МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 350/07.05.2013г. ПО НОХД № 1372/12 г. ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН
СЪД
Делото е образувано по Обвинителен акт на
Районна прокуратура
гр. Видин, с който е повдигнато обвинение против подсъдимата З.А.Г., родена на ***г. в гр.Монтана, живущ ***0,
българка, български гражданин, с основно образование, безработна, неженена, не
осъждан, ЕГН ********** за това, че на 15.06.2012год. в гр.Видин, обл.Видин в
района на Автогара-Видин чрез употреба на сила отнела от владението и
собственост на П.П.Б. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои сумата от 30 лева, ново кожено портмоне на стойност от 10 лева и лична
карта на стойност 20 лева- престъпление по чл.198, ал.1 от НК.
Представителят на РП – Видин е заявил в с.з., че поддържа обвинението, така, както е внесено с
Обвинителния акт.
Подсъдимата - Г. не се явява в съд. Заседание. Същата е
редовно уведомена за отпочнатото срещу нея съдебно производство, получила е и
копие от обвинителният акт и разпореждането на съда, но е излязла от пределите
на Р. България и местоживеенето не е известно. Поради това и с оглед на
установеното от съда , че подсъдимата не е намерена на посочения от нея адрес ,
а за нов такъв не е уведомила съответните органи , както и като съобрази че
отсъствието на подсъдимата няма да
попречи за разкриване на обективната истина Съдът е дал ход на делото при
условията на чл.269 ал.3 т.1и ал.4 б.„а”
от НПК.За подсъдимата се явява редовно упълномощен защитник. Последния
пледира за присъда съобразена с обществената опасност на деянието и моли за
наказание в размер на минималният предвиден в Закона.
От събраните по делото
гласни и писмени доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка
по делото:
На 15.06.2012г.
свидетелят П.П.Б. ***, за да си
купи лекарства. След като ги
купил отишъл на автобусната спирка в района на Автогара – Видин, за да хване
автобуса за село Градец. Докато чакал към него се приближила З.Г., която
започнала да го разпитва за лични неща. Свидетелят Б. и отговорил, че не желае
тя да се занимава с него, при което подсъдимата се отдалечила и седнала в
близост на един стол, а той на една пейка. Когато автобуса пристигнал,
свидетелят Б. станал и тръгнал към него. Направил около 10 крачки, когато
усетил удар в гърба и че му се бърка в джоба. Паднал на колене и видял, че това
е подсъдимата Г.. Опитал се да си вземе портмонето, в което имало сумата от 30
лева и личната му карта,
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 350/07.05.2013г. ПО НОХД № 1372/12 г. ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН
СЪД
но не успял. След като отнела
портмонето подсъдимата побягнала в посока към стоянката на такситата.
В близост до мястото бил свидетелят И.Л.,
който като видял, че подсъдимата побягнала се затичал след нея, но я изгубил от
поглед, след което се върнал при свидетеля Б., който продължавал да лежи на
земята, като в същият момент случайно минали граждани се опитвали да му
помогнат да стане. След като разговаряли, свидетелят Л. се обадил на полицията
и тръгнал да търси свидетеля А.Т., тъй като бил разбрал, че подсъдимата се е
качила в неговия таксиметров автомобил. Свидетелят Л. разбрал от свидетелят Т.,
че З.Г. била изхвърлила портмонето на площадка до кафе „Шаноар” в град Видин и двамата отишли до мястото, но не
го намерили.
От заключението
на изготвената оценъчна експертиза се установява, че стойността на портмонето е
10 лева, личната карта е на стойност 20 лева.
От заключението на изготвената съдебно – стоковедческа
експертиза е видно, че стойността на портмонето – предмет на
гореописаната кражба е 10.00 лева , а личната карта на стойност 20 лева или
общата стойност на отнетото възлиза на сумата от 30.00 /тридесет/ лева.
Съдът дава вяра на заключението на вещото лице
по изготвената съдебно –
стоковедческа експертиза, тъй като същото не бе оспорено от страните и
съдът няма основание да се съмнява в добросъвестността и професионалната
компетентност на експерта.
Разпитана св. И.Л.
твърди, че на 15.06.2012г. докато бил на работа в ж.п.гара
Видин видял подсъдимата за която знае, че проституира и се занимава и с
джебчийски кражби, че тръгва след
възрастен човек .Видял, че тя се доближава до стареца и протегнала ръка
към него, при което тъй залитнал назад и паднал на тротоара, след което се навела и взела нещо от джоба на стареца. Отишъл
при пострадалия и видял, че по дясната му ръка има кръв и охлузна рана. Последният
му казал, че подсъдимата З. му е взела портмонето с пари и лични документи.
В този смисъл
са и показанията на св.Б. и Т.,
приобщени като доказателства по делото по реда на чл. 281 от НПК.
Съдът дава вяра и кредитира показанията на свидетелите, тъй
като същите са последователни, логични и кореспондират с писмените
доказателства по делото.
Видно от справките за съдимост на
подсъдимата е, че същата не е
осъждана към момента на извършване на деянието.
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 350/07.05.2013г. ПО НОХД № 1372/12 г. ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН
СЪД
Горните факти се установяват и от
събраните по делото писмени доказателства, а именно: протоколите, справка за
съдимост и други, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира, че обвинението е доказано по един несъмнен и
безспорен начин, така както го изисква нормата на
чл.303 от НПК, поради което подсъдимата ще следва да
бъде призната за виновна и на основание чл.303, ал.2 от НПК осъдена за престъпление по чл.198, ал.1 от НК.
Подсъдимата
З.А.Г. *** в района на Автогара-Видин чрез употреба на сила отнела от
владението и собственост на П.П.Б. ***, без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои сумата от 30 лева, ново кожено портмоне на
стойност от 10 лева и лична карта на стойност 20 лева.
От субективна
страна на деянието.
Деянието е извършено при форма на
вината пряк умисъл, т.е. подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на
деянието, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала
настъпването на тези последици, който умисъл се извлича от конкретното
поведение и действия на дееца преди и по време на извършване на деянието.
За извършеното престъпление от З.А.Г. се предвижда наказание
„лишаване от свобода” за срок от три до десет години.
При определяне наказанието на подсъдимия - съдът отчете
следното:
Подсъдимата не е осъждана,стойността на вещите , предмет на
посегателство възлиза общо на 30 лева – минимална такава, които обстоятелства Съдът отчита като смекчаващи отговорността му
такива.
От друга страна съдът съобрази, че същата е употребила сила
по отношение на възрастен човек, както и механизма на деянието установен в
производството, които обстоятелства съдът отчита като отегчаващи отговорността
и такива, с оглед изпълнение целите на
наказанието визирани в чл. 36 от НК, счита, че на подсъдимата З.А.Г. следва да
бъде наложено наказание – „ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” над минималния предвиден от
Закона размер, а именно за срок от ДВЕ
години.
По отношение на така наложеното наказание “лишаване от свобода”, Съдът, счете, че за да бъдат постигнати целите на наказанието, посочени в
чл.36 от НК не се налага ефективно изтърпяване на същото, защото
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 350/07.05.2013г. ПО НОХД № 1372/12 г. ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН
СЪД
условното осъждане при условията на чл.66 ал.1 от НК, за чието
приложение по отношение на подсъдимата са налице всички законови предпоставки, ще бъде
достатъчно средство за превъзпитание на Г., поради което отложи изпълнението на наложеното наказание лишаване от
свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ.
След като Съдът признава, че подсъдимата
е виновна за извършеното от нея деяние, съставляващо състав на престъпление,
съответно направените разноски по наказателното производство в размер на 30 /
тридесет/ лева, изразходвана за експертизи и възнаграждение на вещи лица на
досъдебното производство и на 85 /
осемдесет и пет / лева разноски по съдебното
производство, изразходвани за вещо лице, следва да бъдат понесени от
същата.
Водим от горното Съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: