Разпореждане по дело №118/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение N 13 от 30.11.2012г., постановено по гр.д.N 2435/2012г., Кърджалийският районен съд е признал за установено по отношение на М. Д. К. от гр.К., че придобитият през време на брака между страните съгласно Нотариален акт № 24, том III, per. № 4946, д. № 357/14.06.2006г. на нотариус №352 по регистъра на Нотариалната камара недвижим имот, представляващ поземлен имот №VI-62, в квартал 12, по плана на с.Д. В., общ.Х., оБ.Х., одобрен със заповед №2453/1936r, c площ 1070 кв.м., съгласно скица на община Х. №117/17.02.2006г., а по нотариален акт с площ на имота 900 кв.м., заедно с построената в имота жилищна сграда, при граници на имота:улица, имот V-61, IV-50, VII-53 и IX-54, е лична собственост на Д. С. Г. от с.Д. В., оБ.Х., и е осъдил М. Д. К. да заплати на Д. С. Г. направените по делото разноски общ в размер на 550 лв.

Окръжен съд-К. е сезиран с въззивна жалба, подадена от М. Д. К. чрез пълномощника й, в която се твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно и постановено в протиÔоречие с материалния закон и при нарушение на процесуалните правила. Жалбодателката моли атакуваното решение да бъде отменено, вместо което да се постанови друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен с произтичащите от това последици по отношение на съдебните и деловодни разноски за двете инстанции. В съдебно заседание се явява лично и се представлява от пълномощник. Поддържа жалбата си.

Въззиваемият Д. С. Г. се явява лично и се представлява от пълномощник. Оспорва жалбата.

Окръжният съд, като прецени събраните доказателства и във връзка с подадената жалба и наведените с нея оплаквания, констатира следното:

Производството пред районен съд-К. е инициирано от ищеца Д. С. Г.. В исковата молба се излагат твърдения, че страните по делото са бивши съпрузи. Бракът им бил сключен на 11.11.1995г. и бил прекратен с Решение по гр.д.№1057/2006г. по описа на КРС, влязло в сила на 09.06.2009г. Ищецът твърди, че по време на брака си с ответницата придобил на свое име недвижим имот в с.Д. В., общ.Х. за сумата от 1 137 лв., като за закупуването на жилището и неговото прехвърляне родителите му му дарили сумата в размер на 2 000лв. С ответницата били във фактическа раздяла от м.октомври 2006г., но отношенията им били силно обтегнати около половин година преди това. Твърди, че има правен интерес от предявяването на иска и оборването на законовата презумпция за придобиването на имота в режим на СИО, тъй като това придобиване не било в резултат на съвместен принос на двамата съпрузи, а средствата за придобиване на имота имали изцяло извънсемеен характер, дарени му от родителите му, поради което придобитото чрез тях имущество оставало извън режима на съпружеската имуществена общност. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че придобитият по време на брака недвижим имот, описан в исковата молба, е индивидуална негова собственост.

Ответницата твърди, че заявената от ищеца претенция не е подкрепена с конкретни доказателства за вложените от него в процесния имот средства. Не отговаряло на истината изложеното в исковата молба твърдение, че родителите на ищеца му дарили средства, с които през 2006г. бил закупен процесния имот. Сочи, че към момента на придобиването му, двамата с ищеца били съпрузи, не живеели разделено, и именно тя – ответницата, полагала труд и грижи за отглеждане и възпитание на трите деца в семейството, за осигуряване спокойна среда за работа на другия съпруг. Счита, че тези дейности били по същество един особен вид труд, който макар и да нямал материално изражение, били израз на грижа за семейството и принос в неговото развитие и благополучие (чл. 18 от СК). Сочи още, че към момента на придобиване на недвижимия имот родителите на ищеца били със статус пенсионер и безработна, и нямали финансовата възможност да реализират и вложат средства за придобиването му. Излага твърдения и за това, че имота бил закупен изцяло с нейни средства, придобити от нея чрез непосилен труд в село Д. В., където отглеждала животни, а ищецът работел на смени като полицай и нямал странични доходи.

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Не се спори по делото за това, че бракът между страните бил сключен на 11.11.1995г. и бил прекратен с влязло в сила на 09.06.2009г. решение по гр.д.№1057/2006г. по описа на КРС. Не се спори и за това, че по време на брака им, на 14.06.2006г. бил закупен процесния недвижим имот, представляващ поземлен имот №VI-62, в квартал 12, по плана на с.Д. В., общ.Х., оБ.Х., одобрен със заповед №2453/1936r, c площ 1070 кв.м., съгласно скица на община Х. №117/17.02.2006г., а по нотариален акт с площ на имота 900 кв.м., заедно с построената в имота жилищна сграда, при граници на имота:улица, имот V-61, IV-50, VII-53 и IX-54. Спори се относно това с какви средства е бил закупен имотът – общи на двамата съпрузи, или такива с изцяло извънсемеен характер, лични на ищеца.

В подкрепа на спорните твърдения страните сочат единствено гласни доказателства.

Свидетелите И. К., Н. Г. - сестра на ищеца и С. Г.-син на страните сочат, че през 2006г. бащата на ищеца - С. Г., бил пенсионер и за да подпомогне семейството, се занимавал с животновъдство - отглеждал крави и значителен брой овце в село Д. В.. Противоречиви са свидетелските показания на свидетелите К. и св.Н. Г. от една страна, и тези на св.С. Г. от друга, относно това помагал ли е някой на бащата на ищеца при отглеждането на животните, които семейството имало. Така първите твърдят, че основно бащата и майката на ищеца ги отглеждали, и при необходимост му помагали и останалите членове на семейството; а св.С. Г. твърди, че никой не е помагал на дядо му в отглеждането на животните. Противоречиви са показанията им и по отношение на това продавани ли са били животни, за да бъде дадена сума за закупуване на процесното жилище.

Основното в случая обаче е, че единствените доказателства относно момента, кога родителите на ищеца са му дарили парите за закупуването на имота, се съдържат в свидетелските показания на св. Н. Г. - сестра на ищеца, и С. Г. - син на страните. Видно от същите, свидетелите сочат, че парите са му дадени през есента на 2006г. Така, св.Гуглева казва : „Средствата ги дадоха моите родители. 2006г. се закупи тази къща – спомням си, че беше през есента…….снаха ми вече си беше отишла… Спомням си, че имота беше придобит през есента на 2006г. – дали октомври или началото на ноември, но си спомням, че е есента” – л.11 от гр.д.№2435/2012г. на КРС, а св. С. Г. сочи в показанията си следното: „Този имот беше закупен през 2006г. – м.ноември 2006г…..майка ми не присъстваше на даването на тези пари, тя вече си беше тръгнала тогава”. Също така, и двамата свидетели сочат, че когато парите били дадени на ищеца, ответницата вече си била тръгнала, а видно от твърденията на ищеца, изложени в ИМ, това е станало през м.октомври 2006г. В обобщение, свидетелските показания са еднопосочни – парите за закупуването на имота били дарени на ищеца от неговите родители през есента на 2006г., м. октомври или ноември, след като ответницата по иска си била тръгнала, т.е. - около половин година след закупуването му – на 14.06.2006г..

От втората група свидетелски показания – тези на свидетелите Б. Г. - калеко на ответницата, и на П. К. - майка на отв. М. К., се установява, че проблемите в семейството на ищеца и ответницата се появили след като същите започнали да се местят от село в село през 2003г.; ответницата била крайно ограничавана от съпруга си в контактите с майка си, оплаквала се, че животът й на село бил много тежък заради физическия труд по отглеждането на животните и селскостопанската работа. През лятото на 2005г. ответницата напуснала семейното жилище в с.Д. В., но след известно време се върнала. Свидетелите Г. и К. сочат също и че отв. М. К. не можела да разполага с пари, тъй като всичко, което получавала при реализирането на селскостопанската продукция, предавала ежедневно на съпруга си. Тези свидетели твърдят също така, че им било известно,че през лятото на 2006г. страните по делото закупили и втора къща, на която направили ремонт.

При така установените правнорелевантни факти се налагат следните правни изводи:

Бракът на страните е прекратен с влязло в сила решение на 09.06.2009г., т.е. преди влизане в сила на сега действащия СК, поради което предявеният от ищеца иск е с правно основание чл.21, ал.1 от СК от 1985г. /отм./. Съгласно сочената разпоредба, лични на единия съпруг са вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити по време на брака изцяло с лично имущество. В настоящия казус е налице придобиване на вещно право върху имот, по време на брака между страните по делото, придобито на името само на съпруга - щец. За да се установи режима на тази собственост – дали то е съпружеска имуществена общност или не, е необходимо да се установи приноса при неговото придобиване.

Иска се установяване на изцяло лична собственост на ищеца върху имот, придобит по възмезден начин по време на прекратения брак, като се отрича принос на ответницата за придобиването му. За целта е необходимо да се обори презумпцията на чл.19, ал.3 от СК от 1985г. /отм./. Съгласно разпоредбата на 19, ал.1 от СК от 1985г. /отм./, вещните права, придобитÞ по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, а според разпоредбата на ал.3 на същия текст, съвместният принос се предполага до доказване на противното. По този начин законът установява едно оборимо предположение. Тежестта на доказване е разместена – съпругът, който оспорва приноса на другата страна, е този, който трябва да установи отрицателен факт – липса на принос. В тежест на претендиращият индивидуална собственост върху целия недвижим имот бивш съпруг, заявил надлежно иска си по чл.21 от СК от 1985г. /отм./, е доказването – пълно и пряко, на правно релевантни факти : 1. придобивната стойност на имота; 2. размера на вложените средства, които имат личен произход по смисъла на чл.20 от СК от 1985г. /отм./ и са еквивалентни на придобивната стойност на спорния имот; и 3. влагането им към момента на придобиване на имуществото. Доказването следва да бъде пълно, убедително, категорично.

Такова доказване в настоящия процес ищецът не проведе успешно. Не се доказа по безспорен начин, че средствата за закупуването на процесния недвижим имот са дарени на ищеца от неговите родители преди или към момента на сключването на сделката; че са дарени само на него, а не на семейството; и, в крайна сметка – че придобития по време на брака недвижим имот, предмет на иска, е придобит само с лични средства на единия съпруг, а именно – на ищеца.

Поради изложеното, следва искът с правно основание чл. 21, ал.1 от СК от 1985г. /отм./, предявен от Д. С. Г. против М. Г. К., да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Като е стигнал до различни изводи, първоинстанционният съд е постановил съдебен акт, който следва да се отмени.

При този изход на делото разноски се следват в полза на въззиваемата, които за двете инстанции са общо в размер на 425лв., и следва да се възложат в тежест на въззивника - ищец в първоинстанционното производство.

Водим от изложеното, и на осн.чл.271 от ГПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА Решение № 13/30.11.2012г., постановено по гр.д.№ 2435/2012г. по описа на Кърджалийския районен съд, вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. С. Г., ЕГН *, от с.Д. В., оБ.Х., да бъде признато за установено по отношение на М. Д. К., с ЕГН *, от гр.К., Б.”.*, .*, *., че придобитият през време на брака между страните имот съгласно Нотариален акт № 24, том III, per. № 4946, д. № 357/14.06.2006г. на нотариус №352 по регистъра на Нотариалната камара недвижим имот, представляващ поземлен имот №VI-62, в квартал 12, по плана на с.Д. В., общ.Х., оБ.Х., одобрен със заповед №2453/1936r, c площ 1070 кв.м., съгласно скица на община Х. №117/17.02.2006г., а по нотариален акт с площ на имота 900 кв.м., заедно с построената в имота жилищна сграда, при граници на имота:улица, имот V-61, IV-50, VII-53 и IX-54, е лична собственост на Д. С. Г., ЕГН *.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.