Определение по дело №19/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

въз основа на закона и доказателствата и на основание чл.334, т.2, чл. 336, ал.1, т.2 и чл.338 от НПК

П Р И С Ъ Д И :

ОТМЕНЯВА присъда №1065/05.ХІ.2009 г., постановена по НОХД №1676/2008 г. по описа на РСП, като вместо нея ПОСТАНОВЯВА :

ПРИЗНАВА подсъдимият З. Й. И. – роден на*г в гр.С., с постоянен и настоящ адрес гр.С., ул.”И. Д.” №13, българин, български гражданин, неженен, осъждан, с начално образование, безработен, ЕГН-*, за ВИНОВЕН, в това че на 16.07.2008г. около 03.40 часа на ГКПП – К., на изходящо трасе е направил опит да преведе през границата на страната с Р Г. едно лице – български гражданин – В. И. Ил., роден на *г. от гр. Г. Ор., без разрешение на надлежните органи на властта, като за целта е използвал МПС – лек автомобил марка „Форд - Сиера” с ДК№ ВТ 2133 ВК, поради което и на основание чл.280, ал.2, т.4, пр.1 от НК вр. с чл.280, ал.1 от НК във вр. с чл.18, ал.1 във вр. чл.54 от НК и чл.60, ал.1, чл.61, т.2 от ЗИН го ОСЪЖДА да изтърпи наказание "Лишаване от свобода" за срок о

т 2 /две/ години при първоначален строг затворнически режим в затвор, както и наказание "Глоба" в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева.

ОСЪЖДА подсъдимият З. Й. И. да заплати посметка на ОС-Б. сумата от 148.00,преставляващи направени по делото разноски, както и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

ПРИСЪДАТА може да се обжалва или протестира в 15/петнадесет/ дневен срок, считано от днес за всяка от страните по делото пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

(неразделна част от присъда №1/14.І.2011 год., постановена по ВНОХД №219/2010 г. по описа на Окръжен съд – Б.)

М О Т И В И :

Производството по делото е образувано въз основа на постъпил протест от РП-гр.П., против присъда №1065/05.ХІ.2009 год., постановена по НОХД №1676/2008 год., с която З. Й. И., с ЕГН-*, е бил признат за невиновен и оправдан по повдигнато му обвинение за извършено престъпление по чл.280,ал.2, т.4, пр.1 във вр. с ал.1 от НК.

С присъда №42/29.І.2010 г. по ВНОХД №602/2009 год. по описа на Окръжен съд – Б. И. е бил признат за виновен по описаното по-горе обвинение, като са му е били наложени съответни наказания.

С решение №248/23.ІV.2010 г., постановено по нд №187/2010 год., ВКС на РБългария е отменил въззивната присъда и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на ОС. Дадените указания от върховната съдебна инстанция са в насока гарантиране правото на защита на подсъдимия.

В съд.заседание представителят на ОП-Б. поддържа изцяло внесения протест. Намира, че първоинстанционната присъда е неправилна и незаконосъобразна, поради което и моли съда да я отмени изцяло и постанови друга, с която да признае И. за виновен в извършване нÓ престъплението, предмет на ОА, както и да му наложи съответно наказание. Не сочи нови доказателства.

Въззиваемият се явява лично и с адвокат. Изразяват становище в насока, че протестът на РП, като необоснован, следва да бъде отхвърлен, а присъдата на РС - потвърдена изцяло.Също не сочат нови доказателства.

Окръжният съд, след като се съобрази с разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и всички обстоятелства, от значение за правилното му решаване, вземайки предвид изложеното в протеста и становището на страните в съдебно заседание, намира следното:

По делото е установена фактическа обстановка, съгласно която:

Срещу З. И., на 30 год., неженен, с начално образование, безработен, осъждан, живущ в гр.С.,е повдигнато обвинение затова, че на 16.07.2008г. около 03.40 часа на ГКПП – Кулата, на изходящо трасе е направил опит да преведе през границата на страната с РГърция едно лице – български гражданин – В. И. И., роден на *г. от гр. Г. О., без разрешение на надлежните органи на властта, като за целта е използвал МПС – лек автомобил марка „Форд - Сиера” с ДК№ ВТ 2133 ВК – престъпление по чл.280, ал.2, т.4, пр.1 НК вр. с ал.1 НК вр. чл.18, ал.1 НК.

През 2007 год. И.работел и живеел за известен период в Р Гърция. Там същият се запознал със свид. В. И.. През месец юли 2008г. двамата се срещнали в гр. Г.О. и след като подс. И.разбрал, че И., , ще пътува за РГърция, се уговорили да заминат заедно. Към онзи момент свидетелят имал наложено наказание „глоба” от 300 лева, която не бил платил.

На 15.07.2008г., около 19.30 часа, двамата потеглили с лек автомобил марка Форд Ескорт” с рег. № ВТ 2133 ВК, собственост на И. в посока ГКПП-Кулата. Автомобилът бил управляван от И., , като на предната седалка до водача се возил И., а на задната седалка – свидетелите И. М., Н. Ж. и Р. Ж.. На 16.VІІ.2008 год. сутринта, на около 10 км. преди да наближат ГКПП - Кулата, водачът спрял автомобила и предложил на И. той да продължи управлението, а свидетелят се преместил на отзад, като легнал на пода между предните и задна седалки, в краката на Н. и Р. Ж.. Бил покрит и с одеяла. На мястото до шофьора седнал свид. М.. Около 03.40 часа пристигнали на ГКПП Кулата. И. не дал своята лична карта за проверка от полицейските служители, като останал на пода на автомобила, завит с одеала. Въззиваемият И. дал за проверка личните карти на всички в колата, които стояли на едно място при него, без тази на И., въпреки че знаел, че той също е в колата. По време на проверката на автомобила, осъществена от граничният полицай – свид. Е. И., същият забелязал, че свидетелките Н. и Р. Ж. седят на задната седалката по необичаен начин – със свити на седалката крака, поради което наредил на двете да слязат от автомобила, след което открил лежащия на пода на автомобила В. И.. При извършената проверка за последния се установило, че същият има наложена забрана за напускане пределите на Р България. Граничният служител уведомил началника на смяната, пътуващите в леката кола били задържани.

При така установената фактическа обстановка РС приел, че деянието на подсъдимият З. И. не осъществява състав на престъпление по чл.280, ал.1, т.3, и т.4, пр.1, във вр. с ал.1 НК, във вр. с чл.18, ал.1 НК. Не било установено подсъдимият, на 16.07.2008г., около 03.40 часа, на ГКПП Кулата, общ. П., на изходящо трасе, да е направил опит да преведе през границата на страната с Р Гърция отделно лице – български гражданин – свидетеля В. И. И., без разрешение на надлежните органи на властта, като за целта е използвал МПС – лек автомобил марка „Форд Сиера” с рег. № ВТ 2133 ВК.

Окръжният съд намира, че фактическата обстановка по делото е установена по безспорен начин от събраните по време на наказателното производство доказателства. Въз основа на същите РС е изяснил обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства, необходими за правилното решаване на делото.

Въззивната инстанция не споделя направените правни изводи в насока, че субективната страна на престъплението е останала недоказана. Съдът е приел, че не е доказано подсъдимият да е извършил престъплението, защото на него не му бил известен фактът, че И. има забрана за напускане на страната, както и че не бил видял, че той се е укрил зад шофьорската седалка. След като не е установено, че въззиваемият е знаел за забраната И. да напуска страната, липсвал умисъл у И. за извършване на деянието. Същият не съзнавал общественоопасните последици и не е целял тяхното настъпване. По тази причина и не следвало да отговаря за престъпление по чл.280, ал.2, т.4, пр.1 във вр. с ал.1 от НК и чл.18, ал.1 от НК.

Първоинстанционната присъда се явява необоснована, поради което и следва да бъде отменена изцяло.

Анализът са събраните по делото доказателства - показанията на свидетелите Ж., М., Е. И., писмените доказателства и албумът на посетено местопроизшествие определено води до извод за съставомерно поведение на И.. В противоречие с тези доказателства са обясненията на подсъдимия, които настоящият състав приема единствено като израз на защитна позиция. До известна степен показанията на свидетеля И. също не са в подкрепа на обвинението, доколкото той е твърдял, че подсъдимият не е знаел за наложената му забрана да напуска страната. Но заедно с това останалият доказателствен материал несъмнено сочи на наличието на такова знание, а оттук и на умисъл у И. за опит да преведе през границата на страната ни с РГърция български гражданин - В. И., без разрешение на надлежните органи на властта, като за целта използвал описаното по-горе МПС. Този извод се налага най-напред с оглед това, че на съвсем близко разстояние от ГКПП -Кулата И. заменил на волана управлявалия дотогава И.. Обяснението, че това се налагало от настъпила умора у последния се опровергава най-вече от близостта на контролния пункт, както и от положението, което заел същия – легнал на пода на колата между предните и задна седалки, завит с одеяло. Когато свид. Ж. попитала какво става, И. и направил знак да мълчи. Всичко това И. възприел лично. Заедно с това въззиваемият продължил да шофира лекия автомобил до момента, в който се явил за граничен контрол пред граничния полицай Е. И.. На последният представил своята лична карта заедно с картите на свидетелите М. и Ж., без тази на И., въпреки че е знаел, че и той е в колата, скрит под одеялото. По този начин И. извършил действия по преодоляване на граничния контрол, представяйки своя документ за самоличност и документите на останалите пътуващи с него, с изключение на подсъдимия. Всичко това несъмнено сочи на съставомерно поведение по чл.280, ал.2 от НК във вр. с чл.18, ал.1 от НК. Опитът е останал недовършен, тъй като граничният полицай след проверка на автомобила, открил в него лежащия на пода под одеялото И..

От друга страна, доводите на първоинстанционния съд, че след като не е доказано подсъдимият да е знаел за наложената на свидетеля забрана за напускане на страната, не може да се приеме, че е действал умишлено, са неоснователни.

Предвид горното ╬С намира, че обективно установените факти по делото не съответстват на приетото в мотивите на проверяваната присъда, че подсъдимият не е извършил престъпление. Престъплението е извършено при условията на пряк умисъл, обективиран в действията по извършване на деянието, а мотивът за това е бил, че свидетелят не можел да напусна легално страната, а се е занимавал с превоз на хора срещу заплащане до Гърция, където и е работил.

По тези съображения проверяваната присъда следва да бъде отменена.

Установените факти и обстоятелства по делото сочат, че подсъдимият е извършил престъпление по чл.280, ал.2, т.4, пр.1 от НК във вр. с ал.1 и чл.18, ал.1 от НК.

При определяне на вида и размера на наказанието, което следва да му бъде наложено съдът се съобрази с разпоредбите на чл.36 и чл.54 от НК.

Подсъдимият е осъждан, изтърпявал е ефективно наказания от С. общо за срок от две години. На 25.07.2008 г. е постъпил в Затвора Белене за изтърпяване на първото наказание, като на 09.08.2009 г. е бил освободен. Има две деца, няма постоянна работа, няма имущество. За престъплението по чл.280, ал.2 от НК законодателят е предвидил наказание „Лишаване от С.” от една до десет години, глоба от 1000 до 3000 лева и конфискация на част или на цялото имущество на дееца, както и отнемане на превозното средство, ако е принадлежало на дееца.

Съдът определи наказанията при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като оцени като такива младата възраст, тежкото социално и материално положение на подсъдимия, това, че дава частични обяснения по повдигнатото му обвинение, а като отегчаващо – предходните му осъждания. Именно поради тях в случая се явява неприложил института на условното осъждане.

Наказанието „конфискация” също не може да се приложи поради липса на имущество, а по отношение превозното средство, послужило за извършване на престъплението съдът счита, че не може да се постанови отнемане, тъй като не е собственост на И..

По тези съображения, при относителен превес на смекчаващите вината обстоятелства съдът наложи наказание „лишаване от С.” в размер, близък до минималния, предвиден от закона, за срок от 2 години при първоначален строг затворнически режим в затвор, както и наказание “глоба” в размер на 1 500 лева като прие, че именно при тяхното съчетание в оптимална степен ще бъдат постигнати целите на генералната и специална превенции.

На основание чл.189, ал.3 от НПК на подсъдимия бяха възложени разноските по делото в размер на 148 лв., както и д.т. в размер на 5 лева за издаване на изпълнителен лист.

По горните съображения съдът постанови присъдата си, изложена в диспозитива.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :