Решение по дело №1169/2023 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: 171
Дата: 11 януари 2024 г. (в сила от 11 януари 2024 г.)
Съдия: Антоанета Вълчева Митрушева
Дело: 20237260701169
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 октомври 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

171

Хасково, 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - XIII тричленен състав, в съдебно заседание на двадесети декември две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател:

ПЕНКА КОСТОВА

Членове:

АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
БИЛЯНА ИКОНОМОВА

При секретар ДОРЕТА АТАНАСОВА и с участието на прокурора ЦВЕТА ТОДОРОВА ПАЗАИТОВА като разгледа докладваното от съдия АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА канд № 20237260701169 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от А.И.А., ЕГН : **********,***, против Решение № 239 от 21.09.2023 г., постановено по АНД № 549/2023 г. по описа на Районен съд – Хасково.

Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно и моли да бъде отменено, както и да бъде отменен потвърдения със същото електронен фиш.

ОТВЕТНИКЪТ по касационната жалба – ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ХАСКОВО, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по основателността на касационната жалба.

Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – Хасково счита, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно и предлага да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е основателна поради следните съображения:

С оспорваното съдебно решение Районен съд – Хасково е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № ******* на ОД на МВР - Хасково, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП на А.И.А., ЕГН : **********,*** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева.

Съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 27.04.2023 г. в 13:44 часа, в гр.Х., на бул.“Г.С.Р.“ до Завод „Мир“, в посока към гр.Д., в рамките на населеното място, е било извършено засичане на скоростта и заснемане с автоматизирано техническо средство АТСС /ARH CAM S-1/ № 120ccef на преминал лек автомобил марка „Опел Агила“ с регистрационен номер *********. Техническото средство отчело, че автомобилът се движи със скорост от 64 км/ч. в населено място - при разрешена максимална скорост от 50 км/ч. Установено било, че лекият автомобил е регистриран на името на А.И.А., ЕГН : ********** ***.

При обосноваване на правните си изводи съдът е посочил, че обжалваният електронен фиш съдържа всички реквизити, изискуеми съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и е съставен по бланката на утвърдения образец от Министъра на вътрешните работи. Използваното в конкретния случай техническо средство било калибровано, видно от представените протоколи за проверка, преди конкретното замерване на скоростта, като същото преминало и последваща проверка за техническа годност. Съобразени били разпоредбите на Наредба 8121з-532 от 19.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, и конкретно чл. 8, ал. 1 относно мястото на разполагане на АТСС, изискването на чл. 10, ал. 1 и ал. 3 относно попълването на Протокол за използване на техническо средство или система и наличието на снимка на разположението на уреда.

Прието е за установено, е жалбоподателят е нарушил задължението си по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, определящ скоростите на движение на различните категории МПС в и извън населено място както и по автомагистрала и скоростен път. Посочено е, че същият се е движел в населено място, при максимална допустима скорост от 50 км/ч. - с 61 км/ч., както и че му било наложено наказание за деяние, извършено при условията на повторност на основание чл. 182, ал. 4 от ЗДвП. С оглед на така изложените доводи районният съд е приел, че обжалваният електронен фиш следва да бъде потвърден.

Като взе предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, при надлежното му сезиране с допустима жалба, поради което е валидно и допустимо. Същото обаче е неправилно, който извод на касационната инстанция е обусловен от следните съображения:

В случая административнонаказващият орган, а впоследствие и районният съд, са приели, че извършеното от касатора нарушение е повторно и лицето е санкционирано на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Тоест преценено е, че са налице предпоставките на § 5, т. 33 от ДР на ЗДвП, според който текст повторно е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. Съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. В конкретния казус е следвало в производството да бъде доказано, че процесното деяние е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателно постановление или електронен фиш, с който на жалбоподателя е била наложена "глоба" отново за нарушение на чл. 21 от ЗДвП. Действително в атакувания електронен фиш е посочено, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/5556750, но този електронен фиш не е представен по преписката, нито е изискан впоследствие от съда. Липсват данни за какво нарушение е ангажирана отговорността на касатора с този електронен фиш, дали и на коя дата същият е влязъл в сила, респективно не би могла да се извърши и съпоставка с датата на процесното деяние. В този смисъл наказващият орган не е доказал (предвид разпределението на доказателствената тежест), че касаторът е извършил процесното деяние по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП при условията на повторност по смисъла на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП. Поради това не следва да се ангажира административнонаказателната му отговорност за деяние, извършено "повторно", съответно и не следва да се прилага чл. 182, ал. 4 от ЗДвП при определяне на наказанието.

Предвид горното, настоящият касационен състав на Административен съд – Хасково намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Ето защо, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК решението следва да бъде отменено, както и следва да бъде отменен потвърденият с него електронен фиш.

Така мотивиран, Административен съд - Хасково

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 239 от 21.09.2023 г., постановено по АНД № 549/2023 г. по описа на Районен съд – Хасково и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № ******* на ОД на МВР - Хасково, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП на А.И.А., ЕГН : **********,*** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: