Р Е Ш Е Н И Е №260045
гр.Габрово, 17.12.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично съдебно заседание на петнадесети декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Полина Пенкова
ЧЛЕНОВЕ : Кремена Големанова
Симона Миланези
при секретаря М.Шаханова, като разгледа докладваното от съдия Големанова в.гр.д. №410 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника по делото "Енерго -Про Енергийни услуги" ЕООД против Решение №304/21.09.2020г. по гр.д.№2277/2019г. на РС Габрово, с което е признато за установено, че "Ивкон" ЕООД, в качеството си на потребител на електроенергия с клиентски номер, НЕ ДЪЛЖИ сумата 1918.38лв. /хиляда деветстотин и осемнадесет лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща стойност на неотчетена, потребена и коригирана електроенергия за периода от 02.03.2018г. до 01.03.2019г. съгласно фактура №**********/31.10.2019г. издадена от “ЕНЕРГО ПРО ЕНЕРГИЙНИ УСЛУГИ” ЕООД, като дружеството жалбоподател е осъдено да заплати на ищеца сумата от 482лв.-разноски по делото.
В жалбата се твърди, че по делото било установено, че бил доказан нерегламентиран достъп- намеса в тарифните схеми, в следствие на което СТИ било манипулирано да не отчита цялата потребена от абоната електроенергия. Съдът бил обосновал решението си, че с Решение на ВАС текстовете на ПИКЕЕ са отменени, като към момента на проверката липсвала нормативна уредба, която да регламентира реда за възникване на правото на оператора да извърши едностранна корекция, която не можела да бъде заменена по аналогия с правни норми, съществуващи в други източници на правото. Жалбоподателите твърдят, че целта на корекцията не била мярка със санкционен характер за нарушения, а начин за компенсиране на разликата между заплатените суми и сумата по действително консумираната електроенергия. Потребяването на енергия от абоната било извършено по силата на правоотношение за продажба на електроенергия, като незаплащането на реално пренесена и потребена енергия водело до неравновесие в правата и задълженията на страните, тъй като възниквала нееквивалентност на престациите. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан и да присъди направените по делото разноски в двете производства.
Ответникът не е подал отговор на жалбата. В депозирана по делото молба заявява, че оспорва жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на обжалване. Предвид на това същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.
С процесната искова молба е предявен иск против ответникът да бъде прието за установено, че ищецът не му дължи сумата от 1918,38лв. за извършена корекция на ел.енергия за периода от 02.12.2018г. до 01.03.2019г. за обект, находящ се в гр.Г., ул.Р. №**, с клиентски номер *** и абонатен номер ***, за която сума е издадена фактура №**********/31.10.2019г.
За да постанови решението си районният
съд приел, че на 01.03.2019г. била
извършена проверка на електромера на абоната „ИВКОН” ЕООД, на адрес гр. Г., ул.Р. №**. за проверката бил
съставен Констативен протокол №5500459/01.03.2019г.,
в който е отразено, че СТИ работи извън класа си на точност, поради
което следва да бъде сменено с ново и изпратено за метрологична експертиза.
Констатирана е липса на напрежение на входа и изхода на пета клема, поради
което консумираната ел. енергия по втора система не се измерва от СТИ и не се
заплаща. В присъствието на посочените в констативния протокол свидетели
електромерът е подменен с нов, като демонтираният е поставен в индивидуална
опаковка, пломбиран е и е изпратен за метрологична експертиза.
Съгласно Констативен протокол от
метрологична експертиза на СТИ №437/01.10.2019г. на БИМ не е установена видима
външна намеса или видима повреда в схемата на електромера. При софтуерно четене
е установено наличие на регистрирана ел. енергия в тарифа 1.8.4, която не се
визуализира на дисплея на електромера. Електромерът не отговарял на
метрологичните изисквания за измерване на електрическа енергия, не съответства
на техническите характеристики.
Във
връзка с протокола от метрологичната експертиза, от страна на
„Електроразпределение Север” АД е изготвено
становище за начисляване на ел. енергия в размер на 9 777 кВТч, станало основание за издаване на Фактура №**********/31.10.2019г. на стойност 1 918.38лв.,
начислени за периода от 02.03.2018г. до 01.03.2019г.
От
заключението на назначената по делото съдебно – техническа експертиза, прието
от съда като обосновано и законосъобразно и неоспорено от страните се установи,
че посоченото по- горе количество ел. енергия е
начислено и фактурирано на ответника, въз основа на Констативен протокол от метрологична
експертиза на СТИ 437/01.10.2019г. на БИМ, съгласно който е установена 9 777 кВТч ел. енергия, записана по тарифа 1.8.4. Тази тарифа не
се визуализира на дисплея на електромера.
Допълнително
отчетените количества от 9 777 кВТч, които са
фактурирани на абоната, могат да бъдат потребени в
обекта му, на снабдяване с ел. енергия за приетия от „Електроразпределение
Север” АД период : от
02.03.2018г. до 01.03.2019г. Стойността на тази ел. енергия е определена
по цени за технологични разходи и е
математически вярно изчислена.
Първоинстанционният съд приел, че ищецът е потребител на ел.енергия, доставяна от ответника, както и че процесните суми са начислени допълнително по реда на чл.50 ПИККЕ. Не било безспорно доказано количествата електроенергия отчетени в тарифа 1.8.4 на електромера, установени след софтуерното му прочитане, да са реално потребени от абоната в периода, за който са начислени. Вписването на допълнителното количество електроенергия констатирано при извършената проверка и определянето на произволен срок за начисляване на допълнителното количество ел.енергия не доказват, че посоченото това количество действително е доставено на абоната в посочения в справката период. Освен това към датата на извършената проверка на СТИ на абоната ПИКЕЕ са изцяло отменени и липсва нормативно основание за допълнително начисляване на количества ел. енергия на абоната.
С съгласно чл.120, ал.1
ЗЕ, СТИ е собственост на оператора на електропреносната
мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, а данните
от измерването, съхранявани в измервателната система, следва да са защитени от
пряк локален или дистанционен достъп чрез пароли, определени от собственика на
измервателната система. Поради това задължението да поддържа измервателния уред
в изправност е на ответника, а не на ищеца- потребител. По тази причина
районният съд приема, че при липса на доказателства за виновно поведение на
потребителя, неоснователно е да се претендира в негова тежест да бъдат вменени
последиците от установеното неправомерно въздействие върху средството за
техническо измерване.
Въззивният съд намира следното :
Спорът между страните е относно наличието на предпоставките за възникване на правото на ответното дружество служебно да коригира сметките за електроенергия за минал период от време, каквато е начислената служебно (след корекция) електроенергия за периода от 02.12.2018г. до 01.03.2019г., както и върху обстоятелството дали отчетената в тарифа 1.8.4 електроенергия е реално потребена от абоната за процесния период. Съгласно изискванията за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в чл.154, ал.1 ГПК, в тежест на ответното дружество е да проведе пълно и главно доказване на тези спорни права и факти.
Операторите на съответните мрежи имат право едностранно да извършват корекции в сметката на абоната за начислено количество електроенергия в изчерпателно изброените хипотези на чл.48, чл.49 и чл.50 от ПИКЕЕ, а именно:
- при липса на СТИ (чл.48, ал.1, прел. първо ПИКЕЕ);
- когато при метрологична проверка се установи, че СТИ не измерва или измерва с грешка извън допустимата (чл.48, ал.1, прел. второ ПИКЕЕ);
- при установена промяна в схемата на свързване (чл.48, ал.2 ПИКЕЕ),
- при повреда или неточна работа на тарифния превключвател (чл.49 ПИКЕЕ) или
- при установено несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия (чл.50 ПИКЕЕ).
От установените по делото обстоятелства следва извода, че не е налице нито една от горепосочените хипотези на чл.48 и чл.49 ПИКЕЕ, тъй като в процесния обект е било монтирано СТИ, същото е отговаряло на изискванията за точност при измерването на електроенергията и не са установени механични дефекти и неизправности на самия електромер, неговите схеми на свързване или тарифния му превключвател.
Разпоредбата на чл.50 ПИКЕЕ предвижда корекционна процедура, приложима при неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, дължащо се на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея.
Съгласно чл.98 ЗЕ публично известните ОУ следва да съдържат определени задължителни реквизити, като един от тях е ред за уведомяване на клиента при извършване корекция на сметка. ОУ препращат към чл.47 ПИКЕЕ, който е отменен с Решение №1500 на ВАС, обн. ДВ бр.15/2017г. Следователно към момента на проверката - 01.03.2019г. не е съществувал законен ред за уведомяване на ищеца за извършена корекция, поради което самата корекция се явява извършена без ищецът да е редовно уведомен за нея.
Следва да се отбележи и че с Решение №2315/21.02.2018г. на ВАС по адм.д. №3879/2017г., обн. ДВ бр.97/23.11.2018г., в сила от 23.11.2018г. чл.48, 49, 50 и чл.51 от ПИКЕЕ са отменени. Следователно към момента на извършване на проверката не е имало приложими разпоредби, които да уреждат начина на извършване на корекция със задна дата на количество потребена електроенергия и дружеството жалбоподател не е имало право да извършва такава и ненадлежно е извършило такава.
За пълнота на изложението следва да се посочи и че въпреки, че от експертното заключение се установява, че процесното количество ел.енергия може да премине през измервателната система на електромера, не може да бъде обоснован категоричен извод, че отчетените в скритите регистри 9777кВтч са действително потребени от абоната в процесния период, доколкото по делото не са ангажирани доказателства за показателите на тези регистри към момента на първоначалния монтаж на електромера, както и доколкото не може да бъде уточнен точният период, в който е осъществено натрупването на потребяваната енергия в неактивирания за търговски отчет регистър. Подобен извод не може да бъде изведен и от показателите в сумарния регистър, тъй като по делото липсват данни за тях, към момента на поставянето на измервателния уред в обекта на потребление. Следователно ответното дружество не е провело пълно доказване на разпределените в негова тежест факти, поради което предявеният отрицателен установителен иск е основателен.
Следва да се отбележи също и че невъзможността без специален софтуер, какъвто притежават единствено производителя на СТИ и електроснабдителното дружество, да се установи, че по тарифен регистър 1.8.4 е отчетена консумация е нарушение на чл.32, ал.2 от НАРЕДБА №6/24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, приета от ДКЕВР, съгласно който съответният мрежови оператор осигурява на клиента възможност за проверка на показанията на средствата за търговско измерване и на управляващите тарифите устройства, като по този начин потребителя се поставя в неравноправно положение.
Поради съвпадение между крайните изводи на настоящата съдебна инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата сумата от 370лв.-разноски пред настоящата инстанция.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №304/21.09.2020г. по гр.д.№2277/2019г. на РС Габрово.
ОСЪЖДА ”ЕНЕРГО-ПРО ЕНЕРГИЙНИ УСЛУГИ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.Владислав Варненчик №258, Варна тауърс Г да
заплати на “ИВКОН“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Габрово,
ул.Александър Стамболийски №41, ет.1, ап.1 сумата от 370лв. (триста и седемдесет лева)- разноски по делото, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК.
Присъдената сума
може да бъде заплатена по следната банкова сметка: *** : *** – „Първа инвестиционна банка” АД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на осн. чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :