Р Е Ш Е Н И Е
№ 232 / 6.4.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, ХII-ти състав, в открито заседание на шестнадесети март две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ КОЛЕВА
ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря Антоанета Метанова и
участието на прокурора Стефан Янев, като разгледа докладваното от съдия Колева
к.а.н. дело № 1 по описа за 2022 г., и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Б.Х.Б., в качеството му на управител на „Склад Сливен“
ЕООД, подадена чрез процесуалния му представител адвокат Ц.К., срещу
решение № 712/13.11.2021 г. по АНД № 1087/2021 г. на Районен съд-Пазарджик, с
което е потвърдено наказателно постановление № 577301-F604107/13.05.2021 г. на
заместник директора на ТД на НАП-Пловдив. Релевирани са доводи за неправилност на обжалваното решение,
като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуални правила и
неправилно приложение на материалния закон.
Ответникът – ТД на НАП-Пловдив, в представено
писмено становище от процесуалния представител юрисконсулт М. Т., изразява
становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.
Представителят на Окръжна прокуратура-Пазарджик,
взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за
неоснователност на касационната жалба.
Административен съд-Пазарджик, ХІІ-ти състав,
приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в
срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - неоснователна, по
следните съображения:
Производството пред районния съд е образувано по
жалбата на Б.Б., срещу наказателно постановление № 577301-F604107/13.05.2021 г.
на заместник директора на ТД на НАП-Пловдив, с което на посочено правно
основание чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч), във връзка с
извършено административно нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 16, ал.
1, т. 4, на лицето е наложена глоба в размер на 200 лв. От фактическа страна е
прието за установено, че Б.Б., в качеството му на управител на „Склад Сливен“
ЕООД, като предприятие по смисъла на Закона за счетоводството и търговец по
смисъла на Търговския закон, като е бил задължен, не е публикувал годишния финансов
отчет на дружеството за 2019 г. в Търговския регистър при Агенцията по вписванията
до 30.09.2020 г. Въззивният съд е събрал административнонаказателната преписка
и е изслушал обясненията на актосъставителя. Приел е, че наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, в законоустановената форма, без
при това да са допуснати съществени процесуални нарушения, нито на приложимия
материален закон. Приел за безспорно извършеното нарушение – непубликуване на
годишния финансов отчет, установен е нарушителят и неговата вина. Посочил е, че
нарушението е формално, на просто извършване и от него не са настъпили реални
последици за фиска, но обществената опасност не е незначителна, за да обоснове
приложението на чл. 28 ЗАНН, доколкото търговските дружества, осъществяващи
специфични дейности с цел печалба, са обект на специални регулации.
Постановеното решение е правилно.
При вярно установената от РС-Пазарджик, фактическа
обстановка действително се изпълнява състава на административно нарушение по
чл. 38, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗСч. Към посочената в наказателното
постановление дата – 30.09.2020 г., управителят на дружеството е бил задължен
да публикува годишния финансов отчет, доколкото търговското предприятие е
извършвало дейност през отчетния период 2019 г. Безспорно е, че задължението за
публикуване не е изпълнено в предвидения от закона срок. Съгласно чл. 38, ал. 1
от ЗСч (в приложимата редакция, бр. ДВ, бр. 96 от 2019 г.), предприятията
публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните
доклади по глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или
акционерите или от съответния орган, като всички търговци по смисъла на
Търговския закон – чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския
регистър, в срок до 30 юни на следващата година. Параграф 33 от ПЗР на Закона
за мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл.
доп. – ДВ, бр. 44 от 2002 г., в сила от 14.05.2020 г.) сочи, че през 2020 г.
сроковете по чл. 38, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗСч се удължават до 30
септември 2020 г. Разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 4 ЗСч предвижда, че ръководителят
на предприятието отговаря за съставянето, съдържанието и публикуването на
финансовите отчети и на годишните доклади, изисквани по този закон. От анализа
на цитираните правни норми следва, че управителят на дружеството е следвало да публикува
ГФО за 2019 г. в Търговския регистър към Агенцията по вписванията до 30
септември 2020 г. Установеното нарушение е доказано по несъмнен начин въз
основа на приетите и неоспорени писмени гласни доказателства пред въззивния съд.
Съдът правилно е съобразил изискванията на чл. 27 ЗАНН за индивидуализация на
административните наказания и приел, че нарушението е извършено за първи път,
поради което наложената имуществена санкция е в минималния размер от 200 лева.
Съответна на чл. 28 ЗАНН е и обоснованата в
решението липса на „маловажен случай“. Обратно на твърденията на касатора, в
случая обществената опасност на нарушението не е явно незначителна, тъй като
обстоятелствата, при които е извършено не могат да обосноват извода, че същото
е по-малко обществено опасно от обичайните случаи на нарушение от този вид.
Продължителността на забавата на скрепените със срок задължения е критерий за укоримостта
на деянието, а в случая тя не е малка, тъй като ГФО на дружеството за 2019 г. е
заявен за вписване и представен за обявяване в Търговския регистър на
16.04.2021 г. Следва също да се има предвид, че нарушената законова разпоредба
е предназначена да осигури нормално функциониране на обществените отношения,
свързани със счетоводната отчетност, поради което поначало нейното нарушаване
представлява деяние с по-висока степен на обществена опасност в сравнение с
другите състави на административни нарушения. Търговците по смисъла на
Търговския закон са предприятия по Закона за счетоводството и като такива следва
да организират дейността си по начин, че да изпълняват точно и своевременно
завишените законови изисквания към тях, предвид специалната регулация.
По отношение на оплакванията, релевирани в
касационната жалба за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН
при постановяване на обжалваното решение, съдът счита, че същите са
неоснователни. Действително, нарушението е отстранено от страна на дружеството,
но това е станало едва след съставяне на АУАН и впоследствие получаване на
процесното НП от управителя на дружеството, поради което не може да се формира
извод за наличието на маловажен случай на административното нарушение, тъй като
дружеството е бездействало и е публикувало ГФО за 219 год. след законоустановения
срок. Следва да се посочи, че отстраняването на нарушението е предприето едва
след установяването му от контролните органи. Ето защо, правилни са изводите на
районния съд, че инкриминираното нарушение разкрива типичната за този вид
нарушения обществена опасност. По отношение на това ЗСч е с повишени изисквания
към отчетността на дейността. Размерът на глобата - 200 лева не е такъв, че тя
да се явява прекомерна спрямо тежестта на безспорно установеното нарушение.
По изложените съображения съдът приема, че
решението е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения,
представляващи касационни основания за неговата отмяна. Въз основа изяснена
фактическа и правна обстановка, при съобразяване с релевираните в спора факти и
обсъждане на доводите на страните, въззивният съд е издал правилно решение,
съобразено с приложимия материален закон, което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода от спора, основателно е искането на
процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, поради което на основание чл. 27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ, във вр. чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, касаторът следва
да бъде осъден да заплати на НАП възнаграждение в размер на 80 лв.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК
във вр. чл. 63в ЗАНН, Административен съд-Пазарджик, ХІІ-ти състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 712/13.11.2021 г. по АНД № 1087/2021 г. на Районен съд-Пазарджик.
ОСЪЖДА Б.Х.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Националната
агенция за приходите сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/