Присъда по дело №174/2015 на Окръжен съд - Добрич

М О Т И В И

по присъда №26/09.12.2015г. по н.о.х.дело №174/2015г. по описа на ***кия окръжен съд

 

 

С обвинителен акт ОП-гр.*** е повдигнала обвинения:

 срещу подс.В.С.И., за това, че на 16.10.2012г. в гр.*** на околовръстен път ІІ-97, в съучастие като съизвършител с Б.Н.П., с ЕГН **********, е отвлякъл К.Д.А. ***, като деянието е извършено от две лица, квалифицирано като престъпление по чл.142 ал.ІІ т.2 във вр. с ал.І от НК,

за това, че на 18.10.2012г. в гр.*** на околовръстен път ІІ-97, в съучастие като съизвършител с Б.Н.П., с ЕГН **********, е отвлякъл Т.Н.К. ***, като деянието е извършено от две лица, квалифицирано като престъпление по чл.142 ал.ІІ т.2 във вр. с ал.І от НК

и за това, че на 18.10.2012г. в гората между с.***, обл.*** и с.***, обл.***, в съучастие като съизвършител с Б.Н.П. с ЕГН **********, се съвъкупил с лице от женски пол - Т.Н.К. ***, като я принудил към това със сила и заплашване, като деянието е извършено от две лица, квалифицирано като престъпление по чл.152 ал.ІІІ т.1 във вр. с ал.І т.2 от НК

и

срещу подс.Б.Н.П., за това, че на 16.10.2012г. в гр.*** на околовръстен път ІІ-97, при условията на опасен рецидив, в съучастие като съизвършител с В.С.И., с ЕГН **********, е отвлякъл К.Д.А. ***, като деянието е извършено от две лица, квалифицирано като престъпление по чл.142 ал.ІІІ т.1 предл.“второ“  във вр. с ал.ІІ т.2 във вр. с ал.І във вр. с чл.29 ал.І б.„а” и б.„б” от НК,

за това, че на 18.10.2012г. в гр.*** на околовръстен път ІІ-97, при условията на опасен рецидив, в съучастие като съизвършител с В.С.И., с ЕГН **********, е отвлякъл Т.Н.К. ***, като деянието е извършено от две лица, квалифицирано като престъпление по чл.142 ал.ІІІ т.1 предл.“второ“  във вр. с ал.ІІ т.2 във вр. с ал.І във вр. с чл.29 ал.І б.„а” и б.„б” от НК

и за това, че на 18.10.2012г. в гората между с.***, обл.*** и с.***, обл.***, при условията на опасен рецидив, в съучастие като съизвършител с В.С.И., с ЕГН **********, се съвъкупил с лице от женски пол - Т.Н.К. ***, като я принудил към това със сила и заплашване, като деянието е извършено от две лица,  квалифицирано като престъпление по чл.152 ал.ІІІ т.1 и т.5 във вр. с ал.І т.2 от НК във вр. с чл.29 ал.І  б.„а” и б.„б” от НК.

 

Преди даване ход на делото е постъпила молба от подс.В.С.И., производството пред  първата  инстанция  да  бъде  проведено  по  реда  на  глава  27  от  НПК като  съкратено  съдебно  следствие, а по-точно  по реда на чл.371 т.2 от НПК, тъй като признавал изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт срещу него, както и материалите по делото, касаещи неговата престъпна дейност да бъдат разделени в отделно наказателно производство.Такива искания той е правил неколкократно и в хода на досъдебното производство.Поддържаше ги, заедно със защитника си и преди даване ход на съдебното следствие пред настоящата инстанция.

 Прокурорът не взе становище по искането за провеждане на производството по реда на  глава  27  от  НПК, а по второто искане бе категорично против, тъй като според него няма предпоставки да бъдат разделени в отделно наказателно производство материалите по делото, касаещи престъпната дейност на подс.В.С.И., тъй като и трите деяния са извършени в съучастие с другия подсъдим.

Подс.П. и защитника му бяха категорично против, като подсъдимия заяви, че не желае съкратено съдебно следствие, а защитника, че не са налице условия за разделяне на наказателното производство.

Съдът  прецени, че не са налице условията  за  разглеждане  на  делото  по  реда  на чл.371  т.2 и следващите от  НПК, а по отношение на второто искане, споделя изцяло становището на прокурора, че е невъзможно разделяне в отделно наказателно производство на материалите по делото, касаещи престъпната дейност на подс.В.И., тъй като и трите процесни деяния са извършени в съучастие от двамата подсъдими.

В проведеното на 09.12.2015г. съдебно заседание повдигнатите обвинения срещу подсъдимите се поддържат от представителя на ДОП.Счита, че от събраните в хода на досъдебното и съдебно следствие доказателства, е доказано извършването на процесните деяния от страна на подсъдимите.Изтъкна позицията си по спорните фактически положения, като обоснова изводите си с част от събраните по делото доказателства и анализира обясненията на подсъдимите, показанията на пострадалите и останалите свидетели.Същият пледира на подс.В.С.И. да бъдат наложени три наказания от вида “лишаване от свобода”, които за деянията по чл.142 от НК да бъдат в размер на 12/дванадесет/ години, а за това по чл.152 в размер на 10/десет/ години.По отношение на  подс.Б.Н.П. се иска да бъдат наложени три наказания от вида “лишаване от свобода”, които за деянията по чл.142 от НК да бъдат в размер на 14/четиринадесет/ години, а за това по чл.152 в размер на 10/десет/ години.Претендира се, наложените на подсъдмите наказания на основание чл.23 ал.І от НК да бъдат групирани, като бъдат определени за изтърпяване най-тежките от тях.Сочи се, че наказанията си двамата подсъдими следва да изтърпят в затвор или затворническо общежитие от „закрит“ тип, при първоначален „строг” режим.   

Процесуалният представител на подс.В.И. - адв.В.Й. ***, редовно назначена за служебен защитник от досъдебното производство, посочва, че от събраните по делото доказателства по никакъв начин не се доказват повдигнатите обвинения на подзащитният й.Според нея описаната в обвинителния акт фактическа обстановка не отговаря на събраните по делото факти и обстоятелства.Твърди, че повод за подаване на жалбите в полицията вероятно е спор за сумата, която е следвало подсъдимите да заплатят и преценява показанията на пострадалите, като необосновани твърдения, противоречащи на останалите доказателства.Счита, че за обвиненията спрямо клиента й по чл.142, няма нито едно безспорно доказателство, което да доказва, че същият е извършил такива престъпления.Същото твърди и по отношение на деянието по чл.152, като сочи объркването в съдебно заседание на едната от пострадалите относно годината на престъплението, което според нея е съществено нарушение, водещо до абсолютно недоказване на фактите и обстоятелствата по повдигнатото обвинение.Излага виждането си по отношение на всяка от свидетелките, анализира показанията им и ги съпоставя с другите доказателства.Намира за недостоверни показанията на близките на пострадалите и обобщава, че спрямо подс.В.И. следва да бъде постановена оправдателна присъда.

В хода на съдебното дирене, подс.В.И. дава обяснения по делото и не признава вината си, защото според него не е употребил сила нито при извършване на половия акт със свид.К., нито при качването в автомобила на която и да е от пострадалите, като коментира нелогичности в показанията на пострадалите и тяхното обективно състояние.Той не отрича, казаното от него неколкократно в обясненията му по ДП, в това число и пред съдия от ДОС на 08.10.2013г., че и в двата случая се е намирал на задната седалка, заедно с пострадалите и ги е задържал против волята им в автомобила.При последната си дума заявява, че било излишно да се оправдава, тъй като във *** била същата работа и взел 9/девет/ години затвор.

Защитникът на подс.Б.П. – адв.Л.П.,***, редовно назначен за служебен защитник от досъдебното производство, счита, че обвиненията срещу подзащитния му не са доказани.Намира, че не е доказано нито едно от деянията по чл.142 от НК, тъй като не е налице нито едно безспорно доказателство, а показанията на пострадалите са нелогични и противоречиви.Според него свид.А. не може да е пострадала, тъй като лекаря в ЦСМП - свид.Ж., при прегледа не е установила видими травматични увреждания и хематоми по тялото й.Според защитникът, отвличане няма, тъй като неговия клиент е искал само да осъществи уговорения полов акт на по-спокойно място.Тези действия на подс.П., според защитника били абсолютно нормални и те затова били осъществени, там на другото място.По отношение на деянието по чл.152 от НК, твърди, че няма нито физическа нито психическа принуда спрямо пострадалата, а се касае за неразбирателство за заплащането.В заключение моли подс.П. да бъде признат за невинен по всички обвинения.  

            В хода на съдебното дирене, подс.Б.П. не признава вината си по обвиненията, дава обяснения и участва активно в процеса на събиране на доказателствата по делото, като неколкократно сочи, че е невинен и не е извършил никакво престъпление, а спрямо него е извършван с години полицейски тормоз и е жертва на съдебната система.Допълнително, в това число и писмено обсъжда показанията на пострадалите и свидетелите, както и заключението на ВЛ по експертизите в делото.При последната си дума отново заявява, че не е извършил никакво престъпление, а пострадалите са се качили в автомобила доброволно и доброволно едната от тях е правила секс.Моли за оправдателна присъда.

 

С оглед, събраните по реда на НПК  доказателствата - гласни, писмени, събрани по делото, по реда на чл.283 от НПК, включително дадените от подсъдимите обяснения относно верността на част от фактите, изложени в обстоятелствената част от обвинителния акт, Окръжният съд от фактическа страна и правна приема за установено следното:

ОТНОСНО ДЕЯНИЯТА

Към момента на извършване на престъпленията подс.В.И. бил осъждан 4/четири/ пъти, като непълнолетен за извършени от него кражби.С Определение от 23.01.2009г. по НОХД №109/2009г. по описа на СГС бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.354а ал.II изр.“второ“ предл.“първо“ във вр. с ал.I изр.“първо“ предл.“четвърто“ във вр. с чл.63 ал.II т.2 от НК извършено на 11.07.2008г., като му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 12 месеца, при „лек“ режим.Заедно с това наказание, изтърпял в условия на интернат и наказание, заменящо частично неизпълнена пробация.След извършване на процесните деяния бил осъден с Присъда №68/03.07.2013г. по НОХД №100/2013г. по описа на ОС-гр.***, за извършени на 14.10.2012г. две престъпления по чл.142 ал.ІІ т.2 във вр. с ал.І от НК и едно по чл.152 ал.ІІІ т.1 във вр. с ал.І т.2 от НК.За тези, идентични по начина им на извършване с настоящите деяния му било наложено общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 9/девет/ години, което следва да изтърпи в затвор при първоначален „строг“ режим.Присъдата влязла в законна сила на 24.04.2015г., след проверка в АС-гр.*** по ВНОХД №275/2013г. по описа на съда и във ВКС по КНОХД №248/2014г.Подс.И. в момента изтърпява това наказание.

 Към момента на извършване на престъпленията, както и към настоящия момент подс.Б.П. е осъждан многократно – 21/двадесет и един/ пъти, за най-различни престъпления от „общ“ характер, извършвани из цялата страна, за по-голямата част от които са му налагани наказания от вида – „лишаване от свобода“, които той е изтърпявал ефективно.С Присъда по НОХД №4284/2009г. по описа на СГС, влязла в сила на 29.02.2012г., за престъпление по чл.142 ал.II т.2 предл.“първо“ и т.3 предл.“второ“ във вр. с ал.I във вр. с чл.20 ал.II от НК, извършено на 15.10.2007г. с приложението на чл.55 ал.I т.1 от НК му било наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от 2/две/ години и 10/десет/ месеца при „строг“ режим.С определение от 13.09.2012г., в сила от 15.11.2012г. състав на СГС разгледал и групирал част от осъжданията на подсъдимия и по чл.25 във вр. с чл.23 от НК, наложил за изтърпяване най-тежкото по обособените три групи.Наказанието по НОХД № 4284/2009г. било обхванато в третата група заедно с тези по НОХД №3502/07г. на БРС, НОХД №9539/2003г. на СРС, НОХД №74/2007г. на СРС, НОХД №1699/2006г. на ПлРС, НОХД №9/2008г. на ДпРС, НОХД №54/2009г. на ЦРС, НОХД №3571/2009г. на БРС, като било определено като общо лишаване от свобода за срок от 5/пет/ години, увеличено с една година.От подлежащото на изпълнение наказание в размер на 6/шест/ години била приспадната изтърпяната част, тъй като по посочените дела подс.П. през различни периоди бил задържан под стража или лишен от свобода.Съдът постановил и отделното изтърпяване на наказанието по НОХД №214/2007г. на НРС – „лишаване от свобода“ за срок от 1/една/ година.След извършване на процесните деяния бил осъден с Присъда №68/03.07.2013г. по НОХД №100/2013г. по описа на ОС-гр.***, за извършени на 14.10.2012г. две престъпления по чл.142 ал.ІІІ т.1 предл.“второ“  във вр. с ал.ІІ т.2 във вр. с ал.І във вр. с чл.29 ал.І б.„а” и б.„б” от НК и едно по чл.152 ал.ІІІ т.1 и т.5 във вр. с ал.І т.2 от НК във вр. с чл.29 ал.І  б.„а” и б.„б” от НК.За тези, идентични по начина им на извършване с настоящите деяния му било наложено общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 12/дванадесет/ години, което следва да изтърпи в затвор при първоначален „строг“ режим.Присъдата влязла в законна сила на 24.04.2015г., след проверка в АС-гр.*** по ВНОХД №275/2013г. по описа на съда и във ВКС по КНОХД №248/2014г.Подс.П. в момента изтърпява това наказание.

 

            Двамата подсъдими са в близки родствени отношения.Подс.Б.П. е вуйчо на подс.В.И. – брат на майка му.Те живели дори известно време заедно, като пътували в страната и чужбина.Подсъдимите имали общи среда и интереси, като извършили множество престъпления – кражби в различни части на страната.Тези техни деяния са били предмет на НОХД №3502/2007г. на РС-гр.***, НОХД №74/2007г. на РС-гр.*** и НОХД №54/2009г. на РС-гр.Царево.В началото на 2010г., подс.Б.П. излязъл от затвора с прекъсване поради заболяване и отишъл в Италия, където се лекувал.В България се върнал през месец май 2010г.За кратък период от време бил задържан в различни поделения на МВР във връзка с разследване на деянията му.Бил обявяван няколко пъти и за ОДИ/общодържавно издирване/, с телеграми от СДВР на 01.11. и 05.11.2010г., от ОД на МВР-гр.*** на 04.01.2011г. и от ОД на МВР-гр.*** на 30.05.2012г.Подс.В.И. също живял за известно време в Италия, където работела майка му.Когато разбрал, че е обявен за общодържавно издирване от РУП-гр.***, с телеграма от 06.04.2010г. се върнал в България и заживял в гр.***.Намерил си работа и заживял на съпружески начала със своя приятелка.В гр.*** живяли на квартира.Към момента от съвместното си съжителство имат родено дете, за което се грижи приятелката му.В началото на месец септември 2012г., Й. Г. П. - майка на подс.П. и баба на подс.И. си купила л.а. “Мерцедес”, модел С 200, с ДК №***.Автомобила предоставила за ползване на сина си – подс.Б.П..С този автомобил двамата подсъдими се придвижвали из страната, като си носели дори одеяло и възглавница.

На 14.10.2012г. двамата подсъдими се намирали в гр.***, където извършили няколко престъпления – отвличане, опит за отвличане и изнасилване, спрямо две жени, работещи като проститутки.Тези престъпления са извършени по идентичен начин с процесните деяния.За извършеното е било образувано наказателно производство - НОХД №100/2013г. по описа на ОС-гр.***, завършило с осъдителна присъда, влязла в сила на 24.04.2015г.По това дело на подс.П. е наложено общо наказание - „лишаване от свобода“ за срок от 12/дванадесет/ години, което следва да изтърпи в затвор при първоначален „строг“ режим, а на подс.И. общо наказание - „лишаване от свобода“ за срок от 9/девет/ години, което следва да изтърпи в затвор при първоначален „строг“ режим.

I. Няколко дни по-късно – на 16.10.2012г., решили да посетят гр.***, където подс.П. имал среща с негов познат на име Веско, неустановен по делото.Срещата не се състояла и двамата решили да вземат принудително някоя проститутка, да я отведат някъде и да се възползват сексуално от нея.Пътували с посочения л.а., управляван от подс.П., а подс.И. седял на предна дясна седалка.Тръгнали по околовръстен път на гр.*** №II-97, тъй като знаели, че там проститутки предлагат секс услуги.Минали няколко пъти край свид.К.Д.А., която се занимала на това място с проституция.Когато се убедили, че наоколо няма други хора те спрели автомобила в близост до свид.А..Било около 16.30ч.Попитали свид.А. каква е цената на предлаганите от нея сексуални услуги.Докато подс.П. водел този разговор с нея, подс.И. незабелязано слязъл от автомобила и минал зад нея.Тя тъкмо отваряла задната врата на автомобила, когато той поставил ръка върху устата й и с ръце принудително и против волята й я вкарал в лекия автомобил.Съборил я с лице надолу върху задната седалка.Пострадалата викала силно за помощ, но наоколо било безлюдно.Подс.И. влязъл след нея и седнал на задната седалка, като съборил пострадалата на пода, между седалките.Издърпал дамската й чанта и я сложил на предната дясна седалка, като извадил и изключил мобилния й телефон.Междувременно подс.П. потеглил с висока скорост.Всичко стванало толкова бързо и неочаквано за пострадалата, че дори единия от чехлите, с които била обута се изхлузил от крака й и паднал извън автомобила.Тя се опитала да се съпротивлява като го драскала, но подс.И. бил по-силен и с ръце силно притискал тялото й към седалката и пода на колата.Свидетелката непрекъснато викала за помощ, опитвала се да окаже съпротива, но подс.И. я притискал с ръце и колена към пода на автомобила.Въпреки съпротивата й явно изразеното й нежелание да тръгне с тях, автомобила продължил в посока гр.*** с висока скорост.К.А. продължавала да вика за помощ, да негодува срещу действията на подсъдимите и да се бори с подс.И..Тогава едновременно била ударена с ръце от двамата подсъдими.И двамата я заплашвали и настоявали да престане с виковете, като подс.П. й казал: "Мълчи курво мръсна, ще те убием!".На въпроса й какво искат от нея, подс.И. й отвърнал, че след няколко часа ще я пуснат.Тя им обяснила, че е епилептичка и поискала да й бъде дадена възможност да изпие лекарството си, намиращо се в чантата й, след което припаднала.Когато дошла в съзнание видяла, че се е напикала, а подс.И. стоял над нея и я пръскал с вода.Той и подал хапчето и тя го изпила.След известно време автомобилът спрял в гора, намираща се в близост до „аксаковския баир”, вляво по пътя от гр.*** към гр.***.Тримата слезли от автомобила, като подс.П., съборил свид.А. на земята и я попитал дали има презервативи, защото искал да прави секс със нея.Тогава тя отново припаднала и не след дълго дошла в съзнание.Повторният припадък на пострадалата разгневило подс.П. и той започнал да й нанася удари с ръце по главата и тялото.Малко след това я оставил на земята, качили се двамата подсъдими в автомобила и потеглили, като изоставили свид.А. сама в гората.Междувременно се стъмнило и тя тръгнала да излиза от гората, като се ориентирала по шума от движещи се автомобили.След известно време стигнала до пътя гр.***-гр.***, на „аксаковския баир”.Започнала да маха и няколко автомобила спрели за да я качат на автостоп, но тя отказала да се качи в първите няколко от тях, защото пътуващите били сравнително млади мъже.В един от спрелите автомобили, който не е бил установен при разследването се качила, тъй като в него пътували няколко мъже, на видима възраст над 60 години.Самоличността на тези лица, не е установена по делото.Свид.А. помолила хората в автомобила да я отведат в болницата в гр.*** и да й услужат с телефон, от който да се обади на свид.С.Р.И., с когото живеела на съпружески начала.Те отказали да й дадат телефон, защото не искали да свидетелстват по дела, но я завели в спешното отделение на МБАЛ-гр.***, където пострадалата била прегледана.При пристигането си в болницата свид.А. отново припаднала и твърди, че няма ясен спомен от влизането си в спешните кабинети.В спешното отделение на МБАЛ-гр.***, на 16.10.2012г. дежурна била свид.В.С.Ж.-Г., която около 19.20ч. е прегледала свид.А..При разговора помежду им, последната й разказала, че по-рано е била нападната от две непознати за нея лица на околовръстния път на гр.***.За станалото свид.Ж.-Г. съобщила в полицията.При прегледа свид.Ж.-Г. не е установила и описала видими травматични увреждания по А..От спешното отделение се свързали по телефона със свид.С.Р.И. и го уведомили, че свид.А. се намира в отделението им, като го предупредили да й донесе дрехи, тъй като нейните били разкъсани и мокри.Той пристигнал възможно най-бързо и свид.А. му разказала, че двама непознати за нея мъже по-рано през деня са я качили насила в автомобила, с който били, като единият мъж шофирал лекия автомобил, а другият седял до нея на задната седалка на автомобила и я притискал е ръце към пода на автомобила и че по този начин въпреки нейните протести я отвели в гора, намираща се до „аксаковския баир” вляво по пътя от гр.*** към гр.***, където тя получила епилептичен припадък.Разказала му и, че когато дошла в съзнание двамата мъже я оставили в гората и потеглили с лекия автомобил.Свид.А. отказала манипулациите, които са й били предписани в спешното отделение на болницата в гр.***, тъй като била много уплашена и искала да се прибере у дома си.В 20.10ч. тя, заедно със свид.И. си тръгнала от спешното отделение.

На следващия ден посетила ОД на МВР-гр.***, където била приета от свид.Т.Б. ***.Пред него разказала в детайли случилото се между нея и подсъдимите на 16.10.2012г., като дала описание на извършителите и автомобила им.По сигнала било предприето разследване.

На 29.10.2013г., свид.К.А. след разпит по реда на чл.170 от НПК, разпознала по снимки подсъдимите при съответните процесуални действия, като лицата, които на 16.10.2012г. насилствено са я качили в автомобила, с който те се придвижвали и я отвели в гората в близост да „аксаковския баир” по пътя гр.*** - гр.***.На 08.10.2013г. в присъствието на съдия по чл.222 ал.I от НПК и в присъствието на защитника му подробни обяснения за действията си и тези на подс.П. дал подс.В.И..

II.  Два дни по-късно, на 18.10.2012г. подсъдимите отново посетили гр.***, за да се срещне подс.П. със свой приятел.Срещата пак не се състояла и те решили пак да вземат принудително някоя проститутка, да я отведат някъде и да се възползват от нея.Пътували със същият  лек автомобил, като управлявал подс.П., а зад него седял подс.И..Отправили се отново по околовръстен път на гр.*** №II-97, тъй като вече и двамата знаели, че там проститутки предлагат секс услуги.Минали няколко пъти край свид.Т.Н.К., която се занимала на това място с проституция.Когато се убедили, че наоколо няма други хора те спрели автомобила в близост до свид.К..Било около 14.00ч.Попитали я каква е цената на предлаганите от нея сексуални услуги.Докато говорели, подс.П. отворил задната врата и и казал да се качва.Преди тя да се качи, подс.И. се протегнал от автомобила и я хванал за косата, след я дръпнал вътре.Тя се съпротивлявала, викала силно за помощ и отчаяно се опитвала да се освободи от ръцете му.В това време подс.П. слязъл от автомобила, хванал я за краката и я набутал вътре, след което затворил вратата.Подс.И. я сложил легнала по корем на задната седалка и седнал на краката й, в областта на седалището, като притискал главата й към седалката с едната си ръка, а с другата ровел в чантата й.Извадил портфейла й и го дал на подс.П., който междувременно потеглил с висока скорост в посока към гр.***.Подс.И. сложил дамската й чанта на предната дясна седалка, като преди това извадил и изключил мобилния й телефон.Свид.К. плачела и викала да я оставят, на което подсъдимите и отговорили със заплаха, че ще я пребият и ще й счупят зъбите.Въпреки съпротивата на пострадалата й явно изразеното й нежелание да тръгне с тях, автомобила продължил в посока гр.*** с висока скорост.Свид.К. продължавала да вика за помощ, да негодува срещу действията на подсъдимите и да се бори с подс.И..Тя плачела и се молела да я пуснат, а обв.И. продължавал да притиска с ръце главата й към седалката.Подс.П. й казал строго да не вика, а подс.И. и казал да е тиха и, че нищо няма да й направят, а само ще си поговорят, след което щели да я пуснат.Автомобилът се движел с висока скорост и след около 30 минути спрял.Първо от автомобила слязъл подс.П., а след него и подс.И..Свид.К. останала в автомобила.

III. Подсъдимите отворили багажника на колата, където имало храна – хляб и колбас/салам/ и се нахранили.Когато приключили с храненето, подс.И. накарал пострадалата да слезе от автомобила, поставил якето си на земята и я накарал да седне върху него.Тогава тя установила, че се намират в гората между с.***, обл.*** и с.*** обл.***, която познавала добре, тъй като и преди била ходила в нея заедно със съпруга си.Подс.П. й казал със строг и заплашителен тон да не стои, а да се съблича.Тъй като била много уплашена от поведението на подсъдимите тя се подчинила и се съблякла, като през цялото време плачела, казвала им, че не желае да извършват сексуални действия с нея и се молела да я пуснат.Опитала се да им внуши, че е болна от СПИН с надеждата това обстоятелство ди ги възпре и да не я изнасилят.Това повлияло на подс.И. и той взел от чантата й презерватив.Отишъл при свид.К., сложил си презерватива и легнал върху нея като държал двете й ръце над главата й и проникнал вагинално в нея, като осъществил полов акт.През цялото време тя плачела, не можела да се успокои от страх и се молела да бъде пусната.Била много уплашена и се страхувала от подсъдимите.Половият акт с подс.И. продължил около две минути.Докато я изнасилвал, подс.И. й разказал, че приятелката му е много ревнива и го ревнувала дори от майка му.По време на половия акт подс.И. бил гол до кръста и свид.К. имала възможност да види татуировките на двете му ръце и в последствие да ги опише подробно.Когато еякулирал, при нея отишъл подс.П., хванал я за ръката и я издърпал по-навътре в гората.Подс.П. поискал от племенника си, който бил до автомобила, да му занесе одеяло и възглавница.Подс.И. занесъл одеялото и възглавницата и ги поставил на земята, като постлал одеялото.Подс.П. непрекъснато държал свид.К. за ръцете.Подс.И. се върнал при автомобила, а подс.П. се съблякъл гол и накарал пострадалата да седне върху одеялото, като през цялото време държал ръцете й.Поискал от нея да му направи орален секс, което тя сторила, като преди това му сложила презерватив.Докато му правела орален секс, подс.П. бил легнал по гръб, като я държал с ръката си за косата, а тя била на колене до него.След това той я сложил да легне, качил се върху нея и осъществил вагинален полов акт, като държал с ръка двете й ръце над главата й.Всичко това се случило без съгласието на пострадалата, която през цялото време плачела, молела да бъде пусната и заявявала, че не иска да й причиняват това.Когато еякулирал подс.П. се изправил, хванал свид.К. с ръка за косата и я накарал да му махне презерватива и да му сложи друг.Тя плачела, дърпала се и го молела да престане, но подс.П. й казал да не реве, че той ще бъде с нея и ще се грижи за нея.Молейки се да бъде пусната, пострадалата разказала на подс.П., че е омъжена, че има дете и няма кой да се грижи за него.Докато я изнасилвал телефона му иззвънял.Той го взел и казал на свид.К. да изчака, че В. му звъни.Пострадалата чула как по телефона подс.И. казал на подс.П., че тя ги е излъгала, тъй като видял в личната й карта, че е омъжена.След което подс.П. преустановил сексуалния акт и започнал да й крещи, че го е излъгала.Това наложило тя в страха си да измисли версия, че брака й бил фиктивен, с цел да напусне по-лесно страната, както и че няма съпруг, а живее сама с детето си.Подс.П. приключил сексуалните действия спрямо пострадалата и й казал да се облича, а по телефона повикал при тях подс.И., като отново му казал, че К. не ги е излъгала.Свид.К. повторила казаното и пред подс.И., след което тримата отишли до автомобила.През цялото време подс.П. държал пострадалата за ръката.Подс.П. я качил на задната седалка в колата и затворил вратата, а двамата подсъдими разговаряли за нещо отвън.Пострадалата опитала да отвори, но не успяла.Тогава бръкнала в дамската си чанта и извадила от там мобилния си телефон – марка „Моторола”Подс.П. отворил вратата и седнал до пострадалата на задната седалка, а подс.И. се качил да управлява лекия автомобил.Подс.П. взел от пострадалата К. мобилния й телефон, разглобил го и счупил СИМ-картата, като й заявил, че ще я вземе с детето в гр.***, където ще живеят заедно.Обяснил й, че ще ги издържа като краде и тя нямало да работи повече, като проститутка.Уплашена и искаща всичко да свърши, свид.К. се съгласила да отидат заедно до гр.*** и да вземат детето й.Тя се съгласила с надеждата, че ще има възможност да срещне хора и че някой ще може да й помогне.Потеглили в посока гр.***.Когато приближили с.Стожер двамата подсъдими си разменили реплики, след което подс.И. обърнал автомобила в обратна посока и тръгнали отново в посока гр.***.Върнали се пак на мястото в гората, където били малко преди това с обяснението, че подс.П. изгубил там единия си телефон.Когато пристигнали отново в гората подс.И. спрял колата, слязъл от колата, отворил задната врата и издърпал от там за ръката пострадалата К..Хванал я здраво за ръката и я задърпал към вътрешността на гората, а в себе си носел нейния мобилен телефонен апарат.Като изминали известно разстояние я пуснал, счупил телефона й, като изхвърлил частите в гората и й казал: ”Бързо бягай в гората навътре без да се обръщаш, че като те настигна не знам какво ще ти направя.”.Свид.К. се опитала да бяга, но била на обувки с висок ток, за което споделила с подс.И..Той я накарал да си събуе обувките и да му даде.След това отново и казал да бяга навътре в гората и да не се обръща.Пострадалата побягнала в гората, а подс.И. изхвърлил обувките в храстите и се върнал при автомобила.След известно време чула шум от отдалечаващия се автомобил на подсъдимите.Спряла и изчакала, а когато се убедила, чеподсъдимите наистина са си тръгнали, излязла от гората.Там разбрала, че се намира на пътя в близост до с.***, обл.*** и започнала да маха на минаващите автомобили, за да се прибере у дома си.Почти се било стъмнило.Един от минаващите автомобили, който не е установен по делото, спрял и пострадалата се качила в него.В автомобила пътували лица, чиято самоличност също не е установена по делото.Свид.К. помолила пътуващите в автомобила да й услужат с мобилен телефон, от който да се обади на съпруга си - свид.Д.К.К..Те й услужили и тя плачейки се обадила на съпруга си, казала му, че двама непознати са я отвлекли и изнасилили, като се уговорили да слезе на „петия километър” в близост до с.Стожер, обл.*** и да го изчака там.По този начин тя се придвижила до „петия километър”, където се срещнала малко по-късно със съпруга си.Когато се срещнали тя се разплакала и отново му разказала, какво й се е случило.Когато свид.К. я видял се изплашил, защото тя била без обувки и с раздърпани и разкъсани дрехи.Двамата се прибрали у дома си.Там пострадалата му разказала, че около обяд, когато била на околовръстния път на гр.*** до нея спрял лек автомобил.В автомобила имало двама мъже, като единият седял на задната седалка.Когато наближила задната врата на автомобила вратата се отворила и била издърпана насила в колата, като седящият на задната седалка я държал за косата и притискал главата й към седалката.След това автомобилът потеглил и след известно време спрял в гора, където двамата мъже я изнасилили и я изоставили сама.Направило му впечатление, че свид.К. е много уплашена.Известно време тя не излизала от дома си.След това дълго време не излизала сама и през тъмната част на денонощието.Два дни по-късно отишла в МБАЛ-гр.*** на преглед, изследвания и за да й дадат някакви успокоителни лекарства.

На 22.10.2012г. посетила Първо РУ на МВР-гр.***,, където съобщила в детайли за случилото се между нея и подсъдимите на 18.10.2012г. и депозирала заявление, като дала описание на извършителите и автомобила им.По сигнала било предприето разследване.По съобщените от свид.К. данни за номера, марката и цвета на автомобила, било установено МПС и собственика – Й. Г. П. - майка на подс.П. и баба на подс.И..Според описанието на свидетелката и близката връзка на собственика на МПС с криминално проявения подс.П., който бил задържан в Следствения арест в гр.*** за идентични по механизъм деяния, полицията се насочила към двамата подсъдими.  

На 20.09.2013г., свид.Т.К. след разпит по реда на чл.170 от НПК, разпознала по снимки подсъдимите при съответните процесуални действия, като лицата, които на 18.10.2012г. насилствено са я качили в автомобила, с който те се придвижвали и я отвели в гората, намираща се между с.***, обл.*** и с.***, обл.***, където противно на волята й и всеки от двамата обвиняеми осъществил полов акт с нея, а на 20.09.2013. свид.К. дала показания и в присъствието на съдия по реда на чл.223 ал.I от НПК.

На 08.10.2013г. в присъствието на съдия по чл.222 ал.I от НПК и в присъствието на защитника му подробни обяснения за действията си и тези на подс.П. дал подс.В.И..

IV. В хода на досъдебното производство и в съдебното следствие по делото са назначени множество експертизи:

От заключението на ВЛ по назначената в хода на досъдебното производство и приета по делото СПЕ е видно, че свид.К.Д.А., с ЕГН ********** страда от епилепсия с гърчове, малка честота.К.А. притежава психичните годности правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни показания за тях.Непосредствено след случилото се с нея на 16.10.2012г. К.А. е преживяла остра реакция на стрес с продължителност от 3 до 7 дни.В по-отдалечен период от време и към момента на даване на заключението у нея не са наблюдавани психиатрични отклонения или разстройства, свързани с упражнената принуда.

От заключението на ВЛ по назначената в хода на досъдебното производство и приета по делото СПЕ е видно, че свид.Т.Н.К., с ЕГН ********** *** не страда от душевно заболяване в смисъла на психоза, както и няма данни за понесено такова в миналото.Т.К. не е била лишена от способността правилно да възприема фактите, да разбира свойството и значението на извършеното с нея и да ръководи постъпките си.В резултат на извършеното на 18.10.2012г. посегателство спрямо нея е настъпила остра стресова реакция, която е отзвучала до една седмица.В по-отдалечен период не са наблюдавани психиатрични отклонения или разстройства, които да се вместват в рамките на психиатрична диагноза.Налице са единствено леки неврозоподобни прояви.

От заключението на ВЛ по назначената в хода на досъдебното производство и приета по делото СМЕ е видно, че към датата на изготвяне на експертизата не би могло да се установи дали на 18.10.2012г. с Т.Н.К. е бил извършен полов акт.Би могло да се констатира единствено наличието на стара дефлорация на девствената ципа с давност над 1/един/ месец, без да може да бъде уточнена дата.

Заключението на ВЛ по назначената в хода на досъдебното производство СОЕ не следва да бъде коментирано, тъй като срещу подсъдимите няма повдигнато обвинение за противозаконно унищожаване или отнемане на чужди движими вещи.

V.  Всичко изложено дотук, съдът счита за установено въз основа на събраните по делото доказателства чрез показанията на свид.К.Д.А., свид.Т.Н.К., свид.Т.Д.Б., свид.В.С.Ж.-Г., свид.Д.К.К. и свид.С.Р.И., от досъдебното и съдебно следствие, частично чрез обясненията на подсъдимите, депозирани в хода на съдебното следствие, а тези на подс.И. и от досъдебното производство, най-вече тези дадени пред съдия от ДОС по реда на чл.222 ал.I от НПК, от заключенията на ВЛ по назначените в хода на досъдебното производство и приета по делото съдебнопсихиатрични и съдебномедицински експертизи, както и от всички останали писмените и гласни доказателства, приети по реда на чл.283 от НПК, които са взаимнодопълващи се и безпротиворечиви.Описаната съвкупност от доказателства формира фактическата страна, приета от съда.

Съдът извърши анализ и проверка на всяко от доказателствените средства поотделно и заедно с останалите, за да разграничи детайлите от сложната фактическа обстановка, като кредитира тези доказателства, в чиято достоверност се убеди.Задълбочено и прецизно, съдът подходи към оценката на показанията на свид.К.Д.А. и свид.Т.Н.К., явяващи се пострадали от инкриминираните деяния.Нито една от тях не е предявила имуществени претенции към двамата подсъдими.Освен това не ги познават, а и нямат отношения след 16.10.2012г., респ. 18.10.2012г., както и не са търсили контакти, с което заинтересуваност у тях от изхода на наказателното производство не може дори да се предполага.Те двете се познават, като „колежки”, знаят имената си, но не се познават помежду си, не са имали повод да се срещнат и в хода на наказателното производство.Всяка една от тях се яви пред съда и даде показания в различни дни, като свид.Т.К. беше водена принудително, заедно със съпруга си, а свид.К.А. беше обявена за издирване и принудително водене.И двете се явиха в съдебно заседание, където бяха непосредствено разпитани от страните и съда.Видимо в състояние на изпитвани от подсъдимите страх и притеснение, двете свидетелки възпроизведоха добросъвестно спомените си за претърпяното и изпълниха задълженията си на участници в процеса.Общо показанията им в съдебно заседание могат да се охарактеризират със загубата на ясен спомен за детайлите от случилото се, в резултат на изтеклото време, напускането на страната след извършеното спрямо тях, спецификата на ежедневието им с оглед упражняваната от тях професия.Поради различната степен на интелектуални възможности и според личностните си особености и двете изясниха оценката си за действията на подсъдимите, подбудите си, за да свидетелстват и отражението на извършеното спрямо тях.Свидетелските им показания, в своята съвкупност не пораждат каквото и да е съмнение за тенденциозност, манипулация, предварителна обработка или уговорка помежду им за търсене на възмездие спрямо подсъдимите, каквато е защитната теза на последните.От нито един значим факт, относим към отделните епизоди не може да се направи извод за съвместното противопоставяне на пострадалите срещу подсъдимите.По идентичен начин стои въпроса с твърдението, че мотивите на свид.А. и свид.К. следва да се търсят в неуредено плащане за предоставени от тях услуги.Това е така, защото свид.А. не е извършила никакви секс услуги на някой от двамата подсъдими, а свид.К. е искала по възможно най-бързия и безболезнен начин да се отърве от двамата.Пострадалите, независимо една от друга и давайки показания пред различни служби и служители на полицията, описват два отделни момента от дейността на подсъдимите – по място, време и като последици, без случилото се с едната да има някаква връзка с другата.Поотделно разгледани, показанията на свид.А. и свид.К. съдът прецени като вътрешна логика, съдържание и отношение с другите доказателства и формира няколко смислови пункта.

Свид.К.Д.А., в хода на съдебното следствие, под формата на свободен разказ очерта схематично случилото се, дори за да предаде част от детайлите използва същите изразни средства, използвани при показанията й на ДП.Тя много последователно и логически издържано описа действията, предхождащи и съпътстващи случилото се без да бъдат проявени противоречия с казаното на досъдебното производство.Там където, вследствие на изминалото време имаше част на липсващите в паметта й моменти, съдът приобщи показанията, които свидетелката потвърди.В показанията й не се установиха неточности, липса на логика, допълнения и промени в съобщеното от нея на ДП или при първоначалните й показания пред полицията.Анализирайки показанията й, съдът съобрази взаимовръзката им с останалите доказателства по делото.

Подсъдимите не отричат в обясненията си пред настоящия съдебен състав, а подс.И. и по ДП, че на 16.10.2012г. са били в гр.***, като са се придвижвали с л.а. “Мерцедес”, модел С 200, с ДК №***, собственост на Й. Г. П. - майка на подс.П. и баба на подс.И..Не отричат също така и, че са тръгнали по околовръстния път на гр.*** с №II-97, тъй като знаели, че там проститутки предлагат секс услуги.Признават, че около 16.30ч. спрели до свид.К.Д.А., която се занимала на това място с проституция и са провели с нея разговор за тарифата й.

Противоречие има между начина, по който свид.А. е влязла в автомобила и какво е станало след това.

Според версията на подс.П., изложена в обясненията му пред съда, тя сама и доброволно се качила в автомобила, за да отидат някъде, встрани където да осъществят полов акт.Това не се случило, защото му се обадили по телефона и трябвало спешно да се върне в гр.***.Той казал на свид.А. да слиза от автомобила, но тя отказала и той я свалил до някаква „гумаджийница”.Отрича да е бил с нея в гората или да я е бил.

Това изцяло се опровергава от показанията на свид.А. и в по-голямата си част от обясненията на подс.И..Първата описа в детайли случилото се с нея, а подс.И. многократно в хода на досъдебното производство, в това число и пред съдия от ДОС на 08.10.2013г., по реда на чл.222 ал.I от НПК.

Според подс.И. тя сама се е качила в автомобила, но малко преди да спрат до нея, подс.П. му казал, когато я качат той да се премести на задната седалка.Освен това трябвало, когато седне до нея да я държи, за да не избяга и да я наведе, за да не се вижда отвън.Той така и постъпил, като от този момент и до раздялата им със свид.А. и връщането им в гр.*** неговите обяснения се припокриват в основни линии с показанията на пострадалата.

Когато преценяваше обясненията на подсъдимите и показанията на свидетелката, съдът счете, че нейните твърдения са частично подкрепени от казаното от подс.П. в съдебно заседание – за времето и мястото откъдето се е качила в автомобила.Също така относно марката, модела и цвета на автомобила им.

