№ 775
гр. София, 08.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20231110152819 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „И.С.К.“ ООД с ЕИК: .................,
подадена чрез процесуалния му представител – адв. Б. С., срещу А. В. Д., с
ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 2500 лева – главница
по договор за потребителски кредит от 11.11.2022 г., сумата от 123.75 лева –
договорна лихва за периода 26.12.2022 г. до 26.12.2022 г., сумата от 73.61
лева – обезщетение за забава за периода от 27.12.2022 г. до 11.04.2023 г.
включително, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
20019/2023 г. по описа на СРС – 13.04.2023 г., до окончателното изплащане на
вземането. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на сключен между „И.С.К.“
ООД, действащ под търговска марка Н.С., като кредитодател и А. В. Д., като
кредитополучател по договор за потребителски кредит SO № 3284/11.11.2022
г., като посочва, че договорът е сключен чрез средства за комуникация от
разстояние, като кредитополучателят го е подписал в Профила си в
платформа на кредитодателя, въвеждайки СМС с персонален
идентификационен 6-цифрен код, изпратен му от автоматична система на
кредитодателя и служещ като потвърждение на желанието му и имащ силата
на саморъчен подпис за сключване на договора. Твърди се, че процесният
договор за кредит SO № 3284/11.11.2022 г. бил сключен при условията на
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ – при
спазване на разпоредбите на същия, както и на ЗПК и ЗЗП, като потребителят
бил запознат със съдържанието на договора, общите условия към него, както
и задълженията си и приел доброволно да сключи сделката при съответните
условия. Посочва, че по силата на сключения договор, на кредитополучателя
е отпусната сума в размер на 2500 лв. по негова лична банкова сметка, а
1
кредитополучателят се е задължил да върне сумата, заедно с договорна
възнаградителна лихва в срок 45 дни след сключването му и на една
погасителна вноска в размер на 3373,75 лв., с падежна дата на 26.12.2022 г.
Посочва, че по процесния договор за потребителски кредит ответникът е
следвало да заплати договорна лихва в размер на 123,75 лв., начислена за
ползването на главницата за целия период на кредита: от 11.11.2022 г. до
26.12.2022 г., като същата е станала изискуема и е следвало да бъде заплатена
на падежната дата – 26.12.2022 г. Ответникът обаче така и не заплатил
никакви суми по договора за кредит до датата на исковата молба. Поради
това, че кредитополучателят не е изпълнил задълженията си на падежната
дата, дължи обезщетение за забава върху непогА.ата главница в общ размер
на 73.61 лв., дължима за периода от настъпване на забавата – 27.12.2022 г. до
датата на подаване на заявлението – 11.04.2023 г.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.
С исковата молба са представени: индивидуален договор за кредит SO
№ 3284/11.11.2022 г. и ОУ към него, стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити, авизо местен превод.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото А. В. Д., е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се
оспорват като неоснователни.
Твърди, че процесният договор за потребителски кредит се урежда от
правилата на ЗПК. Посочва, че договорът е сключен при следните условия:
сумата по кредита е 2500 лв., срока на кредита – 45 дни, уговореният годишен
лихвен процент е 40.15%, а ГПР – 47.91%. Посочва, че договорът за кредит не
е достатъчно ясен, тъй като от представените доказателства и от самият
договор за кредит не става ясно по какъв начин е изчислена договорната
лихва и на каква база – цялата главница или само остатъчния размер на
главницата след погасяването. При посочване на ГПР не са отбелязани
взетите допускания, използвани при пресмятането й съгласно формула по
Приложение № 1 към ЗПК, а също така и не е посочен и лихвен процент на
дневна база, приложим при упражняване на правото на отказ. Поради това
навежда, че процесният договор за кредит е нищожен на основание чл. 22
ЗПК, тъй като клаузи за възнаградителна лихва и ГПР са нищожни и те не
могат да бъдат заместени по право от императивни правила на закона, а водят
до нищожност на целия договор.
Оспорва като недействителна и клаузата на чл. 1 от договора, с която е
уговорено, че потребителят използва допълнителната незадължителна услуга
по експресно разглеждане на заявлението, за която се дължи такса в размер
на 750 лв., тъй като е определена за предварителна дейност на кредитора,
предхождаща вземането на решение за отпускане на кредита, поради което
поддържа, че в случая не се касае за допълнителна услуга, защото дейността е
свързана изцяло с преценка и осигуряване на бъдещото изпълнение на
кредитополучателя. Поради това намира, че клаузата противоречи на чл. 10а
ЗПК, тъй като е свързана с усвояване и управление на кредита, поради което е
недействителна. Оспорва клаузата като нищожна и поради противоречие с
2
добрите нрави, тъй като заедно с посочената клауза годишния процент на
разходите става в размер на 100%, а основната цел на така уговорената клауза
е да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя.
Заедно с това, оспорва като недействителна и клаузата, предвиждаща
допълнителна такса за удължаване на срока на кредита. Посочва, че в
процесния случай кредитът е удължен с 30 дни по допълнително
споразумение от 06.01.2023 г. между кредитополучателя и кредитодателя,
като за посоченото удължаване на срока на кредита, ответникът твърди, че е
заплатил такса в размер на 582,50 лв. Оспорва клаузата като недействителна,
тъй като кредиторът не може да иска заплащане на такси за допълнителни
услуги, отнасящи се до усвояване и управление на кредита, а ответникът
твърди, че процесната такса е именно такава, както и защото чрез таксата се
заобикаля разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, като на потребителя се определя
по-висока такса от размер на законната лихва за забава от императивния
законов размер.
Навежда, че двете клаузи за допълнителни услуги не са индивидуално
договорени.
Твърди, че е заплатил по сметка на кредитодателя сума в размер на
582.50 лева, като поради твърдяната нищожност на договора за кредит и на
отделни клаузи за допълнителни услуги в него, със заплатената сума следва
да се погаси част от главницата. Оспорва като недължима лихвата за забава в
частта върху заплатената сума, тъй като не е налице забава на длъжника.
Поради горепосоченото моли съдът да отхвърли предявените искове
като неоснователни и недоказани. Претендират се разноски.
Съдът, след като се запозна с направените доказателствени искания
и прецени приложимото право намери следното:
Представените писмени доказателства са относими, допустими и
необходими за разрешаването на правния спор, поради което следва да бъдат
приети и приложени по делото.
Следва да се назначи служебно съдебно-счетоводна експертиза, като
вещото лице, което след запознаване с материалите по делото, следва да даде
отговор на следните въпроси: какви суми са заплащани по сметка на „И.С.К.“
ООД като погашение по посочения договор за кредит; ако са постъпвали
суми, то как са се погасявали чрез тях задълженията по кредита, като посочи
три варианта: 1/ при нищожност на таксите за удължаване на срока на
кредита и за експресно разглеждане на заявлението и при дължимост на
договорната лихва; 2/ при нищожност на таксите за удължаване на срока на
кредита и за експресно разглеждане на заявлението и при недължимост на
договорната лихва; 3/ при дължимост както на таксите за допълнителни
незадължителни услуги, така и за договорна възнаградителна лихва; за всеки
един от вариантите да посочи кога е настъпила забавата, за какъв период и
върху какви суми е изчислявано обезщетение за забава и какъв е размерът на
дължимите суми на ищеца към момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 13.04.2023 г. – за главница, договорна
лихва и обезщетение за забава, както и какъв е общият размер на дълга;
Вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза също така следва да
отговори редовно ли е водено счетоводството на ищцовото дружество.
Съдът, след като констатира, че предявеният иск е допустим и редовен,
и след осъществяване на процедурата по чл. 131 от ГПК, както и с оглед на
3
направените от страните доказателствени искания, и на основание чл. 140 от
ГПК.
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца най-късно в първото по делото съдебно заседание да
посочи с писмена молба с препис за насрещната страна своя банкова сметка, с
оглед плащане на процесните суми – съгласно чл. 127, ал. 4 от ГПК.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото:
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
задължения – ищецът претендира права от сключен между него и ответника
индивидуален договор за потребителски кредит SO № 3284/11.11.2022 г.
- правна квалификация – предявените искове са с правно основание
чл. 9, ал. 1 от ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
- права и обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от
доказване – страните не спорят, че помежду им е сключен договор за
потребителски кредит SO № 3284/11.11.2022 г., като ищецът е заемодател, а
ответникът – заемополучател. Липсва спор и че ищецът е отпуснал, а
ответникът получил и усвоил сумата от 2500 лева по договора.
Горните факти са безспорни и не се нуждаят от доказване.
Съдът РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти, както следва:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно
облигационно отношение между него и ответника, от което произтичат
претендираните от ищеца вземания. Следва да се докаже съдържанието на
това облигационно отношение – размер на отпуснатия кредит, срок на
договора, падеж на вземанията (вноските). Ищецът следва да докаже, че
заемодателят е изпълнил точно задължениета си по договора – усвояването на
сумите по кредита. Освен това ищецът следва да докаже и сключване на
договора при спазване на разпоредбите на ЗПФУР, ЗПК и ЗЗП, както и
законосъобразно начисляване на договорна лихва.
Ответникът следва да докаже, че е извършил плащане на
претендираните с исковата молба суми, възраженията и твърденията си, както
и настъпване на правопораждащи, правопогасяващи или правоунищожаващи
факти.
Всяка от страните следва да докаже възраженията и твърденията си.
- факти, за които страните не сочат доказателства – ищецът не сочи
доказателства за съответствие на съдържанието на договора с разпоредбите
на ЗПК и ЗЗП.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото приложените
документи към исковата молба.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 20019/2023 г. по описа на СРС, 63-ти състав.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза като
4
вещото лице, което след запознаване с материалите по делото следва да даде
отговор на следните въпроси: какви суми са заплащани по сметка на „И.С.К.“
ООД като погашение по посочения договор за кредит; ако са постъпвали
суми, то как са се погасявали чрез тях задълженията по кредита, като посочи
три варианта: 1/ при нищожност на таксите за удължаване на срока на
кредита и за експресно разглеждане на заявлението и при дължимост на
договорната лихва; 2/ при нищожност на таксите за удължаване на срока на
кредита и за експресно разглеждане на заявлението и при недължимост на
договорната лихва; 3/ при дължимост както на таксите за допълнителни
незадължителни услуги, така и за договорна възнаградителна лихва; за всеки
един от вариантите да посочи кога е настъпила забавата, за какъв период и
върху какви суми е изчислявано обезщетение за забава и какъв е размерът на
дължимите суми на ищеца към момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 13.04.2023 г. – за главница, лихви, такси
и какъв е общият размер на дълга, както и да отговори на въпроса редовно ли
е водено счетоводството на ищцовото дружество;
ОПРЕДЕЛЯ депозит за вещо лице в размер на 300 лева, вносим от
ищеца.
УКАЗВА на ищеца да внесе така определения депозит по депозитна
сметка на СРС в тридневен срок от получаване на съобщението с препис от
настоящото определение и да представи доказателства за това, КАТО ГО
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че в противен случай поведението му може да бъде
ценено при условията на чл. 161 от ГПК и съдът може да приеме за доказани
обстоятелствата, относно които страна е създала пречки пред доказването.
УКАЗВА на ищеца да предостави пълен достъп на вещото лице до
счетоводните си книги, КАТО ГО ПРЕДУПРЕЖДАВА, че в противен
случай поведението му може да бъде ценено при условията на чл. 161 от ГПК
и съдът ще прецени отказа на ответника по същество, с оглед всички
обстоятелства по делото, като съдът може да приеме за доказани
обстоятелствата, относно които страна е създала пречки пред доказването.
НАЗНАВА за вещо лице В. П., която да бъде призована след внасяне на
определения депозит.
УКАЗВА на вещото лице, че заключението следва да бъде представено
в срок не по-късно от една седмица преди датата на насроченото по делото
заседание.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 02.04.2024 г. от
09.40 часа за която дата и час да се призоват страните и вещото лице след
внасяне на депозита.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните и вещото лице препис от настоящото
определение за насрочване, ведно с обективирания в него доклад по делото, а
на ищеца и препис от отговора.
УКАЗВА на страните възможността им да вземат становище по
дадените указания и доклада по делото в едноседмичен срок от получаване
на настоящето определение.
5
УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса,
които са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение,
са длъжни да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение има и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение
всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им
разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията
ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо
правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба
може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако
не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при желание да използват медиация,
могат да се обърнат към Център по медиация или медиатор от Единния
регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието:
http://mediator.mjs.bg/ или към Центъра за спогодби и медиация в гр. София,
като медиацията е платена услуга.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6