Решение по дело №162/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 април 2019 г. (в сила от 8 април 2019 г.)
Съдия: Марина Иванова Мавродиева
Дело: 20192100500162
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ I-26

 

08.04.2019г., гр. Бургас

 

В    И М Е Т О    НА    Н А Р О Д А

 

         БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, I – ви въззивен граждански състав, в публично съдебно заседание, на тринадесети март две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:   

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА

        ЧЛЕНОВЕ: Пламена ВЪРБАНОВА

                                                                       мл.с. Марина МАВРОДИЕВА

 

         при секретаря Ани Цветанова, като разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева в.гр.д. № 162 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.  

Образувано е по въззивна жалба от „ВЕРТИКАЛ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул."Цар Симеон І-ви" № 104, представлявано от К. И. К. чрез пълномощник адв. Нели Гюмова с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „Сливница“ № 26, ет. 2 срещу Решение № 2355/16.11.2018г. по гр.д. № 5187/2017г. по описа на РС Бургас.

Въззивното дружество е останало недоволно от постановеното съдебно решение, с което изцяло е отхвърлена исковата му претенция за осъждане на Л.А.М. с ЕГН ********** да му заплати сумата от 7 266 лева по договор за извършване на строително-монтажни работи /СМР-та/, сключен между Л.А.М., В. И. М. и „Милана“ ЕООД, в качеството им на възложители, и „ВЕРТИКАЛ“ ЕООД, в качеството му на изпълнител, ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба - 18.07.2017 г., както и е отхвърлена заявената в условията на евентуалност претенция ответницата да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество сумата от 7266 лева, с която се е обогатила неоснователно за сметка на „ВЕРТИКАЛ“ ЕООД от изпълнени СМР в къщата в гр. Ч., ул. О. № **, ведно със законна лихва за забава от 12.03.2018г.

Счита, че решението е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Намира за неправилни изводите на РС Бургас, че поради липса на условията на чл. 14 от договора не може да се иска по-голяма цена от първоначално уговорената, както и че не се доказва извършването на допълнителни работи, тъй като липсва подписан анекс за възлагането им и протокол обр. 19 не е подписан от възложителите. Счита, че РС Бургас неправилно е приел, че липсва възлагане на допълнителни СМР, за да се търси тяхното плащане. Цитира разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ЗЗД, според която поръчващият трябва да получи възнаграждение за приетата работа, а задължението за приемане следва от 264, ал. 1 ЗЗД като приемането обхваща фактическото получаване на изработеното от поръчващия и признание, че изработеното съответства на поръчаното. Сочи, че съгласно договор от 01.05.2011г. „Милана“ ЕООД, Л.А.М., В. И. М. възложили на Вертикал ЕООД извършването на СМР на обект – къща, намираща се в гр. Ч., ул. О. 34 срещу възнаграждение в размер на 30000 евро без ДДС, 50% от които платими авансово, а останалите 50 % - при приключване на работата. Първоначално уговорените работи били описани в техническо задание, неразделна част от договора, подписано от страните по него. Срокът за изпълнение бил 6 месеца, считано от 01.05.2011г. В чл. 15 предвидили, че всяко допълнително възлагане на непосочени в техническото задание дейности страните следва да договорят предварително. За извършените работи трябвало да се подпише констативен протокол, в който възложителите да впишат установените от тях евентуални пропуски в изпълнението, за което поначало изпълнителят носел гаранционна отговорност и дължал изправяне на недостатъците в срока – чл. 18, ал. 3 от договора. Твърди, че от събраните по делото доказателства се установява, че описаните в протоколите обр. 19 от 18.07.2012г. работи са изпълнени от ищеца в пълен обем и са приети от възложителите. Счита, че ако последните са имали възражения за неправилно изпълнение на работата, е трябвало да известят изпълнителя веднага след откриването на недостатъците. Намира, че съгласно чл. 264 ГПК възложителят счита предоставеното за съответстващо на уговореното, ако с действията си недвусмислено не манифестира обратното. Поддържа, че работите са извършени и приети от ответницата без възражения, както и че тя не е ангажирала доказателства за некачествено изпълнение на СМР за период от 5 години след извършването им. По изложените съображения намира за неправилен извода на РС Бургас за липсата на възлагане за извършване на допълнителни СМР.

Счита, че неправилно и необосновано е отхвърлена и евентуално заявената претенция. Не се спорило, че на ищеца е заплатена авансово сумата в размер на 59401,94 лева без ДДС, но съгласно два броя приемо-предавателни протоколи обр. 19 от 18.07.2012г., в които са описани извършените СМР по пера, количества и стойности, общото дължимо възнаграждение е в размер на 77566,94 лева без ДДС и липсвали доказателства за плащане на остатъка от 18165 лева без ДДС. Приета била фактура за сумата 7266 лева с ДДС или 6055 лева без ДДС. Сочи, че съгласно изготвена СТЕ стойността на цялата извършена дейност не съответства на стойността на договора и допълнително извършените СМР са в размер на 13978,63 лева без ДДС като това е стойност без евентуална печалба за търговеца. Тази стойност не била включена в заплатените 59401,94 лева, а били допълнителни СМР, с които ответницата се обогатила като поддържа, че от събраните доказателства е доказано извършването и приемането на СМР без възражения.

Моли да се отмени решението на първа инстанция и да се постанови ново, с което да се уважи искът срещу Л.А.М. за осъждането й да заплати на ищеца сумата от 7 266 лева, дължима съгласно договор за извършване на строително-монтажни работи /СМР-та/, сключен между Л.А.М., В. И. М. и „Милана“ ЕООД, в качеството им на възложители, и „ВЕРТИКАЛ“ ЕООД, в качеството му на изпълнител, ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба - 18.07.2017 г., при условията на евентуалност моли ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 7266 лева, с която се е обогатила неоснователно, за сметка на „ВЕРТИКАЛ“ ЕООД от изпълнени СМР в къщата в гр. Ч., ул. О. № **, ведно със законна лихва за забава от 12.03.2018г. Не се правят доказателствени искания. Претендира разноски.

В законния срок не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба.

РС Бургас се е произнесъл по главен иск с правна квалификация чл. 79, ал.1, предл. 1- во във вр. с чл. 258, предл. 2-ро от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ и евентуален с правна квалификация по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.

С Определение № 315/20.02.2019г. по в.гр.д. № 162/2019г. по описа на ОС Бургас съдебният състав намери жалбата за редовна и допустима като подадена в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и на основание чл.268 и сл. от ГПК беше внесена за разглеждане в открито съдебно заседание. На въззивника беше указано, че по главния иск освен указаното с доклада на съда, че за уважаването на иска трябва да установи валидно облигационно отношение между страните по договор за изработка, пълно и точно изпълнение на възложеното, за него е тежестта да докаже и релевантния факт, че работата е приета. По евентуално предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че е предприел действие по управление на чужда работа – извършване на допълнителни СМР, без възлагане, намерение да управлява работата в интерес и за сметка на ответника, както и че извършването на работата е предприето доброволно, извършена е уместно, водена добре и резултатите са настъпили в правната сфера на ответника. На ответника указа, че в негова тежест е да докаже възраженията си. 

В съдебно заседание пред въззивна инстанция жалбоподателят редовно призован – поддържа жалбата, въззиваемата редовно призована не се явява като процесуалния й представител депозира писмено становище. Не се събраха нови доказателства.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа страна следното:

РС Бургас е сезиран с искова молба от „ВЕРТИКАЛ“ ЕООД против Л.А.М. и В. И. М. с която се претендира осъждането на всеки от тях за заплащането на сумата от 7 266 лв. като дължима съгласно договор за извършване на строително-монтажни работи /СМР-та/, сключен между страните на 01.05.2011 г., ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба - 18.07.2017 г., до окончателното й изплащане. Изложени са твърдения, че ищцовото дружество по възлагане от ответниците и „МИЛАНА“ ЕООД извършило СМР в обект, представляващ къща в гр. Ч., ул. „О.“ № ** като неразделна част от договора е приложение № 1 – техническо задание, в което са уговорени конкретни СМР. Цената за извършената работа била 30000 евро без ДДС, платима при условията на чл. 16 от договора: аванс 50%, платим в двуседмичен срок от продажба на имот, собственост  на възложителите, а остатъка при предаване на изпълнен етап от работата, което се констатира с двустранен приемо-предавателен протокол. Срокът за изпълнение бил 6 месеца, считано от датата на подписване на договора. Съгласно чл. 15 от договора извършването на допълнителни работи, които не са предвидени в техническата документация или произтичат от последващи изменения в нея се договарят и плащат допълнително, още при подписване на договора страните допълнили техническото задание с 5 точки т.16-т.20. В процеса на изпълнение на работата на изпълнителя били възложени допълнителни СМР, които извършил и били приети от възложителя без възражения. Били съставени 2 броя протоколи обр. 19 от 18.07.2012г., с които се предавали извършените от изпълнителя основни и допълнителни СМР, била описана подробно работата, количеството и единична цена, посочената сума за двата протокола била в общ размер от 77566,94 лева без ДДС. До момента възложителите били заплатили сумата 59401,94 лева без ДДС, която била платен аванс, съгласно чл. 16 от договора и плащане извършено след приемане на СМР. Не били платени СМР от протокол № 1 за възлагане на СМР към договор за строителство от 01.05.2011г., както следва: т. 5 – боядисване по стени и тавани на стойност 5355 лева без ДДС, от които платени 208 лева; т. 7 – изграждане на бетонови площадки на тераси, първи етаж и стълбище на стойност 2200 лева без ДДС; т. 11 – направа на стъпала от гранитогрес, вкл. подова замазка на стойност 2170 лева без ДДС; т. 14 – ремонт на покривна конструкция към пристройка на стойност 1800 лева без ДДС; т. 15 – хидроизолация по балкони – обмазваща, двукомпонентна стойност 540 лева без ДДС; т. 16 – подови замазки на стойност 1650 лева без ДДС; т. 18 – поставяне на ламинат на стойност 680 лева без ДДС, т. 20 – направа на нова ел. инсталация на 1-ви етаж на стойност 810 лева без ДДС; от протокол № 2 за възлагане на СМР към договор за строителство от 01.05.2011г. не били платени: т. 7 – фаянс котелно на стойност 576 лева; т. 9 – обръщане на врати гипсокартон ет. 2 на стойност 432 лева без ДДС; т. 10- стиропорени первази – ет. 1,2,3 пристройка и мазе на стойност 2160 лева без ДДС. Общата стойност на незаплатени СМР била 18165 лева без ДДС. За задължението ищецът изпратил писмена покана, получена от Медведевски на 21.07.2012г.. Претендира от всеки от възложителите по 1/3 част от главницата или сумата от 6055 без ДДС като била издадена данъчна фактура № **********/05.06.2017г. за сумата от 7266 лева с ДДС и фактура **********/05.06.2017г. Ангажира доказателства.

С влязло в сила определение от 04.10.2017г. на РС Бургас производството е прекратено по отношение на ответника В. М. поради настъпила смърт преди подаване на исковата молба като делото е висящо само по отношение на Л.А.М.

Постъпил е писмен отговор от ответницата Л.М., която счита претенцията за неоснователна. Сочи, че описаните в договора СМР е следвало да се извършат до 01.11.2011г., а представените 2 броя акт обр. 19 са с дата 18.07.2012г. и не били подписани от нито един от възложителите, липсвало приемане на работа, не била подписана и представената фактура, която била издадена в нарушение в чл. 113, ал. 4 ЗДДС и посочените в исковата молба факти и обстоятелства не отговарят на обективната истина. Оспорва ищецът да е извършвал описаните в исковата молба СМР, освен това не бил закупил материали, тъй като у ответницата се намирали касови бележки и фактури за закупени материали за над 2000 лева. С исковата молба се претендирали извършени и неплатени видове СМР, които не били описани в техническото задание – направа на стъпала от гранитогрес, вкл. подова замазка; фаянс котелно, обръщане врати, стиропоренипервази ет. 1,2,3 пристройка и мазе. Оспорва представения договор за СМР и на основание чл. 190 ГПК моли да задължи ищеца да представи оригинал; оспорва се фактура № *********/05.06.2017г. и моли за съдебно удостоверение, по силата на което да се сдобие с друго такова от ТД на НАП Бургас, от което да е видно дали фактурата е осчетоводена при ищеца и платен ли е ДДС.

С молба от 12.03.2018г. ищцовото дружество поддържа предявеният иск като твърди, че 2бр. протоколи образец 19 са връчени на възложителите на 21.07.2012г.  и те не са направили възражения относно количеството и качеството на подробно описаните СМР, съответно по смисъла на чл. 264 ЗЗД работата се счита за приета.  На основание чл. 214 ГПК е предявен в условията на евентуалност иск от Вертикал ООД срещу Л.М. в случай на отхвърляне на главния иск, ответницата да бъде осъдена да заплати процесната сума, с която се е обогатила без основание, ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане на задължението.

Представен е оригинал на договор за извършване на строително-монтажни работи л. 74, който е подписан само от страна на възложител. Предмет на договора е извършване на СМР в къща в гр. Ч., осигуряването на материалите е предвидено за сметка на изпълнителя. Предвидено е СМР да започне от 01.05.2011г. и да завърши в срок от 6 месеца, считано от датата на договора. Общата договорена сума е в размер на 30000 евро без ДДС. Съгласно чл. 14 изпълнителят не може да иска увеличаване на цената, ако увеличението е резултат на несъгласувано с възложителите отклонение в техническата документация, нарушаване на СМР, техническите и технологичните правила и нормативи; отстраняване на допуснати от изпълнителя недостатъци. Чл. 15 сочи, че извършването на допълнителни СМР, които не са предвидени в техническата документация или произтичат от последващи изменения в нея се договарят и заплащат допълнително, за което се подписва анекс към договора.  Изпълнителите се задължават да заплатят аванс в размер на 50% от дължимото възнаграждение, а именно 15000 евро.

Представен е оригинал на техническо задание л. 79, подписан от възложителите и от изпълнителя с изброени технически дейности - СМР.

Представени са 2 броя акт обр. 19 протокол № 1 и протокол № 2 от 18.07.2012г.  за възлагане на допълнителни СМР към договор за строителство от 01.05.2011г. с изброени СМР, количество, цена без ДДС и стойност на СМР, които протоколи са подписани само от изпълнител, поради което могат да се приемат като частни документи, изходящи от страната и удостоверяващи изгодни за нея факти, поради което не обвързват съда. Описаните в акт обр. 19 Протокол № 1 СМР, с изключение на каменна настилка около къщата и направа на нова ВиК инсталация на първи етаж, съвпадат с посочените СМР съгласно представеното по делото техническо задание. Съгласно акт обр. 19, протокол № 2 е посочено, че се сключва към договор за строителство от 01.05.2011г., като описаните в т. 7 – фаянс котелно, т. 9 – обръщане на врати с гипсокартон ет. 2, т. 10 – стиропорени первази са предмет на исковата претенция. Не може да не се спомене обстоятелството, че в този протокол № 2 са налице посочени като извършени СМР, които нямат връзка с възложената работа – обект къща в гр. Ч., посочено е ремонт апартамент Меден Рудник. В същото време се претендира с исковата молба, че общата дължима по договора сума е сбор от посочените като крайна цена без ДДС суми в двата протокола (9401,64+68165). Отделно от това, на 21.07.2012г. дружеството ищец изпратило покана до възложителя, която е документ също изходящ от страната, да се заплатят извършени допълнителни СМР като се претендира заплащане на още  9401,94 лева без ДДС, за което прилага 2 броя протокол обр. 19, а с исковата молба и въззивната жалба се твърди, че липсват доказателства за плащане на остатък от 18165 лева.

С молба от 20.04.2018г. ответницата е представила писмени доказателства за извършени от възложителите разходи като ищцовото дружество е оспорило, че представените доказателства са във връзка с възложената работа.

По делото са разпитани свидетели, на които съдът намира, че следва да се довери, тъй като показанията им са логични, последователни, почиват на техни лични възприятия.

От показанията на свидетеля П. Г. се установява, че свидетелят работил заедно с управителя на ищцовото дружество и познава ответницата с оглед работата на „Вертикал“ ЕООД на обект в гр. Ч. в периода 2011-2012г. Свидетелят си спомня, че сградата е триетажна къща като всички довършителни работи били изпълнени от ищцовото дружество. Свидетелят подробно описва извършваните дейности – бетонови площадки и настилки, замазки, мазилки, шпакловки, боядисване на стени с латекс, поставяне на гранитогрес, фаянсови плочки в санитарните помещения, хидроизлоции на терасите, монтирал се гипсокартон като преградни стени, ок34ачени тавани в едно помещение, което било нещо като складово котелно помещение в задната част на сградата, откъм вътрешния двор, на това помещение била изпълнена и покривната конструкция. Сградата била с поставена дограма и изолация, като се правели корекции по изолацията, ел.инсталацията на първи етаж била изградена от фирмата, както и ВиК. Поради отказ на възложителите не бил оформен окончателния акт при приключване на работата.

От разпита на свидетеля Д. А. се установява, че по молба на свой приятел посетил къща в гр. Ч., където се запознал с ответницата. В банята на къщата  на първи етаж имало теч, който бил от тръби в шахтата, както и не отивала топла вода към душа, въпреки, че имало поставен бойлер. На втория етаж имало тераса, обшита с таван от дървена ламперия, която висяла, държала се на „косъм“, имало следи от теч на терасата. По таваните на последния етаж имало течове от вода от покрива като причина била некачествено изпълнение на покрива. Мръсната вода от кухнята на втори и трети етаж не отивала в канал, а в комина. Терасите били с алуминиев парапет със стъкла като на места стъклата не били поставени, на места изобщо нямало парапет, нито дори пробити отвори, където се поставят тръбите, които държат парапета. На връзката между стената и битумните керемиди по принцип се слагало лента, за да предпазва от навлизане на вода под самата битумна керемида, а в случая тази лента липсвала.

Изготвена и приета като доказателство по делото е съдебно-техническа експертиза, съгласно която вещото лице е посочило, че изброените в исковата молба видове СМР от протокол № 1 и № 2 от 18.07.2012г. са изпълнени като е изготвило таблица за стойността на извършените работи, в която била включена и печалбата на строителя. Посочило е, че стойността на вложените от ищеца труд и материали без търговска печалба за процесните СМР към 18.07.2012г. е 13978,53 лева без печалба, без ДДС и без стойност на плочки и ламиниран паркет. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че печалбата на строителя е 12 % и не е включвала цената на плочки и ламиниран паркет, тъй като при огледа на имота в присъствието и на двете страни се установило, че са закупени от ответницата. По делото е изготвена и приета и допълнителна съдебно-техническа експертиза относно това каква е стойността на вложените строителни материали за процесния обект за процесния период по представените по делото разходни документи. Вещото лице, след анализ на представените документи, е направило извод, че закупените строителни материали за процесния период възлизат на 2257 лева без ДДС. Съдът намира, че приетите по делото заключения са изготвени обективно, безпристрастно, пълно и следва да им се довери.

Въз основа на така събраните доказателства РС Бургас е приел, че искът, почиващ на договорно основание е неоснователен поради липса на доказано допълнително възлагане на СМР и е неоснователно да се търси заплащане на цената от възложителя, който извод е счел, че не се променя и от представените протоколи обр. 19, тъй като не носят подпис на възложител, за да може на това основание да се счита, че е налице надлежно възлагане. Отхвърлен е и предявеният в условията на евентуалност иск за неоснователно обогатяване на ответницата за сметка на ищеца, тъй като вещото лице определило като стойност на изпълнени СМР сумата от 13978,53 лева без ДДС, а възложителите заплатили 59401,94 лева, поради което обедняването на ищеца било погасено чрез плащането на сумата от 59401,94 лева.

Съдът счита, че не са налице други относими към спора доказателства.

С оглед изложената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Съдът намира, че решението на първа инстанция е валидно и допустимо.

Въззивният състав счита, че с оглед изложените в исковата молба твърдения, както и допълнителната молба с която се прави изменение на иска РС Бургас е сезиран с обективно съединени в условията на евентуалност осъдителни искове с правно основание на главния иск по чл. 79, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 258 ЗЗД и евентуален с правно основание чл. 61 ЗЗД вр. чл. 59 ЗЗД.

Предпоставка за разглеждане на евентуалния иск е сбъдване на процесуалното условие за отхвърляне на главния, поради което съдът намира, че на първо място следва да се разгледа претенцията за заплащане на процесната сума на договорно основание и в случай, че потвърди отхвърлителното съдебно решение в тази част, то следва да разгледа евентуално заявената претенция.

Съгласно разпоредбата на чл. 154 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. По главния иск в тежест на ищеца – изпълнител е да установи наличието на валидно възникнало между страните облигационно отношение по договор за изработка, че е изпълнил възложената работа съобразно поръчката на възложителя, както и приемането на работата. В тежест на възложителя е да докаже, че е заплатил дължимото възнаграждение и че задължението на изпълнителя не е изпълнено или е изпълнено лошо, обуславящи възникване на правата по чл. 265 ЗЗД.

Между страните не е спорно, че между тях е съществувало отношение по повод на възложени от ответницата дейности за извършване на СМР на обект – къща в гр. Ч., спорно е какъв е обема на възложената работа, нейното качествено и срочно изпълнение.

Договорът за изработка е двустранен, възмезден, консенсуален, неформален и по правило установяването на договорно отношение може да се извърши с всички допустими по закон доказателствени средства.

В този смисъл наличието на договорно отношение между страните следва от събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност - представения договор, макар и същият да не е подписан от възложителя, от техническо задание, от показанията на св. Г. и приетата съдебно-техническа експертиза. Техническото задание е предвидено като част от договора и в него са подробно описани възложените СМР, подписано е от двете страните и не е оспорено авторството му. Настоящия състав не споделя съображенията на първа инстанция, че не е имало отклонение от първоначално предвиденото с договора изпълнение по съгласие на страните. Този извод следва като се има предвид неформалния характер на договора за изработка и при съвкупния анализ на доказателствата – техническото задание е дописано допълнително като част от допълнителните дейности са включени и в представените протоколи и са извършени на обекта съгласно заключението на вещото лице, в същото време други дейности, предвидени в заданието – т. 16 и т. 19  липсват в двата протокола и не се установи да са извършени. Неправилно е обаче соченото във въззивната жалба, че с изготвеното по делото заключение се установяват описаните в двата протокола СМР. Вещото лице не е имало такава задача, а е изследвано само дали посочените в исковата молба СМР са извършени на обекта и заключението установява, че те съвпадат с част от посоченото в двата протокола. Макар и протоколите да не носят подпис на страната заедно с изготвеното в присъствие на двете страни заключение и техническо задание, може да се направи извод, че допълнителните СМР, описани в исковата молба са предприети по възлагане от страна на възложителите. На основание чл. 264 ЗЗД възложителят при приемането трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. За такива недостатъци поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след откриването им. Това не е необходимо, ако изпълнителят е знаел недостатъците. Ако не направи такива възражения, работата се счита приета. В случая възложителят е приел работата без възражения и не е уведомил изпълнителя за установени недостатъци, поради което намира приложение презумпцията на чл. 264, ал. 3 ЗЗД и работата се счита за приета.

За извършената работа съгласно договорното отношение възложителите дължат възнаграждение в размер на  30000 евро без ДДС или 58674,90 лева без ДДС. Ищцовото дружество не спори, че тази сума му е заплатена като признанието за неизгоден за него факт се ползва с обвързваща съда доказателствена сила и затова съдът приема, че сумата в размер на 59401,94 лева е получена от Вертикал ЕООД. Не може да се сподели аргумента на въззивното дружество, че общата дължима по договора сума е в размер на 77566,94 лева като сбор от посочените като крайно дължими по двата протокола обр. 19 суми, тъй като не се установи всички посочени в протоколите СМР да са изпълнени на обекта, още повече, че видно в акт обр. 19, протокол № 2 се сочи извършване СМР за ремонт на апартамент Меден рудник. Отделно, авансът съгласно договора е предвиден в много по-малък размер – 15000 евро.

Съдът, по изложените съображения намира, че действително е било налице отклонение от първоначално предвидените с договора СМР и по съгласие на страните описаните в исковата молба СМР са изпълнени на обекта, но тяхната стойност е изцяло покрита с извършеното плащане. От заключението на вещото лице се установи, че стойността на претендираните с исковата молба СМР е общо в размер на 13978,53 лева без ДДС, а възложителите са заплатили 59401,94 лева, което е в размер много по-голям от установения, поради което е изпълнено договорното задължение за плащане. Предвидената в договора цена изцяло покрива стойността на заявените с исковата молба СМР.

По изложените съображения този състав намира, че искът е неоснователен поради обстоятелството, че претендираните с исковата молба СМР са заплатени от ответницата. Искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен, с което изводът на този съд съвпада с решението на РС Бургас и следва да се потвърди.

Предвид отхвърляне на главния иск и потвърждаване на решението на РС в тази част, настъпва процесуалното условие за разглеждане на евентуално съединената претенция. Този състав счита, че искът следва да се квалифицира с правно основание чл. 61 вр. чл. 59 ЗЗД като по евентуално предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че е предприел действие по управление на чужда работа – извършване на допълнителни СМР без възлагане, намерение да управлява работата в интерес и за сметка на ответника, както и че извършването на работата е предприето доброволно, извършена е уместно, водена добре и резултатите са настъпили в правната сфера на ответника.

Първата предпоставка за уважаване на иска е да се установи, че е предприета работа в чужд интерес без възлагане и в случая това е в интерес на ответницата без възлагане от нейна страна. Съдът намира, че липсва тази предпоставка за уважаване на иска, тъй като по изложените по-горе съображения прие, че претендираните с исковата молба дейности са възложени съгласно постигнато между страните съгласие по договор за изработка. Предвид липсата на първата предпоставка, не следва да се разглеждат останалите условия за уважаване на иска и същият като неоснователен следва да бъде отхвърлен. Липсват предпоставките да се приеме, че е налице и неоснователно обогатяване на ответницата за сметка на ищеца, тъй като извършените СМР съгласно заключението на вещото лице са на стойност 13978,53 лева без ДДС, а ответницата е заплатила сума много по-голяма от тази – 59401,94 лева.

По изложените съображения изводите на този състав съвпадат като резултат от приетото от РС Бургас и решението като правилно законосъобразно следва да се потвърди.

На основание чл. 81 ГПК съдът дължи произнасяне по разноските. Въззиваемата не е представила доказателства за такива, а предвид оставянето на въззивната жалба без уважение отговорността за разноски следва да се понесе от въззиваемото дружество.

На основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2 ГПК решението не подлежи на обжалване.

Воден от горното, Окръжен съд Бургас

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2355/16.11.2018г. по гр.д. № 5187/2017г. по описа на РС Бургас.

Решението не подлежи на обжалване и е окончателно.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                2.мл.с.