О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ състав, в закрито
заседание на 14 декември 2018 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВИЛЕН ЖЕКОВ
при секретаря
……………………………………………. и с участието на прокурор ………………………………………………………………, като
разгледа докладваното……. от съдия ЖЕКОВ……………….
гр. дело № 6350 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 129, ал. 2 и чл. 389 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/.
Предявен
e осъдителен иск от ищеца „Микса“ ЕООД против Г.С.В.
за присъждане на сума в размер на 4869,13 лв. Съдът, след като провери
редовността на исковата молба подадена от „Микса“ ЕООД, констатира, че същата е
нередовна на основание чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като: 1/ в обстоятелствената част на исковата
молба се сочи, че се претендира заплащане на покупна цена по фактури, като е
казано, че стоки са продадени и предадени на купувача – ответник. Следва да се
посочи, че основанието на иска, т.е. правопораждащият материалното право на
ищеца факт са не процесните фактури, а евентуално източник на облигационно
отношение – бил той договорен или извъндоговорен. В случая в исковата молба се
говори за продадени и предадени стоки, т.е. вероятно се има предвид договор за
покупко-продажба, но този правопораждащ факт /договора/, както всеки един
договор следва да бъде индивидуализиран по страни, основание и предмет, нещо
което не е сторено в исковата молба. Още повече, че са налице няколко фактури и
не е ясен нито предмета на целия договор, нито неговата стойност, 2/ във връзка
с дотук изложеното в исковата молба се говори за продадени и предадени стоки,
като предмет на договора, но стоките, както и услугите за родови понятия и за
това е необходимо ищецът да посочи за продажбата на какви точно стоки се
претендира исковата сума, т.е. да уточни предмета на договора. Затова следва да
се укаже на ищеца в седмичен срок от съобщението да уточни основанието на
предявения от него иск, а именно на какво основание претендира присъждане на
процесната сума, като посочи неговите индивидуализиращи белези и да посочи
конкретно предмета на пораждащия правото му факт.
С исковата
молба ищецът е поискал обезпечение на иска чрез налагане на запор върху банкови
сметки на ответника. Съгласно разпоредбата на чл. 391, ал. 1 ГПК обезпечение се допуска, когато
без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на
правата по решението. За да се допусне обезпечение на иска, последният следва
да бъде допустим. За да е възможна проверката за допустимост на иска, исковата
молба следва да е редовна, т.е. да има съдържанието посочено в чл. 127 и
приложенията по чл. 128 ГПК. Относно възможността да се допусне обезпечение на
иск по нередовна искова молба, следва да се има в предвид, че теорията и
безпротиворечивата съдебна практика изискват установяването пред съда на
допустимостта на иска и неговата вероятна основателност /наред с др.
предпоставки/. Доколкото допустимостта на иска и по-специално възможността за
надлежното упражняване на правото на иск се определя и от редовността на исковата
молба - чл. 129 ГПК във вр. чл. 127,
ал.1 и чл. 128 ГПК, то наличието на нередовна искова молба възпрепятства
надлежното упражняване на правото на иск, включително съпътстващите го
процесуални действия, каквото се явява исканото допускане на обезпечение на
всички предявени искове. Следователно, при нередовна искова молба съдът не
следва да допуска обезпечение до отстраняване на нередовността й /така
определение № 826/02.12.2013 год. на ВКС по ч.т.д. № 3887/13 г., ІІ т.о.,
определение №
1758/20.05.2016 г. на Софийски апелативен съд по в.ч.гр.д. № 2393/2016 г.,
определение №
462/16.02.2015 г. на Софийски апелативен съд по в.ч.гр.д. № 299/2015 г./.
Освен това за съда не
съществува възможност да отложи произнасянето по молбата за обезпечение до
евентуалното отстраняване на констатираните нередовности на исковата молба по
арг. от разпоредбата на чл. 395, ал. 2 ГПК, съгласно която молбата /по искане
за обезпечение – бел. съдията докладчик/ се разрешава в закрито заседание в
деня на подаването й, т.е. процесуалният закон изрично предвижда, че молбата за
допускане на обезпечение се разглежда в закрито заседание в деня на подаването
й – определение № 1/5.01.2018 г. на ВКС по к.ч.гр.д. № 4978/2017 г., I г.о. Не съществува процесуална пречка след
евентуалното отстраняване на нередовността на исковата молба, ищецът отново да
направи искане по чл. 389 ГПК.
Към момента на постановяване на
настоящето определение исковата молба е нередовна, предвид изложените по-горе
мотиви, поради което искането за обезпечение следва да бъде отхвърлено.
Мотивиран от изложеното, Старозагорски районен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на
ищеца в седмичен срок от връчване на това определение да отстрани
констатираните нередовности в обстоятелствената част на това определение.
ПРИ НЕОТСТРАНЯВАНЕ
на тези нередовности на исковата молба в срока съдът ще върне исковата молба на
основание чл. 129, ал. 3 ГПК!
ОТХВЪРЛЯ
особеното искане /обективирано в исковата молба/ на „Микса“ ЕООД за допускане
на обезпечение на иска му за признаване за установено на дължимостта на сума от
4869,13 лв. срещу Г.С.В. чрез налагане на запор на банкови сметки на ответника.
Определението в частта, с която е отхвърлено искането за
обезпечение, подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба пред Старозагорски
окръжен съд в седмичен срок от връчване на препис. В останалата част
определението не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от настоящото определение да
се връчи на ищеца!
Делото да се докладва след изтичане на срока.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: