№ 395
гр. София, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
в присъствието на прокурора Ана Христоскова Малиганова (АП-София)
като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211000601080 по описа за 2021 година
Производството е въззивно, по реда на глава ХХI от НПК. Образувано е
по жалба на подсъдимия Г. И. Г., чрез защитника адв.Е. Б., против присъда
№63/23.06.2021г., постановена по нохд №101/2021г по описа на ОС Видин,
към която е постъпило допълнение чрез защитника Д. М.. В жалбата се
твърди, че се оспорва единствено частта относно наложеното наказание,
което е несправедливо. Събраните данни за личността на подсъдимия –
младата възраст, отговорното отношение към ученето, семейството и
близките, дълбокото съжаление за инцидента, проявеният интерес за
състоянието на пострадалите, разкаянието, загубата на най-добрия му
приятел, са все в насока, че вече е поставено началото на едно поправително и
превъзпитателно въздействие спрямо него. Прилагането на по-строго
наказание по-скоро няма да постигне целите на наказанието, лицето е с много
ниска обществена опасност, спрямо него може да се приложи разпоредбата на
чл.58а, ал.4 от НК във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, като му се определи
наказание значително под минимума, отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК
за срок от три години. Иска се намаляване на наказанието по изложените
съображения, което е явно несправедливо, като несъответстващо на
обществената опасност на дееца и смекчаващите вината обстоятелства. В
допълнението към жалбата се поддържа оплакването за явна несправедливост
на наказанието, като пропуск на съда се изтъква недостатъчното отчитане на
наличните смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства, такива са
1
чистото съдебно минало, признаването на вината, което е помогнало за
разкриване на обективната истина, изразеното съжаление за загубата на най-
добрия приятел и тежкото емоционално състояние от загубата и телесните
повреди на двете момичета, постоянният интерес към състоянието им,
добрите характеристични данни, липсата на родителски грижи, младата
възраст, изградените трудови навици от ранна възраст. Не е било отчетено и
оправдаването за две от вменените му нарушения, затова защитата счита, че
следва да се приложи разпоредбата на чл.58а, ал.4 във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от
НК, както и че кумулативно наложеното наказание по чл.343г от НК също е
завишено. Иска се лека редукция на наказанията „Лишаване от свобода“ и
„Лишаване от правоуправление“, като се приложи разпоредбата на чл.66, ал.1
от НК.
В жалбата на частните обвинители К.К., Н.П., С.Н., чрез повереника
адв.К. Т., както и в допълнението към нея, се оспорва присъдата като
незаконосъобразна, необоснована, постановена в противоречие с материалния
и процесуален закон, твърди се, че установеното не отговаря на
доказателствата. В допълнението към жалбата се сочи, че съдът неправилно е
направил преценка на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства,
преимуществено е използвал смекчаващите вината обстоятелства и е
определил силно занижено наказание. От доказателствата е установено, че
водачът е бил под въздействие на голямо количество алкохол, поставил е под
заплаха множество животи, липсва самокритичност, ПТП е станало на
кръстовище, където има светофар, има множество пътни знаци, които
изискват повишено внимание, които подсъдимият е игнорирал. Затова се иска
отмяна на присъдата и увеличаване на определеното наказание.
Пред въззивния съд жалбата на подсъдимия Г. се поддържа по
изложените писмено съображения, твърди се, че присъдата е постановена при
стриктно спазване на изискванията на закона, спазени са процесуалните
изисквания за провеждане на съкратено съдебно следствие. Съдът е приложил
правилно материалния закон, като е оправдал подсъдимия за
инкриминираните нарушения на чл.5 и чл.20, ал.1 от ЗДвП. Навеждат се
съображения, че следва да се прецени дали не се касае за наличието на
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, първоинстанционният съд се
е занимал детайлно с отегчаващите и смекчаващи вината обстоятелства, но е
игнорирал два много важни юридически факта – оправдателните
диспозитиви, наличието на които дава отражение на генералната оценка на
обществената опасност на престъплението. Не са изследвани доводите за
генералната превенция на обществената опасност на деянието. При
приложението на чл.66, ал.1 от НК съдът не бива да търпи критика, защото е
подходил много внимателно и индивидуално към казуса, изследвал е
личността на подсъдимия, към момента подсъдимият е студент, ефективно
наказание би дало тежки последствия за него и неговото семейство.
Поддържа се искането за лека редукция на наказанията или алтернативно, за
потвърждаване на проверявания акт.
2
Подсъдимият поддържа становището на защитника си, изразява
съжаление за случилото се, в последната си дума моли да не бъде вкарван в
затвора.
Представителят на САП изразява становище за правилност и
законосъобразност на проверяваната присъда и пледира за потвърждаването
й. Според него наложеното наказание е справедливо, отчетени са
смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, определеното наказание
съответства на целите на чл.36 от НК, налице са основанията за приложение
на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК по отношение на наказанието „Лишаване
от свобода“, наказанието „Лишаване от права“ също е наложено за съответно
законово определен срок.
Повереникът на частните обвинители К., П. и Н. адв.К. Т. е депозирал
писмено становище, с което поддържа въззивната жалба и моли присъдата да
бъде изменена в посочения в нея смисъл.
Пред въззивната инстанция са събрани писмени доказателства,
съдържащи данни за това, че подсъдимият е записан като редовен студент
през учебната 2021/2022 година.
С оглед правомощията си по чл.313 от НПК, предвид наличието на
жалби от частното обвинение и от защитата с искания за изменение на
присъдата в санкционната й част, САС намира следното:
С обжалваната присъда първоинстанционният съд е признал
подсъдимия Г. И. Г. за виновен в това, че на 21.08.2020г., около 05.00 часа,
при управление на МПС-личния си автомобил марка „Ауди“, модел „А4“, с
рег.№ ********, движейки се в гр.Видин, по бул.“Панония“ с посока на
движение от надлеза над ж.п. линия Видин – София към кръстовището с
ул.“Цар Александър II“, срещу сградата на РЗОК Видин, в нарушение на
правилата за движение по пътищата, а именно чл.21, ал.1 от ЗДвП „при
избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно средство е
забранено да превишава скоростта на скоростта в км/ч за населено място“,
движейки се с около 111 км/ч. при максимално разрешена скорост 50 км/ч.,
загубил управление на автомобила и се ударил в метален стълб за улично
осветление и по непредпазливост причинил смъртта на М. К. Н. от гр.Кула,
обл.Видин, средна телесна повреда на Я. Л. Г. от гр.Видин, изразяваща се в
раздробяващо счупване на лява ключица, довело до трайно затруднение на
движението на лявата ръка и средна телесна повреда на Д. Вл. Ф. от гр.Видин,
изразяваща се в мозъчно сътресение с изпадане в мозъчна кома и мозъчна
контузия с малки кръвоизливи в черепната кухина, довели до разстройство на
здравето, временно опасно за живота, и тримата пътници в автомобила, като
деянието е извършено в пияно състояние – с концентрация на алкохол в
кръвта 1.03 промила, установено по надлежния ред с протокол за химическо
изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта №306К/2020 на
СХЛ към ЦСМП Плевен, престъпление по чл.343, ал.4 във вр. с ал.3, б.“б“,
3
пр.1, във вр. с чл.342, ал.1, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП. Подсъдимият е
осъден да изтърпи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 г. и 6 м.
/четири години и шест месеца/, редуцирано с 1/3, за срок от 3/три/ години, на
основание същите текстове, във вр. с чл.58а, ал.1 от НК, което на основание
чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от 5/пет/ години. На
основание чл.343г от НК е наложено наказание „Лишаване от
правоуправление на МПС“ за срок от 5/пет/ години, като е зачетено времето,
през което подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред.
Г. е бил оправдан по обвиненията да е извършил престъплението в нарушение
на правилата за движение по чл.5, ал.3, т. от ЗДвП „на водача на ППС е
забранено да управлява ППС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на
хиляда“ и чл.20, ал.1 от ЗДвП „водачите са длъжни да контролират
непрекъснато ППС, които управляват“.
За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е провел
съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и след като е
съобразено направеното от подсъдимия Г. признание на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, както и събраните в хода на
досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, а
именно: показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство
свидетели, заключенията на съдебните експертизи, както и писмените
доказателства, обосновано е прието от фактическа страна следното:
Подсъдимият Г. И. Г. е роден на ******** година в гр.Видин, към
инкриминираната дата живеел в гр.Кула, бил ученик в 12 клас в
СУ“В.Левски“, неосъждан, с добри характеристични данни, тренирал в
детско-юношески футболен клуб гр.Кула, член на група за автентичен
фолклор в читалището, отгледан е от леля си, без родители. Правоспособен
водач на МПС, категория В, М е от 05.02.2020г. Наказван е с НП от
01.07.2020г. за нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП и с фиш от 18.08.2020г.
за нарушение по чл.70, т.3 от ЗДвП.
На 20.08.2020г. вечерта Я. Г. и Д.Ф., които са братовчедки, отишли в
гр.Кула, където имали приятели, събрали се с други младежи на центъра, а
около 05.00 часа решили да се прибират с автобус в гр.Видин. В компания с
тях бил Г., който им предложил да ги закара с лекия си автомобил, те се
съгласили и Я. седнала отпред до водача, Д. се качила отзад, зад Я., а до нея
седнал М.Н., приятел и съученик на Г.. Около 05.00 часа на 21.08.2020г. те
потеглили към гр.Видин, времето било сухо, топло, на зазоряване, около
05.30 часа влезли в града, движили се по бул.“Панония“, над ж.п. линията
Видин – София, към кръстовището с ул.“Цар Александър II“, срещу сградата
на РЗОК Видин. Г. управлявал автомобила с около 111 км/ч, след светофара
навлязъл в ляв завой, автомобилът загубил сцепление с пътя, поднесъл вляво,
напуснал платното за движение, ударил се в разделителното метално
заграждение между двете ленти за движение, променил траекторията си и със
странично плъзгане с дължина от 32 м. се отклонил вдясно, ударил се в
областта на задна лява врата в масивен метален стълб за улично осветление,
4
намиращ се на десния тротоар. От генерираните големи инерционни сили
вследствие високата скорост на движение, автомобилът претърпял пластични
деформации на около 0.5 м. вътре в купето, като се огънал, обгръщайки
стълба във вид на буквата „С“, след първоначалния удар, поради остатъка от
кинетична енергия, автомобилът се завъртял и спрял перпендикулярно на
осевата линия. Я. Г. успяла да слезе, останалите младежи били в автомобила
до идването на линейки, след което се установило, че М.Н. е починал на
място, Ф. и Г.а били откарани в МБАЛ“Света Петка“ Видин за лечение, а на
водача в същото болнично заведение била взета проба за алкохол и
наркотични вещества. От изследването била установена концентрация на
алкохол в кръвта 1.03 промила, повторното изследване е потвърдило
резултата, а изследването за наркотични вещества не е установила употреба
на такива. Изготвеното заключение на СМЕ след оглед и аутопсия на трупа
на М.Н. е установило, че смъртта е вследствие травматично хеморагичен шок,
причинен от черепно-мозъчна травма с контузия на главата, кръвоизлив в
меките мозъчни обвивки, кръв в мозъчните стомахчета, контузия на гръдния
кош с ограничени разкъсвания на хилусите на белите дробове и съдовия сноп
на сърцето, излив на кръв в трахеята, счупване на лява мишнична кост и
повърхностни ожулвания и наранявания. Смъртта е в пряка причинна връзка
с травмите и начина им на получаване. На Я. Г. била причинена средна
телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение на движението на лява
ръка, вследствие на раздробяващо счупване на лява ключица, увреждането е в
пряка причинна връзка с настъпилото ПТП. На Д.Ф. била причинена средна
телесна повреда, изразяваща се в черепно-мозъчна травма, причинила
разстройство на здравето, временно опасно за живота вследствие на мозъчно
сътресение, с изпадане в мозъчна кома и вследствие мозъчна контузия с
малки кръвоизливи в черепната кухина, увреждането е в пряка причинна
връзка с ПТП. От заключението на АТЕ е установено, че основната причина
за настъпилото ПТП е високата, превишена скорост, с която Г. е управлявал
автомобила. Разрешената скорост по чл.21, ал.1 от ЗДвП за населено място е
50 км/ч, а подсъдимият е управлявал със скорост от 111 км/ч, по този начин
не е могъл да контролира автомобила и е допуснал ПТП. Алкохолното
повлияване, което е със средни стойности, е допринесло за високата скорост и
забавянето на реакциите.
Така изложените фактически констатации на първата инстанция бяха
възприети от въззивния съд, защото те почиват на вярна и точна
интерпретация на събраните гласни и писмени доказателства. Видинският
окръжен съд е направил законосъобразен извод, че направеното от
подсъдимия самопризнание по реда на чл.371, т.2 от НПК обхваща всички
обстоятелства, визирани в обстоятелствената част на обвинителния акт, които
се отнасят до пътната обстановка, мястото и механизма на
пътнотранспортната злополука, съставомерния резултат и авторството на
деянието. Признанието е направено доброволно, отразява действителната
воля на подсъдимия Г. и кореспондира с подробните, логични и взаимно
5
допълващи се показания на разпитаните в хода на досъдебното
производство свидетели Г.а, Ф., М. М., В. М., Ф., П., И., Н., К., П., с
протокола за оглед на местопроизшествие, със заключенията на
медицинските, автотехническата и химическите експертизи, с писмените
доказателства, всички събрани по предвидения в НПК ред, които са в
достатъчен обем, за да се приемат за безспорно установени правно
релевантните обстоятелства. Констатациите на първостепенния съд за
наличие на предпоставките за провеждане на съкратено съдебно следствие по
реда на чл. 371, т. 2 от НПК са обосновани и законосъобразни. При правилно
установената фактическа обстановка, окръжният съд е направил
законосъобразни правни изводи, квалифицирайки деянието на подсъдимия Г.
като престъпление по чл.343, ал.4 във вр. с ал.3, б.“б“, пр.1 във вр. с чл.342,
ал.1 от НК, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В съответствие със закона е прието, че подсъдимият, в качеството си на
водач на МПС, е нарушил правилата за движение, установени в разпоредбата
на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Тази правна норма забранява на водачите на МПС да
превишават скоростта на движение в км/ч в населено място, където
максимално разрешената скорост на движение е била 50 км/ч. Както беше
посочено по – горе, съгласно заключението на АТЕ водачът на лекия
автомобил е управлявал същия със скорост от 111 км/ч, тази скорост се явява
превишена с оглед конкретните налични ограничения, той е управлявал
автомобила с 61 км/ч над разрешената скорост на движение на мястото на
инцидента. Именно избраната от подсъдимия скорост на движение, която
била превишена и неадекватните действия на водача с органите на
управление на автомобила, породени от неопитността и алкохолното
повлияване, експертно констатирани, са причините за произшествието, като
това субективно поведение се явява в пряка причинно-следствена връзка със
съставомерния резултат. Експертизата е категорична, че при движение с
разрешената скорост 50 км/ч водачът е могъл да предотврати произшествието
с аварийно спиране. Предвид изложеното, настоящият състав споделя
констатацията на решаващия съд за това, че поведението на подсъдимия е в
нарушение с правилата за движение по пътищата, установени в чл. 21, ал.1 от
ЗДвП.
По отношение на изводите на първоинстанционния съд за субективната
страна на деянието, е било прието, че то е било извършено при условията на
съзнавана непредпазливост - самонадеяност. Въззивният състав намира, че
съгласно доказателствата по делото, установяващи обективното поведение на
подсъдимия, подробно описано по-горе, формата на вината в настоящия
случай е несъзнавана непредпазливост /небрежност/. Подсъдимият Г. е
съзнавал, че нарушава правилата за движение, не е предвиждал настъпването
на общественоопасните последици, но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди.
