Р Е Ш Е Н И Е
№ 23/13.1.2020г..
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд
– Пазарджик, ХІ състав, в открито съдебно заседание на единадесети декември,
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Десислава Кривиралчева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Георги Петров
2. Христина Юрукова
при секретаря Антоанета Метанова и с участието на
прокурора Станка Димитрова, разгледа докладваното от съдия Юрукова касационно
административнонаказателно дело № 1224, по описа на съда за 2019 г. За да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с
гл.ХII от АПК.
Делото е образувано по касационна жалба на Териториална
дирекция на НАП Пловдив, чрез юрк. Т. С., срещу Решение № 520/05.09.2019г., по
АДН № 1106/2019 г. на Районен съд – Пазарджик. Касаторът изразява становище за
нарушение на материалния закон при постановяване на решението, като обосновава,
че в процесното наказателно постановление е приложима нормата на чл. 180, ал. 2
от ЗДДС.
Ответникът по касационната жалба – СНЦ „Спортен клуб по
волейбол Хебър - Пазарджик“ ангажира писмено становище, в което изцяло оспорва
жалбата и иска оставяне в сила на оспореното съдебно решение .
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик заявява
становище в съдебно заседание, че решението на районния съд е правилно,
обосновано, законосъобразно. Счита, че въззивната инстанция е приложила правилно материален закон и е
намалила размера на наказанието. С тези мотиви, счита, че касационната жалба е
неоснователна.
Настоящата съдебна инстанция, след като прецени
допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея
оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл.
220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1
от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт,
съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията
на чл. 212 от АПК.
Разгледана
по същество, касационната жалба е неоснователна, по следните съображения:
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, първоинстанционният съд е установил, че дружеството е
санкционирано, тъй като за периода 01.07.2018 г. – 31.07.2018 г. не е начислило
ДДС в размер на 2 208, 33 лева по извършени от него облагаеми доставки на
обща стойност 13 250 лева, като същото е било длъжно, но не е подало в
срок Заявление за регистрация по ЗДДС. В административнонаказателната преписка
се установява, че с оглед на достигнатия оборот още за период
01.02.2018г.-30.04.2018г. в размер на 54 375 лева, дружеството е следвало
да подаде заявление за регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС в 7-дневен срок от
изтичане на данъчния период, през който
е достигнат оборот от 50 00 лева, т.е. до 08.05.2018г., тъй като 07.05.2018г.
е почивен ден. Дружеството е подало заявление за регистрация на 07.08.2018г.,
т.е. със закъснение от 2 месеца и 30 дни. Дружеството е регистрирано по ЗДДС на
31.08.2018г. на основание чл. 102, ал. 1 от ЗДДС с Акт за регистрация по ЗДДС №
130421801655485/10.08.2018г. АНО е счел, че ако дружеството е било регистрирано
по ЗДДС през период 01.07.2018г.-31.07.2018г., както е следвало, същото е трябвало
да начисли данък за извършените от него облагаеми доставки по реда и в
сроковете по чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС и да подаде справка декларация и
информация от отчетните регистри Дневник за покупките и Дневник за продажбите
за данъчен период месец юли 2018г. в срок до 14.08.2018г.
След като е установил правилно фактическата обстановка, обсъдил е всички
приети по делото доказателства, съдът е приел, че са налице предпоставките за
приложение на чл.180, ал. 3 от ЗДДС, поради което е изменил НП.
В случая съдът правилно е приложил материалния закон. Систематически
нормата на чл.180 от ЗДДС обхваща случаите на неначисляване на данък в
определени срокове от регистрирани или лица, които са били задължени да се
регистрират. Съгласно разпоредба на чл.180, ал.3 от ЗДДС, при нарушение по
ал.1, когато регистрираното лице е начислило данъка в срок до шест месеца от
края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата съответно
имуществената санкция, е в размер на 5 на 100 от данъка, но не по-малко от 200
лева. Налице са основания за изменение на НП, като се приложи разпоредба на
чл.180, ал.3 от ЗДДС и съответно се намали размерът на глобата от 500 лева на
200 лева.
Тези изводи на районния съд се споделят от настоящата съдебна инстанция.
Районният съд правилно и точно е издирил приложимите правни норми и
правилно е констатирал, че в случая следва да се приложи разпоредба на чл. 183,
ал. 3 от ЗДДС. Районният съд е постановил законосъобразно решение, като не е
допуснал процесуални нарушения и е приложил правилно материалния закон.
Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната
съдебна инстанция факти и обстоятелства от кръга на подлежащите на доказване,
Административен съд Пазарджик приема, че доводите на касационния жалбоподател
не се подкрепят от доказателствата по делото и релевираните в жалбата
отменителни основания не са налице.
По изложените съображения и с оглед извършената служебна проверка по
чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът не констатира други
пороци на обжалваното решение, отнасящи се до неговата валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон, поради което намира, че същото следва да бъде
оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК,
Административен съд Пазарджик, ХI състав,
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ в сила Решение №
520/05.09.2019г., по АДН № 1106/2019 г. на Районен съд – Пазарджик.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/