Твърденията й са частично подкрепени и от обясненията на подс.И. - за времето и мястото откъдето се е качила в автомобила, относно марката, модела и цвета на автомобила им.Също така относно това колко време са я задържали в автомобила, къде са я отвели и как са я изоставили в гората.

Заради личната си защитна позиция, подс.И. не съобщава за свои действия придружаващи тези на подс.П..Видно е обаче, че свид.А. е напълно непредубедена и безпристрастна, когато сочи в какво се изразява неговото участие – както в хода на досъдебното производство, така и пред настоящия съдебен състав.Докато подс.П. водел с нея разговор за цените на сексуалните й услуги, подс.И. незабелязано слязъл от автомобила и минал зад нея.Тя тъкмо отваряла задната врата на автомобила, когато той поставил ръка върху устата й и с ръце принудително и против волята й я вкарал в лекия автомобил.Съборил я с лице надолу върху задната седалка.Пострадалата викала силно за помощ, но наоколо било безлюдно.Подс.И. влязъл след нея и седнал на задната седалка, като съборил пострадалата на пода, между седалките.Издърпал дамската й чанта и я сложил на предната дясна седалка, като извадил и изключил мобилния й телефон за да не може да се обади за помощ.Това противоречие има своята проекция върху обективната истина за съществуващата предварителна уговорка и организацията между подсъдимите.Не се спори относно опита на подс.П. с проституиращите и наблюденията му върху техните навици.Обстановката по околовръстния път на гр.*** с №II-97 му е била известна.Решението, докато единият води със свид.А. разговор за цените на сексуалните й услуги, другия незабелязано да слезе от автомобила и да мине зад нея е гарантирало, че тя не би очаквала нещо такова, за да може да се предпази пълноценно.От обективните действия на подсъдимите се очертава съществуването на предварителната им уговорка –  подс.П. води с пострадалата разговор, а подс.И. минава зад нея откъм задната част на автомобила и я вкарва на задната седалка, като сяда върху тялото й.Именно поради съществуващия план подс.П. е настоявал толкова племенника му - подс.И. да дойде с него при пътуването му до гр.***.

Съпоставката на показанията на свид.К.А. с обективните писмени доказателства намира пълно припокриване като час и място на извършване на деянието.

 На 29.10.2013г., свид.К.А. е разпознала по снимки подсъдимите, които не е познавала до този момент и е видяла само на 16.10.2012г., когато насилствено са я качили в автомобила, с който те се придвижвали и я отвели в гората в близост да „аксаковския баир” по пътя гр.*** - гр.***.

Непосредствено преди това свидетелката е била разпитана по реда на чл.170 от НПК относно белезите, по които би разпознала извършителите.По време на разпознаванията тя е заявила, че разпознава подс.П. по „плешивата глава и по бръчката на челото.Това беше човека дето удряше.Слушаше сръбска музика и ме удряше.”, а подс. И. – „Това е момчето, което беше при отвличането на задната седалка в колата с мен.Просто го запомних по брадата.Това е момчето с татуировките.”.

В хода на съдебното следствие пострадалата посочи, че е имала достатъчно време прекарано с двамата в колата и в гората, където ги е огледала и запомнила.Протоколите за разпознаване доказват, че процесуалните действия са били извършени в съответствие с изискванията на НПК, поради което и съдът цени събраните чрез тях доказателства.

Съдът, в заключение при оценката на показанията на свид.К.А. от съдебната фаза и отчасти тези, дадени по досъдебното производство прие, че са обвързани с тези свид.С.И., писмените доказателства, частично с обясненията на подсъдимите, подкрепят се от извършените разпознавания и следва да бъдат кредитирани изцяло.В съответствие с анализа на показанията, съдът прецени останалите доказателствени източници по първото обвинението срещу подсъдимите и изложи аргументите си кои и защо отхвърля.

В хода на съдебното следствие, под формата на свободен разказ, свид.Т.Н.К., очерта схематично случилото се, дори за да предаде част от детайлите използва същите изразни средства, използвани при показанията й на ДП.Тя много последователно и логически издържано описа действията, предхождащи и съпътстващи случилото се без да бъдат проявени противоречия с казаното на досъдебното производство.Там където, вследствие на изминалото време имаше част на липсващите в паметта й моменти, съдът приобщи показанията, които свидетелката потвърди.В показанията й не се установиха неточности, липса на логика, допълнения и промени в съобщеното от нея на ДП или при първоначалните й показания пред полицията.Анализирайки показанията й, съдът съобрази взаимовръзката им с останалите доказателства по делото.За по-голяма прецизност следва да бъдат посочени конкретните факти, за които пострадалата по време на съдебното следствие даде различни показания от тези на досъдебното производство.Това са качването й в автомобила и начинът по който подс.И. е стигнал до нея, слизайки от колата или през седалките; поредността на изнасилванията; обличането и събличането й; местонахождението на чантата й в колата; част от разговорите с подсъдимите.Съпоставяйки тези положения с огромното количество останали факти, за които показанията й от досъдебното и съдебно следствие са напълно идентични, съдът прие, че е естествено в паметта на свидетелката да настъпят промени, които да заличат частично възприетото.Ясно е, че на досъдебното производство са били ясни детайлите и връзките между отделните факти, изложени са логично и последователно, поради което и в тези части съдът кредитира съобщеното на ДП, като го отрази от фактическа страна.

За всички останали подробности около броя и вида на сексуалните актове – вагинални и орален на подс.П., местата на осъществяването им, упражненото спрямо пострадалата физическо и психическо насилие показанията й, дадени пред съда дават пълноценна картина.

Подсъдимите не отричат в обясненията си пред настоящия съдебен състав, а подс.И. и по ДП, че на 18.10.2012г. са били в гр.***, като са се придвижвали с л.а. “Мерцедес”, модел С 200, с ДК №***, собственост на Й. Г. П. - майка на подс.П. и баба на подс.И..Не отричат също така и, че са тръгнали по околовръстния път на гр.*** с №II-97, тъй като знаели, че там проститутки предлагат секс услуги.Признават, че около 14.00ч. спрели до свид.Т.Н.К., която се занимала на това място с проституция и са провели с нея разговор за тарифата й.

Противоречие има между начина, по който свид.К. е влязла в автомобила и какво е станало след това.

Според версията на подс.П., изложена в обясненията му пред съда, тя сама и доброволно се качила в автомобила, за да отидат някъде, встрани където да осъществят полов акт.Мястото, където били застанали не му харесало, затова решил да правят секс в някоя гориста местност посока гр.***.Това й се случило, в гората преди гр.*** той отбил вляво от главния път и спрял на една поляна.Постлал носеното одеяло на земята и правил орален и вагинален секс със свид.К., но не й платил.След това с нея секс правил и племенникът му – подс.И..Тръгнали да я водят обратно в гр.***, но след с.Стожер тя поискала да спрат автомобила и да я свалят.Отрича да я е изнасилвал в гората, да я е заплашвал по някакъв начин или да я е бил.Твърди, че всичко било доброволно от нейна страна, като дори той бил ползвал презерватив.

Това изцяло се опровергава от показанията на свид.К. и в по-голямата си част от обясненията на подс.И..Първата описа в детайли случилото се с нея, а подс.И. многократно в хода на досъдебното производство, в това число и пред съдия от ДОС на 08.10.2013г., по реда на чл.222 ал.I от НПК.

Според подс.И. тя сама се е качила в автомобила, но малко преди да спрат до нея, подс.П. му казал, когато я качат той да се премести на задната седалка.Освен това трябвало, когато седне до нея да я държи, за да не избяга и да я наведе, за да не се вижда отвън.Той така и постъпил, като от този момент и до раздялата им със свид.К. и връщането им в гр.*** неговите обяснения се припокриват в основни линии с показанията на пострадалата.Изключение е, че в неговата версия изнасилване спрямо свид.К. не е имало, както и вида секс който са правили двама.Според него секса е бил орален с презерватив, сложен от нея.Докато тя твърди, че той я е изнасилил вагинално и е бил с презерватив.

Когато преценяваше обясненията на подсъдимите и показанията на свидетелката, съдът счете, че нейните твърдения са частично подкрепени от казаното от подс.П. в съдебно заседание – за времето и мястото откъдето се е качила в автомобила.Също така относно марката, модела и цвета на автомобила им.

Твърденията й са частично подкрепени и от обясненията на подс.И. - за времето и мястото откъдето се е качила в автомобила, относно марката, модела и цвета на автомобила им.Също така относно това колко време са я задържали в автомобила, къде са я отвели и как са я изоставили в гората.

Заради личната си защитна позиция, подс.И. не съобщава за свои действия придружаващи тези на подс.П..Видно е обаче, че свид.К. е напълно непредубедена и безпристрастна, когато сочи в какво се изразява неговото участие – както в хода на досъдебното производство, така и пред настоящия съдебен състав.Докато подс.П. водел с нея разговор за цените на сексуалните й услуги той отворил задната врата на автомобила и й казал да се качва.Преди тя да се качи, подс.И. се протегнал от автомобила и я хванал за косата, след я дръпнал вътре.Тя се съпротивлявала, викала силно за помощ и отчаяно се опитвала да се освободи от ръцете му.В това време подс.П. слязъл от автомобила, хванал я за краката и я набутал вътре, след което затворил вратата.Подс.И. я сложил легнала по корем на задната седалка и седнал на краката й, в областта на седалището, като притискал главата й към седалката с едната си ръка, а с другата ровел в чантата й.Извадил портфейла й и го дал на подс.П., който междувременно потеглил с висока скорост в посока към гр.***.Издърпал дамската й чанта и я сложил на предната дясна седалка, като извадил и изключил мобилния й телефон за да не може да се обади за помощ.Това противоречие има своята проекция върху обективната истина за съществуващата предварителна уговорка и организацията между подсъдимите.Не се спори относно опита на подс.П. с проституиращите и наблюденията му върху техните навици.Обстановката по околовръстния път на гр.*** с №II-97 му е била известна.Решението, докато единият води със свид.К. разговор за цените на сексуалните й услуги, другия да я изненада и да я дръпне рязко в автомобила, а при силна съпротива и първия да слезе и да помогне, като мине зад нея е гарантирало, че тя не би очаквала нещо такова, за да може да се предпази пълноценно.От обективните действия на подсъдимите се очертава съществуването на предварителната им уговорка –  подс.П. води с пострадалата разговор, а подс.И. изненадващо се показва и я дръпва вътре в автомобила и я вкарва на задната седалка, където сяда върху тялото й.Именно поради съществуващия план подс.П. е настоявал толкова племенника му - подс.И. да дойде с него при пътуването му до гр.***.

Съпоставката на показанията на свид.Т.К. с обективните писмени доказателства намира пълно припокриване като час и място на извършване на деянията.Видно е, че подсъдимите дават не само външно, но и вътрешно противоречиви обяснения по изложените факти.Например, къде е имал контакт подс.П., колко време е траел, кой от подсъдимите е бил пръв, в каква поза са се намирали пострадалата и подс.И..На такава нестабилна основа не биха могли да се правят категорични правни изводи.От друга страна са последователните и подробни показания, предоставени от свид.Т.К., подкрепени и от останалите събрани по делото доказателства в двата крайни момента - фактическото насилие за качването й в колата е било осъществено от двамата подсъдими и на пострадалата не е било платено за да бъде правен с нея секс.На тези източници съдът изгради своите изводи в тези части.

Свид.Т.К. в показанията си описва конкретните прояви на физическо насилие, които е понесла – дърпане за косата и краката, множество удари с ръце по главата и тялото, притискане на главата в седалката, хващане и задържане на ръцете, избутване на краката, водене за ръка.Тези действия не са оставили следи изразени като травми по тялото й.Заключението на ВЛ по СМЕ не изключва осъществен полов акт, а с оглед миналото време между процесните деяния и изготвяне на експертизата, вещото лице не би могло да констатира травматични увреждания, още повече ударите биха оставили следи само ако са били със значителна сила, както и хващането за ръцете.

Пострадалата е средна на ръст и около 50кг., видимо не притежава атлетично телосложение и изразени физически възможности.За подсъдимите е било напълно съзнавано обстоятелството, че за да сломят противопоставянето й не е необходима значителна сила.Поставянето на свид.Т.К. в подчинено спрямо тях положение е било в резултат на комплекс от физическо и психическо насилие, продължително като период, с определени пикове, но не и интензивно засягащо телесната й цялост.

Психическото състояние на пострадалата към момента на освидетелстването вече е било спокойно, но само външно.Опора за този извод е съобщеното от нея на свид.Д.К. при първия им разговор по телефона, че е била отвлечена от двама непознати в гората  между с.***, обл.*** и с.*** обл.***.От този начален момент свидетелката твърди, че и двамата подсъдими са осъществили насилствени полови актове с нея.

С оглед на изложеното съдът счете, че заключението на ВЛ по изготвената и приета по делото СМЕ за освидетелстване на пострадалата не опровергава показанията й, напротив допринесе в тяхна подкрепа.

Свид.Т.К. свидетелства за това, което е преживяла насила.Описала е пред съпруга си – свид.Д.К. и в сигнала си до полицията, че с нея са се гаврили.В съдебно заседание неколкократно посочи, че е не е искала пари от тях, защото са я удряли, изнасилили са я, въпреки молбите и плача й.За да потърси съдействие от полицията тя е нямала друг мотив и не се е облагодетелствала.

Дадените от подсъдимите обяснения, съдът кредитира частично с оглед изложените вече съпоставки и анализ.В голямата си част обясненията са израз на личната им защита и установените личностни особености.При проявената в хода на процеса активност, подробни обяснения, директни въпроси към свидетелите, коментари на заключенията на експертите, подсъдимите пълноценно участваха в хода на съдебното следствие.Като обща характеристика в позицията им съдът установи признаването на някои несъществени факти, балансиращо категоричното отричане на по-значимите факти.Обясненията им в частта, в която се подкрепят от останалите доказателства по делото съдът приема като доказателствени източници.Видно е и, че между тях самите, въпреки, че изслушаха обясненията на другия възникнаха сериозни и нерешими противоречия.На следващо място, при нови и непознати им до момента доказателства, се опитваха да изградят правдоподобни версии в движение.Независимо от комбинативността и гъвкавостта обаче, съдът установи противоречията и нелогичностите – коментирани на съответните пунктове в настоящите мотиви. 

Освен това не се доказа, твърдяния от подс.П., траен полицейски натиск срещу него от полицаи от гр.*** и от гр.***.

 Съдът не установи ограничаване на правата на подсъдимите, тенденциозно и незаконосъобразно водене на досъдебното производство спрямо тях.

Писмените доказателства по делото, поради обективното си съдържание, позволяват стабилна основа за проверка на гласните доказателствени източници.Съществена роля за разкриване на обективната истина по делото имат съставените протоколи за оглед, разпознаване, справките от мобилни оператори, разпечатки на разговори.По отношение на експертните заключения съдът изложи изводите си в отделните етапи на анализа на свидетелските показания според подлежащите на проверка фактически положения.

При изложените аргументи по проверката на доказателствения материал по делото съдът не установи други нуждаещи се от подробен анализ фактически положения по делото.С оглед на отразените съображения съдът прецени, че е налице стабилна съвкупност от взаимодопълващи се и безпротиворечиви доказателства, които изясняват възприетата фактическата обстановка.

 

ОТНОСНО ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА

С оглед установената фактическа обстановка, Окръжният съд приема  от  правна  страна  следното:

Подсъдимият В.С.И. трябва да бъде признат за виновен в това, че на 16.10.2012г. в гр.*** на околовръстен път ІІ-97, в съучастие като съизвършител с Б.Н.П., с ЕГН **********, е отвлякъл К.Д.А. ***, като деянието е извършено от две лица, явяващо се престъпление по чл.142 ал.ІІ т.2 във вр. с ал.І от НК,

за виновен в това, че на 18.10.2012г. в гр.*** на околовръстен път ІІ-97, в съучастие като съизвършител с Б.Н.П., с ЕГН **********, е отвлякъл Т.Н.К. ***, като деянието е извършено от две лица, явяващо се престъпление по чл.142 ал.ІІ т.2 във вр. с ал.І от НК

и за виновен в това, че на 18.10.2012г. в гората между с.***, обл.*** и с.***, обл.***, в съучастие като съизвършител с Б.Н.П. с ЕГН **********, се съвъкупил с лице от женски пол - Т.Н.К. ***, като я принудил към това със сила и заплашване, като деянието е извършено от две лица, явяващо се престъпление по чл.152 ал.ІІІ т.1 във вр. с ал.І т.2 от НК.

Подсъдимият Б.Н.П. трябва да бъде признат за виновен в това, че на 16.10.2012г. в гр.*** на околовръстен път ІІ-97, при условията на опасен рецидив, в съучастие като съизвършител с В.С.И., с ЕГН **********, е отвлякъл К.Д.А. ***, като деянието е извършено от две лица, явяващо се престъпление по чл.142 ал.ІІІ т.1 предл.“второ“  във вр. с ал.ІІ т.2 във вр. с ал.І във вр. с чл.29 ал.І б.„а” и б.„б” от НК,

за виновен в това, че на 18.10.2012г. в гр.*** на околовръстен път ІІ-97, при условията на опасен рецидив, в съучастие като съизвършител с В.С.И., с ЕГН **********, е отвлякъл Т.Н.К. ***, като деянието е извършено от две лица, явяващо се престъпление по чл.142 ал.ІІІ т.1 предл.“второ“  във вр. с ал.ІІ т.2 във вр. с ал.І във вр. с чл.29 ал.І б.„а” и б.„б” от НК

и за виновен в това, че на 18.10.2012г. в гората между с.***, обл.*** и с.***, обл.***, при условията на опасен рецидив, в съучастие като съизвършител с В.С.И., с ЕГН **********, се съвъкупил с лице от женски пол - Т.Н.К. ***, като я принудил към това със сила и заплашване, като деянието е извършено от две лица, явяващо се престъпление по чл.152 ал.ІІІ т.1 и т.5 във вр. с ал.І т.2 от НК във вр. с чл.29 ал.І  б.„а” и б.„б” от НК.

Последното осъждане на подс.Б.П., предхождащо извършването на процесните деяния е по НОХД №4284/2009г. по описа на Софийски градски съд, по което с Присъда №1/07.01.2010г., влязла в сила на 29.02.2012г. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.142 ал.ІІ т.2 предл.“първо“ и т.З предл.“второ“ във вр. ал.І във вр. с чл.20 ал.І от НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 2/две/ години и 10/десет/ месеца.От изтърпяването на това наказание не е изтекъл срока по чл.30 ал.І от НК.Освен това подс.П. е осъждан 21 пъти, като в по-голямата си част, наказанията му са от вида - „лишаване от свобода” и са изтърпявани ефективно.Поради това извършените от него деяния по настоящото дело следва да се квалифицират по-тежко, тъй като са извършени от него при условията на опасен рецидив, по смисъла на чл.29 ал.І б.”а” и б.“б” от НК.  

Деянието по чл.142 от НК е престъпление срещу личността.Изпълнителното деяние по основния състав се осъществява чрез отвличане на пострадалия.

Практиката на ВКС позволява категорична интерпретация на понятието “отвличане”.

“Отвличането на лице по смисъла на чл.142 от НК, съставлява принудителна промяна на досегашното местонахождение, с цел противозаконно лишаване от свобода. Формите на упражнена принуда нямат съставомерно значение и очертават единствено наложени ограничения, лишаващи пострадалият от възможност по собствени воля и усмотрение да се придвижва в пространството, като престъплението е довършено с напускане на мястото, където той се е намирал.” - Решение №311 от 17.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1598/2011 г., III н. о.

В Решение №514 от 3.12.2010 г. на ВКС по н. д. №534/2010 г., II н. о., НК се приема, че деянието е осъществено, тъй като са “налице обективната и субективната му страна - отвличане с цел противозаконно лишаване от свобода - вкарването й в лекия автомобил управляван от подсъдимия, чрез използване на физическо насилие и против нейната воля и отвеждането й от мястото избрано да упражнява занятието си, действувайки при пряк умисъл”.

В Решение 14 от 17.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 630/2008 г., III н. о., - се анализира - “Деянието отвличане с цел противозаконното лишаване от свобода е осъществимо само при пряк престъпен умисъл.В случая освен това, той е и общ, по отношение на двамата съучастници.Престъплението по чл.142 ал.1 от НК/ в ред. ДВ, бр.92/02г./ не е съставно,…, тъй като не се състои от две кумулативно предвидени форми на изпълнителното деяние.В състава му е предвидена една форма на деянието - действието, с което извън волята на пострадалото лице да определя движението си и посоката му в пространството по своя воля, деецът принудително ги променя.Противозаконното лишаване от свобода на лицето е съставомерен признак не на обективната, а на субективната страна на състава, и нейното осъществяване не е задължително за реализиране на отговорността по чл.142 ал.1 от НК, тъй като то се явява цел на дееца, достатъчно е в случая, че преследването на тази цел е обективирано от поведението на дееца.Добавената специална цел на отвличането, служи за осъществяването му, но не е задължително нейното осъществяване, наред с отвличането.В случая ако това стане, както е по делото, то би трябвало фактът да се цени при индивидуализацията на наказанието.Формите на принуда нямат съставомерно значение, а единствено, че лицето е лишено от възможността само, по своя воля да се придвижва в пространството, а това се извършва по волята на дееца.В процесния случай отвличането е довършено с установеното принудително хващане на ръцете на Т., дърпането и бутането и към къщата на В., по който начин тя е била придвижена от действията на подсъдимите.Оставянето и в къщата и заключването и там за известно време, независимо който е било по продължителност, обективира състава и на друго престъпление - противозаконно лишаване от свобода, но за което няма обвинение.”.

                При съществуването на сходни с настоящото дело фактически положения в Решение №539 от 21.12.2012г. на ВКС по н. д. №1703/2012 г., III н. о., НК, е отразено, че - “Поведението на двамата подсъдими по насилственото качване на св. С. в автомобила, въпреки несъгласието й, което е станало като са я хванали за раменете и краката, потеглянето от мястото, на което тя се е намирала и на което се е съгласила да окаже сексуалната услуга, отдалечаването с висока скорост от това място, като свидетелката е била на задната седалка, държана от подс. М. с наведена глава, за да не вижда посоката и маршрута, по който се движи автомобила, употребеното непрекъснато насилие върху нея по време на цялото пътуване, изразило се в удари върху тялото й, предимно в горната част с ръце и бутилка, действително съставлява престъпление "отвличане" спрямо пострадалата.И двамата дейци са ограничили възможността на С. да се придвижва свободно в пространството.Това е станало след като пострадалата е била насилствено отстранена от мястото, където е желаела тя самата да бъде по това време, държана е известно време в автомобила, докато той се е движел с висока скорост в неизвестна за лицето посока, като намерението и на двамата осъдени е било тя да бъде откарана на място, където не е желаела да бъде в този момент.Липсва елемент на доброволност на отпътуването, тъй като цялата тази поредност от действия и участие на двамата извършители в нея, които са били мъже в разцвета на силата си, фактът, че пострадалата е била сама жена, която предвид услугата, която е възнамерявала да окаже, се е отдалечила на сравнително тъмно и усамотено място, сочи на принудително предприета промяна на местонахождението на св. С.За да е налице липса на доброволност, не е необходимо тя да бъде демонстрирана по някакъв бурен и видим за околните начин.Създалата се ситуация за неизбежност и психическа притесненост, неяснота относно бъдещите действия на лицата и целта им са достатъчни да мотивират пострадалата да изпълнява чуждите желания, без самата тя да иска промяната на своето местонахождение.В случая обаче това нежелание е било и ясно демонстрирано - пострадалата е викала, ритала, съпротивлявала се е.Тези й действия са попречили на затварянето на задната врата на автомобила, а това е било забелязано от полицейските служители Я. М. и Н. Я., които са се опитали да последват и спрат автомобила на извършителите.Налице е в случая и специалната им цел - противозаконното лишаване на Ж. С. от свобода.Обстоятелствата по делото, които са безспорни и установени не само от показанията на св. С., но и от всички останали свидетели, сочат на това, че пострадалата е викала и се е съпротивлявала, като е ритала и се е опитвала да се освободи от двамата извършители.Тези нейни действия демонстрират упражнените спрямо нея действия на насилствено държане на С. в автомобила по начин, по който тя не е могла съобразно своята воля да се придвижва.Тези обективирани действия на осъдените са съставомерни по чл.142 ал.1 от НК- лишаването на С. от свобода, което макар и с кратка продължителност, запълва фактическия състав на това престъпление.”.

При ясните и трайно приети в практиката критерии, оценката на релевантните по делото факти безспорно подкрепя извода за осъществени от подсъдимите две деяния по чл.142 от НК, при съответните квалифициращи признаци и довършеност.

Спрямо свид.К.А. е налице едно довършено престъпление по чл.142 от НК.Изразеното от защитниците на двамата подсъдими становище, че този епизод от обективна и субективна страна не осъществява престъпление, съдът не счита за основателно.Инкриминираното поведение на подсъдимите по насилственото качване на свидетелката в управлявания от тях лек автомобил, придружено с активни физически действия – от страна на подс.В.И. - запушване на устата с ръка, хвърляне на задната седалка, сядане върху краката й, придържане на главата й странично към седалката и на тялото й към седалката и пода; от двамата подсъдими - отправените заплахи за физическа разправа и грубо отношение; от страна на подс.Б.П. – рязкото тръгване и продължително шофиране без възможност тя да види посоката на движение, ударите по главата и тялото й с ръка, налага извод, че и двамата подсъдими са участвали обективно в изпълнителното деяние на отвличането.Действията им сочат на една предварителна уговорка и разпределение на участието им, като и двамата са били водени от общата цел и са съзнавали това, което другият прави.Признак на доброволност у свид.А. да се подложи на подобно отношение, не е установен.Всички действия по осъществяване на принудата, упражнени от подсъдимите спрямо пострадалата, са класически пример на изпълнителното деяние на престъпния състав и имат известно сходство с тези, разгледани от ВКС в  Решение №514 от 3.12.2010 г. на ВКС по н. д. № 534/2010 г., II н. о. и в Решение № 539 от 21.12.2012 г. на ВКС по н. д. № 1703/2012 г., III н. о.В резултат на действията на двамата подсъдими, свид.К.А. е била преместена принудително от мястото, на което се е намирала, лишена е била от възможността да разбере, къде я водят, както и от възможност сама да взема подобни решения, с което деянието е било довършено.Налице са и субективните измерения на престъпното посегателство у подсъдимите, проектирани в неправомерните прояви чрез очертаното съзнание за общественоопасния характер на посегателството, ясните представи за вредоносните последици и демонстрираното желание за тяхното настъпване, които покриват интелектуалните и волеви параметри на изискуемата се вина.

Спрямо свид.Т.Н.К. също е налице едно довършено престъпление по чл.142 от НК.Изразеното от защитниците на двамата подсъдими становище, че този епизод от обективна и субективна страна не осъществява престъпление, съдът не счита за основателно.Инкриминираното поведение на подсъдимите по насилственото качване на пострадалата в управлявания от тях лек автомобил, придружено с активни физически действия – от страна на подс.В.И. – хващане за косата, дърпане за косата и ръката, хвърляне на задната седалка, сядане върху краката й, притискане на главата й странично към седалката и на тялото й към седалката и пода; от двамата подсъдими - отправените заплахи за физическа разправа и грубо отношение; от страна на подс.Б.П. – отварянето на вратата на автомобила, хващането на краката й и вкарването им в колата, рязкото потегляне и продължително шофиране с висока скорост, без възможност тя да види посоката на движение, ударите по главата и тялото й с ръка, налага извод, че и двамата подсъдими са участвали обективно в изпълнителното деяние на отвличането.Действията им сочат на една предварителна уговорка и разпределение на участието им, като и двамата са били водени от общата цел и са съзнавали това, което другият прави.Признак на доброволност у свид.Т.К. да се подложи на подобно отношение, не е установен.Всички действия по осъществяване на принудата, упражнени от подсъдимите спрямо пострадалата, са класически пример на изпълнителното деяние на престъпния състав и имат известно сходство с тези, разгледани от ВКС в  Решение №514 от 3.12.2010 г. на ВКС по н. д. № 534/2010 г., II н. о. и в Решение № 539 от 21.12.2012 г. на ВКС по н. д. № 1703/2012 г., III н. о.В резултат на действията на двамата подсъдими, пострадалата К. е била преместена принудително от мястото, на което се е намирала, лишена е била от възможността да разбере, къде я водят, както и от възможност сама да взема подобни решения, с което деянието е било довършено.Налице са и субективните измерения на престъпното посегателство у подсъдимите, проектирани в неправомерните прояви чрез очертаното съзнание за общественоопасния характер на посегателството, ясните представи за вредоносните последици и демонстрираното желание за тяхното настъпване, които покриват интелектуалните и волеви параметри на изискуемата се вина.

Досежно деянията срещу половата неприкосновеност на свид.Т.Н.К., съдът от правна страна отчете, че деянието по чл.152 ал.1 т.2 от НК е сложно двуактно престъпление.Принудата – сила или заплашване се упражняват с цел да се извърши съвкупление.Според защитата спрямо пострадалата К. не е била упражнена нито физическа, нито психическа принуда.Съдът при съобразяване на свидетелските показания, подкрепени и от останалите коментирани при анализа на доказателствата, фактически положения, отчете, че подсъдимите са използвали както сила – чрез физическо въздействие спрямо нея /удари, събличане на дрехи, държане за ръцете и т.н./, и чрез поставянето й в такова положение, при което тя, като не е виждала друг изход, се е съвкупила с тях въпреки вътрешното си несъгласие /след сломяване на активната й съпротива при първия полов акт, на безлюдно място, в присъствието на двама агресивни мъже, без възможност да се обади дори по телефон, с три последователни сексуални акта/, така и заплашване  –  чрез формулираните закани, заплахи, псувни, обиди, грубо отношение, внушаване, че и занапред ще я следят и наблюдават.И двамата подсъдими са съзнавали, че предприетото престъпно посегателство срещу половата неприкосновеност следва отвличането на свид.Т.К..Знаели са от своя престъпен опит, че тя няма да е съгласна да се съвкупява с тях и са упражнили самостоятелна принуда за да сломят съпротивата й и осъществят съвкупленията.

Всички процесни деяния са извършени от две лица.С оглед теорията и съдебната практика – изпълнението може да се изрази в сломяване на съпротивата на пострадалата, в съвкупление с нея, или и в двете.От това следва, че съизвършител е всеки, който участва в един от двата или и в двата акта.В настоящият случай, съобразявайки фактите, съдът прие, че подсъдимите са упражнили съвместно и двете форми на принуда, като всеки от тях е извършил и съвкупление с пострадалата.Подсъдимите са я поставили в състояние да няма изход, различен от това да удовлетвори желанията им, въпреки несъгласието си.Това е било в резултат на използваната върху нея преди това от тяхна страна сила и заплахи.Това й състояние е възникнало, като естествена последица от отвличането, но и е имало нов интензитет на принудата с оглед престъпните намерения против половата й неприкосновеност.Самостоятелната принуда е била оказана непосредствено преди и по време на първия полов акт и е продължила до тръгването им от неустановеното място.С приключване на първия полов акт подс.И. е продължил да представлява застрашаващ свид.К. фактор, тъй като е бил в непосредствена близост и е имал агресивно поведение.Подс.Б.П. също е съзнавал отражението на действията им върху психиката на свидетелката, продължил е да я наблюдава между двата акта, водел я е за ръка, отказвал е да се съобрази с желанията й, казвал й е какво да прави, внушавал й е, че ще я наблюдават и други такива.

Свид.Т.К. е проститутка, за която предоставянето на сексуални услуги е ежедневие, но този безспорен факт не изключва или осуетява настъпването на престъпния резултат от деянията.Непосредствен обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват половата неприкосновеност и свободния избор на полов партньор.Половото общуване има строго личен и интимен характер, към който са относими нормите на морала.Поради изложеното деянието по чл.152 от НК засяга обществените отношения, осигуряващи съблюдаването на половия морал и нравственост в обществото.Всяка личност следва да има право на свободен избор на полов партньор, на полово общуване.Поради изложеното деянието може да се разглежда като посегателство върху свободата за формиране на волята и избор на поведение.Половата неприкосновеност е свързана в общественото съзнание и с представата за лична чест и достойнство, поради което деянието рефлектира и върху отношенията, свързани с честта и достойнството на пострадалата К..Категорично е засегната и личната й телесна неприкосновеност.Съдът прецени, че свидетелката е била заставена да извърши и орален акт на подсъдимия П. въпреки волята си, като не е повдигнато обвинение за блудствени действия, извършени спрямо нея.Факт, който следва да бъде отчетен като допълнително отегчаващо отговорността на подс.П. обстоятелство.

От действията на самите подсъдими, се установява, че деянията им са осъществени при  форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.ІІ  от НК, като и двамата са осъзнавали общественоопасния характер на извършеното, предвиждали са общественоопасните последици и са целяли настъпването им.Налице са и субективните измерения на престъпното посегателство у подсъдимите, проектирани в неправомерните прояви чрез очертаното съзнание за общественоопасния характер на посегателството, ясните представи за вредоносните последици и демонстрираното желание за тяхното настъпване, които покриват интелектуалните и волеви параметри на изискуемата се вина.В хода на досъдебното и съдебно производство не са възникнали съмнения у разследващите органи, в това число и съда, изхождайки от поведението на подсъдимите относно възможността им да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките и действията си, поради което не са назначавани СПЕ.

Подбудите за извършването на престъпленията следва да се търси в незачитането от страна на подсъдимите на законоустановения ред в Р България, в частност на половата неприкосновеност и свободния избор на полов партньор, както и търсенето на лесен начин за удовлетворяване на половия нагон на подсъдимите, независимо от волята на другите и закона.

ОТНОСНО ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ НА НАКАЗАНИЕТО   

За да определи наказанието на подсъдимия В.И., съдът се съобрази не само с предвидените в НК наказания, но и степента на обществена опасност на конкретно извършените от него деяния и данните за личността му, и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността му.

Подсъдимият В.С.И. е 24 годишен български гражданин, от български произход, неженен, с едно дете, с основно образование, безработен, роден е на ***г. в гр.***, живущ в гр.Бобовдол, осъждан, с ЕГН **********.Към момента на извършване на престъплението и до настоящия момент подсъдимият е осъждан многократно.

По отношение на извършените от подс.В.С.И. инкриминирани деяния, съдът взе предвид следните смекчаващи вината обстоятелства: липсата на неприключили наказателни производства срещу него, младата му възраст, както и тежкото семейно положение-роденото му наскоро дете, а като отегчаващи вината обстоятелства биха могли да бъдат приети предходните му осъждания, недобрите  характеристични данни по местоживеене /изготвени от МлПИ/, както и липсата на критичност към извършеното, т.е. деянията са извършени при баланс на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.В случая, настоящият съдебен състав прие, че не са налице материално-правните предпоставки за прилагането на чл.55 ал.І т.1 от НК, тъй като деянията не са извършени нито при наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, нито при наличието на изключителни такива.Този правен извод се налага, тъй като е видно, че  деянието му не е инцидентна проява.Изложеното мотивира съда да наложи спрямо подс.В.С.И. за всяко деяние наказание от вида “Лишаване от свобода” прилагайки разпоредбата на чл.54 ал.І от НК.Наказанията за престъпленията по чл.142 ал.ІІ т.2 във вр. с ал.І от НК, следва да се индивидуализират в размер над минималния към средния предвиден в закона, а именно за срок от по 9/девет/ години всяко.За престъплението по чл.152 ал.ІІІ т.1 във вр. с ал.І т.2 от НК, също следва да се наложи наказание в размер над минималния към средния предвиден в закона, а именно за срок от 5/пет/ години “лишаване от свобода”.Съдът счете, че следва спрямо определените наказания да се приложи разпоредбата на чл.23 ал.І от НК, като се определи за изтърпяване най-тежкото от тях, а именно - 9/девет/ години “лишаване от свобода”, което на основание чл.60 ал.І във вр. с чл.61 т.2 от ЗИНЗПС, следва да бъде изтърпяно в затвор или затворническо общежитие от „закрит“ тип, при първоначален „строг” режим.

Окръжният съд намира, че това наказание се явява съразмерно на обществената опасност на извършеното от подс.В.С.И. и е справедливо.Размерът на наказанието е обоснован като израз на стремежа на съда да съизмери интересите на обществото и данните за личността на подсъдимия спрямо особено опасните умишлени престъпления.Една от целите на наказанието – да поправи и превъзпита осъдения, не е била постигната спрямо подс.И. с наложените му наказания по предходните присъди.Данните за личността му го разкриват, като безразличен към установения в обществото ред, като лабилен и агресивен човек, с неправилно формирана идентификация и ценностна система, с поведение – изводимо от непосредствените му потребности.В този период на изолация и предвид младата му възраст би могло да се очаква създаването на трайни нагласи за съобразяване с интересите на околните и спазване на нормите и правилата, по които функционира обществото.Предупредително-превъзпитателното въздействие на наказанието спрямо широкия кръг на обществото се постига убедително с така определеното наказание.

 

За да определи наказанието на подсъдимия Б.П., съдът се съобрази не само с предвидените в НК наказания, но и степента на обществена опасност на конкретно извършените от него деяния и данните за личността му, и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността му.

Подсъдимият Б.Н.П. е 45 годишен български гражданин, от български произход, неженен, с основно образование, безработен, роден е на ***г. в гр.***, живущ ***, осъждан, с ЕГН **********.Към момента на извършване на престъплението и до настоящия момент подсъдимият е осъждан двадесет и един пъти.

По отношение на извършените от подс.Б.Н.П. инкриминирани деяния, съдът взе предвид, като единствено смекчаващо вината му обстоятелство - липсата на неприключили наказателни производства срещу него, а като отегчаващи вината обстоятелства биха могли да бъдат приети предходните му осъждания, недобрите  характеристични данни по местоживеене /изготвени от МлПИ/, както и липсата на критичност към извършеното, т.е. деянията са извършени при превес на отегчаващи вината обстоятелства.В случая, настоящият съдебен състав прие, че не са налице материално-правните предпоставки за прилагането на чл.55 ал.І т.1 от НК, тъй като деянията не са извършени нито при наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, нито при наличието на изключителни такива.Този правен извод се налага, тъй като е видно, че  деянието му не е инцидентна проява.Изложеното мотивира съда да наложи спрямо подс.Б.Н.П. за всяко деяние наказание от вида “Лишаване от свобода” прилагайки разпоредбата на чл.54 ал.І от НК.Наказанията за престъпленията по чл.142 ал.ІІІ т.1 предл.“второ“  във вр. с ал.ІІ т.2 във вр. с ал.І във вр. с чл.29 ал.І б.„а” и б.„б” от НК, следва да се индивидуализират в размер над минималния към средния предвиден в закона, а именно за срок от по 12/дванадесет/ години всяко.За престъплението по чл.152 ал.ІІІ т.1 и т.5 във вр. с ал.І т.2 от НК във вр. с чл.29 ал.І  б.„а” и б.„б” от НК, също следва да се наложи наказание в размер над минималния към средния предвиден в закона, а именно за срок от 7/седем/ години “лишаване от свобода”.Съдът счете, че следва спрямо определените наказания да се приложи разпоредбата на чл.23 ал.І от НК, като се определи за изтърпяване най-тежкото от тях, а именно - 12/дванадесет/ години “лишаване от свобода”, което на основание чл.60 ал.І във вр. с чл.61 т.2 от ЗИНЗПС, следва да бъде изтърпяно в затвор или затворническо общежитие от „закрит“ тип, при първоначален „строг” режим.

В нормата на чл.142 ал.ІІІ от НК е предвидено като кумулативно наказание „конфискация” на част или на цялото имущество на виновния, но съдът не постанови такава, тъй като не установи имущество на подсъдимия Б.П..

 Окръжният съд намира, че това наказание се явява съразмерно на обществената опасност на извършеното от подс.Б.Н.П. и е справедливо.Размерът на наказанието е обоснован като израз на стремежа на съда да съизмери интересите на обществото и данните за личността на подсъдимия спрямо особено опасните умишлени престъпления.Една от целите на наказанието – да поправи и превъзпита осъдения, не е била постигната спрямо подс.Б.П. с наложените му наказания по предходните присъди.Данните за личността му го разкриват, като безразличен към установения в обществото ред, като лабилен и агресивен човек, с неправилно формирана идентификация и ценностна система, с поведение – изводимо от непосредствените му потребности.Неспособен е да въведе промени в социалното си функциониране и е склонен да игнорира общочовешките ценности и да не се съобразява с установените правила и норми.Изцяло отсъства съзнание за извършеното.В този период на изолация и предвид срока на наложеното наказание би могло да се очаква създаването на трайни нагласи за съобразяване с интересите на околните и спазване на нормите и правилата, по които функционира обществото.Характеристичните данни за него сочат на едно трайно общественоопасно поведение, което се е развило и е засегнало и далеч по-сериозни интереси.Именно поради това при по-ниско наказание рисковете от личността на подсъдимия спрямо обществото не биха били отстранени.В периода на продължителна изолация – по размера на наказанието, подс.П. би бил обект на задълбочена и компетентна работа от пенитенциарни специалисти, като с времето би се създал един устойчив и социално обвързан модел на мислене и живот.Именно поради това съдът счете, че наказанието е в пълно съответствие и с генералната превенция.Предупредително-превъзпитателното въздействие на наказанието спрямо широкия кръг на обществото се постига убедително с така определеното наказание.

 

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ

След като подс.В.С.И., с ЕГН ********** и  подс.Б.Н.П., с ЕГН ********** са признати за виновни в извършване на престъпленията, то на основание чл.189 ал.ІІІ от НПК, същите следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно сторените по делото разноски, в размер на 205.00 лева по сметка на ОД на МВР-гр.***.

 

На основание гореизложените фактически констатации и правни изводи и съображения ***КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД постанови настоящата присъда.

 

 

 

 

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ :