Решение по дело №2636/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по Глава ХI АПК вр. чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС.

Делото е образувано по искова молба на А. М. М. [ЕГН], чрез адв.С. Н. против ГД „Изпълнение на наказанията“, с която е предявен иск за причинени неимуществени вреди в размер на 3 000 лв. за периода от 02.02.2023 г. до 04.01.2024 г., както и законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на присъдената сума.

Твърди се в исковата молба, че нетната площ в затворническите килии, в които е пребивавал е под 3 кв.м., липсвала е вентилация и е имало липса на свеж въздух; тоалетната е била в тежко състояние – неработещи казанчета, липса на прегради, липса на работещи чешми или умивалници; лошо състояние на банята, като се налагало да се къпят заедно по 30-40 човека, душовете били 5-6, като течала или гореща или ледено студена вода; водата не ставала за пиене; имало само един прозорец, което не осигурявало достатъчно светлина; спалното и постелъчното бельо се сменяли много рядко, поради което имало дървеници и бълхи в леглата, не се раздавали препарати за почистване на тоалетните и спалните помещения; по отношение на ищецът не се водила индивидуална и корекционна работа от затворпническата администрация – не му се давала възможност за участие в програми за въздействие за индивидуална и групова работа; липсвали достатъчно шкафове, а наличните били изпочупени и изтърбушени; храната била с изключително лошо качество, еднотипна и неразнообразна, в минимални количества.

Редовно призован в съдебно заседание, не се явява лично, представлява се от процесуалния си представител адв. Н., който поддържа исковата молба, като ангажира писмени и гласни доказателства. По същество на спора счита иска за доказан по основание и размер и моли да бъде изцяло уважен. Претендира разноски.

Ответникът - Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”- София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ч., оспорва предявените искови претенции по основание и размер и ангажира в тази връзка писмени доказателства. По същество счита иска за недоказан и моли да бъде отхвърлен. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Контролиращата страна чрез участвалия прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за частична основателност на предявения иск.

Съдът, като изслуша становищата на страните и прецени приобщените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие следното от фактическа страна:

За времето от 10.07.2023 г. до 04.01.2024 г. ищецът А. М. е постъпил в Затвора гр.Пловдив, като в периода 10.07.2023 – 14.07.2023 г. е бил настанен в стая „РЦ“ на Приемно отделение с още 7 лица. Съгласно справка същата е с площ 27.04 кв.м. с два прозореца с размери 0.49 х 1.2 м и 1.0 х 1.2 м. Отделно е налично помещение представляващо санитарен възел с площ 2.66 кв.м., разполагащо с прозорец с размери 0.34 х 1.2 м. На 10.07.2023 г. в помещението са били настанени 7 лица, на 11.07.2023 – 4 лица, на 12.07.2023 г. – 4 лица и на 13.07.2023 г. – 5 лица. В приобщената по делото справка се сочи, че в помещението е налице течаща студена вода в санитарния възел, самостоятелно осветление и възможност за вентилация. Отоплява се с централно парно отопление. Няма предоставени данни за това какви маси, столове и шкафчета е имало в стаята през периода и с какви размери са били. Сочи се, че при постъпването в затвора на всички лишени от свобода се предоставят за ползване дюшек, възглавница и спално бельо.

За времето от 14.07.2023 г. до края на престоя си на 04.01.2024 г. ищецът е бил настанен в спално помещение № 39 на пост №3. Същото е с размери 47.80 кв.м. без санитарен възел с два отваряеми прозореца с размери 0.60х1.20 м. и 1.20 х 1.20 м. Санитарният възел е 2.50 кв.м. с един отваряем прозорец 0.60х 1.20 м. През този период в помещението са пребивавали различен брой лица, като най-малко са били 9 лица, а най – много са били 11 лишени от свобода. Сочи се в приобщена справка, че за всеки лишен от свобода е осигурено легло с размери 90х180 см, а шкафовете са с размери 45х50 см. Осигурен е достъп до топла вода съгласно график за разпределение на времето на лишените от свобода. Сочи се, че при постъпването в затвора на всички лишени от свобода се предоставят за ползване дюшек, възглавница и спално бельо. При желание на лишения от свобода се осигуряват колкото са необходими комплекти

По делото е приложен първоначален доклад за ищеца, в който се сочи че същият не изразява желание да се включи в организираните групови мероприятия и специализирани програми.

Приложени са и доказателства за извършените деритаризации в Затвора гр.Пловдив в периода, в който лишеният от свобода е пребивавал там. Приложени са и копия на утвърдени менюта за исковия период.

В хода на съдебното производство се събраха гласни доказателства, касаещи показанията на свидетеля К. И. С., който излага факти от условията в затвора гр. Пловдив по време на съвместния му престой с ищеца.

При така установената фактическа обстановка, като прецени събраните в производството писмени доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, съдът прие следното от правна страна:

Предявеният в настоящото производство иск от А. М. М. срещу ГДИН гр. София е квалифициран по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, касаещ отговорност за вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС, т.е. на нарушения на забраната осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, вкл. за поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Незаконосъобразната административна дейност, на която се основават исковите претенции на А. М., касаят изложени от него обстоятелства, които според него са се изразили в неосигуряване на човешки условия по европейския стандарт, в нарушение на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 3 от КЗПЧОС. Така по отношение на посоченият от него исков период за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 3 000 лева, дължащи се на нарушения на чл.3 ЗИНЗС от администрацията при ответника, с поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за времето на престояване в Затвора гр. Пловдив, исковата молба срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” се явява процесуално допустима за разглеждане.

Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище гр.София, съгласно чл.12 ал.2 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно чл.12 ал.1 и ал.3 от ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. Ето защо Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за процесния период има процесуална и материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск.

На следващо място, установените в част седма от ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт. За да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл.284 ал.5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл.3 ал.1/, както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл.3 ал.2 ЗИНЗС/. Ефектът от неизпълнението на задълженията от страна на затворническата администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди, следва да се отчита в съвкупност от преживяното, независимо че за всяко от бездействията е налице различна законова регламентация. Съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека /решение от 10.02.2012 г. по делото на Шахънов срещу България/, на разглеждане подлежат общите условия на задържане на лицата и кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца. В този смисъл е и разпоредбата на чл.284 ал.2 от ЗИНЗС.

Съгласно чл.3 ал.1 от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. В ал.2 от същата разпоредба е указано, че за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. В този контекст е и смисъла на чл.3 от ЕКПЧ.

В тази посочена връзка на необходимите за обезщетяване обстоятелства, разпоредбите на чл.3 и чл.43 ал.2, ал.4 и ал.5 от ЗИНЗС са законови гаранции за съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода. Тези разпоредби са действали през процесния период, което е основание за преценка във всеки конкретен случай при предявен иск за обезщетение на това основание доколко тази законова гаранция е реализирана в конкретната битова среда на конкретното място, където ищецът изтърпява наказание „лишаване от свобода“. Съгласно чл.43 ал.2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица. Нормата на чл.43 ал.4 от ЗИНЗС /в сила от 07.02.2017 г./ установява изискване за минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода, която следва да бъде не е по-малка от 4 кв.м.. Прието е в съдебната практика, че за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди. Съгласно чл.43 ал.5 от ЗИНЗС /в сила от 07.02.2017г./, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с Правилника за прилагане на закона, като в чл.20 ал.3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

При разрешаване на настоящия правен спор следва да се има предвид и съдържанието на множество решения на Съда по правата на човека по дела, като решение от 27 януари 2015г. „Н. и други против България“.

