№ 521
гр. Варна, 25.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на трети
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Мая Недкова
при участието на секретаря М.на Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20233100500276 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г. П. С. от гр. Варна, подадена чрез
процесуален представител, срещу Решение № 3569/20.11.2022 год.,
постановено по гр. дело № 7888/2021 год. по описа на РС-Варна, с което е
отхвърлен предявения от въззивника Г. П. С. против Л. Г. Ч. от гр. София и Х.
С. Ф., починал в хода на процеса и заместен от наследниците си З. Д. Ф. и М.
Х. Ф., двете от гр. Варна, иск по чл. 109 ЗС, вр. чл. 52 ЗС В ЧАСТТА МУ за
осъждането на ответниците да преустановят неоснователните си действия, с
които му пречат да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху
ПИ с идентификатор 10135.1508.230 и сграда с идентификатор
10135.1508.230.2 по КК на гр. Варна и да премахнат засаденото в собствения
им ПИ с идентификатор 10135.1508.229 по КК на гр. Варна плодно дърво
(круша), разположено на по–малко от регламентираното в чл. 52 ЗС
разстояние от границата на ПИ с идентификатор 10135.1508.230 по КК на гр.
Варна.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и
необосновано, както и че е постановено при допуснати нарушения на
процесуалните правила. Първоинстанционният съд не е обсъдил всички
събрани по делото доказателства, както и доводите на ищеца, в резултат на
което е достигнал до погрешни правни изводи.
Жалбоподателят навежда, че от доказателствата по делото е
установено, че засадената в имота на ответниците, настоящи въззиваеми,
1
круша е на разстояние 2, 30 м. от границата между двата имота, а
максималната височина до която достига крушата е над 5 м., а именно 10 м. и
над 10 м., което зависи от резитбата и оформянето на короната, т. е., крушата
е „високо дърво“ по смисъла на чл. 94, ал. 2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г.
за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони, тъй като за да се прецени дали едно дърво е високо,
средно или ниско, се съобразява височината, до която изобщо могат да
достигнат дърветата от съответния вид, а не височината на дървото при
разглеждане на делото. Излага, че в случаите, при които не е спазено
нормативно предвиденото в чл. 52 от ЗС отстояние до границата на съседния,
за уважаване на иска по чл. 109 СК не е необходимо да се доказва дали и с
какво посадените в съседния имот, на отстояние по – малко от нормативно
установеното, дървета пречат на спокойното упражняване на правото на
собственост. Счита, че за разлика от общото ограничение на чл. 50 от ЗС,
ограничението по чл. 52 ЗС е в нормативно определени граници, чието
нарушаване обуславя неоправдани пречки за използване на съседния имот, т.
е., когато отстоянието не е спазено, какъвто е и настоящия случай,
собственикът разполага с правно признатата възможност посредством иска по
чл. 109 от Закона за собствеността да постигне премахване на така
създаденото противоправно състояние, без да е необходимо да доказва, дали и
с какво посаденото в съседния имот дърво пречи на спокойното упражняване
на правата му. Поради това и без значение за разглеждания казус е приетото
от първоинстанционния съд, че процесната круша не създава за ищеца
каквито и да е пречки и неудобства за използването на собствения му имот.
Крушата в имота на ответниците е високо дърво и е на по – малко от
нормативно от нормативно установеното разстояние от съседния имот, което
обуславя и основателността на предявения от ищеца иск по чл. 109 ЗС, вр. чл.
52 ЗС за осъждането на ответниците да я премахнат за своя сметка.
Отправено е искане за отмяна на решението в обжалвана част и за
постановяване на друго, с което ответниците да бъдат осъдени, на основание
чл. 109 ЗС, вр. чл. 52 ЗС, да премахнат за своя сметка посаденото в ПИ с
идентификатор 10135.1508.229 по КК на гр. Варна плодно дърво (круша).
Претендира присъждане на разноски.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, ответниците
Л. Г. Ч. от гр. София и З. Д. Ф. и М. Х. Ф., двете от гр. Варна, чрез
процесуален представител, оспорват жалбата, считат решението в атакуваната
от ищеца част за правилно и настояват да бъде потвърдено. Претендират
присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззинникът поддържа жалбата си, а въззиваемите
поддържат подадения писмен отговор.
Първоинстнционното решение, с което искът на Г. П. С. против Л. Г. Ч.
от гр. София и Х. С. Ф., починал в хода на процеса и заместен от
наследниците си З. Д. Ф. и М. Х. Ф., двете от гр. Варна по чл. 109 ЗС, вр. чл.
52 ЗС е отхвърлен в частта му относно засадената в поземления имот с
идентификатор 10135.1508.229 по КККР на гр. Варна смокиня не е
2
обжалвано, в тази част е влязло в сила и не е предмет на въззивната проверка.
Съдът съобрази следното:
Предявен е иск по чл. 109 ЗС, вр. чл. 52 ЗС.
В исковата си молба ищецът Г. П. С. е навел следните твърдения:
Собственик е на сграда с идентификатор 10135.1508.230.2 по КККР на гр.
Варна и на 50 кв. м. идеални части от поземлен имот с идентификатор
10135.1508.230, целият с площ 669 кв.м., представляващ поземлен имот № 9 в
квартал 17 по стария план на трети микрорайон на гр.Варна, с
административен адрес: гр.Варна, район Одесос, бул."Приморски" № 117, при
граници: поземлени имоти с идентификатори 10135.1508.291, 10135.1508.263,
10135.1508.235, 10135.1508.234, 10135.1508.233, 10135.1508.229 и
10135.1508.228. Ответниците Л. Г. Ч. от гр. София и Х. С. Ф. от гр. Варна,
починл в хода на процеса и заместен от наследниците си З. Д. Ф. и М. Х. Ф.,
двете от гр. Варна са собственици на поземлен имот с идентификатор
10135.1508.229, съседен на съсобствения му поземлен имот с идентификатор
10135.1508.230 и изцяло граничещ със собствената му сграда с
идентификатор 10135.1508.230.2. В поземлен имот с идентификатор
10135.1508.229, в нарушение на чл.52 от Закона за собствеността, на по-малко
разстояние от 3 м. от общата граница с неговия имот с идентификатор
10135.1508.230 са засадени две високи дървета – круша и смокиня, което
представлява неоснователно действие по смисъла на чл. 109 от Закона за
собствеността и с което му се пречи да упражнява в пълен обем правото му на
собственост. Собствениците на поземлен имот с идентификатор
10135.1508.229 отказват доброволно да премахнат горепосочените дървета,
засадени в нарушение на нормативно предвидените разстояния, обуславя и
правния му интерес от иска.
В съответствие с наведените твърдения е и отправеното искане – за
осъждане на ответниците да преустановят неоснователните си действия, с
които му пречат да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху
ПИ с идентификатор 10135.1508.230 и сграда с идентификатор
10135.1508.230.2 по КК на гр. Варна и да премахнат за своя сметка засаденото
в собствения им ПИ с идентификатор 10135.1508.229 по КК на гр. Варна
плодно дърво (круша), разположено на по–малко от регламентираното в чл.
52 ЗС разстояние от границата на ПИ с идентификатор 10135.1508.230 по КК
на гр. Варна.
В писмен отговор, подаден в срока по 131 ГПК ответниците Л. Г. Ч. от
гр. София и Х. С. Ф., починал в хода на процеса и заместен от наследниците
си З. Д. Ф. и М. Х. Ф., двете от гр. Варна, чрез процесуален рпедставител,
оспорват иска. Не оспорват, че имотите на ищеца и техния са съседни и имат
обща имотна граница, както и че в имота им - ПИ с идентификатор
10135.1508.229 по КК на гр. Варна е засадено плодно дърво – круша. Твърдят,
че крушата е средно високо дърво съгласно съгласно чл. 94, ал. 2 от Наредба
№ 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони и в случая отстоянието до границата с имота
на ищеца е спазено, тъй като е на отстояние 2, 30 м. Процесното дърво круша
3
е засадено преди повече от 50 години, то е съществувало към момента на
строежа на „Фестивален и конгресен център“ – Варна и е достигнало своята
максимална височина. Отделно от това, към момента на засаждането
тогавашните собственици на ПИ с идентификатор 10135.1508.230, които са
били роднини на ответниците, са дали изричното си съгласие за засаждането
на дървото. Освен, че процесната круша е стара и отдавна е достигнала своя
максимален растеж, то тя е окастрена по начин, че растежът й е спрян във
височина, което отделно е променило характеристиките му.
