№ 900
гр. София , 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на десети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20211000500812 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение №260687/2.02.2021г, постановено по гр.д.№ 6299/2019г по описа на СГС,
е осъден Гаранционен фонд с булстат ********* на основание чл. 557, ал. 1, т.1 КЗ, да
заплати на Д. Т. П. с ЕГН ********** сумата от 9 500 лв. (девет хиляди и петстотин лева),
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки
и страдания от травматични увреждания, причинени в резултат на пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 22.12.2018 г., в гр. София, на пешеходната пътека на
кръстовището на ул. „Свето Преображение“ с ул. „Филип Аврамов“, причинено от
неидентифицирано моторно превозно средство, ведно със законната лихва, считано от
12.04.2019 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска за разликата над 9 500
лв. до пълния предявен размер от 26 000 лв., като неоснователен. Осъден е Гаранционен
фонд да заплати на адв.К. И. Н. гр.***, бул.”***” №**, ет.*, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.,
съобразно уважената част от исковете, сумата от 478,65 лв., представляваща възнаграждение
за оказана безплатна правна помощ на ищеца. Осъден е Гаранционен фонд да заплати на Д.
Т. П. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съобразно уважената част от исковете, сумата
от 73,08 лв., представляваща платени от ищеца разноски за експертизи, съразмерно на
уважената част от исковете. Осъдена е Д. Т. П. да заплати на Гаранционен фонд на
основание чл.78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК, сумата от 100 лв. - възнаграждение за юрисконсулт
и сумата от 126,92 лв. за разноски за експертизи. Осъден е Гаранционен фонд да заплати по
сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 380 лв. – държавна
такса, съразмерно на уважената срещу ответника част от исковете.
Решението е обжалвано от Д. Т. П. в частта му, с която исковата претенция е
отхвърлена за разликата от 9 500лв. до 26 000лв. и в частта му, с която е осъдена да заплати
на ответника 100лв. за юрисконсултско възнаграждение и 126.92лв за разноски по делото, с
доводи, че е постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и е
1
необосновано. Сочи, че с определеното обезщетение за неимуществени вреди е нарушен
принципът на справедливостта съгл. чл.52 ЗЗД. Не е отчетена тежестта на уврежданията,
липсата на пълно възстановяване, както и не са съобразени установените застрахователни
лимити. Претендира да се отмени решението в обжалваната му част и да се уважи исковата
претенция изцяло.
Ответникът по жалбата-Гаранционен фонд, представляван от юрисконсулт К. Я., е
оспорил същата като неоснователна. Сочи, че съдът правилно е определил дължимото
обезщетение за неимуществени вреди. Претендира да се остави жалбата без уважение.
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна и
против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е
частично ОСНОВАТЕЛНА.
Ищцата по делото- Д. Т. П. е посочила в исковата молба, че на 22.12.2018г е
пострадала в резултат на ПТП в гр.София. При пресичане на зелен сигнал на светофара, в
посока от 25 „ДКЦ“ към ул. „Полк. Владимир Серафимов“, била ударена от неизвестен лек
автомобил, с неустановен регистрационен номер и водач, който се движел по ул. „Филип
Аврамов“, с посока на движение от ул. „Александър Паскалев“ към ул. „Свето
Преображение“. На кръстовището между улиците „Филип Аврамов“ и „Свето
Преображение“, водачът е предприел маневра завой надясно, преминаване на кръстовището,
без да пропусне пешеходеца, и е напуснал мястото на пътнотранспортното произшествие. В
резултат на удара е получила следните травматични увреждания: счупване на радиуса на
дясната ръка, счупване на долния край на лъчевата кост, изкълчване на рамото. Дясната ръка
е била обездвижена с гипсова лонгета в УМБАЛ „Св. Анна“ АД. Ищцата поддържа, че
състоянието й към момента на произшествието е било изключително тежко, като все още не
е възстановена. За дълъг период от време, дясната й ръка е била обездвижена, имала е
непрекъсната нужда от помощ в ежедневието. Болките са били изключително силни и се е
налагало да приема обезболяващи. С писмо изх. № 24-01-52/12.04.2020 г., Гаранционен фонд
е отказал изплащането на обезщетение. Претендирала е да бъде осъден ответника да й
заплати сумата от 26 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки
и страдания от травматични увреждания, причинени й в резултат от пътнотранспортно
произшествие, реализирано на 22.12.2018 г., ведно със законната лихва от 22.12.2018 г. до
окончателното погасяване на задължението.
Ответникът по делото-Гаранционен фонд е оспорил исковете по основание и размер,
като е поддържал, че не са представени доказателства за наличието на фактическия състав
на риска „ГО“, респ. за наличието на предпоставката по чл. 558, вр. чл. 557 ал.1, т. 1 от КЗ,
както и за установяване на механизма на произшествието и поведението на пострадалия.
Възразил е, че претенцията е в завишен размер, с оглед степента на получените от ищцата
увреждания, настоящия й здравословен статус и бързопреходният период на възстановяване.
Оспорил е претенцията за лихва, считано от 22.12.2018 г. Счита, че пътнотранспортното
произшествие не е настъпило и претендираните травматични увреждания са в резултат на
падане от собствен ръст.
С решението си първоинстанционният съд е приел, че е настъпило ПТП, като
неизвестен лек автомобил е ударил ищцата при пресичане на пешеходна пътека и й е
причинил телесни увреждания, като е уважил частично исковата претенция. Като
необжалвано решението е влязло в сила в частта му, с която е уважена исковата претенция
за сумата от 9 500лв., ведно със законната лихва от 12.04.2019г. до окончателното
изплащане на сумата.
Безспорно между страните по делото пред въззивната инстанция е, че е настъпило
2
ПТП на 22.12.2018г, а и от съдебно-автотехническата експертиза се установява, че
неустановен автомобил се е движил по ул. „Филип Аврамов“, с посока от ул. „Александър
Паскалев“ към ул. „Полк. Владимир Стефанов“, като на кръстовището с ул. „Св.
Преображение“ е завил надясно по ул. „Свето Преображение“. В същото време пешеходката
Д.П. се е движила по ул.”Свето Преображение”, от страна на 25 - ДКЦ, в посока към ул.
„Полк. Владимир Стефанов“, на зелен светофар, като неизвестният автомобил я е застигнал
и ударил със скорост 3 км/ч. (автомобилът е бил в завой от 90 °.) Вследствие удара
пешеходката е загубила равновесие и е паднала, при което е травмирала дясната си ръка.
Най - вероятни причини за настъпване на произшествието, са несъобразяване на
дистанцията за спиране, разсейване или прибързване за премиване от страна на водача на
неизвестния автомобил. Скоростта на автомобила е била 3 км/ч., като категорично ударът е
бил предотвратим за водача на автомобила. Според вещото лице, отчитайки механизма на
ПТП, пешеходката е ударена по скоро отляво и отзад, поради което не е имала видимост
към приближаващия автомобил и следователно не е могла да реагира.
Спори се между страните по делото относно определеният размер на обезщетението
за неимуществени вреди.
Въз основа на заключението по съдебно-медицинската експертиза се установява, че
в резултат на процесното пътнотранспортно произшествие, пострадалата Д.П. е получила
следните травматични увреждания: счупване на долния край на лъчевата кост вдясно
закрито, причинило на пострадалата трайно затруднение на движенията на десен горен
крайник за срок повече от 30 дни. Поставена й е била имобилизация за общо 30 дни от
момента на инцидента. Към момента, ищцата се оплаква от лек дефицит в сгъване,
разгъване, болезненост в крайните фази на въртеливото движение в дясна китка. За в
бъдеще при натоварване, промени във времето, може да се оплаква от болки и дискомфорт в
мястото на счупването.
Свидетелят С. Х. П. е дал показания, че ищцата е била обездвижена, за около два
месеца, като е изпитвала силни болки, тъй като има остеопороза, не е могла нищо да вдигне.
Сочи, че и в момента продължава да изпитва болки и страх, да не се счупи пак ръката й.
При съобразяване на Постановление №4/23.12.1968г. на Пленума на ВС и съдебната
практика на ВКС по чл.290 от ГПК-напр. решение №130/8.07.2013г. на ВКС по т.д.
№669/2012г., II Т.О., решение №151/12.11.2013г. на ВКС по т.д.№486/2012г, ІІ Т.О., ТК,
решение №88/9.07.2012г. на ВКС по т.д.№1015/2011г, ІІ Т.О., ТК, решение
№199/30.11.2016г. на ВКС по т.д.№2432/2015г., ІІ Т.О, в които се приема, че
справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не
изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на
увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите
болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания. На тази база следва да се прецени обезщетението за
неимуществени вреди за претърпените болки и страдания.
Следва да се отчете, че пострадалата е била на 67 години към момента на ПТП,
причинените увреждания са счупване на долния край на лъчевата кост, в дясно закрито,
периода на възстановяване (около два месеца, съгласно медицинската експертиза), както и
търпените интензивни болки непосредствено след травмата и в първите дни след поставяне
на имобилизация и начало на раздвижването, както и обстоятелството че счупването е
закрито и няма установено разместване. Лечението е проведено без оперативна намеса. От
ангажираните гласни доказателства се установява, че ищцата е страдала от остеопороза,
което допълнително влошило състоянието й и интензитета на болките, но не е в причинно-
3
следствена връзка с пътния инцидент. Възраженията, че не е налице пълно възстановяване
следва да се отчетат, като се съобрази, че продължава да има лек дефицит в сгъване,
разгъване, болезненост в крайните фази на въртеливото движение в дясна китка и
възможност за болки при промени във времето. Като взе предвид сочените по-горе критерии
и икономическите условия в страната, съдът намира, че по смисъла на чл. 52 ЗЗД
обезщетение в размер на 15000 лв. е справедливо и ще обезщети търпените от ищцата болки
и страдания. За разликата над 15 000 лв. до пълния предявен размер от 26 000 лв., искът
следва да бъде отхвърлен като недоказан.
Като е достигнал до частично различни правни изводи първоинстанционният съд е
постановил незаконосъобразно решение, което следва да се отмени в частта му, с която е
отхвърлена исковата претенция на Д.П. срещу Гаранционен фонд за разликата от 9 500лв. до
15 000лв. за обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания, като се
осъди Гаранционен фонд да заплати сумата за разликата от 9 500лв. до 15 000лв., ведно със
законната лихва от 12.04.2019г. до окончателното изплащане. За разликата от 15 000лв. до
26 000лв. исковата претенция следва да се отхвърли като неоснователна.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК вр. с чл.38, ал.2 ЗАдв. следва
да бъде осъден Гаранционен фонд да заплати на адвокат С.К. Н. от САК сумата от 338.25лв.
за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Следва да бъде осъдена на осн. чл.78, ал.1 ГПК Д. Т. П. с ЕГН ********** да заплати
на Гаранционен фонд сумата от 100лв. за юрисконсултско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
Следва да се осъди Гаранционен фонд да заплати на адв.К. И. Н. от гр.***, бул.“***“
№**, ет.*, на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв. допълнително 281.15лв. за адвокатско възнаграждение
пред първата инстанция.
Следва да бъде осъден Гаранционен фонд да заплати на Д. Т. П. с ЕГН **********
допълнително сумата от 42.92лв. за разноски за експертизи.
Следва да се отмени решението в частта му, с която е осъдена Д. Т. П. с ЕГН
********** да заплати на Гаранционен фонд сумата за разликата от 84 00лв. до 126.92лв. за
разноски пред първата инстанция. Определеното юрисконсултско възнаграждение не следва
да бъде намалявано.
Следва да бъде осъден Гаранционен фонд, с булстат ********* да заплати по сметка
на САС допълнително сумата от 220лв. за държавна такса.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260687/2.02.2021г, постановено по гр.д.№ 6299/2019г по описа на
СГС, В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлена исковата претенция на Д. Т. П. с ЕГН
********** срещу Гаранционен фонд за разликата от 9 500лв. до 15 000лв. за обезщетение
за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания от увреждания при ПТП,
настъпило на 22.12.2018г., в частта му, с която е осъдена Д. Т. П. с ЕГН ********** да
заплати на Гаранционен фонд сумата за разликата от 84 00лв. до 126.92лв. за разноски пред
първата инстанция, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 557, ал. 1, т.1 КЗ Гаранционен фонд ДА ЗАПЛАТИ на Д.
4
Т. П. с ЕГН ********** сумата за разликата от 9 500лв. до 15 000лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от
травматични увреждания, причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 22.12.2018 г., в гр. София, на пешеходната пътека на кръстовището на ул.
„Свето Преображение“ с ул. „Филип Аврамов“, причинено от неидентифицирано моторно
превозно средство, ведно със законната лихва, считано от 12.04.2019 г. до окончателното й
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част за отхвърляне на исковата
претенция за разликата от 15 000лв. до 26 000лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК вр. с чл.38, ал.2 ЗАдв. Гаранционен фонд ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат С.К. Н. от САК сумата от 338.25лв. за адвокатско възнаграждение
пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 ГПК Д. Т. П. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
Гаранционен фонд сумата от 100лв. за юрисконсултско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд ДА ЗАПЛАТИ на адв.К. И. Н. от гр.***, бул.“***“ №**,
ет.*, на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв. допълнително 281.15лв. за адвокатско възнаграждение пред
първата инстанция.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд с булстат ********* ДА ЗАПЛАТИ на Д. Т. П. с ЕГН
********** допълнително сумата от 42.92лв. за разноски за експертизи пред първата
интанция.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 ГПК Гаранционен фонд, с булстат ********* ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на САС допълнително сумата от 220лв. за държавна такса.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5