Решение по дело №901/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.124, ал.1 от Закона за държавния служител, във вр. с чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба, подадена от Ф.Д.К., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, против Заповед №990/12.05.2023г., издадена от директора на Агенция „Митници“. Със заповедта, на осн. чл.97, ал.1 и чл.90, ал.1, т.5 от Закона за държавния служител (ЗДСл), на Ф.Д.К. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, като служебното му правоотношение е прекратено без предизвестие и служителят не запазва придобития ранг на държавна служба.

Жалбоподателят иска отмяна на акта. Твърди, че е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Счита, че в диспозитива на заповедта относно прекратяване на служебното правоотношение не е посочена заеманата до момента на уволнението длъжност. Според жалбоподателя заповедта е немотивирана, доколкото органът не е посочил конкретно кои хипотези от нормата на чл.2 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, са били нарушени. Оспорва нарушенията, посочени във фактическата част на обжалвания акт. Твърди, че процедурата по изслушване, регламентирана в чл.93, ал.1 от ЗДСл, била само формално изпълнена. Дисциплинарно наказващият орган не е изпълнил задължението си да прецени самостоятелно всички факти по случая, а е преповторил становището на дисциплинарния съвет, без да обсъди дадените от К. обяснения. Според жалбоподателя органът не е изложил мотиви за това как е стигнал до извод за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение. Претендира присъждане на разноски по делото.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. М.И., поддържа жалбата, ангажира доказателства и иска отмяна на заповедта. Претендира присъждане на разноски съгласно списък (л.395), като представя договор за правна помощ и документ, удостоверяващ плащането на договореното възнаграждение на адвокат (л.266-267). Допълнително аргументира позицията си в представена по делото писмена защита.

Ответникът по оспорването – директор на Агенция „Митници“, чрез процесуален представител юрисконсулт Д., оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски съгласно списък (л.396), към който прилага командировъчни заповеди на процесуални представители на ответника (л.397-399). Представя писмени бележки.

Жалбата е допустима. Подадена е от лице с правен интерес от оспорването и в предвидения от закона срок.

                                   I.            ФАКТИТЕ:

На 1 срещу 2 декември 2022г. жалбоподателят Ф.К. работил нощна смяна на МП Лесово, трасе „Изход товарни автомобили, за периода от 20:00 часа (на 01.12.2022г.) до 08:00 часа (на 02.12.2022г.), съгласно присъствения график на работа за м. декември 2022г.(л.331).

На 02.12.2022г., по време на нощната смяна, на изхода за товарни автомобили при ст. инспектор К. пристигнал турски товарен автомобил с рег.№ на влекач №47ABE263 и рег.№ на полуремарке №47ABF779. Водачът предоставил на жалбоподателя митнически документи за превозвания товар – износна декларация MRN 22BG004303AA194750 (л.194-195), фактура № 00000047/30.11.2022г. (л.196) и CMR (л.195), съгласно който превозът се осъществявал от България за Република Ирак.

В 03:48 ч. жалбоподателят регистрирал товарния автомобил в модул „Пътни такси и разрешителен режим“ (ПТРР), като генерирал квитанция с №22BG001011X48921176 (л.198) с данни за плащането - нулева квитанция. Във формуляра на квитанцията били отразени извършените замервания на ППС и е посочено разрешително образец № „5“ с номер **********.

На 16.02.2023г. и.д. началник на МП Лесово изготвил докладна записка до директора на Митница Бургас, с която го уведомил за резултатите от извършена проверка на обработените износни декларации на турски товарни автомобили в системата ПТРР на МП Лесово, за периода от 01.09.2022г. до 31.01.2023г. (л.128-132). В докладната било посочено, че поради натрупана умора по време на смяната му и късния час старши инспектор К. погрешка регистрирал разрешително образец № „5“ за гореописания турски товарен автомобил вместо изискуемото разрешително образец № „4а“.

От служителя било изискано да представи писмено обяснение по случая. На 14.02.2023г. К. представил такова, в което посочил, че на процесната дата действително е бил разпределен на работно място изход товарни автомобили, трасе 3, като в 03:48 ч. пропуснал товарен автомобил с турска регистрация №47ABE263/47ABF779 (л.202). Не бил отречен фактът, че при обработка на документите в модул ПТРР жалбоподателят регистрирал разрешително образец „5“ вместо образец „4а“. Като причина за този пропуск посочил, че поради натрупаната умора не обърнал внимание, че стоката не е за Турция, а за трета страна.

С писмо, peг. № 32-69685/21.02.2023 г., директорът на ТД Митница Бургас уведомил директора на Агенция „Митници“ и ръководителя на Инспектората в агенцията за констатирани 12 сходни нарушения, допуснати от различни митнически служители при обработка на износните декларации на 17 броя обработени турски товарни автомобили на МП Лесово (л.123-127). Сред тези нарушения по т.9 било посочено извършеното от жалбоподателя. С писмото директорът на ТД Митница Бургас предложил да бъде извършена детайлна проверка от Инспектората на Агенция „Митници“ с оглед евентуално ангажиране на дисциплинарната отговорност на посочените митнически служители.

За изясняване на фактите и обстоятелствата по случая, на 24.02.2023г. ръководителят на Инспектората поискал от директора на дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ (ДМРР) разяснение относно таксите, които следвало да начислят и съберат митническите служители (л.134-135).

