РЕШЕНИЕ
№ 171
Хасково, 11.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд -
Хасково - XIII тричленен състав, в съдебно
заседание на
двадесети декември две хиляди и двадесет и трета година в
състав:
Председател: |
ПЕНКА
КОСТОВА |
Членове: |
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА |
При секретар ДОРЕТА АТАНАСОВА и с участието на прокурора ЦВЕТА ТОДОРОВА ПАЗАИТОВА като разгледа докладваното от съдия АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА канд № 20237260701169 / 2023 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба, подадена от А.И.А.,
ЕГН : **********,***,
против Решение № 239
от 21.09.2023 г.,
постановено по АНД № 549/2023 г. по описа
на Районен съд – Хасково.
Касационният жалбоподател твърди,
че обжалваното съдебно решение е неправилно и моли да бъде отменено, както и да
бъде отменен потвърдения със същото електронен фиш.
ОТВЕТНИКЪТ
по касационната жалба – ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ХАСКОВО, не изпраща
представител в съдебно заседание и не изразява становище по основателността на
касационната жалба.
Представителят
на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – Хасково счита, че обжалваното решение е
законосъобразно и правилно и предлага
да бъде оставено в сила.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намери жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна
страна. Разгледана по същество, същата е основателна поради следните
съображения:
С
оспорваното съдебно решение Районен съд – Хасково
е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система серия К № *******
на ОД на МВР - Хасково,
с който за нарушение на
чл.
21,
ал.
1 от ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2
от ЗДвП на А.И.А.,
ЕГН : **********,*** е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева.
Съдът
е приел за установено от фактическа страна, че на 27.04.2023 г. в 13:44 часа, в гр.Х.,
на бул.“Г.С.Р.“
до Завод „Мир“, в посока към гр.Д.,
в рамките на населеното
място, е било извършено засичане на скоростта и заснемане с автоматизирано
техническо средство АТСС /ARH CAM S-1/ № 120ccef
на преминал лек автомобил марка „Опел Агила“ с регистрационен номер *********.
Техническото средство отчело, че автомобилът се движи със скорост от 64 км/ч. в населено
място - при разрешена максимална скорост от 50 км/ч. Установено било, че лекият
автомобил е регистриран на името
на А.И.А.,
ЕГН : **********
***.
При обосноваване на правните си
изводи съдът е посочил, че обжалваният електронен
фиш съдържа всички реквизити, изискуеми съгласно
разпоредбата на чл.
189,
ал.
4 от ЗДвП и е
съставен по бланката на утвърдения образец от Министъра на
вътрешните работи. Използваното в конкретния случай техническо средство било калибровано, видно от
представените протоколи за проверка,
преди конкретното замерване на скоростта, като същото преминало и последваща
проверка за техническа годност. Съобразени
били разпоредбите на Наредба №
8121з-532 от 19.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, и
конкретно чл. 8, ал. 1
относно мястото
на разполагане на АТСС,
изискването на чл.
10,
ал.
1 и ал. 3 относно попълването на Протокол
за използване на техническо средство или система и наличието на снимка на
разположението на уреда.
Прието е за установено, е
жалбоподателят е нарушил задължението си по чл. 21,
ал.
1 от ЗДвП,
определящ скоростите на движение на различните категории МПС в
и извън населено място както и по автомагистрала и скоростен път. Посочено е, че същият се
е движел в населено място, при максимална допустима скорост от 50 км/ч. - с 61
км/ч., както и че му било наложено
наказание за деяние, извършено при условията на повторност на основание чл. 182, ал. 4
от ЗДвП. С оглед на така изложените доводи
районният съд е приел, че обжалваният електронен фиш следва да бъде потвърден.
Като
взе предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че обжалваното решение е
постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, при надлежното му
сезиране с допустима жалба, поради което е валидно и допустимо. Същото обаче е
неправилно, който извод на касационната инстанция е обусловен от следните
съображения:
В
случая административнонаказващият орган, а впоследствие и районният съд, са
приели, че извършеното от касатора нарушение е повторно и лицето е
санкционирано на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Тоест преценено е, че са
налице предпоставките на § 5, т. 33 от ДР на ЗДвП, според който текст повторно
е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в
двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на
нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и
когато първото наказание му е било наложено като нов водач. Съгласно чл. 189,
ал. 11 от ЗДвП, влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила
наказателно постановление. В конкретния казус е следвало в производството да
бъде доказано, че процесното деяние е извършено в едногодишен срок от влизане в
сила на наказателно постановление или електронен фиш, с който на жалбоподателя
е била наложена "глоба" отново за нарушение на чл. 21 от ЗДвП.
Действително в атакувания електронен фиш е посочено, че нарушението е извършено
в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/5556750, но този електронен фиш не е
представен по преписката, нито е изискан впоследствие от съда. Липсват данни за
какво нарушение е ангажирана отговорността на касатора с този електронен фиш,
дали и на коя дата същият
е влязъл в сила, респективно не би могла да се извърши и съпоставка
с датата на процесното
деяние. В този
смисъл наказващият орган не е доказал (предвид
разпределението на доказателствената тежест), че касаторът е извършил процесното деяние
по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП при условията на повторност по смисъла на § 6, т. 33 от ДР на
ЗДвП. Поради това не следва да се ангажира административнонаказателната му
отговорност за деяние, извършено "повторно", съответно и не следва да
се прилага чл. 182, ал. 4 от ЗДвП при определяне на наказанието.
Предвид
горното, настоящият касационен състав на Административен съд – Хасково намира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Ето защо, на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК решението следва да бъде отменено, както и
следва да бъде отменен потвърденият с него електронен фиш.
Така
мотивиран, Административен
съд - Хасково
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 239 от 21.09.2023 г., постановено по АНД № 549/2023 г. по описа на
Районен съд – Хасково и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система серия К № ******* на ОД на МВР - Хасково, с
който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 4, вр.
ал. 1, т. 2 от ЗДвП на А.И.А., ЕГН : **********,*** е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 100 лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: |
|
Членове: |