ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 49
гр. Бургас , 10.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на десети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно частно
гражданско дело № 20212100500377 по описа за 2021 година
Производството е по чл.274, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. „Кукуш“ № 1, представляван от Александър Димитров-Главен изпълнителен директор
и Младен Маркоски-изпълнителен директор, заявена чрез процесуалния представител юк.Искрен Йотов, срещу
разпореждане № 261452/31.12.2020г., постановено по ч.гр.д.№ 1233/2020г. по описа на Районен съд- Несебър, в
частта, с която е отхвърлено подаденото от частния жалбоподател заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника „Евро строй 99“ ЕООД с ЕИК- ********* за сумата от общо
2676,74лв., представляваща сбор от неустойки при прекратяване на сключен по между им договор № М6205602
по партида № *********, от която сумата от 240лв. – неустойка по ценова листа за невърнато предоставено за
срока на договора оборудване – рутер, модем, ТВ приемник и сумата от 2436,74лв. – неустойка за неспазен срок
на действие по договор № М6205602 мобилни услуги, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от
подаване на заявлението 31.12.2020г. до окончателното им изплащане, както и останалата част от направените по
делото разноски над присъдения размер от 117,25лв. до претендирания от 431,51лв..
Моли обжалваното разпореждане като незаконосъобразно да бъде отменено в обжалваната част и да
се постанови издаване на заповед за изпълнение за посочените вземания и пълния размер на разноските.
Жалбоподателят счита за неправилен извода на първоинстанционния съд, че неустойката за невърнато устройство
не е изискуема поради неуведомяване на длъжника. Сочи, че това задължение настъпва автоматично с
едностранното прекратяване на договора на основание т. 54.12 от ОУ, поради което счита, че денят за това е
определен по смисъла на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД. В жалбата се изразява и недоволство и по отношение на
съображенията на районният съд за нищожност на неустоечната клауза в размер на неплатените до края на срока
на договора за мобилни услуги суми. В тази връзка жалбоподателят се позовава на Решение на Съда на ЕС по
дело С-295/17, в което се разглежда въпрос, касаещ обезщетението на мобилен оператор при неспазване на
минималния срок на обвързаност по сключени договори, както и на обстоятелството, че като юридическо лице
длъжникът няма качеството на потребител по смисъла на параграф 13, т.1 на ДР от ЗЗП, поради което съгласно
съдебната спогодба между КЗП и заявителя, одобрена с протоколно определение от 21.04.2016г. по гр.д.
12268/2014г. по описа на СГС длъжникът- търговец дължи претендирания пълен размер на неустойката при
предсрочно погасяване по негова вина на договора за мобилни услуги. Що се касае до присъдените разноски,
1
жалбоподателя изразява несъгласие с начина на определянето им от първоинстанционния съд, съразмерно с
уважената част от вземането, за което излага подробни съображения, като счита, че независимо дали заповедта е
издадена за всички претендирани вземания, разноските следва да се присъдят в пълен размер.
След извършена служебна проверка Бургаският окръжен съд намира, че частната жалба е подадена в
законоустановения едномесечен срок от легитимирано лице, което имат правен интерес от обжалването и против
подлежащ на обжалване пред въззивната инстанция съдебен акт, поради което е допустима и следва да се
разгледат по същество.
По делото се установява, че подаденото от заявителя „А1 България“ ЕАД пред НРС заявление по чл. 410 от
ГПК срещу длъжника „Евро строй 99“ ЕООД с ЕИК- ********* е уважено частично, като в полза на заявителя е
издадена заповед по чл. 410 от ГПК от 31.12.2020г. за следните вземания: за сумата от 998,67 лв.- представляваща
сбор от неплатени месечни такси и потребление за използване на услуги по № М6205602 по партида № *********
за периода от 07.01.2019г. до 06.07.2019г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от подаване на
заявлението 31.12.2020г. до окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски до размера от
117,25лв., изчислени съразмерно с уважената част от заявлението.
С обжалваното разпореждане от 31.12.2020г. заповедния съд е отхвърлил заявлението за
претендираната сума от общо 2676,74лв., представляваща сбор от неустойки при прекратяване на сключен по
между им договор № М6205602 по партида № *********, от която сумата от 240лв. – неустойка по ценова листа
за невърнато предоставено за срока на договора оборудване – рутер, модем, ТВ приемник и сумата от 2436,74лв. –
неустойка за неспазен срок на действие по договор № М6205602 мобилни услуги, ведно със законната лихва
върху тези суми, считано от подаване на заявлението 31.12.2020г. до окончателното им изплащане, както и
останалата част от направените по делото разноски над присъдения размер от 117,25лв. до претендирания от
431,51лв..
Видно от мотивите на обжалваното разпореждане заповедният съд е намерил, че по отношение на
първата неустойка вземането не е изискуемо поради липса на твърдения от заявителя за уведомяване на длъжника
за задължението му да върне оборудването, т.е. не са изложени твърдения за покана до длъжника.
Що се касае до второто вземане за неустойка, съдът е приел, че въпреки, че са касае за отношения
между търговци /което означава, че договорът не е потребителски по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП/
същата противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК. Изложени са съображения, че тъй
като неустойката е уговорена за дължима при предсрочно прекратяване на договор, който е с продължително
изпълнение, и е размерът й е определен на база оставащите вноски за периода от прекратяването до изтичане на
първоначално уговорения срок, то същата противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от
ЗЗД и като такава е нищожна.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба, събраните по делото
доказателства и разпоредбите на закона, намира следното от фактическа и правна страна:
По отношение на вземането за невърнато оборудване по договора в заявлението кредиторът сочи, че
същата се претендира поради едностранно прекратяване на договора на основание т. 54.12 от Общите условия
вследствие забава на абоната в плащането на дължимите по него суми. Твърди, че задължението за връщане на
оборудване при едностранно прекратяване на договора е изрично вписано в разпоредбите за отговорност на
Приложение № 1, както и, че при невърното оборудване в посочените условия и срокове, операторът има право
да получи обезщетение в размер на стойността на оборудването. В настоящата хипотеза операторът счита, че тъй
като при прекратяване на договора, абоната не е върнал оборудването, и за това неизпълнение последния му
дължи уговорена неустойка, която в случая се дължи считано от прекратяване на договора, тъй като
прекратяването е поради неплащане на задълженията от страна на абоната. В случая съгласно условията на т.
54.12 от Общите условия падежът на задължението е настъпил с едностранното и автоматично прекратяване на
договора с изтичане на 124 дни забава. Това означава, че след като денят на прекратяване на договора е точно
определен, то това е и денят съгласно чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, в който за абоната е възникнало задължението да върне
оборудването. Като не е сторил това, в негова тежест е възникнала и отговорността за заплащане на уговорената
2
за това неустойка.
Настоящият съдебен състав намира, че заявлението подлежи на уважаване и по отношение претенцията
за неустойка за неспазен срок на действие по договор № М59953008 мобилни услуги по следните съображения:
Действително заповедният резонно и правилно е съобразил и посочил, че тъй като длъжникът по
настоящото заявление бидейки юридическо лице, няма качеството на потребител по смисъла на пар.13, т.1 ДР
ЗЗП, поради което не следва да се извършва преценка по чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК. Заявлението и изложените в
него твърдения обаче следва да се разгледат като претенция с основание договорно неизпълнение на задължения
по правоотношение между търговци при съблюдаване на нормата на чл.411, ал. 2, т. 2 от ГПК, изискваща съдът
следва да извърши преценка дали е налице противоречие на договорните клаузи със закона или добрите нрави.
В случая с оглед естеството на твърдяното правоотношение между страните се установява, че същото
представлява договор между търговци с продължително изпълнение. Според Решение № 36 от 8.03.2017 г. на
ВКС по т. д. № 318/2016 г., II т. о., ТК, „уговарянето на неустойка вместо обезщетение при разваляне на
двустранен договор е допустимо при договорите с продължително и периодично изпълнение /ТР № 7/2013 г. на
ВКС, ОСГТК/ и служи за обезщетяване на всички вреди, включително и на бъдещите вреди от предсрочното
прекратяване на договора“. Съобразно тълкуванието на закона, извършено с Тълкувателно решение № 1 от
15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г. ОСTK, страните са автономни съгласно волята си да определят свободно
съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка, която следва да е съобразена с ограничена на
нормата чл. 9 ЗЗД, така, че съдържанието на договора да не противоречи на повелителни норми на закона и на
добрите нрави. В този смисъл ограничението се отнася както за гражданските, така и за приватизационните
договори, а също и за търговските сделки - арг. от чл. 288 от ТЗ, каквото качество има процесното
правоотношение. С оглед възприетото в горепосоченото решение, неустойката следва да се приеме за нищожна,
ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, като прекомерността й не я прави нищожна поради накърняване на добрите нрави, за
спазване на които съдът следи служебно, в т.ч. и в заповедното производство съгласно изискването на чл. 411, ал.
2, т. 2 от ГПК.
Според Решение №148 от 25.02.2020 г. на ВКС по т.д.№219/2018 г., II т.о., ТК когато уговорената
неустойка, по начина, по който е формирана превишава многократно действително очакваните вреди на
кредитора и е напълно несъизмерима с тях, тя не съответства с основните принципи, на които е изградена
правната система в страната: добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения, недопускане на
необосновано облагодетелстване на кредитора и пр.“.
От гореизложеното следва, че процесната неустойка, уговорена при неизпълнение на абоната – търговец
на задължението му за заплащане на месечните такси е в размера, съответстващ на вредите на кредитора,
съставляващи таксите, които би получил при точно изпълнение от страна на абоната за срока на договора и служи
за тяхното обезщетяване. Същата е уговорена за неизпълнение на парично и необезпечено задължение, а размерът
с оглед преценката за нуждите на заповедното производство не е несъизмеримо висок до степен да нарушава
принципите за справедливост и да противоречи на добрите нрави. Ето защо не се установява противоречие на
неустойката за неспазен срок на действие по договора с добрите нрави по смисъла на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК.
Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че не са налице пречките за издаване на заповед по
чл.410 ГПК, предвидени в чл.411, ал.2 ГПК в полза на заявителя срещу длъжника и досежно претендираната
неустойка, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против длъжника и за посочените в заявлението суми за
неустойка, включително за разноските по по заповедното производство в тяхната цялост.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 261452/31.12.2020г., постановено по ч.гр.д.№ 1233/2020г. по описа на
Районен съд- Несебър, в частта, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК присъждане на сумата от общо 2676,74лв., представляваща сбор от неустойки при прекратяване на
договор № М6205602 относно партида № ********* за мобилни услуги и за невърнато оборудване, като
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в полза на кредитора „А1 БЪЛГАРИЯ“
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Кукуш“ № 1, представляван от
Александър Димитров и Младен Маркоски срещу длъжника „ЕВРО СТРОЙ 99“ ЕООД с ЕИК- *********, със
седалище и адрес на управление в гр.Свети Влас, ул.Иван Вазов № 3, общ.Несебър, за заплащане на сумата от
общо 2676,74лв., представляваща представляваща сбор от неустойки при прекратяване на сключен по между им
договор № М6205602 по партида № *********, от която сумата от 240лв. – неустойка по ценова листа за
невърнато предоставено за срока на договора оборудване – рутер, модем, ТВ-приемник и сумата от 2436,74лв. –
неустойка за неспазен срок на действие по договор № М6205602 мобилни услуги, ведно със законната лихва
върху тези суми, считано от подаване на заявлението 31.12.2020г. до окончателното им изплащане, както и
останалата част от направените по делото разноски в размер от 314,26лв., представляваща разликата от
присъдения размер от 117,25лв. до претендирания от 431,51лв..
ВРЪЩА ДЕЛОТО на Районен съд- Несебър за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4