Решение по дело №3739/2017 на Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

 

№  708

 

гр. Пловдив, 27 март 2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Първо отделение, ХVІІІ състав в публично заседание на шести февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав :

                                                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ

                                                                                                   

при секретаря М.Г., като разгледа докладваното от съдия Й. Русев адм. дело № 3739 по описа на съда за 2017год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на «Т.» ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ: ***, с посочен в жалбата съдебен адрес: ****, представлявано от управителя С.И.Т., против РА № Р-16002414000435-091-001/04.05.2015г., издаден от В.И. – главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, възложил ревизията, и Т.К.– главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, В ЧАСТТА, потвърдена с Решение № 591/22.07.2015г. на Директор на Дирекция «Обжалване и данъчно – осигурителна практика» – гр. Пловдив относно непризнат данъчен кредит в общ размер на 233 085,41лв., ведно с прилежащите лихви и допълнително установен корпоративен данък за 2012г. в размер на 14 685,24лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 3 123,24лв. и за 2013г. в размер на 4 511,91лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 501,15лв.

        В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт и се иска прогласяване на неговата нищожност, алтернативно неговата отмяна. Претендират се сторените в производството разноски. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена защита.

         Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юр. С., е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

        Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Така постановеният от Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

        Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16002414000435-020-001/29.08.2014г., е сложено начало на ревизията на жалбоподателя с обхват различни видове задължения, между които за данък върху добавената стойност (ДДС) за данъчни периоди от 01.10.2012г. до 31.07.2014г. и за корпоративен данък за 2012г. и 2013г., като е определен краен срок за приключването й до три месеца, считано от датата на връчване на посочената заповед (04.09.2014г.). Последвало е издаването на Заповеди за изменение на ЗВР № Р-16002414000435-020-002/04.12.2014г., № Р-16002414000435-020-003/23.12.2014г. и № Р-16002414000435-020-004/12.01.2015г., с които срокът на ревизията е удължен до 04.02.2015г. Цитираните ЗВР са издадени от С.Ш.на длъжност началник сектор при ТД на НАП - гр. Пловдив и В.И. - и.д. началник сектор „Ревизии“, отдел „Ревизии“, Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП гр. Пловдив (считано от 05.01.2015 г. съгласно Заповед № 2-701/29.12.2014г. на Изпълнителния директор на НАП) - последната издала единствено Заповед за изменение на ЗВР от 12.01.2015г.

        В хода на производството, на основание чл. 117 от ДОПК е издаден Ревизионен доклад /РД/ № Р-16002414000435-092-001 от 18.02.2015г. (л. 462 и сл., т. 2 по делото). Впоследствие, на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, е издаден и оспореният РА от В.И. и.д. Началник сектор „Ревизии“, отдел „Ревизии“, Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - гр. Пловдив (считано от 05.01.2015г. съгласно Заповед № 2-701/29.12.2014г. на Изпълнителния директор на НАП) – възложил ревизията и Т.К.на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Пловдив – ръководител на ревизията.

        Този резултат е обжалван от ревизираното лице, като с Решение № 591 от 22.07.2015 г. (л. 3294, т. 12 по делото), Директорът на Дирекция “ОДОП” гр. Пловдив при ЦУ на НАП потвърждава процесния ревизионен акт в обжалваната пред настоящата инстанция част.

С оглед делегирането на правомощия по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, по делото е представена Заповед № РД-09-518/30.04.2014г. (л. 41, т. 1 по делото) и Заповед № РД-09-2/05.01.2015г. (л. 1745, т. 7 по делото), издадени на основание чл. 11, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗНАП от Директора на ТД на НАП гр. Пловдив. Според Заповед № РД-09-2/05.01.2015г., в Приложение № 1 и 2 към Заповед № РД-09-518/30.04.2014г., вместо С.И.Ш.се вписва В.И.И.определена за и.д. Началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП - гр. Пловдив. Заповед № РД-09-2/05.01.2015г. е издадена във връзка със Заповед № 2-701/29.12.2014г. на Изпълнителния директор на НАП (л. 1745 гръб, т. 7 по делото), с която И.е назначена за временно изпълняващ длъжността Началник сектор „Ревизии“, отдел „Ревизии“, Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - гр. Пловдив, считано от 05.01.2015г.

Съдът намира, че обжалваният РА е издаден от надлежно оправомощени органи по приходите, заемащи длъжност началник сектор „Ревизии“ (и.д. началник сектор „Ревизии“ в ТД на НАП – гр. Пловдив), съобразно разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК и Тълкувателно решение № 5/13.12.2016г. по тълк. дело № 10/2016г. на ОСС на Първа и Втора колегия на ВАС.

Производството по настоящото дело е образувано в изпълнение на решение № 15843/21.12.2017г., постановено по адм. дело № 256/2017г. по описа на ВАС, Осмо отделение, с което е отменено решение № 2157/14.11.2016г. на Административен съд – Пловдив, 17-ти състав и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

В хода на ревизионното производство са установени следните факти и обстоятелства, довели до определяне на данъчни задължения по ЗДДС, в следствие непризнат данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС от следните доставчици:

1. „***" ЕООД в размер на 7 666,94лв. по фактура № 9/25.03.2014г.

На доставчика е извършена насрещна проверка, документирана с протокол № П-22221015017183-141-001/23.02.2015г. В отговор на надлежно връчено ИПДПОЗЛ № П-22221015017183-040-01/29.01.2015г. са представени заверени копия на различни документи - разписка, протокол за предаване на пилешки бут замразен от Полша от склад на „***” ЕООД; договор; фактура от предходен доставчик; 2бр. транспортни документи от 30.03.2014г. за получаване на еднакви количества замразено месо от Полша, като получател на стоката по единия от тях е  „***" ЕООД, а по другия -  „Т.” ЕООД, гр. Крън. Представена е и фактура № 186/21.03.2014г. на UMER TREJD DOOEL SKOPJE за транспорт Полша – България, издадена на „***” ЕООД, която не е отразена в дневниците за покупки на това дружество.

От страна на ревизираното лице са представени приемо -предавателен протокол; стокова разписка; търговски документ;  договор за доставка; ЧМР, според което в клетка 3 – място на доставка е записано само България, с. Лукорско, а в кл. 24 е отбелязано, че стоката е получена в гр. Крън на 25.03.2014г.

След анализ на събраните при ревизията документи органите по приходите са направили извод, че липсват доказателства за обстоятелството, че прекият доставчик е разполагал с фактурираните от него стоки и е прехвърлил собствеността върху тях на ревизираното дружество, тъй като са установени противоречия в представените от доставчика и получателя документи относно датата и мястото на приемане/предаване на фактурираните количества месо. От нито една от страните по сделката не са представени доказателства за транспортирането на стоките, както от посочения предходен доставчик от Полша, така и от София до гр. Крън, където е обектът на жалбоподателя. Не са представени изисканите документи за ветеринарно - санитарен контрол; не е посочено по какъв начин е осъществяван контакт с изпълнителя на транспортната услуга; не са представени счетоводни документи за отразяване на доставките, както и документи за разплащане с предходния доставчик и с транспортната фирма.

След извършена проверка в информационния масив на НАП е констатирано, че на прекия доставчик „***" ЕООД е извършено ревизионно производство с обхват данъчни задължения по ЗДДС, документирано с РА №Р-2210-1404509-091-01/06.01.2015г. С посочения РА са установени данъчни задължения по ЗДДС за внасяне в особено големи размери.

По изложените аргументи, на основание разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС е отказано право на данъчен кредит в размер на 7 666,94лв. по процесната фактура № 9/25.03.2014г. за данъчен период м. 06.2014г.

2. „***“ ЕООД в размер на 4 336,17лв. по фактура № 10/15.03.2015г. На доставчика е извършена насрещната проверка, документирана с протокол №П-22220515017065-141-001/26.02.2015г. В отговор на ИПДПОЗЛ са представени писмени доказателства - стокова разписка, приемно - предавателен протокол, търговски документ, счетоводни документи и договор за влог с „***" ЕООД, транспортни и други документи, които не са заверени и не съдържат подписи на управителя или на упълномощено от него лице. Не са представени документи за ветеринарен контрол/сертификат на качество на фактурираното пилешко месо и други документи, съхраняващи информация по Закона за храните.

Извършена е насрещна проверка на лицето, посочено като превозвач на стоките ЕТ „***", при която е установено извършването на транспортни услуги на „***"ЕООД от Полша за България, но според съдържанието на представените документи стоката е разтоварена в гр. София. Няма представени доказателства за транспортирането й до гр. Крън и получаването й от фирма „Т." ЕООД.

При анализ на представените от доставчика и получателя по доставката писмени доказателства ревизиращите органи по приходите са направили извод, че не са представени несъмнени доказателства за това, че „Т." ЕООД фактически е получило фактурираните от „***" ЕООД стоки – охладен пилешки бут. На основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 4 336,17лв. по фактура №10/15.03.2013г. за данъчен период м. 03.2013г.

3. „***" ЕООД в общ размер на 26 356,40лв.  по фактури № **********/09.08.2013г. с начислен ДДС в размер на 8 960лв., № **********/05.09.2013г. с начислен ДДС в размер на 8 910лв. и № **********/08.10.2013г. с начислен ДДС в размер на 8 486лв.

Извършена е насрещната проверка на доставчика, документирана с протокол № П-22220515016932-141-001/26.02.2015г., при която е констатирано, че процесните фактури са включени в дневниците за продажби и справките - декларации по ЗДДС за съответните данъчни периоди. В отговор на ИПЗПОЗЛ проверяваното лице представя писмени доказателства, при прегледа на които ревизиращия екип е направил следните констатации: не са издадени протоколи по чл. 117 от ЗДДС, във връзка с фактури за вътреобщностни придобивания, съответно не са представени доказателства за извършени плащания по такива вътреобщностни  придобивания; не са представени счетоводни документи, от които да е видно отразяването на процесните фактури в счетоводството на доставчика; липсват доказателства за транспортирането на стоките до обект на ревизираното лице. 

При анализ в данните на представени документи от третото лице БАБХ се установява, че страните по доставката са представили документи от различни дати, с вписани в тях едни и същи данни за номер на проверяваната партида пилешко месо. На датите, на които е посочено, че стоките са получени от доставчика, БАБХ не е извършвала проверки на внесени от него количества пилешко месо.

На ред с това, при извършена проверка в информационния масив на НАП, при която е констатирано, че доставчикът е имал само едно назначено по трудово правоотношение лице на длъжност „ръководител рибовъдство“, поради което не разполага с кадрова обезпеченост да извърши фактурираните доставки на пилешко месо. На „***"ООД е извършена ревизия с обхват данъчни задължения по ЗДДС, документирана с РА №*********/13.06.2014г., с който са установени задължения за внасяне в особено големи размери.

По изложените аргументи, на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС на жалбоподателя не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 26 356,40лв. за данъчен период м.10.2013г.

4. "***" ЕООД в размер на 7 933,83лв. по фактура № 10…2/16.07.2014г. На доставчика е извършена насрещна проверка, документирана с  № П-22221015016929141-001/05.03.2015г.,  при която от проверяваното лице са представени складова/стокова разписка, търговски документ, приемо – предавателен протокол, договор, документи за предходен доставчик на пилешкото месо - Carmi P. Zieba Sp.J. с VIN № PL6762449606. След анализ в данните от представените доказателства ревизиращият екип е констатирал, че съгласно документите от предходния доставчик разтоварният пункт на стоките е в с. Локорско, хладилен склад на „***”, докато в представената от ревизираното дружество стокова разписка № 341/16.07.2014г. е посочено, че на същата дата стоката е приета в транжорната в гр. Крън. Нито едно от лицата – страни по доставката не са представили документи, за извършен транспорт на пилешките продукти от с. Локорско до гр. Крън, като само са изложени твърдения, че транспортът е извършен от прекия доставчик.

Ревизиращите органи по приходите са направили извод, че от прекия доставчик не са предоставени документи за ветеринарен контрол, банкови документи за извършено разплащане, документи за материална и трудова обезпеченост, писмени обяснения за транспортиране на стоките. Извършена е допълнителна служебна проверка в информационния масив на НАП е констатирано, че към момента на издаване на фактурата в дружеството няма назначени лица на трудови правоотношения, т.е. не разполага с кадрова обезпеченост за изпълнение на доставки от вида на процесната.

Наред с това,  съгласно данните в справка от БАБХ за извършени проверки на доставки на месо от ЕС в хладилна база „***”, на датата на издаване на процесната фактура не е извършена проверка на 16.07.2014г. на пратка от Полша - замразен пилешки бут.

По изложените аргументи, на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС на жалбоподателя не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 7 933,83лв. по фактура № 10…2/16.07.2014г. за данъчен период м. 07.2014г.

5. "***" ЕООД в размер на 12 824,29лв. по фактура № 30…3 /26.01.2014г.

Извършената е насрещна проверка на доставчика, документирана с протокол № П-22221015016926-141-001/06.03.2015г., при която е направена констатация, че процесната фактура не е отразена в дневника за продажби и справка - декларация по ЗДДС. Страните по сделката са представили писмени доказателства, подробно описани в ревизионния доклад, при анализа на данните в които ревизиращият екип е установил различни твърдения относно транспортирането на стоките - доставчикът твърди, че пилешкото месо е получено в негов нает обект в гр. София и транспортът е за сметка на клиента, а жалбоподателят представя документи, съгласно съдържанието на които транспортът на стоките е за сметка на доставчика и същите са доставени директно в склада в гр. Крън.

След извършена допълнителна проверка в информационния масив на НАП е направена констатация, че прекият доставчик няма назначени лица по трудови правоотношения, т.е. не разполага с кадрова обезпеченост за фактическо изпълнение на доставки от вида на процесната. На проверяваното лице е извършена ревизия с обхват данъчни задължения по ЗДДС, документирана с РА № Р-2210-1402811-091-01/16.12.2014г., с установен ДДС за внасяне в особено големи размери.

По изложените аргументи, на жалбоподателя не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 12 824,29лв. по фактура № 30…3/26.01.2014г. за данъчен период м. 04.2014г.

6. „***" ЕООД в размер на 1 500лв. по фактура № 30…2/19.02.2014г.

На прекия доставчик е извършена насрещна проверка, документирана с № П-22221015016938-141-001/12.03.2015г., съгласно констатациите в който от проверяваното лице са представени копия на стокова разписка, съпътстващи документи доставката документи, приемо - предавателни протоколи, договор за доставка, счетоводни документи. Не са представени документи за ветеринарен контрол, складов/експедиционен документ за продадената стока, данни за лица, извършили натоварването на стоките в транспортното средство, за извършени плащания по фактурата, за ресурсна обезпеченост за извършените доставки, за извършен транспорт на стоките, за обекта, в който е предадена/приета стоката.

Ревизираното лице също е представило документи и писмени обяснения, които са подложени на анализ и са намерени несъответствия. Съгласно клаузите на представения от жалбоподателя договор за доставка, стоките следва да бъдат доставени с транспорт на доставчика, но по преписката са приложени документи, според съдържанието които транспортът е извършен от ревизираното лице. Налице са данни, че стоката е получена от хладилна база на „***” ЕООД, но наличието на нает от доставчика склад в тази база не се потвърждава от изпратения отговор от БАБХ и дневника за покупки на доставчика.

След анализ на представените от страните по доставката документи, подробно описани в ревизионния доклад, ревизиращите органи по приходите са направили извод, че доставчикът не разполага с кадрови ресурс за извършване на доставки от вида на процесната, съответно не е доказан фактът на транспортирането на стоките до производствения обект на жалбоподателя. На основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС на „Т.“ ЕООД не е признато правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 1 500лв. по процесната фактура № 30…2/19.02.2014г. за данъчен период м. 03.2014г.

7. „***" ЕООД в размер на 5 580лв. по фактура № 4/16.12.2013г.

В хода извършената насрещна проверка на доставчика на дружеството е връчено ИПДПОЗЛ, в отговор на което не са представени изисканите документи и писмени обяснения. От ревизираното дружество са представени документи, подробно описани в ревизионния доклад, от данните в които не може да бъде направен еднозначен извод за мястото на разтоварване на стоката, за която се твърди, че е транспортирана от предходния доставчик в Полша. В международната товарителница е посочено, че стоката - замразен пилешки бут, е разтоварена в гр. София ***, като е налице и отбелязване, че стоката е получена в гр. Крън.

При извършена допълнителна проверка в информационния масив на НАП е констатирано, че на прекия доставчик е извършена ревизия с обхват данъчни задължения по ЗДДС, документирана с РА №Р- 2211-1401723-091-01/02.10.2014г. При ревизионното производство е установено, че  доколкото има начислен ДДС за вътреобщностни придобивания, съгласно протоколи по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и упражнено право на данъчен кредит по същите, то начисленият данък и ползваният данъчен кредит са без основание, тъй като такива придобивания в действителност не са извършени. Освен това при ревизията е констатирано, че не се доказва наличие на реално извършени доставки от „***" ЕООД към дружествата, посочени като получатели по доставките в подадените дневници за продажби за ревизирания период /13.11.2013г. - 31.01.2014г./, съгласно фактурите описани в дневниците за продажби. Задълженото лице е издавало фактури и е начислявало данък без основание.

По изложените аргументи, на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС на жалбоподателя не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 5 580лв. по процесната фактура №4/16.12.2013г. Горестоящият административен орган е установил, че процесната фактура е с данъчна основа в размер на 27 954лв. и начислен ДДС в размер на 5 590,80лв., като за данъчен период м. 02.2014г. отказаният данъчен кредит в по-малък размер – 5 580лв. Предвид забраната за влошаване положението на жалбоподателя по чл. 155, ал. 8 от ДОПК ревизионният акт е потвърден в тази му част.

 8. "***" ЕООД в размер на 8 840,69лв. по фактура № 20…6/19.12.2013г.

При извършената проверка, в отговор на ИПДПОЗЛ доставчикът е представил документи, съгласно съдържанието на които стоката - пилешко филе замразено 9 225кг. е изпратена от склад - изпращач „***” ЕООД, а произходът й е от  Полша. При извършена допълнителна проверка в информационния масив на НАП е установено, че доставчикът няма назначени лица по трудови правоотношения. На проверяваното лице е извършена ревизия с обхват по ЗДДС,  документирана с РА № Р-2210-1402963-091-01/21.11.2014г., при която са определени допълнително задължения за внасяне в особено големи размери.

От страна на ревизираното дружество също са представени съпътстващи доставката документи, съгласно съдържанието на които е несъответствие относно извършения транспорт. От една страна, доставчикът твърди, че превозът е за сметка на клиента, а клиентът – за сметка на доставчика, но нито една от страните по доставката не представя документи за това. В представената международна товарителница като място на получаване на стоката е записано гр. София, а след това на ръка е изписан текст с допълнено място на получаване гр. Крън.

Наред с това, при проверка на представената от БАБХ справка за извършените проверки в хладилна база „***” е констатирано, че на датата на която се твърди, че стоката е пристигнала от Полша, няма извършена проверка за внесено месо от ЕС с номер на партида, посочен в представените по преписката документи.

По изложените аргументи, не се установява фактическо извършване на доставката стоки - замразено пилешко филе от прекия доставчик до жалбоподателя и на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 8 840,69лв. по процесната фактура № 20…6/19.12.2013г. за данъчен период м. 03.2014г.

9. ”***” ЕООД в размер на 8 332лв. по фактура № 10…1/11.11.2013г. с предмет на доставката 20 000кг. пилешки бут замразен.