Неправилно е било прието, че формата на вина е съзнавана непредпазливост,
тъй като не са налице обективни данни за това деецът да е предвиждал
общественоопасните последици, но да е мислил да ги предотврати. Съгласно
6
задължителната съдебна практика, обективирана в Постановление №1 от
17.01.1983г. по н.д. №8/82г. на Пленума на ВС, вината е отношението на
дееца към последиците, предвидени в съответния състав от НК, а не
отношението към нарушаване на съответните правила за движение,
умишленото или непредпазливото нарушаване на съответните правила не
определя формата на вината, а е обстоятелство от значение за степента на
същата и влияе върху размера на наказанието. Изводите на
първоинстанционния съд, че се касае за извършено при условията на
самонадеяност деяние, не са надлежно обосновани и доказателствено
подкрепени, голословно е посочено, че той е предвиждал, че управлявайки с
превишена скорост, ще стане предпоставка за ПТП и ще постави в опасност
живота и здравето на пътуващите в автомобила, но вследствие на младата си
възраст и повлиян от алкохола, мислел да предотврати това. Касае се за
управление с превишена скорост и загуба на контрол над автомобила, довели
до смърт и средни телесни повреди на пострадалите, които няма как Г. да е
предвиждал, още повече да е мислил да предотврати последиците. Въпреки че
е нарушил умишлено правилата за движение по пътищата, като управлявал
автомобила след употреба на алкохол и с превишена скорост, няма
доказателства за такова субективно отношение към резултата. Затова
настоящият състав прие, че изводите на първостепенния съд относно формата
на вината не са базирани на надлежно събраните доказателства и не ги
споделя, като прие, че от субективна страна престъплението е извършено при
условията на несъзнавана непредпазливост.
Убедителни са съображенията на първостепенния съд относно
наличието на квалифициращото обстоятелство - управление на МПС в пияно
състояние. Доказателствата по делото, изводими от протоколите за
химически експертизи №306/27.08.2020г. и №306К/14.10.2020г. установяват
еднопосочно, че подсъдимият е управлявал автомобила след употреба на
алкохол, с концентрация 1,03 промила.
Предвид гореизложеното, въззивният съдебен състав споделя изводите,
че правната квалификация на извършеното от Г. е по чл.343, ал.4 във вр. с
ал.3, б“б“, пр.1, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП –
касае се за извършено по непредпазливост управление на МПС в пияно
състояние, при което е нарушена забраната за превишаване на скоростта, в
резултат на това е причинена смърт на М.Н. и средни телесни повреди на Я. Г.
и Д.Ф.. Допуснатото от подсъдимия нарушение на правилото по чл.21, ал.1 от
ЗДвП е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Правилно
първоинстанционният съд е признал Г. за невиновен и го оправдал по
обвиненията да е извършил нарушения на правилата за движение по чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП и чл.20, ал.1 от ЗДвП. Съдът е прецизирал правната
квалификация на извършеното престъпление, като е отчел, че забраната за
водачите да управляват ППС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5
промила и задължението им да контролират непрекъснато ППС, които
управляват, в случая се явяват в отношение на общи към специална норми
7
спрямо тази, за която подсъдимият е бил признат за виновен да е нарушил,
тъй като нарушението по ЗДвП е на правилото по чл.21, ал.1 от ЗДвП, което
забранява управлението с превишена скорост, то запълва бланкетната норма
на чл.343, ал.4 във вр. с ал.3, б“б“ от НК, а пияното състояние е
квалифициращ престъплението признак. По отношение на нарушението по
чл.20, ал.1 от ЗДвП въззивният състав приема за правилни доводите на
първоинстанционния съд, че деецът ще отговаря за нарушение, свързано със
загуба на контрол единствено когато тази загуба не е свързана със скоростта,
но когато тя се намира във функционална зависимост от скоростта, както е в
настоящия случай, отговорността на водача е свързана само с правилата,
регламентиращи избора на скорост по чл.20, ал.2 или чл.21, ал.1 от ЗДвП, но
нарушението не може да се квалифицира като такова по чл.20, ал.1 от ЗДвП.
С оглед обстоятелството, че производството пред първата инстанция се е
развило по реда на чл. 371, т.2 във вр. с чл.372, ал.4 от НПК, съдът е бил
длъжен да определи наказанието при условията на чл. 58А от НК, като при
индивидуализацията му е следвало да съобрази всички обстоятелства от
значение за вида и размера му. За извършеното от подсъдимия Г.
престъпление по чл.343, ал.4, във вр. с ал.3, б“б“ от НК законодателят е
предвидил наказание лишаване от свобода за срок от три до петнадесет
години. Законосъобразна е оценката на решаващия съд, че смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства са младата му възраст, деянието
е извършено малко след навършване на пълнолетие, изразеното съжаление и
разкаяние, тежкото преживяване на смъртта на приятеля му и травмите на
момичетата, проявеният интерес към тяхното състояние, изцяло
положителните характеристични данни, тежкото семейно положение –
отгледан от леля си, без родители, успешното завършване на средно
образование, понастоящем редовен студент, трудова ангажираност, участие в
детско-юношески футболен клуб, в група за автентичен фолклор. Споделени
са и изводите за това, че като отегчаващи вината на подсъдимия
обстоятелства следва да бъдат отчетени голямото превишение на скоростта от
61 км/ч над разрешената скорост от 50 км/ч, концентрацията на алкохол в
кръвта в настоящия случай, която сочи на алкохолно опиянение към средна
степен, предходните административни наказания за нарушения по ЗДвП,
както и високата обществена опасност на деянието с оглед престъпния
резултат. При преценка на тези обстоятелства законосъобразно е било прието,
че не са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.55 от
НК, доколкото не са налични многобройни смекчаващи вината обстоятелства
или едно изключително такова, при наличието на които най-лекото
предвидено в закона наказание, да се явява несъразмерно тежко. Съдът е
индивидуализирал наказанието „Лишаване от свобода“ в размер над
минималния, но под средния, предвиден за престъплението – 4/четири/
години и 6/шест/ месеца, което на основание чл.58а, ал.1 от НК е редуцирал с
1/3 и е наложил на подсъдимия да изтърпи наказание „Лишаване от свобода“
8
за срок от 3/три/, отложено за изпитателен срок от 5/пет/ години, като го
лишил от право да управлява МПС на основание чл.343г от НК за срок от
5/пет/ години. За да определи това наказание, първоинстанционният съд
основателно е приел, че смекчаващите отговорността обстоятелства са с
превес над отегчаващите вината. Прието е, че с отлагане на ефективното
изтърпяване на наказанието то би изпълнило целите по чл.36 от НК, като
съдът е подчертал изрично по отношение на индивидуалната превенция, че
това наказание е достатъчно строго, за да подейства възпиращо на
подсъдимия, като се има предвид, че се касае за изключително млад човек,
извършил престъплението по непредпазливост, с изцяло положителни
характеристични данни, който е изразил искрено съжаление и разкаяние за
случилото се и го преживява тежко. Въззивният съд намира, че наказанието е
правилно индивидуализирано, тъй като са били съобразени всички
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Предвид изложените
доводи, въззивният съдебен състав намира, че наказанието „Лишаване от
свобода“ на подсъдимия е индивидуализирано правилно при превес на
смекчаващите над отегчаващите вината обстоятелства, като не се налага да
бъде намалявано, както се иска в жалбата на подсъдимия, защото
твърденията, че съдът не е отчел правилно смекчаващите вината
обстоятелства не отговаря на обективно установеното по делото.
Жалбоподателят поддържа оплакване за явна несправедливост на
наказанието, като пропуск на съда се изтъква недостатъчното отчитане на
наличните смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства, но
всъщност от мотивите е видно, че всички те са били съобразени, съдът е
приел за такива именно сочените в жалбата чисто съдебно минало,
признаването на вината за разкриване на обективната истина, изразеното
съжаление за загубата на най-добрия приятел и тежкото емоционално
състояние от телесните повреди на двете момичета, постоянният интерес към
състоянието им, добрите характеристични данни, липсата на родителски
грижи, младата възраст, изградените трудови навици от ранна възраст.
Оправдаването за две от вменените на подсъдимия нарушения по ЗДвП не
може да мотивира намаляване на наказанието и приложение на разпоредбата
на чл.58а, ал.4 във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, защото по същество
престъплението е било извършено след употреба на алкохол, при
превишаване на разрешената скорост, именно за това обвинение подсъдимият
е бил признат за виновен, а оправдаването му по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и
чл.20, ар.1 от ЗДвП е резултат от процесуалната дейност на съда да прецизира
правната квалификация. Забраната за водачите да управляват ППС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила и задължението им да
контролират непрекъснато ППС, които управляват, в случая се явяват в
отношение на общи към специална норми спрямо тази, за която подсъдимият
е бил осъден, така че не се касае за различни нарушения, извън това, за което
е постановена присъдата, за да се твърди, че оправдаването за тях трябва да
доведе до смекчаване на отговорността. Фактическото обвинение е за
9
управление с превишена скорост и след употреба на алкохол, именно за това
престъпление Г. е бил признат за виновен, така че не се касае за няколко
отделни деяния, за които е имало различни обвинения и съответно
оправдаване, за да се претендира в резултат на това и намаляване на
наказанията.
Първоинстанционният съд е аргументирал размера на наказанието
лишаване от правоуправление на МПС с необходимостта да бъдат постигнати
целите на генералната и индивидуалната превенция, отчитайки вече
посочените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, който
подход настоящият състав възприе за правилен и законосъобразен с оглед
тежкия престъпен резултат, затова и в тази част наказанието е справедливо.
Действително срокът на лишаването от правоуправление от 5/пет/ години е
достатъчно дълъг, за да въздейства възпитателно и предупредително както на
подсъдимия, така и върху обществото, същевременно не надвишава
наказанието лишаване от свобода с повече от три години, затова присъдата и
в тази част няма основание да бъде отменена или изменена.
Проверяваната присъда е правилна и законосъобразна в частта, с която
на подсъдимия са били възложени разноските по делото.
С оглед гореизложеното, възраженията в жалбата на подсъдимия са
неоснователни, настоящият състав не прие за основателни доводите, че при
определяне на наказанието първоинстанционният съд е подценил част от
релевантните обстоятелства, които биха обосновали определянето му в по-
нисък размер, тъй като не са отчетени всички смекчаващи вината
обстоятелства, напротив, както беше посочено по-горе, не е надценена
обществената опасност на деянието, нито е подценена обществената опасност
на дееца, съдът е приел правилно, че не е приложима разпоредбата на чл.58А,
ал.4 във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК. Затова искането за намаляване на
наказанията „Лишаване от свобода“ и „Лишаване от правоуправление“ е
неоснователно, а присъдата не е явно несправедлива, напротив, наказанието
съответства изцяло на обществената опасност на деянието и дееца, на
смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и на целите
по чл.36 от НК, затова няма основания да бъде изменена.
Жалбата на частните обвинители обвинители К.К., Н.П., К.Н. е
неоснователна, защото както беше посочено вече в решението, присъдата е
законосъобразна, обоснована, постановена в съответствие с материалния и
процесуален закон. Твърденията за неправилна преценка на смекчаващите и
отегчаващи вината обстоятелства, в резултат на което е определено силно
занижено наказание, са голословни, доколкото по-горе беше изложено
подробно виждането на въззивния съдебен състав защо наказанието е
законосъобразно и справедливо, така че искането за увеличаване на
определеното наказание не може да бъде уважено.
По изложените съображения и на основание чл.334, т.6 и чл.338 от
НПК, Софийският апелативен съд в настоящия състав
10
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №63/23.06.2021г., постановена по нохд
№101/2021г. по описа на ОС Видин.
Решението може да се обжалва и протестира пред ВКС на РБ в 15 –
дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11