Р Е Ш Е Н И Е
№ 555
гр.Плевен, 05.12.2022
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-гр.Плевен, четвърти състав, в открито
съдебно заседание на тридесети ноември
две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател:
Цветелина Кънева
При секретаря Венера Мушакова,
като разгледа докладваното от съдия Кънева адм. дело № 284 по
описа за 2022 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 54, ал.6 и
§ 4, ал.1, т. 2 от Закона за кадастъра и
имотния регистър (ЗКИР).
Делото е образувано по жалба /наречена възражение/ от К.Ц.Й.
***, чрез пълномощник Д.Й., срещу становище №1102-193-4/03.08.2021г. на Кмета
на Община Кнежа в частта, в която е отказано да се да промени влезлият в сила
кадастрален план на с.Бреница относно границите на УПИ VІІІ-234, кв. 27.
В жалбата се твърди, че становището не им е предоставено, като същото е
незаконосъобразно. Твърди се още, че кметът е искал мнението на
заинтересованата страна Я., а не е искал тяхното мнение. Излагат се подробни
съображения за допусната грешка в Решение 430/20 г. на АС-Плевен. Сочи се, че
не е взета изготвената скица №192/23.12.21 г. на кмета на Община Кнежа, тъй
като е направена по Решение №430/20 г., което е неправилно, поради приетото от административния
съдия, че сградите са изградени по кад. план от 1987 г.,
което не вярно. Твърди се, че сградите са изградени по кад.
план от 1904г, за което има решения от Адм. съд
Плевен. Иска се изготвяне на ново становище, без да се включва заинтересованото
лице Я., и да се изготви нова скица по кад. план от
1904 г.
След направени допълнителни
уточнения, с определение № 1090/02.06.2022 г. /л.л.154,155/
съдът е приел, че е сезиран с жалба срещу Становище №1102-193-4/03.08.2021 г. подписано от Кмета на Община
Кнежа, в частта в която е обективиран изричен отказ
за изменение на влязъл в сила кадастрален план на с.Бреница, общ.Кнежа, одобрен
със Заповед №1080/04.08.1987 г. на Председателя на ОНС-Враца, във връзка с дадените задължителни
указания по адм.дело №410/2019 г. по описа на Административен
съд Плевен и подадено заявление вх.№9400-243-3/29.06.2017 г. от К.Й..***, не е депозиран писмен отговор по жалбата.
Оспорващият К.Й. е починал в хода
на съдебното производство, видно от препис-извлечението от акта за смърт на
л.169. С протоколно определение от о.с.з на 22.06.2022 г. /л.174/ същият е
заличен, а като жалбоподатели са конституирани неговите наследници Д.И.Й., Й.К.Й. и И.К.Й..
В съдебното заседание оспорващите Д.Й., Й.Й.
и И.Й. не се явяват и не се представляват. По делото е депозирана писмена
защита от Д.Й., в която са наведени доводи аналогични на изложените в
първоначалната жалба. Твърди се, че отказът на Кмета на Община Кнежа не е
съобразен с адм.дело №3125/21г. на ВАС. Моли се за
отмяна на отказа и административният орган да бъде задължен да извърши
изменение на кадастралния план от 1987г. Претендират се разноски.
В съдебното заседание, ответникът не се явява,
представлява се от юрисконсулт У., която счита жалбата за неоснователна.
Твърди, че одобрения и влязъл в сила кадастрален план може да бъде изменен само
по реда на чл.53 ал.1 т.1 от ЗКИР, а тази процедура не може да бъде приложена
без съгласието на страните. Посочва, че между страните съществува дългогодишен
спор за имотни граници, който следва да бъде внесен за решаване от компетентния
граждански съд. Моли жалбата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Заинтересованата страна Т.Я. се явява лично и счита
жалбата за неоснователна, тъй като правилно е отказано изменение на
кадастралния план.
Административният съд-Плевен,
четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка
на оспореният акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Становище №1102-193-4/03.08.2021г. няма данни да е връчено на заявителя Й.. Следва да се
приеме, че най-ранната дата, на която същото му е станало известно е 08.02.2022г.,
когато е връчено разпореждане №319/24.01.2022г. по адм.дело
№980/2021г. на АС-Плевен, в което обжалваното становище е посочено и цитирано.
Доколкото в становището не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва,
двумесечният срок за обжалване по чл.140, ал.1 АПК е спазен, тъй като жалбата
/наречена възражение/ е постъпила първоначално в общината на 16.03.2022 г.,
видно от л.59 по адм.дело №980/2021г. на АС-Плевен.
Разпоредбата на чл.54, ал.6 от ЗКИР регламентира, че
обжалването на заповедите по ал.4 и ал.5 се извършва по реда на АПК, т.е.
