РЕШЕНИЕ
№ 5688
гр. София, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20241110132513 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „***“ ЕАД срещу В. М. Е., с която са
предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено по отношение на ищеца, че ответникът дължи следните суми: сумата от 4661,97
лв.- главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за
имот, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, аб. № ***, за периода
от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 04.04.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата от 570,95 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва
върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.08.2021 г. до 21.03.2023
г., сумата от 72,19 лв. - главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение
за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 04.04.2023 г. до
изплащане на вземането, и сумата от 13,80 лв., представляваща лихва за забава в размер на
законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до
21.03.2023 г., за които суми на 21.04.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 18029/2023 г. по описа на СРС, 61 състав.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение
с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот –
апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, като ответникът
има качеството на битов клиент на ТЕ въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, за имота е извършена услуга
дялово разпределение на топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия
на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответника е изпаднал в
забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната
лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово
1
разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху
това вземане. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника В. М. Е.,
чрез адв. Г., с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва обема на доставената
топлинна енергия, респ. дължимата за нея цена. Твърди, че от 2017 г. не живее в Р. България
и имотът е необитаем. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.Моли съда да
отхвърли предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ:
За основателността на предявените искове в тежест на ищеца по същия е да установи
по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на
топлинна енергия за битови нужди, по силата на което е предоставил на ответника топлинна
енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, както и че
през процесния период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот,
а за ответника е възникнало задължението за заплащане на продажната цена.
В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства) е да установи
по делото погасяване на задълженията си към ищеца.
С оглед възражението за погасяване по давност на вземанията, в тежест на ищеца е да
установи и наличието на обстоятелства, представляващи основание за спиране и/или
прекъсване на давността по см. на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба
на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за
енергетиката (ЗЕ).
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези
общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.), потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия е физическо
лице - ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (в редакция, действаща за исковия
период) „клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за
доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на
което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
В конкретния случай с оглед становището на ответника на основание чл. 153 ГПК е
отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване следва да бъде отделно
обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния имот през процесния период.
2
Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна
собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната
инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата
на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия,
без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на
Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа,
за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
По делото е безспорно установено, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата - етажна собственост, в която се намира същият, е била присъединена към
топлопреносната мрежа. В тази връзка в хода на производството са приети протокол от
проведено общо събрание на етажните собственици от 15.07.2002 г., на което е било взето
решение да се сключи договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „***“
ЕАД и приложен към него списък, с който собствениците на апартаменти са упълномощили
лице, което да ги представлява пред топлинния счетоводител, договор от 03.09.2002 г., с
който етажната собственост на процесната сграда е възложила на „***“ ООД да извършва
дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в етажната собственост,
както и договор № ***/*** г. при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл. 139 в, ал. 2 ЗЕ, сключен между „***“ ЕАД и
„***“ АД (с предишно наименование „***“ ООД.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, пред първата инстанция е изслушано заключение на съдебно-
техническа експертиза, която настоящият съдебен състав след преценка по реда на чл. 202
ГПК кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвена. Съгласно същото
количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар.
общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно.
Дяловото разпределение до края на исковия период е осъществявано от „***“ ЕАД. Вещото
лице е установило по данни на фирмата за дялово разпределение, че в имота има монтирани
5 отоплителни тела-радиатори, на които са монтирани 5 бр. топлоразпределители, както и 2
бр. водомери за отчитане на БГВ. През периода от м.05.2020 г. до м.04.2021 г. е извършвано
дялово разпределение от петте броя ИРРО, на база „служебен отчет“, поради „неосигурен
достъп“. За периода от м.05.2021 г. до м.04.2022 г. потреблението на ТЕ за отопление на
имот е на база реален отчет на показанията на 5 бр. ИРРО. През периода от м.05.2020 г. до
м.04.2021 г. потреблението на топла вода е извършвано на база „служебен отчет“ поради
неосигурен достъп – брой потребители 1 лице, при нормативно определен разход за
денонощие в размер на 140 л. на брой потребител. За периода от м.05.2021 г. до м.04.2022 г.
потреблението е на база реален отчет от показанията на 2 бр. технически изправни и
узаконени водомери за топла вода. Количеството топлинна енергия за сградна инсталация се
изчислява на база отопляем обем на жилището, като видно от експертното заключение в
списъците с кубатурата в процесния блок, процесният обект фигурира с кубатура 172 куб. м.
Технологичните разходи в абонатната станция са изчислявани по Наредбата и са
отчислявани ежемесечно от отчетената по общия топломер топлинна енергия, преди
нейното разпределение между абонатите. През процесния период общият топломер в
абонатната станция, както и средствата за търговско измерване, съобразно изискванията на
Закона за измерванията, редовно, на всеки две календарни години, са преминавали на
метрологични проверки за определяне на техническата им изправност и експлоатационна
мощност, провеждани от лицензирани юридически лица. В чл. 155, ал. 1 ЗЕ от действащата
през процесния период нормативна уредба се предвижда, че потребителите на топлинна
енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от
следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска,
респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2)
на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна
3
вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на
действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети
предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват
дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване. При съобразяване на резултата от изравнителните
сметки, изготвяни в края на всеки отчетен период, експертизата е приела, че стойността на
реално доставеното до имота на ответника количество топлинна енергия за периода от
м.05.2020 г. до м.04.2022 г. възлиза на 4933,46 лв., представляваща сбор между прогнозно
начислените суми по фактури (2835,34 лв.) и сумите за доплащане от абоната по
изравнителните сметки (2098,12 лв.), като посочената стойност е без предишни неплатени и
просрочени суми и без начисляване на лихви по тях.
Тук следва да се отбележи, че пораждането на задължението за цената на потребената
топлинна енергия не е обусловено нито от изпращане и получаване от абоната на отделните
месечни фактури, нито от отправянето до него на изрична покана за това.
Съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредба № 16-ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването
(редакция от 09.06.2015 г.), на клиентите, неосигурили достъп за отчет, за всички
отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6. 5 - от приложението по чл.
61, ал. 1 (Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна
собственост), като отоплителни тела без уреди. Служебното начисляване на топлинна
енергия представлява изключение от общото правило, че количеството на потребената от
потребителите в сграда в режим на етажна собственост топлинна енергия се определя въз
основа на отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, което
изключение е обусловено от фактическата невъзможност посочените уреди да бъдат
отчетени поради причини, за които отговаря съответният потребител (т. нар. неосигурен
достъп). Същото не представлява санкция за неизпълнение на задължението на потребителя
да осигури достъп до жилището за отчитане на уредите, а механизъм за определяне на
потреблението, който замества реалното отчитане на ползваната от абоната топлинна
енергия. По силата на чл. 70, ал. 5 „клиентите, неосигурили достъп, могат да поискат
допълнителен отчет и преработване на изравнителната сметка в тримесечен срок от
получаване на изравнителната сметка от упълномощения за сградата представител. След
изтичане на срока не се приемат нови рекламации и не се преработва изравнителната
сметка“. В конкретния случай ответникът не се е възползвал от правото да поиска
извършване на допълнителен отчет, поради което, механизмът за служебно начисляване
поради неосигурен достъп осъществява функциите си, а именно – да замести липсващия
реален отчет.
С оглед изложеното, съдът приема, че за процесния имот е доставяна топлинна
енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано
коректно, стойността на доставената топлинна енергия е в размер на 4933,46 лв., изчислена
съобразно действащите през процесния период цени на КЕВР.
Този извод не се променя от констатациите на вещото лице по допуснатата съдебно-
графическа експертиза, съгласно която подписът в талон за отчет на уредите за дялово
разпределение от 24.05.2022 г. не е положен от ответника В. М. Е., доколкото е без значение
4
кое е лицето осигурило достъп до процесния имот.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза, което е
изготвено не само на база едностранно съставени от ищеца частни документи (извлечение
от сметка и съобщения към фактури), но и въз основа на данните, предоставени на вещото
лице от фирмата за дялово разпределение – изравнителни сметки за потребена топлинна
енергия в имота, отчети на уредите за дялово разпределение и на документи, представени от
топлофикационния район, поради което съдът намира за доказана доставката на ТЕ до имота
на ответника на посочената в исковата молба стойност през процесния период.
По релевираното в отговора на исковата молба възражение за погасителна давност,
съдът намира следното:
Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г.,
ОСГТК, понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество, в т. ч. и за стойността на услугата дялово разпределение,
съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла
на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане на
стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване на
падежа, определен в общите условия.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ (приложима редакция към 10.07.2016 г.) клиентите са
длъжни да заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за които
се отнасят.
Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск, а
съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното производство
относно вземането. В случая давността е прекъсната, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 04.04.2023 г., поради което извън погасителната давност са
всички вземания, чиято изискуемост настъпва след и на 04.04.2020 г. От страна на ищеца се
претендират вземания за цена за топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г.,
като съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите към релевантния период общи условия на ищеца
– тези от 27.06.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., месечните дължими суми за топлинна енергия
по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 са платими в 45-дневен срок от изтичане на месеца, за който се
отнасят. Най-ранното месечно задължение, включено в исковия период – това за м. април
2020 г. е станало изискуемо на 18.05.2020 г. Следователно процесните вземания не са
обхванати от института на погасителната давност и наведеното в тази връзка възражение на
ответника се явява неоснователно.
Ето защо, ответникът В. М. Е. се явява задължен за сумата от 4933,46 лв., т.е. за
повече от претендирания от ищеца размер, като с оглед принципа на диспозитивното
начално в гражданския процес, предявеният срещу него главен иск за цена на топлинна
енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. в размер на 4661,97 лв. се явява
5
основателен и следва да се уважи изцяло.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят
и дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято
стойност за периода от м. 05.2020 г. до м.04.2022 г. не се спори, че се равнява на посочения
от ищеца общ размер от 72,19 лв., която не се твърди и не се доказва да е била заплатена от
ответника. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от общите условия, чл. 61, ал. 1 от Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от общите условия на договорите
между „***“ ЕАД и „***“ АД за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост, тези разходи се
заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност следва да се отбележи, че
в общите условия на ищеца не е предвиден срок за изпълнение на това задължение, поради
което кредиторът може да иска изпълнение веднага - арг. от чл. 69, ал. 1 ЗЗД. Следователно,
погасителната давност следва да бъде отнесена към момента на възникване на
задължението, при което най-ранното месечно задължението, включено в исковия период –
това за м. 05. 2020 г. се счита за възникнало на 31.05.2020 г., или същото е станало
изискуемо м.06.2020 г., т. е. същото не е обхванато от института на погасителната давност.
Като законна последица от предявяване на исковете, всяка една от посочените по-
горе суми следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 04.04.2023 г., до окончателното им заплащане.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забава в случая се определя съобразно уговореното
от страните.
Според клаузата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от „***“ ЕАД одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия от
2016 г., продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са
заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период, определено
на база изравнителните сметки. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само върху
сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за плащане на
задълженията по общите фактури е определен в Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не
е необходима покана, за да бъде поставен ответника в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
Следователно в случая е налице доказана забава на ответника за задължението за отчетния
период, считано от 15.09.2020. При изчисляване на дължимата законна лихва по реда на чл.
162 ГПК, съдът приема, че лихвата за забава, начислена върху главницата за доставена
топлинна енергия в размер на 4661,97 лв. за периода от 15.08.2021 г. до 21.03.2023 г. възлиза
на сумата от 570,95 лв. Вземанията за лихви се погасяват с изтичането на същия срок за
6
погасяване на главницата, когато главното вземане е погасено по давност – арг. от чл. 119
ЗЗД. В случая, вземането за лихва, дължима за главницата, начислена от 15.08.2021 г. до
21.03.2023 г. не е обхваната от погасителната давност.
По отношение на задължението за цена на извършена услуга за дялово разпределение
липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което приложение следва да намери общото правило, че длъжникът изпада в забава след
покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В случая, по делото не са представени доказателства за отправена покана от
кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението
по чл. 410 ГПК – 04.04.2023 г., и касаеща процесния период, поради което в тази част
акцесорната претенция за сумата от 13,80 лв., начислена за периода от 16.07.2020 г. до
21.03.2023 г., се явява неоснователна и следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски съразмерно на
уважената част от исковете. Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на
ВКС, ОСГТК, т. 12, настоящият състав следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноските както в исковото производство, така и в заповедното
производство. В заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер на
156,38 лв., от които 106,38 лв. – заплатена държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. За исковото производство са представени доказателства за сторени
разноски в общ размер на 506,38 лв., от които 106,38 лв. – заплатена държавна такса, 300 лв.
– депозит за съдебно-техническа експертиза и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение
(определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК).
Съобразно уважената част от претенции и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът „***“ ЕАД
има право на разноски в размер на 155,97 лв. за заповедното производство и 505,07 лв. за
исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на направените в
производството разноски съразмерно с отхвърлената част на претенциите. Същият е
направил разноски за депозит за съдебно-графическа експертиза в размер на 400 лв.
Съобразно отхвърлената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът В. М.
Е. има право на разноски в размер на 1,04 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, срещу
В. М. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***,
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. М.
Е. дължи на „***“ ЕАД, следните суми: сумата от 4661,97 лв.- главница, представляваща
стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. ***, ж.к.
„***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, аб. № ***, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законната лихва от 04.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 570,95 лв.,
представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за незаплатена
топлинна енергия за периода от 15.08.2021 г. до 21.03.2023 г., и сумата от 72,19 лв. -
7
главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 04.04.2023 г. до изплащане на
вземането, за които суми на 21.04.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 18029/2023 г. по описа на СРС, 61 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за забава върху задължението за цена на услуга дялово
разпределение в размер на 13,80 лв. за периода от 16.07.2020 г. до 21.03.2023 г.,
ОСЪЖДА В. М. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет.
***, ап. ***, да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, ул. „***“ № ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 155,97 лв., представляваща
разноски в производството по ч.гр.д. № 18029/2023 г. по описа на СРС, 61 състав, както и
сумата от 505,07 лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА ***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул.
„***“ № ***, да заплати на В. М. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***,
вх. ***, ет. ***, ап. ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1,04 лв., представляваща
разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца – „***“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8