Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 14
гр. Севлиево, 20.01.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в открито съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Х.Х.
при секретаря Виктория Драголова, като разгледа докладваното от
съдията Х. гражданско дело № 533/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Постъпила е искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Люлин", ж. к. „Люлин" -10, бул. „Д-р Петър
Дертлиев" № 25, офис - сграда „Лабиринт" ет. 2, офис 4,
представлявано от Д.Б.Б.срещу Х.Х.И., с ЕГН **********,***.
Ищеца твърди, че ответника е сключил с третото
лице „Микро Кредит" АД на
30.01.2018 г. договор за заем
CrediHome № 1182-00031924 и договор за допълнителни услуги към заем CrediHome №
1182-00031924. На 10.08.2018 г. било подписано Приложение № 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г., сключен
на основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания" ООД и
„Микро Кредит" АД, по силата на който вземанията на „Микро Кредит'' АД
срещу Х.Х.И., произтичащи от Договор за заем CrеdiHomе № 1182-00031924 и
Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1182-00031924 и двата от
30.01.2018 г. били прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Договорът
за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да
прехвърли вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране на
вземания" АД /сега ,,Агенция за събиране на вземания" ЕАД/, била
правоприемник на „Агенция за събиране на вземания" ООД. По реда на чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД до ответника било изпратено писмо за станалата продажба на
вземания съдържащо уведомително писмо с изх № УПЦ-П-МКР/1182-00031924/15.08.2018г.
от „Микро Кредит" АД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД,
изпратено чрез Български пощи с известие за доставяне. Писмото не било получено
от длъжника. На 13.05.2019 г. ищцовото дружество изпратило повторно писмо до
длъжника с изх. № УПЦ-С-МКР/1182-00031924/08.05.2019 г., съдържащо
уведомлението за извършената цесия, ведно с покана за доброволно изпълнение
чрез куриер, което отново не било получено от ответника. В случая следвало да
се има предвид, че Агенция за събиране на вземания АД (понастоящем Агенция за
събиране на взмания ЕАД), в качеството си на цесионер била упълномощена от
името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия,
за което имала изрично пълномощно от законният представител на „Микро Кредит"
АД. На 30.01.2018 г. между „Микро Кредит" АД и Х.Х.И. бил сключен договор
за заем CrediHome № 1182-00031924, по силата на който дружеството му
предоставило заем в размер на 1000,00 лева. Условията на „Договора за
кредит" се съдържали в отделните полета или клетки, отпечатани на лицевата
страна на формуляра "Искане за кредит" и "договор за заем",
като "Общите условия", при които се отпуска кредитът, били неразделна
част както от "Искане за кредит", така и от "договор за
заем". Подписвайки Договора за заем, заемополучателят удостоверил, че е
получил от кредитора заемната сума, като се задължил да върне на заемодателя в
сроковете и при условията, посочени в договора и приложимите Общи условия, сума
в общ размер на 1151,28 лева, представляваща чистата стойност на заема, ведно с
договорната лихва по него. Съгласно разпоредбите на Общите условия, в
съответствие с които бил сключен договора за заем, с подписването му
заемополучателят удостоверявал, че предварително и безвъзмездно му е предоставен
стандартен европейски формуляр с необходимата преддоговорна информация, разбира
и приема клаузите на договора и Общите условия, съгласен е да бъде обвързан с
техните разпоредби и желае договорът да бъде сключен. Съгласно Общите
условията, при които бил подписан договора, заемополучателят се задължил да
върне заема, ведно с договорната лихва, която била в размер на 151,28 лева, на
36 равни седмични погасителни вноски, в размер на 31,98 лева, като първата
погасителна вноска била платима на 12.02.2018 г.. Така страните договорили общ
размер на плащанията по заема 1151,28 лева. На основание попълнен и подписан от
заемополучателя формуляр — искане за допълнителни услуги, на 30.01.2018 г.
между „Микро Кредит" АД и Х.Х.И. бил сключен Договор за допълнителни
услуги към заем CrediHome № 1182-00031924, съгласно който „Микро Кредит"
АД се задължил да предостави на заемополучателят пакет от допълнителни услуги
описани подробно в Приложение № 1 към договора, което било предоставено на
заемополучателя при сключване на договора. Съгласно клаузите на сключения
договор, при подписване на договора клиентът дължал заплащане на пакетна цена
за допълнителни услуги в размер на 216,00 лв., като му била предоставена
възможността да я заплати на 36 бр. равни седмични вноски, всяка в размер на
6,00 лв., при първа погасителна вноска, платима на 12.02.2018 г.. На основание
сключения договор за допълнителни услуги, „Микро Кредит" АД, в качеството
си на застрахователен посредник предоставил на заемополучателят финансиране и
разсрочване на сключена с посредничеството на „Микро Кредит" АД
застраховка „Защита" към застрахователна компания „УНИКА Живот" АД, с
ЕИК *********, конкретните условия по която били посочени в индивидуална
застрахователна полица, предоставена на и подписана от заемополучателят.
Съгласно сключения договор за допълнителни услуги заемателят се задължил да
върне на заемодателя платената от страна на „Микро Кредит" АД
застрахователна премия, в срок от 36 седмици, на равни погасителни вноски,
дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем, всяка в
размер на 16,50 лева, платими считано от 12.02.2018 г. или обща сума за
застрахователна премия - 594,00 лева, която покривала следните застрахователни
рискове: смърт вследствие на злополука, трайна пълна неработоспособност над 50%
вследствие на злополука и временна неработоспособност вследствие на злополука и
смърт в резултат на ПТП. Съгласно чл. 4 от договора за допълнителни услуги и
чл. 28 от Общите условия към договора за заем допълнителните услуги не били
задължителна предпоставка за отпускане на заем, а същият се предоставял на
заемополучателят само при изразено негово писмено искане с попълване на
формуляр искане за допълнителни услуги и след сключване на договор за
допълнителни услуги. На длъжника била начислена лихва за забава, както следва:
1. по договор за заем: 25,17 лв. за периода от 15.05.2018 г. (датата на която е
станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата
на подаване на заявлението в съда; 2. по договор за допълнителни услуги: 17,52
лв. за периода от 15.05.2018 г. (датата на която е станала изискуема първата
неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението
в съда. Размера на начислената лихва бил съвкупност от лихвите за забава,
изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска. Срокът на
договора изтекъл на 15.10.2018 г. с последната погасителна вноска и не бил
обявяван за предсрочно изискуем. Заемополучателят не заплатил изцяло дължимия паричен заем към
дружеството. Сумата, която била платена до момента, била в размер на 700,00 лв.
и с нея били погасени, както следва: 320,99 лв. - главница, 86,51 лв. -
договорна лихва, 78,00 лв. - допълнителни услуги, 214,50 лв. - застрахователна
премия. Към исковата молба ищеца представя уведомлението за извършената цесия
от страна на „Микро Кредит" АД чрез „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД с изх. № УПЦ-С-МКР/1182-00031924/08.05.2019 г., което моли да бъде връчено
на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея. Съгласно
постановени от ВКС решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и
решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о., ако към исковата
молба по иск на цесионера е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената
цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от
исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал.
3, пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането пораждало действие за длъжника, на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и същото следвало да бъде съобразено от съда, като
факт от значение за спорното право. В случай, че ответникът не бъде намерен на
установения по делото адрес, а съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл.
47, ал. 1 ГПК и в производството безспорно се установи, че задължението на
ответника, произтичащо от посочения договор за потребителски кредит, не е
погасено, моли за приемане, че получаването на уведомлението за извършена цесия
лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове.
Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД било предвидено в полза на длъжника
с цел да го предпази от двойно плащане на едно и също задължение. Длъжникът
можел да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако
едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на
овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. Фактът кога и на
кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не бил от значение за
основателността на иска, след като по делото безспорно се установяло, че
претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В тази насока били
определение № 987/18.07.2011 г. на ВКС по гр.дело 867/2011г., IV г.о. и решение
№173/15.04.2004 г. на ВКС по гр.дело 788/2003 г.,ТК. Предвид всичко изложено за
Агенция за събиране на вземания ЕАД възникнал правен интерес да предяви
вземането си по съдебен ред срещу ответника Х.Х.И., като ищцовото дружество подало заявление по
чл. 410 ГПК срещу длъжника Х.Х.И.. Съдът уважил претенцията и по образуваното
ч.гр.д. № 242/2019 г. по описа на PC - Севлиево, била издадена заповед за
изпълнение. Длъжникът не бил намерен на установените в заповедното производство
адреси, заповедта за изпълнение била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
като същият не се явил в съда да получи книжата по делото, което от своя страна
обуславило правния интерес от подаването на исковата молба. Ищеца моли за
признаване за установено по отношение на ответника Х.Х.И., че дължи на „Агенция
за събиране на вземания" ЕАД следните суми: 679,01 лв., преставляваща главница по договор за заем; 64,77 лв., представляваща договорна лихва по договор за заем за периода от 14.05.2018 г.
(падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 15.10.2018 т. (падеж на
последна погасителна вноска); 138,00
лв., представляваща сума за
допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от
14.05.2018 г. (падеж на първа
неплатена погасителна вноска) до 15.10.2018 г. (падеж на последна вноска по
договор за допълнителни услуги); 379,50
лв., представляваща застрахователна
премия по договор за допълнителни услуги за периода от 14.05.2018 г.
(падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 15.10.2018 г. (падеж на
последна вноска по договор за допълнителни
услуги); 25,17 лв.,
представляваща лихва за забава по
договор за заем за периода от
15.05.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда; 17,52 лв., представляваща лихва за забава по договор за допълнителни
услуги за периода от 15.05.2018 г. до датата на подаване на заявление в
съда; законна лихва от подаване на
заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.
В едномесечен срок
от връчване на препис от исковата молба с доказателствата, ответника не е подал
писмен отговор.
В съдебно заседание ищеца не изпраща представител. В писмена молба развива подробни съображения за
основателността на исковете.
В съдебно заседание ответника, чрез назначеният му особен представител, заявява неоснователност на исковете. Излага, че по делото липсват
доказателства, че ответникът е надлежно уведомен за извършената цесия. Счита,
че цесията не е надлежно съобщена на длъжника, защото не е представено
нотариално заверено пълномощно от цедента за цесионера, по силата на което
последният може да изпраща писмени уведомления до длъжника във връзка с
извършено прехвърляне на задължението към нов кредитор. Твърди, че не са се породили
правните последици, на чл. 99, ал. 4 ЗЗД и цесията няма действие спрямо
ответника.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от договор за заем №
1182-00031924/30.01.2018 г., погасителен план и общи условия към него, че „Микро Кредит" АД е предоставило на
ответника и кредитополучател Х.Х.И., кредит в размер на 1 000,00 лв., като
последният се е задължил да върне кредита, заедно с лихвите. Х.Х.И. се е
задължил да заплати на кредитора 36 седмични погасителни вноски в размер на 31,98
лв., за период от 12.02.2018 г. до 15.10.2018 г., като падежа на всяка вноска е
понеделник на съответната седмица, уговорен е годишен процент на разходите 50,00
% и лихвен процент 40,68 %, а общата стойност на плащанията е 1 151,28 лв..
Установява
се от договор за допълнителни услуги към заем № 1182-00031924/30.01.2018 г.,
застрахователна полица и уведомление от „УНИКА Живот" АД, че „Микро Кредит" АД е предоставило на
ответника Х.Х.И., допълнителни услуги изразяващи се в посещение вкъщи за събиране на вноска, безплатно
внасяне на вноските по сметка на „Микро Кредит" АД и др., за което
ответника се задължил да заплати 36 равни седмични вноски, всяка по 6,00 лв., като падежа на всяка
вноска е понеделник на съответната седмица. „Микро Кредит" АД предоставил
на ответника и финансиране и разсрочване на застраховка „Защита" със
застрахователна компания „УНИКА Живот" АД, като ответника се задължил да
върне на ищеца платената от страна на „Микро Кредит" АД застрахователна
премия на 36 равни седмични вноски, всяка по 16,50 лв., като падежа на всяка
вноска е понеделник на съответната седмица.
Установява се от рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015 г.,
анекси към договора, приложение № 1 към него
от 10.08.2018 г. и писмено потвърждение за сключена цесия от 10.08.2018 г., че между „Микро Кредит" АД
и „Агенция за събиране на вземания" ООД, е сключен договор за цесия по силата, на който вземането по договор за заем
№ 1182-00031924/30.01.2018 г., по отношение на Х.Х.И. е прехвърлено в полза на „Агенция
за събиране на вземания" ЕАД, с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности.
Видно от пълномощно от „Микро Кредит" АД за „Агенция
за събиране на вземания" АД, два броя уведомителни писма от „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД, обратна разписка за товарителница и известие за
доставяне, че ищеца е упълномощен от „Микро Кредит" АД да уведоми
длъжниците по вземанията прехвърлени с рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 16.01.2015 г., като уведомително писмо, адресирано до длъжника,
е изпратено на посочения в договора за кредит, който е и постоянен и настоящ
адрес на длъжника, но не е плучено.
От приложеното ч. гр. д. № 242/2019 г. по описа на Районен съд - Севлиево се
установява, че „Агенция за събиране на вземания" ЕАД е подала заявление за
издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано посоченото ч. гр. д. в
Районен съд - Севлиево и е издадена срещу Х.Х.И., заповед № 148/05.03.2019 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: 679,01 лв., преставляваща главница
по договор за заем; 64,77 лв., представляваща договорна лихва по
договор за заем за периода от 14.05.2018 г. (падеж на първа неплатена погасителна
вноска) до 15.10.2018 г. (падеж на последна погасителна вноска); 138,00 лв.,
представляваща сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за
периода от 14.05.2018 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска по
договор за допълнителни услуги) до 15.10.2018 г. (падеж на последна вноска по
договор за допълнителни услуги); 379,50 лв., представляваща застрахователна
премия по договор за допълнителни услуги за периода от 14.05.2018 г. (падеж на
първа неплатена погасителна вноска по
договор за допълнителни услуги) до 15.10.2018 г. (падеж на последна вноска по
договор за допълнителни услуги); 25,17 лв., представляваща лихва за забава по
договор за заем за периода от 15.05.2018 г. до датата на подаване на
заявлението в съда; 17,52 лв., представляваща лихва за забава по договор за допълнителни
услуги за периода от 15.05.2018 г. до датата на подаване на заявление в съда; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.03.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата 26,08 лв. - разноски за
заплатена държавна такса и сумата 75,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и последният
не е намерен нито на адреса по заявлението нито на постоянния или на настоящия
си адрес, включително след залепване на уведомление, в изпълнение на указанията
на Районен съд – Севлиево, в законоустановения срок е била предявена и исковата молба по настоящото
дело.
Установява се от заключението на вещото лице по
съдебно - счетоводната експертиза следното: ответника е получил от ищеца сумата
1000,00 лв.; няма извършени плащания
след прехвърляне на вземането на ищеца; към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК задължението е в размер на сумата 1303,97 лв., формирано от: главница 679,01 лв., договорна лихва 64,77 лв., застраховка
379,50 лв., допълнителни услуги 138,00
лв. и лихва за забава до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК 42,69
лв. или общо 1303,97 лв..
При така установените обстоятелства съдът прие
следното от правна страна:
Уважаването на предявените
установителни искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК, предполага установяването от ищеца на следните предпоставки: наличие на договор между праводателя му и ответника с посочения предмет;
изпълнението на задълженията на праводателя му по този договор; размера на
задълженията на ответника за главница, сума за допълнителни услуги,
застрахователна премия по договор за допълнителни услуги и лихва начислена до
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда;
поставянето на ответника в забава; наличие на договор за цесия между него и
праводателя му; изпълнение на изискванията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД – цесията да е
съобщена на ответника. В тежест на ответника е да докаже положителните факти,
на които основава възраженията си.
Установи се от договор за заем №
1182-00031924/30.01.2018 г., погасителен план и общи условия към него, че между праводателя на ищеца и ответника се е
породила облигационна връзка по договор за кредит, намираща правното си
основание в разпоредбите на чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По
силата на договора за кредит „Микро Кредит" АД е предоставило на ответника
и кредитополучател Х.Х.И., сума в размер на 1 000,00 лв., която е получена от И.,
съобразно установеното от вещото лице в заключението му. Ответника и
кредитополучател Х.Х.И. се е задължил с договора да върне предоставената сума,
заедно с лихвите, подробно уговорени в договора. Предвид изложеното съдът
намира за доказани съществуването на договор за кредит между ответника и
праводателя на ищеца и изпълнението на задълженията на последния по този
договор – заплащане на ответника на сумата по кредита. Установи се от договор
за заем № 1182-00031924/30.01.2018 г., погасителен план и общи условия към него,
че ответника се е задължил да върне заетата сума от 1 000,00 лв., на 36
седмични погасителни вноски в размер на 31,98 лв., за период от 12.02.2018 г.
до 15.10.2018 г., като падежа на всяка вноска е понеделник на съответната
седмица, уговорен е годишен процент на разходите 50,00 % и лихвен процент 40,68
%, а общата стойност на плащанията е 1 151,28 лв., а от заключението на вещото
лице по съдебно - счетоводната експертиза се установи и, какъв е размерът на
задълженията на ответника към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
Установи се от договора за допълнителни услуги към заем №
1182-00031924/30.01.2018 г., застрахователната полица и уведомлението от „УНИКА
Живот" АД, че „Микро Кредит"
АД е предоставило на ответника Х.Х.И. и допълнителни услуги изразяващи се в
посещение вкъщи за събиране на вноска, безплатно внасяне на вноските по сметка
на „Микро Кредит" АД и др., за което ответника се е задължил да заплати 36
равни седмични вноски, всяка по 6,00
лв., като падежа на всяка вноска е понеделник на съответната седмица. Установи
се също така, че „Микро Кредит" АД е предоставил на ответника с договора
за допълнителни услуги и финансиране и разсрочване на застраховка „Защита"
със застрахователна компания „УНИКА Живот" АД, като ответника се е задължил
да върне на ищеца платената от страна на „Микро Кредит" АД застрахователна
премия на 36 равни седмични вноски, всяка по 16,50 лв., като падежа на всяка
вноска е понеделник на съответната седмица. Установи се по делото и
изискуемостта на претендираните вземания за главница и лихва, доколкото за
всички вноски по договорите е настъпил уговореният в договора падеж.
Установи се от рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015
г., приложение № 1 към него от 10.08.2018 г., писменото потвърждение за
сключена цесия от 10.08.2018 г., пълномощното
от „Микро Кредит" АД за „Агенция за събиране на вземания" АД и уведомителните
писма от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, и наличие на договор за
цесия между ищеца и праводателя му – кредитодателя на ответника и изпълнение на
изискванията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД – цесията е съобщена на ответника, в
конкретният случай с връчване на исковата молба и приложенията към същата на процесуалния
представител на ответника. В посочения смисъл е и съдебната практика на ВКС -
решение № 114 от 07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на Върховен касационен
съд, 2-ро тър. отделение и решение № 198/18.01.2019 г. по т. д. № 193 по описа за 2018 г., ВКС,
Търговска колегия, Първо отделение – съгласно които е допустимо по силата на
принципа на свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД предишният кредитор
/цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до
длъжника като негов пълномощник, а връчването на всички книжа по делото на
назначеният особен представител на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК, при изпълнение на
предпоставките по чл. 47, ал. 1-5 ГПК, с оглед охрана интересите на ответника,
е надлежно и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни
последици. Няма нормативноустановено
изискване за нотариална заверка на пълномощното от цедента за цесионера, като
не е налице такова изискване и в пракиката на ВКС, поради което неоснователни са
доводите изложени в тази насока от процесуалния представител на ответника.
С оглед изложеното, предвид и възприетите в заключението
на вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза размери на задълженията на
ответника, установи се основателност на предявените искове, поради което същите
следва да бъдат уважени, като основателно е и акцесорното искане за законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
до окончателното изплащане на вземането.
Относно разноските, предвид уважаването на
исковете, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът дължи на
ищеца направените по делото разноски. С оглед направеното искане и изхода на
делото, на ищеца следва да се присъдят разноски, в общ размер на сумата от 823,92
лева, за заплатена държавна такса, за заплатено възнаграждение за особения
представител на ответника, за заплатено възнаграждение за вещо лице и за адвокатско възнаграждение за
представителство на ищеца от юрисконсулт. С оглед уважаването на исковете за
предявените суми по реда на заповедното производство, съдът намери, че не следва
да се изменя размера на дължимите, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски за
заплатени държавна такса и за адвокатско възнаграждение за представителство от
юрисконсулт по ч. гр. д. № 242/2019 г. по описа на РС – Севлиево, като следва
да се присъди общата сума 101,08 лева.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че в полза на молба
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Люлин", ж. к. „Люлин" -10, бул.
„Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис - сграда „Лабиринт" ет. 2, офис 4,
представлявано от Д.Б.Б., съществуват парични вземания, произтичащи от договор за заем №
1182-00031924/30.01.2018 г., договор за допълнителни услуги към заем №
1182-00031924/30.01.2018 г., договор за застраховка с „УНИКА Живот" АД,
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015 г.,
приложение № 1 към него от 10.08.2018 г., за следните суми: сумата от 679,01 лв., преставляваща главница по
договор за заем; сумата от 64,77 лв., представляваща договорна лихва по договор
за заем за периода от 14.05.2018 г. до 15.10.2018 г.; сумата от 138,00 лв.,
представляваща сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за
периода от 14.05.2018 г. до 15.10.2018 г.; сумата от 379,50 лв., представляваща
застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от
14.05.2018 г. до 15.10.2018 г.; сумата от 25,17 лв., представляваща лихва за
забава по договор за заем за периода от 15.05.2018 г. до датата на подаване на
заявлението в съда; сумата от 17,52 лв., представляваща лихва за забава по
договор за допълнителни услуги за периода от 15.05.2018 г. до датата на
подаване на заявление в съда; ведно със законната лихва върху главницата, считано
от подаване на заявление в съда - 05.03.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането, към длъжника Х.Х.И., с ЕГН
**********,***, за които вземания е издадена заповед № 148/05.03.2019
г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 242/2019 г. по описа на Районен съд - Севлиево.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, Х.Х.И.,
с ЕГН **********,*** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Люлин", ж. к. „Люлин" -10, бул. „Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис
- сграда „Лабиринт" ет. 2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б., направените
по гр. д. № 533/2019 г. по описа на
Районен съд – Севлиево разноски в размер на сумата от 823,92 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 ГПК, Х.Х.И., с ЕГН **********,*** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Люлин", ж. к. „Люлин" -10, бул. „Д-р Петър
Дертлиев" № 25, офис - сграда „Лабиринт" ет. 2, офис 4, представлявано
от Д.Б.Б., направените по ч. гр. д. № 242/2019 г. по описа на Районен съд -
Севлиево разноски в размер на 101,08 лева.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Габровския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: