№ 406
гр. К., 24.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20225510101373 по описа за 2022 година
Гражданско дело № ***/2022 г. по описа на Районен съд-К. е образувано по
предявен иск от „********“ АД, ЕИК ******, гр. С., чрез П.С.Х. -
юрисконсулт против И.И.К. с постоянен и настоящ адрес гр. К., ул. „*****"
***, ЕГН ********** с правно основание чл. 422, ал. 1, с цена на иска 3 430
евро. Ищцовото дружество чрез процесуалния си представител сочи, че на
****** г. в гр. С.З. между кредитодателя „********" АД и кредитополучателя
И.И.К. бил сключен договор № *******/****** г. за банков кредит („договор
за банков кредит"), по силата на който „********" АД предоставила на
кредитополучателя И.И.К. банков кредит в размер на 2340 евро за погасяване
на задължения. Крайният срок за погасяване на кредита бил 20.11.2020 г.
Кредитополучателят И.И.К. дължал на „********" АД годишна
възнаградителна лихва в размер на базовия лихвен процент (БЛП) на
„********" АД за евро, увеличен с надбавка от 10,01 пункта, като към датата
на сключване на договора за банков кредит БЛП за евро е в размер на 7,99%
годишно и след сключване на договора за банков кредит стойността на БЛП
за евро не била променяна. Към датата на сключване на договора за банков
кредит годишният процент на разходите бил в размер на 20,83%.
Кредитополучателят И.И.К. дължал на „********" АД годишна наказателна
лихва за забава в размер на годишната възнаградителна лихва плюс
наказателна надбавка в размер на законната лихва. На 19.11.2010 г. банковият
кредит бил усвоен чрез заверяване със сумата от 2340 евро на
разплащателната сметка на И.И.К.. Сочи, че от 20.12.2010 г.
кредитополучателят И.И.К. бил в забава на плащанията по договора за банков
кредит, поради което не били платени 120 вноски по погасителния план.
Освен вноските по погасителния план кредитополучателят И.И.К. не е платил
и начислената наказателна лихва за забава. Сочи, че по силата на т. 3 от
договора за банков кредит вземанията на „********" АД от
кредитополучателя И.И.К. били изцяло изискуеми от 20.11.2020 г. поради
1
изтичане на срока за погасяване на банковия кредит. При настъпване на
изискуемостта на банковия кредит на 20.11.2020 г. поради изтичане на срока
за погасяване на кредита кредитополучателят И.И.К. не е погасил всички свои
задължения по договора за банков кредит и към ******* г. общият размер на
просрочената и непогасена сума по договора за банков кредит възлизала на
8294,59 евро, от които: 2340 евро - главница, 2742,83 евро - възнаградителна
лихва от 20.12.2010 г. до 12.03.2020 г., 70,84 евро - възнаградителна лихва от
13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., 14,01 евро - възнаградителна лихва от
14.05.2020 г. до 20.11.2020 г., 1919,73 евро - наказателна лихва за забава от
20.12.2010 г. до 12.03.2020 г. и 1207,18 евро - наказателна лихва за забава от
14.05.2020 г. до 17.03.2022 г. На ******* г. „********" АД подала заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу
кредитополучателя И.И.К. въз основа на извлечение от счетоводните си
книги. Било образувано ч.гр.д. № ***/2022 г. по описа на Районен съд – К., на
21.03.2022 г. била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК № ***/21.03.2022 г., срещу която
длъжникат И.И.К. подал възражение. Моли съда да постанови решение за
установяване на вземанията на ищеца „********" АД като кредитодател от
ответника И.И.К. като кредитополучател по договор № ******/****** г. за
банков кредит за следните суми: 2340 евро (две хиляди триста и четиридесет
евро) -главница, 2742,83 евро (две хиляди седемстотин четиридесет и две
евро и осемдесет и три евроцента) - възнаградителна лихва по т. 4 от договора
за банков кредит от 20.12.2010 г. до 12.03.2020 г., 70,84 евро (седемдесет евро
и осемдесет и четири евроцента) -възнаградителна лихва по т. 4 от договора
за банков кредит от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., 14,01 евро (четиринадесет
евро и един евроцент) - възнаградителна лихва по т. 4 от договора за банков
кредит от 14.05.2020 г. до 20.11.2020 г., 1919,73 евро (хиляда деветстотин и
деветнадесет евро и седемдесет и три евроцента) - наказателна лихва за
забава по т. 10 от договора за банков кредит от 20.12.2010 г. до 12.03.2020 г. и
1207,18 евро (хиляда двеста и седем евро и осемнадесет евроцента) -
наказателна лихва за забава по т. 10 от договора за банков кредит от
14.05.2020 г. до 17.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от
******* г. до изплащане на олихвяемото вземане, за които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК
№ ***/21.03.2022 г. по ч.гр.д. № ***/2022 г. по описа на Районния съд - К..
Моли съда в полза на ищеца „********" АД да бъдат присъдени: законната
лихва върху главницата от ******* г. до изплащане на олихвяемото вземане;
разноските в заповедното производство по ч.гр.д. № ***/2022 г. по описа на
Районния съд - К. в размер на 374,46 лв. (триста седемдесет и четири лева и
четиридесет и шест стотинки) и разноските в настоящото исково
производство, за които ще се представи списък по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника
чрез адв. Ивелина Димитрова, АК-С.З.. Счита исковата молба за допустима и
редовна, но неоснователна. Счита предявените искове по отношение на
претендираната главница и възнаградителни лихви за частично
неоснователни по размер поради изтекла в полза на отевтника погасителна
давност за голяма част от тях, поради което и същите не подлежат на
принудително събиране. Сочи, че между страните по делото е възникнало
облигационно отношение, по силата на което банката отпуснала на ответника
сумата от 2340 евро, а същият се задължил да върне сумата от 5178,23 евро в
срок до 20.11.2020г. съгласно Погасителен план. Предоставеният кредит бил
2
усвоен чрез заверяване на разплащателната сметка на И.К. в „********" АД
на 19.11.2010г. Сочи, че не се прилагали доказателства от страна на ищеца в
подкрепа на това твърдение, то следвало това да бъде доказано чрез
поисканата съдебно - счетоводна експертиза. Видно от изложеното в молбата,
И.К. бил в забава от 20.12.2010г. като не е платил нито една от дължимите
120 броя погасителни вноски. От приложените към исковата молба писмени
доказателства не се установявало банката да е правила постъпки за обявяване
на отпуснатия кредит за предсрочно изискуем. Такова твърдение липсвало и в
самата искова молба. Посочено било, че по силата на т. 3 от сключения между
страните договор за банков кредит, вземанията на „********" АД спрямо
И.К. са изцяло изискуеми от 20.11.2020г. поради изтичане на срока за
погасяване на кредита. Ищцовото дружество подало заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК в Районен съд - К.
на *******г., като това било първото действие, с което е прекъсната течащата
в полза на длъжника погасителна давност. Последната течала отделно за
всяка вноска от погасителния план, неразделна част от договора за банков
кредит, от момента на настъпване на изискуемостта на съответната вноска до
изтичане на предвидения в закона давностен срок. Поради това счита
претенцията на банката за главницата по отпуснатия от нея кредит, включена
в погасителните вноски за периода преди 18.03.2017г. за неоснователна като
погасена по давност. Твърди, че съобразно трайната съдебна практика
вземанията за главница съставлявали частични плащания, които се
погасявали с общата петгодишна давност, течаща от датата на настъпване на
изискуемостта на съответната погасителна вноска. В този смисъл счита, че
вземанията на ищеца за главница по погасителни вноски, станали изискуеми
преди 18.03.2017г. (от № 1 до № 76 включително), са погасени по давност,
респективно дължаща е главницата единствено по погасителни вноски от №
77 до № 120, чийто размер е 1358,27 евро, видно от последната графа на
вноска № 76 от приложения погасителен план. По отношение на претенцията
за възнаградителни лихви - като периодични плащания се посгасявали с
изтичане на тригодишна давност на основание чл. 111, б. „в" от Закона за
задълженията и договорите. Съгласно чл. 111,6. „в" от ЗЗД с изтичане на
тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други
периодични плащания. Претендираните договорни лихви за периода преди
18.03.2019г. били погасени по давност. Дължима била възнаградителна лихва
единствено за периода от 18.03.2019г. до крайната дата на договора -
20.11.2020г. и то върху главницата, дължима след 18.03.2017г., тъй като
дължимата преди тази дата главница била погасена по давност, а с погасяване
на главното задължение се погасявали и акцесорните такива, каквото е и
задължението за лихва. Счита, че претенциите на ищеца както по отношение
на дължимата главница, така и по отношение на дължимата от ответника
възнаградителна лихва, са частично неоснователни по размер, тъй като по -
голяма част от претендираната сума била погасена в резултат от изтекла в
полза на ответника погасителна давност. Счита, че претенцията на ищеца за
възнаградителни лихви във вида, в който била предявена, за неясна - въпреки
наличието на погасителен план, в който изрично бил посочен размера на
главницата и на възнаградителната лихва на всяка една погасителна вноска, в
исковата молба, и в заявлението за издаване на заповед за изпълнение тези
лихви били претендирани като отделни вземания за три периода - от
20.12.2010г. до 12.03.2020г., от 13.03.2020г. до 13.05.2020г. и от 14.05.2020г.
до 20.11.2020г. Неясен бил начинът, по който ищецът е изчислил размера на
3
тази възнаградителна лихва и защо той се разминава с този, посочен в
погасителния план за всяка една вноска за тези периоди. Намира предявените
искове за възнаградителна лихва за неоснователни и моли съда да бъдат
отхвърлени като такива. По отношение на предявените искове за наказателна
лихва – счита същите за изцяло неоснователни поради нищожност на
клаузата в договора за банков кредит, с която същите са уговорени. Сочи, че
съгласно т. 10, изр. 1 от Договора за банков кредит - плащания, дължими, но
неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на
кредитополучателя в банката, се отнасят в просрочив и се олихвяват с
договорения в раздел II, т. 4 лихвен процент плюс наказателна надбавка в
размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на
съответната вноска, независимо от това дали падежът е в неработен ден.
Разпоредбата на чл. 33, ал.1 от Закона за потребителския кредит, действаща
към момента на сключване на договора за кредит между страните,
предвиждала, че при забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Съгласно
следващата алинея на чл. 33 от ЗПК, когато потребителят забави дължимите
от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва. Същевременно чл. 21, ал. 1 от ЗПК предвижда, че всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на този закон, била нищожна. В този смисъл на
основание цитираната разпоредба счита, че предвидената в т. 10, изр. 1 клауза
от договора за банков кредит е нищожна поради противоречие с императивна
разпоредба на закона и не следва да бъде прилагала. Отделно от това, чл. 24
от ЗПК предвиждал, че за договора за потребителски кредит се прилагат
разпоредбите и на чл. 143 до 148 от Закона за защита на потребителите. В
настоящия случай счита, че т. 10, изр. 1 от Договора за банков кредит,
сключен между страните била именно такава клауза, тъй като предвиждала
необосновано високо обезщетение под формата на наказателна лихва, която
кредитополучателят следвало да заплати на банката в случай на забава от
негова страна. Тази клауза е нищожна и на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП,
която предвижда . Счита, че претенцията на ищеца за наказателна лихва е
изцядо неоснователна поради нищожност на клаузата в договора, която я
предвижда. В случай, че не приеме тези съображения, моли съда да приемете,
че ответникът дължи единствено законната лихва за забава върху
просрочените главници след 18.03.2017г. и то за периода от 18.03.2019г., тъй
като лихвите, дължими преди този период също са погасени по давност на
основание чл. 111,6. „в" от ЗЗД - по отношение на тях са изминали повече от
три години преди прекъсването на давността чрез подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение от страна на банката на *******г. Моли
съда да остави без уважение исковата молба и предявените с нея кумулативно
съединени искове. Претенедира за разноски по делото.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
Предявен е иск по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, който представлява специален
положителен установителен иск с предмет съдебно установяване, че
вземането на кредитора съществува, т. е. че присъдената със заповедта за
изпълнение сума се дължи. По този иск кредиторът следва да докаже факта,
от който вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си срещу
вземането.
Видно от приложеното ч.гр.д. № ***/2022 г. по описа на Районен съд – К.,
съдът по заявление от ******* г. е издал заповед № ***/21.03.2022 г. за
4
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК за
сумата 2 340,00 евро за главница, представляваща задължение по Договор
№ *******/****** г. за банков кредит с 2 742,83
евро – възнаградителна лихва по т. 4 от договор за банков кредит от
20.12.2010 г. до 12.03.2020 г.; с 70,84 евро – възнаградителна лихва,
начислена по т.4 от договор за банков кредит от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г.;
с 14,01 евро – възнаградителна лихва по т. 4 от договора за банков кредит
14.05.2020 г. до 20.11.2020 г.; с 1 919,73 евро – наказателна лихва за забава по
т. 10 от договор за банков кредит от 20.12.2020 г. до 12.03.2020 г.; с 1 207,18
евро – наказателна лихва за забава по т. 10 от договор за банков кредит от
14.05.2020 г. до 17.03.2022 г. и законна лихва върху главницата, считано от
******* г. до изплащане на вземането, както и сумата 374,46 лева - разноски
по делото. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило възражение от
длъжника и в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК е подадена настоящата искова
молба.
Ищецът претендира вземане по Договор № ******* за банков кредит,
сключен на ****** г. с ищцовата банка, по силата на който банката се е
задължила да предостави на кредитополучателите банков кредит в размер на
2340 евро за погасяване на задължения. Неразделни части от договора за
банков кредит са Общите условия на "********" АД за кредити на физически
лица и погасителният план. Крайният срок за погасяване на кредита е
20.11.2020г. Годишната възнаградителна лихва е в размер на базовия лихвен
процент (БЛП) на "********" АД за евро, увеличен с надбавка от 10, 01
пункта, като към датата на сключване на договора за банков кредит БЛП за
евро е в размер на 7, 99% годишно. След датата на сключване на договора за
банков кредит стойността на БЛП за евро не е променяна. Годишната
наказателна лихва за забава е в размер на годишната възнаградителна лихва
плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва. Банката имала право
да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем с писмено предизвестие до
кредитополучателите, за срок, определен от банката, в случай че
кредитополучателите не извършат което и да е плащане по договора (не
осигурят авоар по разплащателната сметка) повече от 5 работни дни след
датата, на която плащането е станало изискуемо (т. 10.1.2, б. "а" от общите
условия).
По делото е представен погасителен план, от който е видно, че погасяването
на задължението на ответника следва да стане на 120 месечни вноски.
За изясняване обстоятелствата по делото съдът е назначил съдебно-
икономическа експертиза, чието заключение е прието изцяло като
компетентно и добросъвестно изготвено и отговарящо на поставените задачи.
Видно от същото средствата по Договор №*******/****** г. за банков
кредит са усвоени на 19.11.2010 г., чрез заверяване със сумата 2 340,00 /две
хиляди триста и четиридесет/ евро на разплащателната сметка с IBAN
******** в „********" АД с титуляр И.И.К.. След сключване на договор
№*******/****** г. за банков кредит стойността на базовия лихвен процент
на „********" АД за кредити в евро не е променян. От 20.12.2010 година
кредитополучателят И.И.К. е в забава на плащанията по Договор
№*******/****** г. за банков кредит. При изтичане на 20.11.2020 година на
срока за погасяване на кредита кредитополучателят И.И.К. не е погасил
изцяло задълженията си към „********" АД по Договор №*******/****** г.
за банков кредит. Експертът уточнява, че общата стойност на задължението
към ******* г. - датата на подаване на Заявлението по чл.417 ГПК е 8 294,59
5
/осем хиляди двеста деветдесет и четири евро и 59 цента/ евро, формирано по
отделни елементи на дълга, както следва: главница- 2 340,00 евро;
възнаградителна лихва- 2 742,83 евро; възнаградителна лихва- 70,84 евро;
възнаградителна лихва-14,01 евро; наказателна лихва -1 919,73 евро;
наказателна лихва за забава- 1 207,18 евро. Възнаградителната лихва от 2
742,83 евро е изчислена за периода от 20.12.2010 г. до 12.03.2020 година /по
т.4 от Договора за банков кредит/. Възнаградителната лихва от 70,84 евро е
изчислена за периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 година по т.4 от
Договор за банков кредит /период на Извънредно положение/.
Възнаградителната лихва от 14,01 евро е изчислена за периода от 14.05.2020
г. до 20.11.2020 година по т.4 от Договор за банков кредит. Наказателната
лихва за забава по т. 10 от Договора за банков кредит от 1 919,73 евро е
изчислена за периода от 20.12.2010 година до 12.03.2020 година.
Наказателната лихва за забава по т. 10 от Договора за банков кредит от 1
207,18 евро е изчислена за периода от 14.05.2020 година до 17.03.2022 година.
След ******* година - датата на подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК,
ответникът И.И.К. не е извършвал доброволно погасяване на дължими суми
по Договор за банков кредит №*******/****** г., в това число и частични.
Размерът на дължимата от И.И.К. главница по Договор №*******/****** г. за
банков кредит за периода от 18.03.2017 година до 20.11.2020 година е в
размер на 1 381,50 /хиляда триста осемдесет и едно евро и 50 цента/ евро.
Размерът на дължимата от И.И.К. възнаградителна лихва по т.4 от Договор
№*******/****** г. за банков кредит за периода от 18.03.2019 година до
20.11.2020 година е в размер на 535,09 /петстотин тридесет и пет евро и 09
евроцента/ евро. Размерът на обезщетението за забава по т.10 от Договор
N9*******/****** г. за банков кредит за периода от 18.03.2019 година до
******* година изчислена върху главница в размер на 620,34 евро -
представляваща, сбора от неплатени главници за периода 18.03.2017г. до
20.03.2019г. и следващите ги по погасителен план до 20.11.2020 година -
крайния падеж на кредита е 919,33 евро /деветстотин и деветнадесет евро и 33
евроцента/. Лихвата за забава, в размер на законната лихва за периода от
18.03.2019 година до ******* година, изчислена върху главница в размер на
620,34 евро - представляваща, сбора от неплатени главници за периода
18.03.2017г. до 20.03.2019г. и следващите ги по погасителен план до
20.11.2020 година - крайния падеж на кредита, експертизата пресметна,
съгласно изискванията на ПМС No 426 от 18.12.2014 год. и Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение и за преодоляване на
последиците, помесечно в Приложение №l. Същата е в размер 328,33 / триста
двадесет и осем евро и 33 евроцента / евро.
От така установеното, съдът прави следните правни изводи:
Страните са обвързани от облигационно правоотношение по силата на
Договор № *******/****** г. за банков кредит, между "********" АД и
кредитополучателя И.И.К., ищецът предоставил на последния банков кредит
в размер на 2340 евро. Крайният срок за погасяване на кредита е 20.11.2020 г.
В случая спорното материално правоотношение попада в легалната
дефиниция на договора за потребителски кредит, дадена в чл. 9, ал. 1 ЗПК,
според която това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. С
оглед на това по отношение на процесния договор намират приложение
6
разпоредбите на ЗПК.
Претендираната неустойка за забавено изпълнение противоречи на чл. 33, ал.
1 и 2 ЗПК, според който при забава на потребителя кредиторът има право
само на законната лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата. Посочената норма е императивна и не допуска уговарянето на
неустойка /наказателна лихва/ за забава на плащането на кредитополучателя
по договор за потребителски кредит. Ето защо клаузата по т. 10 от договор №
*******/****** г. за банков кредит, се явява нищожна на основание чл. 26,
ал. 1, т. 1 ЗЗД – поради противоречие със закона. Същата не поражда правни
последици и претендираната въз основа на нея наказателна лихва не се дължи
от ответника. В тази част претенцията на ищеца следва да бъде изцяло
оставена без уважение.
Ответникът е направил възражение за погасяване по давност на вземането на
ищеца. По отношение вземането за главница съдът счита, че е приложима
общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД, доколкото се касае не за
периодично плащане, а за единно вземане, по което кредиторът се е съгласил
да получи изпълнение на части /в този смисъл решение 38/26.03.2019 г. по т.
д. № 1157/2018 г. на ІI т. о. на ВКС/. Що се отнася до вземанията за лихви,
досежно тях е приложима кратката тригодишна давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че давността започва да тече
от датата на изискуемостта на вземането. В свое решение 45/17.06.2020 г. по
т. д. № 237/2019 г. на ІI т. о. на ВКС се произнесъл, че началният момент, от
който започва да тече давностният срок за вземания за главница по
погасителни вноски по договор за банков кредит, е моментът на
изискуемостта на съответната вноска, а не датата на уговорения краен срок за
погасяване на кредита. Съгласно разяснителната част на Тълкувателно
решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. по тълк. д № 3/ 2011 г. на ОСГТК на
ВКС погасителната давност е установена в обществен интерес и целта е да се
стимулира своевременното упражняване на субективните граждански права.
Посочено е, че чрез този институт на кредитора се отнема възможността да
иска принудително осъществяване на своето право. Тя служи за гарантиране
на правната сигурност като допринася за бързото развитие и уреждане на
гражданските правоотношения, което е в интерес на всички. Въз основа на
така даденото тълкуване в задължителната практика на ВКС относно целите
на института на погасителната давност и предвид обстоятелството, че
погасителната давност е свързана с бездействие на кредитора –
неупражняване на негово субективно право, за което същият може да търси
изпълнение, на основание чл. 114 ЗЗД началният момент на течението на
давностния срок винаги е свързано с изискуемостта на вземането на
кредитора, тъй като това е моментът, от който той може да търси изпълнение.
С оглед на това, неупражняването на правото в рамките на давностния срок
води до погасяване на правото на принудително изпълнение. Когато
вземането на банката по кредита е разсрочено на отделни погасителни вноски,
изискуемостта на съответната част от главницата настъпва в различни
моменти по силата на постигнатото от страните съгласие, което има силата на
закон между тях. За съответната част от главницата изискуемостта настъпва с
изтичането на срока за плащането й, от който момент за тази част кредиторът
може да търси изпълнение, вкл. и по съдебен /принудителен/ ред, поради
което бездействието му се санкционира с течене на давностния срок по
отношение на тази част от вземането по кредита. Да се приеме противното,
означава да не се зачете волята на страните по договора относно различната
7
изискуемост на частите от главницата по всяка от дължимите вноски и
свързаното с нея течене на давността. В случая не става въпрос за предложено
частично изпълнение от страна на длъжника без съгласието на кредитора, а за
разсрочено изпълнение на главницата по кредита, за което страните са
постигнали съгласие още при сключването му или с допълнително
споразумение. Ето защо не може да се приеме, че при положение, че
кредиторът има право да търси изпълнение от изискуемостта за съответната
част от вземането, бездействието му да го направи не води до течене на
давностен срок за тази част от вземането.
Поради изложеното съдът намира, че всички вноски, чиято изискуемост е
настъпила преди повече от пет години от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на ******* г., /т. е. падежираните преди
18.03.2017 г. / са погасени по давност – вноски от 77 до 120 по заявлението и
исковата молба/с падежи от 20.03.2017 г. до 20.11.2020 г. /. Съгласно
заключението на съдебно-счетоводната експертиза размерът на дължимата
главница за периода от 18.03.2017 година до 20.11.2020 година е в размер на 1
381,50 /хиляда триста осемдесет и едно евро и 50 цента/ евро. В останалата
част претенцията следва да бъде оставена без уважение – не е установена
нейната дължимост, тъй като същата е погасена по давност.
По същите съображения погасени по давност са и претендираните
възнаградителни лихви, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три
години от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на ******* г. /тъй като всички те са падежирани преди 18.03.2019
г. / Видно от заключението на вещото лице размерът на дължимата от
ответника възнаградителна лихва по т.4 от Договор №*******/****** г. за
банков кредит за периода от 18.03.2019 година до 20.11.2020 година е в
размер на 535,09 /петстотин тридесет и пет евро и 09 евроцента/ евро. Поради
погасяване по давност на част от задълженията, не е установена дължимост на
общо търсената сума от 2827,68 евро за възнаградителни лихви и искът
следва да бъде отхвърлен за разликата над 535,09 /петстотин тридесет и пет
евро и 09 евроцента/ евро.
По тези съображения съдът намира, че предявеният иск по чл. 415, ал. 1, т. 1
ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен за сумата 1 381,50 /хиляда
триста осемдесет и едно евро и 50 цента/ евро за главница по договор №
*******/****** г. за банков кредит, както и за 535,09 /петстотин тридесет и
пет евро и 09 евроцента/ евро възнаградителна лихва, ведно със законната
лихва върху главницата от ******* г. до изплащане на сумите, присъдени със
заповед № ***/21.03.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № ***/2022 г. по описа на Казанлъшкия
районен съд. В останалата част искът по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК е
неоснователен и следва да бъде оставен без уважение.
Относно разноските:
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК и
мотивите към нея, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422,
респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
следва да разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство, с осъдителен диспозитив. Ищецът претендира
разноски в настоящото производство в общ размер на 1437,82 лв. и 374,46 лв.
разноски в заповедното производство. Предвид изхода на спора, на основание
8
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно с
уважената част от иска направените по настоящото дело разноски в размер на
337,37 лв. и 74,97 лв. разноски по ч.гр.д. № ***/2022 г. по описа на РС К..
На ответника следва да бъдат присъдени по съразмерност 748,46 лева – част
от направените разноски от общо 1000 лева - платено адвокатско
възнаграждение съгласно представения договор за правна помощ.
По гореизложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.И.К., ЕГН ********** с
адрес: град К., улица „*****“ ***, съществуването на вземането на
„********” АД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление: град С.,
булевард „********“ ***, за сумата 1 381,50 /хиляда триста осемдесет и едно
евро и 50 цента/ евро за главница по Договор №*******/****** г. за банков
кредит, със 535,09 /петстотин тридесет и пет евро и 09 евроцента/ евро
възнаградителна лихва за периода от 18.03.2019 година до 20.11.2020 година
и законната лихва върху главницата от ******* г. до изплащане на вземането,
присъдени със Заповед № ***/21.03.2022 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 по ч.гр.д. № ***/2022 г. по
описа на РС К..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявените от „********” АД, ЕИК ******,
седалище и адрес на управление: град С., булевард „********“ *** против
И.И.К., ЕГН ********** с адрес: град К., улица „*****“ ***, претенции за
установяване съществуването на вземането за главница по Договор
№*******/****** г. за банков кредит, над размера на 1 381,50 /хиляда триста
осемдесет и едно евро и 50 цента/ евро до общо търсените 2 340,00 евро, за
възнаградителна лихва по Договор №*******/****** г. за банков кредит, над
размера на 535,09 /петстотин тридесет и пет евро и 09 евроцента/ евро до
общо търсените 2827,68 евро, както и за сумата 3126,91 евро наказателна
лихва за забава от 20.12.2010 г. до 17.03.2022 г., присъдени със Заповед №
***/21.03.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 по ч.гр.д. № ***/2022 г. по описа на РС К., като
неоснователни.
ОСЪЖДА И.И.К., ЕГН ********** с адрес: град К., улица „*****“ ***, да
заплати на „********” АД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление:
град С., булевард „********“ ***, сумата 412,34 лв., представляваща частта
от направените от ищеца разноски в настоящото и в заповедното
производство, съразмерно на уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА „********” АД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление:
град С., булевард „********“ *** да заплати на И.И.К., ЕГН ********** с
адрес: град К., улица „*****“ ***, сумата от 748,46 лева, представляваща
частта от направените от ответника разноски, съразмерно на отхвърлената
част от иска.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му
пред Окръжен съд- С.З..
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д. №
***/2022 г. по описа на РС К..
9
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
10