В отговор, директорът на дирекция ДМРР изпратил писмо рег.№ 32-80096 от 28.02.2023 г., в което било посочено, че съгласно действащите „Правила за работа на служителите при изпълнение на дейностите по контрол на пътните такси и разрешителния режим“, утвърдени със Заповед №ЗАМ-841/03.12.2012г. на директора на Агенция „Митници“ и чл.99, ал.1, т.2 от Тарифа №5 за таксите, които се събират в системата на Министерство на транспорта, „за превоз на товари от или за трета страна се начислява такса от 3 000 евро или левовата равностойност, определена по централен курс на БНБ“ (л.133). Към тази такса се начислявало и таксата по чл.2, т.3 от Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа.

Проверката на ръководителя на инспектората по чл.46 от ЗА в Агенция „Митници“ приключила с доклад, peг. № 32-109448 от 21.03.2023 г. (наричан по- долу Доклада от 21.03.2023 г.)(л.90-122), в който подробно били описани установените по време на проверката факти. Направено било предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу жалбоподателя за това, че на 02.12.2022г. служителят е генерирал нулева квитанция за процесния товарен автомобил с вписано разрешително Образец „5“, вместо необходимото такова по Образец „4а“, и не е пристъпил към продажба на разрешително Образец „4б“. По този начин служителят допуснал ППС да бъде пропуснато в посока изход от Република България, без да бъде събрана дължимата такса от 3 000 евро съгласно чл.99, ал.1, т.2 от Тарифа №5 и дължимата такса от 43 евро съгласно чл.2, т.3 от Тарифа за таксите.

Прието било, че жалбоподателят нарушил чл.4, ал.1, т.5 и т.7 от Правилата, утвърдени със Заповед № ЗАМ-841/03.12.2012г. на Директора на Агенция „Митници“; чл.15, ал.2, т.15, предл. посл. и чл.15, ал.4 от ЗМ; не изпълнил разпоредбите на чл.17, т.8 от Наредба за ГКПП, приета с ПМС № 104/20.05.2002г.; нарушил вменените му в длъжностната характеристика, връчена му на 28.09.2021г., преки задължения съгласно т.V.,т.26 – да контролира разрешителните и други необходими търговски документи за международни превози при преминаване през страната на транспортни средства с българска и чужда регистрация, и т.V.28 – да познава и да спазва Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА) и Кодекса за поведение на митническия служител (КПМС), във връзка с т.VІІ.2; във връзка с чл.21, ал.2 от ЗДС; не е спазил разпоредбите на т.3, т.5, т.6 и т.11 от КПМС, утвърден със Заповед № ЗМФ-109/09.02.2016г. на Министъра на финансите, във връзка с чл.17, ал.1, т.5 от ЗМ, на чл.2 и чл.5, ал.2, вр. чл.23 от КПСДА, във връзка с чл.28, ал.1 от ЗДСл. Така жалбоподателят бил осъществил състава на дисциплинарните нарушения по чл.89, ал.2, т.1 и т.5 от ЗДС.

Директорът на Агенция „Митници“ се запознал с доклада на 21.03.2023т.

На втората страница от доклада с peг. №32-109448/21.03.2023 г. са изписани имена на десетима служители, срещу които има положен подпис, дата (26.04.2023г.) и отбелязване „запознат“. Под №10 от списъка фигурират трите имена на жалбоподателя, подписа му и направеното отбелязване за запознаване (л.90, гръб).

Въз основа на фактите, описани в доклада, съгласуван от ръководителя на Инспектората, директорът на Агенция „Митници“ издал Заповед №ЗАМ- 498/32-110203/22.03.2023г., с която наредил дисциплинарния съвет, назначен с предходни заповеди №ЗАМ-881/32-162153/18.05.2022г.(л.268-270) и №ЗАМ-83/32-24481/19.01.2023г.(л.271), да образува дисциплинарно дело срещу поименно посочени държавни служители в ТД Митница Бургас, сред които и Ф.Д.К., за извършени дисциплинарни нарушения по чл.89, ал.2, т.1 и т.5 от ЗДСл. (л.88-89). На дисциплинарния съвет било разпоредено да разгледа и да предостави на Директора на Агенция „Митници“ своето решение, заедно с преписката по делото, в сроковете по чл.96, ал.4 от ЗДС и т.2.3, т.2.11 и т.2.12 от Правилата за работа на дисциплинарния съвет, определени със Заповед № ЗАМ-881/32-162153 от 18.05.2022г.

В изпълнение на посочената заповед Дисциплинарният съвет в Агенция „Митници“ образувал дисциплинарно дело №5 от 2023г., по което било проведено заседание на 29.03.2023г. от 10:30 ч. Членовете на съвета съставили протокол, в който били обсъдени събраните по случая доказателства и единодушно било изразено становище, че жалбоподателят е извършил описаните в доклада на Инспектората дисциплинарни нарушения, за които може да му бъде наложено дисциплинарно наказание уволнение по чл.90, ал.1, т.5 от ЗДСл (л.60-87).

Протоколът от заседанието на Дисциплинарния съвет бил представен на директора на Агенция „Митници“ на 31.03.2023г. с докладна рег.№32-123718 (л.58-59 и л.389-390). На втората страница от цитираната докладна ръкописно са положени имената на десет митнически служители, сред които и жалбоподателя, с посочване на дата – 26.04.2023г. и отбелязване „запознат“ (л.389, гръб).

С писмо рег.№32-154372 от 24.04.2023г. директорът на Агенция „Митници“ уведомил жалбоподателя, че срещу него има открито дисциплинарно производство, по повод на което бил поканен да се яви на 26.04.2023г. в 12:00 ч. в Инспектората в Агенция „Митници“ за запознаване с материалите по преписката, а в 13:00ч. бил поканен да се яви в кабинета на директора за изслушване и даване на писмени обяснения по реда на чл.93, ал.1 от ЗДСл. (л.57). Писмото било връчено лично на жалбоподателя на 24.04.2023г., което било удостоверено с полагане на подпис от негова страна.

Уведомително писмо с идентично съдържание било изпратено и до останалите митнически служители, срещу които била открита процедура за ангажиране на дисциплинарна отговорност за същите по вид нарушения (л.232-239). Във всички писма, адресирани до тези служители, било посочено, че лицата са поканени да се явят за изслушване и за даване на писмени обяснения в един и същи час, на едно и също място, както и жалбоподателят.

За проведеното изслушване бил съставен протокол №П-65/32-158741 от 26.04.2023 г., подписан от К. и от директора на Агенция „Митници“ (л.55). В него било отразено, че жалбоподателят се е запознал с всички материали по преписката, с докладна записката от 31.03.2023г. и приложения към нея протокол от проведено на 29.03.2023г. заседание на дисциплинарния съвет. Посочено било, че изслушването се провело в кабинета на дисциплинарно наказващия орган, в сградата на Централното митническо управление в гр. София от 15:50ч. до 17:10ч., като на служителя бил даден срок до 17:30 ч. на 27.04.2023г. да представи писмените си обяснения.

В представените по делото протоколи за изслушване на останалите наказани митнически служители, (л.240-247) било посочено, че всички те са били изслушани в кабинета на дисциплинарно наказващия орган на същото място в същите часове, както и жалбоподателя.

На 27.04.2023г. К. депозирал писмените си обяснения, регистрирани с вх.№ 32-159727 (л.54), в които посочил, че работил в системата на митниците от 2009г. В МП Лесово работил от м. август 2021г., като до този момент е работил на МП Малко Търново, където нямало товарен трафик и затова нямал достатъчно опит с документацията, свързана с такъв вид трафик. Жалбоподателят отрекъл да е действал виновно в случая. Изложил твърдения, че установеното нарушение е било допуснато от него по невнимание, което обяснява с 4-часово пътуване за всяка от смените си и с натрупаната умора. Затова пропуснал процесния товарен автомобил, като в обработката на документите в модул ПТРР регистрирал разрешително Образец „5“ вместо такова по образец „4а“. В обясненията си К. допълнително посочил, че по време на смяната си на 01-02.12.2022г. обработил 139 товарни МПС.

Междувременно с писмо рег.№32-156631 от 25.04.2023г. директорът на ТД Митница Бургас поканил жалбоподателя в 1-месечен срок доброволно да възстанови сумата в размер на 3 043 евро, представляваща сбора от неначислените и несъбрани дължими такси във връзка с констатираното нарушение, допуснато на 02.12.2022г. (л.24-25). В отговор на полученото писмо, жалбоподателят подал възражение с рег.№ 32-188606/19.05.2023г., в което оспорил дължимостта на посочената сума. Аргументирал се с наличието на висящ съдебен спор относно законосъобразността на заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение, с оглед на което до приключването на този спор било недопустимо ангажиране на имуществената отговорност на служителя (л. 229-230).

С докладна записка peг.№32-161943 от 28.04.2023г. ръководителят на инспектората по чл.46 от ЗА в Агенция „Митници“ изпратил на директора на Агенция „Митници“ всички събрани материали по образуваното дисциплинарно производство (л.56).

На 12.05.2023г. директорът на Агенция „Митници“ издал обжалваната в настоящото производство заповед с №990/12.05.2023г. (л.43-50). В нея изложил факти, идентични с установените с доклада на ръководителя на Инспектората и направените изводи, за допуснати от жалбоподателя дисциплинарни нарушения и тяхната правна квалификация. Прието било, че извършените от служителя деяния следва да се определят като тежки нарушения на служебната дисциплина с оглед характера на изпълняваната дейност – осъществяване на митнически надзор и контрол на стоки, лица и превозни средства.

При определяне вида на дисциплинарното наказание е цитирана разпоредбата на чл.91 от ЗДСл и е изтъкнато, че установените нарушения са довели до настъпване на негативни последици за гражданите и обществото – от несъбирането и неначисляването на дължимите към държавата такси за превоз на товари за трета страна са причинени имуществени вреди в съответния размер. В заключение дисциплинарно наказващият орган приел, че дисциплинарните нарушения са извършени от жалбоподателя виновно, което е достатъчно основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност за извършените от него нарушения по чл.89, ал.2, т.1 и т.5 от ЗДСл.

Заповедта била връчена лично на служителя на 12.05.2023г. в 17.20ч., което било удостоверено с подписа на същия.

По делото е представено издадено от директора на Агенция „Митници“ удостоверение №9039 на Ф.К. в уверение на това, че същият е завършил базов курс за обучение на служителите от специализираната администрация в периода 22.08.2016г. – 24.03.2017г. (л.354). Това обучение било проведено съгласно програма (л.355-360), в която било включено запознаване с основните функционалности на модул „Пътни такси и разрешителен режим“.

Представена е и заповед №ЗТД-1000-133 от 23.02.2023г. на директора на ТД Митница Бургас, с която по повод констатираните в настоящия казус случаи на грешно обработени товарни автомобили в системата ПТРР, било наредено да се проведе опреснително практическо обучение на всички служители от щатния състав на МП Лесово в периода от 13.03.2023г. до 31.03.2023г. (л.340). За удостоверяване провеждането на такова опреснително обучение бил съставен протокол, в който жалбоподателят е положил подпис срещу имената, длъжността си и датата - 14.03.2023г. (л.361-363).

