Р Е Ш Е Н И Е №165
гр. ВРАЦА,26.06.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в публичното заседание на
двадесет и седми май през две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател:РЕНАТА Г.
МИШОНОВА - ХАЛЬОВА
Членове:МАРИЯ АДЖЕМОВА
мл.съдия:И.
НИКИФОРСКИ
в присъствието на секретаря Виолета Вълкова, като разгледа докладваното от мл. съдия Никифорски в.гр.дело
N 96 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 8141 / 28.11.2019 година, подадена от адвокат М.М., в качеството й на особен представител на Ц.И. П., ЕГН ********** срещу Решение № 311 от 14.11.2019 г., постановено по гр.д. № 1399/18г. по описа на РС - гр.Бяла Слатина.
Иска се от въззивния съд да постанови
решение, с което да отмени обжалваното решение на РС - гр. Бяла Слатина и
вместо него да постанови ново, с което да отхвърли предявеният иск. Претендира
се възнаграждение за особен представител.
Твърди се във въззивната жалба, че
решението на съда е неправилно и незаконосъобразно, като решаващия съдебен
състав не е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и поради това не
е достигнал до правилен и обоснован извод при постановяване на атакувания
съдебен акт.
На
първо място се посочва, че изводът на съда, че уведомяването за цесията е
извършено от цесионера, който е изрично овластен за това с исковата молба, към
която е приложен договорът за цесия и уведомлението и че длъжникът е
представляван от особен представител, който е получил исковата молба и
приложенията към нея, включително за цесията, не води до нередовност на уведомяването
за цесията е неправилен.
Навеждат се доводи, че от събраните по
делото доказателства е видно, че
обявяване на длъжника за предсрочната изискуемост на потребителския
кредит не е направено преди завеждане на заповедното производство, с оглед на което само на основание липса на
предсрочна изискуемост на кредита, доведена до знанието на длъжника преди
започване на заповедното производство, се намира, че предявеният установителен
иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Твърди се на следващо място, че е налице
нищожност на договорените клаузи от договора, касаещи годишният лихвен процент
и допълнителните услуги, като заобикалящи закона, в чл. 21 ал.1 от ЗПК, които
противоречат на добрите нрави.Аргументира се и тезата за наличие на неравноправни
клаузи в процесния договор.
Препис от въззивната жалба е бил връчен на
възиваемата страна „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, гр.София,
ул.”Хенрик Ибсен” № 15, ЕИК *********, която не е депозирала писмен отговор на жалбата.
Във въззивното производство доказателства не са събирани.
При извършената проверка на редовността и допустимостта на жалбата, съдът
констатира, че същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е насочена против подлежащ на обжалване съдебен акт. При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Атакуваното решение на РС- гр.Бяла Слатина е валидно и допустимо.
Районен съд - гр.Бяла Слатина е бил сезиран и се е
произнесъл по предявени от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, гр.София, ЕИК *********
против Ц.И. П., ЕГН ********** искове с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане за
установено, че ответникът, дължи на ищцовото дружество следните суми: 468,77 лв.-главница, представляваща задължение по
цедиран договор за паричен заем с номер ********* от 03.04.2015г., договорна
възнаградителна лихва за периода от 11.07.2015г. до 26.07.2015г. в размер на 33,18 лв., лихва за забава за
периода от 11.07.2015г. до 31.05.2018г. в размер на 29,12 лв., такси в размер
на 184,69 лв. за периода от 11.07.2015г. до 26.07.2015г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК-25.06.2018г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми има
издадена заповед по чл.410 от ГПК №
530/25.06.2018г. по ч.гр.д.№ 862/2018г. по описа на РС-Б.Слатина.Така
предявените искове са уважени от първостепенният съд, като е приел, че същите са основателни и доказани.
В исковата молба ищеца твърди, че по силата
на договор за цесия от дата 28.07.2016г. между „Провидент Файненшъл
България" ООД /цедент/ и „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД/цесионер/,
приложен по настоящето дело, гореописаното вземане от длъжника е прехвърлено,
видно и от приложеният приемо-предавателен протокол, поради което и претенцията
в настоящото заявление е от името на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД в
качеството му на нов кредитор. На основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до длъжника е
изпратено уведомление за прехвърлянето на вземането, но пратката е върната в
цялост като непотърсена от адресата. Предвид този факт, в настоящото
производство предстои да бъде връчено уведомление приложено ведно с исковата
молба. Длъжникът също така се счита за уведомен с исковата молба за
извършването й./Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/09 г., II,
постановено по реда на чл. 291 от ГПК, съгласно което: „доколкото законът не
поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по
предявен иск за прехвърлено взимане не може да бъде игнориран".
