№ 32
гр. К., 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Гюрай Ал. Мурадов
при участието на секретаря Гергана Кр. Бабикова
като разгледа докладваното от Гюрай Ал. Мурадов Административно
наказателно дело ***0255320200025 по описа за 2025 година
Установи следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С Наказателно постановление ***3-0281-001181 от 01.02.2024 г. на
Началник група в ОДМВР П., РУ К., на С. А. Ш. с ЕГН **********, с адрес
гр.Р., ул. „***, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 800лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 3 месеца за нарушение на чл.21 ал. 1 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателя
Ш. и е депозирал жалба срещу него пред съда в законоустановения 14-дневен
срок. В съдебно заседание жалбоподателя не се явява, не се и представлява,
като същият не е бил намерен на посочения от него адрес и на другите адреси
установени от съда, поради което на осн. чл.61, ал.4 от ЗАНН съдът е дал ход
на делото.
Ответната по жалбата страна – Началник група в РУП К., редовно
призована, не се явява процесуален представител. Депозирано е писмено
становище с което се моли наказателното постановление да бъде потвърдено.
Не се претендират разноски.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост,
обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намери за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
1
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез
разпита като свидетели на актосъставителя – П. и приложените и приети
писмени такива, съдът намира за установено следното:
На 07.05.2023 г. в 16:33 часа, в гр.К. на ул.“***“ - срещу *** с посока на
движение от изток към запад с автоматизирана система за контрол на
скоростта ARH CAM S1 с фабричен номер 120сс63 бил установен и заснет
товарен автомобил, Фолксваген Амарок, с рег. ********, със скорост 115км/ч.
при ограничение на скоростта за населеното място от 50 км/ч, като
превишението на скоростта след приспаднатия толеранс е 61 км/ч.
Собственикът на това МПС – „Викторио“ ЕООД, чрез управителя си З.Д., в
декларация по чл.188 от ЗДвП от 16.08.2023г. посочил, че водач на автомобила
на 07.05.2023 г. в 16:33 часа е бил С. А. Ш. с ЕГН **********. За това
нарушение не е издаден ЕФ, тъй като съгл. чл.186, ал.1 от ЗДвП - За
административни нарушения, за които не е предвидено наказание лишаване от
право да управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, може да бъде наложена с фиш глоба в размера, посочен в
административно-наказателната разпоредба за съответното нарушение. В
случая на осн. чл.182 , ал.1, т.6 от ЗДвП е предвидено наказание лишаване от
право да управлява моторно превозно.
На 12.12.2023г. св. П. в присъствието на свидетел по съставяне на акта –
С. П., съставил АУАН, серия АД, №0589259 за нарушение на чл.21, ал.1 от
ЗДвП. Същият бил връчен на С. Ш. чрез органите на полицията на 17.12.2023г.
Въз основа на съставения АУАН, на 01.02.2024г. оправомощено
длъжностно лице издало атакуваното наказателно постановление, с което при
идентични с акта обстоятелства по нарушението, дата и място на
извършването му и данни за нарушителя, на жалбоподателя били наложени
административни наказания на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП - глоба в
размер на 800лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Наказателното постановление било връчено на Ш. на 09.12.2024 г., а
жалбата срещу него депозирана чрез куриерска служба на 23.12.2024 г., т.е. в
срок.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
изводи от правна страна:
Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери
изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност.
След като анализира събраните доказателства и взе в предвид
възраженията и аргументите изложени в жалбата, съдът намира за установено
следното:
Настоящото производство е от административно-наказателен характер.
Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от
лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест
2
на административно-наказващия орган (по аргумент от чл.84 от ЗАНН, във
връзка с чл.83, ал. 1 от НПК), тъй като именно той е субектът на
административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин
пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно
нарушение и, че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител
(така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от разпоредбата на чл.84 от
ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл.14, ал.2 от НПК, обвиняемият
(в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното.
Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и
издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране
на административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият
състав намира за необходимо да очертае разликата между "неправилно" и
"незаконосъобразно" наказателно постановление /НП/.
Когато в хода на административно-наказателната процедура са били
нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите
на акта и НП или същите са били съставени или издадени от некомпетентни за
това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло, като
незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно
нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се
произнася по същество относно извършването на административно
нарушение). Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно
относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването
на сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност.
В случай, че при издаването на наказателното постановление са спазени
съответните процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но
в хода на съдебното производство по обжалване на НП административно
наказващият орган не успее да докаже извършването на нарушението или
авторството на нарушителя, то НП следва да бъде отменено, като неправилно.
Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са процесуалните норми и
компетентността на органите) и е правилно (доказано е извършването на
нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не
съответства на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в
съответствие с нормата на чл. 63 ЗАНН).
В случая, от събраните по делото писмени и гласни доказателства се
установява по несъмнен и безспорен начин, а и не се спори, че на 07.05.2023 г.
в 16:33 часа, в гр.К. на ул.“***“ - срещу *** с посока на движение от изток
към запад с автоматизирана система за контрол на скоростта ARH CAM S1 с
фабричен номер 120сс63 бил установен и заснет товарен автомобил,
Фолксваген Амарок, с рег. ********, със скорост 115км/ч. при ограничение на
скоростта за населеното място от 50 км/ч, като превишението на скоростта
след приспаднатия толеранс е 61 км/ч.
Въпреки това НП следва да бъде отменено, тъй като при съставяне на
акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и при издаване
на обжалваното наказателно постановление (НП) е допуснато съществено
процесуално нарушение, обуславящо отмяната на НП, изразяващо се в
следното:
3
Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по
тълкувателно дело № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния
административен съд, сроковете по чл. 34 от Закона за административните
нарушения и наказания са давностни, като разпоредбата на чл. 11 от Закона за
административните нарушения и наказания препраща към уредбата относно
погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс.
Разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН предвижда две хипотези при
които не следва да се образува административно-наказателно производство, а
ако такова е образувано, то същото следва да се прекрати, тъй като се касае за
давностни срокове, а именно: нарушителят е открит (известен е) и не е
съставен акт в течение на три месеца от установяването му (откриването му)
или е изтекла една година от извършване на нарушението в общия случай по
чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Двете хипотези са алтернативни, тоест достатъчно е
дори едната от тях да е налице, за да се погаси правото да се търси
отговорност, респективно да се образува административно-наказателно
производство. Касае се за давностен срок, пропускането на който погасява
възможността за реализиране на административно-наказателната отговорност.
Когато актът е съставен преди изтичане на едногодишния срок от извършване
на нарушението, но след изтичане тримесечния срок от откриване на
нарушителя, е налице процесуално нарушение. Съставяне на акт за
установяване на нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП извън посочения
тримесечен срок от откриване на нарушителя, респективно – издаването на
НП въз основа на така съставен акт означава неоснователно административно-
наказателно преследване спрямо лицето, посочено като нарушител, без
значение дали то е физическо или юридическо лице.
В процесния случай се установява, че нарушението на скорост е
извършено на 07.05.2023 г. Собственика на автомобила е посочил водача-
нарушител на 16.08.2023г., като на същата дата последния собственоръчно е
подписал сведение с което потвърждава, че той е управлявал превозното
средство при констатиране на нарушението.
Следователно от 16.08.2023г. започва да тече тримесечният срок за
съставяне на акта, който срок изтича на 16.11.2023г. Актът е съставен на
12.12.2023 г. в рамките на едногодишния срок от извършване на нарушението,
но след изтичане на тримесечния срок от откриване на нарушителя -
16.08.2023г. Тримесечният срок от откриване на нарушителя по чл. 34, ал. 1 от
ЗАНН е давностен и не съществува законова възможност след изтичането му
да бъде образувано административно-наказателно производство. За това в
настоящия случай е налице съществено процесуално нарушение, водещо до
отмяна на наказателното постановление. В тази насока е и както
задължителната съдебна практика, така и константната такава.
Предвид изхода на делото право на разноски има жалбоподателя, но тъй
като такива не се претендират и доказват, то не се и присъждат.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
4
1.ОТМЕНЯ наказателно постановление ***3-0281-001181 от 01.02.2024
г. на Началник група в ОДМВР П., РУ К., с което на С. А. Ш. с ЕГН
**********, с адрес гр.Р., ул. „***, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 800лв. и лишаване от
право да управлява МПС за 3 месеца за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП
2.РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд – П. в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
5