№ 1334
гр. Пловдив, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20225300502035 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК .
Образувано по въззивна жалба подадена от В. Х. Р., с ЕГН ********** ,
от гр. Пловдив, ул. ***, чрез пълномощника по делото адв. Л. Д. , против
Решение № 1639 от 16.05.2022 г., постановено по гр. д. № 9071/2021 г. по
описа на РС-Пловдив, ХVII - ти гр. състав,с което е отхвърлен предявения от
жалбоподателя иск за осъждане на ответницата С. В. Р., с ЕГН ********** ,
от гр. Пловдив, ул. *** , да му върне предоставената й в заем сума в размер
от 13 200 лева и жалбоподателят е осъден да й заплати направените по
делото разноски в размер от 1000 лева.
Във въззивната жалба са реливирани оплаквания за неправилност и
необоснованост на първоинстанционното решение, като постановено в
нарушение на закона и съдопроизводствените правила. Искането към
въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново по съществото на
правния спор, с което исковата претенция да бъде уважена.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата С. В. Р., с ЕГН ********** , чрез пълномощника й по делото
адв. Р. А., в който се взема становище за нейната неоснователност и се
настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение, с присъждане
на сторените по делото.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
1
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и
е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание
чл.240,ал.1 от ЗЗД.
Като ищец по делото В. Х. Р., с ЕГН **********, твърди, че на
01.05.2011г. ответницата С. В. Р., с ЕГН ********** - негова дъщеря, го
помолила да й предаде в заем сумата от 10 000 щатски долара, за да я
подпомогне в нейно начинание, с уговорката да му върне сумата в срок до
05.06.2016г. На 05.06.2011г. ищецът превел парите в тяхната левовата
равностойност от 13 200 лева по банковата сметка на дъщеря си, а като
основание за превода в документа било посочено „захранване“. Въпреки
настъпилият падеж на задължението, дъщеря му не изпълнила поетото с
договора задължение , поради което ищецът моли съда да постанови решение,
с което да бъде осъдена да му върне предадената в заем сума в размер на 13
200 лева.
В писмения си отговор ответницата С. В. Р., с ЕГН ********** ,чрез
процесуалния си представител адв. Р. А., оспорва предявения иск и моли съда
да го отхвърли като неоснователен. Оспорва твърдението между страните да е
съществувала облигационна обвързаност по сключен между тях през месец
май 2011г. неформален договор за заем. Не оспорва, че на 05.05.2011г.
ищецът е превал по банковата й сметка сумата от 13 200 лева, но отрича
същата да й е предадена до договор за заем. Твърди , че преводът на
процесната сума представлява връщане на част от предоставена от нея на
баща й финансова помощ през периода от 2007-2013г. в общ размер от 15 000
щатски долара. Посочва, че през периода 2003г.-2011г. е живяла
преимуществено в САЩ, имала е годишен доход от над 100 000 щатски
долара и е подпомагала финансово баща си, като му е предоставяла различни
суми, от порядъка на около 3000 щатски долара, като ищецът с извършения
превод на 05.05.2011г. й е върнал част от тези суми.
С обжалваното решение съдът е отхвърлил предявения иск с правно
основание чл.240,ал.1 от ЗЗД. Приел е, че с оглед събраните по делото
доказателства е останало недоказано твърдението на ищеца за сключен
договор за заем за предоставяне на процесната парична сума в полза на
ответницата със задължение последната да я върне на твърдяната падежна
дата 05.06.2016г.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част, като по
останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата въззивни
основания. При извършената служебна проверка съдът намери, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което следва
да бъде проверена неговата правилност.
По смисъла на чл. 240 ал. 1 от ЗЗД с договора за паричен заем
2
заемодателят предава в собственост на заемателя определена сума пари,
срещу насрещното задължение на заемателя да ги върне. Договорът се счита
за сключен от момента на предаване на съответната сума, а не от постигане на
съгласието на страните, за това независимо дали е налице писмен акт между
тях или само устна уговорка, само с предаването на съответната сума е
завършен фактическия състав на съглашението. Съгласно установената
трайна практика на ВКС, обективирана например в Решение № 180 от
26.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4345/2018 г., IV г. о., ГК;Решение № 244 от
21.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 983/2019 г., III г. о., ГК;Решение № 192 от
7.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2519/2014 г., III г. о., ГК, в производството по
иск с правно основание по чл. 240, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на
ищеца е доказването както на обстоятелството, че сумата е предадена, така и
на обстоятелството, че е предадена въз основа на договор за заем.
Установяването на първото обстоятелство не освобождава ищеца от
задължението да установи второто, доколкото сумата може да е предадена на
друго основание - ищецът да е изпълнил едно свое задължение, да е изпълнил
морален дълг, да е извършил дарение на сумата и пр. В случай, че
предаването на парична сума е установено, но липсват други данни на какво
основание е сторено то, не може да се презумира, че задължението е
възникнало от заемен договор, тъй като задължението може да произтича от
друг източник и ищецът не е освободен от задължението да установи този
източник с допустимите от закона доказателствени средства. При наличието
на документ за предаване на сумата, за останалите елементи на договора няма
забрана за установяването им със свидетелски показания.
От събраните пред първата съдебна инстанция писмени доказателства и
свидетелски показания, въззивният съд приема, че по делото не е установено
между страните по спора да е бил сключен неформален договор за заем, по
който ищецът да е предал на 05.06.2011г. в заем на ответницата-негова
дъщеря сумата от 13 200 лв. , със задължение за връщането й до 05.06.2011г.
Във връзка с твърденията изложени в исковата молба за наличие на
облигационна обвързаност между страните по договор за заем, от ищеца е
представено по делото платежно нареждане за извършен банков превод на
05.05.2011г.,а не както се твърди в исковата си молба на 05.06.2011г., на
сумата от 13 200 лв. от неговата банкова сметка открита в „Юробанк и Еф
Джи България” АД по банковата сметка на ответника в същата банка. В
платежното нареждане като основание за плащането е посочено "захранване".
Страните не спорят относно това, че сумата от 13 200 лв. е предадена от
бащата и получена от дъщерята. Спорно е основанието за предаването на
сумата, като ответницата оспорва това да е въз основа на сочения от баща й
договор за заем . Посоченото в платежното нареждане основание
"захранване" не дава достатъчно информация за действителното правно
основание за предаване на сумата,а с оглед оспорването от ответницата, че е
въз основа на сключен между страните договор за заем, то в тежест на ищеца
е да установи този правно релевантен за правния спор факт , с всички
допустими доказателствени средства, включително и чрез гласни такива,
досежно които в настоящата хипотеза не съществува забрана.
3
Въззивният съд намира, че сключване на проектирания с исковата
молба договор не се установява и от показанията на разпитания по делото
свидетел М. Р. – син на ищеца и брат на ответницата, към които съдът
подхожда с особена критичност с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК.
Свидетелските му показания не могат да бъдат приети и ценени от съда
като правдиви и достоверни, тъй като са дадени от лице с личен интерес от
изхода на делото в полза на ищеца, като отношенията между свидетеля и
ответницата са влошени,комуникацията между тях е прекъсната ,който разрив
в общуването между тях, съгласно показанията на свидетеля, датира от около
две години.
Данни , че показанията са дадени от лице с личен интерес от изхода на
делото в полза на ищеца, въззивният съд извлича и от обясненията на ищеца
по чл.176 от ГПК дадени в съдебно заседание на 09.11.2021г. , от които става
ясно , че бащата иска да надари сина си с парични средства, когото преди
време ощетил за сметка на дъщеря си.
Същевременно показанията на свидетеля М. Р. са колебливи, неясни,
несъдържащи конкретни данни досежно дата на сключване на договора и
падеж на задължението , поради което не са достатъчни за пълно доказване
на твърденията на ищеца.Същите са разколебани и от показанията на
свидетелката В.Д. , без родство със страните, от които се установява , че
ответницата дълги години е учила и работила в САЩ ,била е финансово
независима, разполагала е с достатъчно средства, като периодично е
изпращала парични средства за издръжка на семейството си. Подпомагала е
финансово и брат си М. Р. до 2019г. , когато отношенията между тях се
влошили и престанали да комуникират.
Други доказателства не са ангажираните от ищеца в
първоинстанционното производство, като не са събрани и от въззивната
инстанция, с оглед счетеното за неоснователно оплакване във въззивната
жалба за допуснато от първостепенния съд съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, в хипотезата на чл.266,ал.3 от ГПК.
При така установеното от фактическа страна, следва да се приеме, че
ищецът, който носи тежестта да докаже факта на сключването на договор за
заем между страните, не е доказал наличието на такъв договор, от който факт
да черпи изгодни за себе си правни последици.От представеното по делото
платежно нареждане за извършен банков превод на 05.05.2011г. и
показанията на свидетеля М. Р., не се установява наличието на съвпадащи
насрещни волеизявления, целящи настъпването на правните последици на
договор за заем. С насрещното си, макар и непълно, доказване ответникът,
без да носи такова задължение, е разколебал достоверността на твърденията
на ищеца, внасяйки съмнение относно осъществяването на заявените от него
положителни факти и така е ограничила неговото главно доказване до
непълно, поради което то не е постигнало своето предназначение.
Следователно, като недоказан, искът на В. Р. за връщане на сумата от 13 200
лева, предадени на ответницата на 05.06.2011г. по договор за паричен заем,
следва да бъде отхвърлен.
4
Като е отхвърлил предявения иск поради неосъществяването на
твърдения източник на спорното право на ищеца - договор за заем,
първоинстанционния съд е постановил правилно и законосъобразно
решение,което следва да бъде потвърдено.
При този изход на правния спор на жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемата страна сторените по делото разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 1000 лева.
Предвид изложените мотиви, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1639 от 16.05.2022 г., постановено по
гр. д. № 9071/2021 г. по описа на РС-Пловдив, ХVII - ти гр. състав.
ОСЪЖДА В. Х. Р., с ЕГН **********, от гр. Пловдив, ул. ***, да
заплати в полза на С. В. Р., с ЕГН **********, от гр. Пловдив, ул. ***, сумата
от 1000 лева- разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните по реда и условията на чл.280 и сл. ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5