РЕШЕНИЕ№
гр. Пазарджик, 06.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
- ПАЗАРДЖИК, наказателен състав, в публично заседание на шестнадесети
юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИ К.
при секретаря И.Ч.,
като разгледа докладваното от съдия Е. К.АНД № 914 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С.К.Р., ЕГН: **********,***,
против Наказателно
постановление № 20-1006-000689, издадено на 23.03.2020 г. от началник
група към ОДМВР – Пазарджик, сектор „Пътна полиция“, с което на същата за нарушение на 20,
ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП е наложено наказание
„глоба" в размер на 200 лв.
Жалбоподателката
в жалбата атакува наказателното постановление с аргументи, че същото е неоснователно. Моли за отмяна на
постановлението. В съдебно заседание жалбоподателката, редовно уведомена по
телефона, не се явява, не изпраща процесуален представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
законов или процесуален представител. По делото не е депозирано и писмено
становище по същество.
Съдът, след като
взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съобразявайки закона,
по вътрешно убеждение, прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е
подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна
страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.
От фактическа
страна съдът установи следното:
На 16.02.2020 г. около 18:40 часа на път Автомагистрала Тракия при км 106+200 в посока към гр.
Пловдив жалбоподателката С.Р. управлявала собствения си лек автомобил “****“ с
рег. № ****в лявата лента за движение, като извършвала маневра изпреварване на
движещ се в дясната лента автомобил. Пред нея се движел друг автомобил, който
също изпреварвал и който внезапно завил надясно, за да се прибере в дясната
лента. След прибирането му жалбоподателката установила, че в нейната лента за
движение и в непосредствена близост има труп на животно – куче. Понеже в
дясната лента за движение, както и непосредствено зад нейния автомобил, се
движели други превозни средства, жалбоподателката намалила скоростта си, но
въпреки това настъпил удар между нейния автомобил и трупа на животното. В
близост до настъпилия инцидент жалбоподателката отбила автомобила си в лентата
за принудително спиране и подала сигнал на телефон 112, от където насочили
автопатрул на СПП при ОД МВР Пазарджик. На място пристигнали актосъставителят –
свид. К.Г.Ч. – мл. автоконтрольор при ОДМВР – Пазарджик и колегата му -
свидетел по акта – А.Н.Д.. Полицейските служители установили щети по автомобила
на жалбоподателката в областта на предната лява броня. Тъй като били изтекли
водите от радиатора и автомобилът не можел да се движи на собствен ход, била
извикана пътна помощ. Докато се извършвала проверката на настъпилото ПТП на
място при полицейските служители и жалбоподателката пристигнало лице, което
съобщило, че по-рано през деня е блъснало кучето, станало повод за инцидента.
Установените
факти били преценени от актосъставителя като нарушение на разпоредбата
на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, за което нарушение на място бил
съставен АУАН на жалбоподателката С.Р., като
нарушението било описано по следния начин: управлява МПС лек автомобил, като
при избиране скоростта си на движение не се е съобразила с конкретните условия
на видимост (а именно движение в тъмната част на денонощието), движи се на къси
светлини, в следствие на което не успява да спре пред предвидимо препятствие (
а именно труп на животно, куче), преминава през него. Настъпва ПТП с материални
щети. С.Р. се запознала със съдържанието
на акта и го подписала с изричното
отбелязване, че няма възражения.
Получила и препис от АУАН.
На следващия ден – 17.02.2020 г. в администрацията на
административно-наказващия орган постъпило писмено възражение от водача С.Р., с
който оспорва констатацията в акта, че се е движила с несъобразена скорост и че
е могла да предвиди, че на магистралата ще има труп на животно.
Въз основа на
съставения АУАН било издадено и атакуваното НП № 20-1006-000689 от 23.03.2020 г., с което на С.К.Р. на основание чл. 179, ал. 2,
предл. 1 от ЗДвП било наложено наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 20, ал 2 от ЗДвП.
Описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото гласни доказателства - показанията на актосъставителя К.Г.Ч., разпитан в качеството на свидетел, чиито показания съдът кредитира като обективни, логични и кореспондиращи с останалите
събрани по делото писмени доказателства, както и от писмените доказателства,
приложени към административнонаказателната преписка и надлежно приобщени към
доказателствения материал по делото.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
В хода на извършената слжебна проверка съдът
констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, в рамките на притежаваните от тях делегирани правомощия.
Издаването и връчването им е осъществено при спазване на
строго формалните правила, уредени в ЗАНН.
Предвид посоченото в жалбата и установеното в резултат
на проведеното съдебно следствие се доказа, а и не се оспорва, че процесното
ПТП е настъпило. Не се оспорва и се установи, че то е настъпило поради удар
между управлявания по АМ Тракия от жалбоподателката лек автомобил с намиращия
се на пътното платно труп на животно.
Доколкото настъпилото пътно-транспортно произшествие е
в пряка причинно-следствена връзка с извършеното от страна на водача нарушение
на правилата за движение, то вината на водача се определя от нарушението на
правилата за движение.
В процения случай основният спорен въпрос по делото се
изразява в това налице ли е виновно поведение от страна на жалбоподателката –
водач, което според наказващия орган е довело да настъпване на ПТП –то.
Установи се, че жалбоподателката се е движела с разрешената скорост за
автомагистралата в тъмната част на денонощието на къси светлини. Същата е
извършвала изпреварване на движещ се в дясната лента автомобил, когато движещият
се пред нея автомобил внезапно се е прибрал в дясната лента на магистралата и в
този момент жалбоподателката е видяла, че на пътното платно пред нея има труп
на животно. Жалбоподателката е направила всичко зависещо
от нея да избегне препятствието, но
поради липсата на време, а и предвид на
това, че зад и успоредно на нейния автомобил в дясната лента за движение е
имало превозни средства, възможността й за заобикаляне или спиране пред
препятствието е била силно ограничена, поради което е последвал удар. В резултат на удара автомобилът се повредил,
поради което последвало законосъобразно поведение на водача - аварийното
спиране в съответната лента.
Анализът на изложеното дотук налага извода, че в
случая е налице случайно деяние по смисъла на
чл. 15 от НК, тъй като процесното
препятствие не е предвидимо и жалбоподателката
в качеството й на водач нито е могла, нито е била длъжна да предвиди наличието на труп на животно на автомагистралата. Още повече, поради това, че се е движела зад друг
автомобил, който в последния момент е извършил маневра за заобикаляне на
мъртвото животно, същата не е имала възможност да въприеме препятствието в
по-ранен момент, поради липсата на видимост, а оттам и да може да спре пред
него или да го заобиколи без да създава опасност за останалите участници в
движението. Също така следва да се отчете и обстоятелството, че инцидентът е
станал на автомагистрала, където разрешената скорост за движение обичайно е
по-висока и всяка по-рязка маневра или внезапно спиране би била изключително
рискована и сама по себе си би предпоставила вероятност за настъпване на ПТП с
участието на други превозни средства. Настоящата инстанция е на мнение, че в
конкретния случай предприетото от жалбоподателката поведение е било адекватно
на ситуацията, като не се е стигнало до по-серизоно ПТП, предвид намиращите се
в близка дистанция превозни средства, а настъпилият удар се е ограничил
единствено до автомобила на жалбоподателката и трупа на кучето.
Отделно от това наличието на мъртво животно в лявата
лента за изпреварване на главен, първостепенен път, част от републиканската
мрежа на страната, с интензивно
движение дори в тъмната част на денонощието, представлява необичайно, непредвидимо и недопустимо препятствие. Още повече, че достъпът на животни на
магистралата е ограничен от наличието на непрекъсната ограда по цялата дължина
на магистралния път, задължение за стопанисването на която имат съответните
органи към АПИ, като целта на оградата е да предпази както животните, така и
участниците в движението от случайно излезли животни на пътя. Това препятствие
обичайно не може и не трябва да се намира на
процесния път и не може да се
очаква при конкретната обстановка наличието му там, поради което няма как да бъде и предвидимо за водача
на процесния автомобил.
От гореизложеното следва, че изводът на контролния, а впоследствие и на наказващия орган, че
жалбоподателката е нарушила разпоредбата на
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, се явява неправилен.
Разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП задължава водачите на пътно-превозните
средства да направят всичко възможно, за да намалят скоростта или да спрат,
когато възникне опасност за движението. Тя не създава обаче обективна отговорност
за същите при настъпване на пътно –
транспортно произшествие. В конкретния случай жалбоподателката
- водач
е била изненадана от появата на препятствие, несъвместимо с вида на
пътя и определената скорост за движение по него и от момента на възприемане на опасността и въпреки усилията й не е могла да
предотврати настъпването на резултата, поради което извършеното от нея се явява случайно събитие по смисъла на чл. 15 от НК, който институт намира приложение и в
адмминистративно-наказтелното производство при наличието на препращащата
разпоредба на чл. 11 от ЗАНН.
Доколкото случайното
събитие изключва виновното поведение, вмененото на жалбоподателката
административно нарушение се явява несъставомерно от субективна страна, което е
основание за отмяна на наказателното постановление.
Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63, ал. 3
от ЗАНН жалбоподателката има право на разноски, но доколкото такИ.не са
поискани, нито има доказателства да са сторени, то няма как да бъдат присъдени.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН Районен съд – Пазарджик
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1006-000689, издадено на 23.03.2020 г. от началник
група към ОДМВР – Пазарджик, сектор „Пътна полиция“, с което на С.К.Р., ЕГН: **********,***, за нарушение на 20, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1
от ЗДвП е наложено наказание „глоба" в размер на 200 лв.
Решението може да се обжалва пред Административен
съд - Пазарджик в 14 - дневен срок от
съобщението за изготвянето му по реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: