотношенията
между страните, че ищцата не дължи претендираната от ответника сума.
Заявената искова претенция е допустима като заявена от лице, което твърди и доказва
правен интерес пред местно и родово компетентния съд и следва да бъде разгледана по
същество.
Предвид разпоредбата на чл.239 от ГПК като съобрази, че съдебните книжа са връчени
на ответника, че същият не е подал отговор на исковата молба, сторено е искане от страна на
ищеца за постановяване на неприсъствено решение, като от събраните доказателства съдът
приема и иска за вероятно основателен, настоящият съдебен състав не е длъжен да
произнася мотиви по същество. Въпреки това, за пълнота на изложението съдът следва да
посочи, че ищецът в условията на пълно главно доказване по смисъла на чл.154 от ГПК
установи основателността на претенцията си, което не беше оборено от призования да брани
правата си – ответник.
По разноските
С оглед изхода на производството ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца и сторените от последния разноски в настоящето производство – по аргумент от
разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК, които от доказателствата по делото се установява, че са в
размер, както следва: 50,00 лева – заплатена държавна такса.
Искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение следва да се уважи
в размер на 480,00 лева, за предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 от Закона
за адвокатурата, която сума е с ДДС. За съда и като се съобрази, че Наредба 1/2004 година за
минималните адвокатски възнаграждения противоречи на чл. 101 и чл. 102 от ДФЕС – тази
сума е равностойна на положения труд, отделеното време за подготовка на делото,
процесуалната активност на адвоката и правната и фактическа сложност на казуса.
Мотивиран от горното и на основание чл. 124 от ГПК, и на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, и на основание чл.238 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в правоотношенията между А. И. А., ЕГН
********** със съдебен адрес: гр. В.... и „В...“ ООД, ЕИК ....... със седалище и адрес на
управление: гр. В че А. И. А., ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. С не дължи на „В...“
ООД, ЕИК ....... със седалище и адрес на управление: гр. Всумата по Фактура с №
*********/24.11.2022 г. по абонатен № 66067, за сумата 1 228,25 лева, представляваща
начислена и претендирана сума по клиентски №66067 за имот, находящ се в обл.В.
ОСЪЖДА „В...“ ООД, ЕИК ....... със седалище и адрес на управление: гр. В да
заплати на А. И. А., ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. С сторените по гр.дело №
69409/2022 година по описа на Софийски районен съд в размер на 50,00 лева за заплатена
държавна такса.
ОСЪЖДА „В...“ ООД, ЕИК ....... със седалище и адрес на управление: гр. В да
заплати на адвокат К. И. Б., ЕГН ********** от САК, сумата от 480,00 лева с ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищеца
4
А. И. А., ЕГН ********** по гр.дело № 69409/2022 година по описа на Софийски районен
съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, като подлежи на отмяна по реда
на чл.240 от ГПК – в едномесечен срок от връчването му на ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5