Със заповед №ЗТД-1000-365 от 19.05.2023г. директорът на ТД Митница Бургас наредил провеждане на ново опреснително практическо обучение на служителите от щатния състав на МП Лесово (л.350-351).

В хода на производството ответникът представя още заповед № ЗАМ-841/03.12.2012г. на директора на Агенция „Митници“, с която са утвърдени „Правила за работа на служителите при изпълнение на дейностите по контрол на пътните такси и разрешителния режим“ (л.272-283). Съгласно чл.4, ал.1, т.5 от утвърдените правила при липса на разрешително за съответния превоз или невъзможност такова да бъде предоставено, се преминава към продажба на разрешително по чл.99 от Тарифа №5 за таксите, които се събират в системата на Министерство на транспорта.

По делото са приложени образци с № „2“, „4b“, „4a“ и „5“ на разрешителните за международен превоз на товари с автомобилен транспорт, утвърдени от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията (л.383-386); Спогодба между Народна република България и Република Турция за международни превози на пътници и стоки по шосе (л.369-376); справка за квитанции, от която се установява, че по време на нощната си смяна на 01.12.-02.12.2022г. жалбоподателят е обработил 139 бр. МПС (л.311-313).

Представят се и формулярите от тримесечните и годишната оценки на жалбоподателя за 2022г.(л.303-310). Според тези формуляри на всяко тримесечие от 2022г. на К. са били поставени оценки „Добри резултати“ с коефициент 1,30 (л.307-310). Във формуляра за годишната оценка на изпълнението в графата „годишна оценка на изпълнението, определена от оценяващия ръководител“ е посочено „изпълнението напълно отговаря на изискванията“, под което жалбоподателят се е подписал на 23.01.2023г. От друга страна, в същия формуляр, в поле „окончателна оценка на контролиращия ръководител за изпълнението на длъжността“ ръкописно било отразено „изпълнението отговаря не напълно на изискванията“, а като коментар контролиращият ръководител саморъчно вписал - „пропуски в работата по контрола на ПТРР“ (л.306). Оценяваният се е подписал под тази оценка на 20.01.2023г.

Съгласно данните от изготвена кадрова справка на жалбоподателя към 28.03.2023г. (л.210-213), Ф.Д.К. е работил в системата на Агенция „Митници“ от 17.10.2009г., последователно заемайки различни длъжности, последната от които е тази на старши инспектор в териториална дирекция на Агенция „Митници“, звено III, митнически пункт Лесово, ТД Митница – Бургас. Според посочената справка, в периода 2012 – 2021г. на К. са били правени ежегодни атестации, при които преобладаващо му е била поставяна оценка „изпълнението отговаря на изискванията“ или „изключително изпълнение“. Няма данни за налагани предходни дисциплинарни наказания на служителя.

Съгласно длъжностната характеристика за длъжността старши инспектор в териториална дирекция на Агенция „Митници“ (л.203-209) основна цел на длъжността е да осъществява дейностите по митнически надзор и контрол на стоки, превозни средства, лица, митнически и придружаващи ги документи, включително по електронен път, съгласно нормативните и други актове, регламентиращи митническата дейност. Сред преките задължения на служителя, посочени в раздел V., т.26, е да контролира разрешителните и други необходими транспортни документи за международни превози при преминаване през страната на транспортни средства с българска и чужда регистрация. Жалбоподателят бил запознат с длъжностната си характеристика на 28.09.2021г.

С писмо рег.№32-2313214 от 18.08.2017г. изпълнителният директор на изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ уведомил директора на Агенция „Митници“ за постигната договореност между изпълнителната агенция и Министерството на транспорта на Република Турция, а именно – „от 5 август 2015г. на турските превозвачи е дадена възможност да предоставят необходимите разрешителни вместо да ги задължават да закупуват нови такива“ (л.353). В писмото е указано, че в случаите, когато митническите служители на МП и ГКПП констатират нарушение на разрешителния режим, да разрешават на турските превозвачи да представят изискуемото еднократно разрешително, съответстващо на вида на извършвания превоз, а ако превозвачът не може да представи такова разрешително, да се преминава към процедурата по чл.99 от Тарифа №5.

Във връзка с тези указания, на 23.08.2017г. заместник-директорът на Агенция „Митници“ изпратил писмо рег. № 32-234929 до началниците на митниците, в което посочил, че във връзка с постигнатите договорености между МТИТС и Министерството на транспорта, морските дела и комуникациите на Република Турция, с протокол от смесената българо- турска комисия по международен автомобилен превоз (гр.Анкара, 13-14 октомври 2015г.), договарящите страни са се споразумели за следното:“ От 5 август 2015г., на турските превозвачи е дадена възможност да предоставят необходимите разрешителни вместо да ги задължават да купуват нови такива.“ От текста на протокола е видно, че във всички случаи, при които митническите служители констатират на МП и ГКПП, че турския превозвач не разполага на борда на контролираното ППС с изискуемо разрешително /еднократно или многократно/, следва да му бъде предоставена възможност да представи такова, според вида на извършвания превоз. Микробуси, предназначени за товарни превози и лекотоварни ППС до 3,5 т. с регистрация в Република Турция следва да представят разрешително според вида на извършвания превоз, при вход или изход от Република България, с оглед на което контролът по чл.15, ал.2, т.15 от Закона за митниците следвало да се извършва в пълен обем на трасетата за товарни автомобили (л.23).

По делото е представена справка за продадени разрешителни образец 4b (л.352), която удостоверява, че за периода 12.05.2018г. до 12.05.2023г. за МП Лесово няма регистрирани продадени разрешителни 4b на турски превазвачи.

В хода на съдебното производство, в качеството на свидетели, са разпитани лицата С.П.С., П.Н.Р. и Е.С.П..

Свидетелят С. заявява, че е служител в Агенция „Митници“, участвал е в проверката на Инспектората и е един от служителите, изготвил доклада от тази проверка. Сочи, че запознаването на десетте митнически служители от МП Лесово с доклада и с протокола от заседанието на дисциплинарния съвет, било организирано в зала с видеопроектор. В тази зала присъствали десетимата служители, свидетелят и колежката му, с която съвместно изготвили доклада. Свидетелят обясни, че запознаването на служителите с материалите от дисциплинарната преписка било извършено посредством прожектиране на видео стена на съответните документи, като оригиналът на тези документи се намирал в папка, поставена на бюрото. Служителите били попитани от свидетеля дали искат да се запознаят физически с това, което се показвало на видеопроектора, но само двама или трима изявили желание да направят това. Според св. С. скоростта на „скролване“ на страниците била достатъчно бавна, че да имат лицата възможността да се запознаят обстойно с фактическата обстановка. След приключване на аудиовизуалното представяне на документите, помолили колегите си да удостоверят писмено, че са запознати с показаните им материали, което те направили, полагайки подпис с отбелязване „запознат“ на втората страница от доклада и от протокола от заседанието на дисциплинарния съвет. За да се разпишат на втората страница на двата документа, свидетелят предоставил на служителите цялата папка с материалите. Дал им и бланка, която да използват за попълване на писмените им обяснения. При предявяване на снимка на л.231 от делото свидетелят потвърди, че заснетото действително представлява залата, където е била мултимедията. Сочи, че изслушването от директора на агенцията е закъсняло във времето и не е започнало от 13:00 ч., а от 15:50 ч. и е приключило около 17:10 часа. Всички служители били заедно на изслушването при директора, който им определил срок до края на следващия ден за представяне на писмени обяснения за случилото се.

Свидетелят Р. заявявя, че той е един от десетимата служители, които са били дисциплинарно уволнени от Агенция „Митници“. Работили са заедно с жалбоподателя в звено 3 на Митнически пункт Лесово. Свидетелят обяснява, че в един и същи час десет души били поканени в Централно митническо управление гр. София за изслушване от директора на Агенция „Митници“. В деня на изслушването, в 12:00 ч., всички те били поканени да се качат в зала на 12-^тия или 13-^тия етаж в централното управление на агенцията, където били настанени в зала с чинове и столове. В тази зала имало мултимедия – проектор, свързан към лаптоп, на който им били проектирани докладна записка и доклад на Инспектората. Според св. Р. отразеното на проектора се виждало бледо, а при скролването на текста част от него се прескачала или се превъртала сравнително бързо, тъй като проектираните страници били твърде много. Свидетелят уточни, че е било възможно да се прочете нещо от представеното им на проектора, но на него лично не му станало ясно какво точно му се представя, тъй като служителите не са могли да прочетат текста в началото. Твърди, че текстът вървял бързо, поради което нямало как всеки индивидуално да прочете за себе си какви са констатации, относими към него. Служителите попитали дали документите ще им бъдат предоставени на хартиен носител, но такива не им били дадени. Вместо това им дали празен лист, като им било указано на този лист да напишат имената си, датата, подписа и да впишат отбелязване „запознах се“. Свидетелят твърди, че даденият лист не е бил написан от едната страна, т.е. нямало е изписан текст на първа страница, а е бил бял. Бил им даден и втори бял лист с уточнението, че единият бил за доклада, а другият за докладната.Заявява, че не са били принуждавани по какъвто и да е начин да се подписват на листовете. Срещата с директора на агенцията започнала приблизително към 16:00 ч., като отново всички били поканени да влязат в кабинет, където присъствали директора и началникът на Инспектората. След като прегледал досието на жалбоподателя, директорът коментирал, че предвид предходния професионален опит на К. в звено, което се е занимавало с пътни такси и разрешителен режим, било недопустимо допускането на такива пропуски в работата му. Когато жалбоподателят се опитал да уточни, че всъщност е работил в закрито преди много години звено и на друго място с друг вид дейност, тези обяснения не са били възприети от директора. Св. Р. посочи, че с колегите му направили опит да обяснят на началника си, че допуснатите пропуски не са били умишлени, а се дължали на тяхната натовареност от извънредните смени. В този момент разговорът се превърнал в колективен, настанала суматоха и говорилня, като в крайна сметка никой не успял самостоятелно да разясни обстоятелствата, свързани с неговия случай и да бъде изслушан докрай от директора. На служителите било указано, че до края на следващия ден трябвало да представят писмени обяснения чрез вътрешната система АИДА, която обаче можело да се използва от служителите само в работна среда.Уточнява, че за обясненията им била предоставена бланка с предварително изписан текст, като било разяснено обясненията да се впишат след този текст. Когато изслушването приключило, началникът на Инспектората предоставил на служителите лист, на който да се разпишат, че са били изслушани. Свидетелят твърди, че с колегите му се подписали на бланките на протоколи, без да прочетат текста, тъй като нямало време всеки един от тях да чете текста. По отношение на годишните оценки сочи, че когато се подписвали на самите формуляри, не поставяли дати. Било им обяснено, че дати се вписвали допълнително - съобразно дните, в които началникът на пункта бил на работа. Според свидетеля, след като са били установени пропуските в работата по контрола на ПТРР, бил изпратен митнически служител, който да проведе фиктивно обучение на служителите по тяхната месторабота.

Свидетелката П. обяснява, че работи в Митнически пункт Лесово към Агенция „Митници“ от 2012г. до настоящия момент. Разяснява, че системата ПТТР е насочена към събирането на републиканските такси за превоза по пътната мрежа и няма общо с митническата материя. Двете материи се разглеждали от различни служители, на две различни работни места, които след 2021г. били обединени в една кабина и се обслужвали от един служител. По повод прилагането на разрешителния режим в МП Лесово свидетелката сочи, че за улеснение на служителите била поставена таблица с описание на държавите (чиито МПС могат да преминат през пункта) и вариантите за разрешителни, с които тези МПС могат да бъдат пропуснати. По повод представянето на разрешителни, касаещи турски превозвачи, сочи че още когато тръгват от начална точка от Турция, те са заявили, имат разрешителни за целия маршрут, който предприемат. Ако случайно нещо липсва, или при тях както се случва, на самата турска граница, се окаже, че има промяна в плана на транспорта, липсва стока, не е извършена операцията, превозвачите имат възможност да отидат до турска страна и там се снабдяват с разрешително, което представят в рамките на полови работен ден. Заявява, че митническите служители не издават разрешителни, а само ги контролират. Обяснява че когато дойде турски тежкотоварен автомобил, който е без разрешително образец 4а, той се отбива и му се предоставя възможност да намери и да ни предостави вярното разрешително, да се свърже с фирмата превозвач, със собственика. Той пътува в посока Турция и бива спиран докато представи вярното разрешително. Камионът остава на българска територия, шофьорът е свободен да отиде в Турция да си набави нужното разрешително. В рамките на половин ден става снабдяването с разрешително от турска страна.

Свидетелката заявява, че работата на пункта била напрегната, тъй като служителите непрекъснато следвало да бързат при разглеждане на документите и пропускане на камионите, като всеки служител разполагал с около две-три минути време за обработка на камион. Нямало официална норма за това колко минимум автомобила следва да бъдат обработвани, но фактически под 150-170 бр. камиона на човек за смяна не следвало да бъдат пропускани. Свидетелката сочи, че двете системи ПТРР и МИСИ, с които работят митническите служители, не са интегрирани. Работило се в две отделни системи, в които данните не си комуникирали и при допусната грешка в една от тези системи, това няма как да бъде констатирано при работа с другата. След установените пропуски в работата с ПТРР, на два пъти били провеждани обучения на място в пункта. Преди това имало чисто теоретични обучения, но в рамките на много кратко време.

                                II.            ПРАВОТО:

Според чл.92, ал.1 от Закона за държавния служител дисциплинарните наказания се налагат от органа по назначаването, с изключение на случаите по чл. 6, ал.2 и 3.

Разпоредбата на чл.9 от Закона за митниците предвижда, че Агенция „Митници“ се ръководи и се представлява от директор, а според чл.6, т.5 от Устройствения правилник на Агенция „Митници“ директорът на агенцията назначава държавните служители, изменя и прекратява служебните правоотношения с тях.

В случая, доколкото оспорената заповед е издадена от органа по назначаването – директорът на Агенция „Митници“, същият е компетентен по смисъла на чл.92, ал.1 от ЗДСл да издаде заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на държавен служител.

Съдът намира, че оспореният акт е издаден в изискуемата от закона писмена форма.

Спазени са сроковете, регламентирани с нормата на чл.94, ал.1 от ЗДСл, според която дисциплинарните наказания се налагат не по- късно от два месеца от откриване на нарушението и не по- късно от една година от извършването му.

Нарушението и нарушителя са станали известни на дисциплинарно наказващия орган на 21.03.2023г. когато същият се е запознал с доклада от същата дата, изготвен от ръководителя на инспектората на Агенция „Митници“.

Заповедта е издадена на 12.05.2023г.

Наказващият орган е издал заповед, с която е разпоредил на назначения от него дисциплинарен съвет да образува дисциплинарно дело срещу поименно посочени държавни служители в ТД Митница Бургас, сред които и Ф.Д.К., за извършени дисциплинарни нарушения по чл.89, ал.2, т.1 и т.5 от ЗДСл.

Дисциплинарният съвет е взел решение, така както изисква нормата на чл.96, ал.2 и 3 от ЗДСл, което обективирал в протокол от 23.03.2023г. В протокола изложил установените в хода на дисциплинарното производство факти и изложил становище относно наличието на основание за дисциплинарна отговорност, както и относно вида и размера на съответното на извършеното нарушение дисциплинарно наказание.

Съдът намира обаче, че в хода на дисциплинарното производство е нарушена разпоредбата на чл. 93 от ЗДСл. С допуснатото нарушение е накърнено правото на защита на санкционираното лице, което във всички случаи представлява съществено нарушение на процесуалните правила и е самостоятелно основание за отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.

За да е възможно държавният служител да бъде изслушан от наказващия орган следва същия да е запознат с фактите, установени в хода на производството и направените въз основа на тях, изводи.

По делото е доказано, че жалбоподателят и колегите му били поканени да се явят на 26.04.2023г. в 12:00 ч. в Инспектората в Агенция „Митници“ за запознаване с материалите по преписката, а в 13:00ч. бил поканен да се яви в кабинета на директора за изслушване и даване на писмени обяснения по реда на чл.93, ал.1 от ЗДСл.

На посочената дата служителите се явили и били поканени в зала, оборудвана с чинове и столове. Запознаването с документите, изготвени в хода на дисциплинарното производство било извършено чрез прожектирането им на видеостена.

Според св. С. „скролването“ на отделните страници било извършено със скорост, достатъчна за да е възможно същите да бъдат изчитани от служителите.

Свидетелят Р. твърди, че прожектирането се извършвало с „прескачане“ на страници, текстът вървял бързо, поради което нямало как всеки индивидуално да прочете за себе си какви са констатации, относими към него.

Съдът дава вяра на показанията на св. Р., макар същият да е сред уволнените служители, защото са логични с оглед останалите, установени данни.

Според съда, начина на запознаването на служителите е несъответен на възможността всеки един от тях да прочете цялото съдържание на документите, отнасящо се до него. Видеостената е била отдалечена от тях, скоростта на прожектиране на документите не би могла да бъде съобразена с индивидуалните възможности на всеки един служител да възприема прожектирания текст. Отделно от това, обемът на документите е значителен и не може да бъде внимателно изчетен в цялост за времето, през което е проведено запознаването от всичките десет лица.

Възражението на ответника, че никой от служителите не е направил възражение в такава насока и че само двама от тях са попитали дали е възможно запознаване с информацията на хартиен носител, поради което следва да се приеме, че са наясно с фактите, отразени в документите, е неоснователно. Както правилно отбелязва пълномощникът на жалбоподателя, задължението за гарантиране правата на лицата, по отношение на които се предлага налагане на най- тежкото дисциплинарно наказание, е на ответника. Такава гаранция в случая не е била осигурена.

Вярно е, че всички служители са поставили подписи, че са запознати със съдържанието на двата документа- доклада от 21.03.2023г. и протокола на дисциплинарния съвет, това удостоверяване, както и последващото такова, относно изслушването от наказващия орган има характер на частен документ.

Материална доказателствена сила имат само официалните свидетелстващи документи - обвързват съда да приеме, че фактите са се осъществили така, както удостоверява документа. Частният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила, но тя не е обвързваща съда.

Съдът ги преценява по вътрешно убеждение, съобразно всички останали данни по делото, като не е обвързан от тяхната материална доказателствена сила.

С оглед изложеното съдът приема, че запознаването на жалбоподателя с документите, съставени в хода на дисциплинарното производство не е извършено по начин, който да гарантира ефективно упражняване на правото му на защита.

По такъв формален начин е проведено и изслушването от наказващия орган, изискуемо с разпоредбата на чл.93, ал.1 от ЗДСл

На първо място съдът отбелязва, че самото изслушване на всички 10 лица е проведено в рамките на по- малко от един астрономически час. За такъв период от време е обективно невъзможно всички тези хора да изразят становището си по фактите, като се отчитат индивидуалните им особености.

На следващо място, св. Р. посочва, че на нито един от тях не е била предоставена възможност да изрази в цялост становището си. Сочи, че с колегите му направили опит да обяснят на началника си, че допуснатите пропуски не са били умишлени, а се дължали на тяхната натовареност от извънредните смени. В този момент разговорът се превърнал в колективен, настанала суматоха и говорилня, като в крайна сметка никой не успял самостоятелно да разясни обстоятелствата, свързани с неговия случай и да бъде изслушан докрай от директора.

Съдът отбелязва, че за самото изслушване няма съставен протокол, който да удостовери начина на провеждането му.

На служителите единствено са предоставени за подпис протоколи, в които е отразено, че изслушване е проведено и отново е указано, че същите са се запознали с документите, изготвени в хода на дисциплинарното производство.

Изслушването по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл не следва да е формално, а трябва да предоставя реална възможност на обвиненото в дисциплинарно нарушение лице да се запознае с резултатите от извършеното дисциплинарно разследване, да вземе становище по събраните доказателства и да ангажира такива. В случая жалбоподателят на практика е бил лишен от възможността изобщо да изрази по подреден начин становището си по фактите и да изложи съображения относно причините, довели до нарушението. Това обстоятелство, обсъдено съвкупно с липсата на данни да му е предоставена възможност да се запознае и вземе становище по доказателствата от дисциплинарната преписка, предпоставят извод за нарушение на императивната норма на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл.

При такова нарушение разпоредбата на чл.93, ал.2 от ЗДСл сочи, че съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.

В настоящият случай е нарушена и разпоредбата на чл.91, ал.1 от ЗДСл. Според нея, при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; формата на вината на държавния служител; обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното поведение на държавния служител.

В оспорената заповед всички изисквания на нормата са формално отчетени.

Посочено е, че нарушенията, допуснати от К. представляват виновно неизпълнение на служебните му задължения, без обаче да е посочена формата на вината, както изисква закона.

Посочено е, че дисциплинарните нарушения са довели до настъпване на негативни последици за гражданите и обществото, като от несъбирането на дължимите такси за превоз са причинени и имуществени вреди. Всъщност няма никакви съображения какви негативни последици са настъпили за гражданите и обществото. Отчетени като последици са настъпили имуществени вреди, без да е конкретизиран размерът им. Ако се съди от мотивите на акта вредите са в размер на 6000лв. и сами по себе си не могат да обосноват необходимост от налагане на най- тежкото дисциплинарно наказание.

Нарушението е прието за тежко само въз основа на характера на изпълняваната длъжност и нейния основен предмет. Остава неясно, защо характера и предмета на изпълняваната длъжност не може да обоснова налагането на друго, по- леко дисциплинарно наказание.

Тук не са отчетени и следните факти, които имат значение за преценката за тежестта на нарушението.

По делото е представено писмо рег. № 32-234929 на зам. директора на Агенция „Митници“, адресирано до началниците на митниците, в което е посочено, че във връзка с постигнатите договорености между МТИТС и Министерството на транспорта, морските дела и комуникациите на Република Турция, с протокол от смесената българо- турска комисия по международен автомобилен превоз (гр.Анкара, 13-14 октомври 2015г.), договарящите страни са се споразумели за следното:“ От 5 август 2015г., на турските превозвачи е дадена възможност да предоставят необходимите разрешителни вместо да ги задължават да купуват нови такива.“ Решението на смесената комисия е взето при хипотезата на чл.31 от Спогодбата между Народна република България и Република Турция за международни превози на пътници и стоки по шосе. Тази разпоредба сочи, че за разрешаване на въпроси, които компетентните органи не са могли да уредят помежду си , по искане на една от договарящите страни се образува Смесена комисия, в която се включват представители на двата компетентни органа.

Отделно от това указанието, дадено с писмото е задължително за служителите, осъществяващи контрола върху таксите и разрешителните, тъй като е дадено от вишестоящ, ръководен орган.

В тази връзка са и показанията на св. П., която обяснява, че при липса на изискуемото разрешително 4а (без дължима такса) на турските превозвачи се дава възможност да го предоставят. Управляваните от тях камиони се отбиват на паркинг, а водача минава границата пеша, след което се връща със съответното разрешително.

Вероятно поради посочените причини и за периода 12.05.2018г. до 12.05.2023г. за МП Лесово няма регистрирани продадени разрешителни 4b на турски превазвачи.

При това положение няма как да се приеме, че от нарушението е настъпила и вреда, тъй като жалбоподателят на 2.12.2022г. е отбелязал в системата разрешително обр.5 (вместо 4а), което също не предвижда заплащане на такса.

Не на последно място изобщо не е отчетено цялостното поведение на държавния служител.

По делото е доказано, че същият работи в системата на митниците от 2009г. последователно заемайки различни длъжности, последната от които е тази на старши инспектор в териториална дирекция на Агенция „Митници“, звено III, митнически пункт Лесово, ТД Митница – Бургас. Според представената по делото кадрова справка в периода 2012 – 2021г. на К. са били правени ежегодни атестации, при които преобладаващо му е била поставяна оценка „изпълнението отговаря на изискванията“ или „изключително изпълнение“. Няма данни за налагани предходни дисциплинарни наказания на служителя. Що се касае до последната годишна оценка на служителя(л.306 ), същата по отношение на начина на изпълняване на задълженията, съдържа изключително противоречива информация. От една страна е посочено, че „изпълнението напълно отговаря на изискванията“, а от друга коментара на контролиращия ръководител е, че са допуснати „пропуски в работата по контрола на ПТРР“ и поставена окончателна оценка „ изпълнението отговаря не напълно на изискванията“. Наказващият орган изобщо не е извършил преценка на доказаната изключителна натовареност на служителя в периода, в който се твърди да е извършено нарушението, която е възможно да е станала причина за извършване на нарушението. В тази насока са и показанията на св. П., която посочва че поради голямата натовареност (обработване за ден от един служител на 150-170 камиона) действията им при извършване на проверките са до голяма степен автоматизирани.

Изложеното до тук предпоставя не само извод за допуснато съществено нарушение на процесуалния закон, но и за неправилна преценка на наказващия орган по отношение на справедливостта на наложеното наказание. При тези данни съдът счита, че наложеното наказание не съответства на тежестта на нарушението и е прекомерно.

С оглед горното съдът намира, че оспорената заповед е издадена при неправилно приложение на закона и следва да бъде отменена.

С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на жалбоподателя за присъждане на разноски, за възнаграждение на адвокат, които са доказани в размер на 1000лв. Според представената по делото фактура (267), издадена от адв. М.И. платеното й възнаграждение е на стойност 1000лв., като допълнително върху тази сума е начислен ДДС в размер на 200лв. Последната сума не следва да бъде присъждана.

С Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 СЕС е прието, че чл. 78, първа алинея, буква "а" от Директива 2006/112 ЕО на Съвета от 28.11.2016 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално - правна уредба като разглежданата в главните производства, по силата на която данъкът върху добавената стойност се счита за неразделна част от възнагражденията за регистрираните адвокати, ако в резултат на това, тези възнаграждения подлежат на двойно облагане с ДДС. В случая пар. 2 а от ДР на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения противоречи на 78, първа алинея, буква "а" от Директива 2006/112 ЕО на Съвета от 28.11.2016 г., както и на принципа на данъчен неутралитет, присъщ на общата система на ДДС в рамките на Европейския съюз. Изискването за тълкуване на националното право в съответствие с общностното е присъщо за системата на договора, доколкото дава възможност на националната юрисдикция да осигури пълната ефикасност на правото на Съюза, когато се произнася по спорове, с които е сезирана. При констатираното противоречие на българска правна норма с тази на Директива 2006/112/ЕО, националният съдия е длъжен да остави неприложена вътрешната правна норма, която противоречи на общностна норма. Поради изложените съображения съдът намира, че при присъждане на разноските в полза на Ф.Д.К. не следва да се включва начисления ДДС, който съгласно разясненията дадени в посочените по-горе дела на СЕС - С-427/16 и С-428/16 не е дължим и не е неразделна част от адвокатското възнаграждение, а е косвен данък върху определената данъчна основа.

С оглед изложеното и на осн. чл.172 от АПК, IV ти състав на Административен съд гр.Бургас

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед №990/12.05.2023г., издадена от директора на Агенция „Митници“.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на Ф.Д.К. сума в размер на 1000лева, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд с касационна жалба, в 14 дневен срок от съобщаването му.

	Съдия: