№ 3497
гр. София, 21.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Н. Б. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря ЮЛИАНА В. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от Н. Б. ВАСИЛЕВ Административно
наказателно дело № 20211110209004 по описа за 2021 година
при участието на секретаря ЮИ., като разгледа докладваното от съдията н. а. х. дело
№ 9004 по описа на СРС за 2021 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.59 – чл.63 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на В. Е. М. срещу Наказателно постановление (НП) № 21-
4332-010868 от 31.05.2021г., издаден от началника на Група СДВР, с което на осн. чл.179,
ал.2, предл.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200 (двеста) лева за административно
нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
В подадената жалба се посочва, че обжалваното наказателно постановление било
незаконосъобразно, защото ставало въпрос за паркиран автобус на столичния градски
транспорт в гараж, който при излизане от паркинга „бил закачил” огледалото на паркиран
вдясно друг автобус, поради което жалбоподателят „не мисли”, че е нарушил правилата за
движение по пътищата. Прави се искане за отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят В. Е. М., редовно призован, не се явява и не
изпраща процесуален представител.
Въззиваемата страна – ОПП-СДВР, редовно призована, също не изпраща
представител.
Съдът, като обсъди доводите на страните, служебно провери атакуваното
наказателно постановление, обсъди събраните по делото доказателствени материали
1
(поотделно и в тяхната съвкупност), съобрази законовите разпоредби, приема за
установено следното:
По фактическите обстоятелства и доказателствените материали:
На 10.05.2021г., ок. 21:30 ч., в гр. София, жалбоподателят В. Е. М. (на длъжност
„шофьор” в „Столичен автотранспорт” ЕАД) се връщал от смяна и управлявал пътно
превозно средство – автобус марка/модел „Мерцедес Конекто” с рег. № ... (собственост на
„Столичен автотранспорт” ЕАД), което трябвало да паркира в гаража, като за целта се
движел бавно, на първа предавка и с включени къси светлини.
Автобусът, управляван от жалб. М., започнал маневра, за да бъде паркиран с други
превозни средства (автобуси) в една редица в гараж „Земляне”, който се намирал на
ул. „Житница” в столицата.
При тези действия от водача жалб. В. М. с управлението на автобуса настъпил ударил
паркирания вдясно по посоката на движение автобус марка/модел „БМЦ 320 Просити ЦНГ”
с рег. № СВ 5366 НА, като били засегнати лявото странично огледало и челното стъкло на
паркирания автобус. Водачът М. спрял и изчакал идването на екип на пътната полиция.
След известно време, ок. 22:30 ч., на мястото на пътния инцидент пристигнал екип на
пътната полиция, съставен от свидетелите В. З. и Н. С., които изслушали водача-
жалбоподател В. М., който предоставил и писмени сведения за инцидента в декларация (вж.
л.4).
Въз основа на получените данни, свид. З. изготвил скица на настъпилото ПТП (вж.
л.5), а свид. С. изготвил Протокол № 178684/10.05.2021г., в който били отразени
установените от полицаите обстоятелства (вж. л.6).
Свидетелят В. З. (на длъжност „младши автоконтрольор” в ОПП-СДВР и
компетентно лице съгл. т.1.3. от Заповед № 8121з-515/2018г. на министъра на
вътрешните работи – вж. л.9-10) преценил, че има данни за административно нарушение,
поради което, в присъствието на един свидетел по установяване на нарушението (чл.40, ал.1
от ЗАНН – свид. Н. С.) и на жалбоподателя, съставил срещу последния Акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) сер. GA № 411335/10.05.2021г., в който били
описани обстоятелствата по извършване на нарушението, неговото фактическо описание
(управление на МПС и поради несъобразена скорост с характера /паркирани автобуси/ било
реализирано ПТП с дясно паркирано МПС), като била посочена и правната му квалификация
(чл.20, ал.2 от ЗДвП). Актът бил подписан от актосъставителя и свидетеля по установяване
на нарушението (свид. Н. С.), като след това бил връчен на жалбоподателя, който го
подписал без да отрази възражения или обяснения.
Писмени възражения по срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не били представени.
Въз основа на съставния АУАН сер. GA № 411335/10.05.2021г., на 31.05.2021г.
началникът на Група „АНД” в Отдел „Пътна полиция” в СДВР – определено длъжностно
лице съгл. т.2.10. от Заповед № 8121з-515/14.05.2018г., издала процесното Наказателно
постановление № 21-4332-010868/31.05.2021г., в което били отразени обстоятелствата по
2
извършената проверка, фактическото описание на нарушението (управление на МПС и
поради несъобразена с характера скорост – реализиране на ПТП в паркиран вдясно
автобус; не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа,
условията на видимост, интензивността на движението и др. обстоятелства, за да спре
пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението), както и
нарушените законови разпоредби (чл.20, ал.2 от ЗДвП), като с този санкционен акт на осн.
чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно наказание
„глоба” от 200 (двеста) лева. НП било връчено с разписка на 14.06.2021г. (вж. л.3).
Посочените фактически обстоятелства се установяват от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
свидетелите Н. С. С. и В. И. З., както и приобщените по надлежния процесуален ред на
чл.283 от НПК писмени доказателства: съставения АУАН сер. GA № 411335/10.05.2021г.,
декларация (л.4), скица на ПТП (л.5), протокол за ПТП (л.6), справка-картон за водача с
данни за нарушения по ЗДвП (л.7), заповед № 8121к-13180/23.10.2019г. на министъра на
вътрешните работи (л.8), заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните
работи (л.9-10).
Настоящият съдебен състав преценява показанията на свидетелите В. З. и Н. С. за
подробни, логични, взаимно допълващи се, като същите съдържат информация за
процесното събитие и за обстоятелствата по неговото реализиране и механизма на
настъпването на пътното произшествие, както и съставянето на съответната документация
по случая, и показанията им, кореспондират и с писмените документи по делото, следва да
бъдат кредитирани изцяло.
Приобщените по надлежния ред писмени доказателства спомагат за цялостното и
пълно изясняване на обстоятелствата по конкретния случай, допълват гласните
доказателства и позволяват формирането на еднопосочни и еднозначни фактически изводи
по делото, поради което и съдът ги кредитира изцяло.
Въз основа на посочените фактически обстоятелства съдебният състав формира
следните свои правни изводи:
Доколкото доказателствената съвкупност, събрана по реда на НПК, е еднопосочна,
взаимно обусловена и достоверна, съдът намира, че не се налага по-подробен анализ на
събраните по делото доказателства (арг. чл.305, ал.3, изр.2 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН) и
приема за безспорни изложените фактически изводи.
Въз основа на установените фактически обстоятелства, се налагат следните правни
изводи от страна на първостепенния съд:
Жалбата изхожда от легитимирана страна (наказаното физическо лице), депозирана е
в преклузивния срок по чл.59, ал.2, изр.2 от ЗАНН (НП е връчен на 14.06.2021г., а жалбата е
от същата дата), и е насочена срещу подлежащ на обжалване (съдебен контрол)
административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна изцяло, но не по изложени в нея
3
съображения.
При съставяне на АУАН, респ. при издаването на НП, съдът не констатира
наличието на съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на НП – спазена е
компетентността на съответните длъжностни лица, издали двата документа –
компетентно длъжностно лице от служба за контрол (заемащо длъжност „младши
автоконтрольор”) съгл. чл.189, ал.1 вр. чл.165, ал.1 от ЗДвП е съставило АУАН (вж. и т.1.3.
от Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на л.9-10), а „определено от министъра” на
вътрешните работи длъжностно лице (Началника на Група „АНД” в ОПП-СДВР) съгл.
чл.189, ал.12 от ЗДвП (и т.2.10. от същата заповед) е издало НП.
Спазени са и разпоредбите на чл.40, ал.1 от ЗАНН – Актът е съставен в присъствието
на свидетел по установяване на нарушението и на жалбоподателя, и съгл. чл.43, ал.1 от
ЗАНН е подписан и от актосъставителя и свидетеля, връчен е на нарушителя, който го е
подписал, без да отрази възражения или обяснения.
Сроковете за съставяне на АУАН (чл.34, ал.1 от ЗАНН) и за издаване на НП (чл.34,
ал.3 от ЗАНН) също са спазени.
Съставеният АУАН съдържа, по принцип, изискуемите от закона реквизити съгласно
императивната разпоредба на чл.42, ал.1 от ЗАНН, като процесните административни
нарушения са описани, вкл. и обстоятелствата, при които са извършени, със отразена правна
квалификация. Императивната норма на чл.57, ал.1 от ЗАНН е изпълнена по правило, като
НП съдържа изискуемите законови реквизити, като е налице са описани двете нарушения,
обстоятелствата по тяхното извършване и законовите разпоредби, които са нарушени според
наказващия административен орган.
По нарушението по чл.20, ал.2 от ЗДвП:
Настоящият съдебен състав на първостепенния съд счита, след извършената
служебна проверка, че са били допуснати в производството по ангажиране на
административно-наказателната отговорност на жалб. В. Е. М. съществени нарушения на
процесуалните правила, довели и до неправилно прилагане на материалния закон и
недоказаност на твърдяното нарушение. Разпоредбите на чл.42, ал.1, т.4 и т.5 от ЗАНН
изискват в съставения АУАН да бъдат посочени точното описание на административното
нарушение и обстоятелствата, при които то е извършено, като следва и точно да бъдат
посочени нарушените законови разпоредби.
В разглеждания случай обаче, административно-наказателното производство е
образувано със съставянето на АУАН сер. GА № 411335/10.05.2021г. за това, че
жалбоподателят М., поради несъобразена скорост с характера (паркирани около него
автобуси), е реализирал ПТП с паркиран вдясно автобус „БМЦ” с рег. № СВ 5386 НА. Въз
основа на АУАН, е издадено и НП, в което се посочва, че това нарушение на жалбоподателя
се е изразило в „неизбиране скоростта на движение съобразно атмосферните условия,
релефа, с условията на видимост, интензивността на движението и др. обстоятелства,
за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението”, като и в
4
двата процесуални документа е отразено, че се нарушава разпоредбата на чл.20, ал.2 от
ЗДвП. Въпросната разпоредба предвижда задължение за водачите на пътни превозни
средства (ППС) при избиране скоростта на движението да се съобразяват с определени,
нелимитативно изброени обстоятелства: атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие (чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП), като
в същото време в разпоредбата се съдържа второ задължение за водачите – да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението (чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП). Нито в съставения АУАН, нито в издаденото
наказателно постановление обаче, е отразено кое точно задължение се явява нарушено,
защото тези две задължения са самостоятелни и различни сами по себе си, както ще се види
по-надолу. Иначе казано, правната квалификация на нарушението на соченото нарушение е
непълна.
Очевидно е, че нито описанието на нарушението, дадено от актосъставителя, нито
това, посочено от наказващия административен орган, се явяват „съответни” на
посочената като нарушена разпоредба на чл.20, ал.2 от ЗДвП, а самото фактическо
описание на нарушението и дадената му правна квалификация са напълни, като такова
противоречие между фактическото описание на нарушение и неговата правна квалификация
ЗАНН не допуска с оглед императивните правила на чл.42, ал.1 и чл.57, ал.1 от ЗАНН.
Следва да се има предвид също така, и обстоятелството, че разпоредбата на чл.20,
ал.2 от ЗДвП въвежда две напълно самостоятелни задължения за водачите на
ППС – първото е това, свързано с „избирането на скоростта на движение”, при което те
следва „да се съобразят” с редица обстоятелства (примерно изброени в закона), което го
прави бланкетно задължение, защото нормата въвежда общо правило за поведение, което
водачите на ППС следва да спазват при избиране на скоростта на движение и затова е
задължително да бъдат отразени онези обстоятелства, от които да могат да бъдат
правени изводи за липсата на „избрана скорост на движение” съобразно тези
обстоятелства – такива обстоятелства не се съдържат нито в съставения от свид. В. З.
АУАН, нито в издаденото въз основа на него наказателно постановление, защото
единствено е посочено, че жалбоподателят не се съобразил при избора на скорост „с
характера” без яснота характера на какво са имали предвид актосъставителят и
наказващият орган, т. е. съществува непълнота във фактическото описание на твърдяното
нарушение; второто задължение за водачите на ППС е свързано с „намаляване на
скоростта” на движение, а при необходимост – и спиране, ако възникне опасност за
движението, което също изисква, поради своята бланкетност, посочване на онези данни и
обстоятелства, които са попречили скоростта на управляваното ППС да се намали или да
се спре, за да се избегне опасност за движението, която следва също да се отрази – такива
обстоятелства не се съдържат нито в съставения АУАН, нито в издаденото НП.
Второто съображение на съдебния състав да приеме наличието на съществени
5
процесуални нарушения, се заключава в това, че наказващият административен орган не е
изпълнил задължението си по чл.52, ал.4 от ЗАНН, която предвижда за него, че преди да се
произнесе по преписката, следва да провери АУАН с оглед на неговата законосъобразност и
обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е
необходимо – да извърши и разследване на спорните обстоятелства, което разследване
може да се възложи и на други длъжностни лица от същото ведомство. В конкретността на
разглеждания казус, съществува пълна неяснота относно причините и обстоятелствата, при
които е настъпило разглежданото пътно произшествие. Това е така поради обстоятелството,
че в Протокола за ПТП № 1781684/10.05.2021г. е посочено, че автобусът на жалб. М. поради
несъобразена скорост с характера (паркирани автобуси) ударил паркиран вдясно друг
автобус, но в същото време, в показанията си свид. З. ясно и недвусмислено сочи, че
автобусът на жалбоподателя се е връщал от курс и е опитвал да паркира в редицата от
автобуси и тогава е удавил съседния вдясно автобус и е реализирал ПТП. Всички тези
обстоятелства, ако бъдат установени със съответните доказателствени материали в хода на
административно-наказателното производство, водят до различни изводи относно
разпоредбата на закона, която е била нарушена, като нито един от тях не е свързан с
нарушаването на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Изводите си съдът прави въз основа на събраната в
рамките на проведеното всестранно и обективно съдебно следствие доказателствена
маса, и доколкото в нея се съдържат данни за започване на маневра, свързана с влизане в
реда на паркирани пътни превозни средства, то такова поведение на съответния водач на
МПС се явява нарушение на изискването по чл.25, ал.1 от ЗДвП, което е задължавало
водачът – жалбоподател В. М. да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след автобуса, или преди него или минават покрай него, и да
извърши маневрата, като се съобрази с тяхното положение, посока и скорост на
движение. Всички тези фактически обстоятелства, установени в рамките на воденото
административно-наказателно производство, е следвало да бъдат внимателно анализирани
и преценени, като в конкретния случай е било задължително наказващият административен
орган да разпореди „допълнително разследване” на тези спорни и неизяснени обстоятелства,
за да бъдат неговите правни и фактически изводи обосновани и доказани. При липсата на
такива действия, и установяването на подобни противоречия и непълноти във фактическите
обстоятелства отразени в документацията по преписката, изложените твърдения относно
първото нарушение в АУАН и в НП се явяват необосновани.
Непълнотата в обстоятелствата по конкретния случай, и тяхното неизясняване от
страна на актосъставителя и наказващия орган, са довели на трето място, и до
неправилното прилагане на материалния закон, тъй като от събраните по делото
доказателствени материали се установява, че причина за настъпване на ПТП не е
„несъобразена с характера скорост” (по терминологията на актосъставителя и наказващия
орган) на движение на автобуса, управляван от жалбоподателя М., за да бъде налице
нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП. Наличието на данни в показанията на свид. З., че
автобусът „Мерцедес Конекто” с рег. № ..., управляван от жалб. В. М. е започнал влизане
в реда на паркирани превозни средства и е настъпил удар с друг автобус, то е нарушено
6
специалното правило при започване на маневра за влизане в ред на паркирани превозни
средства, въведено с разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДвП, според която водачът на ППС,
който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно
средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се
отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга
пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай
него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и
скорост на движение. В случая, който е предмет на делото, жалбоподателят е опитал да
влезе в редицата от други паркирани автобуси, т. е. започнал е маневрата, но е ударил ляво
странично огледало и челното стъкло на паркиран вдясно друг автобус, т. е.
жалбоподателят не се е убедил, че няма да създаде опасност за друг (неподвижен) участник
в движението и не се е съобразила с положението на другото ППС, от което е настъпило
и пътното произшествие. Ако всички тези обстоятелства актосъставителят и наказващият
орган бяха съобразили и установили с доказателствени материали и допълнително
разследване, те би следвало да фигурират при фактическото и правно описание на това
нарушение, което липсва в съставения АУАН и в издаденото НП.
Независимо от посоченото за конкретния случай, въз основа на едно пълно и
всеобхватно разследване и изясняване на всички обстоятелства, би бил налице, изводът,
който безспорно се налага, че жалбоподателят В. М. не е нарушил разпоредбата на чл.20,
ал.1 от ЗДвП, защото доказателствената маса не позволява формирането на еднозначни и
категорични изводи за наличието на обективните елементи на състава на това точно
твърдяно административно нарушение, защото доказателствените материали по
преписката не са били пълни и еднозначни и е било необходимо допълнителното изясняване
на фактите, въз основа на които да бъде извършен и правилният фактически анализ и правна
оценка на тези факти, но както се вижда установяват се обстоятелства за реализация на
различен фактически състав на административно нарушение, което няма нищо общо с
хипотезата на чл.20, ал.1 от ЗДвП – такова по чл.25, ал.1 от ЗДвП.
Очевидно е при тези установени с доказателства фактически обстоятелства, че
разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП не съответства и не е приложима към тези факти.
Тази разпоредба предвижда задължение за водачите на пътни превозни средства (ППС) при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие (чл.20,
ал.2, изр.1 от ЗДвП), като водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост – да спрат, когато възникне опасност за движението (чл.20, ал.2, изр.2 от
ЗДвП).
Настоящият състав намира обаче, че правилната правна квалификация на
7
твърдяното нарушение на правилата за движение от страна на жалб. М., се явява нормата на
чл.25, ал.1 от ЗДвП. Посочената разпоредба задължава водача на пътно превозно средство,
който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях (т.е. в реда на паркирани превозни
средства), да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да
премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в
крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение.
Доколкото разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДвП въвежда специални правила относно
извършването на маневри от водачите на МПС, същата се явява приложима за конкретния
казус, тъй като изключва прилагането на разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, намираща се
в Раздел IV „Скорост и дистанция. Намаляване на скоростта”, тъй като очевидно в случая не
става въпрос за несъобразена скорост, нито в хипотезата на „избиране на скоростта”, нито
в хипотезата на „намаляване на скоростта, дори спиране”, при наличието на съответните
условия с цел преодолее предвидимо препятствие, съотв. наличие на необходимост да се
предотврати възникнала опасност за движението, защото няма данни при управлението на
автобуса скоростта му на движение да е била несъобразени със законовите правила.
Доказателствата обаче, сочат на неизпълнение на законово задължение, свързано с
безопасното извършване на дадена маневра, а към този въпрос има отношение друга
законова разпоредба.
Според санкционното правило на чл.179, ал.1 от ЗДвП (ред., ДВ, бр.26 от
30.03.2021г.) се наказва с наказание „глоба” от 150 лева водач, който не спазва
предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране,
правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това
е създадена непосредствена опасност за движението. Когато поради движение с
несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал.1 е причинено и
пътнотранспортно произшествие, тогава се предвижда наказание „глоба” от 200 лева, ако
деянието не съставлява престъпление (чл.179, ал.2 от ЗДвП). В случая жалбоподателят М. е
предприел маневра за влизане в реда на паркирани ППС, като правилото на чл.25, ал.1 от
ЗДвП го е задължавало да я предприеме по безопасен за другите участници в движението
начин, вкл. тези, които са се намирали покрай него (неподвижни паркирани автобуси), т. е.
да предприеме и осъществи така маневрата, че да не настъпи „опасност за движението”, т. е.
пътно произшествие. В случая такова е настъпило, и затова квалификацията на
нарушението следва да бъде по чл.25, ал.1 от ЗДвП, а основанието за налагането на
наказание – по чл.179, ал.2 вр. ал.1, т.5, предл.4 от ЗДвП, доколкото нормите относно
извършването на маневри създават „особени правила за предимство” на участниците,
които не извършват маневрите, съотв. задължения за водачите на онези ППС, с които се
извършва маневрата.
8
Изводът на този съдебен състав е верен, защото става въпрос за нарушаване на
правилата за движение при извършване на маневри (чл.25, ал.1 от ЗДвП), което се
санкционира съобразно специалната санкционна норма на чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП , вкл.
и в хипотезата на ал.2 на чл.179 от цит. з., която въвеждат по-тежко наказуеми състави на
административно нарушение, ако е причинено ПТП. Това се явява и допълнителен аргумент
на съдебния състав да приеме, че в случая наказващият административен орган
неправилно е приложил материалния закон, защото преди това не е изпълнил задължението
си по чл.52, ал.4 от ЗАНН за проверка на законосъобразността и обосноваността на
съставения АУАН и не е наредил допълнително разследване, при което биха били изяснени
всички посочени обстоятелства.
И накрая в обобщение на изложеното, в хода на съдебната фаза на
административно-наказателното производство съдът не разполага с правомощието „да
изменя обвинението” и „да преквалифицира” нарушението, защото дори съдът да приеме
наличието на посочената правна оценка за квалифициране на случая, такова обвинение не
е имало спрямо жалб. В. М. (поне във фактически план – бел. с.) в хода на извънсъдебната
фаза на административно-наказателното производство (арг. чл.336, ал.1, т.1 от НПК вр.
чл.84 от ЗАНН) – недопустимо е едва със съдебното решение на жалбоподателят да се
вменява друго като правна характеристика нарушение, различно от отразеното в АУАН и
в НП, дори в хипотеза на еднаква наказуемост; от друга страна, преквалифицирането на
процесното административно нарушение налага и „съществена промяна” на фактическите
обстоятелства и характеристики на обвинението, което също е недопустимо да бъде
извършвано от проверяващия въззивен (районен) съд в хода на тази фаза на
административно-наказателното производство (арг. чл.337 вр. чл.336, ал.1, т.1 от НПК вр.
чл.84 от ЗАНН). Затова и съдът следва изцяло да отмени НП, ако в хода на проведеното
съдебно следствие не бъде доказано категорично обвинението за административно
нарушение, такова каквото се съдържа в съставения АУАН и издаденото въз основа на него
НП, а именно такъв е и процесния случай – по делото няма доказателства за наличието на
обективните характеристики на нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, а съществуват
безспорни доказателствени данни за друго, различно по характеристиките си,
административно нарушение (такова по чл.179, ал.2, предл.3 вр. ал.1, т.5, предл.4 от
ЗДвП) което обаче, или не е напълно изяснено чрез разследване по чл.52, ал.4 от ЗАНН, или
не се съдържа във внесеното обвинение, дори, както е в конкретиката на казуса – и еднакво
наказуемо.
По посочените съображения НП подлежи на цялостна отмяна поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до засягане на правото на защита
на наказаното лице, неправилно прилагане на материалния закон и
необоснованост (недоказаност на твърдяното нарушение), и затова на осн. чл.63, ал.1, изр.1,
предл.3 от ЗАНН (ред., ДВ, бр.13 от 2020г.), СЪДЪТ
РЕШИ:
9
ОТМЕНЯ изцяло като незаконосъобразно и неправилно Наказателно
постановление № 21-4332-010868 от 31.05.2021г., издадено от Началника на Група „АНД”
на ОПП-СДВР, с което на осн. чл.179, ал.2, предл.1 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя В. Е. М. е наложено административно наказание „глоба”
от 200 (двеста) лева за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК и на
основанията по НПК пред Административния съд – София-град в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10