Р Е Ш Е Н И Е
Номер 205 Година 07.02.2018 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, Х състав, на тридесети януари две хиляди и осемнадесета година, в
публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Драгнева
Секретаря
Б. Ч.
Прокурор
Като
разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело номер 2863 по
описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 от Закона за
устройство на територията (ЗУТ) и чл.145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.219, ал.3 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на Д.Г.В. с ЕГН: **********, с
постоянен адрес *** против заповед № 1834/15.09.2017г. на кмета на община
Несебър. Със заповедта е забранено ползването на част от строеж, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор *** по КК и КР на с.Равда, общ.Несебър
/апартамент 1А-26/ с площ от 54,38 кв.м., с предназначение – жилище апартамент,
електрифициран и водоснабден, находящ се на пети етаж в сграда с идентификатор ***,
представляваща част от „Апартаментен хотел с открит лоби бар и жилищна сграда
със заведение за обществено хранене тип „Бистро“, к-с.“Амара Бутик“ – пета
категория, изграден в поземлени имоти с идентификатори *** и ***, със
собственик Д.Г.В., ползван от нея без да е въведен в експлоатация по
установения ред. В жалбата се прави искане да се отмени заповедта, като
незаконосъобразна и необоснована. В съдебно заседание, поддържа жалбата.
Ответникът – Кмета на Община Несебър, редовно
уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да бъде
отхвърлена, като неоснователна и недоказана и да се присъди юрисконсултско
възнаграждение. Представя писмени бележки.
Административен съд Бургас намира, че жалбата е
процесуално допустима като подадена в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ, от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.
На 13.07.2017г. е съставен констативен
протокол (л.21-24 от делото) за извършена съвместна проверка на работна група
съставена от служители на община Несебър и РУ Несебър на жилищна сграда,
находяща се в с.Равда, „Апартаментен хотел с открит лоби бар и жилищна сграда със заведение за обществено хранене
тип „Бистро“ /к-с „Амара бутик“/. При проверката е констатирано, че към датата
на извършването и́ самостоятелен обект с идентификатор *** по КК и КР на
с.Равда, община Несебър, /апартамент № 1А-26/, с предназначение
жилище-апартамент е собственост и се ползва от Д.Г.В..
Констативен акт № 55/17.07.2017г. (л.16-17 от делото)
е съставен от служители при Община Несебър, за извършена проверка на самостоятелен
обект с идентификатор *** по КК и КР на с.Равда,
община Несебър, /апартамент № 1А-26/,, находящ се в сграда от строеж „Апартаментен
хотел с открит лоби бар и жилищна сграда
със заведение за обществено хранене тип „Бистро“ /к-с „Амара бутик“/. В акта е
посочено, че Д.В. е собственик на имота и самостоятелния обект, който обект се
ползва от нея, без сградата да е въведена в експлоатация, съгласно чл.177, ал.3
от ЗУТ, с което е нарушена разпоредбата на чл.178, ал.1 от ЗУТ.
Констативният акт е изпратен на жалбоподателя с писмо
изх.№ Н2-КС-5688/20.07.2017г. (л.13 от делото), като е получен лично на
21.07.2017г., съгласно представената товарителница (л.20 от делото).
Срещу констативния акт не са постъпили писмени възражения.
Със заповед № 1834/15.09.2017г. от
изпълняващия длъжността кмет на община Несебър (л.9-10 от делото) е забранено
ползването на част от строеж, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
*** по КК и КР на с.Равда, общ.Несебър /апартамент 1А-26/ с площ от 54,38
кв.м., с предназначение – жилище апартамент, електрифициран и водоснабден,
находящ се на пети етаж в сграда с идентификатор ***, представляваща част от
„Апартаментен хотел с открит лоби бар и жилищна сграда със заведение за
обществено хранене тип „Бистро“, к-с.“Амара Бутик“ – пета категория, изграден в
поземлени имоти с идентификатори *** и ***, със собственик Д.Г.В., ползван от
нея без да е въведен в експлоатация по установения ред.
Заповедта е съобщена с писмо изх.№ Н2-КС-6843/19.09.2017г.
(л.11 от делото), като е получена на 28.09.2017г. от лицето, съгласно
представените товарителници (л.12 от делото).
Заповедта е обжалвана с жалба вх.№ Н2-КС-6843-001/06.10.2017г.(л.4-5
от делото), подадена в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ.
В хода на съдебното производство не са
ангажирани доказателства от жалбоподателя, въпреки указаната и́ от съда
доказателствената тежест, в определение № 2330/20.10.2017г. (л.27-29 от
делото).
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът
преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК.
Заповед № 1834/15.09.2017г. е издадена
от изпълняващия длъжността кмет на община Несебър, който се явява компетентен
орган, с оглед разпоредбата на чл.178,
ал.6 от ЗУТ и заповед № 1861/16.11.2015г. на кмета на община Несебър (л.13 от
делото). Със заповед № 1861/16.11.2015г. на кмета на
община Несебър е разпоредено на Виктор
Борисов Борисов - заместник кмет „Правно обслужване и общинска собственост“ да
замества кмета на община Несебър за времето през което не упражнява
правомощията си поради ползване на отпуск, болнични или поради други обективни
причини. Със заповед № 4/17.08.2017г. на председателя на Общински съвет Несебър
(л.14 от делото), кмета на община Несебър е командирован в чужбина за периода
от 12.09.2017г. до 16.09.2017г. включително. Съгласно ТР № 4/04 г. на ОСС на
ВАС, заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия,
е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид
необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по
силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му
от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява
правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на
замествания орган. С оглед на така представените заповед за заместване и
заповед за командироване, както и нормата на чл.178, ал.6 от ЗУТ, обжалваната
заповед се явява издадена от компетентен орган.
Заповед № 1834/15.09.2017г. на кмета на община Несебър
е издадена при спазване на установената писмена форма, в съответствие с
процесуалните и материалноправните
разпоредби на закона.
Преди издаване на заповедта
е изпълнена процедурата предвидена в чл.178, ал.6 от ЗУТ и е съставен
констативен акт. Актът е връчен на жалбоподателя, който е имал възможност да
направят писмени възражения срещу него.
Съгласно чл.178, ал.1 от ЗУТ, не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са
въведени в експлоатация от компетентния орган по чл.177.
Съгласно чл.178, ал.6 от ЗУТ, при нарушения на ал.1 и 4 на строежи от четвърта и пета категория кметът
на общината или упълномощено от него длъжностно лице въз основа на съставен
констативен акт забранява с мотивирана заповед ползването на строежите и
разпорежда тяхното освобождаване, прекъсване на захранването им с електрическа
и топлинна енергия, с вода, газ, телефон и други. Разпореждането е задължително
за доставчиците и се изпълнява незабавно.
Видно от цитираните правни норми, за да
бъде издадена заповед по реда на чл.178, ал.6, във връзка с ал.1 от ЗУТ, е необходимо,
да са налице следните материалноправни предпоставки – строеж, за който да се
изисква издаване на разрешение за ползване, да няма издадено такова разрешение
и обекта реално да се ползва. Тези предпоставки в случая са налице.
Не се оспорва по делото, че обекта „Апартаментен
хотел с открит лоби бар и жилищна сграда със заведение за обществено хранене
тип „Бистро“, к-с.“Амара Бутик“, представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от
ДР на ЗУТ. Този строеж е пета категория съгласно чл.137, ал.1, т.5, б.“а“ от ЗУТ, Наредба № 1/30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи и
издаденото разрешение за строеж № 89/30.09.2009г. на главния архитект на община
Несебър (л.41 от делото). Ето защо, правилно административния орган е приел, че
той подлежи на въвеждане в експлоатация по реда на чл.177, ал.3 от ЗУТ.
Констативният акт, по своята правна същност е официален свидетелстващ документ и има обвързваща съда материална доказателствена сила, относно удостоверените в него факти и обстоятелства, до опровергаване на верността им, чрез съответните доказателства.
В хода на съдебното
производство от жалбоподателя не са ангажирани никакви доказателства, които да
опровергаят фактическите и правни
основания изложени в заповедта, а именно, че част от строежа, представляваща самостоятелен
обект с идентификатор *** по КК и КР на с.Равда, общ.Несебър /апартамент 1А-26/,
се ползва към момента на извършване на проверката – 13.07.2017г.. Това обстоятелство
не е оспорено от Д.В., нито в сезиращата съда жалба, нито в проведените по
делото открити съдебни заседания.
С оглед така
ангажираните доказателства, правилно административния орган е приел, че към
момента на извършване на проверката през 2017г. описаната част от строежа се е
ползвал от жалбоподателя.
В сезиращата съда жалба не се твърди и
по делото не са представени доказателства строежа да е въведен в експлоатация
по съответния ред и след като част от него реално се е ползвала, то правилно е
прието от административния орган, че са налице материалноправните предпоставки
за издаване на процесната заповед. Следва да се има в предвид, че причините, поради
което строежът не е въведен в експлоатация са без значение при преценка
материалната законосъобразност на оспорената заповед, тъй като законът е
категоричен, относно недопустимостта на ползването на строеж, който не е
въведен в експлоатация.
В случая не е налице и
отменително основание по чл.146, т.5 от АПК, тъй като обжалваната заповед не
противоречи на целта на закона. Кмета на община Несебър се явява
административния орган който следи за законосъобразното ползване на извършените
на територията на общината строежи. При правилно установеното наличие на
основания по чл.178, ал.6 от ЗУТ за забрана ползването на строежа, след
изпълнение на законоустановената процедура, заповедта е издадена в съответствие
с целите на закона, а именно да не се допуска ползването на строежи или части
от тях, които не са въведени в експлоатация по предвидения в закона ред.
С оглед на изложеното обжалваната
заповед, като издадена при наличието на материалноправните предпоставки на
чл.178, ал.6 от ЗУТ, за налагане на забрана за ползване на строежи се явява
законосъобразна, а жалбата на Д. Велкова е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на делото, направеното от ответника
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно,
поради което следва да му се присъдят такова в размер на 100,00 лева, определено
на основание чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, във връзка с
чл.77, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд гр.Бургас, десети състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Д.Г.В. с ЕГН: **********,
с постоянен адрес *** против заповед № 1834/15.09.2017г. на кмета на община
Несебър.
ОСЪЖДА Д.Г.В.
с ЕГН: **********, с постоянен адрес *** да заплати в полза на Община Несебър
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева (сто лева).
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: