РЕШЕНИЕ
№ 247
гр. С., 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на деветнадесети септември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Гергана Кузманова
при участието на секретаря Сирма Купенова
като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело №
20225440100007 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Т.“ ЕАД гр.С. против
М. М. Г., в която се твърди от ищеца, че на 14.08.2018 г. между страните е сключен
Договор за потребителски кредит № ***, по силата на който ищцовото дружество е
предоставило на ответницата сума в размер на 4 435.09 лв. В чл. 7 ал.1 от Договора е
посочен размера на предоставения кредит, като към отпуснатия кредит се включва
еднократна такса за оценка на риска, в размер на 475.19 лв., дължима в деня на подписване
на договора за кредит, която се финансира от Кредитора и се възстановява от Потребителя с
дължимите месечни вноски съгласно погасителния план предвид заявеното му желание в
искането- декларация (Приложение 3). Съгласно чл.7, ал.2 от Договора, потребителския
кредит за общо ползване, средствата по кредита се превеждат от Кредитора по банкова
сметка Потребителя. В случайте, когато Потребителят е пожелал сключване на застраховки
или да се присъедини към застрахователните програми застрахователните премии,
финансирани от кредитора, се превеждат по сметка на избрания от потребителя
застраховател, за което самият той дава изричното си нареждане и съгласие с подписването
на договора.
Твърди се от ищеца,че в настоящия случай, видно от чл. 7.1, потребителят е
пожелал да сключи застраховка „Живот" в размер на 475.20 лв„ както и застраховка
„Безработица" в размер на 484.70 лв. Общото крайно задължение по Договора (чл.10 от
Договора) възлиза на 7 894.75 лв., която сума е разсрочена на 48 погасителни месечни
вноски, от които 47 в размер на 164.47 лв. и една последна изравнителна вноска в размер на
164.66 лв. Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвява предоставеният
1
кредит, изразен като годишен лихвен процент е в размер на 31.84 % (чл. 9, ал,1 и ал.2 от
Договора). Така предоставената сума, кредитополучателях има задължение да върне на
месечни вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и договорна лихва.
Длъжникът е преустановил предвидените в Договора плащания, съответно е
пропуснал да погаси три последователни месечни вноски, съгласно описания в него
погасителен план, а именно вноски с падежи 15.04,2019 г., 15.05.2019 г., 15.06.2019 г.
Предвид гореизложеното и съгласно чл.16, т.2 от Договора, са възникнали предвидените
предпоставки за обявяване на предсрочна изискуемост на задължението.В Договора е
уредена автоматична предсрочната изискуемост върху непогасеното задължение на клиента
при неплащане на три поредни месечни вноски (осн. чл, 16, ал.2 от Договор за
потребителски кредит). Въпреки това е направен опит да бъде уведомен ответника за
настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Разпоредбите на чл. 25.8 до чл. 25.11 (вкл.)
от Договора за потребителски кредит сочат за съгласие между страните, че взаимната
кореспонденция следва да се изпраща на адреса за контакт, посочен в договора. Това се
явява постоянния и настоящ адрес на ответника. Според чл. 25.10 от Договора при промяна
на адресите за кореспонденция и контакти страните са длъжни да уведмоят за това в писмен
вид. Доказването, че дадено писмо е изпратено до посочения адрес е в тежест на страната,
която е изпратила писмото. Дружеството разполага с писмен документ, според който
уведомлението за предсрочна изискуемост е адресирано до адреса на кредитополучателя,
посочен в процесното съглашение, като постоянен и настоящ. Като видно от приложената
обратна разписка за доставка на пратка , длъжникът е търсен на посочения в договора за
потребителски кредит адрес, където на 27.04.2021 г. лично е получил волеизявлението на
кредитора. От изложената фактическа обстановка е видно, че кредитодателят е предприел
всички възможни действия и е уведомил длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост.
В конкретния случай предсрочната изискуемост е настъпила на 12.10.2020 г., поради
неплащането на три поредни месечни вноски: 15.04.2019 г., 15.05.2019 г., 15.06.2019 г. След
тази конкретна дата длъжникът е загубил възможността да погасява месечно и цялото
вземане на кредитора от 4 080.30 лв. главница и 2 175.84 лв. договорна лихва е станало
незабавно и предсрочно изискуемо.
Твърди се от ищеца,че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК , по което е образувано ч.гр.д. №668/2021г. на РС-С. и е издадена заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК и изп.лист за дължимите суми. Длъжникът е подал в срок
възражение срещу заповедста за изпълние, поради което и с оглед указанията на съда
предявява настоящия иск за установяване на вземането си по издадената заповед за
изпълнение.
Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение
на ответницата, че същата дължи на ищеца сума в общ размер на 7 044.43 лв., от която
неизплатена главница в размер на 4 080.30 лв., договорна лихва в размер на 2 175.84 лв. за
периода от 15.04.2019 г. до - 27.04.2021 г., обезщетение за забава в размер на 788.29 лв. за
периода 15.04.2019 г. до 08.06.2021 г. ведно със законната лихва, считано от 28.06.2021г. до
2
окончателното изплащане на задължението., за които суми по ч.гр.д.№668/2021г. по описа
на РС-С. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК.
Претендира и за разноски в заповедното и в настоящото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата е подала писмен отговор на исковата молба, с
който оспорва иска. С процесният договор ищецът е поел задължение да й предостави
кредит в размер 3 000 лева. Съгласно чл. 7, т. 2.2 от същия, когато потребителят е пожелал
да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните
програми, предлагани от кредитора , частта от средствата по кредита, представляващи
дължимата за конкретната застраховка, се превежда от кредитора директно по банковата
сметка на съответния застраховател -за *** живот- 475,20 и *** Безработица 484,70лв.
Съгласно чл. 7, т. 1 от договора в общия размер на дълга е включена и Еднократната такса за
оценка на риска в размер 475,19 лв., която се дължи в деня на подписване на договора за
кредит.
Твърди се от ответника, че така сключения между страните договор е нищожен,
алтернативно съдържа нищожни клаузи. 1.По отношение на сумата 475,19 лв. еднократна
такса за оценка на риска: Уговорката за заплащане на посочената такса е нищожна, тъй като
не отговаря на изискванията на чл. 10а, ал. 4 ЗПК. Последната гласи, че размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно
определени в договора за потребителски кредит. Посочената таксата е уговорена в чл. 7.1 от
договора като задължителна. Според тази клауза таксата е еднократна, дължима в деня на
подписване на договора за кредит, финансира се от кредитора и се възстановява от
потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план и предвид заявеното
му желание в искането-декларация. Тази уговорка не отговаря на разпоредбата на чл. 10а.
ал. 4 ЗПК, тъй като е неясна - не се разбира за какво точно действие (услуга) се дължи
въпросната сума-равна на 1/6 от отпуснатия кредит. Следователно се заобикалят
изискванията на закона и като такава клаузата е нищожна по аргумент на чл. 21. ал. 1 ЗПК.
Отделно от това, според съдебната практика, доколкото оценката на риска
предхожда сключването на договора, то тази дейност касае усвояването на кредита, във
връзка с което кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони, на
основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Такава клауза противоречи и на чл. 16 ЗПК, която предвижда
императивно задължение за кредитора да оцени кредитоспособността на потребителя преди
да предостави кредит на последния. Клаузата, с която е уговорена такса за оценка на риска,
на практика прехвърля върху самия длъжник финансовата тежест от изпълнението на
задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността
на кандидатстващите за кредит, вменени й с посочената нормата и води до неоправдано
допълнително увеличаване на размера на задълженията по договора. Предвид
формулировките в договора, сумата представляваща оценка на риска е олихвявана,
следователно недължима като формирана въз основа на неравноправна клауза е не само
сумата от 475,19 лв., но и начислените върху нея договорни, евентуално наказателни лихви.
На основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за
3
цел или резултат заобикаляне изискванията на закона, е нищожна и като такава не поражда
права и задължения за страните по заемното правоотношение. Вярно би било да се каже и
че, посредством плащането на тази такса ищецът е целял и постигнал по-висока цена срещу
ползването на кредита. С оглед на това, че таксата е осчетоводена като част от отпуснатия
кредит, то тя не съставлява възнаграждение за действията на кредитора по преценка
платежоспособността на кандидатстващото за кредит лице и риска на кредитора от загуби, а
по съществото си представлява прикрита такса за управление на кредита или прикрита
лихва, върху която отново е начислена лихва. На основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в
договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на
закона, е нищожна и като такава не пораждаща права и задължения за страните по заемното
правоотношение.
Идентична нищожност е налице и по отношение на предвидените и осчетоводени
вземания за заплатени застрахователни премии по застраховки *** живот- 475,20 и ***
Безработица 484,70лв. По делото липсват доказателства за възникване на застрахователно
правоотношение, за плащане на сумите с посоченото основание, съответно и за
предоставяне на преддоговорна информация. От името и за сметка на ответницата
плащания по застраховки не е извършвано.
2.По отношение на клаузата за договорна лихва и нейната нищожност: В чл.9.1 от
договора е предвидено, че лихвения процент, с който се олихвява предоставяния кредит,
изразен като годишен лихвен процент е както следва :31,84 %, а съгласно чл.9.2. Лихвата се
изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер по главницата
на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината. Налице са две самостоятелни основания за да
се приеме неравноправност, респ. нищожност на уговорките за лихва , в т.ч. водещи до
нищожност на целият договор: От така направената формулировка, на дължимата лихва не
става ясно върху коя главница се изчислява същата, дали върху чистата стойност на кредита
- 3000 лева или върху стойността на кредита плюс добавка за дължимите премии по
договора или за застраховка, респ. и върху таксата за оценка на риска. Ако в главницата, въз
основа на която се определя договорната лихва се включат и дължимите такси по
сключените застраховки с налице неравноправно договаряне, тъй като застраховките са
допълнителни услуги, които кредитополучателят е пожелал да ползва и които не следва да
се включват в основата, която определя договорната лихва.
Трайната съдебна практика приема, че при обезпечени кредити може с цел печалба
да се уговаря възнаградителна лихва в двукратния размер на законната лихва, а при
необезпечени кредити, какъвто е и настоящият, до трикратния размер на законната лихва.
Лихви, уговорени над този размер, накърняват добрите нрави. В случая размерът на
годишната лихва е 31,84 %, което надхвърля трикратния размер от 30.00 % при размер на
законната лихва от 10.00 % за периода 01.08.2018г.-01.09.2018г. Или, клаузата, с която е
договорен ГЛП от 31,84%, е нищожна, като противоречаща на добрите нрави и поради
противоречие със закона. В смисъла на изложеното е и постановеното по реда на чл. 290
ГПК Решение № 23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на ВКС, I т. о. практика на ВКС,
4
така и практиката на СЕС относно тълкуване на чл. 6,S 1 от ’ Директива 93/13 ЕИО на
Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори /Решение по дело C-
24j/08 на СЕС, Решение по дело С- 397/11 на СЕС и др. /.
Видно от т.10 на Договора установен е ГПР в размер от 46,88 %, която сума
значително надхвърля договорената -възнаградителна лихва, без да е ясно на какво това
несъответствие се дължи. Изразеното противоречие не се санира от препращането към
Приложение №1 на ЗПК, с което се определя начина за формиране на ГПР. Принципните
установявания там, не правят ясен начина на определяне на ГПР в процесния договор. При
положение, че таксата за оценка на риска, така и плащанията по застраховката са
осчетоводени от самия ищец като част от отпуснатия кредит, то очевидно и върху тях са
начислявани договорни, респ. и наказателни лихви. В договора за потребителски кредит се
съдържат нищожни клаузи и същият не отговаря на изискванията на чл. 22, ал.1 във вр. с
чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, в който случай, за ответницата би възникнало задължение да върне
само чистата сума по кредита. Твърди също,че договорът не е индивидуално договорен.
В с.з. ищецът р.пр. не изпраща представител.Поддържа иска с писмена помла,
подадена от пълномощника муу юриск.Н..
Ответницата р. пр. не се явява. Вместо нея исковете се оспорват от пълномощника й
адв.В. Р..
Съдът след преценка на изложеното в исковата молба и отговора, на
становищата на страните в с.з. и като обсъди събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа страна:
По ч.гр.д.№668/2021г.,образувано по подадено заявление от „Т.” ЕАД гр.С.,
С. районен съд е издал Заповед №301/01.07.2021г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът М. М. Г. да заплати
на кредитора „Т.”ЕАД гр.С. за следните суми по Договор за потребителски кредит № *** /
14.08.2018г: главница в размер на 4 080,30 лв., ведно със законна лихва от 28.06.2021г. до
изплащане на вземането, договорна лихва от 15.04.2019г. до 27.04.2021 г. в размер на 2
175,84 лв., мораторна лихва от 15.04.2019г. до 08.06.2021 г. в размер на 788,29 лв, държавна
такса в размер на 140,89лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лв.
Длъжникът М. М. Г. е подала в срок възражение по чл.414 от ГПК, че не дължи
изпълнение по издадената заповед за изпълнение, поради което с Разпореждане
№1690/26.08.2021г. съдът е указал на заявителя „Т.” ЕАД гр.С., че в едномесечен срок от
съобщаването му може да предяви срещу длъжника М. М. Г. иск за установяване на
вземанията си по издадената по ч.гр.д.№668/2021г. на РС-С. Заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК, като довнесе дължимата ДТ.
Разпореждането е получено от заявителя на 16.12.2021г. и на 07.01.2022г. е
образувано настоящото производство по предявеният от кредитора иск за установяване на
вземането по посочената по-горе заповед за изпълнение.
По делото е представен Договор аза потребителски кредит №***, сключен на
5
14.08.2018г. между ищеца, като кредитор и ответницата, като кредитополучател, с който е
предоставен кредит в размер на 3000,00 лв. Предвидено е кредитополучателя да заплати
сумата 475,20лв.- за застраховка *** Живот, 484,70лв. за застраховка *** Безработица,
както и 475,19лв.- еднократна такса за оценка на риска, която се дължи в деня на
подписване на договора за кредит, финансирассе от кредитора и се възстановява от
кредитополуучателя с дължимите месечни вноски съгласно Погасителния план. Общия
размер на кредита възлиза на сумата от 4 435,09лв. Съгласно чл.9.1 Лихвеният процент, с
който се олихвява предоставеният кредит, изразен като ГЛП е 31,84%. Лихвата се изчислява
ежемесечно- чл.9.2 по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по
кредита на база 30 дни в месеца и 360 дни в година. Съгласно чл.10 –ГПР е в размер на
46,88лв., като общата сума, дължима от потребителя е в размер на 7894,75лв. Срокът на
договора за кредит е 15.08.2022г., като съгласно погасителния план кредита следва да се
погаси на Издължаването на кредита е на 48 месечни погасителни вноски , като 47 са в
размер на 164,47лв. и последната 48-ма вноска в размер на 1,64,66лв. ,като първата вноска е
с падеж 15.09.2018г., а последната- с падеж 15.08.2022г.
От заключението на вещото лице по назначената и изслушана СТЕ се установява, че
на 15.08.2018г. сумата в размер на 3000,00 лева по Договор за потребителски кредит № ***
е изплатена на М. М. Г. в брой в офис на *** АД.
На 28.09.2018 г. ищцовото дружество е превело по сметка на Застрахователя З. АД
средствата за заплащане на застрахователните вноски по застраховки *** живот, като в
общата сума на превода е включена и сумата от 475.20 лева по № на сертификат
******2018. На 28.09.2018 г. ищцовото дружество е превело по сметка на Застрахователя З.
АД средствата за заплащане на застрахователните вноски по застраховки *** безработица,
като в общата сума на превода е включена и сумата от 484.70 лева по № на сертификат
******2018.
По посочения договор за потребителски кредит ответницата Г. е извършила
погасителни вноски в общ размер 1 155.50 лева, с които са погасени 145.79 лева – главница,
796.50 лева - договорна лихва, 209.30 лева – застраховка и 4.21 лева - лихва за забава.
Сумите за застраховки са включени към размера на дължимата главница и са олихвявани с размера
на договорената лихва - 31.84 %.
Размерът на останалите незаплатени задължения по компоненти /за главница,
договорна лихва, обезщетение за забава/ по процесния договор към 28.06.2021 г., при
условие, че на 12.10.2020 г. е обявена предсрочна изискуемост е 5 351.37 лева, вт.ч.: 2
854.51 лева – главница, 1 021.46 лева - договорна лихва към 12.10.2020 г., 1 225.79 лева –
застраховка и 249.61 лева - лихва за забава.
Размерът на останалите незаплатени задължения по компоненти/за главница,
договорна лихва, обезщетение за забава/ по процесния договор към 09.09.2022 г. /датата на
формиране на заключението на експертизата/, при условие, че на 12.10.2020 г. е обявена
предсрочна изискуемост е 5 693.15 лева, в т.ч.: 2 854.51 лева – главница, 1 021.46 лева-
договорна лихва , 1 225,79 лева – застраховка, и 591.39 лева - лихва за забава.
6
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК.
Искът е предявен от и срещу надлежни страни, в едномесечния срок по чл.415, ал.1
от ГПК , предмет на иска са сумите ,за които е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от
ГПК, поради което е процесуално допустим.
Разгледан по същество, предявеният иск е частично основателен, по следните
съображения:
С установителния иск по чл.422 от ГПК се цели да бъде установено по исков ред
съществуването на вземането, за което е била издадена заповед за изпълнение по реда на
заповедното производство. Целта на предявяването на този иск е да се установи безспорно
наличието на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, като подаването на
възражение не води автоматично до отмяна или обезсилване на вече издадената заповед за
изпълнение, а представлява само пречка същата да влезе в сила. В случай, че
производството по иска по чл. 422 ГПК приключи с позитивно решение тази пречка отпада
и заповедта за изпълнение влиза в сила и придобива изпълнителна сила. По този специален
установителен иск в тежест на ищецът е да докаже факта, от който произтича вземането, а
ответника - възраженията си срещу вземането.
Процесният договор за кредит е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит. Разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК регламентира възможността
кредиторът да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани
с договора за потребителски кредит, при ограничението на ал. 2 на същия член, че не може
да иска заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. Оценката на кредитния риск представлява присъща дейност на кредитора.
Последният по занятие предоставя кредитно финансиране, поради което преценяването на
платежоспособността на всеки длъжник е дейност, свързана с основното му занимание и на
основание чл. 10а, ал. 1 ЗПК не следва да събира допълните такси. Записаната в договора
еднократна такса за „оценка на риска“ в размер на 475,19 лв. по същество е прикрита такса
за управление на кредита и цели заобикаляне на забраната, регламентирана в чл. 10а, ал. 2
от ЗПК, поради което уговорката за същата е нищожна на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК,
следователно не поражда права и задължения за страните по процесното облигационно
отношение.
Видно от процесния договор за кредит към него не е налице и ясен погасителен
план, което е в противоречие с нормата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. В чл. 11. 2 от договора са
посочени 48 месечни вноски ( всяка в размер на по 164, 47 лв. ), но не е отразено как се
формират същите т.е. неясно е каква част от посочената месечна вноска представлява
главница, каква част сума за застраховки , съответно за договорна лихва и за такса "оценка
на риска". Предвид това, неизяснено за потребителя остава и обстоятелството дали
кредиторът спазва разписаната в чл. 9. 2 и чл. 9. 3 от договора методика при формиране и
изчисляване на дължимата договорна лихва. Потребителят не би могъл да установи и кои
7
пера от кредита погасява с месечното внасяне на сумата в размер от 164,47 лв.
На следващо място-съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Това налага при изчисляването на ставката на ГПР да се вземат
предвид всички разходи по кредита, свързани с договора за кредит. В случая при
изчислението на ГПР не са взети предвид и сумите, дължими по двете застраховки "***
живот" и "*** безработица", които са включени в погасителния план по договора за кредит.
Ето защо, съдът намира, че ставката на ГПР от 46,88 %, посочена в договора, не отразява
всички дължими суми по кредита. Посочения размер на ГПР е заблуждаващо по-нисък от
действителния, което се преценява от съда като заобикаляне на закона по чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД. Ето защо договорът за кредит е недействителен и на това основание, арг. от чл. 22 от
ЗПК.
С оглед посоченото съдът счита, че Договор за потребителски кредит №
***/14.08.2018г. на основание чл. 22, вр. чл. чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 10 и т. 11 ЗПК е
недействителен.
Съобразно нормата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви
или други разходи по кредита. В случая чистата стойност на усвоения от длъжника
финансов ресурс възлиза на главница в размер на 3959,90 лв. ( от които 3000 лв. са
преведени по банкова сметка на длъжника, а със сумата от общо 959,90 лв. / 475,20 + 484,70 /
е финансирано от кредитора сключването от страна на длъжника на договори за застраховка
„*** Живот“ и „*** Безработица“ със ЗК "***" АД. Сключването на посочените застраховки
се установява от представената по делото Застрахователна полица №***/18.09.2018 г.
Съгласно договора за кредит застрахователната премия се финансира от страна на
кредитодателя и се заплаща от страна на кредитополучателя, ведно с погасителните вноски
по кредита. В чл. 19 от процесния договор изрично е посочено, че при сключване на
договора, потребителят не е длъжен да сключва застраховка.По свое желание и по собствено
усмотрение потребителят може да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към
някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора, без това обаче да е
задължително условие за сключването на самия договор. Предвид посоченото, съдът счита,
че сключването на въпросните застраховки не е част от условията за отпускане на кредита,
като това е станало по изрично искане на самата ответница, направено в подписаното от нея
на 14.08.2018 г. Заявление-декларация за установяване на договорни отношения. Съдът
счита, че между страните по договора за кредит е било постигнато съгласие
кредитополучателя да се застрахова със застраховка "Живот" и застраховка "Безработица" в
ЗК"***"АД, като платените за това от страна на ищеца застрахователни премии в размер на
общо 959,90 лв. следва да се включат като част от главницата в дължимите вноски за
погасяване на кредита от страна на ответницата.
8
От заключението по назначената съдебно- счетоводна експертиза се изяснява, че
ответницата- длъжник по договора за кредит е заплатила по процесния договор сума в
размер от 1 155,50 лв. След като договорът за потребителски кредит е недействителен, то
ответницата не дължи претендираните суми за договорна и мораторна лихви, поради което
заплатената по договора от потребителя сума следва да бъде насочена единствено за
погасяване на дължимата по договора главница. Следователно след като ответницата е
заплатенила сума в размер от 1 155,50 лв., то ответницата дължи на ищеца сумата от 2804,40
лв. - непогасена част от главницата по процесния договор за потребителски кредит., до
който размер установителния иск за главницата се явява основателен. Върху вземането за
главница в размер от 2804,40 лв. се дължи законна лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК в съда / 02.10.2020 г. / до окончателното й изплащане.
За разликата над сумата от 2 804,40лв. до пълния претендиран размер от 4 080,30
лв. искът за главницата следва да бъде отхвърлен. Изцяло следва да бъде отхвърлен искът в
частта за установяване дължимостта на сумата от 2 175,84 лв. – договорна лихва за периода
от 15.04.2019 г. до 27.04.2021г. и на сумата от 788,29 лв – обезщетение за забава за периода
от 15.04.2019г. до 08.06.2021г.
По разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл.80 във вр. чл. 78, ал. 1 ГПК
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 259,36 лв. разноски в
исковото и заповедното производство, съобразно уважената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът съобразно отхвърлената част от иска следва
да бъде осъден да заплати, както следва : на ответницата разноски за вещо лице в размер на
108,34лв., а на осн.чл. 38 ал.2 от ЗА на пълномощника на ответницата-адв.В.Р. адвокатско
възнаграждение в размер на 415,31 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК по отношение на
М. М. Г., ЕГН ********** с адрес гр.С., ул. ***, че същата дължи на "Т." ЕАД, ЕИК *** ,
със седалище и адрес на управление гр.С., ул. ***, сумата от 2 804,40 лв.- главница, дължима
по Договор за потребителски кредит №*** от 14.08.2018г., сключен между страните, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
417 ГПК в съда (28.06.2021г.) до окончателното й изплащане, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 668/2021 г. по
описа на РС- С..
ОТХВЪРЛЯ иска за дължимост на главницата В ЧАСТТА за разликата над
2 804,40 лв. до пълния претендиран размер от 4 080,30 лв. и ИЗЦЯЛО - иска за дължимост
на сумата от 2 175,84лв.– договорна лихва за периода от 15.04.2019г. до 27.04.2021 г. и иска
9
за дължимост на сумата от 788,29 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода
от 15.04.2019 г. до 08.06.2021г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 668/2021 г. по описа на РС- С..
ОСЪЖДА М. М. Г., ЕГН ********** с адрес гр.С., ул.*** да заплати на "Т."
ЕАД, ЕИК *** , със седалище и адрес на управление гр.С., ул.*** разноските в исковото и в
заповедното производство в размер на 259,36лв., съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „Т." ЕАД, ЕИК *** , със седалище и адрес на управление гр.С., ул.***
да заплати на М. М. Г., ЕГН ********** с адрес гр.С., ул.*** разноски за вещо лице в
размер на 108,34лв., съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „Т." ЕАД, ЕИК *** , със седалище и адрес на управление гр.С., ул.***
на осн.чл.38 ал.2 от ЗА да заплати на адв.В. Р. от АК-С. разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 415,31 лв., съобразно отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
10