Въз основа на изложеното считат иска за неоснователне и настояват за
отхвърлянето му.
Съдът като прецени събранитте по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на старните, прие за установено следното от
фактическа страна:
Не е спорно по делото, а това е установено и от писмените
доказателства, че ищецът е собственик на сграда с идентификатор
10135.1508.230.2 по КККР на гр. Варна и на 50 кв. м. идеални части от
поземлен имот с идентификатор 10135.1508.230, в който е построена
сградата, а ответниците Л. Г. Ч., З. Д. Ф. и М. Х. Ф. са собственици на
поземлен имот с идентификатор 10135.1508.229.
Не е спорно също, че поземлените имоти на страните са съседни с обща
имотна граница, както и че в имота на ответниците е засадено плодно дърво
круша.
От заключението на съдебно агротехническата експертиза, изслушано в
първата инстанция, е установено, че засадената в имота на ответниците круша
е на отстояние от 2, 30 метра (от центъра на дървото) до границата със
съседния имот с идентификатор 10135.1508.230. Установено е също, че
крушата може да достигне максимална височина над 10 метра в зависимост
от резитбата и от оформянето на короната. При извършения оглед на дата
27.05.2022 год., във връзка с изготвяне на заключението, вещото лице е
констатирало, че височината на крушата е около 5 метра, извършена е резитба
на дървото, възрастта на дървото е над 80 години. В имота, съседен на имота
на ответниците, в който е посадена крушата, а именно: в ПИ с идентификатор
10135.1508.230 по КККР на гр. Варна, на самата граница с ПИ с
идентификатор 10135.1508.229 има тухлена стена от сграда, сградата е
измазана, с керемиден покрив с комин с височина над дървото.
В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че крушата е на възраст
над 80 години, на височинаможе да достигне 10 м. и над 10 м. в зависимост
от резитбата. Понастоящем крушата има отрязани клони и не би следвало да
се развива; ако продължава да се реже, с отрязани върхове не би достигнало
височина 10 и над 10 м. Към момента на огледа трите отрязани клона на
крушата нямат развитие; според вещото лице не може да се определи кога
евентуално могат да се развият нови клони, възможно е и изобщо да не се
развият. Крушата е засадена в южната част на имота на ответниците. По
цялата имотна граница е иззидана стена с височина над 3, 5 м. – с цигли,
комин, без прозорци или тераса; стената е част от сградата, построена в имота
4
с идентификатор 10135.1508.230 по КККР на гр. Варна. Крушата не достига
височината на стената, не създава сянка към къщата на ищеца и не пречи. За
да види дървото ищецът трябва да се качи на покрива, но то е отрязано под
покрива, на такава височина, докъдето стига стената, под самите керемиди.
Кореновата система на дървото не е силно развиваща се, за да повдига
почвата и да надига сградата. Животът на крушата, когато е високостеблена, е
около 30-35 годин. Много рядко в практиката има дървета, които достигат
над 50 и повече години. В случая е изключение, че процесната круша е
достигнала до такава възраст. Не може да се каже каква ще е
продължителността на живота на крушата. Към момента на огледа
състоянието на дървото е отлично.
От показанията на свидетеля Х. П.М. (без родство и дела със страните(,
ангажиран от ищеица, се установява следното: Когато свидетелят се е качвал
на покрива на сградата на ищеца над покрива имало две дървета, които били
над височината на покрива. Клоните на дърветата влизали над два метра над
покрива и коминът бил обграден с клони и листа. Последно ходил есента на
2021г., тогава клоните били изрязани, но имало издънки, които са тръгнали
нагоре. От двора на ищеца дърветата не могат да се видят, защото има сграда,
а същите са зад задната стена на сграда. Дърветата могат да се видят от
горната част на паркинга. Крушата е разположена на около 2 метра от задната
му стена и е наклонена към покрива на ищеца.
От показанията на свидетелката М.С.Д. – дъщеря на ответницата Л. Ч.,
ценени при условията на чл. 172 ГПК, се установява, че имотите на ищеца и
ответниците имат обща имотна граница, на която от страната на ищеца има
изградена сграда. В имота на ответниците има круша и смокиня. Крушата е
посадена от прабабата на свидетелката. Към настоящия момент и двете
дървета дават плод. Родителите на свидетелката всяка пролет идват във Варна
и подрязват и двете дървета, както и останалите плодни дървета в двора.
Последно били подрязани пролетта, вкл. и крушата. Процесното дърво не
опира в сградата на ищеца. Свидетелката не знае ищецът да е предявявал
някакви претенции по отношение на крушата и смокинята до лятото на 2021
год. С предишните собственици не са имали проблеми за нито едно дърво.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
По допустимостта на иска:
От наведените твърдения и отправения петитум – за осъждане на
ответниците да премахнат плодното дърво круша, което е на по-малко от
предвиденото в чл. 52 ЗС отстояние от имота на ищеца – следва, че
предявения иск е с правно основание чл. 109 ЗС, вр. чл. 52 ЗС.
Съгласно чл. 52 ЗС споровете относно дървета, намиращи се на по-
малко от допустимото от закона отстояние от съседни имоти, се решават от
кмета на общината, района или кметството, само в случаите, когато става
въпрос за отсичане на клони и корени, преминаващи в съседния имот, или
когато се иска преместване на дърветата. Исковете за премахване
/изкореняване или отсичане/ на дървета, какъвто е и предявеният от Г. П. С.
5
иск, се разглеждат и разрешават от съда, включително и когато се иска
премахване на дървесни видове, за които има установен режим на особена
закрила /това са видовете, изброени в чл. 34 ЗОСИ и чл. 63, ал. 2 ЗУТ/ – в
този смисъл са разясненията, дадени с решението на Президиума на
Народното събрание на НРБ за тълкуване на чл. 52 ЗС, обн. ДВ, бр. 61/1970
год.
Поради изложеното предявеният иск е допустим.
По съществото на иска съдът приема следното:
Съгласно чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко
неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.
Негаторният иск е средство за правна защита на собственика, срещу всяко
неоснователно действие /бездействие/, а също и създадено и/или поддържано
състояние, което му пречи да упражнява своето право според
предназначението на имота си или в съответствие с обема на това право.
Пасивно легитимиран по иска по чл. 109 ЗС е всяко лице, което извършва или
поддържа неоснователно действие към собственика.
Правото на собственост е от категорията на т. нар. в правната доктрина
абсолютни субективни права, което означава, че носителят на това право
разполага с пълна власт върху вещта и може да изисква от всички останали
правни субекти да се въздържат от въздействия върху собствената му вещ.
Тази пълна власт на собственика обаче търпи ограничения, обусловени от
необходимостта от зачитане и гарантиране упражняването и на чужди
собственически права. Ограниченията на собствеността са регламентирани в
Раздел V – ти от Закона за собствеността. В чл. 52 ЗС е уредено точно
определено по своето съдържание ограничение на собствеността, като е
забранено да се посаждат дървета до имота на съседа на по-малко разстояние
от 3 метра за високите дървета, 1, 5 метра за средните и 1 метър за ниските.
Нормата на чл. 52 ЗС е императивна, ограничението, установено с нея, е в
нормативно определени граници, чието нарушаване винаги обуславя извод за
наличността на неоправдани пречки за използване на съседния имот. С други
думи, нарушаването на нормите за отстояние на дървета от имота на
собственика–ищец, установени в чл. 52 ЗС, безусловно съставляват
неоснователни действия по смисъла на чл. 109 ЗС и собственикът разполага с
правно признатата възможност чрез иска по чл. 109 ЗС да постигне
премахване на така създаденото или поддържано противоправно състояние,
без да е необходимо да доказва дали и с какво посадените в съседния имот
дървета пречат на спокойното упражняване на правата му – в този смисъл е
Решение № 60/29.05.2014 год. по гр. дело № 7375/2013 год. на ВКС на РБ, ІІ,
г. о., ГК и др.
От анализа на доказателствата по делото следва, че процесното плодно
дърво от вида круша е високо дърво по смисъла на чл. 52 ЗС, тъй като то
(конктретното дърво, засадено в имота на ответниците) може да достигне
височина над 10 м. Кои дървета са високи, средни и ниски е посочено в чл.
94, ал. 2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени зони - високи
6
дървета са тези с височина над 5, 0 м., средни - с височина до 5, 0 м. и ниски -
с височина до 2, 5 м., като цитираната норма има предвид не височината на
дървото при разглеждане на делото, а височината, до която може да достигнат
изобщо дърветата от съответния дървесен вид. Поради това е и без значение
колко е високо дървото понастоящем. Установено е също, че процесното
дърво круша е на отстояние от 2, 30 метра (от центъра на дървото) до
границата със съседния имот с идентификатор 10135.1508.230.
При това положение съдът намира, че са осъществени всички елементи
от фактическия състав на иска по чл. 109, вр. чл. 52 от ЗС относно процесното
дърво – круша.
Доводите на ответниците, че с оглед възрастта на дървото то е
достигнало своята максимална височина, са неоснователни. Подобни
доказателства няма ангажирани. Обратно – установено е по делото от
заключението на съдебната агротехническа експертиза, че дървото е в
отлично състояние; установено е също, че само в случай, че продължава да се
реже, с отрязани върхове, дървото не би достигнало височина над 5 метра, т.
е., дървото продължава да расте.
Доводите на ответниците, че към момента на засаждането му
тогавашните собственици на ПИ с идентификатор 10135.1508.230, които са
били роднини на ответниците, са дали изричното си съгласие за засаждането
на дървото са ирелевантни. В случая собственик на горния имот е ищецът, а
както бе посочено по – горе, негаторният иск е средство за защита на
собственика срещу всяко лице, което поддържа създадено от друг /вкл. и от
природни сили/ състояние, което пречи на собственика да упражнява своето
право според предназначението на имота си или в съответствие с обема на
това право.
Доводите на ответниците, че дървото не пречи и не създава никакви
пречки на ищеца да упражнява в пълен обем правото си на собственост, нито
пък смущава упражняването на това право, са неоснователни. Както бе
изтъкнато по – горе, нормата на чл. 52 ЗС е императивна и нарушението на
нормите за отстояние на дървета от имота на собственика – ищец по чл. 52 ЗС
безусловно съставляват неоснователни действия по смисъла на чл. 109 ЗС, без
да е необходимо собственикът да доказва дали и с какво посадените в
съседния имот дървета пречат на спокойното упражняване на правата му.
В обобщение искът е основателен и подлежи на уважаване.
Горното налага първоинстанционното решение да се отмени в
обжалваната част и да се постанови друго, с което предявеният иск по чл. 109
ЗС, вр. чл. 52 ЗС за осъждането на ответниците да премахнат засаденото в
собствения им ПИ с идентификатор 10135.1508.229 по КК на гр. Варна
плодно дърво (круша), разположено на 2, 30 м. от границата с ПИ с
идентификатор 10135.1508.230 по КК на гр. Варна, в нарушение на
предвиденото в чл. 52 ЗС отстояние от имота на съседа, да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода от делото отправеното искане и представените
7
доказателства в полза на въззивника /ищец/ следва да се присъдят разноски за
настоящата инстанция в размер на сумата от 1525 лева, а за производството в
първата инстанция – разноски в размер на 850 лева – половината от общо
направените в първата инстанция разноски, съразмерно на уважения брой
искове.
Дължимите от ищеца на ответницата Л. Г. Ч. разноски разноски за
производството в първата инстанция са в общ размер на 401 лева, съразмерно
на отхвърлената част от исковете, което налага решението в частта му за
присъдените в полза на ответницата Л. Ч. разноски да се отмени в частта за
разликата над 401 лева до присъдените 802 лева.
При този изход на делото разноски на въззиваемите /ответници по
исковете/ за въззивното производство не се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3569/20.11.2022 год., постановено по гр. дело №
7888/2021 год. по описа на РС-Варна, В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен
предявения от Г. П. С. ЕГН ********** от гр. Варна против Л. Г. Ч. ЕГН
********** от гр. София и Х. С. Ф., починал в хода на процеса и заместен от
наследниците си З. Д. Ф. ЕГн ********** от гр. Варна и М. Х. Ф. ЕГН
********** от гр. Варна, иск по чл. 109 ЗС, вр. чл. 52 ЗС, за осъждането на
ответниците да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на
ищеца да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху ПИ с
идентификатор 10135.1508.230 и върху сграда с идентификатор
10135.1508.230.2 по КК на гр. Варна и да премахнат засаденото в собствения
им ПИ с идентификатор 10135.1508.229 по КК на гр. Варна плодно дърво
круша, разположено на по–малко от регламентираното в чл. 52 ЗС разстояние
от границата с ПИ с идентификатор 10135.1508.230 по КК на гр. Варна и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Л. Г. Ч. ЕГН ********** от гр. *****, З. Д. Ф. ЕГН
********** от гр. Варна, ****** и М. Х. Ф. ЕГН ********** от гр. Варна,
******, да премахнат, на основание чл. 109 ЗС, вр. чл. 52 ЗС, засаденото в
собствения им поземлен имот с идентификатор 10135.1508.229 по КК на гр.
Варна плодно дърво круша, разположено на 2, 30 м. от границата с поземлен
имот с идентификатор 10135.1508.230 по КК на гр. Варна и от стената на
построената в поземления имот сграда, съставляваща обект с идентификатор
10135.1508.230.2 по КК на гр. Варна, собственост на ищеца Г. П. С. ЕГН
********** от гр. Варна, *****, в нарушение на предвидените в чл. 52 ЗС
отстояния от имота на съседа, по предявения от Г. П. С. ЕГН ********** от
гр. Варна, ***** иск по чл. 109 ЗС, вр. чл. 52 ЗС;
ОСЪЖДА Л. Г. Ч. ЕГН ********** от гр. *****, З. Д. Ф. ЕГН
********** от гр. Варна, ****** и М. Х. Ф. ЕГН ********** от гр. Варна,
******, да заплатят на Г. П. С. ЕГН ********** от гр. Варна, *****, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 2 375 лева /две хиляди триста
8
седемдесет и пет лева/ - съдебни разноски, от които: 1525 лева – разноски за
въззивното производство и 850 лева – разноски за производството в първата
инстанция, съразмерно на уважения брой искове;
ОТМЕНЯ Решение № 3569/20.11.2022 год., постановено по гр. дело №
7888/2021 год. по описа на РС-Варна, в частта му, с която Г. П. С. ЕГН
********** от гр. Варна, ***** е осъден да заплати на Л. Г. Ч. ЕГН
********** от гр. *****, разноски за първоинстанционното производство, В
ЧАСТТА МУ за разликата над 401 лева до присъдените 802 лева.
Първоинстнционното решение в частта му, с която е отхвърлен иска на
Г. П. С. против Л. Г. Ч. от гр. София и Х. С. Ф., починал в хода на процеса и
заместен от наследниците си З. Д. Ф. и М. Х. Ф., двете от гр. Варна по чл. 109
ЗС, вр. чл. 52 ЗС, за премахване на засадената в поземления имот с
идентификатор 10135.1508.229 по КККР на гр. Варна смокиня не е обжалвано
и в тази част е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при условията на
чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9