РЕШЕНИЕ №
гр. Сливен, 14.01.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети
декември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА
при секретаря М.Т., като разгледа
докладваното от Хр. Марева гр.д. № 543 по описа на съда за 2013г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по
обективно и кумулативно съединени искове с правно основание по чл. 79 от ЗЗД
във вр. с чл. 538 вр. чл. 536, ал. 2 от ТЗ и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, на
евентуално предявения – по чл. 534, ал. 1 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
Обстоятелства, на които се
основават предявените права от С.П.Х. са следните:
Ответницата Т.Г.П. е издала на 04.12.2010г.
в полза на ищеца С.П.Х. запис на заповед, с който безусловно и неотменимо се е
задължила да заплати сумата от общо 63060 евро, заедно с 1% лихва на месец с
падеж – записан „до изплащане на сумата – отбелязана на записа на заповед,
кумулативно съединени с иск за
присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
претендираната част от главницата, считано от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумите. Записът на заповед е предявен за плащане с
нотариални покани от 31.07.2012г. връчена на 01.08.2012г., към който момент
задължението възлиза на 67226 евро. С месечни вноски до м. юли 2013г.
ответницата е погасявала текущите и забавени лихви, като от общото задължение
не е погасено в размер на 63096 евро. Поради липсата на посочен падеж, с
връчването на нотариалната покана записът на заповед следва да се счита
предявен за плащане.
На падежа не е извършено плащане
и в проведени разговори ответницата е отказала да извърши плащане.
Предвид изложеното по-горе се
иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати на
ищеца сумата 16000 евро, представляваща част от пълния размер на задължението
от 63096 евро съгласно издаден на 04.12.2010г. запис на заповед и евентуално, ако
съдът приеме, че ищецът е изгубил правата си срещу ответницата като издател по
записа поради давност или поради неизвършване на действията за запазване на
правата срещу нея, то да я осъди да заплати същата сума, с която ответницата се
обогатила за сметка на ищеца, заедно със законната лихва върху претендирания по
делото размер считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на сумите. на
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
ответницата е подала отговор на исковата молба, в който се поддържа, че начинът
на определяне на падежа с израза „до изплащане на сумата – отбелязана на записа
на заповед“ води до недействителност на менителничния документ, което от своя
страна е същото обстоятелство е аргумент за отхвърляне и на евентуално
предявения иск за неоснователно обогатяване поради пропускане на сроковете за
упражняване на правата по записа на заповед, респективно на акцесорния иск за
забава. Не са посочени обстоятелства, изключващи пропускането на сроковете за
давност или да е извършено друго действие за запазване на правата по процесния
запис на заповед.
В съдебно заседание ищецът
редовно призован се явява лично и с пълномощник - адв. Х. ***, която поддържа
предявените искове на посочените в тях основания. В допълнително представено по
делото писмено становище по същество поддържа, досежно валидността на записа на
заповед, че същия следва да се счита с падеж на предявяване съгласно чл. 536,
ал. 2 във вр. с чл. 486, ал. 1, т. 1 от ТЗ вр. чл. 537 от ТЗ. Досежно израза „…до
изплащане на сумата – отбелязана на записната заповед“ поддържа, че същия няма
предназначението да определя падежа на задължението по записа на заповед и
представлява само преповтаряне на задължението за плащане. Следователно няма
невъзможен по своя характер падеж, нито подмяна (разколебаване) на волята на
издателя на записа на заповед. Като издател ответницата не е направила изрично
позоваване на давност, поради което съдът не следва да се произнася по този
въпрос. Следва да се има предвид и практиката на ВКС по чл. 290 от ГПК, според
която менителничния ефект, който не е предявена в едногодишния срок по чл. 487,
ал. 1, изр. 2 от ТЗ поради обстоятелството, че издателят е платец по същия
документ, не се прескибира и не препятства правото на кредитора да реализира
вземането си от издателя на записа на заповед.
Ответницата – редовно призована, не се явява в с.з. Явява се неин представител по пълномощие –
адв. М. Б. ***, който оспорва предявените искове с оглед възражението за
нищожност на издадения запис на заповед съгласно чл. 486, ал. 2 във вр. с чл.
537 от ТЗ, чийто падеж не е определен по нито един от начините определени в чл.
486, ал. 1 от ТЗ. Поддържа, че падежът на записа на заповед е определен чрез
израза „до изплащане на сумата отбелязана в записната заповед“ и не е налице хипотезата на чл. 536,
ал. 2 от ТЗ, с която разпоредба законодателят не цели да подмени волята на
издателя, а да замести липсата на определен падеж. Нормата има императивен
характер и разширителното й тълкуване е недопустимо, за което се позовава на
изрично посочена практика на ВКС. Поддържа, че и в случая падежът е неясно
определен в противоречие с изискванията на закона. По същите съображения –
нищожност на издадения запис на заповед е неоснователен и евентуални иск с правно основание по чл. 534, ал. 1 от ТЗ
Въз основа на събраните по делото
доказателства относно релевантните за спора факти и обстоятелства съобразно
разпределената от съда доказателствена тежест се установява следното:
Ответницата Т.Г.П. е издала на
04.12.2010г. в полза на ищеца С.П.Х. запис на заповед, с който безусловно и
неотменимо се е задължила да заплати сумата от общо 63060 евро. Записът на
заповед съдържа също място на издаване, поемане на безусловно задължение да се
плати посочената сума на посоченото лице или на неговата заповед и подпис на
издателя. Освен задължението за заплащане на тази сума в същия запис на заповед
е поето и задължение за заплащане на „.. + 1% лихва на месец до изплащане на
сумата – отбелязана на записната на заповед“. Втората част на израза, „до
изплащане на сумата – отбелязана на записната на заповед е изпълнен на
следващия ред, в който според бланкетния формуляр е следвало да бъде посочен
падежа на задължението по записа на заповед.
Записът на заповед е предявен за
плащане с нотариални покани от 31.07.2012г. връчена на 01.08.2012г. но след
предявяването на записа на заповед не е извършено плащане по него от
ответницата като издател и това е безспорно между страните.
Не е оспорено твърдението, че
ответницата е погасявала с месечни вноски задължение за лихва и е отказала
изплащане на остатъка от 63096 евро.
Въз основа на така установената от
настоящия съдебен състав обстоятелства се налага извода, че е основателен
предявения главен иск за заплащане на сумата от 16000 евро като част от общия
размер на задължението по записа на заповед от 63096 евро, поради което съдът
не следва да разглежда и да се произнася по предявения в условията на
евентуално съединяване иск за неоснователно обогатяване за заплащане на същата
сума с правно основание по чл. 534, ал. 1 от ТЗ.
Записът на заповед е редовен от външна
страна и валиден съобразно изискванията на чл. 535
и чл. 536 от ТЗ, в чийто текст в необходимата логическа последователност
се съдържа израза „запис на заповед”.
Установи се, че записът на заповед е бил
предявен по нотариален ред за плащане на ответниците на 01.08.2012г. чрез нотариална
покана от 31.07.2012г. От издаването на записа на
заповед е изтекъл срок по-дълъг от едногодишния – установен в разпоредбата на
чл. 487, ал. 1 от ТЗ, но съгласно чл. 537 от ТЗ разпоредбите за менителницата
намират към записа на заповед не пряко, а съответно приложение. За разлика от менителницата, за която се
отнася разпоредбата на чл. 487, ал. 1 от ТЗ – издателят по която не е платец по
документа, не води до погасяване на правата на бенефициера по записа на заповед, при който
издателя е и платец по менителничния документ. Следователнов в хипотезата
на чл. 514, ал. 1, т. 1 от ТЗ кредиторът по записа на заповед губи правата по него по отношение на
регресно отговорните лица-джирантите и техните авалисти, но не и спярмо
издателя на записа на заповед и неговия авалист. В посочения смисъл е задължителното разрешение дадено в Тълкувателно
решение № 1 от 28.12.2005 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2004 г., ОСТК, докладчик
съдията Кръстьо Яначков.
Основният спор и възражение по
делото е свързан с валидността на издадения запис на заповед с оглед
изискването на чл. 536, т. 3 от ТЗ в записа на заповед да бъде посочен падеж,
какъвто в случая липсва. Този пропуск съгласно разпоредбата на чл. 536, ал. 2
от ТЗ, обаче, не води до невалидност и намира приложение изключението
предвидено в разпоредбата на чл. 536, ал. 1 от ТЗ за случаите по ал. 2 на
същата разпоредба, според която при липсата на падеж записът на заповед се
счита платим на предявяване.
Ответникът е направил възражение
за невалидност обосновано с невъзможност за приложение на разпоредбата на чл.
536, ал. 2 във р. с ал. 1 от ТЗ, т.к. е налице хипотезата на чл. 486, ал. 2 от ТЗ – налице е определен падеж по друг начин извън хипотезите на чл. 486, ал. 1
от ТЗ, а именно чрез израза „ … до изплащане на сумата – отбелязана на
записната на заповед…“
Тезата на ищеца е, че този израз
семантично и логически не може да се свърже с наличие на воля на издателя за
определяне на падеж, поради което следва да се счита, че такъв липсва.
Принципно – от гледище на закона
е основателен правния довод на пълномощника на ответницата – адв. Б., че
разпоредбата на чл. 536, ал. 1 във вр. 2 от ТЗ намира приложение само, когато
издателят изобщо не е определил падеж, но не и в случаите, когато падежът е
неясно определен извън случаите по чл. 486, ал. 1 от ТЗ.
С оглед конкретния случай, обаче,
съдът намира, че не е изправен пред хипотезата, в която е налице неясно определен
от издателя падеж, което да налага спор по правния въпрос за приложението на
разпоредбата на чл. 486, ал. 2 от ТЗ.
Спорът между страните е
фактически и произтича от неправилното разположение на отделните изрази в бланката
на записа на заповед. Съвсем очевидно е, въпреки неправилното пренасяне на
следващ ред в бланката, че семантично и смислово, изразът „…до изплащане на
сумата – отбелязана на записната на заповед“ има отношение към и е продължение
на израза досежно волята на издателя да поеме задължение за заплащане на лихва:
„.. + 1% лихва на месец до изплащане на сумата – отбелязана на записната на
заповед“. Поемането на задължение за лихва е допустимо съгласно нормата на чл.
459, ал. 1 от ТЗ при издаването на менителничен документ, платим на предявяване,
какъвто е и настоящия случай. Съдът намира, че волята за поемане на такова
задължение за лихва е недвусмислено, то се поражда валидно за издателя наред
със задължението да заплати сумата от 63090 евро, изпълнявано е според
неоспореното твърдение на ищеца и няма никакво отношение към начина на
определяне на падежа по издадения запис на заповед.
Основателността на главни иск има
за последица уважаването на предявения акцесорен – за заплащане на обезщетение
за забава в размер на законната лихва (съгласно чл. 1, т. 1 от МПС №
72/08.04.1994г. – тримесечния Либор + 10 пункта за съответния вид валута –
евро) върху претендирания частично размер от главницата 16000 евро.
Съгласно чл. 87, ал. 1 от ГПК е
основателна претенцията на ищеца за присъждане на направените от него разноски
пред настоящата инстанция в размер на 1255 лв. за заплатената д.т. и банкова
такса и 1800 лв. – адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т.Г.П.,
ЕГН ********** *** И СЪДЕБЕН АДРЕСАТ: АДВ. М.В.Б.,***, с адрес на адвокатска
кантора: гр. С. З., ул. „св. К.Б.“ *, ап. *, да заплати на С.П.Х., ЕГН **********,***
и чрез пълномощника – адв. Е. Х.с адрес на адвокатска кантора:
гр. С., ул. „В.“ № *-* сумата 16 000 €
(шестнадесет хиляди евро), представляваща част от общия неплатен размер на
задълженията по запис на заповед от 04.12.2010г. издаден от ответницата в гр.
Сливен, както и законната лихва върху сумата от 16 000 € (шестнадесет хиляди
евро), считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумите.
ОСЪЖДА Т.Г.П.,
ЕГН ********** да заплати на С.П.Х., ЕГН ********** направените от него
разноски пред настоящата инстанция в размер на 1255 лв. (хиляда двеста петдесет
и пет лева) за заплатената д.т. и банкова такса и 1800 лв. (хиляда и осемстотин
лева )– адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд –
гр. Бургас!
ПРЕДСЕДАТЕЛ: