О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр. Кюстендил, 07.04.2021 г.
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито
заседание на седми април две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Савова
в.ч.гр.д.№ 32 по описа за 2021г. на КнОС и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК вр. чл.413,
ал.2 от ГПК.
Образувано е по постъпила частна
жалба от ***, със седалище и адрес на управление: ****, чрез пълномощника ****,
със съдебен адрес за призоваване и връчване на съобщения: ***, срещу
разпореждане № 260864 от 29.10.2020 г. на Районен съд – Кюстендил,
постановено по ч.гр.д. № 1926/2020 г. по описа на същия съд.
Постановеният от
първоинстанционния съд съдебен акт се обжалва в частта, с която съдът е
отхвърлил заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК,
депозирано от **********, за вземане за
сумата от ** лева, представляваща разноски за връчване на покана за предсрочна
изискуемост във връзка със сключения между страните Договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит
(овърдрафт) по разплащателна сметка, сключен на 01.03.2016 г.
Частният жалбоподател
релевира доводи за неправилност на постановеното от РС – Кюстендил разпореждане
в обжалваната част, породена от незаконосъобразността и необосноваността му.
Акцентира, че от аргументите на съда за липса на доказателства в изпълнителното
основание за постановяване на отказа не става ясно дали се касае за липса на
доказателства за дължимостта на процесните разноски в заявлението по чл.417 от ГПК или в извлечението, тъй като в заповедното производство изпълнително
основание представлява самата заповед за изпълнение, която се постановява от
сезирания компетентен съд.
Твърди, че
претендираните от банката разноски са индивидуализирани по основание и с цел
пълнота – установени по размер чрез първични счетоводни документи, като в
заявлението по чл. 417 от ГПК банката изрично е претендирала сумата от 24 лева
за разноски, които отговарят на описаните в извлечението от счетоводните книги,
в което е записано, че в счетоводството на банката е осчетоводен като непогасен
дълг 24 лева, явяващи се по характер разноски за връчване на покана за
предсрочна изискуемост.
Сочи, че банката е
изпълнила законовите изисквания в заповедното производство да индивидуализира
всички претендирани вземания по основание и размер и подчертава, че в рамките
на заповедното производство банката не е длъжна да доказва вземането си, нито
да представя допълнително документи, различни от нормативно установените в чл.
410, ал. 3 от ГПК – договор за кредит, негови приложения и изменения и
приложимите общи условия. Независимо от това банката е надхвърлила изискванията
на ГПК и е приложила първичния счетоводен документ, доказващ размера и
дължимостта на процесните разноски, сторени от банката. Поддържа становище за
дължимост на претендираните разноски на договорно основание на основание чл. 17
от процесния договор за кредит.
Въз основа на
изложените доводи поддържа искане за отмяна на разпореждането в обжалваната
част и издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и
относно това вземане.
На основание чл. 413,
ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е бил изпращан на длъжника.
Съдът, като взе предвид оплакванията в частната жалба и
като съобрази събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
и правна страна:
При служебна проверка
за допустимост и редовност на частната жалба, настоящият съдебен състав намира,
че същата е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт
от легитимирано за това лице, поради което е допустима. При служебната проверка
за редовност на частната жалба се установява, че тя отговаря на изискванията на
чл. 275, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261 от ГПК.
Съгласно чл. 278, ал.
4, вр. чл. 269, ал. 1, изр. 1 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на разпореждането, а по допустимостта - в обжалваната му част.
Според чл. 278, ал. 2 от ГПК ако отмени обжалваното разпореждане съдът сам
решава въпроса по жалбата.
Първоинстанционното производство е образувано по
заявление по чл.417 от ГПК, депозирано от *** срещу ** за парично вземане в размер на: ** лева
главница; *** лева непогасена договорна лихва за периода от 19.03.2018 г. до
12.03.2020 г.; 55.77 лева непогасена договорна лихва за периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г.;
118.79 лева непогасена договорна лихва за периода от 14.05.2020 г. до
06.10.2020 г.; 131.26 лева непогасена наказателна лихва за периода от
08.04.2018 г. до 19.05.2019 г.; 7.78 лева законна лихва за периода от
07.10.2020 г. до 20.10.2020 г.; законната лихва от 21.10.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и ** лева разноски за връчване на
покана за предсрочна изискуемост, които суми произтичат от сключения между
страните договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № 211СС-R-001361/01.03.2016
г.
В обстоятелствената част на заявлението е пояснено, че по
силата на сключения договор за кредит банката е предоставила на
кредитополучателя банков кредит – овърдрафт по картова разплащателна сметка в
размер на ** лева, като кредитът е в просрочие, считано от 19.03.2018 г. С
оглед допуснатото просрочие на кредитополучателя *** е изпратена покана за
доброволно погасяване на просрочените задължения, във връзка с която са
направени и процесните разноски в размер на ** лева, и с която му е предоставен
7-дневен срок от получаването да погаси доброволно просрочените си задължения
по договора. Предвид бездействието на кредитополучателя в указания срок
кредитът (овърдрафт) е обявен за предсрочно изискуем от 07.10.2020 г.
Към заявлението, съгласно изискванията на чл. 410, ал.
3 и чл. 417 от ГПК са представени документ по чл. 417, от който произтича
вземането, договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип
и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № 211СС-R-001361/01.03.2016
г., Общи условия на ПИБ АД за издаване и ползване на револвиращи международни
кредитни карти с чип, поканата за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
ведно с разписка, удостоверяваща връчването й, и фактурата, относно направените
във връзка с връчването разходи.
Съдът, с разпореждане № 260864 от 29.10.2020 г.,
постановено по ч.гр.д. № 1926/2020 г. по описа на КРС, е отхвърлил искането за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК в частта, в която е заявено
искане за осъждане на длъжника Боян Загоров да заплати на заявителя сумата 24
лева, представляваща разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост,
като за останалите претендирани със заявлението вземания, заповедният съд е
издал заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист.
За да постанови отхвърлителния диспозитив във връзка с
претендираната сума за разноски за връчване на покана за предсрочна
изискуемост, заповедният съд е приел, че в приложеното изпълнително основание
данни за сторени такива няма и по отношение на същите заявлението следва да бъде
отхвърлено.
При така установеното от
фактическа страна, КнОС от правна приема следното:
За да бъде уважено искането за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна
страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2
от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на
претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се
установява изискуемостта му. Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи
на закона или на добрите нрави или дали не се основава на неравноправна клауза.
Тъй като договорът за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип
и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка е сключен
при действието на Закона за потребителския кредит (ЗПК), нормите му следва да
бъдат съобразени от съда служебно.
Несъмнено процесният договор за паричен заем попада под
уредбата на ЗПК. Формираната по реда на чл. 290 ГПК константна практика на ВКС,
обективирана в решение № 77/22.04.2015 г. по гр. дело № 4452/2014 г. на ВКС,
ГК, III г. о., решение № 424/02.12.2015 г. по гр. дело № 1899/2015 г. на ВКС,
ГК, IV г. о. /посочено в т. 12 от изложението/, решение № 51/04.04.2016 г. по
т. дело № 504/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 95/13.09.2016 г. по т.
дело № 240/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 205/07.11.2016 г. по т. дело
№ 154/2016 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 165/02.12.2016 г. по т. дело №
1777/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 201/02.03.2017 г. по т. д. №
2780/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове, съгласно която
предпоставките за определяне, че една договорна клауза е неравноправна, са
следните: 1 клаузата да не е индивидуално уговорена; 2 да е сключена в
нарушение на принципа на добросъвестността; 3 да създава значителна
неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията – съществено и
необосновано несъответствие между правата и задълженията на страните; 4 да е
сключена във вреда на потребителя.
По отношение на претендираната от частния жалбоподател –
заявител сума в размер на ** лева, представляваща разноски за връчване на
покана за предсрочна изискуемост, въззивният съд приема, че са налице пречките
по чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за сумата
от **лева, тъй като искането противоречи на закона.
Съдът приема, че противоречието със закона е налице, тъй
като заявителят основава искането си на договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт)
по разплащателна сметка, спрямо който следва да се прилагат разпоредбите на
Закона за потребителския кредит (ЗПК).
Чл. 10а, ал. 1 от ЗПК предвижда, че кредиторът може да
събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с
договора, но с ал. 2 от разпоредбата на чл. 10а от ЗПК се забранява на
кредитора да изисква заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита.
Действията, свързани с управлението на кредита представляват
съвкупността от действията по администриране на точното изпълнение на
задълженията на двете страни по договора за кредит, като в това число влиза и
обявяването на предсрочна изискуемост от страна на кредитора.
В тази връзка заплащането на такси или разходи във връзка
с обявяването на предсрочна изискуемост на договора за потребителски кредит не
могат да бъдат възложени в тежест на потребителя, тъй като по своето естество
биха представлявали такса за действия, свързани с управлението на кредита.
Съобразявайки изложените по-горе изводи, съдът приема, че
са налице пречките по чл. 411, ал. 2, т.2 от ГПК за издаване на заповед за
изпълнение за посочените суми, а разпореждането
следва да бъде потвърдено в обжалваната му част, макар и при различие
във формираните правни изводи относно недължимостта на процесната сума.
По изложените правни съображения, Кюстендилският окръжен
съд
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 260864 от 29.10.2020 г. на Районен съд –
Кюстендил, постановено по ч.гр.д. № 1926/2020 г. по описа на същия съд в
частта, с която съдът е оставил без уважение заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 417 от ГПК, депозирано от „Първа инвестиционна банка“ АД,
с което е заявено искане за осъждане на длъжника ***, ЕГН ********** да заплати
на заявителя сумата в размер на 24 лева,
представляваща разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.