Ответникът, чрез особения представител, в срока по чл. 131 ГПК е депозирал
писмен отговор, в който оспорва исковата молба като неоснователна и недоказана.
Като взе предвид твърденията на страните и наведените доводи в исковата
молба и отговора, както и оплакванията във въззивната жалба и отговора към нея,
настоящият съдебен състав приема, че предметът на въззивната проверка обхваща
изцяло повдигнатия спор, свързан с дължимостта от ответника на ищцовото
дружество на заявените с исковата молба суми.
Установява се от приложеното ч.гр.д.№ 862/2018г. по описа на РС-Б.Слатина,
че срещу длъжника Ц.И.П., с ЕГН **********,*** и настоящ адрес ***, е издадена
заповед по чл.410 от ГПК № 530/25.06.2018г. да заплати на заявителя(кредитора)
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, гр.София, сумата от 715,76 лв., от която: 468,77
лв.-главница, представляваща задължение по цедиран договор за паричен заем с
номер ********* от 03.04.2015г., договорна възнаградителна лихва за периода от
11.07.2015г. до 26.07.2015г. в размер на
33,18 лв., лихва за забава за периода от 11.07.2015г. до 31.05.2018г. в размер
на 29,12 лв., такси в размер на 184,69 лв. за периода от 11.07.2015г. до
26.07.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявление по чл.410 ГПК-25.06.2018г.до окончателното изплащане на
сумата, както и направените деловодни
разноски за това производство в размер на 25,00 лв. внесена държавна такса и
50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта на длъжника е била връчена по реда на чл.47 от ГПК.
В резултат на това, на заявителя са дадени указания да предяви иск за
установяване на вземането си, тъй като заповедта е връчена на длъжника при
условията на чл.47,ал.5 ГПК, като такъв
е предявен, въз основа на който е образувано исково производство по гр.д.№ 1399/2018г.
по описа на БСлРС.
Установено е по делото от представения договор за потребителски кредит с
номер *********, че същият е сключен на
03.04.2015г. между „Провидент Файненшъл България" ООД и Ц.И.П. в размер на
600.00 лв. представляващи главница, плюс надбавка-представляваща печалбата на
дружеството, която е трябвало да бъде изплатена на 45 седмични вноски, всяка в размер
на 23.60 лева, като крайният срок за изпълнение на договора
настъпва на 26.07.2015г.
„Провидент Файненшъл България" ООД е изплатило сумата от 600.00 лв. по
кредита директно на ответника, като по този начин дружеството е изпълнило
задължението си по договора.
За изясняване на обстоятелствата по делото пред районния съд е допусната и
изслушана ССЕ, чието заключение не е оспорено от страните и възприето от същите
като вярно, пълно и обективно.
Вещото лице в проведеното съдебно заседание е посочило, че е извършило и
допълнителна проверка в счетоводната система на първоначалния кредитор, от която
установило, че фактическият състав по процесния договор за заем е аналогичен на
счетоводната информация, която е депозирана в материалите по делото и след
цедиране на вземането не са правени допълнителни вноски от длъжника.
Длъжникът е направил 10 броя вноски,
като последната е на 31.10.2015г. в размер на 60.00 лева, или общите
погасителни вноски по кредита възлизат на 375.00 лева. Това са внесените от
ответника суми по договора.
Оттогава длъжникът, респективно ответникът - въззивник не е правил погашение
на процесния кредит. Падежът на първата неплатена вноска е настъпил на
11.07.2015г., вследствие на което длъжникът е изпаднал в забава и му се
начислява обезщетение за забава /лихва в размер на законната лихва/.
Общият размер на остатъчно задължение по процесния договор за кредит
възлиза общо на 715,76 лева, от които 468,77 лева - главница, 33,18 лева -
договорна възнаградителна лихва, дължима за периода от 11.07.2015г. /датата на забавата/ до 26.07.2015г., 29.12
лева – лихва за забава за периода от 11.07.2015г. до 31.05.2018г., 184,69 лева
– такси за периода от 11.07.2015г. до 26.07.2015г.
При така възприетата фактическа обстановка,
настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
За да уважи предявените искове,районният съд е
направил извод за основателност на предявените искове.
Настоящият съдебен състав не споделя изложените от
районния съд мотиви за уважаване в цялост на предявените искове,като съображенията за това са следните:
Преди да изложи съображения за правилност на
изводите на Районния съд от правна страна, настоящият съдебен състав намира, че
следва да вземе отношение по действителността на договора.
Разпоредбата на чл.21 ЗПК предвижда, че всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикалане
изискванията на този закон е нищожна, а според чл.22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК целият
договор за потребителски кредит е недействителен. Посочено е също, че за
договора за потребителски кредит се прилагат и чл.143-148 ЗЗП.
С оглед императивния характер на посочените
разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически
по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното
спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е въведено
като основание за обжалване /в този смисъл са задължителните указания, дадени с
т.1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС/.
При извършената служебна проверка съдът констатира,
че така сключения договор е недействителен.
При сключване на договора е спазена изискуемата се
от чл.10, ал.1 ЗПК писмена форма на хартиен носител.Същият обаче не отговаря на
част от изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК, в частта регламентираща, че всички
елементи на договора се представят в еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не
по малък от 12.Видно е от представеното по делото /стр.6 / копие на договора с
невъоръжено око и без да са необходими специални знания за това,че шрифта на
същия е значително по – малък от 12, поради което договора е недействителен на
това основание. Анализирано съдържанието
на договора отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.1-9 и т.11 ЗПК - съдържа
дата и място на сключването, вид на предоставения кредит, индивидуализация на
страните, срок на договора, общия размер на кредита и начин на усвояването му,
размер на ГЛП, информация относно размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски. Изискването на т. 9а на чл. 11, ал. 1 ЗПК в случая не намира приложение,
тъй като с договора не е уговорен референтен лихвен процент, приложим за
договори с променлива лихва, какъвто не е настоящия случай. Договорът обаче не
отговаря на част от изискванията на чл.11, ал.1, т.10, т. 11 и т.12 ЗПК.
На следващо място следа да се отбележи, че в
договора е посочен годишен процент на разходите /ГПР/, но единствено като
абсолютна процентна стойност. Липсва посочване на взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 от ЗПК начин,
каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Според разпоредбата на чл.19,
ал.1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
договора липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посоченият
процент ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а
това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора
по ясен и разбираем начин - чл.10, ал.1 ЗПК.
Освен това следва да бъде отбелязано,че по делото
не е представен погасителен план,носещ подписа на кредитополучателя.Представена
е единствено справка – извлечение от системата на „Файнейшъл България“ ЕООД по
договор за паричен заем № ********* / 03.04.2020 г.Дори и да се приеме, че
въпросната справка представлява погасителен план, то същия съдържа единствено
информация относно падежните дати на всяка от вноските, размер на вноската и размера
на оставащата главница.Липсва обаче предоставяне на предвидената в чл. 11, ал.
1, т. 12 ЗПК информация относно правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно,
във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под
формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, който
погасителен план трябва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията
за извършването на тези плащания и да съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи.
Поради изложеното, съдът намира, че съгласно
разпоредбата на чл. 22 ЗПК сключеният договор за потребителски паричен кредит е
недействителен, тъй като не отговаря на част от изискванията на чл.11, ал.1,
т.10, т. 11 и т.12 ЗПК.
Последиците от обявяването на тази недействителност
са регламентирани в разпоредбата на чл.23 ЗПК, предвиждаща, че потребителят
дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на лихва или други
разходи по кредита.
При тези съображения, настоящият съдебен състав
приема, че в подлежащата на връщане по силата на чл. 23 ЗПК чиста стойност на
кредита се включва единствено сумата от 600 лева. От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза се установи, че към момента на предявяване на исковата молба
ответникът е погасил сумата от 375,00 лв.Предвидената в чл. 23 ЗПК последица от
обявяване недействителността на договора за потребителски кредит е дължимост на
чистата стойност на кредита и недължимост на лихва и други разходи по кредита.При
това положение извършените от ответника плащания в общ размер от 375,00
лв. следва да бъдат отнесени единствено към погасяването на дължимата от
ответника чиста стойност на кредита /главница/ в размер на 600,00 лв.
На последно място следва да се посочи, че е
неоснователно твърдението във въззивната
жалба, че ответника не е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на
кредита преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Видно е от приложеното ч.гр.д. № 862 / 2018 г. по описа на РС – гр. Бяла
Слатина, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК е подадено на 25.06.2018 г., а последната вноска по процесния договор е
следвало да бъде погасена на 26.07.2015 г., тоест към момента на подаването му
са били падежирали всички вноски по кредита, поради което не може да бъде
обсъждана настъпила предсрочна изискуемост на кредита.
Неоснователно е и възражението, че длъжникът не е
редовно уведомен за цесията, което е извършено от цесионера.При произнасянето
по този въпрос районният съд се е позовал на константната съдебната практика на
Върховния касационен съд, която настоящата съдебна инстанция не намира за
необходимо да преповтаря.
Предвид гореизложеното,
настоящата съдебна инстанция намира, че решението на първостепенният съд следва
да бъде отменено,в частта, в която е уважен предявения установителен иск за
сумата над 225.00 лева до сумата от 716.06 лева.В останалата част решението
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора право на
разноски имат и двете страни, пропорционално на уважената, респективно
отхвърлената част от исковата претенция.
Дружеството "ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, гр.София,ЕИК ********* е доказало извършени разноски в
първоинстанционното производство в размер на 775 лева, както и разноски в
заповедното производство в размер на 75 лева.Предвид отхвърляне на част от
претенцията и след извършените изчисления, настоящата съдебна инстанция намира,
че на въпросното дружество следва да бъдат присъдени сумите от 243.88 лева
разноски по гр.д.1399 / 2018 г. по описа на РС - гр. Бяла Слатина, както и
сумата от 23.60 лева, представляваща сторени разноски по ч.гр.д. 862 / 2018 г.
по описа на същия съд.Поради тези съображения атакуваното решение на РС - гр.
Бяла Слатина ще се отмени в частта за разноските над посочените по - горе
размери.В останалата част решението ще се потвърди.
Пред настоящата инстанция
въззиваемото дружество "ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД е претендирало разноски
в общ размер от 450.00 лева, от които 150 лева юрисконсултско възнаграждение и
300.00 лева внесен депозит за особен представител на въззивника - Ц. П..
Предвид изхода на спора и на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК , Ц.И. П.,
ЕГН ********** следва да бъде осъден да заплати на "ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ”
ЕАД,ЕИК ********* направените в настоящата инстанция разноски за юрисконсултско
възнаграждение.Съдебният състав намира, че с оглед фактическата и правна
сложност на делото, справедливото възнаграждение за квалифицирана процесуална
защита от юрисконсулт, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8, изр. І-во
от ГПК (в редакцията, обн. ДВ, бр. 8 от 2017 г.) във вр. с чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ е в размер на 50.00 лв. /
петдесет лева/.Следователно, разноските, които се дължат на дружеството са в
общ размер от 350.00 лева.Разноски на въззиваемото дружество, обаче, следва да
се присъдят съобразно частта, в която е осъществена успешна защита срещу
въззивната жалба, която възлиза на сумата от 110.13 лева.
Право на разноски има и
въззивника - ответник, съобразно отхвърлената част от исковата претенция, но
предвид обстоятелството, че същият не е претендирал и доказал извършване на
разноски, то такива не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 311 от 14.11.2019 г., постановено по гр.д. № 1399/18г. по
описа на РС - гр.Бяла Слатина, В ЧАСТТА, с която съдът е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на ответника Ц.И.П., с ЕГН **********,*** и настоящ адрес ***, ЧЕ
СЪЩИЯТ ДЪЛЖИ на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, гр.София, ул.”Хенрик Ибсен” № 15,
ЕИК *********,сумата над 225 лева до пълния предявен размер от 715.76 лева,
КАКТО И В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, с която Ц.И.П., с ЕГН **********, Е ОСЪДЕН ДА
ЗАПЛАТИ на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК ********* разноски по гр.д.1399 /
2018 г. по описа на РС - гр. Бяла Слатина над сумата от 243.88 лева до пълния присъден размер от 775
лева, както и за сумата над 23.60 лева до пълния присъден размер от 75 лева -
разноски по ч.гр.д. 862 / 2018 г. по описа на РС - гр. Бяла Слатина.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 311 от 14.11.2019 г., постановено по гр.д. №
1399/18г. по описа на РС - гр.Бяла Слатина В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.
ОСЪЖДА Ц.И.П., ЕГН **********,*** и настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, гр.София, ул.”Хенрик Ибсен” № 15, ЕИК ********* сторените разноски
за настоящата инстанция в размер на 110.13 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........