При извършената насрещна проверка на доставчика, документирана с  протокол № П-22000114026154-141-01/05.11.2014г. са представени множество съпътстващи фактурата документи, подробно описани в ревизионния доклад, след анализа на данните в които ревизиращият екип е направил следните констатации: няма приложена фактура за предходен доставчик, няма банкови извлечения за извършеното разплащане с доставчика от Полша за пилешкото месо. Чуждестранното дружество е посочено единствено в търговски документ и пакетажен лист,  на които като продавач е записана фирма Vink P. Zieba Sp. с VIN PL6762465309. При извършена допълнителна служебна проверка в информационния масив на НАП е констатирано, че в дневниците за покупка и продажба на прекия доставчик за периода м. 11.2013 –м. 05.2014г. няма включени протоколи по чл. 117 от ЗДДС за извършено вътреобщностно придобиване  от полската фирма, няма и отразена фактура за извършена транспортна услуга за посочения в международната товарителница превозвач - фирма „Брад и Брад” - Полша.

Доставчикът не е подал заявление за регистрация на сключени трудови договори с различни лица по трудови правоотношения. На дружеството е извършена ревизия с обхват данъчни задължения по ЗДДС за периода от 21.05.2013г. до 28.02.2014г., документирана с РА № Р-01-1402221-091-01/10.12.2014г., при която са установени задължения за внасяне в особено големи размери. 

По изложените аргумунти, на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС на жалбоподателя не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 8 332лв. по процесната фактура №10…1/11.11.2013г. за данъчен период м. 12.2013г.

10. ”***” ЕООД  в общ размер на 21 740,01лв. по фактури № 10…24/28.10.2013г. с начислен ДДС в размер на 9 343,82лв.,  № 10…51/21.11.2013г. с начислен ДДС в размер на 2 788,83лв. и фактура № 10…70/06.12.2013г. с начислен ДДС в размер на 9 607,36лв.

При ревизията са представени доказателства от доставчика и от ревизираното лице, като страни по доставката, са представени издадените фактури, ведно със съпътстващите ги стокова разписка, приемо - предавателен протокол и търговски документ. Съгласно съдържанието на депозираното писмено обяснение, начинът на плащане е по банков път, а транспортът на стоката е за сметка на доставчика. Стоката е съхранявана в нает от доставчика склад. При извършена допълнителна проверка в информационния масив на НАП е констатирано, че в дружеството няма назначени лица по трудов или граждански договор.

Представена е фактура за закупуване на стоката от полската фирма ***с VIN PL7871501795 и ЧМР за извършен превоз на стоката от  Полша до България. Установено е противоречие от така описаните по-горе документи: при извършената насрещна проверка са представени копия на фактура за извършен превоз от Полша до България – София, Казанлък от фирма ***– от Македония, а същевременно тази фактура за извършен превоз не е отразена в дневниците за покупка и СД на фирма „***” ЕООД. Не са представени при проверката доказателства за извършени плащания към посочената фирма за транспортните услуги.

От извършената насрещна проверка на „***” ЕООД е установено, че упълномощено лице на фирмата Г.Г. същевременно упълномощено лице и на други преки доставчици на жалбоподателя - фирмите „***“ ЕООД и „***“ ЕООД.

По изложените аргументи и предвид липсата на безпротиворечиви доказателства за транспортирането на стоките и фактическото им получаване от ревизираното лице, на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС не е признато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 21 740,01лв. по процесните  фактури № 10…24/28.10.2013г. с начислен ДДС  - 9 343,82лв. за данъчен период м. 11.2013г., № 10…51/21.11.2013г. с начислен ДДС -2 788,83лв. и № 10…70/06.12.2013г. с ДДС - 9 607,36лв. за данъчен период м. 01.2014г.

11. „***” ЕООД в общ размер на 18 840,62лв. по фактура № 19/13.05.2013г. с начислен ДДС – 9 424,94лв. и фактура №20/14.05.2013г. с начислен ДДС  - 9 415,68лв.

В хода на извършена на доставчика насрещна проверка, документирана с протокол № П-22220614026879-141-01/20.10.2014г., на упълномощено лицето е връчено ИПДПОЗЛ, в отговор на което са представени съпътстващи доставката документи – фактури за предходните доставчици на стоки и фактури за извършен превоз на пилешкото месо.

При съпоставка на представените от страните по доставката писмени доказателства, органите по приходите най-напред са констатирали несъответствия относно извършения транспорт на стоките. Съгласно съдържанието на писмените обяснения на жалбоподателя транспортът е осъществен от доставчика, но при проверка в информационните регистри на НАП е установено, че представените от „***” ЕООД фактури за извършен превоз от две транспортни фирми не са намерили отражение в дневниците му за покупки. Не са представени и доказателства за извършени плащания към тези фирми за транспортните услуги.

На следващо място, е направена констатация, че са налице разминавания в датите, на които се твърди, че стоките са получени в хладилна база „***” и датите, на които са извършени проверки от БАБХ на получени в същата тази база храни от ЕС. Проверките са правени на дати, следващи посочените дати на получаването на пилешките продукти в производствения обект на „Т.” ЕООД.

При извършена допълнителна проверка в информационния масив на НАП е констатирано, че доставчикът няма назначени лица по трудови правоотношения, които да извършат фактурираните доставки на месо.  На дружеството е извършена ревизия с обхват данъчни задължения по ЗДДС, документирана с РА № **********/12.05.2014г., при която са установени задължения ДДС за внасяне в особено големи размери.

По изложеното, на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС на жалбоподателя не е признато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 18 840,62лв. по фактура № 19/13.05.2013г. с начислен ДДС в размер на 9 424,94лв.  за данъчен период м. 06.2013г. и фактура №20/14.05.2013г. с начислен ДДС в размер на 9 415,68лв. за данъчен период м. 08.2013г.

12. „***” ЕООД в общ размер на 57 052,52лв. по процесните фактури 18/08.10.2012г. с начислен ДДС – 5 343,80лв.; 21/16.10.2012г. с начислен ДДС – 5 789,99лв.; 23/18.10.2012г. с начислен ДДС – 5 751лв.; 26/25.10.2012г. с начислен ДДС – 11 083,33лв.; 31/06.11.2012г. с начислен ДДС – 11 109,55лв.; 78/13.02.2013г. с начислен ДДС – 1 999,11лв.; 79/14.02.2013г. с начислен ДДС – 1 998лв.; 80/15.02.2013г. с начислен ДДС -  2 000,22лв.; 87/25.02.2013г. с начислен ДДС – 4 977,44лв.; 94/09.03.2013г. с начислен ДДС – 2 550лв.; 106/28.03.2013г. с начислен ДДС – 2 336лв. и № 109/30.03.2013г. с начислен ДДС - 2 114,08лв.

При извършената насрещната проверка на доставчика, документирана с протокол № П-22221414026722-141-01/06.11.2014г. е направена констатация, че издадените фактури са включени в подадените СД и дневници продажби за съответния данъчен период. В отговор на ИПДПОЗЛ, с което са изискани оборотни ведомости и разпечатки от счетоводни сметки за периодите, през които са издадени фактурите, са представени само таблици по счетоводни сметки, стойностите по които не могат да бъдат съпоставени с осчетоводените през периодите записи по оборотните ведомости.  За извършени плащания по фактурите са представени банкови извлечения от „***“, съгласно които 9 фактури са изцяло платени. По процесните фактури №№ 94, 106 и 109 от м. март 2013г. не са установени извършени плащания. Представен е и договор за доставка от 27.08.2012г., съгласно който доставчикът се задължава да доставя на жалбоподателя замразени и охладени стоки от животински произход – пилета и пилешки продукти. Договорено е, че транспортът е за сметка на доставчика до адрес, посочен от купувача.

При анализ на данните в представените от доставчика и ревизираното лице (частично) по фактурите международни транспортни документи, не е посочено точното населено място на разтоварването от камиона. Не са представени документални доказателства за транспортирането и произхода на стоките - фактури на предходния доставчик от Полша и протоколи по чл. 117 от ЗДДС за извършени вътреобщностни придобивания на пилешко месо. Установени са несъответствия в датите на получаване на стоките, посочени в различните представени документи, като обикновено датите, на които ревизираното лице посочва, че е получило стоките, предхождат датите на получаване на стоките от страна на доставчика.

На доставчика е извършена ревизия, с обхват данъчни задължения по ЗДДС, документирана с РА № **********/16.10.2013г. и РД № 1302311/ 14.08.2013г., при която е констатирано следното: В хода на ревизионното производство не е установен контакт с представител на дружеството и всички документи са връчвани по реда на чл. 32 от ДОПК. На изпратените на електронните адреси,  декларирани в НАП запитвания, е получен отговор, че счетоводната кантора, на която е електронният адрес, няма никакъв ангажимент към въпросното дружество. За 2012г. дружеството не е подавало ГДД по реда на чл. 92 от ЗКПО. Годишни финансови отчети не са публикувани в Агенцията по вписванията. При ревизията не са били представени никакви счетоводни документи, поради което основата за облагане е определена по реда  на чл. 122, ал. 1 от ДОПК. Установени са задължения ДДС за внасяне в особено големи размери. Констатирано е, че доставчиците на „***" ЕООД  и техните подизпълнители са начислили данък по фактури, издадени към клиентите си, без да са имали основание за това. Към преписката е приложено Постановление за образувано досъдебно производство, при което е извършен разпит на Г.Б.Д., управител на „***“ЕООД. Констатирано е, че лицето е собственик общо на 60 търговски дружества, купува фирмите срещу възнаграждение и никога не е извършвало търговска дейност с тях. 

След анализ на събраните при ревизията документи ревизиращите органи по приходите са направили извод, че не са налице несъмнени доказателства за това, че жалбоподателят е получил фактически фактурираните от „***”ЕООД стоки - замразено пиле, тъй като доставчикът не е разполагал със съответното количество и вид стока. Не са представени и доказателства за извършването на транспорта на стоките от доставчика до производствения обект на жалбоподателя.

По изложените аргументи не е признато право на данъчен кредит  в общ размер на 57 052,52лв. за данъчни периоди и по процесни фактури, както следва: по фактури № 18/08.10.2012г. с начислен ДДС – 5 353,80лв. за периода и  № 21/16.10.2012г.  с начислен ДДС – 5 789,99лв. за данъчен период м. 10.2012г.; № 26/25.10.2012г. с начислен ДДС – 11 083,33лв. за данъчен период м. 11.2012г.; № 23/18.10.2012г. с начислен ДДС – 5 751лв. и № 31/06.11.2012г. с начислен ДДС – 11 109,55лв. за данъчен период м. 12.2012г.; № 78/13.02.2013г. с начислен ДДС – 1 999,11лв. и № 80/15.02.2012г. с начислен ДДС – 2 000,22лв. за данъчен период м. 02.2013г.; № 79/14.02.2013г. с начислен ДДС – 1 998лв. и № 87/25.02.2013г. с начислен ДДС – 4 977,44лв. за данъчен период м. 03.2013г.; № 94/09.03.2013г. с начислен ДДС – 2 550лв.,  № 106/28.03.2013г. с начислен ДДС – 2 336лв. и № 109/30.03.2013г. с начислен ДДС – 2 114,08лв. за данъчен период м. 04.2013г.

13. „***” ЕООД в общ размер на 34 514лв. за данъчни периоди мм. 07 и 09.2013г. по фактури №2/14.06.2013г. с начислен ДДС - 12 778,07лв., № 14/10.07.2013г. с начислен ДДС – 2 166,70лв., № 49/26.08.2013г. с начислен ДДС – 9 735,07лв. и № 58/29.08.2013г. с начислен ДДС – 9 834,16 лв. с предмет на доставка пилешки продукти.

Съгласно констатациите в протокол за извършена насрещна проверка № П-22221014028017-141-01/24.10.2014г., в отговор на ИПДПОЗЛ са представени  заверени копия на фактурите, ведно със съпътстващи ги документи - протоколи и  търговски документи; заверени копия на документи от предходен доставчик;  ЧМР, фактура за транспорт; счетоводни регистри.  В представените документи е записано склад – изпращач „***” ЕООД.

Посочени са предходните доставчици на пилешко месо от Румъния и Полша и са представени фактури за извършен превоз. На представените транспортни документи е записано място на доставката на стоките гр. София. В други документи е установено  наличие на данни за извършени проверки на внесени в страната храни, които се различават от данните, предоставени от БАБХ за извършени в действителност такива проверки.

При извършена проверка в информационния масив на НАП е установено, че в дневниците за покупки доставчикът не е отразил фактури за извършената услуга - транспорт от фирми „***” – Македония /към фактура 49/26.08.2013г./, фирма „***” - Македония /към фактура 58/29.08.2013г./, нито от българската фирма ЕТ „***” ЕТ /във връзка с издадена фактура №14/10.07.2013г/. Не са представени доказателства за извършени плащания на транспортни услуги.

При ревизията на доставчика, документирана с РА № **********/06.06.2014г. и РД № 1400559/08.04.2014г., с обхват данъчни задължения по ЗДДС не е установен контакт с представител на дружеството и всички документи са връчвани по реда на чл. 32 от ДОПК. В отговор на ИПДПОЗЛ не са представени никакви счетоводни документи. В дружеството няма назначени работници и служители по трудово правоотношение през периода на извършване на доставките.

По изложените аргументи, органите по приходите са направили извод, че не са представени несъмнени доказателства относно факта, че жалбоподателят е фактически получател по доставките на стоки именно от посочения във фактурите доставчик, тъй като „***”ЕООД не е представил доказателства, че е разполагал с необходимите количества и видове стоки, чиято собственост да прехвърли на ревизираното лице, както и че разполага с необходимия ресурс за изпълнение на доставките. На основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС не е признато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер  34 514лв. по изброените изчерпателно по-горе процесни фактури за данъчните периоди мм. 07 и 09.2013г.

14. „*** ЕООД в размер на 9 834,74лв. по фактура №12/23.04.2013г.

Извършена е насрещна проверка на доставчика, документирана с протокол № П – 16001614045327-141-01/23.12.2014г., при която, в отговор на ИПДПОЗЛ, са представени следните писмени доказателства: търговски документ; стокова разписка; приемо - предавателен протокол; потвърждение за получаване на стоката; ЧМР за доставена стока до гр. Крън; протокол от доставчика за закупената стока;  пакетажен лист;  договор за доставка. Ревизиращите органи по приходите са констатирали, че Не са представени фактури за закупуване на стоката от предходен доставчик - полската фирма *** и за разплащането й. При извършена проверка в информационната система на НАП е установено, че в дневниците за покупка и продажба на доставчика няма включени протоколи по чл. 117 от ЗДДС за извършено вътреобщностно придобиване на стоки от Полша от тази фирма.

При извършената насрещна проверка на „***” ООД, посочено като превозвач в ЧМР, дружеството декларира, че не е извършвало транспортни услуги за фирма „***” ЕООД.

Според  констатациите в РА № *********/09.06.2014г. и РД № 1400587/25.04.2014г., с обхват данъчни задължения по ЗДДС на ”***” ЕООД, в хода на ревизионното производство не е установен контакт с представител на дружеството и всички документи са връчвани по реда на чл. 32 от ДОПК. В отговор на ИПДПОЗЛ не са представени никакви счетоводни документи, поради което основата за облагане е определена по реда  на чл. 122, ал. 1 от ДОПК. Установени са задължения за ДДС в особено големи размери.

Ревизиращият екип е направил извод, че прекият доставчик не е разполагал с необходимите количества и видове стоки, чиято собственост да прехвърли на ревизираното лице, както и от страните по доставката не са представени доказателства за извършения транспорт до производствения обект на жалбоподателя. На основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС не е признато правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 9 834,74лв. по фактура №12/23.04.2013г. за данъчен период м. 04.2013г.

15. „***” ЕООД в размер на 7 733,20лв. по фактура № 41/21.01.2014г. с предмет на доставка Бут пилешки замразен.

Съгласно констатациите в протокол за извършена насрещна проверка № П-22221715017026-141-01/04.02.2015г., доставчикът е представил копие на издадената фактура; банкови извлечения за получени плащания по фактурата; стокова разписка от 21.01.2014г.; търговски документ № 41/21.01.2014г. ;  договор за доставка; фактура №3082/20.01.2014г., издадена от „***” ЕООД с предмет вътреобщностен транспорт от Полша до България – София – Казанлък.

Съгласно данните в търговски документ № ********** от 18.01.2014г., документиращ договорни отношения между полското и българското дружества, посоченото място на доставката е складова база на „***” ЕООД в гр. София, ***. Съгласно съдържанието на депозираните писмени обяснения на доставчика стоката е доставена директно в склада на клиента в гр. Казанлък. Не са представени документи за извършен превоз от гр. София до гр. Крън или гр. Казанлък, като получателят по доставката излага твърдения, че транспортът на стоките е за сметка на доставчика.

След преглед на събраните доказателства ревизиращият екип е направил извод, че доставчикът не е разполагал с необходимото количество стоки, чиято собственост да прехвърли на ревизираното лице и не е доказал фактът на извършен транспорт до производствения обект на ревизираното лице. На основание чл. 70, ал. 5 от ДОПК не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 7 733,20лв. по процесната фактура № 41/21.01.2014г. за данъчен период м. 01.2014г.

По отношение на всички преки доставчици на „Т.“ ЕООД ревизиращите органи по приходите са направили констатации в следния смисъл: всички дружества са регистрирани по избор на лицето през периода 2012г. – 2013г. и са дерегистрирани скоро – през периода 2013г. – 2014г. след това по инициатива на орган по приходите, поради констатирани обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС. Всички са еднолични дружества с ограничена отговорност с минимален основен капитал 2 лева и само някои от тях са регистрирали сключени трудови договори с лица, назначени по трудови правоотношения. През периода на регистрация по ЗДДС са декларирани големи месечни облагаеми обороти от покупки и продажби и същевременно  месечни вноски ДДС за внасяне на много малки стойности.

Направен е и общ извод за неяснота относно дестинацията на извършвания транспорт на стоките от Полша до България, тъй като в някои ЧМР липсват данни за място на получаване на стоката, в други е посочено друго място на доставка - в кл. 3 е записано само България, или хладилен склад „***”, а в клетка 24 на ръка е написано, че стоката е получена в гр. Крън и има подпис и печат на фирма „Т.” ЕООД. В кл. 24 няма положени подпис и печат на прекия доставчик, който твърди, че е придобил стоката по ВОП от Полша.

Изводите на ревизиращите органи по приходите са намерени за правилни и законосъобразни от горестоящия административен орган.

 

        В хода на ревизионното производство са установени следните факти и обстоятелства, довели до определяне на данъчни задължения за корпоративен данък, в следствие непризнати суми за данъчни цели, отразени в разходната част в счетоводството на дружеството съответно в размер на 146 852,42лв. за 2012г. и в размер на 45 119,08 лв. за 2013г. Посочените суми представляват отчетени от жалбоподателя разходи за материали, формиращи себестойността на различните видове продукция, която при реализация се изписва. След извършен анализ и съпоставка по фактури, издадени от „***” ЕООД, „***” ООД и „***” ЕООД, подробно описани в ревизионния доклад, е установено, че дружеството закупило и изписало охладено пилешко месо (цяло пиле, пилешки бутчета) с количество и стойност по-голяма от отчетените продажби по фактури за същия период (съобразно срока на годност). Констатирано е, че няма извършени продажби на дребно (на населението по ЕКАФП) и не са представени регистри или протоколи за извършено замразяване на пилешко месо по партидни номера, съгласно нормативните изисквания. С установената разлика между закупеното и продадено месо, отразена в разходната част в счетоводството на дружеството, е извършена корекция в намаление на декларираните разходи по ГДД, на основание чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4, ал. 2, т. 1 -16 от ДОПК (л. 559 – 563).

        Горестоящият административен орган е посочил, че правното основание за извършената корекция в декларираните от дружеството разходи е разпоредбата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Съгласно посочената разпоредба не се признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. В чл. 10, ал. 1 от ЗКПО е регламентирано, че счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. В случая, несъмнено е установено, че дружеството е изписало повече разходи, без да са налице и отразени приходи в пълен размер срещу процесните суми, т.е. за процесната изписана отчетна стойност на продадената продукция не е налице обоснованост, тъй като не е свързана с приходи от реализация на готова продукция (по фактури, по ЕКАФП) или влагане в производството на замразени продукти, брак или др. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от ЗСч. (отм., действал през процесния период), предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство. На основание чл. 4, ал. 1, т. 4 от ЗСч., счетоводството се осъществява и финансовите отчети се съставят в съответствие с изискванията на този закон при съобразяването със счетоводния принцип за съпоставимост между приходите и разходите - разходите, извършени във връзка с определена сделка или дейност, да се отразяват във финансовия резултат за периода, през който предприятието черпи изгода от тях, а приходите да се отразяват за периода, през който са отчетени разходите за тяхното получаване. Представените с възражението против ревизионния доклад документи: протокол за изпитване, придружително писмо, технологична документация ТД 11-2006 се отнасят за 2014г. и посредством тях не може да се установи по несъмнен начин, че процесните количества месо са били замразени, съответно имат друг срок на годност (180 дни).

В хода на съдебното обжалване на ревизионния акт, при първоначалното разглеждане на делото, са представени писмени доказателства от страните и трети неучастващи по делото лица, ангажирано е изготвянето на съдебно – технологична и съдебно – счетоводна експертиза и са депозирани свидетелски показания.

В хронологичен ред са представени писмени доказателства от пълномощника на жалбоподателя, касаещи неговите преки доставчици „***“ ЕООД, „***“ ООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД и преводи на български език на документи на чужд език, описани в молба (л. 3392 – 3643); писмени доказателства, изходящи от процесуалния представител на ответника, представляващи ревизионни актове, ведно с ревизионните доклади на преките доставчици „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД и „***“ ЕООД, с данни за влизането им в сила (л. 3975 – 4257); от пълномощника на жалбоподателя, касаещи транспорта на стоките, описани в нарочна молба (л. 4258 – 4314) и документи, касаещи прекия доставчик „***“ ЕООД, описани в нарочна молба (л. 4338 – 4355); от процесуалния представител на ответника, представляващи ревизионни актове, ведно с ревизионните доклади към тях на преките доставчици „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД (променено наименование на „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД и „***“ ЕООД (л. 4368 – 4764).

В съдебно заседание на 02.03.2016г. са приети заключенията по съдебно – технологична експертиза, изпълнено от вещото лице М.Б. и съдебно – счетоводна експертиза, изпълнено от вещото лице П.П., без направени възражения от страните по делото.

Съгласно заключението на вещото лице Б.производственият обект, стопанисван от жалбоподателя „Т.“ ЕООД, работи в съответсвие с общите изисквания на националното и европейското законодателство в областта на безопасността на храните. Капацитетът на технологичното оборудване е съобразен с обема на производството, като приеманата охладена суровина се трансформира в замразени разфасовки и заготовки. Вследствие на преминатата технологична обработка – шоково замразяване производителят е определил срок на годност на готовия продукт 180 дни при условия на съхранение при температура равна или по-ниска от -18 градуса.

В представените дневници за изходящ контрол се съдържа информация за дестинациите, клиентите, вида, количеството, партидния номер, срока на годност на експедирания продукт. Според вещото лице готовите продукти са реализирани до други търговци на едро на територията на България, в срока им на годност, придружени от съответни търговски документи и документи за произход и годност. Данните и записите в Системата за самоконтрол позволяват да се направи обратна връзка и проследимост в детайли от „края“ към „началото“ и обратно във всеки конкретен момент.

Съгласно заключението на вещото лице П.са дадени следните отговори на поставените задачи:

-въпрос 1 от съда: в табличен вид на стр. 2 – 7 от заключението са посочени съпътстващите доставката документи, относими към процесните фактури от всеки един от преките доставчици (л. 3686 гръб – л. 3689);

-въпрос 2 от съда: на стр. 7 – 12 налице е счетоводно отразяване в счетоводството на жалбоподателя и на преките доставчици „***“ ООД, „***“ ООД, „***“ ЕООД (с изключение на фактура № 10…70/06.12.2013г.), „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД и „***“ ЕООД. За останалите дружества – преки доставчици не са представени вторични счетоводни регистри, поради което не може да се направи извод за счетоводно отразяване на процесните доставки в счетоводствата им;

-въпрос 3 от съда: на стр. 8 – 14 от заключението е посочено, че по отношение доставките от преките доставчици доставчици „***“ ООД, „***“ ООД, „***“ ЕООД (с изключение на фактура № 10…70/06.12.2013г.), „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД и „***“ ЕООД са осчетоводени приходи. По отношение останалите дружества – преки доставчици не са представени вторични счетоводни регистри, поради което не може да се направи извод за счетоводно отразяване приходите на процесните доставки в счетоводствата им;

-въпрос 4 от съда: на стр. 14 – 17 от заключението е посочено, че всички преки доставчици разполагат със складова обезпеченост за съхранение на стоките, тъй като ползват специални помещения под наем. Някой от тях – „***“ ООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД и „***“ ЕООД имат назначени от 1 до 3 лица по трудови правоотношения за процесните периоди, като са представили и доказателства за ползван транспорт за транспортиране на стоките, включително и международен транспорт;

-въпрос 5, въпрос 6 и въпрос 7 от съда: на стр. 17 – 21 в табличен вид са посочени предходните доставчици на преките доставчици на стоките, включително чуждестранни дружества, както и количествата стоки закупени от тях. Според констатациите в заключението е налице количествено и видово съответствие между данните в процесните фактури и придружаващите ги документи, касаещи придобиването, предаването и транспортирането на стоките;

-въпрос 8 и 9 от съда: приложение № 1 към заключението представлява справка за стоков поток, включително в нея е направена обвръзка между покупната фактура и издадената от жалбоподателя продажна фактура за продадени количества стоки към негови клиенти. Справката е изготвена от управителя на дружеството и лице с фамилия К.(л. 3701 – 3974);

-въпрос 1 от жалбоподателя: в счетоводството на „Т.“ ЕООД е извършено заприходяване на стоките, като с получените стоки е увеличена материалната наличност. Извършени са съответните счетоводни записвания: дебит сметка 302 „Материали“, подсметка на съответния вид материал; дебит сметка 453/1 „Начислен ДДС на покупките“; кредит сметка 401 „Доставчици“, подсметка на съответната аналитичност (таблици на стр. 24 – 25 от заключението);

-въпрос 2 от жалбоподателя: всички разплащания по процесните доставки са извършени по банков път, като са взети следните счетоводни записвания в счетоводството на жалбоподателя: дебит сметка 401 „Доставчици“, аналитична партида на съответния доставчик; кредит сметка 503/4 „Разплащателна сметка в лева“ (таблици на стр. 25 – 27 от заключението);

-въпрос 3 от жалбоподателя: закупените материали от жалбоподателя са предмет на последваща обработка и продажба. На стр. 27 от заключението са посочени взетите счетоводни операции за изписване на материалите, за формиране себестойността на произвежданата продукция, за завеждане на готовата продукция, за отчитане на продажбите и за изписване на продадената продукция;

-въпрос 4 от жалбоподателя: съпътстващи продажбата на произведената продукция са извършените транспортни разходи за разноса на продукцията, които се отчитани по сметка 612 „Разходи за спомагателна дейност“;

-въпрос 5 от жалбоподателя: процесните фактури, издадени от всички преки доставчици, с изключение на „***“ ЕООД са включени в дневниците за продажби и справките декларации и начисленият в тях ДДС е отразен като задължение към бюджета;

-въпрос 6 от жалбоподателя: счетоводството на „Т.“ ЕООД е заведено редовно и в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и НСС. При осчетоводяването на стопанските операции са спазени основните принципи на счетоводството и създадената организация осигурява хронологична, синтетична и аналитична информация за дейността на фирмата.

В хода на съдебното производство при първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния състав са разпитани като свидетели следните лица: Х.С.П., работил от 2008г. до месец септември 2015г. като шофьор в „***; Д.Л.Д., работил като шофьор в транспортна фирма „***“; Д.Р.И., работил като шофьор в транспортна фирма „***“ ЕООД; Г.О.Ч., работил като шофьор в транспортна фирма ЕТ „***“; К.Г.П., работи и понастоящем като организатор производство и стедиция в „Т.“ ЕООД; И.З.З., работил през месец ноември 2013г. като шофьор в „Т.“ ЕООД; Е.М.Б., работи и понастоящем като шофьор в „Т.“ ЕООД; С.К.Х., работила от месец декември 2004г. до август 2015г. като технолог по месото в „Т.“ ЕООД; И.К.Х., работил като шофьор в „***ЕООД; Л.Б.П., работил през 2014г. и понастоящем като шофьор в „***“ ЕООД; Д.Т.М., работи от април 2012г. и понастоящем като шофьор в „***“ ЕООД; А.С.Д., работил като шофьор в „***“ ООД и А.Х.Х., работил в ЕТ „***“. В показанията на свидетелите, работили като шофьори в различни транспортни фирми през ревизирания период, стоката охладено месо се транспортира най-напред до гр. София, складова база с хладилни камери, където се извършва проверка. Там бил получателят по доставката, посочен в транспортните документи. След това, по нареждане на „междинния получател“ транспортът продължава до посочен обект в страната. На свидетелите е известна фирма „Т.“ от гр. Крън, до производствения обект на която са транспортирали охладено месо. В ЧМР е посочвано името и понякога ЕГН на шофьора и крайния получател на доставката, включително „Т.“ ЕООД.

Съгласно показанията на свидетелите, работили и работещи понастоящем в жалбоподателя „Т.“ ЕООД шофьорите на фирмата транспортирали стока от гр. София, складова база с хладилни складове на около 20 – 30 фирми. Стоките се приемали от съответния доставчик със склад в тази складова база със стокови разписки и след това се транспортира до производствения обект на жалбоподателя. На място в производствения обект стоката се приема от свидетеля Попкин, който работи като организатор производство и спедиция. Именно това лице осъществява приемането на стоката от шофьорите на фирмата и проверява дали количеството съответства на данните в стоковата разписка. След приемане на количеството стока, документите за приемане са предоставят на управителката на фирмата. В негово отсъствие именно тя се занимава с приемане на стоката от шофьорите. Последващата обработка на стоката се извършва от технолога на дружеството, като се разделя на различни килограми разфасовка, опакова се, поставя се етикет на фирмата и се замразява при температура -30 градуса. След размразяването си замразеното месо се съхранява в хладилна камера при температура от -18 градуса, от която камера се експедира готовата продукция. След замразяването си охладените месни продукти срокът на годност се удължава с 6 месеца. Преработката на суровината се отразява в технологичен дневник, с отбелязване на температурата на замразяване и вида на стоката. Правят се лабораторни изследвания на суровината и готовите продукти и дейността на предприятието е обект на ежемесечен контрол от „Агенцията по храните“.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:

В настоящото производство и съгласно чл. 160 ал. 2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. По изложените вече във фактическата част на решението съображения съдът намира, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен по смисъла на чл. 112, чл. 118 ал. 2 и чл. 119 ал. 3 от ДОПК орган по приходите. Спазена е формата по чл. 120 ал. 1 от ДОПК.

Разпоредбата на чл. 2 ал. 1 от ДОПК въвежда принципът за законност при осъществяване на производството по ДОПК, а чл. 3, ал. 1 от ДОПК изисква органите по приходите да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица в производствата по този кодекс.

  В обжалвания РА ревизиращият екип е направил общ извод, че за преките доставчици на жалбоподателя основната дейност е доставка на различни видове месо, но за търговия с подобен вид стока не е достатъчно само издаването на фактура и приемо – предавателен протокол, а е необходимо същата да бъде придружена със съответните документи: свидетелства, сертификати или документи за произход. Не са спорни обстоятелствата по делото, че част от доставчиците са представили съпътстващи доставката документи – стокови/складови разписки, приемо – предавателни протоколи, транспортни документи за част от извършения транспорт (не и такива за транспорт на стоките до производствения обект на жалбоподателя). В заключение е прието, че фактурите, издадени от посочените по-горе фирми не документират извършени доставки на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, поради което не е налице основание за издаването им и за начисляването на данък по тях.

При първоначалното разглеждане на делото са приети като доказателство ревизионните актове, ведно с ревизионните доклади на преките доставчици (представени допълнително при съдебното обжалване). Въз основа на направените в тях констатации е направен извод, че преките доставчици не са разполагали със съответните количества стока (охладено месо) с произход Полша или Македония, с които в последствие да извършат процесните доставки към жалбоподателя. По отношение на част от лицата ревизионните производства са извършени по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като не е осъществен контакт с представляващо лице и не са представени изисканите документи и писмени обяснения.

  При първоначалното разглеждане на делото е прието заключение по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, без направени възражения от страните по делото. Вещото лице е направило извод, че доставчиците са отразили в отчетните си регистри по ЗДДС издадените фактури с получател „***, в съответствие с разпоредбата на чл. 86 от ЗДДС, като не е извършена проверка на място, а са анализирани само и единствено представените при ревизията документи. Даден е положителен отговор на въпроса за разполагаемост на стоки от вида на процесните при доставчиците, доколкото при тях са налични съпътстващи документи товарителници (включително ЧМР), документи за произход на стоката, съответно наети складови помещения за съхранението й. Получателят разполага със стоки от вида на процесните, които в последствие е продал на свои клиенти, като продажбите са документирани с данъчни фактури, съгласно предоставен на вещото лице изготвен от самия жалбоподател стоков поток. Взетите счетоводни операции при доставчиците и при жалбоподателя са подробно описани в констативно – съобразителната част на заключението. За процесните периоди счетоводството на „*** е водено редовно.

Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде даден отговор на следните спорни въпроси по делото: основателно ли е твърдението на ответника за неизпълнение разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от Закона за ветеринарно – медицинската дейност; приема ли се за доказано прехвърлянето на правото на собственост  върху родово – определена стока от страна на доставчиците на ревизираното лице при условие по начина, описан от свидетелите, при условие, че не е изяснено къде, от кого и на кого е предадена стоката, от кого е транспортирана; могат ли да се приемат за документи за извършен транспорт на стоките от гр. София до гр. Крън или до гр. Казанлък ЧМР с изписан и добавен в тях текст за „продължаване“ на транспорта до посочена на шофьора на МПС-то дестинация, различна от гр. София.

За да се признае на получателя по облагаема доставка материалното пра­во на приспадане на данъчен кредит по чл. 68 ЗДДС, следва да е изпълнено някое от ус­ловията, посочени в чл. 71 ЗДДС, като при изследване предпоставките за въз­ник­­ване правото на данъчен кредит винаги трябва да се държи cметка за това на­лице ли е облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС и едва след това да се проверява изпълнението на съответните предпоставки, регламентирани в нормата на чл. 71 от ЗДДС.

По делото всъщност се установява от събраните доказателства при реви­зи­я­­та, че е изпълнено условието по чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, свързано с при­те­жа­ва­не­то на данъчен документ (фактура) от страна на съответния пряк дос­тав­чик, кой­то е из­дал същите, отразил ги е в днев­ника за про­дажби и справката - дек­лара­ция, като не се спори, че е и начислен да­нък по смисъла на чл. 86 ЗДДС.

Основната спорна предпоставка за възникване правото на прис­па­­да­не на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1 от ЗДДС е нали­чи­е­то на осъ­­­ще­стве­на облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС на стоки, съглас­но описанието на същите в първичните счетоводни докумен­ти, изда­де­ни от преките доставчици, изчерпателно посочени в настоящото съдебно решение, към жалбоподателя „***. 

Според легалното определение на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС доставка по смисъла на този закон е прехвърлянето на собственост върху стока или друго вещно право върху стока, а според чл. 25, ал. 1 от същия закон да­нъч­но събитие е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно за­дължени по този закон лица, вътре­об­щ­но­стното придобиване, както и вносът на сто­ки по чл. 16. Разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС установява, че данъчното съ­битие в об­щия слу­чай възниква на датата, на която собствеността върху сто­ката е прех­вър­лена или услуга­та е извършена.

От направения кратък нормативен анализ следва, че наличието на дейст­ви­тел­но осъществена доставка по смисъла на закона е предпоставка за възникване на право­то на данъ­чен кре­дит и изпълнението й следва да бъде проверено, за да бъ­­де направена преценка да­ли ревизираният субект има право да приспадане да­нъч­ния кредит, който е декла­ри­рал в подадената справка-декларация.

Отделно от това от съществено значение е и до­казване използването на пред­­ме­та на тази доставка в икономическата дейност на „*** за по­с­лед­ва­щи облагаеми доставки към негови клиенти, каквото е и едно от оплакванията в жалбата.

Именно в този смисъл, в Решение от 06 Декември 2012г., постановено по дело № С – 285/11, Съдът на Европейския Съюз се произнесе че “за да се ус­та­но­ви обаче, че на основание на тези доставки на стоки е налице правото на приспа­да­не, ..., е не­об­ходимо да се провери дали последните са били реално осъ­ще­ст­вени и дали съот­вет­ните стоки са били използвани .... за извършването на обла­га­е­ми сдел­ки” /т. 31/.

По отношение на начина по който следва да бъде проведено това доказ­ва­не в съ­щото това решение е припомнено, “че в рамките на производството, обра­зу­вано на ос­нование член 267 ДФЕС, Съдът няма компетентност да проверява, ни­то пък да пре­ценява фактическите обстоятелства, свързани с делото по глав­но­то производст­во. Следователно, запитващата юрисдикция е задължена в съот­вет­ст­вие с правилата за доказване, установени в националното право, да извърши гло­­бална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по това дело, за да опре­де­ли дали .... може да упражни право на приспадане на основание на споменатите доставки на сто­ки (в този смисъл Решение от 6 септември 2012 г. по дело Mecsek-Gabona, C‑ 273/11, /т.32/).

Като краен резултат е обобщено че единствено и само в случаите, в които при та­ка сторената преценка се установи, че доставките са реално осъществени и в пос­лед­ствие същите за използвани за целите на извършвани от самото данъчно за­дъл­же­но лице облагаеми доставки, по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано.

Съгласно нормата на чл. 171, ал. 4 от АПК, във връзка с § 2 от ДОПК в тежест на жалбоподателя е да докаже реалността на доставките по спорните фактури. Фактическото извършване на фактурираните доставки представлява положителен факт – еле­мент от фак­тическия състав, от изпълнението на който за жалбопо­да­те­ля възникват благо­п­ри­ятни правни последици – право на приспадане на данъ­чен кредит.

Изводите на органите по приходите за липсата на доказателства за осъ­ще­ст­ве­ни доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС съдът намира за необос­но­вани в по-голямата си част, поради следното.

В тази връзка следва да се съобрази и че константна и пос­ле­дователна е съ­дебната практика, че за да се признае правото на данъчен кредит на получателя по дадена облагаема дос­тавка, е необходимо доказване прехвърля­не­то правото на соб­ствеността вър­ху стоките, респ. извършването на услугата, по самата нея, като то­­ва право не е об­вързано по принцип от редовността на която и да е предходна дос­­тав­ка. При определени условия тази “редовност” би могла да пов­ли­я­е на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя по пряката доставка, ко­ито хипотези и условия са развити в практиката на Съда на Европейския съюз и съобразно която практика доказването им е в тежест на данъчната администрация.

В унисон с това разбиране съдебната практика нееднократно е постано­вя­ва­ла и че установяването на произхода на стоките, също не е предпоставка за приз­на­­ва­нето на правото на данъчен кредит. Самият факт че не е доказан такъв, не оз­нача­ва автоматично, че стоката липсва и не може да е предмет на разпо­ре­ди­телна сдел­ка.

При разрешаването на правния спор следва да се съобрази и легалната де­фи­ниция, дадена в чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО на СЪВЕТА от 28 ноември 2006 година, относно общата система на данъка върху добавената стойност, спо­ред която „Доставка на стоки“ означава прехвърлянето на правото за разпореж­дане с материална вещ като собственик.

Във връзка с изясняване на това понятие се е произнасял неведнъж и Съда на Европейския съюз по отправени до него и то от български съдилища, прею­ди­ци­ал­ни запитвания, в които въпросът е намерил следното разрешение: Така в пункт 33 и сл. от Решение на Съда (втори състав) от 18 юли 2013 го­ди­на по дело C-78/12 („***“ ЕООД срещу Директора на дирекция „Обжалване и уп­равление на изпълнението“ – гр. София, е указано следното:

“… 33. Следва да се напомни, че съгласно постоянната практика на Съда по­нятието „доставка на стоки" по чл.14 параграф 1 от Директива 2006/112 не се от­на­­ся до прехвърлянето на собственост в предвидените от приложимото национал­но право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от оп­ре­­делено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея ка­то собственик (вж. Решение от 8 февруари 1990 г. по дело Shipping and Forwarding Enterprise Safe, С-320/88, Recueil, стр. I-285, точка 7, Решение от 14 юли 2005 г. по дело British American Tobacco и Newman Shipping, С-435/03, Recueil, стр. I-7077, точка 35 и Решение от 3 юни 2010 г. по дело De Fruytier, С-237/09, Сборник, стр. I-4985, точка 24).

34. В този контекст националният съд следва да определя във всеки отделен случай в зависимост от фактите по делото дали е налице прехвърляне на правото за разпореждане със съответната вещ като собственик (вж. Решение по дело Shipping and Forwarding Enterprise Safe, посочено по-горе, точка 13).

35. От тук следва, че дадена сделка може да бъде окачествена като „доставка на стоки" по смисъла на чл.14 параграф 1 от Директива 2006/112, когато чрез тази сдел­ка определено данъчнозадължено лице прехвърля материална вещ и овлас­тя­ва другото лице да се разпорежда фактически с нея като неин собственик, без за то­­ва да е от значение формата на придобиване на право на собственост върху въп­рос­ната вещ.

36. По същия начин доказването на действителното осъществяване на такава доставка на стоки, което обуславя наличието на право на приспадане, не бива да зависи от способа за придобиване на право на собственост върху съответните сто­ки….“.

В същото решение, Съдът на Европейския съюз е посочил още, че „…запит­ва­щата юрисдикция следва в съответствие с националните правила за доказва­не­то, да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоя­тел­ст­ва по спора в главното производство,за да определи дали „Евита-К" може да уп­раж­­ни право на приспадане по посочените доставки на стоки ……… За целите на та­зи обща преценка посочената юрисдикция може да вземе предвид данни относно дос­тав­ки, предхождащи или следващи разглежданите в главното производство, как­то и свър­зани с тях документи като сертификати и свидетелства, издадени за тран­с­пор­ти­рането или за износа на съответните животни. Във връзка с това, на­ци­о­нал­ни­те ад­министративни и съдебни органи, следва да откажат да признаят право на при­­с­падане, ако въз основа на обективни данни се установи, че това право се пре­тен­ди­ра с измамна цел или с цел злоупотреба……… Това е така, когато самото да­нъч­но­за­дължено лице извършва данъчна измама или когато знае или е трябвало да знае, че с покупката си участва в сделка, част от измама с ДДС……… Обратно, не е съв­мес­тимо с режима на правото на приспадане по Директива 2006/112 да се сан­кцио­ни­ра с отказ да се признае това право данъчнозадължено лице, което не е знаело и не е могло да знае, че съответната сделка е част от извършена от дос­тав­чи­ка да­нъч­на измама или че друга сделка по веригата от доставки преди и след извър­ше­на­та от данъчнозадълженото лице е свързана с измама с ДДС….“.

В решението отново се препраща към предишни указания на Съда, за това, че данъчната администрация не може по принцип да изисква от данъчноза­дъл­же­но­то лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, да провери, че из­дателят на фактурата за стоките и услугите, във връзка с които се иска упраж­ня­ва­не на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил за­дълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че достав­чи­ци­те нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама, или пък да раз­по­ла­га със съответни документи в това отношение.

Това разбиране е застъпено изрично и в Решение от 13.02.2014г. по дело С-18/13 по преюдициално запитване отправено от Административен съд – София-град, в което съдът на ЕС се е произнесъл, че “Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчнозадължено лице да извърши приспадане на данъка върху добавената стойност, начислен в издадените от доставчик фактури, когато, въпреки че услугата е била доставена, се установява, че тя не е била действително извършена от този доставчик или от негов подизпъл­ни­тел, по-специално тъй като последните не са разполагали с необходимите пер­со­нал, материали и активи, разходите за тяхната услуга не са били оправдани в сче­то­водната им документация или се е оказало, че някои документи не са били подпи­сани от посочените в тях като доставчици лица, стига да са изпълнени следните две условия - посочените обстоятелства да сочат за наличието на измама и въз основа на обективните данни, представени от органите по приходите, да се уста­но­вя­ва, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама - нещо, което за­питващата юрисдикция следва да провери.”

В мотивите на същото това Решение от 13.02.2014г. съдът изрично е приел, че: “…В това отношение обстоятелството, че по делото в главното производство до­с­та­вената на „***“ услуга не била действително извършена от посочения във фак­турите доставчик или от негов подизпълнител, по-специално тъй като пос­лед­­ни­те не разполагали с необходимите персонал, материали и активи, разходите за тях­ната услуга не били оправдани в счетоводната им документация или се ока­за­ло, че някои документи не са били подписани от посочените в тях като доставчици ли­ца, само по себе си не е достатъчно, за да се изключи правото на приспадане, ко­е­то претендира ***” /т. 31/.

Настоящият съдебен състав приема, че развитите съображения от орга­ни­те по при­хо­дите, че не се установява фактическото извършване на преките до­с­­тавки, съответно, че с издадени ревизионни актове на преките доставчици на „*** е от­казано правото на данъчен кредит по доставките по между няколко лица от една стокова верига, не са опровергани в хода на съдебното производство. При ревизията е извършен анализ и на доказателствата във връзка с транспортирането на стоките – различни асортименти и количества месо, като е установено, че не са представени удостоверения по Закона за ветеринарно – медицинската дейност, за да се определи с кое МПС е извършен конкретен транспорт. Следва да бъде отбелязано, че дописванията на текстове „на ръка“ от шофьорите на МПС, което се потвърждава от разпита им като свидетели при първоначалното разглеждане на делото, не може да замести изискуемите документи в нормативните актове, регламентиращи дейността на покупко – продажба на тези специфични стоки. Наред с това, във връзка с дейността по транспортирането на стоките е разгледана и дейността по натоварване и разтоварване на месо в значителни количества. Установено е, че нито едно от лицата по стоковата верига посочват конкретни лица, заети с товаро – разтоварните дейности. Поради това, този факт е останал неизяснен, което е довело и до извода на ревизиращите органи по приходите за липса на кадрова и материална обезпеченост на страните по доставката за извършване на транспорт на стоки от вида на процесните, в количествата, посочени във фактурите. В хода на съдебното производство е направен опит да се обоснове извършването на транспорта по една от доставките със собствено МПС от самия жалбоподател от наето складово помещение на доставчика в гр. София. Следва да бъде отбелязано, че показанията на лицата П.и Б.изхождат от лица, работили или работещи по трудово правоотношение с „***, поради което следва да се преценяват заедно с всички останали събрани по делото доказателства. Показанията на свидетеля П.са изключително неконкретни, като се посочва, че стоката се товари от гр. София, кв. „Орландовци“ от „***“, като „***“ е наименованието на цялата складова база, в която конкретните преки доставчици са наели складови помещения. Показанията на свидетеля Б.са по-конкретни, като се посочват конкретните преки доставчици – „***“, „***“ и „***“, от които е транспортирана стоката, но в тях не се съдържа информация за лицата, заети с товаро – разтоварна дейност.

В хода на ревизионното производство от страна на жалбоподателя са представени идентични писмени доказателства относно произхода на стоката – различни количества месо – извършен ВОП от преките му доставчици. Представени са съпътстващи доставката документи на чужд език, сред които анализни свидетелства, инвойс – фактури и ЧМР за извършен транспорт до България.

Настоящият съдебен състав намира, че от описаните във фактурите обекти на стопанска операция следва извод, че се касае за търговска покупко - продажба на стоки, определени по техния род. Този договор е двустранен /възникват задължения и за двете страни/; възмезден /налице е еквивалентно разместване на блага/; комутативен /облагата от договора е известна към момента на сключването му/; консенсуален /за сключването му е достатъчно постигане на съгласие между страните/. Договорът за продажба е неформален по принцип.

Продавачът има две основни задължения - да прехвърли собствеността /чл. 183 от ЗЗД/ и да предаде продадената вещ /чл. 187 от ЗЗД/. Продажбата има не само облигаторно действие. Съгласно чл. 24 от ЗЗД при договори за прехвърляне на собственост или за учредяване, или за прехвърляне на други вещни права върху определена вещ, прехвърлянето или учредяването настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта. Това е така нареченото вещноправно действие на продажбата. От този момент, продавачът е изпълнил своето задължение да прехвърли собствеността. Тя е преминала върху купувача, заедно с риска от случайното погиване на вещта.

Едно от изключенията на това правило е установено в чл. 24, ал. 2 от ЗЗД. Това изключение се отнася до търговските покупко - продажби, които имат за предмет вещи, определени по своя род, каквито са стоките по процесните сделки. В този случай, според изричната норма на закона, собствеността не се прехвърля като непосредствена последица от сключването на договора, а щом вещите бъдат определени по съгласие на страните или при липса на такова, когато бъдат предадени.

Именно, конкретната индивидуализация на посочената по рода си стока, посредством нейното физическо предаване или определяне по волята на страните, следва да бъде установеният юридическият факт, последицата от който е прехвърлянето на тази материална вещ от данъчно задълженото лице и овластяването другото лице да се разпорежда фактически с нея като неин собственик. Това налага в настоящия процес да се установи къде, кога и как процесните родово определени стоки са били конкретно индивидуализирани по съгласие на страните или пък физически предадени от продавача на купувача по сделката.

Само и единствено установяването на тези обстоятелства, би позволило да се направи несъмнен извод, че процесните доставки на охладени месни продукти са осъществени така, както предвижда правилото на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС. Наложителността на това установяване произтича от обстоятелството, че жалбоподателят черпи за себе си спорното в процеса право на данъчен кредит именно от тези доставки, за всяка една от които твърди да е позитивно проявен юридически факт. Това определя и тежестта на доказване в конкретния казус.

В настоящия случай, органите по приходите са приели, че доставчиците не са представили хронологични извлечения от материални сметки относно заприходяване на стоки по фактури от техни предходни доставчици; не са представили съпътстващи доставката документи – ветеринарни свидетелства и санитарни разрешителни, каквито са изискуеми по специалния закон, третиращ търговията с месо и местни продукти – Закон за ветеринарно – медицинската дейност; не са представени доказателства за конкретно транспортирани количества месо именно с хладилните камиони, придружени с издадени от Национална ветеринарно медицинска служба сертификати; не са представени конкретни данни за лицата, фактически извършили дейностите по натоварване и разтоварване на количествата месо при преките доставчици и жалбоподателя.

В тази връзка, съдът намира следното: по делото не са спорни фактите на наличието на стоки от вида на процесните при жалбоподателя, както и кадрова и техническа обезпеченост на дружеството за извършване на последващи доставки към негови клиенти. Представени са и доказателства за надлежно сертифициран производствен обект в гр. Крън, за преработка на получаваното като суровина охладено месо. Не са спорни по делото и обстоятелствата на надлежно наети складови помещения от преките доставчици в същата складови бази в гр. София, доколкото при ревизията са представени договори за наем.

По отношение направените възражения, че издадените фактури и пътните листове за извършен транспорт, заедно със счетоводното отразяване на стоките по материални сметки на жалбоподателя, са достатъчни доказателства за извършена реална доставка на стоки от вида на процесните, следва да бъде съобразено следното: предмет на доставките са специфични стоки – различни видове и количества месо, за които е налице изискване да бъдат придружени от свидетелства, сертификати или документи за произход, регламентирани в споразуменията за свободна търговия, сключени от Република България и ЕС. В случая се твърди произходът на стоките към преките доставчици да е от ВОП от държави – членки на ЕС и други държави, което предполага наличието на такива съпътстващи документи. Съпътстващи доставките документи са представени само от някои от доставчиците – търговски документи и такива за транспорт на стоките – ЧМР и инвойси, издадени от чуждестранни лица. Дори да се приеме, че е налице пропуск от страна на преките доставчици, който е основание да бъде реализирана евентуална административно – наказателна отговорност, по делото не са представени доказателства за постъпването им именно в твърдяните от част от доставчиците складови помещения в гр. София. Доколкото не са представени изискуемите съгласно ЗВМД и ППЗВМД документи ветеринарно свидетелство или търговски документ, както и здравна или идентификационна маркировка за обозначаване на произход на суровини и храни от животински произход, не може да се твърди несъмнено установен стоков поток на стоки от вида на процесните между жалбоподателя, неговия предходен доставчик и неговите предходни доставчици. При ревизията органите по приходите са извършили проверка на декларираните от самия пряк доставчик данни относно произход на стоките от негови предходни доставчици и са направили неопровергани и в настоящото съдебно производство изводи за липса на обезпеченост за извършване от тях на доставки от вида на процесните.

На следващо място, дори да се приеме, че преките доставчици са разполагали на склад със съответните количества месо, дори да не са придобити от съответните предходни доставчици, отново не са представени изискуемите придружаващи доставката документи за проследяване произхода на месото, съответно транспортирането му. Тук следва да бъде отбелязана потенциалната кадрова, материална и техническа обезпеченост за извършване от прекия доставчик на доставки от вида на процесните, но не и фактическото извършване на транспорт на стоките. От една страна, липсват съответни ветеринарно – медицински свидетелства за извършване на транспорт на месо и други суровини от животински произход от доставчиците, от друга страна – при липса на товарителници не може по несъмнен начин да се установи положителният факт на транспортиране на посоченото във фактурите количество месо. Следва да бъде отбелязано, че допълнително изписаният в ЧМР текст от шофьорите на МПС, което обстоятелство е потвърдено в свидетелските показания, не заменя задължението да бъдат издадени товарителници, да се направи извод, че съответните количества са постъпили в производствения обект на жалбоподателя и то доставени именно от прекия доставчик, издал процесните фактури. Твърдението за незадължителност на издаване на товарителници, доколкото в случая не се касае за обществен превоз, съгласно разпоредбите на Наредба № 33 от 03.11.1999г. на Министерство на транспорта, а на такъв за своя сметка от доставчика, има за последица недоказване на факта на извършен транспорт на определени количества стоки именно до конкретен получател, на точно посочен ден. 

В този смисъл, посредством заключението на вещото лице по назначената съдебно – счетоводна експертиза при първоначалното разглеждане на делото не се установяват нови факти, опровергаващи констатациите на органите по приходите, с изключение на счетоводно отражение на доставките при жалбоподателя и част от доставчиците. В заключението се потвърждават неспорни между страните по делото факти на издаване на фактури за процесните доставки, както и представянето като съпътстващи документи, както и на издаване на фактури от жалбоподателя към негови клиенти с предмет на доставката различни количества месо. Съдът намира за правилен и законосъобразен обжалваният ревизионен акт, в частта му на непризнат данъчен кредит в общ размер на 233 085,41лв., ведно с прилежащите лихви.

Съдът намира за неопровергани и констатациите на ревизиращите органи по приходите, довели до допълнително определяне на данъчни задължения за корпоративен данък за 2012г. и 2013г. При първоначалното разглеждане на делото е прието заключение на съдебно – технологична експертиза, което е направило извод за принципната възможност посредством дълбоко замразяване на суровината охладено месо да се удължи нейния срок на годност с до 180 дни, т.е. да бъде извършена продажба на полученото месо през годината, следваща годината на доставката. Изводът на вещото лице е направени при преглед на данните в дневниците за изходящ контрол и съдържащата се в тях информация за дестинациите, клиентите, вида количеството, партидния номер и срока на годност на експедирания готов продукт.

В този смисъл следва да бъде съобразено следното: не са спорни по делото обстоятелствата, че жалбоподателят разполага с надлежно сертифициран обект за преработка на суровина охладено месо, чрез транжирането й на разфасовки в различни количества, както и на надлежното водене на изискуемата документация. Технологичният процес от приемане на стоките, през обработката им до експедицията на готовата продукция е детайлно проследен в показанията на свидетелите П.и Х., които съдът кредитира като обективни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства, независимо, че изхождат от заинтересовани от изхода на делото лица.

При първоначалното разглеждане на делото не е поставяна задача на вещите лица по съдебно – технологичната и съдебно – счетоводната експертиза да извършат анализ на доставките от доставчиците „***“ ЕООД за 2012г. и „***“ и „***“ ЕООД за 2013г., за да определят количеството шоково замразено месо по партидни номера, съгласно нормативните изисквания. При съдебното обжалване самият жалбоподател е изготвил справка за стоковия поток на доставките от неговите доставчици до неговите клиенти, като в него отново не е посочено какви количества от суровината, закупена от посочените доставчици е подложена на дълбоко замразяване, като по този начин е удължен срокът й на годност със 180 дни. При липсата на конкретен отговор от вещите лица на такива поставени задачи, настоящият съдебен състав намира, че не разполага със специални знания и не може да направи обвръзка между данните в дневника за изходящ контрол, стоковия поток на доставките от доставчиците „***“ ЕООД за 2012г. и „***“ и „***“ ЕООД за 2013г. и да направи несъмнен извод, че намаленият размер на приходите от продажби се дължи именно на различния срок на годност на стоките, съобразно констатациите в ревизионния доклад (л. 560) и заключението на вещото лице по съдебно – технологичната експертиза.

В този смисъл, съдът намира за правилни и законосъобразни констатациите в ревизионния акт за нарушение на принципа за съпоставимост на приходите и разходите, регламентиран в разпоредбата на чл. 4 от ЗСч (отм., действал през процесния период), в следствие на което са осчетоводени по-голям размер разходи за 2012г. и 2013г. и който размер е коригиран в намалени съответно със сумите от 104 262,79лв. и от 27 282,24лв.

С оглед изхода на настоящия правен спор, претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, направена в нарочна молба вх. № 2614/05.02.2018г. следва да бъде уважена. На основание разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК и разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията й към 26.10.2016г.) следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита при първоначалното и при повторното разглеждане на делото от първоинстанционния съд в общ размер на 5 476,95лв. (пет хиляди четиристотин седемдесет и шест лева и деветдесет и пет стотинки). Не следва да бъде присъждано юрисконсултска защита пред касационната инстанция, доколкото ответникът директор на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП не е представляван от процесуален представител.

 

Водим от горното Съдът,

                                     

                                      Р Е Ш И:

 

 ОТХВЪРЛЯ жалбата на «Т.» ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ: ***, с посочен в жалбата съдебен адрес: ****, представлявано от управителя С.И.Т., против РА № Р-16002414000435-091-001/04.05.2015г., издаден от В.И. – главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, възложил ревизията, и Т.К.– главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, В ЧАСТТА, потвърдена с Решение № 591/22.07.2015г. на Директор на Дирекция «Обжалване и данъчно – осигурителна практика» – гр. Пловдив относно непризнат данъчен кредит в общ размер на 233 085,41лв., ведно с прилежащите лихви и допълнително установен корпоративен данък за 2012г. в размер на 14 685,24лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 3 123,24лв. и за 2013г. в размер на 4 511,91лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 501,15лв.

ОСЪЖДА «Т.» ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ: ***, с посочен в жалбата съдебен адрес: ****, представлявано от управителя С.И.Т. да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Пловдив при ЦУ на НАП сумата в размер на 5 476,95лв. (пет хиляди четиристотин седемдесет и шест лева и деветдесет и пет стотинки), представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. 

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му с препис за страните.

 

 

                     

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: