Р Е Ш Е Н И Е
Номер 2103 Година 24.06.2020 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХІХ граждански състав
На девети юни
две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЛИЧЕВА - ГУРГОВА
Секретар: Марияна Михайлова
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 5962 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по обективно съединени искове с правно основание член 55
ал.1, предл. 1 от ЗЗД.
Ищецът Л.Т. ЕГН **********,***;
чрез адв. Д.Б., съдебен адрес:***,
моли съда да бъде осъден ответника „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру" №
28, „Силвър Център", ет.2, офис 40-46, представлявано от С.К., чрез адв. П.К., да й заплати следните суми: 100,00 лева недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по договор за
заем № ....., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
предявяване исковата молба в съда до окончателното и изплащане; 150,00 лева недължимо платена по клауза за неустойка по договор за заем № .....,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване исковата
молба в съда до окончателното и изплащане. Претендира
направените по делото разноски.
В хода производството при условията на чл.214 от ГПК, ищецът е изменил
исковите си претенции, като сумата представляваща недължимо платена по клауза за неустойка по
договор за заем № ......., се счита предявена в размер на 642.56 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на предявяване исковата молба в съда до окончателното и изплащане.
Ищцата твърди, че на 28.09.2015 г. сключила с
ответника договор за заем № ....., по който й били предоставени в заем 1600
лева, които следвало да бъдат върнати на 16 месечни погасителни вноски с
възнаградителна лихва в размер на 40% годишно и ГПР в размер на 48.09%. В чл.
4, ал. 2 от договора била уговорена и неустойка за неизпълнение на задължението
на кредитополучателя да предостави в срок от 3 дни от сключването на договора
някое от предвидените в него обезпечения в размер на 642.56 лева, плащането на
която сума е разсрочено за срока на действие на договора. Твърди се, че възнаградителната лихва не била изрично
фиксирана в договора, а всяка погасителна вноска включва главница,
възнаградителна лихва, ГПР и неустойка. В погасителния план е разпределена само
неустойката и сбора от главницата, възнаградителната лихва и ГПР, но няма
разпределение между тези компоненти. Ищцата счита, че договорът е
недействителен, тъй като : в разрез с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК в него не са посочени условията за
прилагане на договорения лихвен процент, не е посочен размера на
възнаградителната лихва и как тя се
разпределя във времето с изплащането на всяка една от месечните вноски посочени
в погасителния план; в разрез с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в
него не е посочена общата сума дължима от потребителя; в разрез с изискването
на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК не е посочено в погасителния план разпределението
на вноските измежду дължимите по договора суми. В случай, че към договора са
налице общи условия, ищцата не е подписвала такива на всяка една страница,
поради което договорът е недействителен и съгласно чл. 11, ал. 2 от ЗПК вр. с
чл. 22 от същия закон. Твърди се още, че и уговорката за плащане на
възнаградителна лихва е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави.
Нищожна е и неустойката за неизпълнение на задължение, тъй като е уговорена в
нарушение на добрите нрави и същата е прекомерна; клаузата за неустойка е
недействителна, тъй като с нея се създават задължения, които по своето същество
се покриват от ГПР и по този начин се надвишава изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Тази клауза е сключена и в нарушение на материалния закон чл. 71 от ЗЗД, а
също и в нарушение на разпоредбата на чл. 33 от ЗПК. Въз основа на така
очертаната фактическа обстановка, ищцата моли съда да осъди ответника да й
върне сумата от 100 лева получена от последния по уговорката за възнаградителна
лихва и платена при начална липса на основание, а също и сумата от 150 лева
платена като неустойка за неизпълнение и получена при начална липса на основание.
В
законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който същият признава, че е страна по сключения с ищцата на 28.09.2015 г.
договор за кредит. Оспорва предявените искове като неоснователни по изложените
в отговора на исковата молба съображения. Моли за отхвърлянето им и претендира
разноски.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и като обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е безспорно, а и от представените по делото
писмени доказателства се установява, че между тях бил сключен Договор за
паричен заем № ..... от 28.09.2015г., по силата на който ответното дружество се
задължило да предостави на ищеца сумата в размер на 1 600 лева при
фиксиран годишен процент по заема – 40 % и годишен процент на разходите, като
заемната сума била получена от заемателя. Посочена е общата дължима сума по
кредита, която възлизала на 1706,56 лева. Страните са уговорили погасяването да
се извърши на 16 равни седмични пгоасителни вноски по 106,66 лева, с падеж на
първата погасителна вноска с 06.10.2015г. и последна погасителна вноска-
19.01.2016 г.
Ответникът е небанкова
финансова институция по чл. 3 ЗКИ, като може да отпуска кредити със средства,
които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало
извън рамките на своята професионална дейност, т.е. страните имат качествата на
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгл. чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Сключеният договор по
своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски
кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на
специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Съгласно чл. 10, ал.
1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен
или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на
договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от
12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. В исковата
молба ищецът навежда възражения, че сключеният между страните договор не
отговаря на предвидените в ЗПК законови изисквания, при което са налице пороци,
водещи до неговата недействителност. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 и чл.
12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на
последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са
изискуеми при самото му сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на
последиците, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не
отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не
и връщане на лихвата и другите разходи. В настоящия случай, съдът намира, че са
налице нарушения, водещи до недействителност на процесния договор за кредит
основание чл. 22 ЗПК, а именно:
На първо място не са
спазени изискванията на чл. 11, ал.
1, т. 9 ЗПК, тъй като не са упоменати - условията за прилагането на
лихвения процент; индекс или референтен лихвен процент; не е регламентиран и
размерът на „печалбата на кредитора” /възнаградителна лихва/, като не е
посочено каква част от месечната погасителна вноска представлява главница и
каква - лихва. Не е ясно по какъв начин е определен размерът на общата дължима
сума от 1706,56 лева и какви вземания се включват в нея. Във връзка с условията
за прилагане на лихвения процент - липсва уточнение за базата, върху която се
начислява същият – дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната
главница. Следователно, не е ясно как е разпределян лихвеният процент във
времето, а оттам - и как е формирана възнаградителната лихва. Без значение дали
лихвеният процент е фиксиран или променлив, в договора е необходимо да са
посочени условията /начините/ за прилагането му. Това изискване не е изпълнено,
при което не може да се извърши проверка при какви условия е приложен и дали
отговаря на упоменатия от кредитора фиксиран размер от 40 %. Ето защо,
нарушение на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК е налице.
На следващо място, не е спазено и изискването
на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите
следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и
управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по
специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на
потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Нарушение
е налице и тъй като в договора кредиторът се е задоволил единствено с
посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва
обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по
кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 48,09
%/. Годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. В посочената величина, следва по ясен и
разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще
стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Доколкото лиспва
посочване на тези обстоятелства не е ясно по какъв начин е формиран ГПР, неясни
са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира
годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на
предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го
оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е
включено в тях.
В разглеждания казус процесният договор
за потребителски кредит съдържа информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски, но в същия
не е посочена
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми. Съгласно договора
за паричен заем за
кредитополучателя възниква задължението
да заплати на
кредитора предоставената главница
и определен годишен фиксиран
лихвен процент. При това положение,
за да е
изпълнено изискването на
закона, в договора
следва да бъде посочено
по ясен и разбираем
за потребителя начин разпределението на
съответната погасителна
вноска между различните
дължими суми, както
и последователността, в
която същите ще
се погасяват, което
в случая не е
сторено, тъй като подобна
информация в договора за
кредит изобщо липсва, нито потребителят
би могъл да я
извлече от съдържанието
му. Самата информация е най
- обща, не отговаря на изискването да е разбираема и недвусмислена и с нея не
се конкретизира какво точно се включва в размера на месечната вноска като части
от отделни вземания. Поради това съдържанието на договора не отговаря на изискванията
на чл.11, ал.1, т.11 от
ЗПК, то същият следва да се приеме
недействителен.
С оглед изложеното, съдът приема, че не са
спазени разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9, т.10 и т. 11 ЗПК, поради което
договорът за паричен заем е недействителен на чл. 22 от ЗПК.
С оглед
изложеното по-горе във връзка с възраженията за недействителност съдът намира,
че същите са основателни, и съгласно
чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи. Ищецът дължи плащане единствено на предоставения
заем от 1600 лева. Недължимо платени се явяват сумите за
възнаградителна лихва и неустойка, които
видно от представената справка за извърешни плащания възлизат на съответно 98,53
лева и 642,56 лева. Посочените суми са недължими, като получени при начално
липса на основание, при което следва да бъдат върнати на потребителя. Исковете
следва да бъдат уважени, ведно
със законната лихва върху сумите от подаване на исковата молба до окончателното им
изплащане.
По отношение на иска за присъждане на недължимо платена
възнаградителна лихва, същият е основателен до размера, посочен в справката за
извършени плащания, а именно 98,53 лева, поради за разликата до пълния предявен
размер от 100 лева следва да бъде отхвърлен.
По
отоншение на разноските:
С оглед
изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски следва да се присъдят
на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Представени
са доказателства за плащане на 100,00 лева държавна
такса, която следва да бъде присъдена в полза на ищеца.
Съгласно
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., на която се позовава пълномощникът на ищеца,
адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално
затруднени лица. В договора за правна защита е отразено, че същата се
предоставя безплатно. Съгласно чл.38 ал. 2 ЗАдв., в случаите по ал. 1, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има
право на адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 38 ал. 2 ЗАдв., в случаите по
ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този размер – съобразно
материалния интерес по делото и чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ, (изм. с Решение №
5419 на ВАС на РБ - бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г.), възлиза на 100
лева за всеки един от двата предявени иска, поради което сумата от общо 200
лева следва да бъде присъдена в полза на процесуалния представител на ищеца.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Джавахарлал Неру„ № 28, Силвър център, ет. 2, да заплати на Л.T., ЕГН **********, с адрес: ***, следните
суми: 98,53 лева /деветдесет и осем
лева и петдесет и три стотинки/ – недължимо платена възнаградителна лихва и 642,56 лева /шестстотин четиридесет и
два лева и петдесет и шест стотинки/ – недължимо платена неустойка, които суми
са били платени от Л.Т. въз основа на
договор за паричен заем № ...../28.09.2015 г., който договор е недействителен
на осн. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и 11 ЗПК, ведно със законната
лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.04.2019
г. до окончателното погасяване на дължимите суми, както и направените по делото
разноски в размер на 100 лева /сто лева/
- заплатена държавна такса, като ОТХВЪРЛЯ
иска за присъждане на суми за недължимо платена възнаградителна лихва по
договор за паричен заем № ...../28.09.2015 г за разликата над 98,53
лева до пълния предявен размер от 100 лева.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, Силвър център, ет. 2, да заплати на адвокат Д.Г.Б. сумата от 200 лева /двеста лева/, представляваща адвокатско възнаграждение,
на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./ МАРИЯ ЛИЧЕВА – ГУРГОВА
Вярно с оригинала!
ММ