В исковата молба ищецът твърдо, че нетната площ в затворническите килии, в които е пребивавал е под 3 кв.м., липсвала е вентилация и е имало липса на свеж въздух; тоалетната е била в тежко състояние – неработещи казанчета, липса на прегради, липса на работещи чешми или умивалници; лошо състояние на банята, като се налагало да се къпят заедно по 30-40 човека, душовете били 5-6, като течала или гореща или ледено студена вода; водата не ставала за пиене; имало само един прозорец, което не осигурявало достатъчно светлина; спалното и постелъчното бельо се сменяли много рядко, поради което имало дървеници и бълхи в леглата, не се раздавали препарати за почистване на тоалетните и спалните помещения; по отношение на ищецът не се водила индивидуална и корекционна работа от затворническата администрация – не му се давала възможност за участие в програми за въздействие за индивидуална и групова работа; липсвали достатъчно шкафове, а наличните били изпочупени и изтърбушени; храната била с изключително лошо качество, еднотипна и неразнообразна, в минимални количества

В конкретния случай се установява, че ищецът не е пребивавал през целия исков период в Затвора гр.Пловдив. Доказано по делото е, че в периода от 02.02.2023 г. до 10.07.2023 г. същият не е бил в Затвора гр.Пловдив, а в Ареста Пловдив. По отношение на този период обаче не са изложени претенции спрямо ответника за условията в Ареста Пловдив, а за Затвора гр.Пловдив, където не се е намирал ищецът. Доколкото производството е исково, съдът няма правомощие да указва на ищецът спрямо кого, въз основа на какви обстоятелства и в какъв размер да предяви исковата си претенция. Доколкото в периода от 02.02.2023 г. до 09.07.2023 г. същият не е бил в Затвора гр.Пловдив, а в Ареста Пловдив за този период искът се приема за неоснователен.

На разглеждане подлежи само периода от 10.07.2023 г. до 04.01.2024г., когато е пребивавал в Затвора –Пловдив. По делото се установи, че именно в този времеви отрязък от претендирания период, ищецът е пребивавал в посоченото пенитернциарно заведение, през който времеви период могат да се търпят посочените от Й. вреди, и за който период следва да се приеме, че няма прекъсване на незаконосъобразните действия и бездействия на служителите на ГДИН. От събраните и описани по-горе писмени доказателства се установява, че за всички помещения, в които е пребивавал Г. Й., са спазени от ответника изискванията на чл.43 ал.4 ЗИНЗС за минимална жилищна площ от 4 кв.м. на човек и не е налице пренаселеност, поради което неоснователен се явява предявеният иск за обезщетение за претърпени от това обстоятелство неимуществени вреди. Единственото изключение касае датата на постъпване в Затвора гр.Пловдив, когато ищецът е бил настанен в приемно отделение, стая „РЦ“ с още 6 лица или общо 7 лишени от свобода на площ от 27.04 кв.м., т.е. само на тази дата той е разполагал с площ от 3.86 кв.м. Според настоящата съдебна инстанция няма как в конкретния случай да се приеме пренаселеност, която да е причинила неимуществени вреди на ищеца. От една страна разминаването с минимално изискуемата площ е минимално, а от друга страна се касае до един единствен ден, в който разполагаемата площ за ищеца е под 4 кв.м.

Що се отнася до посочените в иска обстоятелства за влошена хигиена на помещенията в Арест –Пловдив и Затвора - Пловдив, от приетите по делото справки и становища се установява, че хигиената в спалните помещения се осъществява от лицата, настанени в тях, което се потвърждава и от приложените по делото материали – становища на ИСДВР и протоколите за изписаните перилни препарати. Във всяко едно помещение, в които е пребивавал, са извършвани текущи ремонти и поддържка, като своевременна смяна на кранчета, отстраняване на течове, смяна на осветителни тела и други, не се допуска да има счупени прозорци. Липсват неправомерни бездействия на органите при ответника, които да водят до нарушение на чл.3 ЗИНЗС. Ето защо е напълно неоснователна претенцията на ищеца, в частта за неосигурена нормална хигиенна среда, която да отговаря на естествените му човешки нужди, вкл. с ползването на съответния санитарен възел. Изложеното от негова страна твърдение, че липсата на отстраними ремонти на вратата на санитарния възел водят до уронване на човекото му достойноство, се явява оборено от представени от ответника доказателства. В тази връзка следва да се посочи, че липсват и писмени доказателства, като жалби, подадени от Мицев до администрацията при ответника, в които тези обстоятелства да са били предмет на конкретни оплаквания от негова страна или от други лишени от свобода лица.

Недоказани останаха и твърденията, за влага и мухъл в „стаята“, липсват ангажирани каквито и да било доказателства в тази връзка. Според постъпилите по делото доказателства големината и разположението на прозорците в килиите са достатъчни за извършване на проветряване на помещенията. Сушенето на дрехите става или в сушилни машини, когато се перат в пералното на затвора или на пригодени простори в общото помещение на поста или на карето, когато се перат от самите лишени от свобода.

От цитираните по-горе справки се установява, че в затвора разполагат с постелен инвентар и спално бельо – чаршафи, калъфки, дюшеци, одеяла и възглавници, достатъчно, за да бъдат обезпечени всички лишени от свобода в корпуса. Посочено е, че грижата за чистотата на спалното бельо се полага на лишените от свобода, като същевременно са приложени писмени доказателства относно утвърден график от началника на затвора за възможността да се ползва пералнята на затвора от лишените от свобода лица. При изхабяване на бельото по преценка на лишения от свобода има право бельото да бъде заменено, чрез молба до началника на затвора. От събраните по делото доказателства, не се установява ищецът да е подал молба за изпиране на бельото или за допълнителен инвентар.

Предвид изложеното, съдът намира, че обстоятелствата по иска на А. М. в изложените по-горе насоки, са неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени. Този извод не се оборва и от показанията, дадени от свидетеля К. И. С., които съдът не кредитира, защото същите се явяват израз само на едностранчива лична позиция, пристрастни с оглед на неговия статут на „лишен от свобода“, излагащи не конкретни, а общи виждания за условията в пенитенциарните заведения и стремящи се да подкрепят тезата на ищеца, което обективно се дължи на близките им отношения. Така изложените със свидетелските показания факти, са несъответни на събраните по делото писмени доказателства и те се опровергават от предоставената информация от затворническата администрация по отношение на въведената организация и реда на условията на живот в тези институции.

Неоснователна е претенцията и по отношение бездействие от страна на затворническата администрация във връзка с наличието на хлебарки, дървеници и гризачи. Видно от събраните по делото писмени доказателства, касаещи протоколи за извършена ДДТ обработка . От тях се установява, че за посочения исков период (в който ищецът е пребивавал там) в Затвора Пловдив е извършвана такава санитарна обработка на помещенията за хлебарки, дървеници и гризачи, като в протоколите е посочен препаратът, който е използван, площта, която е обработена и са давани указания за мерки за защита в обработвания обект. В случаят затворническата администрация е взела всички необходими действия за обработка на затворническите помещения срещу инсекти. Съгласно чл.256 и чл.257 ал.1 от АПК бездействие на административния орган е неизвършването на фактически действия, които органа е длъжен да извърши по силата на закон. Предвид изложеното по-горе, съдът намира за необходимо да отбележи, че, в случая, липсва бездействие на органа в тази насока. Точно обратното, видно е, че администрацията редовно и ритмично предприема действия за борба с инсекти и гризачи. В този смисъл следва да се отбележи, че в крайна сметка, хигиената в помещенията зависи от самите лица, които ги обитават. В случая, следва да се посочи, че при наличието на множество хора в обект, какъвто е затворническата институция, при която личната хигиена не е на еднакво ниво във всички помещения, предвид разнообразието от обитатели, различното ниво на хигиена на общите помещения, която пак зависи от всеки отделен лишен от свобода, е предпоставка, борбата с хлебарките, и дървениците, да не е толкова успешна.

Недоказани са и претенциите относно неосигуряване на корекционна индивидуална работа, като не е давана възможност да участва в програми за въздействие за индивидуална и групова работа. Видно от доказателствата по делото към момента на постъпването си в Затвора гр.Пловдив същият не е изразил желание да се включи в организираните групови мероприятия и специализирани програми.

Следва да се посочи, че презумпция в чл.284 ал.5 от ЗИНЗС е само за настъпването на неимуществените вреди, но не и за фактите, обосноваващи наличието на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС, които на общо основание подлежат на доказване. Ето защо, при липса на доказателства ангажирани от страна на ищеца по отношение на коментираните нарушения спрямо личността му, твърденията в горния смисъл се явяват неоснователни.

От всички писмени доказателства по делото се установява, че ответника ГД ИН -София е изпълнил всички нормативни изисквания и няма нарушение на изискванията на чл.3 от ЗИНЗС, поради което искът на А. М. срещу него за периода от 10.07.2023 г. до 04.01.2024г., касаещ обезщетение за пречинени неимуществени вреди в размер на 3000 лева от нарушения на чл.3 ЗИНЗС при престоя му в Затвора-Пловдив следва да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен. Доказателствата по делото сочат, че липсва незаконосъобразно административно действие/бездействие при или по повод изпълнението на служебна административна дейност – т. е липсват първите две от нормативно регламентирани предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по предявения иск срещу ГД ИН. Не са налице и другите два от кумулативно изискуемите се елементи на фактическия състав - настъпването на вреди, пряка и непосредствена последица от твърдяната като незаконосъобразна административна дейност. За да бъде ангажирана отговорността на държавата е необходимо да бъде установена и доказана не само незаконосъобразна административна дейност, която не беше доказана по делото, но и настъпили вреди, като пряк и непосредствен резултат от тази дейност. Вредата е отрицателната последица, с която се засягат неблагоприятно имуществени права и/или защитени от правото нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице, като "пряка и непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата причинно – следствена връзка, която съществува между тях. На обезщетяване подлежат единствено преките вреди - тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат и които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. Няма и спор в правната теория и практика, че обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. По силата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на основанието за присъждане на обезщетението и на неговия размер. Следва да се отбележи че по справедливост се определя не само размерът на обезщетението за неимуществени вреди, но и естеството и характера на страданието, за което се присъжда обезщетението. Ищецът не е освободен от доказателствената тежест в процеса да докаже както настъпването на вредите и тяхното основание, така и причинната връзка между тях и незаконосъобразните актове, действия или бездействия на администрацията. Конкретният вредоносен резултат не се презюмира съобразно чл.284 ал.5 ЗИНЗС, а подлежи на опровергаване от ответника. Затова и по отношение на същия, при налични доказателства, опровергаващи обстоятелствата по предявеният иск, ищецът следва да проведе пълно и главно доказване, като вредите трябва да се установят с конкретни доказателства по делото, а не с общи твърдения и термини. Следователно в тежест на ищеца е да докаже с писмени и гласни доказателства по безспорен начин, че е претърпял твърдените от него в исковата молба вреди от неимуществен характер, както и причинната им връзка с изложените в исковата молба обстоятелства. В случая релевираните проявления на твърдените като претърпени от ищеца неимуществените вреди, обезщетение за които са претендира от престоя си в Затвора-Пловдив, не е установено по никакъв начин, както и евентуално тяхната пряка и непосредствена връзка точно с посочените действия/бездействия на затворническата администрация.

С оглед неоснователността на иска за обезщетение, неоснователен се явява и иска за присъждане на лихва върху сумата от датата на предявяване на иска и същия също следва да се отхвърли.

При този изход на спора, разноски в полза на ответната страна не следва да се присъждат, тъй като такива не са извършвани. Направеното искане от ответника ГДИН – София за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, е неоснователно, доколкото се доказва частична основателност на иска. По отношение на отхвърлената част следва да се има предвид, че общото тълкуване на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС води до извод, че същите са специални по отношение на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 и чл. 143 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска, означава, че такова не се дължи. Следователно, искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно, въпреки постановения резултат за отхвърляне на иска.

По изложенените мотиви и на осн. чл.172 ал.2 АПК Административен съд –Пловдив -XXVIII състав :

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от А. М. М. [ЕГН], чрез адв.С. Н. против ГД „Изпълнение на наказанията“, с която е предявен иск за причинени неимуществени вреди в размер на 3 000 лв. за периода от 02.02.2023 г. до 04.01.2024 г., както и законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на присъдената сума, дължащи се на нарушения на чл.3 ЗИНЗС от страна на затворническата администрация, като НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Решението подлежи на касационно оспорване по реда на чл.285 ЗИНЗС пред Административен съд Пловдив- тричленен състав, в 14 – дневен срок от получаване на съобщението.