№ 13843
гр. София, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20241110174432 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на В. В. Б. срещу „***************“ ЕООД, с която е
предявен осъдителен иск с правно основание чл. 200 КТ за заплащане на обезщетение за
претърпени вследствие на трудова злополука неимуществени вреди – болки и страдания, в
размер на 40 000 лв. като частичен иск от претенция за сумата от 80 000 лв., ведно със
законната лихва от датата на инцидента - 28.11.2023 г., до окончателното плащане.
Ищцата твърди, че на 28.11.2023 г. около 11:00 ч. по време на изпълнение на
трудовите си задължения по трудов договор с ответника се придвижвала между два
търговски обекта, при което на заледен участък, затрупан със сняг, в близост до тротоара на
ул. „Т***********“ № 13 се подхлъзнала, загубила равновесие и паднала. Твърди, че към
момента на инцидента заемала длъжността „мърчандайзер, продажби“ при ответника.
Описаният механизъм на настъпване на злополуката бил установен в протокол за
резултатите от разследването и с разпореждане на ТП на НОИ същата била призната за
трудова. Твърди, че вследствие на инцидента получила фрактура в дист. трета на фибулата,
фрактура на тибиалния малеол, фрактура на тригонум пост. на тибията и луксация на ТК
става. Била приета в УМБАЛСМ „***********“, където лежала за времето от 28.11.2023 г.
до 04.12.2023 г. и било извършено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация,
тибия и фибула и била назначена медикаментозна терапия. След изписването ищцата
продължила назначената антикоагулантна терапия в домашни условия, като избягвала
натоварването на крайника по лекарско предписание. В продължение на няколко месеца
изпитвала силни болки в крака си и се нуждаела от чужда помощ при изправяне и тоалет.
Твърди, че последствията от инцидента не били отшумели, защото продължава да изпитва
1
болки при продължително стоене в изправено състояние и смяна на времето. Движенията на
глезенната става останали ограничени, походката - с накуцване, а прогнозите за пълно
възстановяване били песимистични. Всичко изложено се отразило крайно неблагоприятно и
върху психиката на пострадалата. При така изложените фактически твърдения иска от съда
да съобрази инфлационните процеси, като присъди обезщетение за неимуществени вреди
– болки и страдания, вследствие от претърпяната трудова злополука, в размер на 40 000 лв.
като частичен иск от претенция за сумата в общ размер от 80 000 лв., ведно със законната
лихва от деня на инцидента до окончателното плащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва иска като неоснователен. Не оспорва фактическите твърдения на ищцата за наличие
на трудово правоотношение между страните. Прави възражение, че злополуката не е
трудова, защото при настъпване на инцидента ищцата се била отклонила от маршрута на
придвижване между търговските обекти, които трбвало да посети по работа, за лични цели.
Прави възражение, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди не съответства
на критерия за справедливост. Прави възражение за съпричиняване на злополуката поради
проявена груба небрежност от страна на ищцата. В тази връзка излага, че инцидентът
настъпил под въздействието на комплексни фактори, в т.ч., бездействието на третото лице
помагач С., невнимание от страна на пострадалата и индивидуалните характеристики на
физиката . Иска от съда да отхвърли предявения иск, а евентуално - да намали
обезщетението съобразно приноса на пострадалата. Претендира разноски.
В становище, обективирано в молба с вх. № ***********/07.07.2025 г., третото лице
помагач С., привлечено на страната на ответника, оспорва иска като неоснователен. Твърди,
че изцяло е изпълнило дейностите по зимно почистване на процесния участък, където е
настъпила трудовата злополука.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 200 КТ.
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука, които са причинили
временна неработоспособност, трайна неработоспособност 50 или над 50 на сто или смърт
на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това дали
негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им, като
дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена,
включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото
осигуряване /чл. 200, ал. 3 от КТ/. Имуществената отговорност на работодателя за обезвреда
възниква независимо от обстоятелството дали той самият, негов орган или друг негов
работник или служител е виновен за увреждането – арг. чл. 200, ал. 2 КТ. В този смисъл
отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е обективна, поради което дори и при
виновно поведение от страна на пострадалия – при небрежност, работодателят следва да го
обезвреди. Би отпаднала работодателската имуществена отговорност само при умишлено
2
самонараняване, но не и при действие, извършено при самонадеяност (т. нар. „съзнавана
непредпазливост“).
Фактическият състав, обуславящ ангажиране на обективната гаранционно-
обезпечителна имуществена отговорност на работодателя за обезщетяване на претърпените
от работника или служителя неимуществени вреди вследствие от трудова злополука
включва следните материалноправни предпоставки: 1/ осъществяване на трудова злополука,
която по надлежния административен ред да е призната за трудова по смисъла на чл. 55
КСО; 2/ настъпване на неимуществени вреди - неблагоприятно засягане на нематериални, но
правно защитими блага на работника или служителя; 3/ причинно-следствена връзка между
злополуката и вредоносните последици, т.е., последните да съставляват закономерна и
естествена последица от настъпилия инцидент.
Ето защо за основателността на иска в тежест на ищцата е да установи, че е работила
при ответника по трудово правоотношение с твърдяното съдържание, че е претърпяла
посочената злополука при и по повод възложената работа, че злополуката е призната за
трудова по надлежния ред с влязло в сила разпореждане на НОИ, че е довела до временна
или трайна неработоспособност, че вследствие злополуката е претърпяла неимуществени
вреди – болки и страдания, в какво се изразяват същите, както и причинно-следствената
връзка между твърдените неимуществени вреди и настъпилата трудова злополука.
В тежест на ответника е да опровергае твърденията на ищцата. Предвид нормата на
чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е и да установи възражението си по чл. 201, ал. 2
КТ – допусната от ищцата груба небрежност, с което е допринесла за трудовата злополука.
С оглед становището и възраженията на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3
ГПК с обявения за окончателен доклад по делото, обективиран в Определение №
***********/14.04.2025 г., са приети за безспорни обстоятелствата, че между страните е
съществувало трудово правоотношение с твърдяното съдържание, по време на което на
посочените в исковата молба дата и място ищцата е претърпяла описания инцидент, при
който е получила травматични увреждания.
Горепосочените обстоятелства се установяват еднопосочно и от надлежно
приобщените по делото писмени доказателства, както следва:
Съгласно Трудов договор № ********/06.03.2017 г. и Допълнително споразумение
към трудов договор № *********/06.09.2017 г. към датата на претърпения инцидент между
страните е било налице безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е
изпълнявала длъжността „мърчандайзер продажби“ при ответното дружество с място на
работа в гр. София, завод „Хайат“, звено „********.
От Декларация за трудова злополука № ************/14.08.2024 г., подадена от
ищцата в качеството на пострадала, и Протокол № 77/24.09.2024 г. за резултатите от
извършено разследване на злополуката, изготвен на основание чл. 58, ал. 2 КСО, се
установява, че ищцата е претърпяла инцидент на 28.11.2023 г. около 11:00 ч. в гр. София,
ж.к. „Бъкстон“, ул. „Т***********“ № 13 – при придвижването си от магазин „*******“,
3
район „Витоша“, находящ се на ул. „Т***********“ № 13, към магазин „Фантастико 43“,
район „Манастирски ливади“, находящ се на ул. „Пирин“ № 51А, за да изпълни служебните
си задължения по организиране на дейности по представяне на продукти и продажби в
търговските обекти на територията на гр. София, ищцата се подхлъзнала, загубила
равновесие и паднала на заледен и затрупан със сняг участък в близост до тротоар,
вследствие на което получила „счупвания на други части на дясна подбедрица, закрито“,
довели до временна неработоспособност в периода от 28.11.2023 г. до 25.05.2024 г. със
седемдневен престой в болничен режим в УМБАЛСМ „*********“, където постъпила за
лечение за оперативни процедури с голям обем и сложност и била изписана на 04.12.2023 г.
В протокола е констатирано, че съгласно представената в хода на разследването на
злополуката длъжностна характеристика едно от основните задължения на пострадалата
било да организира дейности по представяне на продукти и продажби в търговските обекти
на територията на гр. София, за които отговаря. За точното място и време на злополуката
свидетелства и приетото по реда на чл. 192 ГПК като писмено доказателство по делото
писмо от МВР – Дирекция „*********“, съгласно което на 28.11.2023 г. в 10:59 ч. е
постъпило обаждане към телефон за спешни повиквания „112“ относно сигнал за помощ в
гр. София, ж. к. „Бъкстон“, ул. „Т***********“ № 13, на пострадалото лице В. В. Б..
Спорно между страните, на първо място, е дали претърпяната злополука
представлява „трудова злополука“ по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. С отговора на исковата
молба е наведен довод, че инцидентът не е настъпил през време и във връзка с изпълнението
на работата, тъй като при придвижването си между двата търговски обекта ищцата се била
отклонила от маршрута за свои лични цели и за извършване на работа, която не била в
интерес на предприятието.
Приобщено в тази връзка по делото е Разпореждане № *********/18.10.2024 г. на ТП
– Варна на НОИ, издадено на основание чл. 60, ал. 1 КСО, по силата на което декларираната
злополука, претърпяна от ищцата, е приета за „трудова злополука“ по смисъла на чл. 55, ал.
1 КСО, осъществена през време и във връзка с извършваната работа. Безспорно се
установява в процеса, че разпореждането е връчено на страните, без да е обжалвано от
заинтересованите лица в законоустановения 14-дневен срок, поради което същото е влязло в
законна сила на 03.12.2024 г. /съгласно Писмо № *********#2/02.06.2025 г. на ТП – Варна на
НОИ, ведно с доказателства за връчване, на лист 101-102 по делото/. Обстоятелството, че
разпореждането на НОИ не е обжалвано от страна на ответното дружество по съответния
административен ред е признато от неговия процесуален представител в първото открито по
делото заседание при изясняване на фактическата обстановка по реда на чл. 145 ГПК.
Редът за установяване на трудова злополука като елемент от фактическия състав на
обективната и безвиновна отговорност на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е нормативно
определен с разпоредбите на чл. 57 и сл. от Кодекса за социално осигуряване и Наредбата за
установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. Това
производство завършва с индивидуален административен акт – разпореждане за приемане
или не на трудова злополука по чл. 60, ал. 1 КСО. Еднозначно в практиката се приема, че
4
този документ има двойствено значение - от една страна, то представлява индивидуален
административен акт относно наличието или не на трудова злополука, а от друга страна, е
официален удостоверителен документ за установените в него факти, в частност за наличието
на трудова злополука като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия
състав на имуществената отговорност на ответника работодател и от който зависи
съществуването на правото на обезщетение – Решение № 109/12.03.2012 г. на ВКС по гр. д.
№ 622/2011 г., ІV г. о., Решение № 319/22.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 204/2009 г., ІІІ г. о.,
Решение № 374 от 23.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3766/2013 г., IV г. о. и др.
Разпореждането по чл. 60 КСО подлежи на обжалване по административен ред, като в
настоящия случай, както се установи от приетите по делото доказателства, ответникът не е
упражнил в законоустановения срок правото си на жалба и разпореждането е влязло в
законна сила. Доколкото разпореждането представлява индивидуален административен акт,
косвен контрол за неговата законосъобразност може да бъде извършван единствено при
предпоставките на чл. 17, ал. 2, изр. второ ГПК. В случая обаче ответникът работодател е
взел участие в административното производство по издаване на разпореждането, като
безспорно се доказа, че то му е било надлежно връчено. Съдебната практика е
непротиворечива, че когато страната, на която актът се противопоставя, е била участник в
административното производство по издаването и обжалването му, инцидентното
произнасяне на гражданския съд по материалната му законосъобразност (унищожаемост) е
недопустимо - Определение № 2 от 02.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1258/2024 г., III г. о.,
ГК. Съдът намира, че не се констатират обстоятелства, обуславящи нищожност на
разпореждането, т.е., порок, който да е толкова тежък, че да прави невъзможно и
недопустимо оставянето в сила на този индивидуален административен акт в правната
действителност. Поради изложеното дотук, процесното разпореждане от 18.10.2024 г. на ТП
– Варна на НОИ за приемане на злополуката като трудова запазва своето действие, респ.
следва да бъде съобразена неговата доказателствена сила на официален удостоверителен
документ, а всички възражения за отричане характера на злополуката като трудова се явяват
преклудирани и не следва да бъдат разглеждани допълнително в настоящото съдебно
производство.
Ето защо и на основание чл. 200 КТ за ищцата е възникнало правото да търси
обезщетение за вредите, настъпили вследствие на процесната трудова злополука.
На следващо място, спорно между страните се явява обстоятелството претърпяла ли е
ищцата твърдените неимуществени вреди – болки и страдания, респ. в какво са се изразили
същите, както и налице ли е причинно-следствена връзка между вредите и настъпилата
трудова злополука.
Прието по делото е заключение на съдебно-медицинска експертиза, което, преценено
по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за добросъвестно и компетентно изготвено въз основа
на цялостен анализ на представената по делото медицинска документация, както и за
даващо пълни, ясни и обосновани отговори на поставените въпроси. Съгласно заключението
ищцата е получила травма в областта на дясната глезенна става – триглезенна фрактура,
5
изразяваща се в луксация на дясна глезенна става, която е реализирала микробиологичния
признак на трайно затруднение в движенията на десния долен крайник за срок от повече от
30 дена. По-конкретно, установени са фрактура в долната трета на малкия пищял, фрактура
на костната изпъкналост в долния край на големия пищял и фрактура на задната част на
големия пищял, които в съвкупност формират триглезенна фрактура, като механизмът на
получаване на този вид увреждане е усукване на глезенната става, причините за което могат
да бъдат най-различни – подхлъзване, пропадане на ходилото в неравност на терена, скачане
от височина и др. В деня на инцидента ищцата е преминала през оперативно лечение по
Клинична пътека № 217 „Оперативни процедури с голям обем и сложност на таза и долния
крайник: Лежаща по гръб позиция на пациента“, изразило се в открито наместване на
счупването и фиксиране на фрагментите с метална остеосинтеза – плака и винтове.
Възстановителният период при такъв вид увреждане и оперативно лечение преминава през
няколко етапа: оперативно лечение, раневи период и период за провеждане на
рехабилитация, като при нормално протичане на лечебния процес той продължава около 6
месеца. След лечението е възможно да остане ограничен обем на движение в глезенната
става. През периода на лечение ищцата е търпяла болки и страдания, като през първите 20
дни след инцидента и наложилото се оперативно лечение, както и през първите 20 дни след
започване на рехабилитация, същите са с по-интензивен характер. След посочените два
пикови периоди на болка следва затишие поради спадане на отока. През периода на
обездвижване или ненатоварване на крайника ищцата е трябвало да се придвижва с
помощни средства, което довело до затруднения при хигиенно-битовото обслужване. При
извършения на 08.05.2025 г. от вещото лице личен преглед на ищцата било установено
наличието на надлъжно разположен оперативен белег по външната страна на лява глезенна
става с дължима 14 см. и наличието на дъговиден оперативен белег по вътрешната страна на
дясна глезенна става с дължина 7 см. При извършения личен преглед вещото лице не е
установило медицински показания, които да налагат провеждане на нови оперативни
интервенции, нито данни за усложнения, настъпили в периода на възстановяване. Не се
констатира функционален дефицит на дясната глезенна става.
При изслушването му в открито съдебно заседание вещото лице допълва, че при
нормално протичане на възстановителния процес раневият период е с продължителност
между 14 и 20 дни. Констатира, че при ищцата лечебният процес е продължил в рамките на
нормалния период на възстановяване от 6 месеца. Уточнява, че за провеждане на
рехабилитация е било необходимо разрешение от наблюдаващия лекар, но отсъствието на
данни за провеждането в болнични условия не опровергава факта, че в настоящия случай
резултатът от проведеното лечение е добър и кракът е възстановен.
За установяване наличието на причинените на ищцата вследствие процесната трудова
злополука конкретни емоционални болки и страдания по делото са ангажирани гласни
доказателства чрез разпит на двама свидетели.
Свидетелят Илиян Василев Борисов – съпруг на ищцата, разказва следното: Бил на
работа, когато ищцата му се обадила, че претърпяла инцидент и че не е имало възможност да
6
бъде изпратен медицински екип за оказване на бърза помощ, поради което свидетелят
отишъл да я вземе от мястото на злополуката. Когато отишъл, намерил съпругата си седнала
на столче отвън на тротоара пред търговски обект, а ходилото било изкривено на едната
страна. Тя му казала, че паднала на самия тротоар. Ищцата била видимо уплашена и
стресирана. Свидетелят Борисов я закарал директно в Пирогов, където я оперирали по
спешност. След няколко дни я изписали от болницата, но се придвижвала трудно заради
болките. Била направена операция с поставени импланти и бинтове, без гипсова
имобилизация. До ден-днешен при по-продължително натоварване кракът се подува и
започва да я боли. Имала нужда от чужда помощ при придвижване и запазване на
равновесие около 1 месец след оперативното лечение. Движела се с патерици, трябвало
винаги да има някого до нея, за да не загуби равновесие. За ищцата се грижели съпругът и
техният син. Най-силните болки продължили в периода между 1 и 3 месеца от датата на
инцидента, като през първите месец-два било забранено да стъпва на крака. Около 3-4
месеца ищцата се налагало да се придвижва с патерици, като едва след втория месец могла
да си позволи леко да пристъпва с травмирания крак, но без да го натоварва. След четвъртия
месец направила опити да се придвижва на разстояние до 10 м.. Преди инцидента всяка
сутрин свидетелят и ищцата излизали да пият кафе преди работа, но след увреждането това
се променило. Наложило се да преустановят и традицията си да ходят на по-дълги разходки.
Ищцата прекъснала връзка с познати и приятели. Първите 3-4 месеца се налагало да пие
болкоуспокояващи. До ден-днешен се стряскала нощем, което също започнало да се случва
след инцидента. Страх я е било се движи сама. След инцидента направила опити да започне
работа на три различни места, но не могла да издържа да стои по 8 часа права на крак,
защото след час-два започвали болки в крака. Това наложило ищцата да започне да работи в
собствения на семейството магазин за ръчни изделия, където основно се намирала в седящо
положение, а синът им, който до момента бил продавач там, да започне друга работа.
Лекарят бил обяснил какви движения ищцата следва да прави с цел възстановяване на
увредения глезен, като свидетелят проучил въпроса допълнително и с негово съдействие
ищцата започнала раздвижването в домашни условия, тъй като нямали възможност за курс
по рехабилитация при професионалист. Към настоящия момент ищцата не приема
обезболяващи, но поради страха, който изпитва, имала намерение да потърси помощ от
психолог/психиатър.
Свидетелят Венелин Д. Васков – семеен приятел на семейството на ищцата, разказва
следното: Видял за пръв път ищцата 2-3 месеца след инцидента, като тогава не се чувствала
добре. Споделила му, че я боли и не може да излиза. Преди инцидента редовно излизали
тримата с нейния съпруг сутрин да пият кафе. През почивните дни често излизали на
разходка или по заведения, но всичко това се променило след злополуката. Понастоящем
свидетелят почти не я виждал. За пръв път след инцидента излезли на кафе преди няколко
дни. Споделила на свидетеля, че е трудно да стои на крак и да се разхожда. Около година
след инцидента ищцата пробвала да работи на 2-3 различни места, но не издържала дължо.
Започнала работа в търговски обект на магазини „ДМ“, който се намира на около 500 м. от
дома .
7
Разгледани в съвкупност с приетото по делото заключение на вещото лице,
изслушаните свидетелски показания, които съдът кредитира като обективни, логични,
подробни и последователни, налагат безспорен извод, че като пряк резултат от процесната
трудова злополука ищцата е претърпяла неимуществени вреди – физически и емоционални
болки и страдания. Макар показанията на свидетеля Борисов да са дадени от заинтересовано
в полза на ищцата лице по смисъла на чл. 172 ГПК, съдът намира, че те са резултат на
негови преки и непосредствени впечатления и добросъвестно възпроизвеждат пред съда
осъществените пред него релевантни факти, отнасящи се до претърпените от пострадалата
болки и страдания вследствие инцидента. Няма основание да не се кредитират тези
показания, доколкото е житейски оправдано преки наблюдения върху състоянието на ищцата
да имат близките хора. Показанията на свидетеля Борисов не си противоречат, а напротив
– дори се допълват с показанията на свидетеля Васков, който не е заинтересован в полза на
която и да е страна по делото. Ето защо съдът счита, че претърпените от ищцата
неимуществени вреди – болки и страдания, като закономерна и естествена последица от
настъпилия инцидент, се явява безспорно доказани по делото.
Тъй като неимуществените вреди представляват неблагоприятно засягане на лични
нематериални блага, те не биха могли да бъдат възстановени, а следва да бъдат обезщетени
посредством заместваща имуществена облага, чийто размер съдът определя съобразно
критерия за справедливост, заложен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Съгласно ППВС № 4/1968
г. понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да
обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост
да присъди за неимуществени вреди. Такива факти, наред с изброените в горецитираното
постановление, са и продължителността на лечението и извършените медицински
манипулации, перспективата и трайните последици, възрастта на увреденото лице и
възможността да продължи трудовата си кариера и да се социализира, общественото и
социално положение, икономическата конюнктура и др. Икономическото положение
съставлява необходим ориентир за определяне на обезщетение, което да има на практика
реална стойност. Изброяването не е изчерпателно и не може да бъде, доколкото във всеки
случай се касае за различни относими обстоятелства и различни проявления на съответното
увреждане и вредите от него. Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен
компенсиране на вредите на увреденото лице, като предполага индивидуална преценка на
моралните вреди, причинени на ищеца, като се имат предвид множество обстоятелства и
взаимовръзки. Затова съдът има задължение да обсъди и съобрази всички доказателства,
относими към тези правнорелевантни факти, и правилно да оцени тяхното значение и тежест
8
при определяне размера на обезщетението - Рeшение № 168 от 29.11.2018 г. на ВКС по гр. д.
№ 5005/2017 г., III г.о., Решение № 90 от 25.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3273/2017 г., III г.о.
С оглед на изложеното съдът намира, че в настоящия случай при определяне
справедливия размер на обезщетението следва да бъдат отчетени, от една страна, характерът
на увреждането - травматично увреждане, изразило се в триглезенна фрактура – луксация на
дясна глезенна става, довело до трайно затруднение на движението на десния долен крайник
за срок от повече от 30 дни; процесът на лечение – еднократно оперативно лечение с
поставена метална фиксация с плака и винтове; интензитетът на търпените болки – първите
20 дни след инцидента и оперативното лечение и първите 20 дни след започване на
рехабилитация болките са били с по-интензивен характер; продължителността на
възстановителния период – обичайния шестмесечен период; наличието на оперативни
белези с дължина 14 см., респ. 7 см. по външната лява глезенна става и вътрешната дясна
глезенна става; необходимостта от придвижване с помощни средства /патерици/ за период от
около 3-4 месеца след инцидента; наличие на конкретно установени неудобства в битов и
личен план - затруднения при придвижване и хигиенно-битово самообслужване, което
наложило необходимостта от чужда помощ; възможност за трайно ограничение в обема на
движение в областта на дясната глезенна става; прием на болкоуспокояващи през първите
месеци на възстановяване; наличие на болки и към настоящия момент при продължително
натоварване и влажно време; характерът на причинените морални страдания – страх, стрес,
социална изолация, преустановяване на ежедневни развлечения, трудности при намиране на
подходяща работа; възрастта на ищцата към момента на увреждането – 48 години, т.е., в
сравнително активна трудоспособна възраст, а от друга страна – нормално и добро
възстановяване на пострадалия десен глезен; липсата на медицински показания, които да
обуславят провеждане на нови оперативни интервенции; липсата на усложнения през
периода на възстановяване; липсата на функционален дефицит в дясната глезенна става,
определен с оглед цялостното физическо състояние на организма на пострадалата. Като се
съобразят обстоятелствата от първата група, които влияят в посока увеличаване размера на
дължимото се обезщетение, и тези от втората, които обосновават намаляването му, както и
обществено-икономическата конюнктура в страната, в т.ч., размерът на минималната
месечна работна заплата, която към датата на настъпване на трудовата злополука е 780 лв.,
както и настъпилите по-интензивни инфлационни процеси в страната /годишната инфлация
за м. ноември 2023 г. спрямо м. ноември 2022 г. е 5,4 % съгласно официалните статистически
данни на НСИ/, към момента на увреждането – 28.11.2023 г., настоящият състав намира, че
дължимото обезщетение възлиза на сумата от 17 000 лева, която сума е съответна на
критериите за справедливост и е от естество да обезщети твърдените и доказани от ищцата
неимуществени вреди.
Размерът на така определеното обезщетение, дължимо на ищцата, съдът намира, че
не следва да бъде намален предвид пълната неоснователност на релевираното от ответното
дружество възражение за съпричиняване по чл. 201, ал. 2 КТ поради това, че ищцата е
допринесла за трудовата злополука, като е допуснала груба небрежност.
9
Както е посочено и в Решение № 291/11.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 951/2011 г., ІV
г.о., при трудовата злополука обезщетението може да се намали, ако пострадалият е
допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност. Небрежността в
гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел -
поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на
дейността и условията за извършването . Грубата небрежност не се отличава по форма
(според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата
небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата,
която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни
условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва
работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и
на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на
дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя
може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност - липса на
елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и
правила за безопасност. Преценката за положената грижа е в зависимост от конкретните
обстоятелства, при които е настъпила злополуката, от поведението на работника или
служителя, съпоставено с доказателствата как е следвало да процедира и в резултат на кои
негови действия е настъпила вредата. Макар и от обективна страна, действията на работника
или служителя да нарушават някои правила на безопасност на труда, необходимо е и негово
субективно отношение към действието под формата на груба небрежност -самонадеяност,
т.е., да е съзнавал, че нарушава установени изисквания за безопасност и че с действията си
може да причини вредоносен резултат, но да мисли да ги предотврати. Груба небрежност по
смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ е налице, когато са нарушени елементарни изисквания на
безопасност в работата, проявено е грубо незнание и неспазване на най-прости за разбиране
и усвояване правила за здравословни и безопасни условия на труда, на техническата
безопасност и хигиената на труда, които трябва да знае и спазва всеки работник или
служител.
В настоящия случай ответното дружество работодател твърди, че ищцата е проявила
невнимание и не се е съобразила с обстановката и атмосферните условия и съзнателно не е
заобиколила заледения и затрупан със сняг участък, с което е нарушила разпоредбите на чл.
33 и чл. 34 ЗЗБУТ. Релевира възражение за съпричиняване и поради индивидуалните
характеристики на физиката на ищцата, изразяващи се в значително изразено затлъстяване
от III степен. За установяване на обстоятелствата около механизма на трудовата злополука, в
частност как точно ищцата е паднала, по делото са ангажирани гласни доказателства чрез
разпит на един свидетел, поискан от ответника.
Свидетелят Г. Д. Грозев – на длъжност „мениджър ключови клиенти“ при ответното
дружество, разказва следното: Към момента на злополуката бил пряк ръководител на
ищцата, която била на длъжност „мърчандайзер продажби“. Всеки мърчандайзер в
ответното дружество имал седмичен график, в който се включвали търговските обекти,
10
които трябвало да бъдат последователно посетени. Нямал преки впечатления от процесния
инцидент. Единствено в деня на злополуката към 11:15 ч. ищцата уведомила свидетеля чрез
съобщение във „Вайбър“, че е паднала и кракът най-вероятно е счупен, за което
свидетелят уведомил прекия си ръководител. След време се чули по телефона и тя му
споделила, че се подхлъзнала, вследствие на което паднала и човек от близкия офис се
притекъл на помощ. След като изтекъл шестмесечният период на взетия отпуск, ищцата се
върнала на работа при ответника, но около месец по-късно напуснала, най-вероятно поради
това, че все още не се била възстановила напълно. Няколко пъти в годината в предприятието
се провеждал инструктаж, като на всеки служител се обяснявало, че трябва да бъде
внимателен и осторожен, когато се придвижва от единия до другия търговски обект.
Работодателят поддържа книга на проведените инструктажи, в която служителите се
подписват три пъти в годината. Инструктажът включвал и изисквания за безопасност, но не
и такива във връзка с конкретните маршрути към обектите, които трябва да бъдат посетени.
При наличие на уважителна причина служителите имат задължение да уведомят
работодателя за отклонения в графика, което в случая ищцата не е направила.
Както се изясни по-горе, преценката за съпричиняване изисква да е установено
конкретно поведение на работника или служителя и то такова, което да бъде определено
като пренебрегващо основни технологични правила и правила за безопасност и което да не
съответства на дължимата грижа, каквото и най-небрежният би положил в подобна
ситуация. В настоящия случай обаче при така установения по делото механизъм на
трудовата злополука наличие на подобно поведение у ищцата не се доказва. Не са налице
конкретни фактически обстоятелства, които да сочат, че ищцата е допринесла за
настъпването на трудовата злополука, проявявайки груба небрежност. Изслушаните в тази
връзка свидетелски показания съдът намира за неубедителни и изолирани от останалите
събрани по делото доказателства. От разказа на свидетеля Грозев не може да се направи
извод, че ищцата е нарушила сочените от ответника разпоредби на ЗЗБУТ. Още повече, че,
както следва от показанията му, провежданият в предприятието инструктаж не включва
изисквания за безопасност във връзка с конкретните маршрути към търговските обекти,
които всеки служител на длъжността „мърчандайзер продажби“ е длъжен да посети. Когато
трудовата злополука е настъпила, без да е проведен инструктаж за технологичните правила
и правилата за безопасност при работа, то поведението на работника или служителя не може
да бъде окачествено като груба небрежност, освен когато от обстоятелствата е било
несъмнено ясно, че определени негови действия могат да доведат до злополука, увреждаща
здравето му, която несъмненост в настоящия случай също не се установява. Недоказани
останаха и доводите на ответника, че ищцата е съзнавала настъпването на неблагоприятния
резултат - увреждане на своето здраве, но въпреки това не е заобиколила заледения и
затрупан със сняг участък, върху който се е подхлъзнала.
На следващо място, съдът намира за неоснователно и възражението на ответника за
съпричиняване по чл. 201, ал. 2 КТ поради това, че ищцата била със значително изразено
затлъстяване. От заключението на вещото лице по въпрос № 4 от съдебно-медицинската
11
експертиза следва, че при извършения на ищцата личен преглед не се е установило наличие
на функционален дефицит на увредената от инцидента дясна глезенна става, който да е
вследствие от функционалното и физическото състояние на организма на пострадалата. При
изслушването си в съдебно заседание вещото лице пояснява, че принципно затлъстяването
може да доведе до промяна в периода на възстановяване, но в конкретния случай обективни
данни в тази насока липсват.
Така установените по делото обстоятелства мотивират съдa да приеме за изцяло
неоснователно възражението на ответника за допусната от ищцата груба небрежност при
настъпване на процесната злополука.
Основателно се явява обаче наведеното с отговора на исковата молба възражение на
ответника, че с бездействието си, изразило се в непочистване на заледения и покрит със сняг
участък в близост до тротоар, върху който ищцата се е подхлъзнала и паднала, третото лице
помагач С. е допринесло за настъпване на процесната трудова злополука. От ангажираните
от третото лице помагач писмени доказателства по делото, а именно оперативен план за
зимен период 2023-2024 г. за СО – район „Витоша“ и констативни протоколи за изпълнени
дейности на 26.11.2023 г., 27.11.2023 г. и 28.11.2023 г., не се установява конкретният участък
на злополуката, настъпила в гр. София, район „Витоша“ ж.к. „Бъкстон“, ул. „Т***********“
№ 13, да е бил обект на извършени от работници и служители на общината дейности по
зимно поддържане на улици и други обществени места, в т.ч., на механизирано обработване
на уличните платна чрез разпръскване на техническа сол и механизирано почистване от сняг
на улични платна и площади.
Уличната мрежа в населените места е публична общинска собственост на основание
§7, т. 7 ПЗР ЗМСМА и чл. 8, ал. 3 и ал. 5 от Закона за пътищата, а собствеността на пътя се
разпростира върху всички основни негови елементи при условията на посочената по-горе
разпоредба на чл. 8, ал. 5 ЗП. По силата на разпоредбата на чл. 31 ЗП (обн. - ДВ, бр. 26 от
2000 г.) изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища е задължение на
общината, а в чл. 30, ал. 4 ЗП е указано, че поддържането на тротоарите като част от
уличната пътна мрежа на съответното място се организира от общината. С нормата на чл.
167, ал. 1 ЗДвП е вменено задължение на лицата, стопанисващи пътя, вкл. пътните
принадлежности към него по смисъла на §1, т. 4 от ДР на ЗП, да го поддържат в изправно
състояние, да сигнализират за препятствията по него и да вземат мерки за отстраняването
им. Неизпълнението на тези дейности от С., чиято собственост е пътят и прилежащият към
него тротоар, представлява бездействие на работниците и служителите, натоварени с
изпълнението на възложената им от общината работа. Задължение на С. е да поддържа
пътищата в изправно състояние с грижата на добър стопанин, което да служи в интерес на
гражданите. Съгласно чл. 28 от Наредбата за управление на общинските пътища на
територията на С., общинската администрация планира ежегодно дейностите по
изграждане, ремонт и поддържане на общинските пътища и улици, а чл. 31 от същата
наредба изяснява, че поддържането включва полагането на системни грижи за осигуряване
на целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за защита на
12
неговите съоръжения и принадлежности.
От всичко изложено дотук, следва извод, че третото лице помагач С. не е изпълнило
свои основни задължения по почистване, поддържане в изправно състояние и обгрижване
на уличната мрежа на мястото на трудовата злополука, с което е допринесло за настъпване
на процесния инцидент. Установеното неизпълнение от страна на третото лице помагач не
обуславя намаляване размера на отговорността на ответното дружество за изплащане на
обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от ищцата вследствие на настъпилата
трудова злополука. Наличието на бездействие от страна на третото лице помагач, с което
същото е допринесло за случилия се инцидент, води до постановяване на неблагоприятно за
ответното дружество решение, респ. до възможността същото да предяви регресни права
срещу С..
Ето защо предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 200 КТ за присъждане
на обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди се явява частично
основателен и следва да бъде уважен за сумата от 15 000 лв., респ. отхвърлен като
неоснователен за разликата до пълния предявен размер от 40 000 лв. като частичен иск от
претенция за сумата от 80 000 лв.
Законна лихва върху обезщетенията за неимуществени вреди се дължи от датата на
увреждането /Решение № 146 от 15.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 848/2009 г., III г. о./, като
съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане
длъжникът се смята в забава и без покана. Ето защо в полза на ищцата следва да се присъди
поисканата законна лихва от деня на трудовата злополука – 28.11.2023 г.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски
имат и двете страни в производството. На основание чл. 78, ал. 10 ГПК на третото лице
помагач С. не следва да се присъждат разноски.
Ищцата е претендирала адвокатско възнаграждение за безплатно оказана адвокатска
помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА съгласно представения по делото договор за правна
защита и съдействие от 19.05.2025 г. на лист 88, поради което в полза на осъществилия
процесуално представителство адв. Г. Р. следва да се присъди съразмерно с уважената част
от иска адвокатско възнаграждение в размер на 1 732,50 лв. с ДДС при определен от съда
размер на адвокатско възнаграждение от 3 850 лв. без ДДС съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, която разпоредба служи
на съда за ориентир.
Ответното дружество претендира и доказва извършването на разноски в общ размер
на 6 456 лв., от които 450 лв. за депозит за вещо лице и 6 006 лв. за адвокатско
възнаграждение съгласно договор за правна помощ и съдействие от 06.07.2025 г. на лист 146
и извлечение за превод на лист 149. Съдът намира възражението на ищцата за прекомерност
на разноските за адвокатско възнаграждение, претендирани от ответника, за основателно,
поради което същото следва да се намали съразмерно с отхвърлената част от иска на 2406,25
13
лв. при определен от съда размер на адвокатско възнаграждение от 3 850 лв. съгласно чл. 7,
ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, която
разпоредба служи на съда за ориентир. На ответника съразмерно с отхвърлената част от
иска се дължи и сумата от 281,25 лв. за депозит за вещо лице.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати по сметка на СРС съразмерно с уважената част от иска сумата от 600 лв. за
държавна такса и сумата от 56,25 лв. за депозит за вещо лице, заплатени от бюджета на съда.
На основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК останалата част от дължимата
държавна такса и депозит за вещо лице съразмерно с отхвърлената част от иска следва да
останат за сметка на бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***************“ ЕООД, ЕИК ***************, със седалище и адрес
на управление гр. Варна 9023, Западна промишлена зона, да заплати на В. В. Б., ЕГН
**********, със съдебен адрес гр. София, пл. „Позитано“ № 2, сграда „Перформ Бизнес
Център“, ет. 3, на основание чл. 200 КТ сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение
за претърпени вследствие на трудова злополука неимуществени вреди – болки и страдания,
ведно със законната лихва от датата на инцидента – 28.11.2023 г., до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 40 000 лв. като частичен
иск от претенция за сумата от 80 000 лв.
ОСЪЖДА „***************“ ЕООД, ЕИК ***************, със седалище и адрес
на управление гр. Варна 9023, Западна промишлена зона, да заплати на адв. Г. Г. Р., САК, с
личен № **********, със служебен адрес пл. „Позитано“ № 2, сграда „Перформ Бизнес
Център“, ет. 3, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА сумата от 1 732,50 лв. с ДДС – адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ.
ОСЪЖДА В. В. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, пл. „Позитано“ №
2, сграда „Перформ Бизнес Център“, ет. 3, да заплати на „***************“ ЕООД, ЕИК
***************, със седалище и адрес на управление гр. Варна 9023, Западна промишлена
зона, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 2 687,50 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА „***************“ ЕООД, ЕИК ***************, със седалище и адрес
на управление гр. Варна 9023, Западна промишлена зона, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Софийския районен съд сумата от 656,25 лв. - държавна такса
и разноски, сторени от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на С. като трето лице-помагач на
страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
14
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15