№ 175
гр. Разград , 15.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на петнадесети април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря СРЕБРЕНА С. РУСЕВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Гражданско дело
№ 20203330101963 по описа за 2020 година
Предявени са искове по чл.422 ГПК.
Депозирана е искова молба от “Водоснабдяване-Дунав“ЕООД, с която молят съда да приеме
за установено по отношение на ответницата, че е налице вземане в размер на 130.34лв.-
главница за доставени 40.630куб.м. питейна вода и отведени пречистени отпадни води за
периода 03.07.19г.-05.11.19г., по партида с аб.номер 28169 в гр.*****. На 08.02.10г.
ответникът е подал заявление за откриване на партида, като собственик и ползвател на
имота.
В качеството си на потребител за ответника са възникнали задължения и права, а именно да
осигурява свободен и безопасен достъп на длъжностните лица за отчитане, монтаж или
подмяна на водомерите на водопроводните отклонения, да осигурява свободен и безопасен
достъп на длъжностните лица за извършване на проверки на състоянието и експлоатацията
на вътрешните мрежи и водопроводни и канализационни инсталации,да осигурява свободен
и безопасен достъп на длъжностните лица да прекъснат или преустановят В и К услугите,
както и задължението да заплаща ползваните услуги и да уведомява В и К оператора
своевременно за установени повреди и неизправности по водопроводните и
канализационните мрежи.
В периода от 03.07.2019г. до 05.11.1920г. от страна ответника са потребени ВиК услуги
/доставени 40.630куб.м питейна вода и отведени отпадни води/, за които съгласно чл.33 от
ОУ са издадени 4 ежемесечни фактури:**********, **********, **********,**********.
Тези фактури са просрочени и изискуеми съгласно чл.33 ал.2 от ОУ. В този смисъл възниква
1
и правния интерес на В и К оператора да иска заплащане на дължимите суми по издадени 4
бр.фактури на обща стойност 130,34лв, и лихва за просрочие съгласно чл.44 от ОУ в размер
на 10,50лв за периода от 30.08.2019 г. до 29.11.2019г.
Фактурираните услуги са изцяло доставени на клиента - абонат № 28169, от които е видно
реално отчетеното количество вода, канал и пречистване.
За претенцията си ищецът има издадена заповед за изпълнение №3009/05.10.1020г. по гр.д.
№1570/20г. на РРС, по която ответника е призован при условията на чл.47 ал.5 ГПК Съдът е
дал указания на ищеца по чл.415 ал.1 т.2 ГПК. В законоустановения месечен срок ищецът е
предявил настоящия иск за установяване на вземането си.
Ответникът С. Р. С. е призован при условията на чл.47 ал.6 ГПК. Назначеният му особен
представител представя справка от Агенцията по вписванията на 25.08.2020г., имот с
административен адрес: гр. ***** е прехвърлен от С. Р. С. и Н.Б. С.а на трети за делото
лица. .
За процесния период, имотът в собственост на С. Р. С. е обект на изпълнителни действия по
производства по принудително изпълнение, който факт в тази си част е неотносим към
настоящото производство.
В реда на горното, по смисъла на §1, ал.1, т.2, буква „б“ от ДР на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги и на - чл.З, ал.1, т.2 от Наредба №4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, соченият като ответник е потребител на
предоставяните ВиК услуги, поради което искът е допустим.
Ползването на услуги не се доказва с фактура. Издадените фактури от страна на ищеца
нямат доказателствена сила да установят обстоятелствата, че ВиК операторът реално е
предоставил услугите по доставка на вода за питейно-битови нужди, отвеждане и
пречистване на отпадъчните води от имота на потребителя. Предвид обстоятелството, че
фактурите не са подписани от ответника, поради което същите сами по себе си, без да са
подкрепени с други доказателства, не са достатъчни да установят по един несъмнен и
категоричен начин, че визираните в тях задължения съществуват като вид, количество и
стойност, претенциите се явяват неоснователни.
Съгласно чл.ЗО вр. с ал.2 и ал.З от чл.32 от горецитираната Наредба №4 за сгради - етажна
собственост изразходваната вода се отчита по общия водомер на водопроводното
отклонение; изразходваното количество вода се разпределя между потребителите на
сградата, въз основа отчетите по индивидуалните водомери, като в разпределението се
включват всички разходи в общите части на сградата и загубите на вода в сградната
водопроводна инсталация. По приложението на тази норма, предвид количеството на
остойностени услуги няма доказателства. Не са представени доказателства за обектите в
2
етажната собственост. Не са представени доказателства за отчети на общия водомер през
процесния период. Не са представени доказателства за разпределението на отчетената вода
през общия водомер. Не се намира доказателство за наличие, респ. - количество, или не на
разходи в общите части на сградата и загубите на вода в сградната водопроводна
инсталация. Дори и при ниско ниво на загуби проверки се извършват не по-малко от един
път на 5 (пет) години - чл.9, ал.1 от Методиката за определяне на допустимите загуби на
вода във водоснабдителните системи. Плановете за извършване на проверки за общи загуби
на вода са задължителни за операторите и с цел превантивен контрол - чл.10 и Раздел III от
Методиката. А протоколите за извършените проверки се съхраняват до следваща проверка
за срок не по- малък от 5 години.
Липсват доказателства по ал.4 на чл.32 от Наредба №4 при наведено от ищеца твърдение, че
фактурираните услуги са в резултат на извършвани редовни реални отчети, а именно -
карнети, подписани от потребителя или негов представител, като липсват твърдения за
невъзможност за отчитане на индивидуалния водомер, в т.ч. и отказ на потребителя да
осигури достъп. В допълнение - по представената справка от електронен карнет
остойностените показания са въз основа на показания от инкасатор.
По приложението на чл.36 от Наредба №4: на първо място - не е ясно изобщо, не само за
настоящия казус, при какви условия е възможно монтиране на средство за измерване на
количеството отведени отпадъчни води; на второ място - с оглед нормата на чл.27 от
Общите условия /ОУ/ (които между другото не са представени от ищеца!) за предоставянето
на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване-Дунав“ ЕООД, гр.
Разград - считам, че въпросът - Дали има сключен договор между потребителя-ответник и
ВиК оператора по чл.36, ал.1 от Наредба №4? - изначално е обезсмислен; на трето място -
съгласно Решение №104/16.09.2013 г. по т.д. №1291/2011 г. на ВКС, II т.о. - общото
правило, установено в ал.1 на чл.36 от Наредба №4 не намира приложение в случаите, в
които годишното количество на отпадъчните води е било определено при сключване на
договора между оператора и потребителя поради невъзможност за монтиране на средство за
неговото измерване, в който ред - в случая липсва изразено съгласие от страните
количеството на отпадъчните води да се определя съобразно чл.36, ал.1 от Наредба №4,
поради което не може да бъде изведен категоричен извод, че страните са се съгласили за
прилагането на чл.27 ОУ. Общите условия не са нормативна уредба. Те трябва да отговарят
на нормативните изисквания като клаузите не трябва да са във вреда на потребителя, което е
налице в случая.; на следващо място - съгласно ал.З на чл.36 от Наредба №4 - При
техническа невъзможност за монтиране на средство за измерване по ал.2 (т.е. за измерване
на отведените отпадъчни води) количеството вода, включено в състава на произвежданите
храни и другите продукти, се установява по реда, определен с общите условия или договора,
и се приспада от отчетеното количество питейна вода, в който ред: ОУ на ищеца не уреждат
правоприлагането на тази хипотеза, като чл.27 от същите е в противоречие с установеното, а
именно - приспадането от отчетеното количество питейна вода; от доказателствата,
представени от ищеца не може да се направи извод - какво е количеството изразходвана от
3
потребителя питейна вода, от което следва да се приспадне количеството вода, включено в
състава на произвежданите храни и други продукти, поради което главните искове в общ
размер на 130,34 лв., от които 35,69 лв. за отчетен период 03.07.2019г.-05.08.2019г. по
Фактура №**********/30.08.2019г.; 24,54лв. за отчетен период 05.08.2019г- 04.09.2019г. по
Фактура №**********/30.09.2019г.; 30,82 лв. за отчетен период 04.09.2019 г,-03.10.2019 г.
по Фактура №**********/31.10.2019 г. и 39,29 лв. за отчетен период 03.10.2019г.-
05.11.2019г. по Фактура №**********/ 29.11.2019г. са недоказани по количество доставена
питейна вода и количество отведена такава, поради което оспорвам като недоказани и
остойностяването им, като исковете са неоснователни, като резултат от което -
неоснователни са и акцесорните искове.
СЪДЪТ като съобрази, че са налице предпоставките на чл.238 ал.2 ГПК. Ответникът иска
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, тъй като същият не се явява в
първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е
поискал разглеждане на делото в негово отсъствие,поради което искането за постановяване
на неприсъствено решение срещу ищеца за допустимо и основателно.
ВОДЕН от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Водоснабдяване-Дунав ЕООД, ЕИК *********, представлявано
от управителя Стоян Иванов сумата против С. Р. С., ЕГН ********** от гр.Р. установителни
искове по чл.422 ГПК за дължимостта на сумата 130.34лв за предоставени ВиК услуги за
периода 03.07.19г.-05.11.19г. , осчетоводени във фактури №№:
**********,**********,**********,********** и сумата от 10.50лв. /десет лева и петдесет
стотинки/ обезщетение за забава за периода 30.08.19г.-29.11.19г., за които е издадена заповед
за изпълнение № 3012/05.10.20г. по гр.д.№1577/20г. на РРС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4