приложим е срока по чл.149, ал.1 от АПК, респективно чл.140, ал.1 от АПК. Съгласно
§4, ал.1, т.2 от ПЗР на ЗКИР, до одобряването на кадастрална карта и
кадастрални регистри кадастралните планове и регистрите (разписните
списъци) към тях, одобрени по реда на отменените Закон за
единния кадастър на Народна република България и Закон за териториално и селищно устройство
и по реда на § 40 от
преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на
Закона за кадастъра и имотния регистър (ДВ, бр. 36 от 2004 г.), се
поддържат от общинската администрация, като в тях се отразяват всички настъпили
изменения в недвижимите имоти, по ред, определен с наредбата по чл. 31; измененията се одобряват със
заповед на кмета на общината, а за градовете с районно деление - на кмета на
района.
Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е
подадена от активно легитимирана страна-адресат на акта, при наличието на
правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт
в законоустановения срок за обжалване пред компетентния съд и е процесуално
допустима, поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
От събраните доказателства,
включително от приобщените адм.дела №705/2017г. и №410/2019г.
по описа на АС-Плевен, се установява следното:
Административното
производство е започнало със заявление вх. № 9400-243/05.04.2017 г. /л.88/,
депозирано от първоначалния жалбоподател Й. до Кмета и Главния архитект на
община Кнежа с искане за нанасяне изменение в кадастъра по отношение на
притежавания от него УПИ –VIII 234, кв.27 с.Бреница, както и да се нанесат в
кадастъра постройките, намиращи се в същия УПИ. В заявлението се сочи, че
последните постройки са търпими строежи, а също че е налице грешка в плана от 1987 г. и неприложена
регулация. Искането е повторено със заявление № 9400-243-3/26.09.2017 г. Й. е
депозирал междувременно и други възражения и молби, с които по същество прави
същото искане и обосновава основателността му.
На 26.09.2017г. от Гл.
архитект на община Кнежа е постановен отказ
/л.л. 151-152 от дело 705/2017/ за изменение
на кадастралната карта и регистри в УПИ-VIII-234, кв.27, с. Бреница по
горепосочените заявления и молби, като сочи че не са налице изискуемите от
закона предпоставки за изменението на влезлия в сила кадастрален план на с.
Бреница, общ. Кнежа, одобрен със заповед № 1080/04.08.1987 г. на Председателя
на ОНС-Враца, като подробно са изложени доводи защо не може да се издаде
удостоверение за търпимост, за нито една от постройките, за които се иска
нанасяне в кадастралната карта.
Този отказ е обжалван по
съдебен ред, като е образувано адм.дело №705/2017г.
на АС-Плевен. По адм.дело е постановено Решение №
31/17.01.2018 г., с което жалбата е уважена, като отказът е прогласен за
нищожен поради факта, че е издаден от некомпетентен орган, а преписката е
изпратена на кмета на общината за произнасяне при съобразяване с дадените
указания. Видно от същите, кметът на общината следва да извърши проверка
съответстват ли основните кадастрални данни по чл. 27, ал. 1, т.1 и
т. 2 от ЗКИР на данните от кадастралния план, одобрен със заповед №
1080/04.08.1987 г. на Председателя на ОНС-Враца със данните от титула за
собственост на жалбоподателя относно сградите в УПИ VIII-234, кв.27, с.
Бреница, както и да съобрази настъпили изменения на тези данни съгласно влезли
в сила съдебни решения, ако има такива. Кметът на Община Кнежа следва да има
предвид, че съгласно разпоредбата на чл.
53, ал.1, т.3 от ЗКИР измененията в кадастралния регистър на недвижимите имоти
се извършват при констатиране на несъответствие между данните в кадастралния
регистър на недвижимите имоти и източника, удостоверяващ данните, а съгласно
чл. 53а, ал. 1 от ЗКИР измененията в кадастралната карта и кадастралните
регистри се извършват без издаване на заповед в случаите по чл. 52 и чл. 53. С
оглед цитираните разпоредби когато установи несъответствие между данните вписани
в КРНИ и документа, който удостоверява тези данни, компетентният орган извършва
изменение в КК и КР, без да е необходимо издаването на нарочна заповед. Кметът
следва да съобрази още дали не са налице условията на чл. 54 от ЗКИР за
отстраняване на непълноти и грешки, като съгласно § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР по
смисъла на този закон "непълноти или грешки" са несъответствия в
границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за
урбанизирана територия спрямо действителното им състояние, доколкото по делото
има данни за неясни граници между имота на жалбоподателя и съседния имот и спор за материално право между тях. Кметът на
община Кнежа следа да избере кой от двата посочени по-горе реда ще следва
спрямо резултатите от извършените проверки.
Срещу решението е подадена
касационна жалба от Й., като с Определение № 8778/28.06.2018 г. по адм.д. № 3432/2018г. ВАС е оставил същата без разглеждане
поради липса на правен интерес от обжалване. С определение № 1003/30.07.2019 г.
на Й. са присъдени разноски по дело 705/2017г..
След връщането на преписката,
Кметът на Община Кнежа е постановил отказ
изх.№9400-892 от 31.12.2018 г. /л.л.5-9 от дело
410/2019/, който е оспорен от Й. и е образувано адм.дело
№ 410/2019г. на АС-Плевен. По това адм.дело е
постановено Решение № 430/09.07.2020 г., с което отказът е отменен. В частта
относно изменението на кадастралния план е отменен поради липса на мотиви, а в
частта му, с която се отказва издаване на удостоверение за търпимост -
доколкото такова искане не е налице. С допълнително решение № 530/09.09.2020г. преписката е върната за ново произнасяне на кмета
на общината с оглед задължителните указания на съда, и е оставено без уважение
искането на Й. за поправка на ЯФГ.
Срещу решенията са подадени
касационни жалби от Кмета на Община Кнежа и от Й., по които е образувано адм.дело № 13165/2020г. по описа на ВАС. По това адм.дело е постановено Решение № 3125/09.03.2021 г., с
което касационната жалба на Й. срещу решение № 430/09.07.2020 г. е оставена без
разглеждане и делото в тази му част е прекратено, а тази срещу решение №
530/09.09.2020 г., с която се обжалва отхвърлянето на
искането за поправка на ЯФГ е приета за неоснователна. Касационните жалби на
кмета на общината са приети за неоснователни, като решение № 430/09.07.2020 г.
и решение № 530/09.09.2020 г. са оставени в сила. ВАС
напълно е споделил мотивите на първоинстанционния съд
относно отмяната на отказа на кмета на общината. С определение № 671/17.05.2021
г. по дело 410/2019г. е оставено без разглеждане последващото
искане на Й. за поправка на ЯФГ в решение № 430/09.07.2020г. и решение №
530/09.09.2020г., постановени по дело № 410/2019г.
След връщане на преписката е
постановено процесното становище
№1102-193-4/03.08.2021 г. на Кмета на Община Кнежа /л.л.13-16/.
Според становището, видно от писмените документи, с които Общината разполага, изискуемите от
закона предпоставки не са налице, за да може да се направи изменение на влязъл
в сила кадастрален план на с. Бреница, общ. Кнежа, одобрен със Заповед
№1080/04.08.1987 год. на Председателя на ОНС-Враца, в предвидените хипотези,
съдържащи се в Закона за кадастъра и имотния регистър. С оглед задължителните указания на съда по адм.дело
№ 705/2017 г. на АС - Плевен и адм.дело № 410/2019 г.
на АС – Плевен е посочено, че за
територията на село Бреница, община Кнежа има изработени и влезли в сила два устройствени плана: дворищно - регулационен план, одобрен с
Указ № 102/1904 г. и одобрен със Заповед №1080/04.08.1987 год. на Председателя на
ОНС-Враца на основание чл.75, ал.1 от ППЗТСУ и решение на СТСУСА при ОНС с Протокол № 3/07.05.1987 г.
кадастрален план на с. Бреница,
като действащия план за регулация е одобрен със Заповед №1080 от 1987 г. от ОНС
гр. Враца. Посочено е още, че заповедта е обнародвана в ДВ, бр.83/27.10.1987 г.
на основание чл.82, ал.2 от ППЗТСУ /отменен/ и е подлежала на обжалване в
14-дневен срок, като К.Ц.Й. не е обжалвал същата и тя е влязла в сила. Отразено е, че кадастралната граница между
двата имота е изработена вследствие на самолетно заснемане посредством аерофотоснимка, откъдето идва разликата между
регулационната и кадастралната граница между двата имота, а именно: УПИ VIII-234 и УПИ IX, Х-233 в кв.27 по плана
на с. Бреница, но снимката не дава информация за отделните имоти, а за
населеното място като цяло. Посочено е още, че одобреният план от 1987 г. е
изготвен на основание геодезическо замерване
границите на отделните парцели, отразени в извадка от карнета и заснемането от
въздуха със самолет. Отразено е, че за извършване на изменение в кадастрален
план на с. Бреница, общ. Кнежа, одобрен със Заповед №1080/04.08.1987 год. на Председателя
на ОНС-Враца К.Ц.Й. е представил контролно геодезическо
заснемане, изготвено от инж. Кр. Ш., като същото е
извършено без изходни данни от страна на Община Кнежа в мащаб /1:500/, който не
отговаря на одобрения кадастрален план в мащаб /1:1000/ от 1987 г., а западната
регулационна линия на УПИ VIII-234, квартал
27 в с.Бреница, отразена в заснемането минава през законно построен гараж на
съседен имот - УПИ IX - 233, квартал 27 в с.Бреница, община Кнежа, а не както е
по действащия план от 1987 на с.Бреница, община Кнежа. В заключение е посочено,
че по тези причини е невъзможно
отразяването на изменение в кадастрален план, както и поради засягането на чужд
съседен имот. Отразено е също, че липсва изрично съгласие на съседите, за да
бъде приложена нормата на чл.54, ал.2 от ЗКИР, според която когато непълнотата
или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след
решаване на спора по предвидения съдебен ред, т.е налице е спор за материално
право, който следва да бъде предварително разрешен по общия граждански ред с
влязло в сила решение. В подкрепа на това е цитирано постъпило в Общинска администрация - Кнежа
писмо с вх. № 1102-193-3/20.07.2021 г. от Т.П.Я., като заинтересована страна, в
което същият „не е съгласен да се приложи исканата процедура, тъй като с г-н
К.Й. не може да се разберем за положението на границата.“ Направен е
извод, че се касае за одобряване на кадастралния план, утвърден със Заповед №
1080/04.08.1987 г. на Председателя на ОНС - Враца, досежно
кадастралната граница между двата съседни имота, в нарушение на материалния
закон, без отчитане правата на собственост на страните по документите за
собственост. Т.е при изработването на плана от 1987 г. е използвана кадастрална
основа, която не отговаря на действителните граници на имотите, установени с
нотариални актове за собственост и с влязъл в сила регулационен план, по
отношение на които не е установено да има придаване и отчуждаване по регулация.
Посочено е още, че одобреният и влязъл в сила кадастрален план може да бъде
изменен единствено по реда на чл.53, ал.1, т.1 от ЗКИР, при който кадастралният
план се измени поради наличието на грешка в същия, тъй като имотните граници не
отговарят на регулационните линии, съобразно плана от 1987 г., като процедурният
ред за установяването на непълноти и грешки е разписан в ал.2 и ал.3 на чл.53
от посочения закон, но тази процедура не може да бъде приложена без съгласието
на страните. Изрично е посочено, че между страните съществува дългогодишен спор
за имотни граници, който следва да се отнесе за решаване до компетентния съд, а
именно гражданският. Цитирани са мотивите на Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2017 г. по т. д. №
8/2014 г. на ОСГК на ВКС, както и разпоредбата на чл.43, ал.1, т.5 от ЗКИР и е
направен извод, че липсва съвпадане на волите на жалбоподателя К.Ц.Й. и заинтересованата
страна Т.П.Я., относно фактическите констатации за установяване на
обстоятелства, свързани с площта, разположението и конфигурацията на вътрешната
регулационна граница между двата съседни имота, като се установяват различия в
двата одобрени регулационни плана на село Бреница, община Кнежа - този от 1904
г. и този от 1987 г. В този смисъл при съвпадане на имотната граница с
регулационната линия, утвърдена с плана от 1987 г., ще се засегнат извършени
застроявания и в двата имота, от което възниква спор за материално право между
страните за конкретното местоположение на имотната граница - в имот УПИ IX -
233, квартал 27 в с.Бреница, община Кнежа е построен гараж, съгласно всички
изискуеми документи по закон, а когато грешките са свързани със спор за
материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред. Отразено
е още, че Планът на село Бреница, община Кнежа от 1987 г. е влязъл в сила, но
не е приложен поради неуредени сметки по регулация между съседите, като такива
са налице между УПИ - 234, УПИ - 233 и УПИ - 238, произтичащи от неизравнените
дворни площи от прилагането на стария и новия регулационни планове. Посочено е,
че при съпоставяне на регулационните граници на одобрените регулационни планове
от 1904 г. и от 1987 г. се констатират различия, като за компенсиране разликите
в площта на процесния имот е уширението
към УПИ VII-233, до построената жилищна сграда,
отразена като дъга пред жилищната сграда в УПИ VII-234; при построения през
1978 г. гараж, дворищната регулационна линия по плана от 1904 г. засича същия
спрямо новата дворищна регулация по плана от 1987 г. Кметът на Община Кнежа посочва,
че не е компетентният орган, в чиито правомощия е да разреши спора за
материалното право, който се решава по общия исков ред. Относно
нанасянето на сгради в кадастралната карта и кадастралните регистри на
„пристройка към жилищна сграда“, „килер“, „хамбар“ и „навес“, изградени на
страничната имотна граница между УПИ VIII - 234 и УПИ IX - 233 в кв. 27 по
плана на село Бреница от 1987 г., одобрен със Заповед № 1080 от 1987 г. на председателя на ОНС Враца,
предвид цялата налична информация, находища се в Общинска администрация-Кнежа е
разпоредено да се издаде Скица на УПИ № 234 по
ЗРП на село Бреница, квартал 27, одобрен със Заповед № 1080 от 1987 г. на
председателя на ОНС Враца, Община Кнежа, като се нанесат следните сгради:
„пристройка към жилищна сграда“, „килер“, „хамбар“ и „навес“, изградени на
страничната имотна граница между УПИ VIII - 234 и УПИ IX - 233.
Именно това
становище в частта му, в която е обективиран отказ за
изменение на влязъл сила кадастрален
план на с. Бреница, общ. Кнежа, одобрен със Заповед №1080/04.08.1987 год. на
Председателя на ОНС-Враца, е предмет на настоящето производство.
По
делото е приложено писмо от кмета на общината до Т.Я. /л.17/, с което същият е
запитан дали е съгласен да се приложи процедурата по чл.54 от ЗКИР по отношение
на отстраняване грешката в кадастралната граница между УПИ IX, X – 233 и УПИ
VIII - 234 в кв.27 по плана на село Бреница. С писмо /л.л.18-19/
Я. сочи, че не съгласен да се приложи исканата процедура по чл.54 и сл. от ЗКИР, тъй като не могат с Й. да се разберат за положението на границата между
двата имота. Изложени са и твърдения, че последният е строил буквално в неговия
двор, както и над козирката на гаража му.
По
делото са приобщени и нотариалните актове /НА/ на притежаваните недвижими
имоти, а именно: на Т.П.Я. – относно дворно място, ведно с жилищна сграда и
второстепенни постройки, представляващо парцели IX и X в кв.27 и пл.№ 233 по
плана на село Бреница – л.20 от делото; и на К.Ц.Й. – л.39 от делото, като видно
от издадената въз основа на становището скица на имота /л.83/, същият
представлява УПИ VIII – 234, кв.27, с площ 1230 кв.м по кадастър и 1260 кв.м.
по регулация. Сочи се в скицата, че регулацията не е приложена. Приобщена е
извадка от кадастрален план /л.105 от дело 705/2017/, видно от която
второстепенните постройки не са били нанесени в него към онзи момент.
Така установеното от фактическа страна води до
следните правни изводи:
При проверка за законосъобразност на оспорения
административен акт съгласно изискванията на чл.146 от АПК, настоящият състав
намира, че процесния отказ, обективиран
в становището е издаден от компетентен орган–кмета на общината, тъй като съгласно
§ 4, ал. 1,
т. 2 от ПЗР на ЗКИР до приемането на кадастрални карти и регистри,
кадастралните карти и регистри, приети преди това се поддържат от общинската
администрация. Кадастралният план на с.Бреница е одобрен по стария ред със Заповед
№1080/04.08.1987 год. на Председателя на ОНС-Враца и не са одобрени нов кадастрален план и кадастрален
регистър по реда на ЗКИР. Поради това общинската администрация има
компетентност по поддържане на кадастралните планове, а кметът на съответната
община има правомощия да издава заповеди за одобряване на изменения в
кадастралния план, респективно откази за извършване на такива изменения по
постъпили искания за извършването им. Кметът на Община Кнежа е материално и
териториално компетентния административен орган, овластен
да издава заповеди за одобряване или отказ за одобряване на изменение на кадастралния
план за землището на с. Бреница, Община Кнежа.
Оспореният
отказ, обективиран в становището е издаден и в
предвидената от закона писмена форма, визирана в чл.59 от АПК. Изложени са
подробни мотиви защо не може да се отстрани допусната грешка в кадастралния
план.
По отношение
на спазването на процесуалните правила и материалния закон съдът съобрази
следното:
При
издаването на отказа, обективиран в становището, не
са налице съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи отмяната му
на основание чл. 146, т. 3
от АПК. На основание чл. 26, ал. 2
и чл. 34, ал. 3
от АПК е дадена възможност за участие на засегнатите страни,
постъпило е възражение и същото е обсъдено от административния орган, като е
взето предвид. Отказът е издаден при напълно изяснени факти и обстоятелства и в
изпълнение на чл. 27,
чл. 35
и чл. 36, ал. 3
от АПК.
Следва да се посочи, че наименоването на административния акт като становище вместо
като заповед, с която се постановява отказ, не е съществено нарушение,
доколкото е важна правната същност на издадения административен акт, а не
неговото наименование.
Съдът счита,
че отказът, обективиран в становището е съобразен с
материалния закон и целта на закона, поради което не са налице основания за
отмяна и съгласно чл. 146, т. 4
и т. 5 от АПК.
Производството по изменение на КККР е регламентирано от законодателя в гл.
шеста "Поддържане в актуално състояние на КККР“ от ЗКИР и стартира по
заявление от собственик, друго лице, когато това е предвидено в закон, или въз
основа на служебно постъпила информация от ведомство или община. В чл. 51, ал.
1, т. 2 от ЗКИР изрично е посочено, че КККР се поддържат в актуално
състояние, като се изменят при установяване на непълноти или грешки. Непълноти
или грешки, съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 16 от
ДР на ЗКИР, са несъответствия в границите и очертанията на
недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо
действителното им състояние. Измененията в кадастралната карта и кадастралните
регистри се извършват от съответната службата по геодезия, картография и
кадастър по местонахождение на имота /чл. 51, ал. 2 ЗКИР/, а в случаи като настоящия – от кмета на общината съгласно § 4, ал. 1, т.
2 от ПЗР на ЗКИР. За извършване на измененията в КК се изработва от
правоспособно лице по кадастър проект в цифров и в графичен вид, в който
новообразуваните имоти са индивидуализирани с граници и идентификатор /чл. 51, ал. 5
от ЗКИР, нова – чл. 51, ал. 6
от ЗКИР/. При допълване на непълноти или поправяне на грешки в
кадастралната карта проектът съдържа и данни от геодезически
измервания /чл. 51, ал. 6
от ЗКИР, нова – чл. 51, ал. 7
от ЗКИР/. В случаите по чл. 52 от с. з. въз основа на проекта за
изменение на КККР и след постъпване на данните от вписан акт по чл. 86, ал. 1
от ЗКИР /за новообразуваните партиди и извършеното вписване/ се
издава скица-проект за недвижим имот, който не е отразен в кадастралната карта
и кадастралните регистри. Сред тези случаи са: промяна на граница по взаимно
съгласие на собствениците и съединяване на поземлени имоти на различни
собственици /чл. 52, ал.
1, т. 3-4 от ЗКИР/.
Съгласно чл. 54, ал. 1
от ЗКИР непълнотата или грешката се допълва или
поправя от службите по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени
доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния
регистър на недвижимите имоти. Не е спорно, че в случай заявителят Й. *** такъв
проект. Следва да се съобрази обаче, както е посочил и кмета на общината в оспорения
отказ, че в случая е налице хипотезата на чл.54, ал.2 от ЗКИР - когато
непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се
отстранява след решаване на спора по съдебен ред. При необходимост съдът може
да възложи на вещо лице, правоспособно по кадастър, изработване на комбинирана
скица с координати на граничните точки. Влязлото в сила съдебно решение,
придружено от проект за изменение, изготвен от правоспособно лице по кадастър,
е основание за изменение на кадастралната карта по реда на чл. 53а, т. 1.
В случая както Й. и неговите наследници, така и заинтересованата страна Я. сочат, че е налице спор за материално право
между тях, и специално за границата между имотите им. С оглед на този факт не е
възможно да се отстрани грешката, доколкото преди това спорът за материално
право следва да се разреши от гражданския съд, както е и посочено от кмета на
общината в процесния отказ.
Няма спор, че заявителят Й. е
съсобственик /след смъртта му съсобственици са неговите наследници/ на дворно
място с пространство от 1260 кв. м. по регулация, 1230 кв.м по кадастър,
съставляващо УПИ VIII — 234, кв. 27 по плана на с.Бреница и като такъв е подал заявление по чл. 51, ал.
1, т. 2 от ЗКИР, свързано с
отстраняване на непълноти и грешки, касаещо точното
разположение на границата на неговия имот със съседния му УПИ IX – 233, кв.27, собственост на
заинтересованата страна Т.Я.. Последният е собственик на този съседен имот въз
основа на НА за дарение, приобщен на л.20 от делото.
В мотивите
на Тълкувателно
решение № 8 от 23.02.2016 г. по т. дело № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС
на РБ е прието следното: "одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и
кадастрални регистри имат декларативно действие. От тях не произтичат промени
във вещноправния статут на имотите. За отразените
данни за имотите в кадастралната карта законодателят е създал в чл.2, ал. 5
от ЗКИР оборима
презумпция за вярност, но неправилното отразяване на правото на собственост не
води до пораждане, изменение или погасяване на правото. Що се отнася до данните за носителите на вещни права,
записани в кадастралния регистър, тази презумпция съществува доколкото следва
да бъде зачетен легитимиращият ефект на акта за собственост. Отсъствието или
наличието на запис или записи в кадастралния регистър не може да има доказателствено значение или легитимиращ ефект, по-големи
от тези на актовете за собственост. /... / Грешното заснемане в кадастралната
карта на границите на един недвижим имот не води до промяна на правото на
собственост върху грешно заснетата част от имота, защото кадастралната карта
няма вещно-прехвърлително действие“.
Обекти на кадастъра, съгласно чл. 23 от ЗКИР са поземлените имоти, сградите и съоръженията и
самостоятелните обекти в сгради или технически съоръжения. Данните за тези
обекти се документират в кадастралната карта и кадастрални регистри съобразно
съществуващото положение, като се отчитат материализирани на място граници и се
заснемат съществуващи сгради и технически
съоръжения, както и самостоятелни обекти в тях, съобразно техните очертания /арг. чл. 29 ЗКИР,
чл. 38 от
Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и
поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. В този
смисъл е Решение №
5416 от 28.04.2021 г. по адм. дело №
11077/2020 г., ІІ-ро отд.
на ВАС на РБ.
Съгласно
трайно установената съдебна практика, вкл. и Решение № 2539 от
10.03.2015 г. по адм. дело № 126/2015 г., ІІ-ро отд. на ВАС на РБ, в
проекта, представен от заявителя, следва да бъде указано "местоположението
на границата, която е отразена погрешно или границите на имота, който не е
отразен в КК и данните от предходен план или карта, в които границата
/границите/ са отразени съобразно правото на собственост, доказателства за
прилагане на дворищна регулация, съдебни решения, с които се възстановява
правото на собственост по реда на реституционните закони, отчуждителни
актове, нотариални актове и др.“.
Видно от скицата на л.83,
площта на УПИ VIII — 234, кв. 27 по плана на с.Бреница е 1230 кв.м по кадастър,
1260 кв.м по регулация. Разликата между кадастър и регулация е по-добре видна
на извадката от кадастралния план на л.105 от дело 705/2017, където кадастралната граница е с
дъговидна форма, както се сочи и в оспорения отказ, обективиран
в становището. Заявителят фактически цели кадастъра да се приведе в
съответствие с регулацията, като сочи, че границите по регулация съвпадат с
имотните. Противоположно е становището на заинтересованата страна Я., който фактически
сочи, че правото му на собственост се определя по кадастралните граници.
При
наличието на непълнота или грешка, по смисъла на § 1, т. 16 от
ДР на ЗКИР, т. е. това фактическо установяване да предпоставя производство по чл. 54, ал. 1
във връзка с § 1, т. 16 от
ДР на ЗКИР, когато се установи наличието на спор за материално
право, първо се разрешава той - в този
смисъл е Решение №
12546 от 24.09.2019 г. по адм. дел №
13361/2018 г., ІІ-ро отд.
на ВАС на РБ.
"Промяната
в имотните граници на поземлените имоти, каквато е целта на поисканото
изменение, и произтичащата от това промяна в данните за площта е свързано
винаги с изменение на основни кадастрални данни, което може да се извърши само
на основание чл. 51, ал.
1, т. 1 във връзка с т. 2 от ЗКИР
и при спазване на правилата на чл. 54, ал. 2
от ЗКИР“ /Решение №
7965 от 28.05.2019 г. по адм. дело № 13934/2018 г., ІІ-ро отд. ВАС/. Този спор не може да се разреши чрез
представените по делото документи за собственост, тъй като проверката на
източниците, удостоверяващи вещните права на жалбоподателя и заинтересованата
страна, е извън компетентността на административния орган и на съда в това
производство, тъй като спорът за права може да бъде решен само от общия съд /Решение № 3443 от
05.03.2020 г. по адм. дело № 1232/2019 г., ІІ-ро отд. на ВАС/.
За да се приеме спорът за обективиран, не е необходимо той да е предявен пред
гражданския съд, а е достатъчно противоречието в твърденията на страните. В
случая същото е видно и при съпоставка между жалбата до съда, подадена от Й., и
възражението на Я., подадено до кмета на общината.
"Спорът за материално право най-често се
изразява в това, че реална част от един недвижим имот е заснета към съседен
имот или цял имот не е заснет като самостоятелен, а е инкорпориран в съседен
имот. /... / При уважен иск за собственост на недвижим имот, в диспозитива на съдебния акт следва да се установи правото
на собственост, а когато правният интерес за предявяване на иска произтича от
допусната в кадастралната карта непълнота или грешка - да се посочи и в какво
се състои същата. Съдебното решение, придружено от скица - проект, ще бъде
основание за изменение на кадастралната карта от органите по кадастъра, както и
за записване в кадастралния регистър на действителния собственик по реда на чл. 54, ал. 4
от ЗКИР. Когато имотът се намира в урегулирана територия и имотните
граници не съвпадат с регулационните, на изменение съгласно чл. 134, ал.
2, т. 2 от ЗУТ ще подлежи и влезлият в сила подробен устройствен план. /Тълкувателно решение № 8
от 23.02.2016 г. по т. дело № 8/2014 г., ОСГК на ВКС на РБ/. В този
смисъл пред наследниците на Й. и заинтересованата страна Я. стои възможността
да разрешат спора си за материално право пред общия съд и едва след това би
могло да се претендира изменение на кадастралния план за УПИ VIII — 234, кв. 27
по плана на с.Бреница.
Съществуването
на такъв спор е отрицателно материалноправно условие
на волеизявление по чл. 51, ал.
1, т. 2 от ЗКИР за отстраняване на грешка или непълнота в кадастъра
до разрешаването му по съдебен ред – по аргумент от чл. 54, ал.
2, изр. 1 от ЗКИР. В съдебната практика на ВАС на РБ нееднократно е
излагано, че проверката на източниците, удостоверяващи вещните права на
заинтересованите страни, е извън компетентността на административния орган и на
съда в производството по чл. 145-
чл. 178 от АПК
във вр. чл. 54, ал. 6
от ЗКИР. Основание да се одобри промяната в КК би възникнало или с
влизането в сила на съдебно решение по спора за вещно право – чл. 53а, т. 1
от ЗКИР, или при постигане на съгласие между заинтересованите
собственици – чл. 52, ал.
1, т. 3 от ЗКИР. В случая съгласие не е налице, поради което
единствения начин да се измени КК е влязло в сила съдебно решение на
гражданския съд по иск по реда на чл.54, ал.2 от ЗКИР. В този смисъл е и отказа, обективиран
в становището на кмета на общината, поради което съдът го приема за съответно
на материалния закон и целта на закона. Такъв иск няма данни по делото да е бил
предявен, като едва след предявяването му и влизането в сила на съдебно решение
по същия иск кадастралната карта може да бъде изменена въз основа на влязлото в
сила съдебно решение.
Предвид
гореизложеното е неоснователно твърдението, че Я. не е заинтересована страна.
Същият е бил надлежно конституиран като заинтересована страна по дело 410/2019.
Не е подавал касационни жалби срещу решенията и определенията, постановени по
това дело, поради което не е конституиран като страна по адм.д.
№ 13165/2020 по описа на ВАС, по което е постановено Решение № 3125/09.03.2021
г. Това решение има сила и за него.
Твърденията за допусната грешка в Решение 430/20 г. на АС- Плевен също са
неоснователни, тъй като подадените от К.Й. касационни жалби и искания за
поправка на ЯФГ не са уважени или са оставени без разглеждане. По тази причина
не може да се приеме, че Решение №430/20 г. е неправилно решение. Същото е
преминало касационна проверка и е оставено от ВАС в сила, поради което не
страда от пороци.
С оглед на
изложеното, становище
№1102-193-4/03.08.2021 г. на Кмета на Община Кнежа в частта, в която е обективиран отказ да се измени влезлият в сила кадастрален
план на с.Бреница относно границите на УПИ VІІІ-234, кв. 27 е издадено от
компетентен орган, в предписаната от закона форма, съобразено е със
съществените административно производствени правила, материалния закон и целта
на закона, и жалбата срещу него е неоснователна.
При този изход на делото и
своевременно направено искане за разноски следва в полза на Община Кнежа да се
присъдят направените по делото разноски в размер на 100лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, съобразно чл. 24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ вр. чл.143 ал.3 от АПК.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и
ал.2 предл.последно от АПК, Административен съд-Плевен, ІV състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата /наречена възражение/ от К.Ц.Й. ***, заместен
в хода на съдебното производство от наследниците му Д.И.Й., Й.К.Й.
и И.К.Й., срещу Становище
№1102-193-4/03.08.2021г. подписано от Кмета на Община Кнежа, в частта в която е
обективиран изричен отказ за изменение на влязъл в
сила кадастрален план на с.Бреница, общ.Кнежа, одобрен със Заповед
№1080/04.08.1987 г. на Председателя на ОНС-Враца, относно
границите на УПИ VІІІ-234, кв. 27, във връзка с дадените задължителни указания по адм.дело №410/2019 г. по описа на Административен съд Плевен и
подадено заявление вх.№9400-243-3/29.06.2017 г. от К.Й..
ОСЪЖДА Д.И.Й. с ЕГН:**********, Й.К.Й. с ЕГН:**********
и И.К.Й. с ЕГН:**********,*** разноски в размер на 100.00лева /сто лева/.
Решението подлежи на оспорване с касационна жалба,
чрез Административен съд Плевен, пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните.
Преписи от
решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: /п/